ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Климат

Характеристики на валежите и температурата

Ключов въпрос

Какви са били температурите и количеството на валежите в България през 2014 година?

Ключово послание

state-bad.jpg За България, 2014 г., със средна годишна температура 12,3oС, е сред 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г.

state-bad.jpg През 2014 г. годишната температура на въздуха за районите с надморска височина (н.в.) до 800 m е средно с 1,2oС над нормата.

Дефиниция на индикатора

По препоръка на Световната Метеорологична Организация за описание на съвременния климат се използват средните за периода 1961-1990г. показатели. Поради това месечните и годишни температури и валежи са сравнявани с този период и сe отнасят само за равнинната част на страната.

Рекордно високите температури през последните десетилетия, топенето на ледниците, по-влажният въздух и още седем ключови индикатора показват, че глобалното затопляне на климата е неоспорим факт. Десетте ключови индикатора, показващи глобалното затопляне на климата, са:

(1) по-високите наземни температури;
(2) по-високите температури над океаните;
(3) високото съдържание на топлина в океаните;
(4) по-високите температури на въздуха близо до повърхността на земята;
(5) по-високата влажност;
(6) по-високите температури на морската повърхност;
(7) покачването на морското равнище;
(8) намаляването на морския лед;
(9) намаляването на снежната покривка;
(10) свиването на ледниците.

Относителното движение на всеки от тези показатели – повишаване при първите седем и спад при последните три от тях – доказва, че несъмнено планетата ни търпи затопляне през последния половин век, както и че всяко десетилетие на Земята от 1980 г. насам е по-горещо от предходното.

Оценка на индикаторите

Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен, услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика. Метеорологичните условия на 2014 г. се характеризират с валежна и мека зима, дъждовна пролет, топло и сухо лято и близка до климатичните норми есен.

Средногодишна температура на въздуха и тенденции в изменението спрямо климатичната норма за периода 1961 - 1990 г.

В периода 1988-2014 г. средната годишна температура на въздуха (за районите с н.в. до 800 m) е нараснала средно с 0.8oС спрямо нормата за референтния климатичен период 1961-1990 г., като се изменя в границите от 10.6oС до 13.0oС. Запазва се нарастващата тенденция на колебанията на средната годишна температура на въздуха, при това температурните аномалии за всички години след 2007 г. (с изключение на 2011 г.) са над +1oС.

Фиг. 1. Колебания на средната годишна температура на въздуха (оС)
през периода 1988-2014 г.
Източник: НИМХ

През 2014 г. годишната температура на въздуха за районите с н.в. до 800 m е средно с 1.2oС над нормата, единствено в Северозападна България увеличението е по-малко – с 0.9oС над нормата. Най-топлите месеци, със значителни положителни аномалии на средната месечна температура на въздуха за цялата територия на страната с н.в. до 800 m, са март (+3.2oС), февруари (+3.0oС), януари (+2.9oС), август (+1.9oС) и декември (+1.3oС).
Фиг. 2. Отклонения на средната годишна температура на въздуха (в оС)
през 2014 г. спрямо климатичните норми 1961-1990 г.

Колебания в средната стойност на годишните валежи, максималните денонощни валежи, снежната покривка

Средногодишната сума на валежите през 2014 г. (за районите с н.в. до 800 m) е 1013 mm, като това е най-валежната година за целия период 1988-2014 г., по-валежна от рекордната 2005 г. (със средногодишна сума от 924 mm). Средно за страната годишният валеж е 166% от нормата за периода 1961-1990 г., като варира от 74% до 230%.

През 2014 г. най-много валежи са паднали в Северозападна България (средно 182% от нормата), в Централна Южна България (176%) и в Източна България (171%), а най-малко е количеството на валежите в Югозападна България (148% от нормата). Най-валежните месеци за цялата територия на страната са септември (до 902% от месечната норма, в Асеновград), октомври (до 487% в Старо Оряхово, област Варна) и декември (до 370% в Силистра). Най-сух е бил февруари – средно 25% от месечните норми за ниската част от страната. Валежите през август и ноември са около нормата, съответно – 121% и 99%.

Фиг. 3. Колебания на средногодишната сума на валежа (в mm)
през периода 1988-2014 г.

Източник: НИМХ

През 2014 г., главно през месеците от април до октомври, в различни части на страната са измерени изключително големи 24-часови валежни суми, надвишаващи поне 2 пъти месечната норма на валежите за съответното населено място. Най-големият измерен денонощен валеж е 245 mm през месец юли, който нарежда 2014 г. сред 7-те години с екстремни 24-часови валежи над 220 mm в периода 1988-2014 г. Проливни валежи са регистрирани и през месец юни в Каварна, област Добрич – 160.5 mm; през месец септември в Бургас – 176 mm и в Бъдеще, област Стара Загора – 179 mm; през месец октомври в Старо Оряхово, област Варна – 152.8 mm и др.

Фиг. 4. Отклонения на годишния валеж в % през 2014 г. спрямо климатичните норми 1961-1990 г.

Сняг

Изследването на колебанията и изменението на снежната покривка е от съществено значение, особено в условията на променящия се климат, поради все по-често срещащите се засушавания в България и на Балканския полуостров, а също и поради наводненията, вследствие на масовото снеготопене след обилни и продължителни снеговалежи.

През периода 1988-2014 г. се запазва намаляващата тенденция в колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m (независимо от високата стойност през 2012 г.), като през 2014 г. е достигната най-ниската стойност на този показател – 24 cm.

Фиг. 5. Колебания на средната максимална височина на снежната покривка (cm) за районите с надморска височина 800 - 1800 m през периода 1988 - 2014 г.

Източник: НИМХ

Климатични явления

През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления в България. Особено след средата на 90-те години на 20 век, серия от бедствени ситуации, свързани главно с развитието на мощни конвективни бури, предизвикаха сериозни материални щети и човешки жертви, в редица райони на България. Само през 2014 г. опасни метеорологични явления от конвективен произход (интензивни и обилни валежи, гръмотевични бури, градушки, често съпроводени с пориви на силен до бурен вятър) са причина за огромни щети върху селскостопанска продукция, инфраструктура, жилищни и обществени сгради, като причиниха и човешки жертви в много области на страната.

В периода 1988 - 2014 г. годишният брой на дни с гръмотевична дейност за равнинната част от страната е много близък до нормата, като варира от 122 дни през 1998 г. и 2012 г. до 164 дни през 2005 г. Броят на дните с гръмотевични бури през 2014 г. е 148 или само със 7% повече от нормата.

Регистрираните дни с валежи от град през 2014 г. са с над 50% повече от средните за периода 1988-2014 г. За изследвания 27-годишен период регистрираните дни с градушки за районите с надморска височина до 800 m са най-много през 2014 г. Увеличението на броя на дните с масови градушки, регистрирани в над 4 административни области на страната, през 2014 г. е още по-голямо. През топлото полугодие (месеците от април до септември), когато се регистрират около 90% от всички валежи от град, броят на дните с масови градушки през 2014 г. е 4 пъти по-голям от средния за изследвания период.

Климатични сценарии за България

Представените климатични сценарии за България са разработени в НИМХ-БАН в рамките на проекта CECILIA. Проведени са симулации на регионалния климат за бъдещето, за два интервала – “близко бъдеще” (2021-2050 г.) и “далечно бъдеще” (2071-2100 г.), като резултатите за тенденциите (т.е. изменението спрямо сегашния референтен климатичен период 1961 - 1990 г.) за средната годишна температурата на въздуха и средната годишна валежна сума.

Открояват следните особености:

  • По отношение на температурата практически над цялата страна се наблюдават положителни тенденции, т.е. очаква се увеличение на средногодишната температура, като това увеличение е сравнително еднородно и с около 1.5-2oС за близкото и между 2.5 и 3.5oС за далечното бъдеще;
  • Пространственото разпределение на тенденцията на годишната валежна сума е по-неравномерно спрямо това на температурата. В Източна България се очаква отрицателна тенденция, като и в двата периода изменението е средно между 5 и 10 mm (в отделни райони до 15-20 mm). Най-видимата разлика между двата периода е, че районите с отрицателна тенденция през втория период са с по-голяма площ спрямо първия и обхващат и части на Западна България.

Трябва да се отчита, че получените резултати са продукт на числена симулация и се основават на определен физико-математически модел на атмосферата и затова могат да се различават от други, използващи различни подходи. В частност, те зависят от конкретен емисионен сценарий на парникови газове и аерозоли, който има прогнозен характер.

Фиг. 8. Тенденция на средногодишната температура за периода 2021 - 2050 г.
(отклонения в oС от нормата 1961 - 1990 г. )
Фиг. 9. Тенденция на средногодишната температура за периода 2071 - 2100 г.
(отклонения в oС от нормата 1961 - 1990 г.)
Фиг. 10. Тенденция на средногодишната валежна сума за периода 2021 - 2050 г.
(отклонения в mm от нормата 1961 - 1990 г.)
Фиг. 11. Тенденция на средногодишната валежна сума за периода 2071 - 2100 г.
(отклонения в mm от нормата 1961 - 1990 г.)

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС