Здравословно състояние на горите в България

Ключови послания

 Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2020 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. Отчетените през последните години по-високи стойности, са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава че екосистемите са в състояние да поемат натоварванията и да поддържат устойчиво състояние.

 Обезлистване - преобладават оценените като здрави (класове „0“ и „1“ на обезлистване), които през 2020 г. са 65.7% от всички наблюдавани дървета. В сравнение с резултатите от обследването през 2019 г., делът на здравите е понижен с  около 3%, а този на силно засегнатите и мъртвите/изсъхналите – е леко увеличен с 0.7%.

 Увреждания от абиотични, биотични и антропогенни фактори – като цяло, фитосанитарното състояние на горите се подобрява, сравнено с предходните години.[3] Установените повреди през 2020 г. са на обща площ 424 442 da, което представлява 1.4% от общата залесена площ в България. Делът на наблюдаваните пробни дървета, оценени като здрави (върху които не са открити повреди) се увеличава до 44%, намалява и общият брой на всички видове регистрирани повреди.[4]

 Горски пожари – сравнено със средностатистическите показатели за България, изчислени на база данните за периода 2011 – 2020 г. (съответно 498 пожара и 5 140 ha опожарени територии), с 499 горски пожара и 5 259 ha опожарени горски територии, през 2020 г., България е близо до средните стойности и по двата показателя. Преките щети от горските пожари за 2020 г. са оценени на 596 220 лева при над 2 милиона лева през 2019 г. и средни стойности от над 1.8 милиона лева за последното десетилетие.

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

Източник: ИАОС

ППП Витиня

Киселинността на смесените отлагания на открито в отделните периоди варира от 4.9 до 6.5, в по-широк диапазон в сравнение с предходната година. Средната стойност на водородния показател (рН) в смесените отлагания на открито е 5.4, с 0.3 рН единици по-нисък от предходната година, с което тенденцията за увеличаване на киселинността на валежите отново е възстановена (фиг. 1). За периода 2016-2020 г., независимо от незначителните промени в стойностите на рН на отлаганията, се забелязва, че през 3 от годините (2017 г., 2018 г. и 2020 г.), валежите от района на Витиня са в диапазона на киселинните валежи, а през 2016 г. и 2019 г. леко превишават границата от 5.6 единици и излизат извън киселата област (фиг. 1). В буковото насаждение (под склопа), киселинността на отлаганията не се различава, от тази на смесените отлагания на открито.  

Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито през 2020 г. е 3.9 kg/ha/yr, с около 40% по-малко от този отчетен през 2019 г. През последните три години количеството на общия азот, който се отлага в района е сравнително по-малко, спрямо предходните години. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под склопа в буковото насаждение е около 2.5 kg/ha/yr, като под склопа постъпва по-голямо количество. За последните пет години не се установява определена тенденция в количеството на общ азот при различните отлагания. Най-ниски стойности на общ азот в отлаганията са отчетени през 2018 г. (фиг. 2).

Годишното отлагане на сулфатна сяра на открито e 2.9 kg/ha/yr, което е с 30% по-малко от постъпилото количество през 2019 г. Анализът за периода 2016-2020 г.  показва, че от 2017  г., когато са отчетени  6.4 kg/ha/yr, се наблюдава тенденция към постепенно намаляване на количеството на отложената сяра.  Под короните на бука отлагането на S-SO₄ е 4.6 kg/ha/yr, което е с около 8% по-малко сравнено с предходната година (фиг.3).

Концентрациите на кисели и базични йони варират през петгодишния период, в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2019 г., през 2020 г. е установено увеличаване на отлаганията на хлор и цинк, намалява отлагането на сулфатна сяра, общ и нитратен азот, калций, манган, алуминий, желязо и органичен въглерод, и без съществена промяна са амониев азот, фосфати, калий, натрий, магнезий, мед, олово и кадмий.

Най-малки количества от валежите са постъпили, чрез стъбления отток през 2020 г. – 16.6 mm, а най-големи през 2017 г. – 31.8 mm. За анализирания период, киселинността на стъбления отток варира през отделните години, без определена зависимост. Отлаганията на кисели и базични йони, и микроелементи, постъпващи чрез стъбления отток са многократно по-малко, от тези, които попадат чрез смесените отлагания под склопа на буковото насаждение. С изключение на общия азот и кадмия, през 2020 г., отлаганията на кисели и базични йони намалява, спрямо предходната година. 

ППП Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 4.9 до 6.6 при отделните проби през 2020 г. Средно годишната стойност на рН на отлаганията е леко повишена - 5.5, но все още се запазва в киселия диапазон за валежите. Валежите, които падат през летните месеци са по-слабо кисели (6.3 рН единици) в сравнение с тези през студеното полугодие (5.3 рН единици). През 2020 г. под склопа на благуновото насаждение, отлаганията са извън диапазона на киселите валежи (6.1 рН единици), като в отделни проби стойността на рН варира от 5.9 до 6.4 (фиг. 1).

Постъпващият общ азот със смесените отлагания на открито през 2020 г. е 1.13 kg/ha/yr, което е малко по-високо (около 20%) от това през 2019 г. Най-високо количество на отложен азот на открито е отчетен през 2018 г., след което рязко намалява (почти 3 пъти). Под склопа на благуновото насаждение се отлага около 2 пъти повече азот, от установеното в смесените отлагания на открито. Най-голямо количество е отчетено през 2016 г., след което количеството на отложения азот постепенно намалява (фиг. 2).

Концентрацията на сулфатна сяра в смесените отлагания варира в сравнително тесен диапазон – от 0.17 mg/dm³ до 0.60 mg/dm³. Концентрациите не се различават съществено от тези отчетени през предходната година. В резултат на това, както и на разликата в количествата на отлаганията през годините, количеството на отложена сяра на открито се повишава до 0.998 kg/ha/yr, което е 1.7 пъти по-високо от установеното през 2019 г. и съответно 5.6 пъти по-ниско от това през 2018 г. През последните две години отложената сяра в района на пробната площ Старо Оряхово намалява значително. В благуновото насаждение отлагането на сулфати през 2020 г. също е ниско за последните пет години – 1.03 kg/ha/yr, като е незначително по-високо от това в смесените отлагания на открито (фиг. 3).

От определените кисели и базични йони, през 2020 г. се повишава  отлагането на сулфатна сяра, калций, мед и кадмий, намалява отлагането на фосфати, натрий, цинк, олово, манган, алуминий и желязо, и без съществана промяна са общ, амониев и нитратен азот, хлор, калий, магнезий и органичен въглерод, сравнено с данните за 2019 г. 

ППП Юндола

Количеството на валежите на открито през 2020 г. е 713 mm, което е с 205 mm по-високо от това през 2019 г. За периода 2016–2020 г. най-малки количества са отчетени през 2019 г., а най-големи през 2018 г. Под склопа на смърчовото насаждение, както и през предходните години  е отчетено по-малко количество валежи – около 46%, спрямо 2019 г.

Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито, при отделните проби през годината, варира в по-широк диапазон - от 4.4 до 6.9, сравнено с предходната година. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.1, което е с 0.6 рН единици по-малко от 2019 г. и показва повишаване на киселинността на отлаганията в района. Киселинността на отлаганията под склопа на насаждението в повечето случаи е малко по-висока, в сравнение с тези на открито (фиг. 1). През последната година разликата е 0.3 рН единици. През последните четири години, отлаганията под склопа са киселинни (стойността на рН е под 5.6). През студените месеци на годината отлаганията са с по-голяма киселинност. Мокрите отлагания през последните пет години са киселинни, което показва че отлаганията само от валежите са с по-висока киселиност от тези на смесените отлагания. През 2020 г. рН на мокрите отлагания достига 4.6, т.е. валежите са по-киселинни от предходните години.

За периода 2016–2020 г. количеството на отложения общ азот продължава да варира без ясна тенденция във времето, особено под склопа на насаждението (фиг. 2). Най-голямо количество общ азот постъпва със смесените отлагания на открито през 2020 г. (12.6 kg/ha/yr), а най-малкото количество е установено през 2019 г. (4.74 kg/ha/yr), като разликата е почти 2.7 пъти. Под смърчово-еловото насаждение се отлага по-малко азот, в сравнение със смесените отлагания на открито, с изключение на 2017 г. Най-ниската стойност под склопа е отложена през 2016 г. – 3.51 kg/ha/yr, а най-високата през 2020 г. – 10.95 kg/ha/yr). През 2020 г. се увеличава и количеството на постъпилия с мокрите отлагания общ азот,  като разликата с предходните години е около 2 пъти.

Значително вариране, без ясно изразена тенденция във времето се наблюдава и в отлагането на сулфатна сяра (фиг. 3). В смесените отлагания на открито най-високи стойности са установени през 2020 г. (5.98 kg/ha/yr), а най-ниски 2016 г. (1.91 kg/ha/yr).

По-значителни са отлаганията на S-SO₄ под склопа (с изключение през 2019 г.), което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-голямо количество сяра постъпва с отлаганията под склопа на насаждението през 2017 г. и 2020 г. (около 9 kg/ha/yr). Варирането през отделните години под склопа на насаждението също е значително. Динамиката в годишния ход на количеството отложена сяра не съответства на тази в смесените отлагания на открито. Чрез мокрите отлагания, количеството отложена сяра е значително по-малко от установените в смесените отлагания на открито и под насаждението. Най-големи количества с тези отлагания са постъпили през 2017 г., а най-малки през 2016 г.

От определените кисели и базични йони  през 2020 г. се установява, че на открито се повишава отлагането на сулфатна сяра, общ и амониев азот, хлор, фосфати, магнезий, натрий, калий, мед, кадмий, цинк, олово и органичен въглерод, намалява отлагането на нитратен азот,  алуминий, манган и желязо и без съществана промяна е калция, прямо 2019 г.

В периода 2016–2020 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ППП продължават да са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. Не са установени и превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ППП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори продължават да понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ППП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.

Фиг. 2. Отлаганията на азот на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Фиг. 3. Отлаганията на сяра на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в пробните площи „Витиня“ и „Юндола“. 

! Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ППП.

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.3 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за влошаване на здравето и жизнеността на дървото. Този показател реагира на различни фактори, включително промяна в климатичните условия, екстремни метеорологични явления, атмосферни отлагания, насекомни и гъбни нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Съгласно възприетата международна скала за оценка[6], наблюдаваните дървета се класифицират в пет степени: 0 - здрави или без увреждания (обезлистване от 0 до 10%), 1 - слабо увредени (обезлистване от 11 до 25%), 2 - средно увредени (обезлистване от 26 до 60%), 3 - силно увредени (обезлистване от 61 до 99%) и 4 - мъртви (100% обезлистване).

Оценка на индикатора[7]

През 2020 г., обследванията върху промяната в степента на обезлистване и оцветяване на короните, повредите от биотични, абиотични и други стресови фактори, са проведени при 5599 дървета в 160 постоянни пробни площи от мрежата на Националната система за мониторинг на горски екосистеми – ниво I (широкомащабен горски мониторинг). Оценките са извършени на ниво пробно дърво и включват четири иглолистни: бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies L.) и обикновена ела (Abies alba Mill.), и осем широколистни дървесни вида: обикновен бук (Fagus sylvatica L.), цер (Quercus cerris L.), благун (Quercus frainetto Ten.), зимен дъб (Quercus petraea Liebl.), червен (американски) дъб (Quercus rubra L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2430 (43.2%), а на широколистните – 3169 (56.8%).

Резултатите от проведения широкомащабен мониторинг по показател „обезлистване“ показват, че през 2020 г. иглолистните  и широколистните дървесни видове запазват състоянието си спрямо това през 2019 г. Тенденцията за по-добро състояние на широколистните спрямо иглолистните се запазва, като процентът на наблюдаваните широколистни дървета, които са оценени като здрави в степени 0+1 (без и слабо обезлистени) е 76.3%, при иглолистните този процент е 51.9%. В сравнение с предходната година, общо за всички видове се наблюдава намаляване на дела на здравите дървета с 3.1%, съответно с 3.4% при широколистните и с 2.7% при иглолистните. С 0.2% е намалял делът на тези в 4-та степен (мъртви/изсъхнали) при широколистните, при иглолистните дървесни видове с 2.3%, а общо за всички с 1.1% (фиг. 4). Делът на съхнещите и мъртви/изсъхнали дървета от 3 и 4 степени  при иглолистните видове се понижава – 13.0% през 2020 г., спрямо 14.3% през 2019 г., при широколистните той се увеличава – 4.1%, спрямо 3.2% през 2019 г. (фиг. 5).

Фиг. 4. Времева серия 2001–2020 г., обезлистване при всички дървесни видове, %

Източник: ИАОС

Проучванията, проведени през 2020 г., в пробните площи с широколистни видове до 60 години, показват, че в най-добро състояние са насажденията от благун (Q. frainetto), при които 97.5% са оценени като здрави – без или слабо обезлистени (в 0+1 степени), следва  насаждението от червен (американски) дъб (Q. rubra) – 95.0% и това от източен бук (F. orientalis) в района на Странджа, независимо, че спрямо 2019 г. има малко намаление – от 96.7% на 93.3%. С най-голям процент на обезлистване над 25% (2+3+4 степени) са насажденията от обикновен бук (F. sylvatica) – 82.5% и церовите насаждения – 43.8%. 

От тези над 60 години, в най-добро състояние е насаждението от едролистна липа (T. platyphyllos), където всички пробни дървета са здрави (в степен 0+1). В много добро състояние са насажденията от обикновен бук (F. sylvatica), където 80.1% от пробните дървета са в 0+1 степени на обезлистване, следват церовите (Q. cerris) със 77.5%. Приблизително еднакво е състоянието на благуновите (Q. frainetto) и тези от зимен дъб (Q. petraea), съответно 75.9% и 74.6% са оценени като здрави и слабо обезлистени. С най-висок процент на обезлистване над 25% (2+3+4 степени) са наблюдаваните дървета в пробната площ с насаждение от обикновен кестен – 100% и церовите насаждения – 25.7%.

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС

От наблюдаваните иглолистни видове до 60 години – насаждения от черен бор (P. nigra), бял бор (P. sylvestris) и ела (A. alba), тези от ела запазват доброто си състояние - липсват мъртви/изсъхнали дървета и всички пробни дървета са здрави (в степен 0+1). При белия и черния бор  се наблюдава леко влошаване и в сравнително добро състояние са тези от черен бор, при които като здрави са оценени 53.5% от пробните дървета, а мъртвите/изсъхнали са 2.6%. В най-лошо състояние са насажденията от бял бор, при които делът на оценените здрави дървета е спаднал до 38.8% (50.7% през 2019 г.), а този  с обезлистване над 25% (2+3+4 степени) се е повишил до 61.2% (49.3% през 2019 г.). 

В насажденията над 60 години е отчетено влошаване на състоянието на всички наблюдавани дървесни видове, с изключение на тези от черен бор, където делът на здравите или слабо обезлистените (0+1 степени) през 2020 г. леко се е повишил до 48.6%, спрямо 46.4% през 2019 г. Най-добро е състоянието на насажденията от смърч, при които здравите или слабо обезлистените пробни дървета са 78.6%, следвани от тези на обикновена ела – 64.1%. 

В най-лошо състояние продължават да са насажденията от бял бор, където само 42.0% са здрави. Лошото им състояние основно се дължи на повреди от биотичен характер – върхов корояд (Ips acuminatus) и коренова гъба (Heterobasidion annosum), които нанасят големи поражения на насажденията в наблюдаваните пробни площи. Процесите на съхнене са изразени особено силно в изкуствените насаждения от бял бор, извън границите на естествения им ареал, като резултат от физиологичното им отслабване в комбинация с действие на биотични фактори. 

При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2020 г. е отчетено намаляване на дела на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година и увеличаване на дела на тези с обезлистване над 25% (2+3+4 степени), при които от 45.4% през 2019 г. той е нараснал на 48.1% (фиг. 6).

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

Динамиката на състоянието по отношение на показателя „обезлистване“ при наблюдаваните широколистни дървесни видове, за целия анализиран период, показва вариране на дела здравите (без и слабо обезлистени) в обхвата от 70.2% (през 2012 г.) до 84.3% (през 2015 г.), докато при иглолистните се наблюдава ясна тенденция към намаляване на дела на здравите – от 66.7% през 2011 г. до 51.9 през 2019 г. и увеличаване на увреденети (2+3+4 степени).

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Горите и другите площи от горските територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите. 

Оценка на индикатора[8]

Екологичният мониторинг, проведен през 2020 г. в мрежата за широкомащабен мониторинг на горски екосистеми (ниво I) показа, че при 44% от наблюдаваните пробни дървета не са установени увреждания. Делът на здравите се е увеличил с 5% в сравнение с предходната година. Общото здравословно състояние е оценено като добро.

Анализът на данните за повреди  по основните дървесни видове показва, че отново с най-голям процент са тези, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 72% от всички повреди (фиг. 7).

Видовият състав на установените патогени и насекомни вредители в наблюдаваните иглолистни насаждения се запазва относително непроменен в преобладаващата част от постоянните пробни площи (ППП). В изкуствените насаждения от бял бор, извън границите на естествения ареал на вида, протичат процеси на съхнене, резултат от физиологично отслабване, в съчетание с нападение от корояди и гъбни патогени. Дърветата първоначално се заселват от върхов корояд  (Ips acuminatus), а впоследствие и от Ips sexdentatus, Tomicus piniperda, T. minor и др.

За влошеното състояние на белия и черния бор допринася засиленото развитие на редица видове гъбни патогени (Heterobasidion annosum, Diplodia sapinea, Dothistroma septosporum, Cyclaneusma minus и др.). Diplodia sapinea е един от най-значимите инвазивни причинители на съхнене по видове от род Pinus в България. Наличието на заболели дървета от коренова гъба (H. annosum), може да окаже в бъдеще отрицателно въздействие в засегнатите насаждения (сн. 1).

За смърча потенциална опастност представляват нападенията от корояда Ips typographus, но през 2020 г. не се наблюдава масово намножаване на вредителя (сн. 2).  

По елата са установени повреди от кривозъбия корояд (Pityokteines curvi-dens), заселил отделни дървета.

В дъбовите насаждения (Q. cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra), в ниска степен са повредите от листозавивачки и педомерки (Tortricidae и Geometridae). В част от чистите церови насаждения е установен хипоксилонов рак, причинен от фитопатогена Hypoxylon mediterraneum. Повреди от насекомния вредител Dryomyia circinans, причиняващ краста по листата на цера, и от инвазивния чужд вид дъбова коритуха (Corythucha arcuata) са установени във всички пробни площи от района на Източна Стара планина (сн. 3). Сериозни последици за насажденията от благун (Q. frainetto) и зимен дъб (Q. рetraea) има от заразяване на дърветата с трахеомикозно заболяване с причинител Ceratocystis roboris.

В насажденията от обикновен бук е отчетено развитие на некрози, причинени от патогените Nectria spp. и гниене, причинено от Fomes fomentarius. Регистрирани са нападения от насекомните вредители Orchestes fagi, Mikiola fagi (сн. 4) и Hartigiola annulipes. 

Букът не е застрашен от агресивни насекомни вредители и деструктивни патогени, но е силно чувствителен към въздействия от абиотичен и антропогенен характер. В облистено състояние видът понася големи повреди от мокър сняг. 

Резултатите от мониторинга на кестена в заложената пробна площ в Беласица планина показват влошаване на здравословно състояние на този дървесен вид. Причина за състоянието е развитието на некрози, причинени от инвазивния гъбен патоген Cryphonectria parasitica по стъблата на всички пробни дървета. В бъдеще, деструктивното развитие на патогена би могло да бъде неутрализирано посредством биологична борба чрез изкуствено внасяне на конкурентен ниско вирулентен щам на гъбата в кестеновите насаждения.

Негативно въздействие върху насажденията оказват и абиотичните фактори, делът на които и през 2020 г. се запазва същия (7% от всички регистрирани повреди в ППП) (фиг.7). Пораженията от мокър сняг и силен вятър имат локален характер, което е свързано с конкретните условия на месторастенията, видовия състав и възрастта на дървостоя. В някои от насажденията са отчетени повреди от мокър сняг. Останалите на терена паднали дървета са потенциални огнища на масово развитие на корояди.

Човешкият фактор леко повишава нивото си на въздействие от предходната година – 6% от всички отчетени повреди (фиг. 7). В сравнително малък брой ППП са установени бракониерски сечи. 

Фиг.7.  Динамика на увреждащите фактори в горите за периода 2011 – 2020 г. по регистрирани увреждания[9], %

Източник: ИАОС 

На база данните от информационната система[10] към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), за резултатите от лесопатологичния мониторинг и обследванията за нападения от вредители, болести и други повреди през 2020 г., и необходимите лесозащитни мероприятия за 2021 г., е направена оценка на главните заплахи за основните дървесни видове в България, и са посочени основните абиотични и биотични фактори, които оказват влияние върху състоянието на насажденията.

Анализът на данните показва, че фитосанитарното състояние на горите е по-добро в сравнение с предходните години. И през 2020 г. с най-голям дял са териториите, засегнати от насекомни вредители, причиняващи съхнене на дърветата. Отчетено е слабо повишаване на засегнатите площи в иглолистните насаждения – 223 600 da (213 041 da през 2019 г.), което е с 4.7% повече. Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) продължава да бъде най-значимият вредител, запазвайки сравнително високо ниво на засегнати площи – 133 118 da (с 15  966 da по-малко от 2019 г.). Наблюдава се разширяване на ареала ѝ в посока изток и при по-високи надморски височини в планините.

Най-силно увеличаване на териториите, засегнати от насекомни вредители в иглолистните гори, е причинено от ръждивата борова листна оса (Neodiprion sertifer), засягайки площи от 64  683 da (в сравнение с 40  696 da през 2019 г. и 29  328 da през 2018 г.). Предвидените мероприятия през 2021 г. за ограничаване разпространението на вредителя, чрез провеждане на авиохимична борба, са на територия от близо 4 292 da, което е 4.5 пъти по-малко, в сравнение с предвидените през 2020 г.

През 2020 г. е установено намаляване (с 56%) на площите, нападнати от корояди и ликояди -от 33 076 da (2019 г.) на 14 688 da (2020 г.), което се дължи както на своевременното провеждане на санитарни и принудителни сечи за усвояване на увредената дървесина, така и на по-доброто физиологично състояние на иглолистните насаждения, вследствие на добра влагозапасеност на почвата през зимата и значителните количества валежи през пролетта на 2020 г.

В широколистните гори засегнатите от насекомни вредители територии са се увеличили с 12% в сравнение с предходната година. Най-значимо е увеличението на засегнатите територии от гъботворка (Lymantria dispar), които в последните две години бележат ръст -през 2019 г. площите са увеличени над 3 пъти до 34 496 da, а през 2020 г., те достигат до 69 514 da. Намаление на засегнатите територии са установени при нападенията от листозавивачки и педомерки (Tortricidae и Geometridae) – 27  169 da (55  328 da през 2019 г. и 97 347 da през 2018 г.). Наблюдава се увеличаване на площите с дъбови гори, засегнати от инвазивния чужд вид дъбова коритуха (Corythucha arcuata). През 2019 г. повредите са върху площ от 46 da, а през 2020 г. те вече достигат 7 253 da, като 90% от тях са средно и силно засегнати. Прогнозира се, че ще бъдат засегнати все повече територии в страната от този насекомен вредител, причинявайки значими стопански щети.

Оценено е подобряване на здравословното състояние на широколистните насаждения, засегнатите от болести. През 2020 г. общата засегната площ от болести и съхнене по иглолистните видове се понижава от 66  037 da на 42 222 da, което е с 36% по-малко, сравнено с предходната година. Инфектираните площи са основно от бял и черен бор, засегнати от гъбния патоген Diplodia sapinea, причиняващ съхнене на дърветата. Наблюдава се подобряване на здравословното състояние на широколистните насаждения. Засегнатите площи от болести са 5 160 da или намаление от 40%.

В обобщение, може да се каже, че през 2020 г. фитосанитарното състояние на горите се подобрява в сравнение с предходните години. Намаляване на площите, засегнати от болести и вредители, е отчетено както в иглолистните, така и в широколистните гори. В резултат на лесовъдските мероприятия, свързани с трансформацията на иглолистните насаждения, намиращи се извън ареала си, се наблюдава подобряване на физиологичното им състояние, което от своя страна ги прави по-устойчиви. Запазва се тенденцията в размера на площите, нападнати от насекомни вредители – в иглолистните насаждения са 213 041 da (223 600 da през 2019 г.), а в широколистните – 114 741 da (101 049 da през 2019 г.). Значително намаляват и площите, засегнати от абиотични фактори – за последните три години то е от 383 786 da (2018 г.), 85 150 da (2019 г.), до 41 134 da (2020 г.). В най-голяма степен (50% от всички абиотични фактори), са повредите, причинени от снеголом и снеговал върху 16 686 da в иглолистните и 3 424 da в широколистните насаждения, следват тези причинени от ветроломи и ветровали (30% от всички абиотични фактори), съответно 11 378 da в иглолистни и 796 da в шириколистни гори.

 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект 

Оценка на индикатора

Според годишния доклад[11] на Съвместния изследователски център на Европейската Комисия, по отношение на горските пожари, 2020 г. се оказа поредната година, след рекордно тежката 2019 г., през която бяха опожарени големи площи естествени земи в Европа. Въпреки повишеното ниво на готовност в страните от ЕС, през 2020 г. бяха опожарени около 340 000 ha - площ с 30% по-голяма от тази на страна като Люксембург.

Климатичните промени стават все по-осезаеми с всяка изминала година. Ясно наблюдаваната нарастваща тенденция, показва по-високи нива на пожарна опасност, по-дълги пожарни сезони и интензивни бързо разпространяващи се „мега пожари“, върху които традиционните средства за гасене на пожари имат малка сила. Пожарите вече не засягат само южните райони, но са нарастваща заплаха и за Централна и Северна Европа. Повече от девет от 10 възникнали пожара в ЕС са причинени от човешки действия. Ето защо обществената осведоменост и образователните кампании за риска от пожари са от ключово значение за предотвратяване на бедствията.

Докладът показва, че най-засегнатата страна през 2020 г. е Румъния, следвана от Португалия, Испания и Италия. Пожари с размери над 30 ha (големи пожари) са регистрирани в 20 от 27-те държави-членки, които са опожарили общо 339 489 ha, малко над количеството, регистрирано през 2019 г. Горските пожари отново сериозно засегнаха защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 в Европа – общата площ на опожарените територии през 2020 г. е 136 331 ha, около 40% от общата опожарена площ, което е малко по-малко от тази през 2019 г., но над средната стойност за последните 9 години. Почти 50% от общата опожарена площ в рамките на Натура 2000 зоните, отново е в Румъния, където щетите са предимно в природния резерват Делта на р. Дунав.

През 2020 година, в борбата с горските пожари, 17 пъти е било активирано бързото картографиране, осигуряващо услуга по програмата "Коперник", която позволява управление при извънредни ситуации. Това е почти 2 пъти по-малко в сравнение с 2019 г. Капацитетът на механизма за гражданска защита на ЕС за горски пожари беше разширен по линия на rescEU – новият европейски резерв от възможности, чрез флотилия от нови противопожарни самолети и хеликоптери.

Според същия доклад, след тежката 2019 г. ситуацията в България се е нормализирала и пожарният сезон е бил близък до средния за страната. Регистрирани са 37 големи пожара, с размер над 30 ha, които са засегнали 8 844 ha, около две трети от общата опожарена площ през 2019 г. Половината от щетите са настъпили през м. август, което до голяма степен е заради пожар от над 2 000 ha, възникнал в Хасковска област през този месец. Други два пожара са изпепелили по над 1 000 ha всеки. 4 310 ha са засегнатите от пожари територии в Натура 2000 зоните, което е почти половината от общата опожарена площ и 0.115% от общата площ на зоните в Натура 2000 на територията на България.

По данни от годишния доклад на Изпълнителна агенция по горите[12] през 2020 г. в страната са регистрирани 499  горски пожари, които са засегнали 5 258.0 ha горски територии, като 336.5 ha от тях са опожарени от върхови пожари. В сравнение с 2019 г., броят на горските пожари през 2020 г. е със 169 по-малко, опожарените територии с 361.7 ha по-малко и засегнатите от върхови пожарии площи с 82.6 ha също по-малко. Най-висок брой на възникнали  пожари – 85, е регистриран в района на дейност на РДГ Кърджали, където бяха опожарени и най-много горски територии – 1 907.6 ha, в т. ч. и 179.6 ha засегнати горски насаждения от върхови пожари, което представлява около 36% от общо опожарените горски площи през 2020 г.

За сравнение, през 2019 г. в страната са регистрирани 668 горски пожара, които са засегнали 5 619.6 hа горски територии, като 419.1 hа от тях са опожарени от върхови пожари.

В над 63% от опожарените горски територии е засегната широколистна дървесна растителност, в 13% от площите е засегната иглолистна дървесна растителност, в 2% от площите засегнатата растителност е смесена и в 22% са засегнати тревни, незалесени площи и мъртва горска постилка.

През 2020 г.,  броят на пожарите и площта на засегнатите територии са под стойностите регистрирани през 2019 г., и са много близки или съвпадат със средните за последните 10 години за брой пожари (499 броя) и площ на опожарените територитории (5 140 ha), представени в таблица 1.

И през 2020 г. най-високият процент опожарени площи са регистрирани в горски територии, които са държавна собственост – 58%, следвани от тези общинска собственост – 30% и 12% са в горски територии, собственост на физически и юридически лица.

Средната площ на един горски пожар през 2020 г. достига 10.5 ha, за сравнение през 2019 г. тя е 8.4 ha.

Преките щети от пожари в горските територии през 2019 г. са оценени на 596 220 лв. За сравнение през 2019 г. те са били близо 2 071 115 лв. а средната стойност за последните 10 години е около 1 800 000 лв. Значително по-малките материални щети се дължат на факта, че близо една четвърт от опожарените горски територии са незалесени площи.

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на България за периода от 2001 до 2020 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за периода 2010–2020 г. е представена в таблица 1.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2020 г. са:

• 67.1% (335 броя) – причинени от човешка небрежност;
• 3.0% (15 броя) – умишлени;
• 2.6%  (13 броя) – естествени (мълнии);
• 27.3% (136 броя) – неизвестни.

 

Анализът на основните причини за възникване на горските пожари показва, че за 67% от пожарите причина е човешкото действие или бездействие и едва 2.6% от тях са предизвикани по естествен път – мълния. Основният фактор за възникване на пожари и през 2020 г. продължава да е човешката небрежност в периода на обявения пожароопасен сезон, съчетано с дълги периоди на засушаване и високи среднодневни температури, особено в югоизточните и източните части на страната. 

Табл. 1. Статистика на горските пожари за периода 2011 – 2020 г.

Година	Общ брой на пожарите	Засегнати горски територии (ha)	Причини за пожарите (брой на пожарите)
			Човешка дейност	Естествени	Неизвестни
2011	635	6 883	435	7	193
2012	876	12 730	669	42	165
2013	408	3 314	330	12	66
2014	151	916	128	3	13
2015	429	4 313	335	12	82
2016	584	6 340	472	22	90
2017	513	4 569	431	14	68
2018	222	1 454	171	7	44
2019	668	5 620	550	8	110
2020	449	5 259	350	13	136
Средно (2011-2020 г.)	498	5 140	389	14	95

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2020 г. 

Мерки за защита на горите[13]

Мерки за защита на горите от болести и вредители

Поддържането на здравето и жизнеността на горските екосистеми се осъществява на основата на екологичния подход в лесозащитата, извършване на навременни лесовъдски и лесозащитни дейности, и прилагане на безвредни биологични лесозащитни средства. По отчетни данни на ИАГ, през 2020 г. лесозащитни мероприятия са проведени върху 11 229 hа при предвидени по прогноза 16 426 hа горски територии, или 68% изпълнение в рамките на прогнозата. С цел недопускане на масово обезлистване от насекомни вредители в горските насаждения и култури са проведени:

Авиоборба - при предвидени по прогноза 4 066 ha, проведената авиоборба е на обща площ 980 hа, срещу борова процесионка, и е извършена през есента на 2020 г. Отчетеният ефект от мероприятието е до 82-95% смъртност на гъсениците. Въздушното пръскане и биологичната борба, предвидени за пролетта на 2020 г. не са извършени, поради прилагане на закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Наземна химична борба – извършена е наземна химична борба на обща площ 460.5 hа. в горски разсадници и тополови култури, което е с 34% повече от планираното. Мероприятието е извършено при възникване на здравословни проблеми, причинени от различни биотични и абиотични фактори в горски разсадници (40%) и в горски култури (60%).

Механична борба – проведена е механична борба на площ от 184.6 hа срещу борова процесионка в горски култури (80%), срещу повреди от насекоми, дивеч и гризачи в тополови култури (10%) и в горски разсадници (10%), както и санитарни сечи на площ от 9 604 hа (81% спрямо прогнозата), от които 85% проведени в иглолистни гори и 15% в широколистни. Изведените сечи са обхванали увредени горски територии от различни фактори - абиотични (55%), фитопатогенни гъби (32%), стъблени насекоми (10%) и пожари (3%).

През годината е извършена актуализация на модул „Информационна система от обследванията и лесопатологичния мониторинг/Лесопатологично обследване“ в информационната система на ИАГ, съгласно влязлата в сила Наредба № 9 от 2019 г. за защита на горски територии от болести, вредители и други повреди.

Мерки за защита на горите от пожари

Мярка 1.3. от НСРГСРБ е Повишаване на ефективността на превенцията на горските пожари и борбата с незаконните действия в горите. Мярката е насочена към създаване на условия за повишаване на ефективността на превенцията на горските пожари и оптимизиране на системата за контрол и опазване на горите и дивеча.

Добрите резултати при опазването на горските територии от пожари през последните години се дължат, както на превантивната дейност и на вложените финансови ресурси от Държавните предприятия (ДП) и МВР за специализирана техника, обучение и създаване на доброволни формирования, така и на адекватната реакция от страна на служителите на ТП ДГС/ДЛС, общински и други структури (в някои случаи и служители на РДГ) и служителите от структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в резултат на което не се допусна разрастване на възникнали пожари в територии, граничещи с горските.

В изпълнение на споразумение за сътрудничество между Изпълнителна агенция по горите и дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи, чрез сектор „Център за аерокосмическо наблюдение“ ще се предоставя информация на ИАГ за възникнали пожари в горските територии на страната, както и на местата в непосредствена близост и/или в близост до горските територии.

Много важна е и ролята на изнесения център на тел. 112 към ИАГ.

---

[3] Лесопатологично обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2020 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2021 година, ИАГ - http://www.iag.bg/data/docs/Prognoza2021.pdf

[4] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2020 - 2021 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[5] International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests (ICP Forests), operating under the UNECE Convention on Long-range Transboundary Air Pollution (CLRTAP)

[6] ICP Forests Manual

[7] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2020 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[8] Доклад „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2020 2021 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[9] Доклади „Оценка и мониторинг на въздействието на замърсяванията от атмосферния въздух върху горските екосистеми 2011- 2021 г. ниво І (широкомащабен мониторинг)“, ИГ-БАН, ЛТУ

[10] Информационна система с база данни от обследванията и лесопатологичния мониторинг, Сведение за резултати от лесопатологичното обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2020 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2021 година, Приложение 5, ИАГ

[11] https://effis-gwis-cms.s3.eu-west-1.amazonaws.com/effis/reports-and-publications/annual-fire-reports/2020_Annual_reports/Annual_Report_2020_final_topdf.pdf 

[12] Годишен отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите за 2020 г.

[13] По данни на ИАГ, МЗм