Днес отбелязваме Международния ден на Черно море

Чрез него черноморските държави България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна поставят рамката на бъдещото сътрудничество по отношение на Черно море.  Международният ден  - 31 октомври привлича вниманието на обществеността върху усилията за опазването на Черно море.

По повод Международния ден на Черно море на 31 октомври т.г. в Бургас ще се състои среща на високо ниво. В нея ще участват представители на страните по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция) - България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна, както и представители на Черноморската комисия, ЕС, Международната комисия за опазване на река Дунав, академичните среди, дипломати, министри, бизнеса и неправителствения сектор. Срещата ще започне в 9.30 часа в Експо център „Флора“.

По повод деня Изпълнителна агенция по околна среда публикува съчинението „Аз и морето“ на Елка Стоянова, ученичка от VI^"а"  клас на  66 СУ ”Филип Станиславов”, гр. София.          

                                                            Аз и морето

Аз съм голяма любопитка. Обожавам да задавам въпроси. Когато отговор няма, си го давам сама! 

Какво е човекът? Господарят на живота. Какво е природата? Светът около нас. Цветята и дърветата, планите и реките. Красива и величествена.

Защо господарят на живота, човекът не се грижи достатъчно за нея? Защо я забравя? Защо не се замисля, че тя го храни? Защо хвърля хартийка на земята или фас през прозореца на колата си? Въпроси, на които не мога да измисля отговори...

Обичам лятото. Тогава морето ми се усмихва. Нищо, че името му е „черно” питала съм се защо ли се казва така. Може би, защото съдбата на нашата родина дълги години е била черна. Като мъката на онези, които са страдали и загивали през тежките векове на робството...

Една сутрин, докато си правех пясъчен замък на плажа, дочух глас. Морето ми заговори! Без да му задавам въпроси. Разказа ми една тъжна история. Сините му сълзи заливаха пясъка...

– Аз съм едно  голямо, но тъжно море. Необятно но безсилно. Обичам хората, но някои от тях не ме обичат. Замърсяват ме, хвърлят отпадъци във водите ми. Аз гостоприемно ги пускам във владенията си, а  те са неблагодарни гости. Затова понякога съм бурно, за да им кажа да ме щадят. Кажи това на хората, момиченце!

 А после видях една красива бяла мида, дар от морето. Бяла и чиста като сълза. Като сълзата, която се стече по бузата ми...