Замърсяване на почвите

ДИФУЗНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ, МЕТАЛОИДИ И УСТОЙЧИВИ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Ключово послание

 През периода 2005 – 2018 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлорирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди.

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване на почвите е вследствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на  тежки метали и металоиди -  Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН (16 съединения), РСВ (6 съединения) и хлорорганични пестициди (22 съединения)  в почвени проби. 

Оценка на индикатора

По отношение на тежките метали и металоиди

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2018 г. са взети 636 почвени проби, направени са 5406 анализи, набрани от 106 пункта от базовата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно  максимално допустими концентрации (МДК) от Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

В таблици 10а и 10б са представени пунктовете за 2018 г., в които има завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади. 

За 2018 година са отчетени 11 пункта от общо 106, в които има  завишено съдържание на  някои тежки метали и металоиди (табл.10а и 10б). 

Таблица 10a. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК в І дълбочина 0-10, 0-20 см за 2018 година

 Таблица 10б. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК в II дълбочина 10-40, 20-40 см за 2018 година 

Източник: ИАОС 

За всички пунктове с установено превишаване на МДК по отношение на тежки метали и металоиди е променена периодичността на пробовземане и е приложен ежегоден мониторинг. 

На Фиг. 24 е показано разпределението на пунктовете от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени  превишения на МДК на тежки метали през 2018 г. 

Източник: ИАОС - по данни от Националната мрежа за почвен мониторинг. 

В таблица 11 е отразен броят на пунктовете, в които има по-високи концентрации на тежки метали и металоиди през отделните години, от създаване на Националната мрежа за почвен мониторинг до момента. Всяка година се взимат почвени  проби от 1/4 от общият брой пунктове от Националната мрежа. През 2005 и 2010 г. е извършвано пълно пробовземане от всички 397 пункта. 

Таблица 11. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени  превишения на МДК по години 

Източник: ИАОС 

Пунктовете, в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации представляват 10,38 % от общият брой пробонабрани пунктовете за 2018 г. (106 пункта) от Националната мрежа за почвен мониторинг. Те попадат в административните граници на областите София, Кърджали, Смолян, Бургас, Благоевград. 

По отношение на устойчивите органични замърсители:

За оценка на замърсяването на почвите с УОЗ през 2018 г. са взети 318 почвени проби, направени са 13 674 броя анализи, набрани от 106 пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

Отчетено е замърсяване с полихлорираните бифенили (РСВ) в област Пазарджик - с. Дюлево, PCB-28/2;4; - 0,0147 mg/kg, при норма 0,01 mg/kg.

Отчетено е замърсяване с пестицида Алфа – хексахлорциклохексан в област Враца - с. Девене 0,0157 mg/kg, област София - с. Чавдар 0,0204 mg/kg, област Ловеч - с. Драгана 0,012 mg/kg, с. Добродан 0,17 mg/kg, област Смолян - с. Триград 0,033 mg/kg, с. Настан 0,117 mg/kg, област Пазарджик - с. Говедаре 0,079mg/kg. , при норма 0,01 mg/kg.

Отчетено е замърсяване с пестицида Бета – хексахлорциклохексан  в област Видин - с. Вълчек 0,0397 mg/kg и с. Буковец 0,01967 mg/kg, област Кюстендил - с. Ветрен 0,0203 mg/kg, и с. Вуково 0,0174 mg/kg, област Враца - с. Челопек 0,0113 mg/kg и с. Девене 0,019 mg/kg, област София - с. Бели 0,0173 mg/kg и с. Скравена 0,073 mg/kg, област Смолян - област - с. Триград 0,0467 mg/kg и с. Настан 0,09 mg/kg, област Ловеч - с. Балканец 0,0257 mg/kg, с. Добродан 0,05 mg/kg, с. Дойренци 0,06 mg/kg., при норма 0,01 mg/kg.

Отчетено е замърсяване с пестицида Гама – хексахлорциклохексан  в област Враца - с. Девене 0,0148 mg/kg, област София - с. Габра 0,015 mg/kg, при норма 0,01 mg/kg.

Отчетено е замърсяване с пестицида 2;4-DDD в област Видин - с. Буковец 0,683 mg/kg, и област София - гр. Копривщица 0,6097 mg/kg., при норма 0,5 mg/kg. 

За всички пунктове с установено превишаване на МДК по отношение на устойчивите органични замърсители е променена периодичността на пробовземане и е приложен ежегоден мониторинг. 

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда 

СКЛАДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАБРАНЕНИ И НЕГОДНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЛОКАЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

 За периода 2007 – 2018 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с БАБХ/МЗХГ. Тези места се делят на 3 вида - централни складове,  складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, в следствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатора

Локалното зъмърсяване на почвите е в резултат на  складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др. Оценява се чрез:

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

Оценка на индикатора

Към 31 декември 2018 г. на територията на страната са регистрирани 234 склада за излезли от употреба  ПРЗ, 1 942 броя ББ кубове и 68 централни склада, намиращи се в 304 населени места.

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2018 г. възлиза приблизително на 12 900 тона, като 57,07 % от тях са трайно депонирани в 1 942 броя ББ кубове, а 33,5 % са препакетирани и прибрани в 68 централни склада и само 9,7 % от пестицидите се съхраняват в 234 склада, за които предстои  прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 25 и 26). Най-голям брой складове за излезли от употреба пестициди има в областите Плевен (44), Ловеч (34) и Стара Загора (27).

Фиг. 25. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове	Фиг. 26. Количества забранени и  негодни за употреба пестициди, t

На фиг. 27 и фиг. 28 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2018 г.

Фиг. 27. Разпределение на количеството пестициди в изоставени (необезопасени) складове по място на съхранение и собственост	Фиг. 28. Разпределение на количеството пестициди в централни складове по място на съхранение и собственост

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

През 2018 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност на продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

- осъществяването на строг контрол за изпълнение на законодателството в страната за ограничаване на съществуващи и предотвратяване на бъдещи замърсявания;

- финансиране разработването и изпълнението на програми/проекти за решаване на въпросите, свързани със залежалите излезли от употреба продукти за растителна защита с цел намаляване на негативното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху околната среда и човешкото здраве;

- преопаковане и преместване в централни складове и саниране на освободените помещения  с цел ограничаване на отрицателното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху качеството на околната среда и човешкото здраве. 

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда 

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и  мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в европейската Почвената стратегия и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните - членки прилагат мерки за опазване на почвите от 8 идентифицирани „заплахи“ - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Компетентни органи са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието, храните и горите и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и регионалните им структури. 

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Закон за опазване на околната среда(обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.)

Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г.)

Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, обн. ДВ., бр.12/2008 г.

Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 2007 г.

Наредба № 4/12.01.  2009 г. за мониторинг на почвите, обн. ДВ. бр.19 от 13.03. 2009 г.

Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. обн. ДВ. бр.62/04.08.2009 г.

Закон за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.), посл изм., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.

Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, Приет с ПМС № 240 от 24.09.1996 г. Обн. ДВ. бр.84 от 4 октомври 1996г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.67 от 23 август 2019 г. 

Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (Обн. ДВ. бр. 89 от 22.10. 1996 г., изм. ДВ. бр. 30 от 22 .03 2002 г.)

Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.) последно  изм. и доп., бр. 51 от 5.07.2016 г., в сила от 5.07.2016 г., бр. 13 от 7.02.2017 г.

Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването Република България 2014-2020.

(http://www.moew.government.bg/,http://www.unccd-clm.org/, http://www.mzh.government.bg/).

Национална програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

Тематичната стратегия за опазване на почвите (Thematic Ctrategy for Coil Protection COM/2006/231);

Доклад на  Европейската комисия (CWD (2012) 101) -(http://ec.europa.eu/environment/coil/pdf/coil_cealing_guidelinec_en.pdf);

Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите 2019- 2028 г. Към момента Програмата е в процес на съгласуване. 

Източник на информация:

Министерство на околната среда и водите

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Оператори в система на контрол

Събирането на информацията от системата на контрол на биологичното производство е в рамките на календарната година. Към края на 2018 г. общо регистрираните в МЗХГ биологични оператори са 6 660 броя – със 162 броя по-малко спрямо година по-рано. От тях, 6 214 броя са производители, 234 броя преработватели на биологична продукция и 212 броя търговци (вносители, износители, търговци на едро и дребно). През 2018 г. броят на операторите в система на контрол в биологичното земеделие представлява близо 7,2% от общо регистрираните земеделски стопани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Наблюдава се относително запазване на нивото от предходната година, когато този дял е малко под 7,1%.

Площи в система на контрол (в ha). Групи култури отглеждани по биологичен начин.

В рамките на 2018 г. се очертава увеличение на площите, върху които се прилагат методите на биологично производство (площи в период на преход и биологични площи). 

Таблица 12. Площи в система на контрол (ha)

*Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

През 2018 г. площите в система на контрол представляват 3,2% от общата използвана земеделска площ в страната, при 2,7% през предходната година. От всички площи, заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ през годината, около 2,4% са площи в система на контрол на биологично производство. 

Таблица 13. Площи на земеделски култури, отглеждани по биологичен начин и площи в преход (ha)

Площите със зърнено-житни култури – биологично производство нарастват с 26,6% спрямо предходната година, до 21 019,4 hа, като се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик и овес. Площите, заети с технически култури в система на контрол през 2018 г., са 31 272,7 hа (в т.ч. площи с маслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки). В сравнение с 2017 г. е налице увеличение с 8 274,4 hа или с 36%. Площите с ароматни култури, медицински растения и подправки достигат 20 548,1 hа, което е с 3 688,8 hа повече на годишна база. Най-голям дял от тази група култури заемат площите с лавандула (7 021,5 hа), следвани от тези с резене (3 948,2 hа), кориандър (2 648,6 hа) и маслодайна роза (2 255,2 hа). При площите с трайни насаждения се отчита ръст от 25,3% спрямо 2017 г., до 38 188,5 hа. 

Биологично животновъдство

Секторът на биологичното животновъдство в Република България продължава да е по-слабо развит от биологичното растениевъдство, макар през последните години да се наблюдава положителна тенденция при броя на селскостопанските животни в система на контрол. По биологичен начин в страната се отглеждат основно говеда, овце, кози и пчелни семейства. Следвайки тенденцията на увеличение от последните 5 години, през 2018 г. говедата, отглеждани по методите на биологично производство,  достигат 11 359 броя – с 9,2% повече на годишна база, което представлява 2,2% от общо отглежданите говеда в страната. Само при овцете, отглеждани по биологичен път, се отчита намаление спрямо предходната 2017 г. – с 8,9%, до 23 636 броя. Продължават да нарастват и козите в система на контрол. През 2018 г. техният брой е 9 339 - с 316 повече в сравнение с 2017 г., което представлява 3,4% от общия брой кози в страната. С 5,4% е увеличението през 2018 г. на отглежданите по биологичен начин пчелни семейства, които са около една трета от общо отглежданите пчелни семейства в страната. 

Таблица 14. Селскостопански животни в система на контрол (включва и животни в преход)

*Източник: МЗХГ, отдел „Агростатистика“ и данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство 

Пазар на биологични продукти

Макар и сравнително нов и все още малък, пазарът на биологични продукти в Република България се развива бързо. През последните няколко години се наблюдава значително нарастване на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските обекти, които предлагат биологични храни. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. Република България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се изнася на световния пазар. Българските биологични пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, сладка, лютеници, сушени плодове и ядки, имат превъзходни вкусови качества и са високо ценени на европейския и световен пазар. 

Министерството на земеделието, храните и горите насърчава развитието на биологичното производство чрез създаването на необходимата правна рамка, която прави българските биопродукти легитимни на общия пазар на ЕС, и чрез информационни и разяснителни дейности за ползите и предимствата на биологичното производство. Усилията са насочени и в посока българските производители да работят за българския пазар, така че по-голяма част от произвежданите висококачествени продукти да достигат до българските потребители. 

Финансово подпомагане на биологичното производство

Реформите в Общата селскостопанска политика за програмния период 2014–2020 г. предвиждат 30% от директните плащания да бъдат предоставяни по схема за „зелени директни плащания”. Биологичните производители получават автоматично „зелени директни плащания” за площите в система на контрол. Развитието на земеделието в Европейския съюз след 2014 г. и финансирането му е все по-тясно свързано с темата екология и устойчиво използване на природните ресурси. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., Република България е разработила отделна мярка за подпомагане на биологичното производство:  мярка 11 „Биологично земеделие” в рамките на програмния период на Програмата за развитие на селските райони 2014– 2020 г. В рамките на тази мярка се прилагат две подмерки:

Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар използвана земеделска площ;

Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар използвана земеделска площ. 

Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за съхраняване на околната среда и смекчаване на последиците от изменението на климата, както и подкрепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни. 

Очаква се запазване на тенденциите за увеличаване на размера на площите, включени в система на контрол, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин земеделски култури и селскостопански животни. 

Министерството на земеделието, храните и горите ще продължи да работи за подпомагане на биологичните производители през периода 2014-2020 г., както и в посока гарантиране изпълнението на държавната политика в областта на надзора и контрола на биологичното производство за спазване на изискванията на европейското и националното законодателство от участниците в биосектора, за да повиши доверието на потребителите на биологични продукти и храни и да се популяризират ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичният метод на производство като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси за идните поколения.

Източник на информация:

Министерство на земеделието, храните и горите