Световен ден на влажните зони

Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари като целта е повишаване на глобалната осведоменост за значението на влажните зони. С темата всяка година се акцентира на разнообразните ползи на влажните зони за човечеството и природата. През 2024 г. денят се отбелязва под надслов: „Влажните зони и благополучието на човека“. 

Какво представляват влажните зони? 

• Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения.  Те съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. 

• Влажните зони имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. 

• Влажните зони играят съществена роля в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. Всеки декар влажна зона поглъща до 1,5 милиона галона вода от наводнения; 

• Влажните зони съхраняват големи количества въглерод. Торфищата складират два пъти повече въглерод от горите. Солените блата, мангровите гори и леглата от морска трева, са също складове на огромни количества въглерод. Това прави влажните зони изключително  важни за предотвратяване на промените в климата. 

• Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Те предлагат добри условия за развитие на туризъм. 

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони (приета на 02.02.1971 г. в гр. Рамсар, Иран). В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49912,43 ха, това са: Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността Пода, Поморийско езеро, Комплекс Ропотамо, Езеро Сребърна, Езеро Вая и Карстов извор Драгоманско блато. Общата им площ е 49 912, 43 ха, което е 0.45% от територията на страната.   

Влажните зони са изключителни уязвими екосистеми – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени.  

Днес тези екосистеми са сред най-приоритетните за опазване обекти. Голяма част от организмите, които разчитат за своето оцеляване основно на влажните зони са редки или застрашени от изчезване. Такива са например: растителните видове Жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) и Жълта водна роза (Nuphar lutea) и животинските видове Северен гребенест тритон (Triturus cristatus), Южна блатна костенурка (Mauremys rivulata), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Лопатарка (Platalea leucorodia), Видра (Lutra lutra) и др.