Здравословно състояние на горите в България

Ключови послания

 Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2019 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. Отчетените през последните години по-високи стойности, са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава че екосистемите са в състояние да поемат натоварванията и да поддържат устойчиво състояние.

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

Източник: ИАОС

ППП Витиня

Киселинността на смесените отлагания на открито в отделните периоди варира от 5.3 до 6.3, т.е. в малко по-тесен диапазон в сравнение с предходната година. Средната стойност на водородния показател (рН) в смесените отлагания на открито е 5.7, с 0.4 рН единици по-висок от предходната година, с което тенденцията за увеличаване на киселинността на валежите е нарушена (фиг. 1). За периода 2015-2019 г., независимо от незначителните промени в стойностите на рН на отлаганията на открито, се забелязва, че през 3 от годините (2015 г., 2017 г. и 2018 г.), валежите от района на Витиня са в диапазона на киселинните валежи, а през 2016 г. и 2019 г. леко превишават границата от 5.6, като излизат извън киселата област (фиг. 1). В буковото насаждение (под склопа), отлаганията са с по-ниски стойности на рН в сравнение със смесените на открито, но разликата е малка – 0.1 рН единици. Разликата в киселинността на валежите през студените и летните месеци на 2019 г. е пренебрежимо малка – през студените месеци, стойността на показателя рН е с около 0.07 рН единици по-ниска, в сравнение с отчетената през летните месеци.

Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито през 2019 г. е 6.6 kg/ha/yr, с около 1 kg/ha/yr повече от отчетения през 2018 г. През последните две години количеството на общия азот, който се отлага в района е сравнително по-малко, спрямо предходните години. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под склопа в буковото насаждение е около 1 kg/ha/yr, като под склопа постъпва по-голямо количество. За последните пет години не се установява определена тенденция в количеството на общ азот при различните отлагания. Най-ниските стойности на общ азот в отлаганията са отчетени през 2018 г. (фиг. 2).

Годишното отлагане на сулфатна сяра на открито e 4.2 kg/ha/yr, което е с около 9% по-малко от постъпилото количество през 2018 г. Анализът на периода 2015-2019 г.  показва, че се наблюдава постепенно намаляване на количеството на отложената сяра след 2017 г.  Под короните на бука отлагането на S-SO₄ е с 4.9 kg/ha/yr повече, но е с около 11% по-малко сравнено с предходната година (фиг.3).

Данните за отлагането на сулфатна сяра със смесените отлагания на открито за периода 2015 – 2019 г. не показват определена тенденция. Най-високи стойности са отчетени през 2017 г. – 2.0 kg/ha/yr.

Концентрациите на кисели и базични йони варират през петгодишния период, в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2018 г., през 2019 г. е установено увеличаване на отлаганията на общ, амониев и нитратен азот и фосфати. От базичните йони се отлага повече калций, магнезий, натрий, а от тежките метали - мед, цинк, олово, манган и алуминий. През 2019 г., чрез стъбления отток са отложени по-големи количества кисели и базични йони, спрямо предходната година. 

ППП Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 4.8 до 6.4 при отделните проби през 2019 г. Средно годишната стойност на рН на отлаганията е 5.3 и независимо, че се повишава спрямо 2018 г., все още се запазва в киселия диапазон за валежите. Валежите, които падат през летните месеци са по-слабо кисели (6.0 рН единици) в сравнение с тези през студеното полугодие (5.1 рН единици). През 2019 г. под склопа на благуновото насаждение, отлаганията са извън диапазона на киселите валежи (6.2 рН единици), като в отделни проби стойността на рН варира от 6.1 до 6.4 (фиг. 1).

Постъпващият общ азот със смесените отлагания на открито през 2019 г. е 0.93 kg/ha/yr, което е около 3 пъти по-малко от това през 2018 г. С това се прекратява наблюдаваното постепенно увеличаване на отлаганията на общ азот в района на пробната площ в периода 2015 – 2018 г. Под склопа на благуновото насаждение се отлага около 2 пъти повече азот от установеното в смесените отлагания на открито. Най-голямо количество е отчетено през 2016 г., след което количеството на отложения азот постепенно намалява (фиг. 2).

Концентрацията на сулфатна сяра в смесените отлагания варира в сравнително тесен диапазон – от 0.16 mg/dm³ до 0.45 mg/dm³. Отчетените стойности са значително по-ниски спрямо тези от предходната година. В резултат на това, както и на малкото количество вълежи през 2019 г. се наблюдава рязко понижаване на количеството отложена сяра на открито – 0.56 kg/ha/yr, което е 5.6 пъти по-малко от установеното през 2018 г. С това се прекъсва наблюдаваната тенденция на постепенно увеличаване на отлаганията на сяра в района на пробната площ от началото на анализирания петгодишен период. В благуновото насаждение отлагането на сулфати през 2019 г. също е най-ниското за последните пет години – 0.66 kg/ha/yr (4 пъти по-малко, в сравнение с 2018 г.), като е малко по-високо (около 18%) от това в смесените отлагания на открито (фиг. 3). 

През 2019 г., в района се отлагат значително по-малки количества кисели и базични йони както и тежки метали, вероятно резултат от минималните количества на валежите. 

ППП Юндола

Количеството на валежите на открито през 2019 г. е 508 mm, което е с 431 mm по-малко от това през 2018 г.  и е най-малкото за периода от 2015 – 2019 г. Под склопа на смърчовото насаждение, както и през предходните години  е отчетено по-малко количество валежи – 1.7 пъти по-малко, спрямо 2018 г.

Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито, при отделните проби през годината, варира от 5.1 до 6.2. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и няма промяна в сравнение с последните две години. Киселинността на отлаганията под склопа на насаждението в повечето случаи е малко по-висока, в сравнение с тези на открито (фиг. 1). През последната година разликата е 0.2 рН единици. През последните три години отлаганията под склопа са киселинни (стойността на рН е под 5.6). През студените месеци на годината отлаганията са с по-голяма киселинност. Мокрите отлагания през последните пет години са киселинни, което показва че отлаганията само от валежите са с по-висока киселиност от тези на смесените отлагания.

За периода 2015 – 2019 г. количеството на отложения общ азот варира без ясна тенденция във времето, особено под склопа на насаждението (фиг. 2). Най-голямо количество общ азот постъпва със смесените отлагания на открито през 2016 г. (6.9 kg/ha/yr), а най-малкото количество е установено през 2019 г. (4.74 kg/ha/yr). Под смърчово-еловото насаждение се отлага по-малко азот, в сравнение със смесените отлагания на открито, изключение прави 2017 г. Най-ниската стойност под склопа е отложена през 2016 г. – 3.51 kg/ha/yr, а най-високата през 2017 г. – 7.62 kg/ha/yr). По отношение на мокрите отлагания, през 2019 г. прави впечатление сравнително по-ниската стойност на отложен общ азот – 1.26 kg/ha/yr, в сравнение с предходните  години, като разликата достига почти 3 пъти.

Значително вариране, без ясно изразена тенденция във времето се наблюдава и в отлагането на сулфатна сяра (фиг. 3). В смесените отлагания на открито най-високи стойности са установени през 2018 г. (5.26 kg/ha/yr), а най-ниски 2016 г. (1.91 kg/ha/yr).

По-значителни са отлаганията на S-SO₄ под склопа (с изключение през 2019 г.), което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-голямо количество сяра постъпва с отлаганията под склопа на насаждението през 2017 г. (9.13 kg/ha/yr). Варирането през отделните години под склопа на насаждението също е значително. Динамиката в годишния ход на количеството отложена сяра не съответства на тази в смесените отлагания на открито. Чрез мокрите отлагания, количеството отложена сяра е значително по-малко от установените в смесените отлагания на открито и под насаждението. Най-големи количества с тези отлагания са постъпили през 2017 г., а най-малки през 2019 г.

В сравнение с 2018 г., през 2019 г. е установено увеличаване на отлагането чрез смесените отлагания на открито на някои от йоните с кисели функции – амониев азот и фосфати, от базичните йони в смесените отлагания на открито - магнезий и натрий, а от тежките металите – мед и цинк и по-слабо – кадмий и алуминий.

В периода 2015 – 2019 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ППП продължават да са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. Не са установени и превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ППП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори продължават да понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ППП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.

Фиг. 2. Отлаганията на азот на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Фиг. 3. Отлаганията на сяра на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в пробните площи „Витиня“ и „Юндола“. 

! Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ППП.

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

Фиг. 4. Времева серия 1998-2019 г., обезлистване при всички дървесни видове, %

Източник: ИАОС

От пробните площи с широколистни видове до 60 години, в най-добро състояние е насаждението от източен бук в района на Странджа, където 96.7% са здрави, без признаци на обезлистване. В много добро състояние са пробните площи от благун (Q. frainetto) и червен (американски) дъб (Q. rubra), при които съответно над 90% и 85% от наблюдаваните дървета са здрави и слабо обезлистени (в 0+1 степени). С най-голям процент на обезлистване са насажденията от обикновен бук (F. sylvaticа), където 80% от наблюдаваните пробни дървета са с обезлистване над 25% (2+3+4 степени).

От тези над 60 години, в най-добро състояние е насаждението от едролистна липа, където всички пробни дървета са здрави или слабо обезлистени (в степен 0+1). В много добро състояние са насажденията от обикновен бук (F. sylvatica), където 84% от пробните дървета са оценени като здрави или слабо обезлистени (в 0+1 степени), следват тези от благун (Q. frainetto) с 82% и зимен дъб (Q. petraea) – 78%. С най-висок процент на обезлистване над 25% (2+3+4 степени), са наблюдаваните дървета от обикновен кестен – 100% и обикновен габър – 29.7%.

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС

От наблюдаваните иглолистни видове до 60 години – насаждения от черен бор (P. nigra), бял бор (P. sylvestris) и ела (A. alba), в най-добро състояние са тези от ела, при които липсват мъртви/изсъхнали пробни дърветата, в добро състояние са тези от черен бор, при които мъртвите/изсъхнали са 2.3%, а в най-лошо са тези от бял бор – 10.2%.

В насажденията над 60 години е отчетено подобрявавне на състоянието на всички наблюдавани дървесни видове, с изключение на тези от черен бор, където делът на здравите или слабо обезлистените (0+1 степени) през 2019 г. е намалял до 46.4%, спрямо 62.1% през 2018 г. Най-добро е състоянието на насажденията от смърч, при които здравите или слабо обезлистените пробни дървета са 84.9%, следвани от тези на обикновена ела – 72%.

В най-лошо състояние продължават да са насажденията от бял бор, където само 42.3% са здравите и слабо обезлистени дървета. Лошото им състояние основно се дължи на повреди от биотичен характер – върховият корояд (Ips acuminatus) и кореновата гъба (Heterobasidion annosum), които нанасят големи поражения на насажденията в наблюдаваните пробни площи.

При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2019 г. е отчетено запазване на дела на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година и увеличаване на дела на силно обезлистените и мъртви (3+4 степени), при които от 10.8% през 2018 г. той е нараснал на 14.4% (фиг. 6).

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

За целия анализиран период, състоянието по отношение на показателя „обезлистване“ при наблюдаваните широколистни дървесни видове се запазва относително постоянно (около 80% дял на здравите и слабо обезлистени), докато при иглолистните се наблюдава ясна тенденция към намаляване на дела на здравите и слабо засегнати дървета и увеличаване на силно обезлистените и изсъхнали/мъртви дървета, особено през последната година.

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора[8]

Екологичният мониторинг, проведен в мрежата за широкомащабен мониторинг на горски екосистеми (ниво I) през 2019 г. показа, че при 39% от наблюдаваните пробни дървета не са установени увреждания. Делът на здравите е слабо понижен, в сравнение с предходната година. Общото здравословно състояние се оценява като добро.

Анализът на данните за повреди  по основните дървесни видове показва, че отново с най-голям процент са тези, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 69% от всички повреди (фиг. 7).

Видовият състав на установените патогени и насекомни вредители в наблюдаваните иглолистни насаждения се запазва относително непроменен в преобладаващата част от постоянните пробни площи (ППП). В изкуствените насаждения от бял бор, извън границите на естествения ареал на вида, протичат процеси на съхнене, резултат от физиологично отслабване, в съчетание с нападение от корояди. Дърветата първоначално се заселват от върхов корояд (Ips acuminatus), а впоследствие и от други видове (Ips sexdentatus, Tomicus piniperda, T. minor и др.).

В насажденията от бял бор, черен бор и ела са открити огнища и повреди от  кореновата гъба (Heterobasidion annosum). Установено е повсеместно разпространение на съхнене на летораслите и иглиците по черния и белия бор, причинено от гъбния патоген Diplodia sapinea) и загиване на иглиците в резултат на развитие на патогените Dothistroma septosporum и Cyclaneusma minus (сн. 1). Повишаване на интензитета на тези заболявания се наблюдава в районите на Северното Черноморие и Югозападна България.

В дъбовите насаждения (Q. cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra) в ниска степен са повредите от листозавивачки и педомерки (Tortricidae и Geometridae). В част от чистите церови насаждения е установен Хипоксилоновия рак (Hypoxylon mediterraneum). Повреди от насекомния вредител Dryomyia circinans, причиняващ краста по листата на цера са установени във всички пробни площи от района на Източна Стара планина (сн. 2). Сериозни последици за насажденията от благун (Q. frainetto) и зимен дъб (Q. рetraea) има от заразяване на дърветата с трахеомикозно заболяване с причинител Ceratocystis roboris.

В насажденията от обикновен бук е отчетено развитие на некрози, причинени от патогените Nectria spp. и по-рядко от Ascodichaena rugosa. Регистрирани са нападения от насекомните вредители Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes. Букът не е застрашен от агресивни насекомни вредители и деструктивни патогени, но е силно чувствителен към въздействия от абиотичен и антропогенен характер. В облистено състояние видът понася големи повреди от мокър сняг (сн. 3). Системното регистриране на незаконни сечи в пробните площи с този вид е индикация за сериозни проблеми с опазването на горите в страната.

Резултатите от мониторинга на кестена в заложената пробна площ в Беласица планина показват влошаване на здравословно състояние на този дървесен вид.    Причина за състоянието е развитието на некрози, причинени от инвазивния гъбен патоген Cryphonectria parasitica по стъблата на всички пробни дървета. В бъдеще, деструктивното развитие на патогена би могло да бъде неутрализирано посредством биологична борба чрез изкуствено внасяне на конкурентен ниско вирулентен щам на гъбата в кестеновите насаждения.

Негативно въздействие върху насажденията оказват и абиотичните фактори, делът на които през 2019 г. се запазва същият (7% от всички регистрирани повреди в ППП) (фиг.7). Пораженията от мокър сняг и силен вятър имат локален характер, което е свързано с конкретните условия на месторастенията, видовия състав и възрастта на дървостоя. В някои от насажденията са отчетени повреди от мокър сняг (сн. 3 и 4). Останалите на терена паднали дървета са потенциални огнища на масово развитие на корояди. 

Човешкият фактор запазва относително ниска степен на въздействие – 5% от всички отчетени повреди (фиг. 7). В сравнително малък брой ППП са установени бракониерски сечи. 

Фиг.7.  Увреждащи фактори в горите през периода 2008 – 2019 г., %

Източник: ИАОС 

На база данните от информационната система[9] към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), за резултатите от лесопатологичния мониторинг и обследванията за нападения от вредители, болести и други повреди през 2018 г., и необходимите лесозащитни мероприятия за 2019 г., е направена оценка на главните заплахи за основните дървесни видове в България и са посочени основните абиотични и биотични фактори, които оказват влияние върху състоянието на насажденията.

Анализът на данните показва, че фитосанитарното състояние на горите е по-добро в сравнение с предходните години. Намаляване на площите, засегнати от различните групи фактори е установено, както при иглолистните, така и при широколистните дървесни видове. И през 2019 г. с най-голям дял са териториите, засегнати от насекомни вредители и патогени, причиняващи болести и съхнене на дърветата. В иглолистните гори, засегнатите от насекомни вредители площи са 223 600 da, което е намаляване с 2.1%. Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) продължава да бъде най-значимия вредител, запазвайки сравнително високо ниво на засегнати площи – 149 084 da, което е с 10  948 da повече от 2018 г. Наблюдава се разширяване на ареала ѝ в посока изток и при по-високи надморски височини в планините. Най-силно увеличаване на териториите, засегнати от насекомни вредители в иглолистните гори, е причинено от ръждивата борова листна оса (Neodiprion sertifer), засягайки площи от 40  696 da (в сравнение с 29  328 da през 2018 г.). Предвидени са мероприятия за ограничаване разпространението на вредителя, чрез провеждане на авиохимична борба на територия от близо 20  000 da.

През 2019 г. е установено намаляване на нападнатите от корояди и ликояди площи с близо 50%, което се дължи както на своевременното провеждане на санитарни и принудителни сечи, така и на по-доброто физиологично състояние на иглолистните насаждения, вследствие на добра влагозапасеност на почвата през зимата и значителните количества валежи през пролетта на 2019 г.

В сравнение с предходната година, засегнатите от насекомни вредители територии в широколистните гори са намалели с 18%. От тях, най-значими са нападенията от листозавивачки и педомерки (Tortricidae и Geometridae) – 55  328 da (в сравнение с 97 347 da през 2018 г.). Наблюдава се увеличаване на площите с дъбови гори, засегнати от инвазивния вид дъбова коритуха (Corythucha arcuata), като се прогнозира, че ще бъдат засегнати все повече територии в страната от този насекомен вредител, причинявайки стопански значими щети.

В обобщение може да се каже, че през 2019 г. фитосанитарното състояние на горите спрямо предходните години се подобрява. Намаляване на площите, засегнати от болести и вредители се наблюдава както в иглолистните, така и в широколистните гори. В резултат на лесовъдските мероприятия, свързани с трансформацията на иглолистните насаждения, намиращи се извън ареала си, се наблюдава подобряване на физиологичното им състояние, което от своя страна ги прави по-устойчиви. През 2019 г. общата засегната площ от болести и съхнене по иглолистните видове слабо се понижава 66  037 da, което е с 21% по-малко, сравнено с предходната година. Наблюдава се подобряване на здравословното състояние на широколистните насаждения. Засегнатите площи от болести са 6638 da или намаление от 59%.

През 2019 г. значително намаляват площите, засегнати от абиотични фактори –понижението е със 78%, от 383 786 da през 2018 г. до 85 150 da през 2019 г. В най-голяма степен (75% от всички абиотични фактори), са повредите, причинени от снеголом и снеговал върху 55 008 da в иглолистните и 8 290 da в широколистните насаждения.

Обобщената оценка на здравословното състояние на горските екосистеми в България показва значително подобряване през 2019 г., в сравнение с предходните години. Установените повреди са върху 1.4% от залесените територии в страната – 497 246 da (852 112 da през 2018 г.), от които 112 326 da са силно засегнати.

 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект

Оценка на индикатора

Според годишния доклад[10] на Съвместния изследователски център на Европейската Комисия, по отношение на горските пожари, 2019 година се оказа рекордно тежка в най-новата история за целия свят – в Европа изгоряха над 400 000 ha необработваеми земи и бяха засегнати рекордно голям брой защитени природни територии. Според констатациите в доклада, климатичните промени продължават да оказват влияние, с удължаване на пожароопасния сезон и засилване на опасността от пожари в Европа. Към месец март, т.е. преди "сезона на пожарите" в повечето страни, общата опожарена площ в границите на ЕС е била над средната годишна стойност за последните 12 години. Същевременно, благодарение на по-добрата превенция и по-ефикасната реакция, през 2019 г. е имало най-малко злополуки и загуба на човешки живот.

През 2019 г., 24 от страните на ЕС28 бяха засегнати от големи пожари (с площ над 30 ha) - Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство), които опожариха общо 333 542 ha, около 2.5 пъти повече от отчетеното през 2018 г. През 2019 година сериозно бяха засегнати и защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 в Европа – 159 585 ha в тези ключови за биологично разнообразие зони, т.е. почти половината (48%) от общата опожарена площ в ЕС. Според Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS ), най-големите щети в защитените зони са отчетени в Румъния – 73 444 ha.

През 2019 година, в борбата с горските пожари, 35 пъти е било активирано бързото картографиране, осигуряващо услуга по програмата "Коперник", която позволява управлението при извънредни ситуации, което е рекорд на годишна основа. Пет пъти е бил задействан и механизмът за гражданска защита на ЕС за горски пожари. През 2019 г. неговият капацитет беше разширен по линия на rescEU – новият европейски резерв от възможности, който включва противопожарни самолети и хеликоптери.

Според същия доклад, през 2019 г. ситуацията в България е била най-лошата, регистрирана след 2012 г. По данни от годишния доклад на Изпълнителна агенция по горите[11] през 2019 г. в страната са регистрирани 668  горски пожари, които са засегнали 5 619.6 ha горски територии, като 419.1 ha от тях са опожарени от върхови пожари. От тях, големите пожари (с площ над 30 ha) са 90, като сезонът при тях е започнал от февруари и е продължил с два пика (месеците март и септември) до декември. В резултат от големите пожари са засегнати 13 827.93 ha. По-голямата част от тези пожари (60 пожара) са регистрирани в зоните от Екологичната мрежа Натура 2000, където са опожарени 9 006.46 ha, представляващи 65% от всички засегнати през 2019 г. територии и 0.24% от тези в Натура 2000 зоните[12]. Най-сериозните от тях са възникнали през лятото в землищата на с. Еленово, Новозагорско, където са засегнали около 270 ha горски територии; с. Брягово, oбщина Хасково, който е преминал през 426 ha горски територии и двойно повече земеделски земи и този в с. Горно Черквище, Казанлъшко, който е опожарил 292.6 ha, от които върхово 176.9 ha. В края на пожароопасния сезон, през октомври и дори през декември, също бяха регистрирани някои от най-големите пожари – в териториалното поделение  на Държавно горско стопанство (ТП ДГС)  „Чупрене“ – на площ 196.4 ha; в община Тетевен - на площ 190.6 ha; в ТП ДГС „Котел“ – на площ 133.8 ha и в НП „Рила“ – на площ 120 ha, от които 40 ha иглолистна растителност и 80 ha треви, голи площи и мъртва горска постилка.

За сравнение, през 2018 г. в страната са регистрирани 222 горски пожара, които са засегнали 1 453 hа горски територии, като само 19.7 hа от тях са опожарени от върхови пожари. Независимо от факта, че броят на пожарите и площта на засегнатите територии надхвърлят 3 пъти същите показатели за 2018 г., средната стойност за брой пожари за последните 10 години (452 броя) е надхвърлена, но площта на опожарените територитории за същия период е около средната стойност (5 412 ha) (таблица 1).

За разлика от 2018 г. когато най-високият процент опожарени площи са регистрирани в горски територии, които са частна собственост (53%), през 2019 г. с най-голям дял са тези държавна собственост – 57%, следвани от тези частна собственост – 22%, общинска собственост – 20% и 1% други.

Средната площ на един горски пожар през 2019 г. достига 8.4 ha, за сравнение през 2018 г. тя е 6.5 ha.

Преките щети от пожари в горските територии през 2019 г. са оценени на 2 071 115 лв. За сравнение през 2017 г. те са били близо 4 000 000 лв., през 2018 г. – 39 286 лв., което е най-ниската стойност за последните 20 години, а средната стойност за последните 10 години е около 5 000 000 лв.

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на България за периода от 2001 до 2019 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за периода 2009 – 2019 г. е представена в таблица 1.

Фиг.8.  Динамика на площта на опожарените горски територии, 2000 - 2019 г., ha	Фиг.9.  Динамика на броя на годишно възникналите пожари,  2000 - 2019 г., бр.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2019 г. са:

• 77.7% (519 броя) – причинени от човешка небрежност;
• 4.6% (31 броя) – умишлени;
• 1.2%  (8 броя) – естествени (мълнии);
• 16.5% (110 броя) – неизвестни.

 

Анализът на основните причини за възникване на горските пожари отново показва, че за 98.8% от пожарите причина е човешкото действие или бездействие и едва 1.2% от тях са предизвикани по естествен път – мълния. Основен фактор продължава да е небрежността на земеделските стопани, най-вече при почистване на пасища и необработваеми земеделски земи.

 Табл. 1. Статистика на горските пожари за периода 2009 – 2019 г.

Година	Общ брой на пожарите	Засегнати горски територии (ha)	Причини   за пожарите   (брой на пожарите)
			Човешка дейност	Естествени	Неизвестни
2009	314	2 271	242	2	70
2010	222	6 526	191	1	30
2011	635	6 883	435	7	193
2012	876	12 730	669	42	165
2013	408	3 314	330	12	66
2014	151	916	128	3	13
2015	429	4 313	335	12	82
2016	584	6 340	472	22	90
2017	513	4 569	431	14	68
2018	222	1 454	171	7	44
Средно (2009-2018   г.)	452	5 412	340	12	89
2019	668	5 620	550	8	110

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2019 г.

Мерки за защита на горите[13]

Мерки за защита на горите от болести и вредители

Поддържането на здравето и жизнеността на горските екосистеми се осъществява на основата на екологичния подход в лесозащитата, и чрез извършване на навременни лесовъдски и лесозащитни дейности, и прилагане на безвредни биологични лесозащитни средства. По отчетни данни на ИАГ, през 2019 г. лесозащитни мероприятия са проведени върху 27 947 hа при предвидени по прогноза 38 342 hа горски територии, като са изхразходвани 113 602 лв. С цел недопускане на масово обезлистване от насекомни вредители в горските насаждения и култури са проведени:

Авиоборба - проведената авиоборба през 2019 г. е на обща площ 1 450 hа (през пролетта, въздушно пръскане в широколистни гори срещу педомерки и листозавивачки на обща площ 580 ha и през есента в иглолистни гори срещу борова процесионка на обща площ от 870 ha) при предвидени по прогноза 2 088 ha. Отчетеният ефект от авиоборбата изразен в смъртност на вредителите е от 73% в широколистните до 84-99 % в иглолистните. Общо за авиоборбата през годината са изразходвани 84 177 лв.

Наземна химична борба – извършена е наземна химична и биологична борба на обща площ 594.5 hа.

Механична борба – проведена е механична борба на площ от 174 hа и санитарни сечи на площ от 25 729 hа.

През 2019 г. са изпълнени 73% от предвидените мероприятия за борба с болестите, вредителите и др. повреди. Единствено наземната химична и механичната борба са презпълнени. 

Мерки за защита на горите от пожари

Отличните резултати при опазването на горските територии от пожари през последните години се дължат, както на превантивната дейност, така и на вложените финансови ресурси от Държавните предприятия (ДП) и МВР за специализирана техника, обучение и създаване на доброволни формирования.

Положителните тенденции в последните години са следствие и от навременното и стриктно изпълнение на ежегодно подписваните Планове за взаимодействие между ИАГ и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

Много важна е и ролята на изнесения център на тел. 112 към ИАГ, на който са получени 2 846 сигнали за възникнали пожари в горски територии или в близост до тях. В резултат на незабавната реакция на специализираните групи на ДП и Регионалните дирекции по горите по места, в много от случаите не е допуснато навлизане на огъня в горските територии.

 

---

[3] Лесопатологично обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2019 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2020 година, ИАГ - http://www.iag.bg/data/docs/Prognoza2020.pdf

[4] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2019 - 2020 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[5] International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests (ICP Forests), operating under the UNECE Convention on Long-range Transboundary Air Pollution (CLRTAP)

[6] ICP Forests Manual

[7] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2019 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[8] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2018 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[9] Информационна система с база данни от обследванията и лесопатологичния мониторинг, Сведение за резултати от лесопатологичното обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2018 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2020 година, Приложение 5, ИАГ

[10] Forest Fires in Europe, Middle East and North Africa 2019, Joint report of JRC and Directorate-General Environment

[11] Годишен отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите за 2019 г.

[12] Advance EFFIS Report on Forest Fires in Europe, Middle East and North Africa 2019, JRC Technical Report

[13] По данни на ИАГ, МЗХ