ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Шумово замърсяване

Шум в околната среда е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, както и от локални източници на шум.

При продължително излагане на шум е установено че той влияе на почти всички органи и системи на човешкия организъм, и оказва вредното си въздействие, като причинява:

  • на централната нервна система - нервна преумора, психични смущения в паметта, раздразнителност;
  • на вегетативната нервна система - усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви;
  • на сърдечно–съдовата система – изменения в сърдечния ритъм (тахикардия), и промени, които водят до повишаване на артериалното налягане;
  • на дихателната система – изменение на респираторния ритъм;
  • на ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма.

Съгласно извършените проучвания в областта, въздействието на нивата на шума се разделят на следните групи:

  • шум, чието ниво е над 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховите органи;
  • шум с ниво 100 – 120 dB(A) за ниските честоти и 80 – 90 dB(A) за средните и високите честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при трайно излагане да доведе до болестно състояние;
  • шум с ниво 50 – 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;
  • шум с нива около 50 – 60 dB(A), оказват вредно влияние върху нервната система на човека и смущават неговия труд и почивка.

 

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?
В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита от шума в околната среда?

Ключови послания

 

state-good.jpg През 2014г. е одобрена и приета от общинския съвет на град Стара Загора Стратегическа шумова карта (СШК). Приет е и разработения от Агенция пътна инфраструктура План за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда за основни пътни участъци в Р България с трафик над 3 000 000 преминавания годишно.

state-moderate.jpg Данните от измерванията на шумовите нива през 2014 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72 % от контролните пунктове в страната. Относителният дял на пунктовете с превишени нива не е променен сравнение с 2013 година, през която са били 72,73 %.

state-good.jpg 98% от проверените през 2014 година различни промишлени източници на шум на територията на цялата страна, отговарят на нормативните изисквания. РИОСВ отчитат, че от проверените 462 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 7 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са  им дадени предписания.

Дефиниция на индикаторите 

 

Използваните индикатори за шум в околна среда са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:

Lден  - дневно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа)

Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 19 до 23 ч.

(с продължителност 4 часа)  

            Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период

(L24се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони). 

Граничните стойности за еквивалентните нива на шума в различните територии и устройствени зони, съгласно Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението към ЗЗШОС, са представени в Таблица 1.

Табл. 1. Гранични стойности за еквивалентните нива на шума, децибели [dB(А)]

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

децибели [dB(А)]

децибели [dB(А)]

децибели [dB(А)]

децибели [dB(А)]

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

децибели [dB(А)]

децибели [dB(А)]

децибели [dB(А)]

децибели [dB(А)]

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Гранични стойности за еквивалентните нива на   шума,

Източник: Наредба № 6 към Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС)  

По отношение на шума от промишлени източници и шума в урбанизираните територии се използва индикатора Lден  - дневно еквивалентно ниво на шума.

Оценка на индикатора за 2014 г. 

Сравнителните анализи спрямо предходните години, показват запазване на мерките по превантивния контрол. Запазва се високият процент (над 98%) на проверените промишлени източници на шум, които отговарят на нормативните изисквания, въпреки увеличения брой на проверените източници по отношение на излъчвания от тях шум (307 за 2012 г., 440 за 2013 г., 462 за 2014 г.). 

Броят на промишлените източници отговарящи на нормативните изисквания спрямо общия брой подлежащи на контрол през годината показва, че се запазва добрата екологична обстановка по отношение на фактора промишлен шум. 

За осъществяване профилактика на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора шум в България функционира Национална система за мониторинг на шума, която се ръководи от Министерството на здравеопазването. В рамките на Националната система през 2014 г. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) са провели измервания в общо 710 пункта в цялата страна. Измерванията и/или изчисленията на шума в урбанизираните територии се извършват от РЗИ в определени пунктове, съгласно изискванията на „Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива”, утвърдена през 2007 г. от министъра на здравеопазването. 

Данните от Национална система за мониторинг на шума отразяват шумовите нива в 35 града на страната. В тях се включват областни градове, както и още девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище.

Извършените измервания показват, че допустимите шумови нива са превишени в

510 бр. от контролните пунктове в страната, което представлява 71,83 % от общия брой

контролирани точки. Относителният дял на пунктовете с превишени нива е намалял в сравнение с 2013 година, през която са били 72,73% (528 бр.), но остава тревожният  факт, че над 1/3 от тези пунктовете (187 бр.) са разположени върху територии, подлежащи на усилена шумозащита. 

Анализът на данните показва, че шумовите нива под 58 dB(A) са намалели незначително с 2,5%, в сравнение с 2013 година, като тенденцията е през годините броят на пунктовете в този интервал да нараства. Нараснал е броят пунктове с измерени шумови нива в диапазона 58-62 dB(A) с 2,3%, в сравнение с 2013 година. Неблагоприятно е продължаващото задържане, дори нарастване на пунктовете със средновисоки шумови нива от диапазона 63-67 dB(A) (33,66%). Отчита се намаляване на броя пунктове с измерени нива в диапазоните  68-72 dB(A) – с 5 броя, което  е за сметка на увеличението на пунктовете с измерени нива в рамките на по-ниския интервали. В целия наблюдаван  период се забелязва намаляване на броя на пунктовете в този диапазон, което може да се счита за положителна тенденция. През 2014 година отново няма пунктове, в които да се отчитат най-високите стойности на шумови нива - в диапазони (78-82) dB(A) и над 82 dB(A). 

Фиг. 1. Разпределение на регистрираните стойности по шумови диапазони
за периода 2006 – 2014г., %

Източник: МЗ 

Разгледани детайлно по градове, тенденциите по отношение на шумовото натоварване изглеждат по следния начин: 

В гр. София - В столицата в 92% от пунктовете на измерване еквивалентните нива на шум са равни или над граничната стойност (при 82,4% през 2013г.).

Броят на пунктовете в гр. София с еквивалентни нива на шум в диапазона (68-72) dB(A) остава най-голям. Броят на пунктовете, където се отчита повишение на еквивалентните нива е по-голям от тези с понижение. Нивото на шума в голяма част от пунктовете през последните десет години се задържа трайно над граничните стойности.

Софийска област (гр. Ботевград и гр. Самоков) във 21 пункта нивата на шум са над граничните стойности.

В гр. Плевен през 2014 г. са измерени по-ниски средни нива на шум като цяло в сравнение с 2013 г., като високи стойности на нива на шум са определени в 38 % от пунктовете  в сравнение с предходната година, в която са представлявали (67 %).

В гр. Враца завишението на шумовите нива е свързано с провежданите ремонтни дейности на водопроводната мрежа, в резултат на което има постоянно пренасочване на транспортния поток в града и шумово натоварване в райони, които в предходни години са били с по-ниско измерено шумово ниво.

В гр. Габрово през 2014 г. в са се извършвали интензивни ремонтни дейности по подмяна на водопроводната мрежа, поради което в 8 пункта има установени по-високи стойности на средните нива на шум в сравнение с 2013 г. Най-голямо е повишението в пункт Бетонов възел – Севлиево и в пункт МБАЛ – гр. Севлиево от
3,2 dB(A).

В гр. Смолян  трайно остава нерешен проблема с наднормените шумови нива регистрирани при МБАЛ – Смолян. Причината е в липса на паркоместа, интензивен автомобилен трафик от и за МБАЛ, движението на товарни моторни средства обслужващи промишлена зона 1. Полупланинският терен на града също обуславя наличието на по-високи нива на шума, тъй като се налага форсиране на превозните средства при преодоляването на стръмните терени. В някои части на гр. Смолян допълнително стеснените пътни платна заради паркирали автомобили са предпоставка за по-високите шумови нива.

В гр. Стара Загора и гр. Казанлъкшумовото натоварване е обусловено основно от транспортния поток по уличната мрежа.

В гр. Бургас  тежка акустична обстановка и трайно шумово замърсяване се отчитат във всички зони, с изключение на тези за обществен и индивидуален отдих.

В гр. Добрич тревожен е факта, че се наблюдава трайно шумово замърсяване в зоните за учебна дейност.

Във гр. Варна в сравнение с изминалите години се забелязва увеличение на броя пунктове в диапазона (58-62) dB(A) и (63-67) dB(A), но неблагоприятната тенденция е значителното намаляване на броя на пунктовете от диапазона под 58 dB(A) – от 27 броя през 2013 г. на 19 броя през 2014 г. за сметка на повишаването на броя пунктове в диапазона (58-62) dB(A).

В гр. Ловечналичието на пунктове с нива в диапазон (68-73) dB(A) се дължи на ремонт на мост на бул. „Велико Търново”, свързващ централната част на града и жилищните райони с индустриалната зона, което е довело до увеличен трафик при пунктовете, разположени по бул. „България”. С около 10 dB(A) е увеличението на шумовите нива до пункт в кв. „Вароша”, от където преминава обходния маршрут на МПС до приключване на ремонтните дейности.

В гр. Сливен  нарушеният акустичен комфорт се свързва с ремонтни дейности по проект  за Интегриран воден цикъл на града, както и недостатъчно озеленяване и лошо пътно покритие, натоварен автомобилен трафик.

В гр. Видин мониторингът на шума показва превишаване на допустимите нива в 11 пункта от общо 13-те контролни пункта. Преобладаващите шумови нива са в диапазони под 58 dB(A) и (63-67) dB(A). Неблагоприятната акустична обстановка в града се сформира от непрекъснато нарастващия трафик на моторни превозни средства, неудачни градоустройствени решения, недобрата шумозащита и други.

В гр. Пловдив През тази година няма случай на регистрирани нива в диапазоните под 58 dB(A), 78-82 dB(A) и над 82 dB(A). Най-значимото постижение през наблюдавания дългосрочен период е редуцирането на пунктовете с измерени средни стойности на шума в диапазона 73-77 dB(A). 

Фиг. 2. Разпределение на брой пунктове по шумови диапазони в dB(A),
в градовете за 2014г.

 

Източник: МЗ

В последните години значителен дял от населението на страната е концентрирано в големите градове. Така се увеличава броят на изложените лица на шумово замърсяване с високи шумови нива, причиняващи неблагоприятни ефекти върху здравето и самочувствието при продължително въздействие. 

Акустичната обстановка в големите градове на страната през 2014 г. не е променена значително. В по-голямата част от контролните пунктове измерените еквивалентни нива на  шум надвишават граничните стойности. Основните източници на шум продължават да бъдат изключително натовареният  трафик на автомобили, липсата на обходни маршрути за транзитно преминаващите транспортни средства извън градовете, минималното разстояние между сградите и пътните платна, липсата на достатъчно места за паркиране, което затруднява трафика на МПС; недостатъчното екраниране на транспортния шум; шумът от увеселителни заведения.           

В резултат на провеждания от РЗИ мониторинг и дадените конкретни препоръки за подобряване на акустичната среда в общините се приемат планове за действие, в които се набелязват дългосрочни и средносрочни цели за намаляване броя на хората, изложени на неблагоприятното въздействие на шума в околната среда. 

Програмите за защита от шум в отделните градове са различни, отчитащи съответната индивидуалност на географско разположение, интензивност на движението, разположението на сградите и кварталите. Техническите средства и методи, които могат да са от полза при снижаването на шума, също са различни.  Въпреки това, съществуват общи аспекти в дейностите по намаляване на нивата на шума в околната среда и те включват: изисквания за правилно планиране на жилищните и промишлените райони, на скоростни магистрали, летища и др.; разглеждане на жалбите от различни групи население, както в процеса на планиране, така и в последствие; оценка на съответствието на източника на шум (промишлено предприятие, търговски център, автомагистрала, железопътна линия и др.) с действащите законодателни актове.

Безспорно най-важната мярка е намаляването на шумовото замърсяване да бъде включено в политиките на общините за териториално устройство и изграждането на интегриран транспорт. 

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи

През 2014 г. продължи изпълнението от страна на Р България на Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда, което включва разработването на СШК и Планове за действие към тях за агломерациите с население над 100 000 души, както и за основни пътни участъци с преминавания на над 3 000 000 МПС годишно. Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба, осигуряват пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на Директива 2002/49/ЕО. Съгласно ЗЗШОС, СШК и Планове за действие към тях за градовете се възлагат за разработване от кмета на общината, а одобряването им се извършва от Общинските съвети. Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага за разработване СШК и Плановете за действие към тях за основните пътни участъци. Одобряването им се извършва от министъра на здравеопазването, след разглеждането им от междуведомствен експертен съвет. 

Стратегически шумови карти за населени места

Данните за шумовото състояние на агломерация Стара Загора ( население от около 140 000 хил. души ) публикувани в СШК са получени в резултат на разработен пълен 3D компютърен модел на целия град. Представено е въздействието върху жителите на града на основните източници на шум в агломерацията - автомобилен и железопътен трафик, както и промишлена дейност. 

Броят на жителите, изложени на различни шумови диапазони за показателите L24 и Lнощ предизвикани от автомобилен и железопътен транспорт, както и от промишлени предприятия са представени в Таблица 2 

Табл. 2. Резултати от шумовата карта на агломерация Стара Загора за показателите L24 и Lнощ, dB(А)

 

L24

 

 

Ниво на шума

[dB(А)]

 

Брой хора изложени на   шум от автомобилен трафик

 

 

 

процент

от населе-нието

 

Брой хора изложени на   шум от железопътен трафик

 

 

 

процент

от населе-нието

 

Брой хора изложени на   шум от промишлена дейност

 

 

 

процент

от населе-нието

<55

28 900

21 %

138 000

100 %

138 400

100 %

55-60

35 000

25 %

400

0

200

0

60-65

50 800

37 %

0

0

0

0

65-70

22 800

16 %

0

0

0

0

70-75

800

1 %

0

0

0

0

< 75

0

0

0

0

0

0

 

общо: 138 300

100 %

общо: 138 400

100 %

общо: 138 600

100 %

 

Lнощ

 

Ниво на шума

[dB(А)]

 

Брой хора изложени на шум от автомобилен трафик

 

 

процент

от населе-нието

 

Брой хора изложени на   шум от железопътен трафик

 

 

процент

от населе-нието

 

Брой хора изложени на   шум от промишлена дейност

 

 

процент

от   населе-нието

< 50

59 100

43 %

138 300

100 %

138 500

100 %

50-55

50 200

36 %

0

0

100

0

55-60

26 200

19 %

0

0

0

0

60-65

2 900

2 %

0

0

0

0

65-70

0

0

0

0

0

0

< 70

0

0

0

0

0

0

 

общо: 138 400

100 %

общо: 138 300

100 %

общо: 138 600

100 %

Източник: Община Стара Загора

 По отношение на железопътния транспорт СШК на агломерация Стара Загора показва, че няма жители които да са изложени на наднормено шумово натоварване извън определените 65 dB за показателя L24 и 55 dB за показателя Lнощ. Анализът на данните показва също така, че няма хора, които да са изложени на индустриален шум извън определените 76 dB за L24 и 70dB за Lнощ. Железопътният транспорт и шумът от промишлени източници нямат изразено въздействие върху населението на Стара Загора. 

Реално неблагоприятно влияние върху населението на агломерацията оказва автомобилният трафик. Повече от половината от жителите на града са изложени на надгранични шумови нива, по-високи от нормативно установените 60 dB за L24 – 54%. За Lнощ процента на хората изложени на шум над граничната стойност от 50 dB е 57%. 

Фиг. 3. Графична визуализация на показателя L24 –
автомобилен шум от СШК на агломерация Стара Загора
 

Източник: Община Стара Загора 

Предвидени мерки за изпълнение в Плана към СШК на основни пътни участъци в Р България с трафик над 3 000 000 преминавания годишно 

Планът за действие е изготвен на база разработената и одобрена от министъра на здравеопазването Стратегическа шумова карта за основните пътни участъци в Р България с трафик над 3 000 000 преминавания годишно. С плана се извършва определяне на приоритетните проблеми, свързани с шума в околната среда и действията за намаляване на шумовото натоварване в близост до основни пътни участъци. В обхвата на плана за действие са включени анализи на текущото състояние, прогнози и мерки за намаляване и предотвратяване на шума, свързан с превишаване на граничните стойности за шум. 

Мерките са насочени към участъците с установено наднормено превишаване на стойностите на показателите за шум, които могат да окажат постоянно въздействие върху обитателите на сгради в близост до тях. 

Част от предложените в плана мерки, които ще доведат до значително намаляване на броя на засегнатите хора, изложени на шум над допустимите нива за показателя L24 са изброени по-долу: 

За Републикански път I-9 [Е87]: изграждане на шумозащитни съоръжения, двустранно при к.к. Св.св. Константин и Елена – в два участъка от всяка страна - по 714м и по 1444м и 909м едностранно на пътя; гр. Варна – по 2485м от всяка страна на пътя; к.к. Чайка – по 2822м от всяка страна на пътя; eдностранно на пътя при с. Близнаци с обща дължина 1213м; к.к. Златни пясъци – 662м; повишаване на звукоизолацията на фасадни стени откъм пътя на засегнати от шума сгради в с. Равда, с. Ахелой;  Изграждане на шумозащитни съоръжения едностранно на пътя при к.к. Слънчев бряг – 2875м; с. Равда – 1761м, двустранно при с. Ахелой – по 596м от всяка страна на пътя; гр. Поморие – двустранно с 209м от всяка страна на пътя и едностранно с обща дължина 1718м; гр. Бургас – двустранно по 690м от всяка страна на пътя и едностранно на пътя с обща дължина 1909м .

За Републикански път I-6: ( Подбалкански път ): повишаване на звукоизолацията на фасадни стени откъм пътя на засегнати от шума сгради в гр. Карнобат, с. Калояново, с. Трапоклово, с. Горно Александрово, с. Лозенец, с. Венец, гр. Айтос, с. Садиево, с. Ветрен, гр. Бургас; изграждане на шумозащитни съоръжения: двустранно на пътя при: гр. Карнобат – по 2069 м от всяка страна; с. Калояново – по 849 м от всяка страна; с. Трапоклово – общо 1043 м едностранно; с. Горно Александрово – по 361 м от всяка страна и 740 едностранно; с. Лозенец – по 828 м от всяка страна; с. Венец – по 1030 м от всяка страна и 215 м едностранно; гр. Айтос – по 1706 м от всяка страна и 469 м едностранно; с. Садиево – по 192 м от всяка страна; с. Ветрен – по 733 м от всяка страна и общо 381 м едностранно; гр. Бургас –429 м едностранно; - едностранно на пътя при: гр. Сливен – общо 907 м; с. Тополчане – 1708 м; с. Блатец – 709м; с. Драгоданово – 925м; 

Републикански път I-5 [Е85]: проектиране и изграждане на обходно трасе, изцяло заобикалящо гр. Бяла и гр. Дебелец; изграждане на шумозащитни съоръжения едностранно при: гр. Дебелец – 1937м и двустранно при гр. Бяла – в два участъка по 583м и по 574м 

Републикански път II-66 [Е773]: Изграждане на шумозащитни съоръжения при с. Милево – двустранно по 1373 м от двете страни на пътя; с. Поповица – 1269м едностранно; с. Мирово - 297м едностранно и по 744м двустранно на пътя; с. Плодовитово – 281м едностранно на пътя и по 464м двустранно на пътното платно; гр. Чирпан – общо 3427м едностранно на пътя и в два участъка двустранно на пътя - по 364м и 195м; с. Богомилово – 299м едностранно. 

Фиг. 4. Схема на разглежданите в плана за действие основни пътни участъци
 
 

Източник: Агенция пътна инфраструктура 

Връзки към Плана за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на основни пътни участъци в Р България с трафик над 3 000 000 преминавания годишно и към Стратегическата шумова карта на агломерация Стара Загора: 

-  План за действие на основни пътни участъци в Р България с трафик над 3 000 000 преминавания годишно

http://www.api.bg/index.php?cID=2207 

-  Стратегическа шумова карта

http://www.starazagora.bg/bg/ekologiya-i-zemedelie/strategicheska-karta-za-shum-v-okolnata-sreda-i-aglomeratsiya-stara-zagora 

Източници на информация:

-   Министерство на околната среда и водите (Изпълнителна агенция по околна среда)
-   Министерство на здравеопазването
-   Община Стара Загора
- Агенция пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и благоустройство 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС