Политика за ограничаване на изменението на климата

Националната политика на България в областта на  климата  се определя от една страна от международните ангажименти на страната, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото (ПК), очертаващи общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от климатичните промени, и от друга - от задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС и действащото и новоприето европейско законодателство в тази област. 

В международен аспект страната ни участва във Втория период на задължения на Протокола от Киото (2013-2020 г.) като страна-член на Европейския съюз. Страните по Втория период на ПК се съгласиха да изпълняват задълженията си за намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от него, още осем години, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., когато ще започне изпълнението на  новото глобално споразумение по изменение на климата. България и останалите държави-членки на ЕС изпълняват обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с 20 % до 2020 г.

На 21-та Конференция на страните по РКООНИК през 2015 г. бе финализиран започнатият през 2011 г. процес, известен като  „Платформата от Дърбан за засилени действия”, в който се структурираха преговорите по приемане на ново глобално споразумение за климата. На 12 декември 2015 г. в Париж, споразумението бе прието без възражения от всички 196 страни по Конвенцията. Със Споразумението се прие т. нар. температурна цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура значително под 2°С в сравнение с нивата от преди индустриализацията, като се продължат усилията нейното увеличение да не надвишава 1.5° С (индикативна цел). Съгласно разпоредбите на Споразумението всяка страна по него ще подготвя, представя и поддържа последващи национално определени приноси (nationally determined contributions (NDCs)), които възнамерява да постигне. За тази цел страните трябва да осъществяват национални мерки за смекчаване. България заедно с останалите държави-членки на Европейския съюз ще изпълняват задълженията си по новото споразумение съвместно. В тази връзка предвиденият ангажимент не вменява допълнителни задължения на ЕС и неговите държави-членки, в това число България, към вече поетата от Съюза през октомври 2014 г. вътрешна обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 40% до 2030 г. 

Със Споразумението се установяват и нов пазарен механизъм, който ще функционира чрез строги правила за отчетност и избягване на двойно отчитане, глобална цел за адаптация за повишаване на капацитета за адаптация, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към последиците от климатичните промени, задължения за развитите страни да предоставят финансови средства на развиващите се страни за дейности за смекчаване и адаптация, глобален преглед на изпълнението на споразумението, развитие и трансфер на технологии, изграждане на капацитет и механизъм за съответствие. 

Рамката на политиката по изменение на климата на ниво ЕС се очертава от приетия през 2008 г. законодателен пакет „Климат и Енергетика”, чиято цел е до 2020 г. да се осигури постигане на: 20 % намаляване на емисиите на парникови газове спрямо нивата им от 1990 г.; 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС, включително 10 % дял на биогоривата в транспорта; 20 % увеличаване на енергийната ефективност.   

ЕСТЕ е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии. 

От установяването й през 2005 г., ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО2) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон, както и авиационните дейности (включени в Схемата на по-късен етап – през 2012 г.) 

От 2013 г. започна третия период на ЕСТЕ, който ще продължи до 2020 г. В схемата са включени нови сектори и газове. Прилага се хармонизиран подход – общ таван на емисионните квоти на ниво ЕС, вместо национални тавани. Има определен на ниво ЕС резерв за нови участници. Всички операции, извършвани в ЕСТЕ са централизирани в единен европейски регистър. Постепенно се увеличава обемът на търгуваните квоти чрез обща тръжна платформа за сметка на безплатно разпределените. Прилагат се хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти, на базата на предварително определени показатели. 100% от квотите за електропроизводствения сектор се търгуват, освен в случаите на прилагане на дерогацията по член 10в от Директива 2003/87/ЕО. 

През 2015 г. в рамките на Третия период на ЕСТЕ (2013-2020 г.), продължи успешното участие на българските оператори в ЕСТЕ. В тази връзка е извършена проверка и обобщаване на докладваната от операторите на инсталации в ЕСТЕ информация за промяна в нивото на активност и капацитета през 2014 г. Внесени са промени в националната таблица за разпределение на квоти, свързани с промени в експлоатацията на инсталациите, съгласно Решение 2011/278/ЕС (частични спирания и възобновяване на дейността, значителни промени в инсталирания капацитет, спиране от експлоатация и др.). Окончателното разпределение на безплатни квоти за 2015 г., включително за нови инсталации от резерва за нови участници, е изчислено, подадено и одобрено от ЕК. 

През 2015 г. на обща тръжна платформа – Европейската енергийна борса (EEX) са проведени 142 търга на общи квоти (за инсталации) за емисии на парникови газове от Третия период и 9 търга на авиационни квоти. Продаденият обем квоти за инсталации е 15 860 500, от които реализираните приходи за България са общо в размер на 120 908 480 евро, в левова равностойност – 236 476 432,44 лв. Продаденият обем авиационни квоти е 129 500, от които са генерирани приходи общо в размер на 911 275 евро, в левова равностойност – 1 782 298,98 лв.  

Нормативни и стратегически документи на национално и европейско ниво  

През 2015 г. в областта на европейското законодателство по климата са приети:

• Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския  парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия  от възобновяеми източници.
• Директива (EС) 2015/652 на съвета от 20 април 2015 година за установяване на методи за изчисляване и на изисквания за докладване съгласно Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на бензиновите и дизеловите горива.

През 2015 г. по отношение на разработването и приемането на стратегически и нормативни документи, свързани с политиката по изменение на климата на национално ниво е извършено следното: 

В изпълнение на международните ангажименти на България, на 23.07.2015 г. са приети Закон за ратифициране на изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Закон за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави-членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към РКООНИК (обн. ДВ, бр. 60 от 07.08.2015г).  

На 22.05.2015 г.  е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК, обн. ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г.). Със законодателния  акт са прецизирани разпоредбите във връзка с точно и коректно транспониране на европейското законодателство относно участието на авиационния сектор в Европейската схема за търговия с емисии и начинът на разписване на санкциите при неизпълнение. В допълнение, някои от текстовете на закона са редактирани, направени са референции към актове на ЕС, влезли в сила след обнародването на закона през март 2014 г. и са включени текстове, транспониращи по-пълно текстове на Директива 2003/87/ЕО.

Разработени са и са приети редица подзаконови нормативни актове и документи във връзка с прилагане на Закон за ограничаване изменението на климата:

• Решение № 201 от 26.03.2015 г. на Министерския съвет за определяне на реда и начина за разходване през 2015 г. на част от преходния остатък по валутна сметка на приходите от продажба на квоти на емисии на парникови газове от инсталации чрез търг, постъпил в бюджета на Министерството на околната среда и водите до 31 декември 2012 г. 
• Наредба № 1 от 4 март 2015 г. за определяне на реда и начина за разходване на приходите от продажбата на квоти за емисии от авиационни дейности чрез търг, издадена от министъра на околната среда и водите, обнародвана в ДВ, бр. 24 от 31 март 2015 г., както и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №      1, обнародвана в ДВ, бр. 63 от 18.08.2015 г.
• През 2015 г. бе изготвен и предаден Втори   двугодишен доклад на Република България съгласно Решения 2/CP.17 и  19/CP.18 на Конференцията на страните по РКООНИК. Докладът съдържа информация относно прогреса, постигнат в изпълнение на ангажиментите на страната за намаляване на емисиите на парникови газове, прилаганите национални политики и мерки, количествените цели за намаляване на емисиите и данни относно прогнозите и инвентаризацията на парникови газове. Докладът е публикуван на официалната интернет страница на РКООНИК: http://unfccc.int/files/national_reports/biennial_reports_and_iar/submitted_biennial_reports/application/pdf/bg_br2.pdf     

Източници на информация 

ИАОС, МОСВ, НСИ 

http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml 

Препратки към допълнителна оценка на индикаторите, методология и допълнителна информация: