ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Климат

Характеристики на валежите и температурата

Ключов въпрос

Какви са били температурите и количеството на валежите в България през 2015 година?

Ключово послание

state-bad.jpg За България, 2015 г., със средна годишна температура 12.7oС, е втората най-топла година за периода 1988-2015 г., след 1994 г.

state-bad.jpg През 2015 г. годишната температура на въздуха за районите с надморска височина (н.в.) до 800 m е средно с 1,6oС над нормата.

Дефиниция на индикатора

По препоръка на Световната Метеорологична Организация за описание на съвременния климат се използват средните за периода 1961-1990г. показатели. Поради това месечните и годишни температури и валежи са сравнявани с този период и сe отнасят само за равнинната част на страната.

Рекордно високите температури през последните десетилетия, топенето на ледниците, по-влажният въздух и още седем ключови индикатора показват, че глобалното затопляне на климата е неоспорим факт. Десетте ключови индикатора, показващи глобалното затопляне на климата, са:

 (1) по-високите наземни температури;
 (2) по-високите температури над океаните;
 (3) високото съдържание на топлина в океаните;
 (4) по-високите температури на въздуха близо до повърхността на земята;
 (5) по-високата влажност;
 (6) по-високите температури на морската повърхност;
 (7) покачването на морското равнище;
 (8) намаляването на морския лед;
 (9) намаляването на снежната покривка;
 (10) свиването на ледниците.

 

Относителното движение на всеки от тези показатели – повишаване при първите седем и спад при последните три от тях – доказва, че несъмнено планетата ни търпи затопляне през последния половин век, както и че всяко десетилетие на Земята от 1980 г. насам е по-горещо от предходното.

Оценка на индикаторите

Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен, услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика. Метеорологичните условия на 2015 г. се характеризират с валежна и мека зима, дъждовна пролет, топло и сухо лято и близка до климатичните норми есен.

Средногодишна температура на въздуха и тенденции в изменението спрямо климатичната норма за периода 1961 - 1990 г.

В периода 1988-2015 г. средната годишна температура на въздуха за ниската част от страната (за районите с н.в. до 800 m) е нараснала средно с 0.8°С спрямо нормата за референтния климатичен период 1961-1990 г., като се изменя в границите от 10.6°С до 13.0°С (Фиг.1). Запазва се нарастващата тенденция на колебанията на средната годишна температура на въздуха, при това температурните аномалии за всички години след 2007 г. (с изключение на 2011 г.) са над +1°С.

Фиг. 1. Колебания на средната годишна температура на въздуха (оС)
през периода 1988-2015 г.
Източник: НИМХ
 
През 2015 г. годишната температура на въздуха за районите с н.в. до 800 m е средно с 1.6°С над нормата, като в Северна България увеличението е по-голямо  – с 1.8°С над нормата (Фиг. 2). Най-топлите месеци, със значителни положителни аномалии на средната месечна температура на въздуха за цялата територия на страната с н.в. до 800 m, са ноември (+3.2°С), юли (+2.7°С) и януари (+2.6°С).
Фиг. 2. Отклонения на средната годишна температура на въздуха (в оС)
през 2015 г. спрямо климатичните норми 1961-1990 г.

Колебания в средната стойност на годишните валежи, максималните денонощни валежи, снежната покривка

Средногодишната сума на валежите през 2015 г. (за районите с н.в. до 800 m) е 689 mm (Фиг. 3). Средно за страната годишният валеж е около нормата за периода 1961-1990 г., като варира главно от 79% до 130%.

Фиг. 3. Колебания на средногодишната сума на валежа (в mm)
през периода 1988-2015 г.

Източник: НИМХ

 

През 2015 г. най-много валежи са паднали в Централна Южна България (средно 125% от нормата с максимум в Садово – 183%), а най-малко е количеството на валежите в Централна Северна България (105% от нормата) – Фиг. 4. Най-валежните месеци за цялата територия на страната са август (до 878% от месечната норма, в Резово, област Бургас), октомври и септември (над 400% в Господинци, област Благоевград и в Д-р Йосифово, област Монтана) и март (до 388% в Ямбол). Най-сух е бил декември – средно 3% от месечните норми за ниската част от страната.

Фиг. 4. Отклонения на годишния валеж в % през 2015 г. спрямо климатичните норми 1961-1990 г.
 

През 2015 г. най-големият измерен 24-часов валеж е 209.5 mm през месец февруари в с. Кирково, област Кърджали. Големи валежни количества от сняг и дъжд са измерени и през месец март в област Кърджали –  на 7 март в гр. Момчилград са измерени 154 mm, в с. Токачка – 136.8 mm, а в с. Бенковски – 126.4 mm. Проливни валежи са регистрирани и през месец октомври в с. Резово, област Бургас – 154 mm; през месец август в с. Граматиково, област Бургас – 127 mm; през месец юни в с. Дълбоки, област Стара Загора – 124.5 mm и др.

Сняг

Като цяло за периода 1988-2015 г. се наблюдава намаляваща тенденция в колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m.  През 2015 г. е достигната втората най-висока стойност на този показател за периода на изследване  – 72* cm (Фиг. 6). Трябва да се има предвид, че по тази стойност не може да бъде определена зимата на 2015 г. като много снежна. Високата средна максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m се дължи на големите снеговалежи в началото на месец март. Според месечния Хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ-БАН от 5 до 7 март главно в южната част от страната, в циклонално поле от средиземноморски произход преминават опасни бури, с обилни валежи от дъжд и мокър сняг (Крумовград 148 mm/48 h, Асеновград 122 mm/48 h, Хасково 125 mm/48 h), със силен вятър (Бургас 24 m/s, Сливен 34 m/s), образуват се и дълбоки преспи. Бедствена е обстановката в области като Смолян, Кърджали, Пловдив, Хасково, София и др.  Поради сравнително по-високите температури през третата десетдневка на март и започналото снеготопене, дори във високите части на страната тази снежна покривка е с продължителност до 15 дни.

Фиг. 5. Колебания на средната максимална височина на снежната покривка (cm) за районите с надморска височина 800 - 1800 m през периода 1988 - 2015 г.

Източник: НИМХ

Климатични явления

През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления в България. Особено след средата на 90-те години на 20 век, серия от бедствени ситуации, свързани главно с развитието на мощни конвективни бури, предизвикаха сериозни материални щети и човешки жертви, в редица райони на България. Опасни метеорологични явления от конвективен произход (интензивни и обилни валежи, гръмотевични бури, градушки, често съпроводени с пориви на силен до бурен вятър) са причина за огромни щети върху селскостопанска продукция, инфраструктура, жилищни и обществени сгради, като причиниха и човешки жертви в много области на страната.

В периода 1988 - 2015 г. годишният брой на дни с гръмотевична дейност за равнинната част от страната е много близък до нормата, като варира от 122 дни през 1998 г. и 2012 г. до 164 дни през 2005 г.

Климатични сценарии за България

Представените климатични сценарии за България са разработени в НИМХ-БАН в рамките на проекта CECILIA. Проведени са симулации на регионалния климат за бъдещето, за два интервала – “близко бъдеще” (2021-2050 г.) и “далечно бъдеще” (2071-2100 г.), като резултатите за тенденциите (т.е. изменението спрямо сегашния референтен климатичен период 1961 -  1990 г.) за средната годишна температурата на въздуха и средната годишна валежна сума.

Открояват следните особености:

  • По отношение на температурата практически над цялата страна се наблюдават положителни тенденции, т.е. очаква се увеличение на средногодишната температура, като това увеличение е сравнително еднородно и с около 1.5-2oС за близкото и между 2.5 и 3.5oС за далечното бъдеще;
  • Пространственото разпределение на тенденцията на годишната валежна сума е по-неравномерно спрямо това на температурата. В Източна България се очаква отрицателна тенденция, като и в двата периода изменението е средно между 5 и 10 mm (в отделни райони до 15-20 mm). Най-видимата разлика между двата периода е, че районите с отрицателна тенденция през втория период са с по-голяма площ спрямо първия и обхващат и части на Западна България.

Трябва да се отчита, че получените резултати са продукт на числена симулация и се основават на определен физико-математически модел на атмосферата и затова могат да се различават от други, използващи различни подходи. В частност, те зависят от конкретен емисионен сценарий на парникови газове и аерозоли, който има прогнозен характер.

Фиг. 8. Тенденция на средногодишната температура за периода 2021 - 2050 г.
(отклонения в oС от нормата 1961 - 1990 г. )
Фиг. 9. Тенденция на средногодишната температура за периода 2071 - 2100 г.
(отклонения в oС от нормата 1961 - 1990 г.)
Фиг. 10. Тенденция на средногодишната валежна сума за периода 2021 - 2050 г.
(отклонения в mm от нормата 1961 - 1990 г.)
Фиг. 11. Тенденция на средногодишната валежна сума за периода 2071 - 2100 г.
(отклонения в mm от нормата 1961 - 1990 г.)

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС