Води за къпане

Изискванията към качеството на водите за къпане (това са водите в открити водни площи, използвани масово от хората за къпане – море, язовири, реки, езера) и мониторинга, който се извършва, са регламентирани в Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане и съответната българска наредба, транспонираща тази директива в националното законодателство - Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 2008 г., посл. изм. и доп., бр. 5 от 18.01.2013 г.).

В съответствие със задълженията си на контролен компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в тази област, Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции извършва регулярен контрол и мониторинг на качеството на водите за къпане през сезона за къпане, чрез пробонабиране и анализ на водата най-малко веднъж на две седмици от всяка зона за къпане. Пробите се изследват по два микробиологични показателя – „ешерихия коли“ и „чревни ентерококи“.

През сезон 2019г. е извършван мониторинг на водите за къпане във всичките определени 95 зони за къпане (91 по Черноморското крайбрежие и 4 във вътрешността на страната).

Съгласно изискванията на горепосоченото европейско и национално законодателство в тази област, водите за къпане се класифицират в следните категории – с отлично, добро, задоволително и лошо качество.

Според резултатите от провеждания мониторинг през сезон 2019г. категоризация на зоните за къпане в България, е както следва:

- с „отлично качество“ са 65,3% от зоните - 62 зони за къпане (при 50 зони за 2018г.);

- с „добро качество“ са 29,5% от зоните – 28 зони за къпане (при 36 зони през 2018г.);

- със „задоволително качество“ са 4,2% от зоните – 4 зони за къпане (при 7 зони за 2018г.);

- с „лошо качество“ -няма (при 1 зона за 2018г.)

- без класификация – 1 зона за къпане.

Данните по-горе показват, че и през сезон 2019г. продължава очерталата се през последните две години положителна тенденция за подобряване качеството на водите като цяло. През сезон 2019г. общо 16 зони на къпане са с подобрено качество на водите, а само една е с по-лошо качество спрямо сезон 2018г. Въпреки това следва да се посочи, че все още, макар и в по-малка степен процентът на зоните с отлично качество е по-нисък, а на зоните с добро качество по-висок в сравнение със средните за ЕС, които за сезон 2019г. са съответно 84,8% и 7,98%).

През 2019 г. спрямо 2018 г. 3 зони от „задоволително“ преминават в „добро“ качество - „Бяла, плаж Чайка“, „Св. Св. Константин и Елена до минерален басейн“ и „Варна-Централен плаж“. Зоните, в които класификацията на качеството на водата се подобрява от „добро“ в „отлично“ са по една в област Добрич и Варна и 11 в област Бургас.

Зоните със „задоволително“ качество на водите за къпане (т.е. в които също е имало значителни отрицателни въздействия върху качеството на водите през периода 2016-2019 г.) са: „Южен плаж“- гр. Варна, „Аспарухово-централен плаж“ – гр. Варна, „Северен плаж“, гр. Бяла, „Централен плаж“ – гр. Бяла, но за тези зони също се отчита подобрение през последните 1-2 години, което ако продължи и през следващите 1-2 сезона ще позволи подобряване на категоризацията им.

При установени отклонения в качеството на водите за къпане, представляващи непосредствен риск за човешкото здраве, органите на държавния здравен контрол своевременно са уведомявали другите компетентни органи – МОСВ или регионалните му структури – РИОСВ и Басейнови дирекции, областни управители и кметове за идентифициране на причините и предприемане на необходимите мерки. При опасност от възникване на здравен риск за хората се налага временна или постоянна забрана за къпане. През сезон 2019г. такива ограничения не са налагани.

Актуална информация по време на сезона за къпане за качеството на водите за къпане се публикува на интернет-страниците на Министерство на здравеопазването и на Регионалните здравни инспекции - Бургас, Варна, Добрич, Кърджали и Разград.

Най-често причините са влошаване качеството на водите за къпане могат да бъдат свързани с недостатъчен брой и капацитет на станциите и съоръжения за пречистване на отпадъчни води, нерегламентирано изпускане на непречистени отпадъчни води, или заустване на отпадъчни води в дъждовни канализации, изливащи се в или в близост до зоните за къпане и др.

Важно е да се подчертае, че предприеманите мерки за подобряване качеството на водите за къпане трябва да осигуряват устойчиво и трайно подобрение на качеството на водите за къпане, което да даде възможност същите, дори и на базата на четиригодишен период, да могат да бъдат квалифицирани като води с добро или отлично качество, като стремежа следва да бъде максимално голям брой зони да бъдат с отлично качество. Това ще даде възможност за постигане на качество на водите за къпане сравнимо с водещите в това отношение държави-членки на ЕС, като Хърватия, Малта, Кипър, Гърция и др.