Характеристика на водните ресурси и водоползването

 Ключови послания

Спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.

Водните ресурси се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната.

Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености.

Възобновими пресни водни ресурси

Дефиниция на индикатора

Възобновимите пресни водни ресурси са сума от вътрешния отток и действителния външен приток. Вътрешният отток е обемът на валежите минус изпаренията. Действителният външен приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, водните ресурси се изчисляват като дългосрочна средногодишна стойност за период от 30 или повече последователни години.

Източник на данни

• Източник на данни за възобновимите пресни водни ресурси на България (дългосрочни средногодишни) са МОСВ и Националния институт по метеорология и хидрология.

• Евростат, линк http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database

Оценка на индикатора

Пресните водни ресурси на България се оценяват на 106,7 млрд. m³ годишно, в т.ч. и река Дунав (дългосрочна средна, 1961-2011 г.) и се разпределят неравномерно на територията на страната. Преобладаващата част от тях се формират от външен приток (84%), както на повечето страни от Дунавския басейн. Освен това, характерни за страната са големите разходи на валежи за изпарение (75%).

В зависимост от климатичните и хидроложките условия, водните ресурси се различават значително между отделните страни.

Фиг.1. Пресни водни ресурси за някои европейски страни

(дългосрочна средногодишна, последни налични данни)

Пресни водни ресурси на човек от населението

Дефиниция на индикатора

Показателят се изчислява чрез съотношението на пресните водни ресурси (дългосрочна средногодишна) и средногодишното население. Показателят дава възможност да се разкрият различията между страните и регионите в зависимост от гъстотата на населението, хидроложките и географските особености.

Източници на информация

Евростат, линк http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database

Оценка на индикатора

Пресните водни ресурси на България са около 14 хил. m³/год. средно на човек, което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Независимо от това, определени райони на страната може да изпитват недостиг на вода, поради неравномерното териториално разпределение на ресурсите.

Фиг.2. Пресни водни ресурси на човек от населението за някои европейски страни

(дългосрочна средногодишна, последни налични данни)

<td >Ключов въпрос Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната и доколко е устойчиво управлението с оглед наличностите? Какви са различията във водовземането между регионите и страните?

Ключови послания

Посредством групови селищни водоснабдителни системи се осигурява достъп до питейна вода на 99 % от населението.

Намалява населението с режим на водоснабдяване – от 22% за 2000 г. на 1% за 2010 г. Нарастване е регистрирано през 2011 г. – на режим поради недостиг на вода е било 3% от населението в страната.

След 1990 г. водовземането в страната намалява с бързи темпове поради ограниченото напояване и цялостното преструктуриране на икономиката. След 2000 г. структурата на водоползването в страната се стабилизира, иззетите води са между 5,8 и 6,9 млрд. m³ годишно.

Натискът върху водните ресурси, измерен чрез индекса на експлоатация на национално ниво e под 10%, т.е. водовземането в България не предизвиква стрес на водната екосистема. Недостиг на вода обаче може да се наблюдава в определени региони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлените дейности.

България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек и е сред европейските страни, които разчитат главно на повърхностни водоизточници - поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно около 60% от иззетите води в страната се използват за охлаждащи процеси при енергопроизводството, които обаче след употреба се връщат обратно във водоизточниците. Териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености обуславят и значимите регионални различия вътре в страната.

Иззети пресни води по основни икономически дейности в България

Дефиниция на индикатора

Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните – всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергетика и за собствено снабдяване на домакинствата.

Източници на информация

Информацията се осигурява чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:

• „Водоснабдяване, канализация и пречистване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).

• „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m³ вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки. Oт 2008 г. данните по икономически дейности са агрегирани по КИД 08 (NACE, Rev.2).

Оценка на индикатора

Oсновните потребители на вода са селското стопанство, индустрията и битовия сектор (домакинства и услуги). Преобладаваща част от водите са добиват за собствени цели (средногодишно 69%), а останалата част за водоснабдяване - питейно-битово и напояване. С най-голямо значение са повърхностните води, които осигуряват средногодишно 90% от необходимите ресурси.

След 1990 г. иззетите пресни води (бруто) намаляват с бързи темпове и през 1995 г. спадат до 62% (6,3 млрд. m³) от равнището на 1990 г. Най-значимо е намалението на водите за напояване (с над 90%), главно поради преструктурирането на селското стопанство. За същия период намалява и водовземането за обществено водоснабдяване (ВиК – с 28%) и преработващата индустрия (с 33%).

След 1995 г. темповете на намаление се забавят, отбелязват се краткосрочни движения в зависимост от водната обезпеченост и структурата на производството. За периода 2000-2011 г. иззетите пресни води се оценяват средногодишно на 6,3 млрд. m³. През 2011 г. количествата (6,4 млрд. m³) са над средните за периода, основно поради завишеното търсене на вода за напояване и енергийното водоползване. Водите за охлаждане в енергетиката съставляват между 53-67% от сумарното водовземане или средногодишно за периода – около 60% . В количествен аспект те не оказват натиск, тъй като след употреба обикновено се връщат отново във водоизточника. Устойчива тенденция на намаление се регистрира при преработващата и добивната промишленост.

Фиг.3. Иззети пресни води по основни икономически дейности в България

Общественото водоснабдяване (ВиК) е с относително малък дял във водовземането (средногодишно 16% от иззетите пресни води, 2000-2011 г.), но е във фокуса на вниманието, тъй като осигурява питейна вода на 99% от населението на страната. За периода 2000-2011 г. иззетата вода за питейно-битово водоснабдяване постепенно намалява и през 2011 г. достига най-ниското равнище (917 млн. m³) или с около 22% по-малко спрямо 2000 г. Подземните води осигуряват средногодишно 48% от необходимите ресурси. Най-зависим от тях е Източнобеломорският район, където 83% (2011 г.) от количеството се осигурява от подземни водоизточници.

Иззетите води за производството на хидроенергия не са включени в общия баланс. Общият обем зависи от водната обезпеченост и инсталираните мощности. За периода 2005 – 2011 г. преработените сурови води са между 8,6 (2008 г.) и 15,0 млрд. m³ годишно (2005 г.).

Иззети пресни водни ресурси на човек от населението

Дефиниция на индикатора

Показателят се изчислява чрез съотношението на иззетите пресни водни ресурси през годината и средногодишното население. Чрез него се разкриват различията между регионите и страните.

Източници на информация

НСИ – годишни статистически наблюдения за водите:

• „Водоснабдяване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).

• „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m³ вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Евростат, линк: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database

Оценка на индикатора 

След 1990 г. намаляват иззетите пресни води средно на човек от населението - от 1172 m³ през 1990 г. на 753 през 1995 година. За периода 2000-2010 г. иззетото количество се стабилизира – между 715 и 882 m³/год. средно на човек. През относително сухата 2011 г. са иззети 869 m³/год./чов. като повърхностните води са 11 пъти повече от подземните.

Фиг.4. Иззети пресни води на човек от населението общо за страната

Неравномерното териториално разпределение на населението и интензивните икономически дейности определят регионалните различия във водовземането в страната. Сравнението между районите за басейново управление на водите показва, че до 2006 г. водещо място по обем на иззетата вода средно на човек заема Дунавският район поради охлаждащите води за енергийно производство. След този период равнището спада за сметка на водовземането в Източнобеломорски басейнов район, където енергийното водоползване отбелязва тенденция на нарастване. Най-малки водни обеми се добиват в Западнобеломорския район – 192 m³ средно на човек за 2011 г.

Фиг.5. Иззети пресни води на човек от населението по райони за басейново управление на водите

Сравнението с други страни показва, че България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек, след Естония (1036 m³/чов., 2009 г.) и Гърция (854 m³/чов., 2007 г.), защото над половината от водите в тези страни са необходими за охлаждане при производството на електроенергия.

Фиг.6. Общо иззети пресни води на човек за някои европейски страни

(последна налична година)

Индекс на експлоатация на водните ресурси (WEI)

Дефиниция на индикатора

Индексът на експлоатация на водите се изчислява чрез съотношението между годишния обем на иззетите пресни води и дългосрочните средногодишни пресни водни ресурси. Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При по-малък от 10% няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Особено важен е този показател на регионално ниво, тъй като разкрива диспропорциите между нуждите от вода и наличните ресурси. Макар, че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденциите и регионалните различия.

Източници на информация

НСИ – годишни статистически наблюдения за водите

МОСВ – пресни водни ресурси

Оценка на индикатора

До 1995 г. индексът на експлоатация на водите спада с бързи темпове – от 9,7% за 1990 г. на 6% за 1995 година. За периода 2000-2010 г. индексът варира между 5,5% (2001 г.) и 6,6% (2003 г.). Основната част от водите са за охлаждане в енергетиката (60%), които след употреба се връщат обратно във водоизточниците. Съгласно приетите прагове, водовземането не предизвиква стрес върху водните екосистеми в България. Недостиг на вода обаче може да се наблюдава в определени региони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности.

Фиг.7. Индекс на експлоатация на водните ресурси в България

Ключови послания

Значим спад на използваните води за периода 1990-1995 г. вследствие преструктурирането на икономиката, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране на водните количества и структурата на водоползването.

Енергетиката е най-големия водоползвател – за охлаждащи процеси се използват средногодишно около 75% от използваните водни ресурси (2000-2011 г.).

В периода 2000-2011 г. се регистрира нарастване на търсенето на вода за напояване, а в преработващата и добивна промишленост – устойчива тенденция на намаление.

От 1990 г. до 1997 г. намалява потреблението на питейна вода от домакинствата, след което се стабилизира между 90 и 100 l/ден. средно на човек. Регистрират се и значими регионални различия в потреблението.

Използване на водите в различните сектори на икономиката

Дефиниция на индикатора

Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.

Източници на данни

НСИ – годишни статистически наблюдения за водите:

• „Водоснабдяване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).

• „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват – предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m³ вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Евростат - линк: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database

Оценка на индикатора

Преструктурирането на икономиката след 1990 г. се отразява на структурата и тенденциите при използването на водата. Значим спад на използваната вода е отбелязан в периода 1990-1995 г. - от 9,9 млрд. m³ (1990 г.) на 6,0 млрд. m³ (1995 г.). Намалението се формира основно от водите за напояване - през 1990 г. те съставляват 25% от използваната вода, а през 1995 г. достигат 3%. Намалява питейната вода, използвана от домакинствата – от 129 l/ден/чов. през 1990 г. на 99 l средно на човек през 1995 година.

След 2000 г. темповете на намаление се забавят и за периода 2000-2011 г. използваният обем е между 4,8 и 5,8 млрд. m³. Използваните води през 2011 г. са в същия интервал - около 5,2 млрд. m³. С най-голям дял са водите за охлаждащи процеси за енергопроизводство – средногодишно около 75% (2000-2011 г.). В този период нараства търсенето на вода за напояване, което се определя от климатичните фактори, размера на напояваните площи, вида на поливните култури. През относително сухата 2011 г. водите за напояване достигат до 348 млн. m³ (основно за оризища) или с 55% повече спрямо тези през 2000 година. Устойчива тенденция на намаление се регистрира при потреблението в услугите, добивната и преработващата промишленост (основно при производството на хранителни продукти, производство на основни метали, хартия, текстил и други). Използваната питейна вода от домакинствата през 2011 г. е 100 l/ден средно на човек или с 1 l по-малко спрямо 2000 г.

Фиг.8. Използвана вода по основни дейности

Ключови послания

В периода 1990-1995 г. количеството на образуваните отпадъчни води намалява с бързи темпове в резултат на преструктурирането на икономическите дейности, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране.

Средногодишно 58% от генерираните индустриални и 74% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) в периода 2000-2011 г.

Макар и с бавни темпове, нараства делът на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ – от 66,5% през 1995 г. на 74,0% през 2011 г.

След 2005 г. се увеличава броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води. През 2011 г. са работили 89 станции (33 повече спрямо 2005 г.), с които е свързано 55,7% от населението на страната.

От друга страна, към края на 2011 г. без СПСОВ са 33 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.

Обновяването на обществената канализация и изграждането на съвременни пречиствателни станции изисква високи инвестиционни разходи и необходимо технологично време за изграждане на съоръженията. За периода 2005-2011 г. инвестиционните и текущите разходи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води са 2057 млн. лева или общо за периода - 271 лв. на човек от населението.

Количество и степен на пречистване на отпадъчните води

Дефиниция на индикатора

Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба напускат мястото на използване (напр. предприятие) и се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. При статистическите наблюдения са разграничени две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни станции (СПСОВ). Общото количество на отведените води във водните обекти се изчислява като сума от директно заустените от наблюдаваните предприятия води, обществената канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране. Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води). Данните за СПСОВ се отнасят за действащите станции, експлоатирани от ВиК операторите и общините. Пречиствателните станции на предприятия, хотели и др. са отделна категория.

Източници на информация

Източник на информация са годишните статистически наблюдения, провеждани съгласно Националната статистическа програма:

• „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.

• „Водопотребление“ - частично статистическо наблюдение (т.нар. изучаване на основния масив), обхващащо по-значимите водоползватели. Критерий за обхват – предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m³/вода годишно. Доброволно представят данни и юридически лица под този критерий.

Информацията е резултат от отчетените данни, оценки и изчисления

Оценка на индикатора 

Количеството на образуваните отпадъчни и охлаждащи води от икономическите дейности следва равнището на потреблението. Средногодишно 80% от използваните води (2000-2011 г.) се отвеждат във водните обекти и обществената канализация. Отработените води от охлаждащи процеси са средногодишно около 3,6 млрд. m³ (2000-2011 г.), които обикновено се връщат обратно във водоизточниците.

Отделно от охлаждащите са отпадъчните води, образувани от други дейности и производствени процеси. През 2011 г. общото количество на образуваните води е оценено на 451 млн. m³, което е с около 6% по-малко от средното количество за периода 2005-2010 г. С най-голям дял са отпадъчните води от битовия сектор (домакинства и услуги) и преработващата промишленост. Със значителни обеми се отличават 2003 и 2004 г., когато след разрешение от контролните органи във водните обекти са постъпили съхранявани в хвостохранилища отпадъчни води от минали периоди.

Фиг.9. Структура на образуваните отпадъчни води от точкови източници по основни дейности (без отработени охлаждащи води)

Средногодишно 57% от генерираните индустриални и 74% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в селищни пречиствателни станции (2005-2011 г.). Обществената канализация в страната е преобладаващо смесена и събира едновременно промишлени, битови и дъждовни води. Около 87% от мрежата, експлоатирана от ВиК е изградена преди 1990 г., предимно с бетонови тръби (92%). След 2005 г. се увеличава броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води – от 56 (2005 г.) на 89 бр. (2011 г.) с общ проектен капацитет 518 БПК₅ (тона О₂/ден.). Само през 2011 г. са влезли в експлоатация 11 нови станции, преобладаващо с вторично и третично пречистване, с които са обхванати около 452 хил. души от населението.

Общият обем на отведените отпадъчни води във водни обекти от икономическите дейности и обществената канализация (вкл. дъждовни) през 2011 г. се оценява на около 791 млн. m³, от които 75% са пречистени на място или в селищни пречиствателни станции.

Подобрява степента на пречистване – през 2005 г. поне с вторични методи са обработени 56% от отпадъчните води, а през 2011 г. - 60% от общо отведените отпадъчни води във водни обекти.

Фиг.10. Отпадъчни води, отведени във водни обекти по степен на третиране (без отработени охлаждащи води)

Изграждането на канализационни мрежи и съвременни пречиствателни станции за отпадъчни води изисква високи инвестиционни разходи и необходимо технологично време за изграждане на съоръженията. През 2011 г. общите разходи за отвеждане и пречистване на отпадъчните води (инвестиции и текущи) възлизат на около 309 млн. лева, което е 0,4% от БВП. Най-големи инвестиции за селищни пречиствателни станции са извършени през 2008 г. (около 174 млн.лв). За периода 2005-2011 г. инвестиционните и текущите разходи за отпадъчни води са 2057 млн. лева или общо 271 лв. на човек от населението.

Фиг.11. Разходи за отвеждане и пречистване на отпадъчните води²

Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ)

Дефиниция на индикатора

Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ.

Източници на информация

НСИ –статистическото наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.

Евростат – линк: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database

Оценка на индикатора

Относителният дял на населението, свързано с обществена канализационна мрежа, бавно нараства – от 66,7% (2000 г.) на 74,0 % (2011 г.). Нараства и населението, свързано със СПСОВ – от 35,4% през 1995 г. на 55,7 % през 2011 г. С вторично и третично пречистване през 2011 г. е обхванато 53% от населението на страната. Със собствено третиране на отпадъчните води (напр. септични и изгребни ями) е 26% от населението, а с обществена канализация без пречистване – 18%.

Фиг.12. Дял на населението, свързано с обществена канализация и ПСОВ

Сравнението по басейнови райони за управление на водите показва, че водещи по дял на населението, свързано със станции за отпадъчни води са Черноморският и Дунавският район - с преобладаващо вторично и третично пречистване.

Фиг.13. Дял на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ по басейнови райони за управление на водите през 2011 г.

Сравнението с други европейски страни показва, че въпреки напредъка през последните години, България е сред страните с относително нисък дял на населението, свързано със СПСОВ. Към края на 2011 г. без пречиствателни станции са 33 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.

Фиг.14. Население, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води в някои европейски страни (последна налична година)

Сравнението по басейнови райони за управление на водите показва, че Черноморският и Дунавският район са с най-голям дял население свързано със СПСОВ и с обществена канализация.