English
Контакти
Политика за ограничаване на изменението на климата
Мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели
Националната политика на България в областта на климата се определя от една страна от международните ангажименти на страната, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протокола от Киото (ПК) и Споразумението от Париж, очертаващи общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от климатичните промени, и от друга – от задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС и действащото и новоприето европейско законодателство в тази област.
В международен аспект страната ни участва във Втория период на задължения на Протокола от Киото (2013 – 2020 г.) като страна-член на Европейския съюз. Страните по Втория период на ПК се съгласиха да изпълняват задълженията си за намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от него, още осем години, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., когато ще започне изпълнението на новото глобално споразумение по изменение на климата. България и останалите държави-членки на ЕС изпълняват обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с 20% до 2020 г.
В края на 2019 г. се проведе 25-та сесия на РКООНИК, чиято основна цел бе постигане на напредък в разработването на технически правила за прилагане на Парижкото споразумение. Централна тема бе финансирането и засилването на действията по климата в глобален мащаб.
Форумът в Бон обедини работата на различни нива по три международни договорености по климата – Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Среща на страните по Протокола от Киото и Среща на Страните по Парижкото споразумение. България е страна по РКООНИК от 1995 г., по Протокола от Киото – от 2005 г.
Парламентът ратифицира Споразумението от Париж като законът за ратификация бе обнародван на 1 ноември 2016 г. Договорът влезе в сила за страната на 29 декември 2016 г. Съгласно разпоредбите на Споразумението всяка страна по него ще подготвя, представя и поддържа последващи национално определени приноси (nationally determined contributions (NDCs), които възнамерява да постигне. За тази цел страните трябва да осъществяват национални мерки за смекчаване на климатичните промени. Европейският съюз е сред най-амбициозните участници в политиката по изменение на климата. До 2030 г. ЕС е приел да намали емисиите на парникови газове с 40%, спрямо нивата от 1990 г, а приетата от Съюза вътрешна дългосрочна цел за съкращаване на емисиите на парникови газове е 80-95 на сто до 2050 г., спрямо нивата им през 1990 г. България заедно с останалите държави-членки на Европейския съюз ще изпълняват задълженията си по новото споразумение съвместно. Споразумението от Париж цели да ограничи повишаването на средната глобална температура значително под 2°С спрямо прединдустриалните нива, като се продължат усилията увеличението ѝ да не надвишава 1,5°С.
Рамката на политиката по изменение на климата на ниво ЕС се очертава от приетия през 2008 г. законодателен пакет „Климат и Енергетика”, чиято цел е до 2020 г. да се осигури постигане на: 20% намаляване на емисиите на парникови газове спрямо нивата им от 1990 г.; 20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС, включително 10% дял на биогоривата в транспорта; 20% увеличаване на енергийната ефективност.
Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии.
От установяването й през 2005 г., ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО2) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон, както и авиационните дейности (включени в Схемата на по-късен етап – през 2012 г.)
От 2013 г. започна третия период на ЕСТЕ, който ще продължи до 2020 г. В схемата са включени нови сектори и газове. Прилага се хармонизиран подход – общ таван на емисионните квоти на ниво ЕС, вместо национални тавани. Има определен на ниво ЕС резерв за нови участници. Всички операции, извършвани в ЕСТЕ са централизирани в единен европейски регистър. Постепенно се увеличава обемът на търгуваните квоти чрез обща тръжна платформа за сметка на безплатно разпределените. Прилагат се хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти, на базата на предварително определени показатели. 100% от квотите за електропроизводствения сектор се търгуват, освен в случаите на прилагане на дерогацията по член 10в от Директива 2003/87/ЕО, от която се ползва и България.
През 2019 г. в рамките на Третия период на ЕСТЕ (2013-2020 г.), продължи успешното участие на българските оператори в ЕСТЕ. В тази връзка е извършена проверка и обобщаване на докладваната от операторите на инсталации в ЕСТЕ информация за промяна в нивото на активност и капацитета през 2017 г. Внесени са промени в националната таблица за разпределение на квоти, свързани с промени в експлоатацията на инсталациите, съгласно Решение 2011/278/ЕС (частични спирания и възобновяване на дейността, значителни промени в инсталирания капацитет, спиране от експлоатация и др.). Окончателното разпределение на безплатни квоти за 2019 г., включително за нови инсталации от резерва за нови участници, е изчислено, подадено и одобрено от ЕК.
През 2019 г. на общата тръжна платформа, осигурена от Европейската енергийна борса (ЕЕХ), са проведени 140 търга на квоти за емисии на парникови газове от инсталации и 6 търга на квоти от авиационни дейности от Третия период на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).
В рамките на тези търгове предложеното от България количество квоти за продажба, е както следва:
- 17 845 000 квоти за емисии на парникови газове от инсталации, при средна тръжна цена на годишна база 24,70 евро/квота;
- 44 000 авиационни квоти, при средна тръжна цена на годишна база 25,20 евро/квота.
В резултат, генерираните приходи за България от продажби чрез търг на квоти за емисии на парникови газове от инсталации са в размер на 439 191 170 евро, което в левова равностойност прави 858 983 266 лв.
От тръжните продажби на авиационни квоти реализираните приходи са в размер на 1 108 670 евро, което в левова равностойност прави 2 168 370 лв.
По отношение на разработването и приемането на стратегически и нормативни документи, свързани с политиката по изменение на климата на национално ниво, през 2019 г. е извършено следното:
- С цел намаляване на уязвимостта на страната от климатичните промени и подобряване капацитета за адаптиране на природните, социалните и икономическите системи към неизбежните негативни въздействия от изменението на климата, е приета Национална стратегия за адаптация (НСА) към последиците от изменението на климата и План за действие към нея, която обхваща периода до 2030 г.(Решение № 621 от 25.10.2019 г. на МС);
- Изменена и допълнена е Наредба за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса (Постановление № 14 от 25.01.2019 г. на МС);
- Утвърдена от министъра на околната среда и водите е Методика за изчисляване намалението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата с отчитане на непреки промени в земеползването.
Източници на информация
ИАОС, МОСВ, НСИ, НИМХ
http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml
Препратки към допълнителна оценка на индикаторите, методология и допълнителна информация: