English
Контакти
Състояние на подземните води
|
Ключов въпрос Подобрява ли се качеството на подземните води, което засяга от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна – за подхранване на водни и сухоземни екосистеми? |
Ключови послания
В периода 2000–2019 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Процентът на пунктовете, в които средногодишните стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, показва тенденции на намаляване за всички показатели, с изключение на нитратите. За показателите манган, общо желязо, амониеви йони, нитритни йони, перманганатна окисляемост и фосфати се наблюдават по-значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК. При сулфатите и електропроводимостта – тенденцията на снижаване е по-слабо изразена. При хлоридите не се наблюдава ясно изразена тенденция за 20 - годишния период. За нитратите се наблюдава слаба тенденция на повишение за целия 20-годишен период, с тенденция на снижаване за последните пет години. В периода 2000–2019 г. средногодишните концентрации на индикаторите, изчислени спрямо средните им концентрации през 2000 г. (базова година) показват, че всички показатели варират под или с незначителен процент над базовата 2000 г. Всичките показатели показват слаба тенденция на намаление през 20-годишния период спрямо средните стойности на базовата година 2000г., с изключение на калций, магнезий, електропроводимост, рН и хлориди – за които липсва изразени тенденции. Средните стойности на нитратите не показват изразена тенденция за 20-годишния период, но след 2007 г. средните стойности са над средната стойност през базовата година.
Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземните води за двата четиригодишни периода 2012–2015 г. и 2016–2019 г., показват различно съотношение на тенденциите при мониторинговите пунктове в различните типове на разкритите подземни води според дълбочината на водното ниво. При водите от Тип 0 - най-плитките разкрити подземни води преобладава процентите на пунктовете с тренд на незначителни изменения на концентрациите на нитрати (31.15%), и на пунктовете със силно увеличение на концентрациите (31.15%). При подземни води от Тип 1a се наблюдават почти изравнени проценти на пунктовете, разпределени в петте вида тенденции, със много слабо доминиране на пунктовете с тренд на незначителни изменения на концентрациите на нитрати (23%). При водите от Тип 1b с ниво на подземните води 15-30 m, също не се забелязва значимо преобладавене на някоя от тенденциите, като най-високи са процентите на пунктовете с тенденции на слабо намаление от 5 до 1 mg/l (25,4 %) и слабо увеличение на нитратите от 1 до 5 mg/l (27,1%). При най-дълбоко залягащите разкрити подземни води (тип 1с) най-висок е процентът на мониторинговите пунктове със слабо увеличение на нитратите от 1 до 5 mg/l (50%). При закритите подземни води от Тип 2 се наблюдава слабо доминиране на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите на нитрати (36.9%). .За карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите на нитрати (38.5%).
От анализа на данните за измерени водни нива в кладенци и измерени дебити на извори за периода 2009–2019 г. преобладават добре изразени тенденции на понижение, както в дебита на изворите (57%) така и в нивата на кладенците( 52%) от всички наблюдавани пунктове. Положителни тенденциите на покачване на дебита на изворите и повишение на нивата на кладенците са установени в 37 % от изворите и в 30 % от кладенците. Без добре изразени тенденции на изменение (в състояние на относителна устойчивост) е бил дебитът на изворите в около 6% от наблюдаваните извори и нивата на подземните води в 18% от наблюдаваните кладенци.
|
Химично състояние на подземните води |
Дефиниция на индикаторите
Индикаторите представляват средногодишните стойности на концентрациите на замърсителите, определени с Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води: активна реакция (рН), eлектропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, флуориди, фосфати, натрий, калций, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром общ, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.
Източници на информация
Използвани са данни от мониторинговите мрежи за химично състояние на подземните води от базата данни на ИАОС, за интервала 2000-2019 г.
Оценка на индикаторите
Процентът на пунктовете от националната мониторингова мрежа за химичното състояние на подземните води, в които средногодишните стойности на показателите определени за последните 20 години са надвишавали стандартите за качество (СК) на подземните води, съгласно Наредба №1, са представени на фиг. 29 и фиг. 30. Стандартите за качество за отделните индикатори са изброени в легендата и са използвани за всички години, които са показани на фигурата.
Източник: ИАОС
След анализ на данните от мониторинга на подземните води, както и резултатите от статистическите обработки се установява, че по-значим е процентът на пунктовете с превишения на СК при показатели: нитрати, общо желязо, манган и фосфати. При нитратите се наблюдава слаба тенденция на повишение за целия 20-годишен период, със слаба тенденция на снижаване за последните девет години, като процентът на мониторингови пунктове с превишения на средногодишните стойности за нитратни йони е съответно: 13.93% – за 2016 г. , 12.4%. – за 2017 г. , 11.5%. – за 2018 г. и 13.8% - за 2019 г.
За показателите фосфати, манган и общо желязо се наблюдават значителни тенденции към понижаване на процента пунктове с превишения на СК за целия 20 годишен период, .
За всички останали показатели се наблюдават трендове на понижение с изключение на хлоридите, за които няма изразена тенденция, но броят на превишаващите пунктове за 20-годишния период варира в много ниски граници между 0.47% и 1.66% за 20-годишния период.
Индексите за индивидуалните индикатори, определени спрямо една базова година – 2000 г. (20-годишен период, само за натрий базовата година е 2001 г., поради липса на анализи преди това) са изчислени като средноаритметични стойности за всеки показател за цялата страна от средногодишните стойности на всички мониторингови пунктове – за всяка съответна година спрямо средните стойности за 2000 г.
Динамиката на установеното изменение на индикаторите за отделните показатели е представена на фиг. 31 и фиг. 32.
Източник: ИАОС
Източник: ИАОС
Средната стойност на нитратите, които са основен замърсител за подземните води показват слаба тенденция на повишение за 20-годишния период спрямо средната стойност през 2000 г., Средните стойности за всички години са варирали между 91.2% (2006 г.) и 137.5% (2012 г.) спрямо базовата 2000 г., като съотношението на 2019 г. спрямо 2000 г. е 114.25%.
Всичките останали показатели показват слаба тенденция на намаление през 20-годишния период спрямо средните стойности на базовата година 2000 г., с изключение на показателите калций, електропроводимост и хлориди – за които липсва изразена тенденция.
Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите
Това е причината, поради която представяме на отделна карта състоянието на подземните води в страната (състоянието на водите в съответните мониторингови пунктове) по съдържание на нитрати за 2019 г. (фиг. 33), а всички останали задължителни параметри, представяме на една обща карта (фиг. 34).
Върху двете карти са представени подземните водни тела (ПВТ) според тяхната геоложка възраст и мониторинговите пунктове, като са посочени пунктовете, за които средногодишните стойности за 2019 г. превишават стандарта за качество на подземните води – 50 mg/l. Не е извършено определяне на състоянието за всяко отделно ПВТ, защото това се прави по разработена национална методика от басейновите дирекции, като се използват, както наличните данни от националния, така и данни от проведения от оператори на разрешителни за водовземане собствен мониторинг на подземните води.
През 2019 г. процента на пунктовете, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати е 13.8% от общия брой пунктове за страната (което е по-високо в сравнение с 2018 г. (11.5%. ), 2017 г. (12.4%) и по-ниско от 2016 г. (13.9%).
Установените превишения на СК за нитрати са главно в пунктове привързани към най-плитките кватернерни или кватернерно–неогенски подземни води. От общо 165 подземни водни тела – са установени замърсявания с нитрати в 42, като в повечето случаи са замърсени само част от мониторинговите пунктове към тези подземни водни тела.
От дванадесетте крайдунавските низини – замърсяване с нитрати е установено в четири от тях: Брегово-Новоселска низина, където и двата мониторингови пункта са показали средногодишни стойности над стандарта за качество (СК 50 mg/l); Карабоазка низина – със превишение над СК за средногодишната стойност за нитратни йони в един от двата налични мониторингови пункта; Порови води в Кватернера - Островска низина – от наблюдаваните два мониторингови пункта е замърсен 1 и в ПВТ - Порови води в Кватернера - Попинско-Гарванска низина – средногодишната стойност в единствения мониторингов пункт е превишавала 50 mg/l;.
Установени са отделни замърсени мониторингови пунктове в кватернерните алувиални отложения на някои реки ( в 6 от 25-те подземни водни тела в кватернерни отложения на реки), а именно: - р. Струмешншца (превишения са установени в два от петте мониторнигови пунктове), р. Осъм (замърсен е бил един от наличните 3 пункта), за реките Камчия и Айтоска – съответно са били цамърсени по един пункт, от наличните - по четири мониторингови пункта, р. Провадийска (превишения са установени в два от седемте мониторнигови пунктове), р. Искър (превишения са установени в два от трите мониторнигови пунктове).
В ПВТ в междуречните масиви на Северна България са установени замърсявания с нитрати в следните подземни водни тела: Порови води в Кватернера - между реките Лом и Искър – превишения са установени в един от четирите мониторингови пункта и в Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра – също са установени превишения в един от наличните четири пункта.
Във водните тела в грабеновидни депресии са регистрирани превишения на СК за нитрати в следните ПВТ: Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина (замърсен e бил 1 от общо 9 мониторингови пункта); Порови води в Кватернер - Марица Изток (замърсен е един наличните 5 мониторингови пункта) и в Порови води в Кватернер - Твърдишка котловина (установена е превишаваща средногодишна стойност в един от трите мониторингови пункта), Порови води в Неоген - Кватернер - Сунгурларско - Карнобатска котловина (установена е превишаваща средногодишна стойност в един от петте мониторингови пункта).
В подлежащите на мониторинг подземни водни тела в неогенски и кватернер-неогенски отложения са установени замърсявания в 9 ПВТ, а именно:
- Порови води в неоген – Бургас – със замърсени 2 пункта от общо 5 мониторингови пункта;
- Порови води в Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област - замърсени 4 пункта от общо 7 мониторингови пункта;
- Порови води в Неоген - Кватернер - Сунгурларско - Карнобатска котловина - с установено превишение в един пункт от общо 5 мониторингови пункта ;
- Порови води в Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово – с установени превишения на СК 50 mg/l в 9 пункт а от общо 13 мониторингови пункта;
- Порови води в неоген – Струмешница - замърсени 2 пункт а от общо 3;
- Порови води в Неогена - Ломско-Плевенска депресия - замърсени 2 пункта от общо 5 мониторингови пункта;
- Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа - замърсени 4 пункта от общо - 15 пункта.
- Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район - замърсен един пункт от общо - 17 пункта.
В отделни мониторингови пунктове на 10 от карстовите подземни водни тела (общо 38 ПВТ) са установени наднормени средногодишни стойности на нитрати: Карстови води в Ловеч-Търновския масив (замърсен един пункт от общо 4 пункта), Карстови води в Горно-Малинския масив (замърсен един пункт от трите налични мониторингови пункта), Карстови води в Малм-Валанжския басейн (замърсен един пункт от общо - 9 пункта), Карстови води в Русенската формация (замърсен един пункт от 3-те налични мониторингови пункта), Карстови води в Мраморенския масив (замърсен един пункт, който е единствен мониторингов пункт за подземни води), Карстови води в Разградската формация (замърсен един пункт от общо - 4 пункта), Карстови води в Горна креда турон - мастрихт- Провадийска синклинала (замърсен един пункт от общо - 5 пункта); Карстови води - Чирпан – Димитровград (замърсен един пункт от общо - 4 пункта), Карстови води - Тополовградски масив (замърсен един пункт от общо - 3 пункта), Карстови води - Св. Илийски комплекс (замърсен един пункт от общо - 3 пункта).
За останалите 15 на брой показатели – рН, амониеви йони, електропроводимост, калций, магнезий, натрий, обща твърдост, перманганатна окисляемост, сулфати, хлориди, флуориди, манган, желязо, нитритни йони и фосфати е съставена отделна карта (фиг. 34) с мониторингови пунктове, където средногодишните стойности за 2019 г. по някои от физико-химичните параметри превишават стъндартите за качество. От общо 167 изследвани през годината подземни водни тела са установени превишения на отделни показатели в 63 ПВТ(като в тази бройка са изключени ПВТ, с превишиния единствено на калций и/или магнезий и/или обща твърдост).
Източник: ИАОС
В повечето ПВТ замърсяванията са установени в по един или в част от мониторинговите пунктове, напр. в 12-те крайдунавски низини са установни замърсявания в пет от тях, а именно: в кватернерните отложения на Островска низина (в единия от двата мониторингови пункта са установени наднормени амониеви йони, магнезий, обща твърдост и общо желязо), в Карабоазка низина (в единия от двата мониторингови пункта са установени наднормени калций, магнезий и обща твърдост), във Вардим-Новградска низина (установено превишение на манган в единствения мониторингов пункт за подземни води), в Бръшлянска низина (в единия от двата мониторингови пункта е установено наднормено общо желязо) и в Попинско-Гарванска низина (са установени превишения на магнезий и общо желязо в единствения мониторингов пункт за подземни води).
В кватерненните, алувиални отложения на реките са установени замърсявания в отделни мониторингови пунктове – като от 26 подземни водни тела са установени замърсявания в 11 от тях: В Порови води в Кватернера - р. Скът – установено превишение на общо желязо в един от двата мониторингови пункта; В Порови води в Кватернера - р. Вит и в Порови води в Кватернера - р. Осъм – е установен наднормен манган в по един от съответно двата и трите налични мониторингови пунктове; Наднормен манган е установен и в отделни пунктове на кватернерните наслаги на р. Русенски Лом и притоците му (в единия от двата мониторингови пункта, придружен от превишение на нитритни йони), р. Врана (в единия от трите мониторингови пункта), р. Камчия (в единия от четирите мониторингови пункта), р.Хаджийска (в единия от трите мониторингови пункта) и в кватернерните отложения на р.Средецка – Мандра (в единия от петте мониторингови пункта, придружени от наднормени натрий и магнезий в друг от мониторинговите пунктове).
В Порови води в Кватернера - р. Росица в Севлиевската котловина е установена наднормена средногодишна стойност на натрий в единия от двата мониторингови пункта.
В Порови води в кватернера на р. Батова са установени наднормени стойности и в четирите налични мониторингови пунктове – във всички пунктове са превишени СК за обща твърдост и калций, а в пункта - Оброчище, сондаж- „Автотранс Албена“ ООД са установени също и наднормени електропроводимост и манган и в пункт - Кранево, ШК-1 "Извор" – са установени също така превишениия на СК за сулфатни и фосфатни йони
В Порови води в кватернер – Струмешница са установени превишения в 3 от петте пробовземани през годината мониторингови пунктове, а именно – наднормено общо желязо – в пункта при с.Първомай ,ШТК-1, ЕТ "Йоси-Анелия Срадкова"; наднормен манган в пункта - Кърналово, Растер-Юг ООД, ШТК-1 и наднормени калций и магнезий – в пункта – гр. Петрич, Еко Елда България, ШК.
В едно от четирите подземни водни тела в кватернерни отложения в междуречни масиви, а именно Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра - са установени превишения на стандартите за качество в два от наблюзаваните четири мониторингови пунктове, а именно: в шахтов кладенец при с. Вързулица – на перманганатна окисляемост и фосфати и на магнезий – в дренаж при с. Козар Белене.
В подлежащите на мониторинг 14 подземни водни тела в кватернерни отложения в грабеновидни структури, са установени превишения в пет ПВТ, а именно: Пирдоп - Златишка котловина (в два от четирите мониторингови пункта – кладенци при гр.Пирдоп – с наднормени средногодишни стойности на сулфатни йони, като в единия от тях са били превишени също така и СК за общо желязо и манган), Кватернер - Марица Изток (превишен СК за манган в един от петте, подлежащи на мониторинг пунктове – при гр. Симеоновград), Кватернер - Горнотракийска низина (превишения са установени в три от общо 9 наблюдавани пунктове - кладанец при Скобелево – превишени манган и фосфати, сондаж при с. Стряма – превишено общо желязо и сондаж при гр. Раковски – наднормен манган). В кватернерни отложения – Симитли е установено превишение на СК за общо желязо в единствения мониторингов пункт, а в кватернера на Благоевградската котловина е уснавени превишения в един от трите мониторингови пунктове, а именно с. Големо село, Каптаж "Царичина" – на електропроводимост, калций, обща твърдост и сулфати.
В подлежащите на мониторинг 37 подземни водни тела в неогенски или смесени неоген-кватернерни отложения са устоновени отделни мониторингови пунктове с превишения в 19 от тях.
В отделни пунктове на двете ПВТ на Софийската котловина са установени наднормени стойности на общо желязо и манган. В отгорележащото ПВТ - Порови води в Неоген-Кватернера - Софийска долина – са установени превишения в 3 от шестте мониторингови пункта – в тръбен кладенец в кв. Кубратово – са установени общо желязо и манган, в тръбен кладанец – кв. Люлин, София е открито наднормено общо желязо и в сондаж при Нови Искър са установени сулфатни йони над СК; В отдолулежащото ПВТ Порови води в Неогена - Софийска котловина са установени наднормени общо желязо, манган и амониеви йони в пунктовете в района на София – кв. Люлин и кв. Илиенци.
Превишение на манган е било установено в единствения мониторингов пункт в Порови води в Неоген-Кватернера - Самоковска долина. Общото желязо е било наднормено в единствения пробонабран пункт в ПВТ - Порови води в Неоген-Кватернера - Ботевградска долина.
В единия от двата мониторингови пункта в ПВТ - Порови води в Неоген - Кватернер - котловина Долна баня – Костенец са установени наднормени фосфати.
В Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район през годината е извършван мониторинг в 17 мониторингови пункта. Превишени стойности на фосфати са устовени в два пункта: тръбен кладенец при Православен и в тръбен кладенец - Раковски, "Гард Инвест", а на манган – в пункт Пловдив, ТК №1 - "Мовенди".
От общо 7 мониторингови пунктове в Порови води в Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област, са установени замърсявания в 3 от тях: в пункт - Стралджа, ПС - 5 Сондажа, завод Поливна техника – електропроводимост, калций, магнезий и обща твърдост; в извор ПС Венец – е установен наднормен манган и в сондаж при с. Желю Войвода са определени общо желязо, манган и фосфати – над СК.
В Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково са установени превишения в 3 от общо петте мониторингви пункта – при помпени станции при гр. Брягово и при гр.Хасково - Сондаж № 1, ПС-ПБВ "Хасково - 1" - са установени общо желязо и манган и в шахтов кладанец при Малево – натрий и сулфати.
От анализираните общо 13 мониторингови пунктове в Порови води в Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово, са установени замърсявания в 5 пункта, както следва: в пункт Елхово, Кладенец ПС – ПБВ – сулфати, в пункт Елхово, ПС - ПБВ "Фазанария" – флуориди; в пункт Ханово, Група "Скалица" - ПС "Ханово"– фосфати, в сондажа при гр. Ямбол – натрий и сулфати и в сондажа – при с Роза – натрий, сулфати и флуориди.
В ПВТ Порови води в Неогена - Ломско-Плевенска депресия е установен наднормен манган в един от петте общо наблюдавани мониторингови пунктове.
От общо наблюдаваните 12 мониторингови пункта в ПВТ Карстово-порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово са установени превишения в 5 от тях - пункт Кранево, ШК-1 - КД "Палма-93-СД-Вега – калций, магнезий, натрий, обща твърдост и сулфати; във втория пункт при гр. Кранево - ШК-1"ДАСА-Кранево" – само общо желязо и в третия пункт при гр. Кранево - ШК-2"Атмаджови-Кранево" – калций и манган. В пункт Ген. Кантарджиево, ТК ЗПК "Генерал Катарджиево" са установени наднормени общо желязо и манган и в пункта - Тополи, ТК "Планекс-Тополи" ООД - общо желязо и манган, амониеви йони, калций и обща твърдост.
Средногодишните стойности на общо желязо и манган са били наднормени и в единствения мониторингов пункт на ПВТ Порови води в неоген - сармат Руен – Несебър. В двата мониторингови пункта на ПВТ Порови води в неоген - сармат Приморско – са установени превишения на натрий в сондажа при Приморско и общо желязо – в сондажа при Китен.
В два от петте мониторингови пунктове в ПВТ Порови води в неоген – Бургас са установени замърсявания на подземните води - Бургас, Пристанище Бургас ЕОД,Тръбен кладенец 6 – фосфати и в Бургас, ТК-1 " Парушеви-Бургас" – с натрий.
От общо 15 наблюдавани мониторингови пункта в ПВТ Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа са определени превишения на средногодишни стойности в четири пункта: Крапец, ПС-ПБВ – натрий, Крапец, ТК-Крапец, ЗП Венелин Иванов Вълчев – натрий и хлориди; Шабла, ТК- Шабла- Стефанов – натрий, хлориди и електропроводимост и в пункт Тюленово,С-1х "ЗК Приморец" – натрий, хлориди и общо желязо.
В ПВТ Порови води в неоген – Струмешница са установени наднормени стойности на общо желязо и манган в един от общо 3 мониторингови пунктове.
В ПВТ Порови води в неоген - Сандански са установени наднормени стойности на фосфати в един от общо 3 мониторингови пунктове.
От седем наблюдавани мониторингови пунктове в ПВТ Порови води в кватернер - Неоген – Кюстендил са анализирани превишени стойности на манган – в пункт Кюстендил, СК-1, "Торготерм" АД и на общо желязо – шахтов кладанец - Катрище, "Катстрой 13" ЕООД.
През 2019 г. е извършван мониторинг на химичното състояние на общо 39 карстови подземни водни тела, от които замърсявания - в отделни мониторингови точки - са установени в 7 ПВТ.
От общо 4 мониторингови пункта в ПВТ Карстови води в Ловеч-Търновския масив, превишения са установени за амониеви и калциеви йони в един пункт - Сaмоводене, КИ "Крайната чешма".
От наблюдаваните 9 мониторингови пункта в ПВТ Карстови води в Малм-Валанжския басейн е установена единствена наднормена средногодишна стойност на показател общо желязо – в тръбен кладанец - Професор Иширково, ТК1.
В един от трите пункта в Карстови води в Русенската формация е установено превишение на фосфати в шахтов кладанец - Топчии, ШК ПС "Топчии".
От общо седемте мониторингови пунктове в Карстови води в Ломско-Плевенския басейн са регистрирани средногодишни стойности над СК за манган – в пункт Плевен, С 46 "Яна" и за общо желязо и калций в тръбен кладенец - Мраморен, ТК ПС "Мраморен".
В единствения мониторингов пункт в Карстови води в Мраморенския масив е установени средногодишни наднормени стойности за общо желязо и калций.
В Карстови води в Горна креда турон - мастрихт- Провадийска синклинала само в един от петте мониторингови пунктове са установени наднормени стойности на амониий и общо желязо – в сондажа при с.Градинарово.
През 2019 г. е провеждан химичен мониторинг на 28 пукнатинни подземни водни тела. В 14 от тях са били установе превишения на СК на отделни показатели - в отделни мониторингови пунктове.
От общо 7 мониторингови пункта в ПВТ Пукнатинни води в К2t сn-st-Бургаска вулканична група северно и западно от Бургас е установено средногодишно превишение на рН 9.86 и общо желязо в пункт Ахелой, Б 179 -наблюдателен сондаж.
Във всичките 4 мониторингови пункта на ПВТ Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Предбалкан Конево са установени превишения на СК за амониеви йони.
Превишение на амониеви йони е установено в единствения мониторингов пункт на ПВТ Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Предбалкан Риш.
От общо 4 мониторингови пункта в ПВТ Пукнатинни води - Западно- и Централнобалкански масив е установена наднормена средногодишна стойност на манган в един пункт – с. Петрич, Кладенец.
В двата наблюдавани мониторингови пункта в ПВТ Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс са установени превишения на СК на общо желязо, манган и перманганатна окисляемост в пункт Батак, извор р.Стара Лет.Цигов Чарк и на флуориди - в сондаж при с.Варвара.
От общо 18 мониторингови пункта в ПВТ Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс – в 4 са установени превишения на СК – съответно за рН – за три пункта – Неделино, Извор "Мързян 1-3" (рН 12,4), извор Паничково (рН 5,8)и извор с. Поляна (рН 6,3) и превишение на общо желязо в извор с. Дружинци.
В ПВТ Пукнатинни води - масив Шипка – Сливен е установена средногодишна стойност на рН 6,3 в един от двата мониторингови пункта – а именно в Конаре, Извор "Янкова колиба", северно от с.Конаре.
В ПВТ Пукнатинни води в Беласишко-огражденско-малешевско-осоговски метаморфити е установено наднормено съдържание на общо желязо в един от двата мониторингови пункта – с. Тополница, ТК - ET "ТИМ-92- Илия Стоянов".
Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR
Направено е изчисление на трендове за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта (фиг. 35) с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два четиригодишни периода 2012 - 2015 г. и 2016 - 2019 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са били налични данни за двата четиригодишни периода.
Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове – фиг. 36.
Източник:ИАОС
Резултатите показват, че при водите от Тип 0 - най-плитките разкрити подземни води преобладават процентите на пунктовете с тренд на незначителни изменения на концентрациите на нитрати (31,1%) и на пунктовете със силно увеличение на концентрациите (31,1%).
При подземни води от Тип 1a се наблюдават почти изравнени проценти на пунктовете, разпределени в петте вида тенденции, със много слабо доминиране на пунктовете с тренд на незначителни изменения на концентрациите на нитрати (23%).
При водите от Тип 1b с ниво на подземните води 15-30 m, също не се забелязва значимо преобладавене на някоя от тенденциите.
При най-дълбоко залягащите разкрити подземни води (тип 1с) най-висок е процентът на мониторинговите пунктове със слабо увеличение на нитратите от 1 до 5 mg/l (50%), следван от процента на пунктовете със силно увеличение на концентрациите (25%).
При закритите подземни води от Тип 2 се наблюдава доминиране на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите на нитрати (36.9%).
За карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с незначителни изменения на концентрациите на нитрати (38.46%).
Тежки метали
Направеният анализ на съдържанието на тежки метали за 20-т годишен период (1999– 2018 г.) показва наличие на единични превишения на СК или превишения, които в повечето случаи не са постоянни във времето.
Превишения на СК 0.01 mg/l за арсен се наблюдават в карстов извор Кобиляк, привързан към ПВТ BG1G0000K2S037 Карстови води в Предбалкана – за периода 2006 -2019 г., през който са извършвани изпитвания на арсен. Резултатите са показани на фиг.37
Фиг. 37. Наднормени съдържания на арсен в подземни води от карстов извор"Кобиляк"
Източник:ИАОС
Малки превишения на СК за арсен (0.01 mg/l) са регистрирани в райони с рудници и хводсотхранилища на територията на ПВТ Пукнатинни води - Западно- и централнобалкански масив - в мониторингов кладенец при с. Петрич за периода 2016 – 2019 г. - стойностите са варирали от 0.016 до 0.022 mg/l, както и в Каптиран извор – чешма при Мадан –Златоград, където стойностите за 2017–2018 г. варират от 0.0128 до 0.0156 mg/l.
Единични стойности на завишен арсен са установени през 2018 г. и 2019 г. установена в пункт - Рупите, Сондажен кладенец "Булгартрансгаз", ситуиран в ПВТ - Порови води в неоген – Струмешница - 0.0104 – 0.74 mg/l, както и в сондаж " Лукойл България" ЕООД, с. Рибник, към ПВТ Порови води в неоген – Сандански - 0.0109 - 0.017 mg/l.
Превишения на СК (0.2 mg/l ) за съдържание на мед са установени в две от трите проби за2019 г. в пункт Пирдоп, Кладенец – ПВТ Порови води в Кватернер - Пирдоп - Златишка котловина, разположен сравнително близо до хвостохранилище „Синята лагуна”– стойности - 0.36 и 0.39 mg/l.
Единични стойности на превишения за никел (СК 0.02 mg/l) са установени през 2019 г. в
Сондаж при с- Селановци в кватернера на Островска низина – 0.021 mg/l и в дренаж при с. Странджево – в алувиалните отложения на р. Арда - 0,0228 mg/l.
Единични наднормени стойности за съдържание на олово (СК 0.01 mg/l) са установени в следните пунктове и съответно подземни водни тела (ПВТ) през 2019 г., а именно:
- Пункт Равно поле, ТК - ПС"Равно поле" - в Порови води в Неогена - Софийска котловина - 0,02 mg/l
- Пункт Петрелик, ВС "Калин ливада 1" - "ВиК"- Благоевград в Порови води в неоген - Гоце Делчев - 0,0145 mg/l
- Пункт Петрич, Еко Елда България, ШК - в Порови води в кватернер – Струмешница - 0,0101 mg/l
- Пункт Петрич, СК-1 на Завод за водомери "Беласица" в Порови води в кватернер – Струмешница - 0,0101 mg/l
- Пункт Симитли, ШК, "ВиК - Благоевград" ООД в Порови води в кватернер – Симитли - 0,0141 mg/l
Запазват се превишенията на стандарта за качество (СК 0.05 mg/l ) за общ хром в два пункта в кватернерни отложения на Крайдунавски низини - Порови води в Кватернера - Карабоазка низина – пункт Брест, ТК4 - ПС "Брест" през 2019 г. – с единична превишена стойност 0.09 mg/l и в Порови води в Кватернера - Цибърска низина – пункт Станево, дренаж - ПС "Станево" – със стойности за 2019 г. – от 0.0577 mg/l до 0.0662 mg/l.
Единично привишение на общ хром е установено в пункт Козлодуй, ШК - Р2 ВС "Козлодуй" - Порови води в Кватернера - Козлодуйска низина - 0,0699 mg/l.
Превишения на цинк (1 mg/l) са установени в един мониторингови пункта: Пловдив, ТК №1 - "Мовенди", привързан към ПВТ Порови води в Неоген – Кватернер - Пазарджик – Пловдивския район, където резултатите за 2019 г. –варират от 1.54 mg/l до 4 mg/l.
Продължава да се измерва повишена обща алфа активнаст (СК 0.5 Bq/dm3) в пункт Хасково, Сондаж № 1, ПС-ПБВ "Хасково - 1" от ПВТ Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково- като стойностите през 2019 г. варират от 1.21 Bq/dm3 до 1.36 Bq/dm3.
В още два мониторингови пункта на Хасковска котловина са установени наднормени стойности на обща алфа активност - Хасково-Източна зона, ПС - ПБВ - 15 – стойностите варират от 0.37 до 0.55 Bq/dm3 и в сондаж от Узунджово, ПС-нова – превишенията са били през второ полугодие на 2019 г. – от 0.51 до 0.53 Bq/dm3.
Превишения на СК за обща алфа активност (0.5 Bq/ dm3) се установяват в три пункта на ПВТ BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген - Кватернер- Пазарджик - Пловдивския район:
- Пункт Борец, ПС – Сондаж – от 4 измервания само една стойнос – през 4-то тримесечие е превишавала СК - 0.62 Bq/ dm3.
- Пункт Първомай, Сондаж – стойностите от четирите пробовземания през 2019 г. са надвишавали СК – от 0.92 до 1.04 Bq/ dm3.
- Пункт BG3G000000NMP057, Православен, ПС-ПБВ -тр.кл. - превишаващи стойности са установени при всички пробовземания за годината и варират– от 0.77 Bq/dm3 до 1.07 Bq/dm3.
Запазват се високите стойности от предходната година на обща алфа активност в пункт Окоп, Кладенец - ПС (само за с.Окоп), дрениращ ПВТ - Порови води в Неоген - Кватернер - Ямбол – Елхово – стойностите за 2019 г. варират между 0.76 и 1.12 Bq/dm3.
Изпитванията за територията на Западнобеломорски басейнов район показват превишения на СК за обща алфа активност в следните два пункта:
- Шишковци, тръбен кладенец " Шишковци", "Кюстендилска вода"ЕООД – ПВТ - Порови води в кватернер - Неоген – Кюстендил - 0.6 – 0.7 Bq/ dm3.
- Лютово, каптиран извор "Горна махала", "Община Белица" – ПВТ - Пукнатинни води в Западно-родопски метаморфити - гнайси, шисти, мрамори, амфиболити - 1.77 – 2.39 Bq/dm3, като в последния пункт над СК (0.06) е бил също така и урана - 0.081 – 0.083 mg/l.
Пестициди и органични замърсители
Анализът на пестициди стартира през 1997 г. и 20-годишният период покрива периода 2000-2019 г. Резултатите от химичните изпитвания показват наличие на триазинови пестициди (атразин, пропазин и симазин) от 1999 г. до 2006 г., като от 2006 до 2012 г. се наблюдава изчистване на подземните води от тези замърсители, с изключение на атразин.
През 2019 година са правени изпитвания на следните пестициди, метаболити и изомери – като в скоби е даден броя на изпитваните проби за всеки показател – n,n - ДДД (101), n,n- ДДЕ (115), n,n/4.4/ - ДДТ (115), o,n- ДДД (115), o,n- ДДЕ (115), o,n- ДДТ (101), Транс - Хлордан (83), Алахлор (75), Алдрин (104), Алфа - ендосулфан (95), Алфа - хексахлорциклохексан (95), Атразин (103), Бета - ендосулфан (94), Бета - хексахлорциклохексан (95), Гама - хексахлорциклохексан - Линдан (95), Делта - хексахлорциклохексан (92), Диелдрин (95), Ендрин (95), Епсилон - хексахлорциклохексан (92), Метоксихлор (82), Пендиметалин (82), Пропазин (105), Симазин (95), Трифлуралин (39), Хептахлор (109), Хлорпирифос (78) и Хлорфенвинфос (16).
През 2019 г. са изпитвани също полиароматни въглеводороди - Бензо (а) пирен/ 3,4 - Бензопирен (68), Бензо(b)флуорантен (73), Бензо(ghi) перилен (72), Бензо(к)флуорантен(3;4 - Бензофлуорантен) (73), Индено(1;2;3-c;d) пирен (72) и Флуорантен (72).
Останалите органични замърсители, които са изпитвани в подземни води през 2019 г. са – 1,2-дихлоретан (72), Тетрахлоретилен (173), и Трихлоретилен (172).
През 2019 г. са установени са превишения на атразин в двата пункта при с.Дуранкулак– пункт Дуранкулак, сондажен кладенец 2 – в подземно водно тяло BG2G000000N044 Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа и в пункт Дуранкулак - 0.129 ug/l и в сондажен кладенец 1, разположен в ПВТ BG1G000000N049 - Карстово-порови води в Неоген - Сармат Добруджа – две првишаващи стойности - 0.115 ug/l и 0.148 ug/l.
И през 2019 г. продължават да се установяват превишения на СК (10 ug/l) за тетрахлоретилен и трихлоретилен в пункт Враца, ТК "Лалов и Вачев (в Порови води в Кватернера - Врачански пороен конус) - съответно за тетрахлоретилен - 2047,6 ug/l и 3724 ug/l и за трихлоретилен, където е установено едно превишение и стойностите са: 90 ug/l и 0,96 ug/l.
Както и през предходната година, трихлоретилен е установен с наднормени стойности в пункт Добрич, ТК ТСК - ДЗИ Ген. Тошево – Добрич – в ПВТ BG1G000000N049 - Карстово-порови води в Неоген - Сармат Добруджа съответно със стойности - 10.1 ug/l и 25.4 ug/l.
Превишения на СК за тетрахлоретилен са установени в пункт Каварна, ПС-ПБВ -ш.к и дренаж, дрениращ неоген-сарматски отложения в Североизточна и Средна Добруджа - 11,8 ug/l и в пункт Петрич, БДЖ, пътнически превози, разположен в ПВТ Порови води в неоген – Струмешница - 49,3 ug/l.
Референции към нормативни и стратегически документи
Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение и допълнение, ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., доп., бр. 90 от 31.10.2014 г., в сила от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 102 от 23.12.2016 г., в сила от 23.12.2016 г.)
|
Количествено състояние на подземните води |
Дефиниция на индикаторите
Индикатори за количествено състояние на подземните води са измерените нива в кладенци и дебити на извори.
Източници на информация
Оценката на състоянието на подземните води за 2019 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложки наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ
Тенденции в изменението на дебита на изворите
В изменението на дебита на изворите през периода 2009–2019 г. бяха установени по-добре изразени тенденции на понижение в около 57% от наблюдаваните басейни с подземни води. Отрицателните тенденции на дебита бяха най-добре изразени в басейните на Бистрец-Мътнишки, Милановски, Искрецки и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейните на Преславска антиклинала и Голо Бърдо, Башдерменска синклинала, район Странджа и студени пукнатинни води, Източнородопски район (Фиг. 38).
Фиг. 38. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2009 – 2019 г.)
Източник:ИАОС
За същия период в 37% от наблюдаваните басейни с подземни води бяха установени добре изразени тенденции на покачване на дебита. Положителни тенденции на дебита бяха установени в северното бедро на Белоградчишка антиклинала, Куклен-Добростански карстов басейн, както и в басейните на барем-аптски и малм-валанжски водоносни комплекси на Североизточна България (Фиг.39).
Фиг. 39. Отрицателни (и без) тенденции на дебита на изворите (период 2009 – 2019 г.)
Източник:ИАОС
Без добре изразена тенденция на изменение и състояние на относителна устойчивост, за периода 2009–2019 г., беше дебитът на изворите в около 6% от наблюдаваните случаи, съответно в Ловешко-Търновски, Разложки, Скакавишки и Чепински карстови басейни, както и студени пукнатинни води, Източнородопски район.
Тенденции в изменението на водните нива
В изменението на нивата на подземните води в периода 2009–2019 г. бяха установени добре изразени тенденции на спадане в 52% от наблюдаваните случаи. Най-добре изразени бяха отрицателните тенденции на водните нива, установени на места в терасите на реките Дунав (Арчар-Орсойска и Карабоазки низини), Лом, Марица, Струма в части от Казанлъшка, Сливенска и Дупнишка котловини, (Фиг. 40) сарматски водоносен хоризонт и барем-аптски водоносен комплекс на Североизточна България. В малм-валанжски водоносен комплекс на същия район от страната, както и в Средногорска и приабонска водонапорни системи тенденциите на водните нива бяха предимно положителни.
Фиг. 40. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (период 2009–2019 г.)
Източник:ИАОС
За същия период в 30% от наблюдаваните случаи бяха установени добре изразени тенденции на повишаване на водните нива. Най-добре изразени бяха положителните.
Фиг. 41. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (период 2009 - 2019 г.) 
Източник:ИАОС
Без добре изразени тенденции и с относителна устойчивост, в периода 2009–2019 г., останаха нивата на подземните води в около 18% от наблюдаваните случаи, установени на места в терасите на реките Русенски Лом, Тунджа, в части от Горнотракийска низина, Сливенска котловина, от барем-аптски водоносен комплекс и от сарматски водоносен хоризонт на Севироизточна България.