Инвазивни чужди видове
Обща информация:
- Инвазивни чужди видове
Това са чужди видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в България от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е в резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите - през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и др. Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват и без човешка намеса.
- Политики на Европейския съюз и България за инвазивните чужди видове
Европейският съюз има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на ИЧВ. Водеща роля в нея има Регламент №1143/2014. Регламентът е задължителен и всички страни-членки трябва да прилагат съгласувани действия за ограничаването на ИЧВ. Към него има Списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Редовно се разглеждат предложения за включване на нови видове в него. Първият Списък на Съюза е приет през 2016 г., а последният – през юли 2019 г. България, развива и своя национална законодателна рамка и политика срещу ИЧВ.
- Атлас на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз издаден през 2017 г. от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), към БАН в рамките на проект „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа - средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България” ESENIAS-TOOLS, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.
- Наръчник за разпознаване на инвазивни чужди видове в европейските гори, (на английски език). Наръчникът е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Издаден е от словенският Институт за гората, през 2019 г. Подготвен е първо на словенски, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ LIFE ARTEMIS, финансиран от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и словенската Агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.
- Мобилно приложение за инвазивните чужди видове на Европейския съюз
Европейската комисия е разработила специално мобилно приложение – „Инвазивни чужди видове в Европа“. Чрез него всеки може да подаде сигнал за ИЧВ от Списъка на Съюза в Съвместния изследователски център на ЕК, където информацията се събира и обработва. По този начин всеки гражданин може да допринесе за ранното откриване на нови нашественици.
Полеви формуляр (отваря се чрез браузър Mozilla) - Полеви формуляр (отваря се чрез браузър Chrome)
Литература:
Инвазивни чужди видове растения в България
Въздействие
Инвазивните видове растения навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваеми земи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.
Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по конкретно:
- загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.
- намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант
- разрушаване на инфраструктура - айланта, аморфата и фалопията имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.
- Някои ИЧВ растения, като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).
Определител на инвазивните чужди видове животни от значение за Европейския съюз и България
Определителят е изготвен по проект „Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука: Подходи за изпълнение на гражданската наука за чуждите видове, управление на данните и стандарти“ Договор № КП-06-COST-13/ 06.08.2019 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ в рамките на COST Акция CA17122 „Повишаване на познанията за чуждите видове с помощта на гражданската наука“ (Alien CSI, https://alien-csi.eu/). Европейската програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите COST се финансира от Европейския съюз.
Краткият определител съдържа информация и оригинални данни за България за 46 инвазивни чужди видове животни от значение за ЕС и България. От тях 18 вида са безгръбначни животни (1 бриозоа, 7 вида раци, 4 насекоми и 6 мекотели) и 28 вида са гръбначни животни (11 риби, 2 земноводни, 1 влечуго, 6 вида птици и 8 бозайници). По отношение на България, в Краткия определител са включени всички инвазивни чужди видове животни от значение за ЕС, които се срещат в България (11 вида), ИЧВ, които не попадат в списъка на Регламент (ЕС) 1143/2014, но са от значение за България (15 вида) и ИЧВ от предупредителния списък (Alert list) за България (20 вида). Информацията за всеки вид е представена в 5 раздела: 1) Произход; 2) Отличителни белези; 3) Размери; 4) Местообитание; и 5) Разпространение в България. Статиите са илюстрирани със снимки на видовете. Краткият определител е предназначен за широк кръг ползватели, както професионалисти, така и любители.
Препратки към сайтове с допълнителна информация за инвазивните чужди видове:
Министерство на околната среда и водите
Проект LIFE16NATBG000856 поддържа и подпомага опазването на четири от най-редките и силно уязвими типа природни местообитания, в България и Европа