Състояние на подземните води

 Ключови послания

В периода 1997 – 2011 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Намаляване на средните годишни концентрации показват общото желязо, амониевите йони, фосфатите и хлоридите, а липса на изразени тенденции се наблюдават при нитратите, нитритите, перманганатната окисляемост, мангана и сулфатите. Процентът на пунктовете с превишения на стандарта за качество (СК) през повечето години е под 10% или по-нисък. За показателите общо желязо и манган се наблюдава значително понижаване на процента пунктове с превишения на СК след 2005 г.

За периода 2001-2011 г. седем от деветте показатели за подземни води (амониеви, нитритни йони, перменганатна окисляемост, сулфати и хлориди, общо желязо и манган) показват понижение. Спрямо 2010 г. се забелязва намаляване на средните концентрации за нитрити, перманганатна окисляемост и хлориди.

Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води за два четиригодишни периода 2004 – 2007 г. и 2008 – 2011 г. показват преобладаване на процента на силно повишаване на нитратното съдържание в разкритите подземни води, а за водите от карстовите извори се наблюдава слабо понижение или липса на тенденция.

През 2011 г. е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности и много по-добре изразена тенденция на спадане на нивата, регистрирана в 45 наблюдателни пункта.

Химично състояние на подземните води

Дефиниция на индикаторите

Индикаторите представляват средногодишните стойности на концентрациите на замърсителите, определени с Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (с изменение и допълнение, ДВ бр. 15 от 21.02.2012 г., в сила от 21.02.2012 г.): активна реакция (рН), Електропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, фосфати, натрий, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.

Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за химично състояние на подземните води от базата данни на ИАОС за интервала 1997-2011 г.

Оценка на индикаторите

Процентът на пунктове от националната мониторингова мрежа за химичното състояние на подземните води, в които средните годишни стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води, съгласно Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, определени за последните 15 години са представени на фиг. 22. Стандартите за качество за отделните индикатори са изброени в легендата и са използвани за всички години, които са показани в фигурата.

Фиг. 22. Брой пунктове с превишаване на стандартите за качество на подземните води спрямо общия брой пунктове, %

Източник: ИАОС

След анализ на данните от мониторинга на подземните води, както и резултатите от статистическите обработки се установява, че по-значим е процентът на пунктове с превишения на СК при показателите: общо желязо, манган и нитрати. За останалите замърсители процентът на пунктовете с превишения на СК през повечето години е под 10% или по-нисък. За показателите общо желязо и манган се наблюдава значително понижаване на процента пунктове с превишения на СК след 2005 г. При нитратите не се наблюдава ясно изразена тенденция за 15-годишния период, но има снижаване след 2008 г.

Индексите за индивидуалните индикатори, определени спрямо една базова година – 1997г. (15-годишен период) са изчислени като средноаритметични за страната от средногодишните стойности във всички мониторингови пунктове от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води.

Фиг. 23. Динамика на изменението на индикаторите за химично състояние на подземни води в България за периода 1997 – 2011 г.

Източник: ИАОС 

След анализ на средните концентрации на индикаторите по години за страната – изчислени спрямо средните им концентрации през 1997 г.(базова година) и представени на фиг. 23 се констатира, че всички показатели с изключение на фосфатите имат средногодишна концентрация през 2011 по-ниска от базовата година. През 15-годишния период се наблюдава тенденция на намаляване или липса на тенденция на замърсителите, опроделени по средногодишните стойности на концентрациите. Съответно намаляване на средните концентрации показват общото желязо, амониевите йони, фосфатите и хлоридите, а липса на изразени тенденции се наблюдават при нитрати, нитрити, перманганатна окисляемост, манган и сулфати. Спрямо предходната 2010 г. се забелязва намаляване на средните концентрации за нитрити, перманганатна окисляемост и хлориди, нарастване на средните концентрации на общо желязо и манган, както и много несъществени повишения при нитрати, аммоний, фосфати и сулфати.

Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите

Това е причината, поради която представяме на отделна карта състоянието на подземните водни тела в страната и на отделните мониторингови пунктове по съдържание на нитрати за 2011 г. (фиг. 24), а всички останали параметри, а именно рН, електропроводимост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитритни йони, фосфати, магнезий, натрий, общо желязо, манган и сулфати, представяме на една обща карта (фиг. 25).

Подземните водни тела, са определени в лошо състояние по съдържание на нитрати, когато средногодишното съдържание на нитрати в поне един от мониторинговите пунктове, превишава стандарта за качество (СК) - 50 mg/l.

Фиг. 24. Подземни водни тела и мониторингови пунктове със съдържание на нитрати над стандарта за качество на подземните води за 2011 г.

Източник: ИАОС

През 2011г. процента на пунктовете, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати е 13,27 % от общия брой пунктове за страната. Установените превишения са главно в пунктове привързани към най-плитките подземни води- кватернерни и неогенски отложения, както и в част от карстовите и пукнатинни подземни води, които са уязвими на замърсяване.

Подземните водни тела, са определени в лошо състояние, когато съдържат поне един мониторингов пункт, в който средногодишните стойности за 2011г. на поне един показател, от останалите 11 параметъра, превишават съответните им стандарти за качество.  

Фиг. 25. Подземни водни тела и мониторингови пунктове с показатели над стандартите за качество на подземните води през 2011 г.

Източник: ИАОС

Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR

Направено е изчисление на трендове за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два четиригодишни периода 2004-2007 г. и 2008-2011 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са налични данни за двата четиригодишни периода.  

Фиг. 26. Тенденции в изменението на нитратното съдържание в подземни води за два четиригодишни периода 2004-2007г. /2008-2011г.

Източник:ИАОС

Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове:

Тип 0 - разкрити подземни води с ниво 0-5 m;

Тип 1a - разкрити подземни води с ниво 5-15 m;

Тип 1b - разкрити подземни води с ниво 15-30 m;

Тип 1c - разкрити подземни води с ниво >30 m;

Тип 2 - закрити подземни води;

Тип 3 - карстови извори. 

Резултатите показват преобладаване на трендовете на силно повишение на концентрациите при разкритите подземни води от тип 1a (33% от пунктовете), а също и при дълбоко залягащите открити подземни води (тип 1c) - в 30,77 % от пунктовете. В 25,64 % от пунктовете за подземните води от тип 1a се установява тенденция на силно понижение. При по–дълбокозалягащите разкрити подземни води (тип 1b) се забелязва преобладаване на тренд слабо повишение на концентрациите на нитрати (28,86%) и липса на тендения (22 %). При закритите подземни води (тип 2) преобладават пунктовете с липса на тенденция (24,13% от пунктовете) и слаба тендения на понижение (24,13 %). За водите от карстови извори се наблюдава преобладаване на случаите с липса на тенденция (24,2%) и слабо понижение (27,3%).

Количествено състояние на подземните води

Дефиниция на индикаторите

Индикатори за количествено състояние на подземните води са измерените нива в кладенци и дебити на извори.

Източници на информация

Оценката на количественото състояние на подземните води за 2011 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ.

Оценка на индикаторите

През 2011 г. е установено голямо пространствено разнообразие и много добре изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси. Тенденцията е регистрирана при 74 наблюдателни пункта – извори или в около 73% от случаите, представящи различни басейни с подземни води. Не е установена добре изразена тенденция на изменение в 2% от случаите.

Установено е голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишните месечни стойности и много по-добре изразена тенденция на понижаване на нивата, регистрирана в 45 наблюдателни пункта или в 67% от наблюдаваните случаи.

През по-голямата част на годината, в 83% от наблюдаваните басейни с подземни води, средномесечните стойности на дебита са под съответните месечни норми с отклонения от 3 до 99%.

Тенденции в изменението на дебита на изворите

През периода 2002 – 2011 г. са установени много добре изразени тенденции към спадане на дебита на изворите, регистрирани в около 41% от наблюдаваните басейни с подземни води. Такива са тенденциите в басейна на платото Пъстрината, в Градешнишко-Владимировски, Нишавски, Искрецки, част от Разложки и Куклен-Добростански карстов басейн, в басейните Златна Панега, на Тетевенска антиклинала и масива Голо бърдо, в барем-аптски и малм-валанжски водоносен комплекс на Североизточна България, както и в басейните на студени пукнатинни води в Рило-Пирински и Източнородопски район. При Извор №13612 Пали лула за десетгодишния период се наблюдава ясно изразено спадане на дебита на извора - от средно 350 l/s до 250 l/s.

За същия годишен период в 38% от наблюдаваните басейни с подземни води са установени добре изразени положителни тенденции на дебита. Такива тенденции са проявени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинала, в част от Бистрец-Мътнишки,

Етрополски, Скакавишки, Бобошево-Мърводолски, Гоцеделчевски (Струмска част), Чепински, Перущица-Огняновски и част от Настан-Триградски карстов басейн, както и в басейните на Башдерменска и част от Стойловска синклинала. За десетгодишния период дебита на извор №64012 Девин-кв. Настан се повишава с близо 250 l/s. За извор №54912 Мърводол се установява също ясно изразена тенденция на повишаване на дебита му от приблизително 20 l/s през 2002г. до 45 l/s. през 2011г.

Без добре изразени тенденции на изменение за периода 2002 – 2011 г. е дебитът на изворите в около 21% от наблюдаваните случаи, съответно в част от Бистрец-Мътнишки, Милановски, Ловешко-Търновски, Котленски, части от Разложки и Настан-Триградски карстов басейн, както и в част от басейна на Стойловска синклинала.

Тенденции в изменението на водните нива

В изменението на нивата на подземните води в периода 2002 – 2011 г. са установени добре изразени тенденции към повишение в 44% от наблюдаваните случаи. Макар и по-слабо изразени такива са тенденциите, установени на места в терасите на реките в Северна и Източна България (Дунав, Огоста, Искър и Камчия). По-добре изразени са тенденции в терасите на Струма, Марица и Тунджа, в Софийска, Дупнишка и Сливенска котловина, както и в сарматски водоносен хоризонт и барем-аптски водоносен комплекс на Североизточна България. В малм-валанжски водоносен комплекс на същия район на страната тенденциите са преобладаващо положителни. За пункт кладенец №423Т2 Стан повишаването на нивото на подземните води е с около 400 см, за периода от 2002 – 2011г.

За същия годишен период в 42% от наблюдаваните случаи са установени добре изразени отрицателни тенденции на водните нива. Такива тенденции са проявени на места в терасите на реките Дунав, Скът, Искър, Вит, Янтра, Места, Марица и Факийска, в Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловина, както и в Горнотракийска низина. Ясно изразено е понижаването на нивото на подземните води в пункт -кл. №655Т1-Пловдив, в който нивото спада приблизително с 100 см.

Без добре изразени тенденции в периода 2002 – 2011 г. са нивата на подземните води в 14% от наблюдаваните случаи, установени на места в терасите на Дунав, Огоста, Искър, Тунджа, Софийска котловина, както и на места в барем-аптски водоносен комплекс на Североизточна България.