Политика за ограничаване на изменението на климата

Националната политика на България в областта на климата се определя от една страна от международните ангажименти на страната, произтичащи от Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото (ПК), очертаващи общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от климатичните промени, и от друга - от задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС и действащото и новоприето европейското законодателство в тази област.

В международен аспект страната ни участва във Втория период на задължения на Протокола от Киото (2013-2020 г.) като страна-член на Европейския съюз. Страните по Втория период на ПК се съгласиха да изпълняват задълженията си за намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от него, още осем години, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., когато се предвижда да влезе в сила новото глобално споразумение по изменение на климата. България и останалите държави-членки на ЕС изпълняват обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с 20 % до 2020 г. Новото глобално споразумение за климата ще включва всички страни по РКОНИК и ще определи ангажиментите за намаляване на емисиите парникови газове след 2020 г.

Рамката на политиката по изменение на климата на ниво ЕС се очертава от приетия през 2008 г. законодателен пакет „Климат и Енергетика”, чиято цел е до 2020 г. да се осигури постигане на: 20 % намаляване на емисиите на парникови газове спрямо нивата им от 1990 г.; 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС, включително 10 % дял на биогоривата в транспорта; 20 % увеличаване на енергийната ефективност.

ЕСТЕ е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии.

От установяването й през 2005 г., ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО₂) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон, както и авиационните дейности (включени в Схемата на по-късен етап – през 2012 г.)

От 2013 г. започна третия период на ЕСТЕ, който ще продължи до 2020 г. В схемата са включени нови сектори и газове. Прилага се хармонизиран подход – общ таван на емисионните квоти на ниво ЕС, вместо национални тавани. Има определен на ниво ЕС резерв за нови участници. Всички операции, извършвани в ЕСТЕ са централизирани в единен европейски регистър. Постепенно се увеличава обемът на търгуваните квоти чрез обща тръжна платформа за сметка на безплатно разпределените. Прилагат се хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти, на базата на предварително определени показатели. 100% от квотите за електропроизводствения сектор се търгуват, освен в случаите на прилагане на дерогацията по член 10в от Директива 2003/87/ЕО.

През 2014 г. в рамките на Третия период на ЕСТЕ (2013-2020 г.), продължи успешното участие на българските оператори в ЕСТЕ. В тази връзка е извършена проверка и обобщаване на докладваната от операторите на инсталации в ЕСТЕ информация за промяна в нивото на активност и капацитета през 2013 г. Внесени са промени в националната таблица за разпределение на квоти, свързани с промени в експлоатацията на инсталациите, съгласно Решение 2011/278/ЕС (частични спирания и възобновяване на дейността, значителни промени в инсталирания капацитет, спиране от експлоатация и др.). Окончателното разпределение на безплатни квоти за 2014 г. е изчислено, подадено и одобрено от ЕК.

На 26 февруари 2014 г. Европейската комисия одобри Решение за възлагане на централния администратор на Независимия регистър за транзакции на Европейския съюз (НРТЕС) да въведе Националната таблица за разпределение на България в НРТЕС. В тази връзка са извършени съответните процедури, необходими за издаване на безплатни квоти за 2014 г. по операторските сметки за инсталациите, включени в ЕСТЕ.

Извършена е проверка на подадени заявления за разпределяне на квоти от резерва за нови участници. Провеждане на предварително съгласуване и официално докладване на предварителния общ годишен брой на безплатните квоти за емисии за нови участници до ЕК.

На 28 март 2014 г., в изпълнение на чл. 59, параграф 1 на Регламент № 389/2013 и чл. 2, параграф 1 на Регламент № 1123/2013 на Европейската комисия, България нотифицира до Европейската комисия Таблица с максималния разрешен размер на кредити от проекти, които могат да използват инсталациите в България за покриване на задълженията им по Европейската схема за търговия с квоти.

През 2014 г. е извършено преизчисляване на безплатните квоти на операторите на въздухоплавателни средства, администрирани от България (4 оператора), участващи в ЕСТЕ за периода 2013-2016 г. с оглед прилагане на дерогацията съгласно Регламент (ЕС) № 421/2014.

През 2014 г. на обща тръжна платформа – Европейската енергийна борса (EEX) са проведени 144 търга на общи квоти (за инсталации) за емисии на парникови газове от Третия период и 4 търга на авиационни квоти. Продаденият обем квоти за инсталации е 6 114 500, от които реализираните приходи за България са общо в размер на 36 192 295 евро, в левова равностойност – 70 785 976,33 лв. Продаденият обем авиационни квоти е 37 000, от които са генерирани приходи общо в размер на 223 080 евро, в левова равностойност – 436 306,56 лв.

Нормативни и стратегически документи на национално и европейско ниво

На Европейския съвет през октомври 2014 г. лидерите на 28-те държави-членки на ЕС, между които и България, постигнаха споразумение по новата Рамка на политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Приетите от Европейския съвет заключения, напълно отговарят на защитаваната от страната позиция в хода на преговорите, като гарантират честно и справедливо споделяне на усилията и солидарност между държавите-членки, плавен преход към нисковъглеродна икономика по разходо-ефективен начин, ясен стимул за индустрията, запазване на конкурентоспособността и амбициозно послание към международните партньори.

През 2014 г. в областта на европейското законодателство по климата са приети:

• Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, с оглед на изпълнението до 2020 година на международно споразумение за прилагане на единна, основана на пазара глобална мярка за емисиите от международната авиация.
• Регламент за изпълнение (ЕС) № 749/2014 на Комисията от 30 юни 2014 година относно структурата, формата, процедурите за предоставяне и прегледа на информация, докладвана от държавите членки съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

През 2014 г. по отношение на разработването и приемането на стратегически и нормативни документи, свързани с политиката по изменение на климата на национално ниво е извършено следното:

С цел намаляване уязвимостта на страната от климатичните промени и подобряване капацитета за адаптиране на природните, социалните и икономическите системи към неизбежните негативни въздействия от изменението на климата, както и в изпълнение на предварителните условия за ползване на фондовете на ЕС през новия програмен период, продължи изпълнението на дейностите във връзка с поетапното разработване на Национална стратегия за адаптация (НСА) към последиците от изменението на климата, която ще обхваща периода до 2030 г.

През юни 2014 г. приключи разработването на рамков документ „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“. В документа е направена оценка на риска от най-характерните за нашия географски район природни бедствия на базата на климатични модели и сценарии за България. Обхванати са секторите: селско стопанство, води, градска среда, енергетика, транспорт, строителство и инфраструктура, екосистеми и биоразнообразие, човешко здраве и туризъм, като е обърнато внимание и на трансграничното сътрудничество по въпроси, свързани с въздействието на климатичните промени.

През 2014 г. са финализирани и дейностите по разработването на анализ „Финансови механизми за управление на риска и застрахователни опции за подпомагане на адаптацията към изменението на климата в България“ с експертната и финансовата помощ на Световна банка. Документът има за цел да анализира ролята и значението на застрахователния бизнес за превенция на рисковете, които настъпват в резултат от изменението на климата и предприемането на мерки за адаптация. Този анализ също ще бъде интегриран в НСА.

На 26.02.2014 г. от Народното събрание е приет Закон за ограничаване изменението на климата (обн. ДВ, бр. 22 от 11.03.2014 г.). Новоприетият закон е съобразен и въвежда в националното законодателство международните задължения на Република България, произтичащи от РКОНИК и Протокола от Киото, както и задълженията ни като държава-членка на Европейския съюз, свързани с намаляване на емисиите на парникови газове като основен елемент в политиката по ограничаване изменението на климата и дългосрочното планиране на мерките за адаптация към климатичните промени.

Разработени са и са приети редица подзаконови нормативни актове във връзка с прилагане на Закон за ограничаване изменението на климата:

• Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в Европейската схема на търговия с емисии – приета с ПМС № 265/29.08.2014 г., обн. в ДВ, бр.74/05.09.2014 г.;
• Наредба за условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и авиационните оператори и за изготвяне и проверка на заявления на нови участници – приета с ПМС № 268/01.09.2014 г., обн. в ДВ, бр.75/09.09.2014 г.;
• Наредба за реда и начина на администриране на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове – приета с ПМС № 266/29.08.2014г., обн. в ДВ, бр.74/05.09.2014 г.;
• Наредба за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата – приета с ПМС № 267/29.08.2014 г., обн. в ДВ, бр.74/05.09.2014 г. ;
• Изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират в системата на министерство на околната среда и водите – прието с ПМС № 287/15.09.2014, обн. ДВ, бр. 79/23.09.2014 г.;
• Постановление № 301 от 19 септември 2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата за устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, приета с Постановление № 96 на Министерския съвет от 2004 г. – обнародвано в ДВ, бр.81/30.09.2014 г.;

В съответствие с чл. 3, ал. 4 и 5 от Закон за ограничаване изменението на климата със Заповед № РД-790/14.10.2014 г. на министъра на околната среда и водите е сформиран съставът на Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК). В състава на съвета са включени представители на държавни институции, браншови камари и организации, неправителствени организации, научни среди, Националното сдружение на общините в Република България. Съветът е независим консултативен орган, който ще подпомага министъра на околната среда и водите при формирането на позиции, становища и поемането на инициативи за цялостно провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на климата.

С приемането на Закона за ограничаване изменението на климата се регламентира функционирането на Схема за доброволно намаление на емисии (СДНЕ). Схемата обхваща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисиите от парникови газове. През декември 2014 г. е приета Инструкция за одобряване на проекти по СДНЕ след съгласуване с НЕСИК. В резултат на успешната реализация на проекти, одобрени по СДНЕ, се постига намаление на емисиите от парникови газове.

Източници на информация

ИАОС, МОСВ, НСИ

http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml

Препратки към допълнителна оценка на индикаторите, методология и допълнителна информация