Горските ресурси и техния принос към глобалните цикли на въглерод

Ключов въпрос:

Как се оценява приносът на горските ресурси към глобалните цикли на въглерод?

Ключови послания

Установена е тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии. От 1965 г. до 2020 г. тя постоянно нараства, като увеличението ѝ за периода от 1960 до 2020 г. е над 17%. Към края на 2020 г. общата площ на горските територии е 4 270 995 ha (от които 318 420 ha са гори върху земеделски земи[14]), което е 38.5% от сухоземната територия на страната.

След 1980 година е установена устойчива тенденция за по-висок обем на прирастта спрямо обема на добитата дървесина, което води до натрупване на запас на биомаса в горите. За България данните за 2015 г. сочат 60.0%, а за 2020 г. увеличение до 61.3%.

ГОРСКА ПЛОЩ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 1.1 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Индикаторът горска площ представлява площта на горите и други залесени територии, класифицирани по тип на горите и по възможността за доставка на дървесина, както и делът на горите и други залесени земи към общата площ. Този показател дава цялостна представа за горските ресурси и е ценен източник на информация за националните политики и планирането на горското стопанство. Площта и особено нейните изменения са ключов елемент в оценката на устойчивото управление на горите.

Оценка на индикатора

Към края на 2020 г. общата площ на горите и горските територии е 4 270 995 ha (от които 318 420 ha са земеделски територии, притежаващи характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите)[15], или 38.5% от сухоземната територия на цялата страна. Площта на залесените територии (в т.ч. клек 23 885 ha) е 3 919 888 ha, от които върху земеделски територии (в т.ч. клек 1 655 ha) са 316 462 ha.

Динамиката на времевата серия с данни за общата площ на горските територии от 1960 г., показва устойчиво нарастване след 1965 г., като данните към края на 2020 г. показват увеличение с 635 902 hа (фиг.10).

Фиг.10. Обща площ на горските територии 1960 – 2020 г., 1000 ha

Източник: ИАГ

С цел осигуряване сравнимост на данните за 2020 г. с предходните години, след възприемането на нов подход при отчитане на горите и горските територии, анализът за баланса на териториите ще продължи да се прави на база общата площ (горска и земеделска територия).

Изменението на общата и залесената площ (горска и земеделска територия) спрямо 2019 г. е следното:

Общата площ (горска и земеделска територия) се увеличава от 4 264 330 ha на 4 270 995 ha, или с 6 665 ha, което се дължи основно на устройството на неустроени до сега горски територии, при извършените инвентаризации през годината. Площта на горските територии се е намалила със 196 776 ha - от 4 149 351 ha на 3 952 575 ha, а тази на горите върху земеделски територии се е увеличила с 203 441 ha – от 114 979 ha на 318 420 ха. Динамиката в посока намаление на площта на горските територии е за сметка на увеличената площ на горите върху земеделски територии. Преливането на площите се дължи основно на диференцирано отчитане на площите по видове територии и собственост. Част от земеделските територии и горите временно стопанисвани от общината в предишните отчети са били отчитани и причислявани като „горски територии“ и „горски територии държавна собственост“;
Залесената площ (горска и земеделска територия) се е увеличила от 3 903 820 ha до 3 919 888 ha (с 16 068 ha). Това се дължи основно на устройството на неустроени до сега гори, залесяване на голи площи (пожарища, сечища и голини), преоценка на нелесопригодни площи при инвентаризация на горските територии, а също така и на самозалесили се земеделски територии, притежаващи характеристиката на гора през последните инвентаризации. Залесената площ в горските територии намалява от 3 789 195 ha на 3 603 426 ha (със 187 769 ha), в резултат основно на преливането на площи между горски и земеделски територии в резултат на новото отчитане.

- Залесените площи с иглолистни гори са намалели с 2 896 ha, от 1 120 802 ha до 1 117 906 ha. Причините за това са от една страна проведените санитарни и принудителни сечи, вследствие на биотични увреждания и съхнене на боровите култури, извън естествения им ареал и от друга последващо възобновяване на насажденията с местни широколистни видове, увеличаването на смесените иглолистно-широколистни насаждения и провеждането през последните години на политика за трансформация на иглолистните насаждения и култури, създадени извън естествения им ареал на разпространение. Процесът ще продължи и в бъдеще.

- Залесените площи с широколистни високостъблени гори се увеличават от 901 233 ha на 911 2723 ha – с 10 039 ha, като увеличението е резултат на превръщането на издънковите насаждения във високостъблени, залесяване на пожарища, ветровали и др., самозалесяване на незалесени територии, преоценка на иглолистни култури и насаждения с ниска производителност и трансформиране на част от иглолистните гори в широколистни.

- Залесените площи с издънкови гори за превръщане нарастват от 1 442 750 ha на 1 462 142 ha – с 19 392 ha, в резултат на приобщаване на насажденията, отнасяни до момента към категорията на т. нар. „неустроени гори“ към горските територии, както и на преоцeнката на иглолистните култури, смесени с широколистни издънкови видове.

- Залесените площи с нискостъблени гори намаляват от 439 035 ha на 428 568 ha през 2020 г. (с 10 467 ha), поради преоценка на част от насажденията от акация и келяв габър, в които преобладават други издънкови и/или високостъблени дървесни видове.

Общата площ на незалесените горски територии, подлежащи на залесяване е намаляла с 10 076 ha, от 54 853 ha на 44 777 ha. Намаление е отчетено във всички категории, подлежащи на залусяване (пожарища, сечища и голини).
Недървопроизводителната горска площ се увеличава с 673 ha, до 306 330 ha. Увеличение е отчетено при категориите: ливади и поляни, дължащо се на нова инвентаризация.

В таблица 2 може да се проследи динамиката на общата площ на горските територии по вид на горите в периода 2001–2020 г.

Табл. 2. Динамика на общата площ[16] на горските територии по вид на земите за периода 2001–2020 г., ha

Година	Залесена територия, вкл. клек	Незалесена територия за залесяване	Недървопроизв. горска територия	Горски пасища	Общо горски територии
2000	3 398 307	138 671	295 832	81 545	3 914 355
2001	3 464 572	138 472	298 233	78 755	3 980 032
2002	3 512 623	126 418	302 027	62 687	4 003 755
2003	3 547 456	117 419	298 846	51 515	4 015 236
2004	3 648 005	108 549	303 056	3 945	4 063 555
2005	3 674 320	96 121	302 792	3 231	4 076 464
2006	3 691 868	95 230	301 429	1 235	4 089 762
2007	3 704 015	93 081	310 889	509	4 108 494
2008	3 721 451	78 898	314 205	-	4 114 552
2009	3 749 129	73 959	307 808	-	4 130 892
2010	3 761 299	70 758	306 090	-	4 138 147
2011	3 774 778	68 308	305 028	-	4 148 114
2012	3 795 338	68 086	300 017	-	4 163 415
2013	3 811 126	69 123	299 872	-	4 180 121
2014	3 835 906	66 527	299 583		4 202 015
2015	3 857 658	65 065	300 151	-	4 222 874
2016	3 864 965	64 456	301 404	-	4 230 825
2017	3 877 626	64 126	302 083	-	4 243 835
2018	3 893 396	62 482	301 322	-	4 257 200
2019	3 903 820	54 853	305 657	-	4 264 330
2020	3 919 888	44 777	306 330	-	4 270 995

Източник: ИАГ

Разпределението на площта на горските територии (3 952 575 ha) по вид на собствеността е както следва: 77.6% – държавни горски територии (от които: 2 885 194 ha (73%) – управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, 172 368 ha (4.3%) – гори, стопанисвани от МОСВ, в т.ч. резервати и поддържани резервати – 33 393 ha, Национален парк „Рила” – 53 479 ha, Национален парк „Пирин” – 40 332 ha и Национален парк „Централен Балкан” – 45 164 ha и 11 271 ha (0.3%) – горски територии предоставени за управление на Учебно-опитни горски стопанства; 1 202 162 ha или 22.4% - недържавни горски територии (от които: 441 824 ha (11.2%) – общински горски територии, 382 252 ha (9.7%) – горски територии, собственост на физически лица, 59 666 ha (1.5)% – горски територии, собственост на юридически лица, в т.ч. 17 792 ha – горски територии собственост на религиозни общности).

Разпределението в земеделските територии, притежаващи характеристики на гора (318 420 ha) е както следва: 12.4% от тях държавна собственост (39 685 ha) и 87.6% недържавна, от които 57.3% собственост на общини (182 393 ha), 23.3% собственост на физически лица (74 194 ha), 3.5% собственост на юридически лица (11 089 ha, в т.ч. 2 195 ha на религиозни общности) и 3.5% временно стопанисвави от общини (11 059 ha).

Процентното разпределение на общата площ на горските територии (фиг. 11) през 2020 г. се запазва и е както следва: залесена площ – 3 919 888 ha (в т. ч. клек – 23 879 ha), незалесена площ, подлежаща на залесяване – 44 777 ha (в т.ч. пожарища – 1 660 ha, сечища – 7 725 ha и голини – 35 392 ha) и недървопроизводителна горска площ – 306 330 ha (обработваеми площи – 4 004 ha, ливади – 1 491 ha, поляни – 121 853 ha, разсадници – 1 579 ha, пътища и просеки – 45 277 ha, и скали, реки, сипеи и др. – 132 126 ha).

Фиг.11. Разпределение на общата площ на горските

територии през 2020 г., %

Източник: ИАГ

ОБЩ ПРИРАСТ КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНО ПОЛЗВАНЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 3.1 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Съотношението между прирастта и добива на дървесина от сечи в горите. Изчислява се като дял на нетната годишна добита дървесина от сечите в горите, спрямо отчетения прираст през същия период.

Оценка на индикатора

Добивът на дървесина отнесен към обема на всички дървета, живи или мъртви, изсечени за даден период, премахнати или не от гората или друго сечище. Видът, методите и начините на сечите, тяхната интензивност и повтаряемост са съобразени с възрастта и биологичните изисквания на дървесните видове, с природните, икономическите и социалните условия и са в съответствие с предназначението им. Този индикатор е един от най-често използваните за оценка на устойчиво управление на горите. Съотношението между двата показателя, е от изключително значение за формиране на обема на дървесния запас. Ако добивът е по-нисък от нетния прираст, запасът в горите се увеличава. Ето защо е много важно, добивът на дървесина да не надвишава прирастта, особено в дългосрочен план.

По данни за 2015 г. средно за ЕС-28[17], съотношението е 75%, а за цяла Европа е 73.2%, което сравнено с данните за 2010 г. (средно за ЕС-28, съотношение - 70.5%, за цяла Европа – 66.2%) показва, че прирастът надвишава обема на добитата дървесина устойчиво във времето, което води до натрупване на запас на биомаса в горите. За България данните за 2015 г.[18] сочат 60.0%, а за 2020 г. увеличение до 61.3% (фиг. 12).

Фигура 12. Действително ползване на добита дървесина от сечи и общ прираст (million m³), 1960–2020 г.

Източник: ИАОС

По данни на ИАГ, средният годишен прираст за периода 2010 г.–2020 г. намалява, съответно от 14.4 mln. m³ до 13.6 mln. m³. Основните причини за това са съхненето на иглолистните култури и големия обем на санитарни сечи проведени в периода, и увеличаването на средната възраст на горите (от 53 на 60 години).

Анализът на данните от годишните отчети на ИАГ, за периода от 1960 до 2020 година, показва, че от 1980 г. размерът на ползването започва сериозно да изостава спрямо прираста, като през последните 30 години, съотношението на размера на годишното ползване на дървесина към общия нетен прираст варира от 34.1% (през 2000 г.) до 61.3 (през 2020 г.).

Политики за опазване и устойчиво управление на горите

Основните документи определящи стратегическата рамка на управление на горския сектор са: Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013–2020 г. и Стратегическият план за развитие на горския сектор 2014–2023 г. Основните принципи, които са възприети при разработването на стратегическите документи и трябва да се спазват при нейното изпълнение, са в съответствие с тези, залегнали в проекта на новата Стратегия на ЕС за горите 2014–2020 г.: 1) устойчиво управление на горите; 2) многофункционална роля на горите, 3) устойчиво ползване на горски дървесни и недървесни продукти и услуги; 4) подкрепа на цялостния процес на създаване на добавена стойност в горския сектор; 5) засилване на координацията при подготовката и изпълнението на политиките на ЕС, свързани с горския сектор. Определяща роля имат и принципите: съгласуваност с националното законодателство; широко участие на заинтересованите страни; междусекторен подход; интеграция с Националната програма за развитие: България 2020 и Националния план за икономическо развитие; съгласуваност с международните задължения, инициативи и конвенции, свързани с горите; партньорство при прилагането; повишаване на обществената ангажираност. На регионално и местно ниво политиката на управлението се определя от: областните планове за развитие на горските територии, ловностопанските планове, както и горскостопанските планове и програми.

Мерки, насочени към устойчиво управление на горите:

Цел 1. от НСРГСРБ е Осигуряване на устойчиво развитие на горския сектор чрез постигане на оптимален баланс между екологичната функция на горите и тяхната способност дългосрочно да предоставят материални ползи и услуги;

Мярка 1.1. от НСРГСРБ е Увеличаване на площта на горите, дървесния запас и запаса на въглерод в горските територии. Мярката цели увеличаването на залесената площ на страната, поддържане и повишаване на запасите от дървесина и въглерод, като същевременно се осъществява устойчив годишен добив на дървесина и дървесни продукти.

Мярка 1.2 от НСРГСРБ е Подобряване на стопанисването и ползването на горите. Мярката цели да създаде условия за провеждане на необходимите действия, насочени към формиране и поддържане на жизнени и многофункционални горски екосистеми, увеличаване на продуктивността на горите, подобряване на тяхната устойчивост на болести, вредители, природни бедствия и други биотични и абиотични фактори.

Мерки, насочени към подобряване на дейностите по контрола:

През 2020 година е публикувана в ДВ Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 8 ОТ 5 АВГУСТ 2011 Г. ЗА СЕЧИТЕ В ГОРИТЕ. Извършените промени целят подобряване и повишаване на ефективността на осъществявания контрол от служителите на ИАГ и нейните структури по цялата верига - от временния склад в гората, през транспортирането на добитата дървесина, постъпването ѝ при преработвателите и търговците на дървесина и последващите процеси по транспортирането ѝ до крайния потребител.

ЗАПАС НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 1.2 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 017 от европейските индикатори за биологично разнообразие)

Запасът, обемът на стъблата на живите дървета, е основна променлива в инвентаризацията на горите. Изчисленията на общия запас (m³) и прирастта (m³/ha гора) по типове гори осигуряват базова информация за оценка на устойчивостта на управлението на горите.

Оценка на индикатора

Един от важните индикатори за устойчиво управление на горите е запасът на горите, или обемът на живите стъбла на дърветата. Информацията за запаса се използва също и като основа за оценка на количеството въглерод, натрупан в стоящи живи дървета. Средния запас на един хектар, дава информация за състоянието и производителността на горите, както и за степента на използване на производствения потенциал на горските територии.

По данни на ИАГ, общият запас на горите към края на м. декември 2020 г. възлиза на 718 410 637 m³, от който 316 589 600 m³е запасът в иглолистните гори и 377 906 983 m³в широколистните.

Средният запас на един хектар е 184 m³/hа, а по видове гори, съответно на иглолистните и широколистните (високостъблени, нискостъблени и издънкови за превръщане) гори през 2020 година е:

Иглолистни гори – 222 m³/hа
Широколистни гори – 117 m³/hа

Фиг. 13. Запас на иглолистни и широколистни гори в m³/hа, 1995-2020

Източник: ИАОС, на база данни на ИАГ

Изчислените стойности на индикатора среден запас на хектар, във връзка със сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ и на база данните на ИАГса съответно:

Иглолистни гори – 305 m³/ha
Широколистни гори – 139 m³/ha

За сравнение, през 2015, изчисленият среднеи запас на един хектар e съответно на иглолистните - 287 m³/hа и на широколистните - 139 m³/hа .

Диаграмата (фиг.13) показва устойчив ход на увеличение на средния запас на един хектар, както на иглолистните, така и на широколистните гори в България за периода 1990–2020 г., с по-силно изразена динамика при иглолистните гори. Данните показват, че както общият, така и средният запас на хектар нарастват непрекъснато. Това увеличение се дължи, както на естествения прираст на горите, така и на сравнително ниския обем на ползваната дървесина за периода. За анализирания период, съотношението на размера на годишното ползване на дървесина към общия нетен прираст варира от 34.1% (през 2000 г.) до 61.3 (през 2020 г.), което показва непрекъснато акумулиране на запас.

ВЪГЛЕРОДНИ ЗАПАСИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 1.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Въглеродните запаси в дървесната биомаса и почвите в горски и други залесени площи е показател, свързан с усилията на обществото за смекчаване изменението на климата, посредством намаляване на нетните емисии на парникови газове в атмосферата. При растежа и физиологичната дейност на дърветата, въглеродът се натрупва в биомасата. В резултат на това, горите съдържат големи запаси от въглерод. Запас на въглерод има също в мъртвата органична материя и почвите. Тези въглеродни запаси могат или да се увеличават, или да намаляват, в зависимост от това какъв тип практики в управлението на горите е възприет. Промяната в нивата на въглеродни запаси в трите основни склада на въглерод – биомаса, мъртва органична материя и почви, представлява основата при изчисляване на поглъщането или отделянето на CO₂от горите. Тази оценка дава възможност да се определи до каква степен горите компенсират отделените емисии на парникови газове и спомагат за смекчаване на влиянието на климатичните промени.

Оценка на индикатора

Изчисленият запас на въглерод в биомасата[19] на широколистните гори през 2020 г. е 50 Gg, а при иглолистните е 90 Gg. Данните за периода от 1995 до 2020 г. показват тенденция на увеличаването му (фигура 14).

Фиг.14. Запас на въглерод в биомасата на иглолистни и широколистни гори (Gg), 1995-2020 г.

Източник: ИАОС

Данните от Националния доклад по инвентаризация на емисиите на парникови газове за България за 2020 г., показват, че сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ е нетен поглътител на CO₂. Това се дължи основно на категория „Гори“, която е отговорна за поглъщането на 90% от общите емисии за сектора или около 8600-8800 Gg CO₂ eq годишно за последните 5 години. Поглъщането на емисии на парникови газове от категория „Гори е намаляло с 47% в сравнение с базовата година за отчет - 1988 г. Това се дължи, от една страна, на увеличаването на средната възраст на гората в България, а от друга – на постепенното увеличението на добива на дървесина в последните две десетилетия.

Политики и мерки:

Политиката на България в областта на изменението на климата се основава на два основни аспекта, свързани от една страна с международните ангажименти, поети от страната с ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото, и от друга – с новоприетото европейско законодателство в тази област.

Провеждането на политика по ограничаване изменението на климата и прилагането на механизмите за изпълнение на задълженията на Република България по РКОНИК са регламенитрани в Закона за ограничаване изменението на климата.

Рамката за действие в борбата с изменението на климата за периода 2013-2020 г., водещо до намаляване на отрицателните въздействия на климатичните промени е очертана в Третия Национален план за действие по изменение на климата (2013 – 2020 г.).

ЗАЩИТНИ ФУНКЦИИ НА ГОРИТЕ

ЗАЩИТНИ ГОРИ

(индикатор 5.1 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Ключов въпрос:

Каква е ролята на защитните функции на горите?

Ключови послания

Дефиниция на индикатора

Площта на горските и други залесени земи, определени за предотвратяване на ерозия на почвата, за опазване на водните ресурси или да поддържа други екосистемни функции.

Съгласно националното законодателство[20], защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.

Оценка на индикатора

В съответсвие с преобладаващите им функции[21], горските територии се делят на защитни, специални и стопански.

Според данни на ИАГ за 2020 г., общата площ вна защитните гори е 346 675 ha (12.5% от общата площ на горските територии), от които 122 330 ha са иглолистни гори, а 224 345 ha – широколистни. За сравнение, през 2015 г., са отчетени 411 387 ha защитните гори, в т.ч. водоохранни гори, противоерозионни и мелиоративни гори.

От 1995 г. се наблюдава тенденция към намаляване на общата площ на защитните гори, причина за което е голямото редуциране на ловностопанските територии, на горите на други ведомства и направената преоценка на техните функции във връзка с прилагането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и Закона за горите (ЗГ). В цифри, сравнението показва, че спрямо 1995 г., общата площ на защитните гори е намаляла с 214 144 ha, или с близо 38%. Намаляла е площта на водоохранните гори – със 119 571 ha (с 42%), на противоерозионните гори с 48 885 ha (с 39%) и на мелиоративни гори с 671 ha (с 2%), в резултат на включването на част от тях в границите на територии обявени за природни паркове (табл. 3). В сравнение с 2015 г., площта на водоохранните гори намалява защото са били отразени само по ЗГ, а през 2020 г. са актуализирани, спрямо заповедите за санитарно-охранителните зони, площта на противоерозионните гори намалява в резултат на изпълнената функция, както и причисляването на горски територии от тази група към друга функционална група гори – гори със специални функции, а площта на мелиоративните гори се увеличава.

Таблица 3: Разпределение на общата площ на защитните гори, 1995-2020 г.

Категории гори	1995 г.	2000 г.	2005 г.	2010 г.	2015 г.	2020 г.
Категории гори	Обща площ, ha
Защитни гори:	560 819	540 866	546 111	518 667	411 387	346 675
Водоохранни гори	283 864	245 452	248 943	246 650	187 749	164 293
Противоерозионни гори	240 371	252 537	251 391	225 542	191 486	146 469
Мелиоративни гори	36 584	42 877	45 777	46 475	32 152	35 913

Източник: ИАГ

На фигура 15 е представена тенденцията в динамиката на площта на защитните гори в периода 1995–2020 г., както и промените в процентното разпределение на различните категории защитни гори за периода.

Фиг. 15. Динамика на площта на защитните гори[22] в [ha] и разпределение на категориите защитни гори в %, 1995-2020 г.

Източник: ИАГ

Политики и мерки:

Националната правна основа, регламентираща защитните функции на горите, се формира от Закона за горите, Закона за водите, Закона за опазване на земеделските земи и други действащи нормативни и подзаконови документи, свързани с осъществяването и поддържането на защитните функции на горите.

Органите, пряко ангажирани с прилагане на законодателството, свързано с поддържането на защитните функции на горските територии, са Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), РИОСВ, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Основните документи определящи стратегическата рамка на управление на горския сектор са: Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България (НСРГСРБ) за периода 2013–2020 г. и Стратегическият план за развитие на горския сектор 2014–2023 г.

Мярка 2.2 от НСРГСРБ е Развитие на мрежата от защитени територии, включително и чрез разширяване на действието на финансовите механизми за подобряване на управлението на горите в защитените зони от Натура 2000. Мярката цели поддържане и развитие на мрежата от защитени територии и защитени зони по Натура 2000 и създаване на условия за подобряване на тяхното управление.

ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ

ЗАЩИТЕНИ ГОРИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 4.9 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Според насоките за оценка на MCPFE (Министерска конференция за защита на горите в Европа) това е площта на горските и други залесени земи, защитени за целите на опазване на биологичното разнообразие, ландшафта и специфични природни елементи.

Защитените територии са един от най-старите инструменти за защита на природата и природните ресурси, и са включени като основен стълб в законите за опазване на природата в цяла Европа. Определянето на защитените зони се фокусира главно върху опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите, природните забележителности и защитните функции на горите.

Ключов въпрос:

Какви са резултатите и перспективите от водената политика, във връзка с опазване на горите и биологичното разнообразие, в горските местообитания?

Ключови послания

За периода от 2000 до 2020 година се установява сравнително стабилно увеличаване на площта на защитените горски територии.

Оценка на индикатора

Устойчивото управление на горските територии е от изключително значение за опазване на биологичното и ланшафтното разнообразие в България. Осем от дванадесетте ландшафтни комплекса, определени от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие като уникални и представителни за българското биологично разнообразие, са горски хабитати. Българските гори представляват естествена среда за развитие и опазване на над 80% от защитените растителни видове, над 60% от застрашените от изчезване животински видове, в т.ч. птици 5 вида, бозайници 3 вида и други гръбначни - 9 вида, над 60 % от приоритетните за опазване видове местообитания, от които 31 вида висши растителни видове.

С цел опазване на това разнообразие, на територията на страната са обособени 3 национални парка, 11 природни парка, 55 резервата, 35 поддържани резервата, 573 защитени местности и са обявени 346 природни забележителности на територия от 583 582 ha.

Министерството на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по горите, както и физическите и юридическите лица и общините - собственици на гори, земи и водни площи в защитените територии извън тези, които са обект на изключителна държавна собственост, осъществяват тяхното стопанисване, опазване и охрана.

ИАГ е отговорна за управлението на природните паркове. За управление на природните паркове са създадени 11 дирекции – специализирани териториални звена към ИАГ: ПП „Беласица“, ПП „Българка“, ПП „Витоша“ , ПП „Врачански Балкан“, ПП „Златни пясъци“, ПП „Персина“, ПП „Сините Камъни“, ПП „Странджа“, ПП „Русенски Лом“, ПП „Рилски манастир“ и ПП „Шуменско плато“.

В горските територии, дейностите по управление на защитените територии се осъществява от държавните горски и ловни стопанства, в зависимост от това в чии териториален обхват попада територията. Независимо от статута на защитената територия и собствеността, всички горски ресурси в защитените територии се управляват от Министерство на земеделието, чрез държавните предприятия и съответните държавни горски и ловни стопанства.

Общата площ на горските територии под режим на защита към края на м. декември 2020 г., възлиза на 2 276 256 ha[23], в т.ч. 1 594 403 ha гори в екологичната мрежа Натура 2000. Площта на залесените горски територии, под режим на защита е 2 056 099 ha, в т.ч. 1 460 345 ha гори в защитени зони от еекологичната мрежа Натура 2000. Общата площ на защитените горски територии (гори в резервати, националните паркове, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и ландшафти и природни забележителности) е 681 853 ha, от които 224 832 ha са в иглолистни и 457 021 ha а са в широколистни гори.

Данните на ИАГ, сочат че към 31.12.2020 г, .2 276 256 ha горски територии са в режим на защита по Директивите за птиците и местообитанията, ЗБР и ЗЗТ, т.е. попадат в защитени зони от Натура 2000 и в защитени територии, което е 53.3% от общата площ на всички горски територии или 20.5% от територията на страната.

За сравнение, в края на 2015 г. 1 916 910 ha горски територии са в режим на защита, или близо 45% от общата площ на всички горски територии или 17.3% от територията на страната.

Данните показват, сравнително стабилно увеличаване на площта на защитените горски територии.

На фиг. 16 може да се проследи тенденцията в изменението на площта на защитените гори за периода от 2015 до 2020 г.

Фигура 16. Обща и залесена площ на защитените гори, 2015-2020 г.

Източник: ИАГ

През 2020 г. площта на горските територитории в България, включени в екологичната мрежа Натура 2000 без други функции, е 1 594 000 hа, през 2015 г. тя е била 1 111 000 hа[24].

За изпълнение изискванията за определяне на гори във фаза на старост, съгласно изискванията на Директива 92/43/EEC за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна в защитени зони от Натура 2000, със Заповед №РД49-421/02.11.2016 г. (изменена със Заповед №РД 49-493/13.12.2019 г.) на министъра на земеделието и храните са определени Гори във фаза на старост (ГФС) в държавни горски територии попадащи в защитени зони от Натура 2000. Общата площ на горите по заповедта е в размер на 109 300.3 ha. Със сертифицирането на горските територии, площта на ГФС се допълва, въз основа на изготвените доклади за горите с висока консервационна стойност. Към настоящия момент горите във фаза на старост са почти 111 000 ha. ГФС имат важна роля за осигуряване острови на спокойствието и условия за оцеляването на видовете, съхраняване на ценен генофонд, опазване на биологичното разнообразие и подобряване на водния баланс на екосистемите.

Политики и мерки:

[14] 1ГФ – Отчет за разпределение на общата площ по вид на горите към 31.12.2020 г., Гори в земеделски земи

[15] 1 ГФ – Отчет за разпределение на общата площ по вид на горите към 31.12.2018 г., ИАГ

[16] Анализът за баланса на териториите се прави на база общата площ (горска и земеделска територия), с цел сравнимост на данните с предходните години.

[17] State of Europe’s Forest 2020 Report

[18] Данните са предоставени от ИАГ

[19] Изчисленията се правят, във връзка с инвнетаризацията на парникови газове, сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“

[20] Чл.5, ал.2 от Закона за горите

[21] Чл. 5, ал.1 от Закона за горите

[22] По данни на ИАГ, 4-ГФ – отчет по групи гори и лесистост към 31.12.2020 г.

[23] По данни на ИАГ, МЗХ

[24] По данни на ИАГ, 4-ГФ – отчет по групи гори и лесистост към 31.12.2020 г.