Качество на атмосферния въздух

В тази част е включена оценката на качеството на атмосферния въздух по основни замърсители от националното и европейско законодателство – ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5, О₃, NO₂, SO₂, бензо(а)пирен, тежки метали – Pb, As, Ni и Cd, както и експозиция на населението.

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО РАЙОНИ

Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство територията на страната е разделена на шест Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

През 2014г. в Националната Автоматизирана Система за Контрол Качеството на Атмосферния Въздух (НАСККАВ) са функционирали общо 50 стационарни пункта - 34 автоматични измервателни станции (АИС), 9 пункта с ръчно пробонабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 7 ДОАС системи (на принципа на диференциална оптична атомноабсорбциона спектрофотометрия), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Могила, с. Ръжена, с. Остра Могила).

Станциите са определени със заповед на министъра РД-66/28.01.2013 г. http://www.eea.government.bg/bg/legislation/air/ZapovedRD-66-2013.pdf. Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.

Ключов въпрос

Достигнати ли са допустимите нива на атмосферно замърсяване за опазване на човешкото здраве?

Ключови послания

Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ₁₀над допустимите норми е много висок – 97,2 % от 3.0 млн. население, живеещо в населени места, в които се контролира този замърсител.

България е единствената страна от държавите-членки на ЕС, в която сa регистрирани превишения на нормите на серен диоксид. В АИС „Гълъбово” са регистрирани 2 превишения на алармения праг за 2014г.

През 2014г. нормите за азотен диоксид са спазени във всички измервателни пунктове и няма население, живеещо при наднормено замърсяване с азотен диоксид.

В нито един от градските фонови пунктове няма превишение на нормите за озон през 2014г.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

Разработване/актуализация на общински програми по чл. 27 от Закон за чистотата на атмосферния въздух за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми.

Нормите на вредни вещества в атмосферния въздух, определени от европейските директиви, са напълно транспонирани в националното законодателство:

Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух определя нормите за SO₂, NO₂, ФПЧ, Pb, СО, О₃и бензен.

Наредба № 11 от 14 май 2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух определя нормите за As, Cd, Ni и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО ОСНОВНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ/ИНДИКАТОРИ

*Фини прахови частици*

Спрямо размера фините прахови частици се разделят на: ФПЧ₁₀ - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ_2.5– частици с диаметър под 2.5 микрона.

Фините прахови частици се емитират директно в атмосферата (първични ФПЧ) или се формират в атмосферата (вторични ФПЧ). Главните прекурсорни газове за вторичните частици са SO₂, NO_X, NH₃ и летливи органични съединения.

Първичните фини прахови частици произхождат от природни източници или антропогенни източници. Природните източници включват морска сол, естествено суспендиран прах, полени, емисии от горски пожари и вулканична пепел. Антропогенните източници включват изгаряне на горива в термични електроцентрали, инсинератори, битово отопление за домакинствата, изгаряне на горива за превозни средства, износване на превозните средства (гуми и спирачки), емисии от износване на пътните платна, както и други видове антропогенен прах. В градовете значителни местни източници са изгорели газове от автомобилите, повторно суспендиране на праха на пътя, както и изгарянето на дърва, горива или въглища за битово отопление. Това са всички източници, емитиращи близо до повърхността на земята, които водят до значително въздействие върху нивата на ФПЧ в околната среда.

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми. Те имат вреден ефект и върху околната среда - намаляват видимостта, влияят върху климата и могат да увредят и сградите в зависимост от състава си.

*Фини* *прахови частици (ФПЧ₁₀)*

Ключови послания

Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната като през годината във всички РОУКАВ е регистрирано превишение на средноденонощната норма (СДН) и средногодишната норма (СГН) за ФПЧ₁₀. Основните причини за наднормено замърсяване с прахови частици са отоплението с твърдо гориво през зимния сезон, опесъчаването на улиците и пътищата, емисиите от автомобилния и обществен транспорт.

Най-голям брой превишения на СДН през 2014г. са измерени в АИС „Видин“– 171 дни, Монтана „РИОСВ” – 171 дни и АИС „Ловеч” – 150 дни. СГН е била превишена в 27 пункта, като най-висока концентрация е измерена в Монтана „РИОСВ” – 64.09 μg/m³, АИС „Видин” – 60.83 μg/m³.

В редица градове има намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на СДН за ФПЧ10 в периода 2011-2014г. През 2014г. в сравнение с 2011г. в 29 от общо 37 пункта за мониторинг се наблюдава намаление на средногодишната концентрация (40µg/m), а в 28 намаление на броя превишения на средноденонощната норма.

Дефиниция на индикатора

Брой на превишенията на СДН за ФПЧ_10.

СДН за опазване на човешкото здраве за една календарна година е 50 µg/m³ и не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година.

СДН за опазване на човешкото здраве може да се оцени и спрямо 90,4 перцентил, който представлява 36-тата най-висока стойност. Когато стойността на 90,4 перцентил е по-ниска или равна на 50 µg/m³_,средноденонощната норма не е превишена, ако е по-висока от 50 µg/m³– нормата е превишена.

Превишаване на СГН на ФПЧ₁₀

СГН за опазване на човешкото здраве е 40 mg/m³.

Оценка на индикатора

През 2014 г. СДН за ФПЧ₁₀е нарушена във всички РОУКАВ на територията на страната, т.к. във всеки от тях има поне един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност за СДН за ФПЧ₁₀ (50 µg/m³).

Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на национално ниво. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са битовите, транспортните и промишлените дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като продължителното време с ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания.

Източник: ИАОС

Фиг. 4. Брой превишения на СДН на ФПЧ₁₀за 2014г.

Източник: ИАОС

От станциите, измерващи ФПЧ₁₀, разположени в населените места само в две не се регистрират превишения на нормата – Девня и Добрич. През 2014 г. най-голям брой превишения на СДН са измерени в АИС „Видин“– 171 дни, Монтана „РИОСВ” – 171 дни и АИС „Ловеч” - 150 дни. Във всички извънградски пунктове регистрираните превишения са много под допустимия брой.

На европейско ниво като индикатор за превишение на средноденонощната норма за ФПЧ₁₀ се използва 90,4 перцентил.

Източник: ИАОС

Фиг. 5. Средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀за 2014г. в населените места

Източник: ИАОС

Най-висока средногодишна концентрация е била регистрирана в пункт Монтана – РИОСВ – 64.09 μg/m³, АИС „Видин“ – 60.83 μg/m³.

Фиг. 6. Разпределение на броя на превишенията на нормата за ФПЧ₁₀

по тип на пунктовете

Източник: ИАОС

През наблюдавания период най-много превишения се регистрират в станциите тип градски фонови и транспортни. Не се наблюдават превишения над допустимия брой при извънградските фонови станции.

Фиг. 7. Брой на превишенията в населените места на СДН за ФПЧ₁₀ за 2014г., разпределени по зимен период (01.01 – 31.03.2014г.; 01.10 – 31.12.2014г.) и летен период (01.04 – 31.09.2014г.)

Източник: ИАОС

Замърсяването с ФПЧ₁₀ има ясно изразен сезонен характер. Превишенията на нормата за ФПЧ₁₀ се наблюдават предимно през зимния период, поради използване на твърди горива в битовото отопление. Неблагоприятните метеорологични условия също влияят върху концентрациите на ФПЧ₁₀– ниска скорост на вятъра, мъгла, температурна инверсия. Регистрираните превишения през зимния период са приблизително 7 пъти повече от колкото през летния.

Данните за ФПЧ₁₀ в периода 2011-2014 г., регистрирани в някои от пунктовете, разположени в населени места показват тенденция към намаление на средногодишните концентрации, и броя на превишенията на СДН. ( фиг.8 и фиг.9 )

Фиг. 8. Брой превишения на СДН на ФПЧ₁₀за периода 2011 - 2014г.

Източник: ИАОС

Фиг. 9. Средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀за периода 2011 - 2014г.

Източник: ИАОС

В периода 2011-2014г. градовете - Перник, Пловдив, София, Благоевград, Велико Търново, Кърджали и Добрич има ясно изразена тенденция към намаление на изчислените средногодишни концентрации и регистрирания брой превишения на СДН за ФПЧ₁₀.

Голяма част от градското население в европейските страни е подложено на нива, превишаващи пределно допустимите стойности за съдържание на фини прахови частици, определени за защита на човешкото здраве. Независимо от предприетите през последните години мерки на европейско ниво за намаляване на нивата на ФПЧ₁₀ и на техните прекурсори, в 22 страни на Европейския съюз са регистрирани превишения на установените норми за този замърсител за 2013 година[4].

Здравен ефект от фините прахови частици:

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат от лигавицата на носа и гърлото и впоследствие се изхвърлят от организма, а по-фините частици под 10 μm (ФПЧ₁₀) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Натрупването на определено количество частици затруднява дишането и предизвиква постоянно дразнене на дихателните органи, като става причина за хронични заболявания на дихателната система или предизвиква усложнения, ако човек вече страда от такива заболявания.

Здравният риск от замърсяването на въздуха с прах зависи както от размера на частиците, така и от химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.

Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на фини прахови частици. Такава чувствителност може да се наблюдава и при ниски дози с продължителна експозиция. Обикновено се засягат определени органи и системи: дихателната, сърдечно – съдовата, имунната и нервната системи, както и отделни органи като бъбреци, кръвоносни органи, черен дроб и други. В резултат на това въздействие се наблюдава увеличаване броя на заболяванията на дихателната система, като най-голям е относителният дял на острите бронхити, бронхопневмониите и пневмониите.

*Фини прахови частици (ФПЧ_2.5)*

Ключови послания

През 2014г., както и през 2013г. средногодишната норма е превишена в РОУКАВ София, РОУКАВ Пловдив, Югозападен РОУКАВ и Северен РОУКАВ.

Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии.

Показателят за средна експозиция на населението за ФПЧ_2.5 за 2014г. намалява от 30 µg/m³през 2013г. на 25 µg/m³ през 2014г.

Дефиниция на индикатора

Превишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве плюс допустимото отклонение (СГН+ДО) за съдържание на ФПЧ_2.5 се регистрира, когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ_{2.5 в} атмосферния въздух е над 26 µg/m³ за 2014 година (Етап 1).
Превишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве се регистрира, когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ_2.5в атмосферния въздух е над 25 µg/m³ (в сила от 01.01.2015г).

Оценка на индикатора

През 2014 г. показателят ФПЧ_2.5е контролиран в 10 пункта за мониторинг на КАВ: София – АИС ”Хиподрума”, София – АИС ”Копитото”, Витиня, Перник - „Църква”, Пловдив – АИС ”Каменица”, Ст. Загора - ”РИОСВ”, Варна - АИС ”СОУ Ангел Кънчев”, Русе – АИС ”Възраждане”, В. Търново - ”РИОСВ”, КФС - „Рожен”, разположени съответно във всички РОУКАВ. Средногодишната норма от 26 µg/m³ е превишена в четири района - РОУКАВ София (АИС „Хиподрума”), РОУКАВ Пловдив (АИС „Каменица”) и Югозападен РОУКАВ („Църква”) и Северен РОУКАВ (Русе „Възраждане”).

Фиг. 10. Средногодишни концентрации на ФПЧ_2.5, регистрирани през 2014г.

Източник: ИАОС

Фиг. 11 Средногодишни концентрации на ФПЧ_2.5, регистрирани

за периода 2011-2014г.

Заб. В гр. Варна до 2012г. са използвани данни от пункт „Ян Палах“, а след това се ползват данни от новия пункт „СОУ Ангел Кънчев“

Източник: ИАОС

Анализът на средногодишните концентрации, регистрирани в повечето пунктове, измерващи ФПЧ_2.5показва тенденция към намаление в периода 2011-2014 г.

Показател за средна експозиция

Показателят за средна експозиция (ПСЕ), изразен в μg/m³, се определя въз основа на извършени измервания в градски фонови пунктове за мониторинг в зони и агломерации, разположени на територията на България. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за три последователни календарни години, осреднена за всички пунктове за мониторинг. ПСЕ за референтната 2010 г. е средната концентрация за 2008, 2009 и 2010 година. ПСЕ за 2014 г. е средната концентрация за 2012, 2013 и 2014 година. Изискуемият обхват на данни е минимум 90%.

Фиг. 12 Показател за средна експозиция на населението с ФПЧ_2.5

за периода 2011 - 2014г., µg/m³

Източник: ИАОС

ПСЕ на населението на ФПЧ_2.5за 2014 г. е 25 μg/m³.

Съгласно Наредба №12 (транспонирана Директива 2008/50/ЕС), задължение във връзка с ПСЕ на населението на ФПЧ_2.5,което трябва да бъде постигнато до 2015 г. е 20 μg/m³. Целта за ограничаване на експозицията във връзка с ПСЕ на населението на ФПЧ_2.5от 18 μg/m³ трябва да бъде постигната през 2020 година.

*Озон (O₃)*

За разлика от другите замърсители приземния (тропосферен) озон не се емитира директно в атмосферата, а се формира чрез комплексни химични реакции, последващите емисии на прекурсорни газове като азотни оксиди (NOx – група газове, включваща NO и NO₂) и неметанови летливи органични съединения (NMVOC) от естествен и от антропогенен произход, в присъствие на слънчева светлина и високи температури. Метанът (CH₄) и въглеродният оксид (CO) също играят роля за образуването на озон. Поради това, че образуването на озон изисква слънчева светлина, се наблюдава ясно нарастване на концентрациите му от северните части към южните части на континента. Концентрацията на озон типично нараства с нарастване на надморската височина, затова високи концентрации се наблюдават на високо разположени станции. Близо до повърхността озонът се разлага чрез повърхностно отлагане и чрез реакция на титруване с емитирания NO, при което се образува NO₂. Концентрацията на озон е висока в извънградски (отдалечени) станции, по-ниска в градски фонови станции и още по-ниска в транспортни пунктове, където озонът бързо се разлага. Озонът е основната съставка на градският „смог”.

Метеорологичните условия също влияят върху образуването на озона. Горещи и сухи лета с продължителни периоди на високо атмосферно налягане водят до повишени нива на озон.

Озонът е мощен и агресивен окислител, който може да има вредно влияние върху човешкото здраве. Той влияе върху респираторната система, причинявайки проблеми с дишането, астма, намалена функция на белите дробове и други болести на дихателната система. Възрастните хора и малките деца са особено чувствителни.

Високите нива на озон могат да увредят и растителността, влошавайки растежа и възпроизвеждането й, водейки до намаляване на реколтата на селскостопанските посеви, уврежда растежа на горите и намалява биоразнообразието. Озонът възпрепятства фотосинтезата, като по този начин пречи на поглъщането на въглероден диоксид. Озонът увеличава степента на деградация на сградите.

*Озон за човешкото здраве*

Ключови послания

През годината не е регистрирано превишение на прага за предупреждаване на населението (три последователни концентрации над 240 µg/m³). Регистрирано е само едно превишение на прага за информиране на населението (180 µg/m³) в пункт „Копитото“ – 187.57 µg/m³, който е извънградски фонов пункт.

Само в 2 извънградски фонови станции от общо 27 автоматични измервателни станции за озон са регистрирани повече от 25 дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон за опазване на човешкото здраве от 120 µg/m³осреднено за тригодишен период (2012–2014г.).

Дефиниция на индикатора

Брой дни с превишения на краткосрочната целева норма (КЦН) - максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието от 120 mg/m³ да не бъде превишавана повече от 25 дни за година, осреднено за тригодишен период;
Брой превишения на прага за информиране на населението - 180 mg/m³;
Брой превишения на прага за предупреждение на населението - 240 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа;

Оценка на индикатора

Концентрациите на озон се контролират в 27 пункта. През 2014 г. само в един пункт е регистрирано превишение на прага за информиране на населението - 180 µg/m³– АИС „Копитото” – 187.57 µg/m³, който е извънградски фонов пункт.

Не са регистрирани концентрации, превишаващи 240 µg/m³в продължение на три последователни часа.

Най-много дни с превишения на КЦН за 2014 г. са регистрирани на АИС „Копитото“ – 43 дни с превишение, АИС „Юндола-ЕС2“ – 31 дни, АИС „Надежда” – 11 дни.

Осреднявайки дните с превишения на КЦН за тригодишен период (2012 г., 2013 г. и 2014 г.) нормата е превишена на АИС „Копитото“ – 81, „АИС Юндола-ЕС2” – 46.

Източник: ИАОС

Фиг. 13. Брой дни с превишения на краткосрочната целева норма за озон,

осреднени за периода 2012 - 2014 г.

Източник: ИАОС

Две станции, измерващи озон, са превишили краткосрочната целева норма - АИС „Копитото“, АИС „Юндола”.

Фиг. 14. Брой дни с превишения на краткосрочната целева норма,

разпределени по тип на станциите

Източник: ИАОС

При разпределението на превишенията на нормата за озон се вижда, че извънградските фонови станции регистрират най-много превишения.

*Озон за защита на растителността*

Критично ниво на озон за защита на растителността

Тропосферният озон е една от основните съставки на атмосферния смог. Поради силното си окислително въздействие той нанася сериозни поражения върху екосистемите. Озонът влияе на растежа на посевите, дърветата, храстите и тревната растителност. Ето защо концентрации над определени стойности водят до значително намаление на зърнената реколта, забавят растежа на горите и имат токсично въздействие върху хората и животните.

Най-силно засегнати от въздействието на високите концентрации на озон са гъсто населените крайбрежни зони и по-високите планини. За нашата страна най-сериозна е заплахата, свързана с увреждане на горите във високопланинските райони.

Ключов въпрос

Превишени ли са целевите норми за озон за опазване на растителността и на екосистемите?

Ключово послание

През 2014г. от всички станции измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови, ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността, 85,2% са изпълнили изискуемия минимум за валидни 90% едночасовите стойности за периода от май до юли, предвиден за изчисляване на индикатора AOT40.

Краткосрочната целева норма за приземния озон за опазване на растителността представена като АОТ 40 е превишена в 8 % от станциите. Индикаторът AOT40 за периода май-юли 2014г. е превишен в 2 извънградски фонови станции.

Дефиниция на индикатора

Когато се изследва ефекта от високите концентрации на озон, използваме критично ниво на озон за защита на растителността (AOT40).

Индикаторът AOT40 представлява число, което се определя като сума от разликите между стойностите на средночасовите концентрации на озон над 80 µg/m³ (=40 ppb) и 80 µg/m³ за определен период (от май до юли), при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 централно европейско време. Единицата за измерване на AOT40 се изразява в микрограм на кубичен метър за час (µg/m³.h).

Законодателството регламентира краткосрочна целева норма (КЦН) и дългосрочна целева норма (ДЦН) на индикатора за защита на растителността.

Краткосрочната целева норма /AOT40=18000 µg/m³.h / е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в краткосрочен план (в сила от 01.01.2010 г.) с цел избягване на възможните вредни въздействия на озона върху човешкото здраве и околната среда.

ДЦН /AOT40=6000 µg/m³.h / е дадена стойност за концентрацията на озон в атмосферния въздух, под която са малко вероятни преки неблагоприятни въздействия върху околната среда. ДЦН следва да бъде достигната към 2020 г. и да се поддържа в последствие.

Оценка на индикатора

На фиг.15 са показани всички станции, измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови за 2014 г., ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността. Стойностите на индикатора AOT40 (май–юли) са в граници от <18 000 до >22 000 µg/m³.h. За България в 2 станции стойностите на AOT40 са над определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18 000 µg/m³.h. В 25 станции стойностите на АОТ40 (май–юли) са под краткосрочна целевата норма.

Стойностите на индикатора AOT40 в станция („Копитото”) е в граници между 18 000-22 000 µg/m³.h. Най-високи критични нива на АОТ40 (май–юли) над 22 000 µg/m³.h са изчислени в 1 станция (АИС „Юндола - ЕС2”), като трябва да се отбележи, че пунктът е ориентиран към горските екосистеми и изчислените концентрации за озон са неблагоприятни за растителността.

Фиг.15. Стойности на индикатора AOT40 (май–юли) µg/m³.h в България за 2014г.

На фиг.16 са представени стойности на индикатора AOT40, изчислен от средночасовите концентрации на озон за месец май, юни и юли, регистрирани във фонова станция „Рожен” в периода 2003 г. – 2014 година. Общо за периода стойностите на AOT40 (май–юли) през 2003 г., 2004 г. и 2009 г. превишават определената краткосрочна целева норма за защита на растителността. През 2014 г. стойностите на AOT40 (май–юли), са под определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18000 µg/m³.h. Съответствието с краткосрочната целева норма за защита на растителността се оценява от 01.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 5 календарни години. Дългосрочната целева норма от 6000 µg/m³.h следва да се постигне към 2020 г. и да се поддържа впоследствие.

Фиг. 16. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40 (µg/m³.h) май- юли спрямо целевите норми, АИС „Рожен” 2003г. - 2014г.

Източник:ИАОС

Критично ниво на озон за защита на растителността в Европа

За сравнение представяме данни за АОТ40 в периода от май до юли, публикувани в годишния доклад EMEP/CCC-Report 2/2014 на Химическия координационен център от 2013 г. на програмата EMEP за всичките европейски страни, участващи в програмата.

Фиг. 17. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40(ppb.h) май - юли в Европа, 2013г.

Източник:ИАОС, EMEP/CCC-Report 2/2015

На фиг.17 са отбелязани цветово фоновите станции на страните в зависимост от изчислената стойност на индикатора АОТ40 в периода от май до юли в граници от <3000 ppb.h до >15000 ppb.h. Показано е движението на общия ход на АОТ40 (май-юли) от запад на изток и от север на юг. Най-ниските стойности на AOT40 (май-юли) са измерени в повечето части на северна Европа, докато най - високите стойности са регистрирани главно в централна Европа. В общо 8 станции в Европа (Австрия, Испания, Италия, Франция, Словения, Гърция и Кипър) стойностите на AOT40 (май-юли) са над 15000 ppb.h. България попада в групата на страните с ниски нива на АОТ40 (май-юли). В периода от май до юли индикаторът АОТ40, изчислен от средночасовите стойности на озон, измерени на фонова станция „Рожен”, е в граници между 3000-5000 ppb.h.

*Серен диоксид*

Серен диоксид се емитира при изгаряне на горива, съдържащи сяра. Вулканите са най-големият естествен източник на серен диоксид.

Серният диоксид може да повлияе на респираторната система, функцията на белите дробове и да предизвика дразнене на очите.

Ключови послания

Както и през 2013г. така и през 2014г. в един РОУКАВ (Югоизточен – гр. Гълъбово и гр. Сливен) е регистрирано нарушение на КАВ по отношение на допустим брой превишения на средночасовата норма (СЧН) и/или на средноденонощната норма (СДН) за серен диоксид.

В останалите пет РОУКАВ на територията на страната през 2014г. не са регистрирани нарушения на КАВ по отношение на допустим брой превишения на нормите за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух, т.е. регистрираният брой превишения на праговите стойности са в рамките на допустимия или отсъстват такива.

Продължава тенденцията за последните пет години по отношение на превишение на СЧН и на СДН за серен диоксид в гр. Гълъбово. Основните източници на серен диоксид в Югоизточен РОУКАВ са топлоелектрическите централи от енергиен комплекс „Марица Изток“. В гр. Гълъбово са регистрирани две превишения на алармения праг.

Дефиниция на индикатора

Брой превишения на СЧН за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 350 mg/m³ (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година);
Брой превишения на СДН за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 125 mg/m³ (да не бъде превишена повече от 3 пъти в рамките на една календарна година);
Брой превишения на прага за алармиране на населението - 500 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

Източник: ИАОС

Фиг. 18. Пунктове с превишения на нормите за SO₂ за 2014г.

Източник: ИАОС

През 2014 г. са регистрирани превишения на СЧН за SO₂ в АИС „Гълъбово” - 83 броя и в АИС „Сливен” – 25 броя. СДН за SO₂ през 2014г. е превишена в АИС ”Гълъбово” – 4 пъти. Причината за превишенията в гр. Гълъбово са емисии от ТЕЦ в комплекса „Марица Изток”, а за гр. Сливен – местни източници.

В АИС „Гълъбово” са регистрирани 2 превишения на алармения праг за серен диоксид на 07.07.2014г. и на 12.10.2014г.

Фиг. 19. Пунктове с превишения на средночасовата норма за SO₂ за периода 2010г. – 2014г.

Източник: ИАОС

В периода 2010 – 2014г. в АИС „Гълъбово” са регистрирани превишения на СЧН за SO₂.

През 2014 г. няма регистрирано нито едно превишение на нормите за серен диоксид в АИС „Раковски“ - Димитровград. В пунктовете в гр. Кърджали и гр. Перник за 2012г., 2013г. и 2014г. не са регистрирани превишения на нормата.

*Азотен диоксид*

Азотният диоксид е газ, образуващ се основно от окислението на азотен оксид (NO). Високотемпературни горивни процеси (от двигатели на коли и електроцентрали) са главните източници на азотни оксиди (NO и NO₂). По-голямата част от емисиите на NOx са емисии на NO, от 5 до 10% са NO₂. Изключения правят дизеловите автомобили, които емитират повече от 70% NO₂ от NO_х.

Азотният диоксид е замърсител, който основно засяга дихателната система, като здравните проблеми са промяна в белодробната функция и увеличена чувствителност към белодробни инфекции.

Ключови послания

В нито един от пуктовете, измерващи азотен диоксид не е превишавана средночасовата норма и средногодишната норма през 2014г.

Съгласно решение на Европейската комисия от 05.09.2012 г. се отлага крайният срок за достигане на пределно допустимите концентрации за годишни и часови норми на азотен диоксид за два РОУКАВ - София и Пловдив. Съответствието с едночасовата пределно допустима стойност за NO₂ – 200 mg/m³ и годишната – 40 mg/m³е постигнато през 2014г.

Дефиниция на индикатора

Брой превишения на СЧН за опазване на човешкото здраве за азотен диоксид в атмосферния въздух от 200 mg/m³ (да не бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година);
СГН за опазване на човешкото здраве за азотен диоксид се счита за превишена при регистрирана средногодишна концентрация на азотен диоксид над 40 mg/m³;
Брой превишения на прага за алармиране на населението - 400 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

Източник: ИАОС

Фиг. 20. Пунктове с превишения на средночасовата норма

за азотен диоксид за 2014г.

Източник: ИАОС

През 2014 година в нито един от пунктовете няма превишения на СЧН над допустимия брой.

Фиг. 21. Пунктове с превишение на средногодишната норма

за азотен диоксид за периода 2010 – 2014г.

Източник: ИАОС

При всички пунктове е регистрирано намаление на средногодишните концентрации за азотен диоксид за периода 2010 – 2014 г., като за 2014г. най-високата СГК за NO₂ е регистрирана в АИС „Баня Старинна” - Пловдив - 39.92 mg/m³.

*Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)*

Бензо(а)пиренът е ПАВ, който се изолира в проби от ФПЧ₁₀. Получава се при непълно изгаряне на различни горива. Основните източници на бензо(а)пирена са битово отопление (най-вече изгарянето на дърва, въглища и отпадъци), производството на кокс и стомана, както и пътния трафик. Други източници са пожарите.

Бензо(а)пиренът е канцерогенен, а пренаталната му експозиция води до намалено тегло при новородените.

Ключово послание

През 2014г. в 7 от 15 пукта измерващи ПАВ е регистрирано превишение на целевата СГН.

В РОУКАВ Варна и Югоизточен не са регистрирани превишения на съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на ПАВ (определяни като бензо(а)пирен) в атмосферния въздух 1 ng/m³, която следва да бъде прилагана от 01.01.2013г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се контролира в 15 пункта. През 2014 год. в 7 пункта в 4 РОУКАВ е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Фиг. 22. Пунктове с положителна тенденция на средногодишната концентрация

на бензо(а)пирен за периода 2011 – 2014г.

Източник: ИАОС

В част от пунктовете, измерващи ПАВ, се отчита намаление на средногодишните концентрации за последните 4 години, но целевата норма при тях все още не е достигната.

Пунктове, регистриращи концентрация под нормата са: София – АИС „Копитото“, Варна – АИС „Батак“, Кърджали – АИС „Студен кладенец“, Бургас „ДОАС - РИОСВ“, АИС „Несебър“, Хасково „РИОСВ“, КФС „Рожен“ и ДОАС „Ръжена“.

Фиг. 23. Средногодишна концентрация бензо(а)пирен за 2014г.

Източник: ИАОС

*Тежки метали и арсен*

Арсенът, кадмият, оловото и никелът се емитират основно като резултат от различни индустриални дейности и изгаряне на въглища. Въпреки, че атмосферните концентрации на тези метали са относително ниски, те допринасят за отлагането и нарастването на съдържанието на тежки метали в почви, седименти и организми. Тежките метали не се разлагат в околната среда, а биоакумулират, т.е. постепенно акумулират в растения и животни и не могат да бъдат отделени от тях. Това означава, че растенията и животните могат да бъдат отровени за дълъг период от време чрез излагане на дори и малки количества тежки метали.

*Олово*

Оловото се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Естествените емисии включват прах от почвите, морски спрей, вулканичен прах и горски пожари. Основните антропогенни източници на олово са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент. Приносът на емисии от олово в петролните горива е елиминиран в Европа с помощта на законодателството и изцяло се използва безоловен бензин.

Оловото е невротоксичен метал, който акумулира в тялото и уврежда органи като бъбреци, черен дроб, мозък и нерви. Замърсяването на въздуха с олово може да допринесе значително към съдържанието на олово в посевите чрез директно отлагане. Оловото биоакумулира и оказва вредно влияние върху сухоземни и водни екосистеми.

Ключови послания

В нито един от пунктовете, измерващи олово няма превишение на нормата.

За разлика от 2013г., през 2014г. нормата за олово в пункт Долни Воден е спазена.

Дефиниция на индикатора

Превишение на СГН за опазване на човешкато здраве за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух се регистрира при измерени концентрации над 0,5 µg/m³

Оценка на индикатора

Контрол на съдържанието на олово в атмосферния въздух се извършва в 11 пункта от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух. Броят на пунктовете е определен съгласно изискванията на националното и европейско законодателство. Нормите във всички пунктове за измерване на олово са спазени.

След спиране на завод ОЦК ”Кърджали” през 2012 нормата за съдържание на олово във въздуха се спазва.

Фиг. 24. Ниво на замърсяване на атмосферния въздух с олово в Долни Воден

Източник: ИАОС

През 2014 г. в пункт Долни Воден е спазена нормата за олово.

Фиг. 25. Средногодишни концентрации на олово за 2014г.

Източник: ИАОС

*Кадмий*

Кадмият се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Основните естествени източници са почвен прах и пожари. Антропогенните източници на кадмий са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент, изгаряне на изкопаеми горива, изгаряне на отпадъци.

Кадмият е силно устойчив в околната среда и биоакумулира. В по-силно замърсени райони ре-суспендираният прах (от превозни средства или от вятър вдигащ частиците кадмий) може значително да допринася към експозицията на населението. В Европа замърсяването на въздуха и наторяването допринасят почти еднакво към експозицията. Заедно те увеличават относително високото акумулиране на кадмий в горният почвен слой, като по този начин се увеличава риска от бъдеща експозиция чрез храната.

Бъбреците и костите са критичните органи, повлияни от хронична експозиция на кадмий, както и увеличен риск от белодробен рак. Кадмият е токсичен към водните организми, като директно се абсорбира от тях.

Ключово послание

Средногодишната целева норма за съдържание на кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив – Долни Воден.

За 2014г. има превишение на целевата норма за съдържание на кадмий в Пирдоп (Югозападен РОУКАВ). Източник на замърсяването с кадмий са емисиите на вредни вещества от цветната металургия.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух от 5 ng/m³, която следва да бъде прилагана от 01.01.2013г.

Оценка на индикатора

Броят на пунктовете, в които се измерва съдържание на кадмий в атмосферния въздух е 12. СГН за кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив, в пункт Долни Воден, като средногодишната концентрация е 18.90 ng/m³ и РОУКАВ Югозападен, пункт Пирдоп, като средногодишната концентрация е 6.69 ng/m³. Източник на замърсяването с кадмий е дейността на предприятията от цветната металургия. Допълнително, проблемите с нивата на кадмий в атмосферния въздух се утежняват от натрупаните в почвата количества, които при определени условия попадат във въздуха. След спиране на дейността на ОЦК „Кърджали” измерените концентрации на кадмий в града са под допустимата норма за периода 2012 - 2014г.

Фиг. 26. Средногодишни концентрации на кадмий за периода 2010 – 2014г.

Източник: ИАОС

*Никел*

Никелът се среща в почви, води, въздух и в биосферата. Към емисиите на никел към атмосферата могат да допринасят естествени източници като прах, вдиган от вятъра, от вулкани и растителност. Основните антропогенни източници на никел са изгаряне на масла за отопление, корабоплаване или производство на електроенергия, добив и производство на никел, изгаряне на отпадъци, производство на стомана, галванопластика и изгаряне на горива.

В много малки количества никелът е есенциален елемент за хората. По-високи дози могат да бъдат опасни, тъй като няколко никелови съединения са канцерогенни. Неканцерогенните ефекти върху здравето включват алергични кожни реакции, увреждане на ендокринната система, респираторният тракт и имунната система. Никелът и съединенията му могат да бъдат остро и хронично токсични към водният живот и могат да повлияят нездравословно и на животните.

Ключово послание

През 2014г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 31.12.2012г. и поддържана впоследствие.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух от 20 ng/m³, която следва да бъде прилагана от 01.01.2013г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на никел в атмосферния въздух се контролира в 7 пункта. През годината не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух.

Фиг. 27. Средногодишни концентрации на никел за 2014г.

Източник: ИАОС

*Арсен*

Арсенът се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. По-голямата част от човешките емисии идват от металургични пещи и изгаряне на горива. Пестицидите са били важен източник на арсен, но рестрикциите в различните страни са намалили ролята му. Цигареният дим може да съдържа арсен.

Арсенът не е тежък метал, но се слага в групата на тежките метали поради високата си токсичност.

Арсенът е канцерогенен, а неканцерогенните му ефекти включват сърдечносъдови заболявания, невропатия и гангрена на крайниците. Арсенът е високотоксичен към водният живот и към животните най-общо. Органичните арсенови съединения са много устойчиви в околната среда и биоакумулират в хранителната верига.

Ключово послание

През 2014г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух от 6 ng/m³, която следва да бъде прилагана от 01.01.2013г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на арсен в атмосферния въздух се контролира в 6 пункта.

Фиг. 28. Средногодишни концентрации на арсен за 2014г.

Източник: ИАОС

*Въглероден оксид*

Въглеродният оксид е газ, който се емитира от непълно изгаряне на изкопаеми горива и биогорива. Пътният транспорт е бил значителен източник на емисии, но въвеждането на катализатори е намалило значително емисиите. Най-високите концентрации са измерени в градски области, през пиковите часове на деня.

Въглеродният оксид навлиза в тялото през белите дробове, от там в кръвта, където се свързва с хемоглобина и намалява снабдяването с кислород на органите и тъканите. Хората страдащи от сърдечно-съдови заболявания са най-чувствителни към експозицията на въглероден оксид. Изключително високи нива могат да причинят смърт.

Времето на живот в атмосферата на въглероден оксид е около три месеца. Той бавно оксидира във въглероден диоксид, също образувайки озон по време на процеса, като по този начин допринася за атмосферната фонова концентрация на озон.

Ключово послание

Не е регистрирано превишаване на нормата за съдържание на въглероден оксид в нито един РОУКАВ.

Дефиниция на индикатора

Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве се регистрира, когато в рамките на една година са измерени повече от една осемчасови стойности над 10 mg/m³.

Оценка на индикатора

През 2014 г. не е регистрирано превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух.

Фиг. 29. Максимални осемчасови концентрации на СО за 2014г.

Източник: ИАОС

*Бензен*

Бензен се получава при непълно изгаряне на горива. Бензенът е добавка към бензина и над 80% от емисиите му се дължат на автомобилен трафик в Европа. Други източници са битовото отопление и рафинирането на нефт, също и пренасянето, разпределението и съхранението на бензини. Изгарянето на дърва може да бъде значителен локален емитер на бензен.

Разлагането на бензен в атмосферата става главно чрез фотохимична деградация. Тази деградация допринася за формирането на озон, въпреки че химичната реактивност на бензена е относително ниска. Бензенът е канцероген. Най-значимият нездравословен ефект от продължителна експозиция е увреждане на генетичния материал на клетките. Хроничната експозиция на бензен може да увреди костния мозък.

Ключово послание

През годината в нито един РОУКАВ не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензен.

Дефиниция на индикатора

Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве за бензен се отчита в случай, че средногодишната концентрация превишава нормата от 5 mg/m³

Оценка на индикатора

През 2014 г. в нито един пункт не е регистрирано превишение на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за бензен.

Фиг. 30. Характеристика на пунктовете по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с бензен за 2014г.

*Дял на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване*

Ключови послания

Все още остава много високият процент на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ₁₀и ФПЧ_2,5.

Няма население изложено на наднормени концентрации на озон и азотен диоксид.

Дефиниция на индикатора

Основен индикатор за качество на живот на населението по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване със ФПЧ₁₀, О₃, NO₂, ФПЧ_2.5,бензо(а)пирен и SO₂.

Оценка на индикатора

За определяне на натоварването на населението от замърсяване на атмосферния въздух се използват само населени места, в които има пунктове за мониторинг на КАВ. Станциите за мониторинг, които се използват за изчисленията са градски фонови и транспортни (счита се, че индустриалните пунктове се влияят от други локални емисии и не са представителни за жилищните области). Съгласно методиката на Европейската агенция по околна среда[1], 96.4% от населението е изложено на концентрации над нормата в градски фонови пунктове. Останалите 3.6% от населението на България живее на по-малко от 100 м. до главен път и следователно е потенциално изложено на концентрации над нормата, измерени на транспортни пунктове. За всеки град с няколко градски и/или транспортни фонови станции (напр. София, Пловдив, Бургас) засегнатото население се разпределя пропорционално според типа на станциите и се разделя на броя им.

Обобщена информация за 2014г. за дела на населението, изложено на наднормени нива на фини прахови частици (с размер до 10 микрона и с размер до 2.5 микрона), озон, азотен диоксид, бензо(а)пирен и серен диоксид по отделните РОУКАВ и в цялата страна, е представена в следващата таблица

Табл. 3. Процент на засегнатото население от нивата на ФПЧ_10,O_3,NO₂, ФПЧ_{2.5 ,}бензо(а)пирен и SO₂ по РОУКАВ и общо за страната по РОУКАВ

РОУКАВ	ФПЧ₁₀	О₃	NO₂	ФПЧ_2,5	SO₂	Б(а)П
Столичен	100	0	0	100	0	100
Пловдив	100	0	0	100	0	100
Варна	100	0	0	0	0	0
Северен/Дунавски	87,2	0	0	100	0	100
Югозападен	100	0	0	100	0	77,3
Югоизточен	100	0	0	0	3,3	0
Общо за страната	97,24	0	0	79,64	0,33	34,80

Източник: ИАОС

Процентът на засегнатото население, посочено в таблицата се оценява за определен брой жители, както следва: за ФПЧ₁₀е изготвена за 26 града в страната и определя натоварването на населението от 3 млн., ФПЧ_2,5 – 7 града от 2,2 млн. население; О₃– 13 града от 2,5 млн. ; NO₂ – 16 града от 2,7 млн.; SO2 – 17 града от 3 млн.; бензо(а)пирен – 11 града от 1 млн.

Оценката за ФПЧ₁₀ е изготвена спрямо СДН. Пресмята се 90.4 перцентил, отговарящ на 36-тата най-висока стойност. Ако е под 50 mg/m³ нормата не е превишена, ако е над 50 mg/m³ нормата е превишена.

Оценката за О₃е изготвена спрямо краткосрочна целева норма. Вместо три години се взема впредвид една година и вместо брой превишения се пресмята 93.2 перцентил, който представлява 26-тата най-висока стойност. Когато той е под 120 mg/m³ нормата не е превишена, когато е над 120 mg/m³ нормата е превишена.

Оценката за NO₂ е изготвена спрямо СГН = 40 mg/m³

Оценката за ФПЧ_2.5е изготвена спрямо средногодишната целева норма от 25 mg/m³

Оценката за бензо(а)пирен е изготвена спрямо средногодишната целева норма от 1 ng/m³

Оценката за SO₂е изготвена спрямо ПС за СДН = 125 mg/m³ (да не бъде превишена в повече от 3 дни за една календарна година)

Фиг. 31. Процент на населението на страните членки на ЕС, подложено на ниво на замърсяване, превишаващо съответните норми за защита на човешкото здраве в периода 2001 – 2013г. и в България за 2014г.

Източник: ИАОС, ЕАОС

Поради липса на оценка за 2014 г. за страните, членки на ЕС е направено сравнение на процентите на засегнатото от замърсяване на атмосферния въздух население общо за всички страни - членки на ЕС до 2013 г. и за България през 2014 година.

В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ₁₀ е значително над средния за Европа (17 - 41% за периода 2000 – 2013 г.), като достига 97% от населението в страната.

Близо 80% от населението в България живее при нива на замърсяване над целевата норма за ФПЧ_2.5. В Европа този процент е от 4% до 14% за периода 2006 – 2013 година.

Делът на населението в страната, което живее при нива на озон над краткосрочната целева норма за 2014 г. е 0%, докато за страните-членки на ЕС е от 14% до 58% за периода 2000 – 2013 г. , 2013 г. – 15 %. Следва да се отбележи, че по принцип хората в извънградски области са изложени на по-високи нива на озон от хората, живеещи в градовете. В тях част от озона се изчерпва поради окисляване на азотния оксид до азотен диоксид, с което се обяснява и по-ниското му съдържание.

По отношение на азотните оксиди в България няма население, живеещо при нива на замърсяване над допустимите норми, докато в Европа за 2013 г. то е 9% (8 - 27% за периода 2000 – 2013 г.). Населението, живеещо в близост до транспортни пунктове е изложено на по-високи нива на замърсяване с NO_2, в сравнение с населението в близост до градските фонови пунктове.

Около 35% е населението, живеещо при нива на замърсяване над целевата норма за бензо(а)пирен, докато за страните в ЕС процентът е 20-28 за периода 2008-2013г.

През 2014 г. 0,33 % от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма, докато в Европа за последните три години няма население, живеещо при нива на замърсяване над допустимите норми.

През 2014 г. изтича срокът на действие на част от актуализираните програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми, разработени и приети с решения на съответните общински съвети, съгласно изискванията на чл. 27 от ЗЧАВ. Това са програмите на общините: София, Пазарджик, Димитровград, Горна Оряховица, Велико Търново, Плевен, Враца, Видин, Шумен, Монтана, Благоевград и Хасково. Съгласно данните от мониторинга през 2014г. за повечето общини, с изключение на Девня и Добрич няма постигнато съответствие с определените от законодателството норми на замърсителите. В тази връзка МОСВ уведоми с писмо общините от необходимостта да се стартира процедура за актуализация на онези компоненти от програмите, които е необходимо да бъдат променени, както и за разработването на нов План за действие към Програмата със заложени мерки за периода след 2014 г.

В програмите са определени следните сектори, които имат принос към замърсяването:

- Битово отопление през зимния сезон, в комбинация с въздействието на сектор транспорт (за голяма част от общините);

- Замърсяване от сектор транспорт;

- Влияние на неорганизирани източници;

- Комплексен характер на замърсяването - тук се има предвид замърсяване от битово отопление, транспорт, регионално фоново ниво, неорганизирани източници (депа, кариери и др.), промишленост и енергетика.

Във връзка с горното в рамките на сътрудничеството между Република България и Федерална Република Германия в областта на околната среда стартира българо-немски проект. Целта му е предаването на знания и подпомагането на служителите на МОСВ, РИОСВ и българските общини с нарушено качество на атмосферния въздух (КАВ) в анализа на съществуващите общински програми за качество на въздуха, мониторинга на прилагането на заложените в програмите мерки, предварителна и последваща оценка на ефективността на мерките, и по този начин осигуряване постигането на целите на общинските програми за качеството на въздуха.

В оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ е създадена Приоритетна ос 5 "Подобряване качеството на атмосферния въздух", в която е предвиден финансов ресурс, който ще бъде приоритетно насочен към намаляване нивата на замърсителите в общините с нарушено КАВ от основните източници на ФПЧ10 – битовото отопление и транспортът.

По отношение на изпълнени дейности на национално ниво през 2014г. в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух:

- изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух във връзка с въвеждане на изисквания на Директива 2012/33/ЕС за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива и осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) №517/2014 относно флуорсъдържащите парникови газове, който поради правителствените промени не можа да бъде разгледан от Министерския съвет;

- Прието е Постановление №327 от 17.10.2014г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, с което се изменя и допълва Наредбата за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (обн. ДВ бр.88 от 2014г.);

- С Решение за изпълнение, Европейката комисия (ЕК) одобри изготвеното искане на Република България за дерогация от максималното за летния период налягане на парите за бензин, съдържащ биоетанол, съгласно чл.3, ал.4, втори абзац от Директива 98/70/ЕО за качество на течните горива. Това решение дава възможност за пускане на пазара на бензин със съдържание на етанол с максимално налягане на парите 60 kPa през летния период, със съответното допустимо превишение на налягането на парите, посочено в Приложение III към директивата, при условие че използваният етанол е биогориво. Решението е валидно до 31.12.2020г., като ЕК си запазва правото да го анулира, в случай че страната нарушава утвърдените национални тавани за емисии на летливи органични съединения, както и нормите за съдържание на бензен и озон в атмосферния въздух;

- Изготвен отговор на запитване от Европейската комисия (ЕК) относно задължение за предоставяне на годишен доклад съгласно изискванията на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизелови горива.

В края на 2013г. Европейската комисия прие пакет от мерки, свързани с опазване чистотата на атмосферния въздух, с цел допълнително ограничаване на вредните емисии от промишлеността, пътното движение, енергийните инсталации и земеделието, и намаляване на отрицателното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Приетият пакет За чист въздух за Европа включва няколко компонента, за които са изготвени указания на страната във връзка с преговорния процес:

- Директива относно националните тавани за емисии с по-строги национални тавани за емисиите на основни замърсители;

- Предложение за нова директива за намаляване на замърсяването от средни горивни инсталации (с топлинна мощност до 50 МW);

- Проект на Решение на Съвета за ратификация на изменението на Гьотеборгския протокол от 1999г. към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

През 2014г. са изготвени отговори до ЕК във връзка с открити процедури по нарушение на общностното право за:

- Допълнително официално уведомително писмо С (2013) 7752 final на Европейската комисия (по открита процедура по нарушение № 2009/2135) относно прилагането на Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година за качество на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и по-специално относно нивата на серен диоксид (SO2), в атмосферния въздух;

- Мотивирано становище С (2014) 3206 final на Европейската комисия (по открита процедура по нарушение № 2010/2109) във връзка с неизпълнение на задължения по Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа по отношение на пределно допустимите стойности на прахови частици (ФПЧ10).

Изготвени са позиции, информации и други документи за работните органи към Европейската комисия и Съвета в областта на емисиите на вредни вещества и качеството на атмосферния въздух.

[4] http://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2015

[5] http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/exceedance-of-air-quality-limit-3/assessment-1