Моментно състояние на видовете от националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР)

 През 2013/2014 г. Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР) за първи път функционира в пълния си обхват – проведени са теренни наблюдения на 697  вида, на определени за целта места за мониторинг. На база резултатите от теренните проучвания, са изготвени доклади с моментни оценки на състоянието на видовете на три нива: места за мониторинг, биогеографски региони и на национално ниво. На национално ниво общо оценките за благоприятно състояние са 128, за неблагоприятно-незадоволително състояние – 133, за неблагоприятно-лошо състояние – 121, неизвестно – 69, не са открити на терен – 47 вида (за 199 вида висши растения не са представени оценки на национално ниво). 

Оценка на индикатора

През 2013/2014 г. НСМБР за първи път функционира в пълния си обхват - проведени са теренни проучвания на общо 697 вида, разделени по биологични групи: 130 вида безгръбначни животни, 52 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 253 вида птици, 13 вида бозайници, 14 вида мъхове, 16 вида гъби, 199 вида висши растения. Всички събрани данни са анализирани и на тяхна база са изготвени доклади с моментни оценки за състоянието на видовете на три нива: места за мониторинг,  биогеографски региони (за видовете, които се докладват по чл. 17 от Директивата за местообитанията) и на национално ниво. За някои видове направените оценки на моментното състояние са условни и ориентировъчни, тъй като данните се събират за първи път, необходимо е проучването да се проведе за по-продължителен период и на повече места (основно при безгръбначните животни). За голяма част от видовете висши растения не са изведени категорични оценки за състоянието на популациите на национално ниво (направените оценки са само на ниво находища), поради което те не са представени в табл. 1. Част от видовете, въпреки положените усилия не са открити на терен и съответно за тях не е възможно да бъде извършена оценка на състоянието.

Табл. 1. Моментни оценки на състоянието на национално ниво по брой видове в съответните биологични групи от НСМБР (теренни проучвания 2013/2014)

Източник: ИАОС

На национално ниво общо оценките за благоприятно състояние са 128, за неблагоприятно-незадоволително състояние – 133, за неблагоприятно-лошо състояние – 121, неизвестно – 69, не са открити на терен – 47 вида (за 199 вида висши растения не са представени оценки на национално ниво).

Източници на информация:

ИАОС, резултати по проект DIR-5113024-1-48 „Теренни проучвания на разпространение на видове/ оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна - І фаза“: http://eea.government.bg/bg/bio/opos

ИНДЕКС НА ОБИКНОВЕНИТЕ ВИДОВЕ ПТИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ

(SEBI 1 – Обилие и разпространение на избрани видове)

Ключово послание

 Общата тенденция за периода 2005 – 2014 г. за всички 38 вида, съставляващи индикатора е намаляване на числеността с 13%. От всички 63 вида птици, чието състояние е оценено, намаляващите са 27%, увеличаващите са 13%, стабилните са 14%, а тези с неопределена категория на тенденцията са 46%. 

Дефиниция  на индикатора

Оценка на индикатора

Настоящата оценка включва десет годишен период (2005 – 2014 г.) и резултатите се основават на реални наблюдения на птици в пробни площадки с размер 1х1 кm. През 2014 г. са регистрирани 162 вида. Според класификацията на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, оценяваните видове се разделят на три групи според обитаваната среда: земеделски земи, гори и „други“ типове среда. От оценените 38 вида, 44,7% обитават земеделските земи, 26% са горски видове и 29% обитават други типове местообитания.

 Източник: БДЗП

Сред видовете обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са черночелата сврачка (-68%), пъдпъдъкът (-59%), червеноглавата сврачка (–55%), щиглецът (–44%) и сивата овесарка (-44%). Увеличава се числеността единствено на голямото белогушо коприварче (192%). Стабилна тенденция има полската чучулига и черноглавата овесарка. От видовете, обитаващи горите, с положителна тенденция на популацията са еловия певец и синия синигер. Пет вида са със стабилни тенденции (голямо черноглаво коприварче, голям пъстър кълвач, чинка, сойка и голям синигер), три са със отрицателна - авлига (-34%), кос (-24%) и зелен кълвач (-11%), а останалите имат неопределена тенденция, основно поради липса на достатъчно данни. В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) намаляващи видове са сивата врана (– 58%), сирийски пъстър кълвач (-53%), кукувица (-24%) и домашно врабче (-23%). Увеличават се южният славей (19%) и обикновеният пчелояд (16%), а гугутката и свраката са със стабилни тенденции. 

Намаляването на индекса за състоянието на популациите на птиците е признак за влошеното състояние на тези видове и средата, която обитават. Необходимо е целенасочено и успешно прилагане на агро-екологичните мерки в селското стопанство и въвеждане на по-адекватни стандарти за поддържане на добро екологично състояние на земеделските земи. Нужно е повишено внимание към влиянието на някои практики, като премахване на храстите, разораване на пасищата и ползване на химикали в селското стопанство. Настъпването на култури, като маслодайната рапица в селското стопанство, поставя сериозни пречки пред видове, като сивата овесарка и пъдпъдъка. 

В допълнение на видовете, съставляващи индикатора е оценено състоянието на още 20 вида. Тенденциите на цялата група са представени на фиг.2: 

Фиг. 2. Разпределение на тенденциите на 62 вида птици, според категориите им

 Източник: БДЗП 

Източници на информация:

Информацията за този индикатор се събира в рамките на Общоевропейската схема за мониторинг на обикновените видове птици, която в България се прилага от Българското дружество за защита на птиците: http://www.bspb.org/monitoring 

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ ПО НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ

(SEBI 7 – Защитени територии по националното законодателство)

Ключово послание

 За периода 2004-2014 г. броят и площта на защитените територии са се увеличили. В края на 2014 г. броят на защитените територии в България е 1012 с обща площ 584498,5 ha или 5,27 % от територията на страната. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промяната на броя и общата площ на защитените територии по националното законодателство в България в определен времеви обхват.

Обявяването на защитени територии е пряк отговор за намаляване на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността по опазване на биологичното разнообразието. Индикаторът се базира на изчерпателни данни за всички официално обявени защитени територии в България. Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страна са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според Световния съюз за защита на природата (IUCN) - национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. 

Оценка на индикатора

Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя и площта на защитените територии, за периода 2004 – 2014 г. (фиг.3).

През 2014 г. продължи работата за развитие и управление на мрежата от защитени територии, посредством обявяването на нови защитени територии, поетапно разработване и приемане на планове за управление на защитени територии и прилагането на действащи такива, укрепване на институционалния капацитет на регионалните структури на МОСВ, имащи отношение към изпълнение на поставените цели и финансиране на дейности, насочени към подобряване на консервационното състояние на защитените територии и опазващото се в тях биологично разнообразие.

През 2014 г. са обявени 5 нови защитени територии, от които 4 са в категорията „защитена местност” и 1 в категорията „природна забележителност”, с обща площ от 60.8079 ха; намалена е площта на 1 природна забележителност; заличена е 1 защитена местност и 1 природна забележителност; променени са режимите на дейности в 3 защитени местности и е актуализирана площта на 20 защитени територии, на основание чл. 42, ал. 6 от Закона за защитените територии, във връзка с извършени по-точни замервания.

Важна част от изпълняваните през периода дейности за развитие на мрежата от защитени територии е и поетапното издаване на актове за изключителна държавна собственост на резервати и поддържани резервати.

Издадени са актове за изключителна държавна собственост на името на МОСВ за 3 обекта: резерват „Камчия“, резерват „Соколата“ и поддържан резерват „Изгорялото гюне“. През 2014 г. в процедура на разработване са 59 плана за управление на защитени територии. 

Източник: МОСВ/ИАОС 

Източници на информация:

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ ПО ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА И ДИРЕКТИВАТА ЗА ПТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

(SEBI 8 – Защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата   за птиците)

Ключово послание

 В България до края на 2014 г., са приети от Министерски съвет 340 защитени зони (353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.4% от територията на страната.

Табл. 2. Брой и площ на защитените зони от мрежата “Натура 2000” в България

* 13 бр. от ЗЗ са с обща граница по двете Директиви

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението  на Директивата за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (92/43/ЕИО) и Директивата за опазване на дивите птици (2009/147/ЕИО) от държавите-членки на ЕС и включва два компонента:

• Тенденции в пространственото покритие на предложените зони;
• Индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)

Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците, е инструмент за спиране на загубата на биологично разнообразие (БР) и показва отговорността на държавата по опазване на БР и намаляване на загубата му. Първият компонент "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площното покритие на предложените зони от държавите-членки в кm2 за определен времеви период.

Вторият компонент "Индекс на достатъчност" показва оценката на Европейската Комисия колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на общността. Държавите членки със 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия (ЕК) за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива. 

Оценка на индикатора

През 2014 г., чрез разширяване площта на съществуващи зони и определянето на новa такива, е разширен обхвата на мрежата по Директивата за местообитанията. Във връзка със стартирала процедура по нарушение от Европейската комисия и предприетите от България мерки за това, беше определена 1 нова защитена зона и бяха разширени други 2 зони, определени по Директивата за местообитанията. Разширението е с обща площ 485,79 ha.

По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност мрежата „Натура 2000“ се доближава до 100%.

Източник: МОСВ-НСЗП 

Фиг. 5.  Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за местообитанията за периода 2007 – 2014 г., hа в България 

Източник: МОСВ-НСЗП 

Във връзка с ангажиментите на България за разработване и прилагане на мерки, с които да се гарантира дългосрочното опазване, а където е необходимо и възстановяване на най-ценните горски природни местообитания и биологичното разнообразие в тях, от  м.  септември 2008 г. до 31.12.2014 г. от страна на МОСВ са изготвени общо 163 оценки за съвместимост на Горскостопанските планове с режимите и условията на защитените зони, за територията на цялата страна. 

Източници на информация:

ПРОМЯНА В ЧИСЛЕНОСТТА НА ЗИМУВАЩИТЕ ВОДОЛЮБИВИ ПТИЦИ В БЪЛГАРИЯ

Ключово послание

 В резултат от среднозимното преброяване през 2014 г. са установени общо 221 133 индивида, което е с 58% по-малко от 2013 г., когато броят на зимуващите водолюбиви птици е бил 531 087. Най-многочислените видове за 2014 година са: зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 51 065 индивида),  лиската (Fulica atra – 48 546 индивида), кафявоглавата потапница (Aythya ferina - 31719 индивида), голямата белочела гъска (Anser albifrons – 21 726 бр.) и големия корморан (Phalacrocorax carbo – 17466 индивида).  

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промените в числеността и видовия състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа, с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

1. Да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;

2.  Да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони;

3. Да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция). 

Оценка на индикатора

В сравнение с 2013 г. през 2014 г. се наблюдава намаление с 58% в числеността на водолюбивите птици. Числеността на наблюдаваните корморани е с 42% по-малко от тези наблюдавани през 2013 г, установените гмурци и гмуркачи са 58% по-малко, чаплите са запазили своят брой; общо патиците, потапниците и нирците са 58% по-малко; гъските са близо 80% по-малко, а дъждосвирците са 56% повече. През 2014 г. наблюдаваните пеликани са с 70% повече, лебедите  са с 5% повече, а чайковите са с 52% по-малко от 2013 г. 

В краткосрочен план, броят на регистрираните водолюбиви видове птици през 2014 г. е най-ниският за последните 6 години.

Варирането на числеността е в тясна зависимост от метеорологичните условия в страната и на север от нея. При по-топли зими с относително високи температури много от водолюбивите птици остават на север. Същевременно в рамките на зимния период се наблюдава по-късно пристигане на някои от зимуващите видове, поради по-късното застудяване. През последните години се установява и изместване на максимумите в числеността на някои водоплаващи птици – основно гъски, патици и потапници. Поради температурните промени в рамките на зимния период и в рамките на месец януари  пиковете в числеността на водолюбивите птици не винаги попадат в периода на Средно-зимното преброяване, а се регистрират непосредствено преди или след него. Независимо от това намаляването на числеността е резултат и от намаляването в числеността на популациите на някои видове. Така например един от характерните зимуващи видове в страната – червеногушата гъска регистрира драстичен спад в световната си популация, като една от възможните причини е влошени условия в местата на зимуване и стациониране по времена миграция. В международен план се наблюдава и траен дългосрочен спад в популациите на редица многобройни зимуващи видове, като зеленоглавата патица и кафявоглавата потапница. Това дава основание да се направи извода, че дългосрочните промени отразяват от една страна промени в характеристиките на зимния период и температурните минимуми и максимуми, но за част от видовете се касае за конкретни негативни тенденции в световните или Евразийски прелетни популации и следва интерпретацията да се прави на база по-широка и пълна информация, обхващаща,  както по-обширен регион и разнообразни параметри, така и допълнителна информация за конкретни видове и техните прелетни популации. 

Фиг.6. Промяна в числеността на водолюбивите

птици за периода 1997 – 2014 г.

Източник: БДЗП 

Източници на информация:

ПРОМЯНА В ЧИСЛЕНОСТТА НА ДИВАТА КОЗА (RUPICAPRA RUPICAPRA) ЗА ПЕРИОДА 2009-2014 Г.

Ключово послание

                         Съгласно данните, постъпили в Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), числеността на дивите кози за 2014 година възлиза на 1062 индивида от петте основни територии на наблюдение (НП “Рила”, НП “Пирин”, НП “Централен Балкан”, ПП “Витоша”, Западни Родопи). Съпоставени с данните от предишни години се установява сравнително постоянна тенденция без рязко понижаване или увеличаване на установените индивиди. Установените общи числености са по-ниски от минималните числености докладвани през 2013 г., съгласно изискванията на чл.17 на Директива 92/43 ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява абсолютна численост на наблюдаваните диви кози за съответните периоди, като за общата численост се представят данните от есенния мониторинг.

Мониторингът на дивите кози се изпълнява в рамките на одобрена методика към НСМБР. Съгласно методиката, мониторингът се провежда през пролетта и есента на всяка година в основните субпопулации на вида – Централен Балкан, Рила, Пирин, Родопи.Основният метод на мониторинг е маршрутният метод, като маршрутите са предварително определени и постоянни за всяка територия. Дивите кози са стенобионтни животни, като основно се придържат към скалисти местообитания. Основният параметър на наблюдение е числеността дивите кози, като допълнително се събират данни за полова и възрастова структура на дивите кози за съответната субпопулациия.

Оценка на индикатора

Оценката на индикатора включва два компонента: 

1. 1.        Тенденция на числеността по субпопулации за периода 2009 – 2014 г.

Основните субпопулации, в които се провежда мониторинг на диви кози, са териториите на националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, както и територията на Западни Родопи - в областите Пазарджик, Смолян и Пловдив.

Числеността на наблюдаваните диви кози варира през различните години. Най- многочислените наблюдения са направени на територията на Западни Родопи през 2009 г. и 2010 г., съответно 502 и 503 индивида, като са посетени всички места за мониторинг. След 2010 г. усилията се концентрират основно на територията на РИОСВ Смолян.

Установените диви кози на територията на трите национални парка варира в по-слаба степен, като се наблюдават сравнително постоянни по численост субпопулации. През есенния сезон, в най-широки граници варира числеността на вида на територията на НП „Централен Балкан“ (минимум 47 – максимум 205 индивида). От наблюденията в трите национални парка най-висока е била числеността на дивите кози в НП „Рила“ – 409 индивида през 2013 г. 

 Източник:ИАОС( Информационна система към НСМБР) 

1. 1.        Обща численост през есенния мониторинг на диви кози за периода 2009-2014 г.

Числеността на дивите кози е сравнително постоянна в изследвания период. Разлики в числеността през отделните години се получават поради различните усилия (различен брой посетени територии в началото на периода) за територията на Западни Родопи.

Към данните за общата численост, се прибавят и реинтродуцираните индивиди на територията на Природен парк „Витоша“, където през последните години се наблюдава увеличение в числеността на субпопулацията.

Установените числености са по-ниски от минималните числености за вида, докладвани за България, съгласно националното докладване по Директива 92/43 през 2013 г., където е посочен минимален брой на национално ниво 2346 индивида. 

Фиг. 8. Численост на дивите кози (Rupicapra rupicapra) през есенния мониторинг за периода 2009-2014 г.

Източник:ИАОС( Информационна система към НСМБР) 

Източник:ИАОС( Информационна система към НСМБР) 

Сравнението между данните, събрани през пролетния и есенния сезон, показва, че през пролетта има по-голяма вариация в числеността на дивите кози. Причините за това са – наличие на снежна покривка по типичните за вида места, което е свързано с миграция на вида с по-благоприятни условия. Поради тази причина общата численост на националната популация се определя от есенния мониторинг. 

Източници на информация:

ИАОС, Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие