Състояние на повърхностните води

 Ключови послания

През периода 1996-2011 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите, но въпреки това все още има водни тела в риск, посочени в разработените от басейновите дирекции планове за управление на речните басейни (ПУРБ)¹. За тези тела са изготвени програми от мерки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

За периода 1996-2011 г. концентрациите на NH₄-N (Амониев азот), БПК₅ (Биохимична потребност от кислород) и PO₄- P (Ортофосфати) покават понижение.

За периода 1996-2011 г. без съществено изменение остават разтворен кислород и NO₃ (Нитратен азот)

 През 2011 г. ясно личи тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели.

Физико-химично състояние на повърхностните води

Дефиниция на индикаторите

Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК₅ (BOD₅), ХПК (COD), амониев (NH₄- N) и нитратен (NO₃- N) азот, фосфати (PO₄- P).

Оценката на основните физикохимични показатели е направена на базата на средни годишни стойности категоризирани по Наредба №7/86 г.

Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води и за хидробиологичен мониторинг, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).

Оценка на индикаторите

За оценка на индикаторите са използвани данни за периода 1996– 2011 г.

На фиг. 15 е показано изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2011г. От нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите.

Фиг. 15. Изменение на концентрацията на основните индикатори за химично състояние на повърхностните води, mg/l

Източник:ИАОС

На следващата фиг.16 е представена динамиката, характеризираща изменението на средногодишните стойности на индикаторите за 2011 г., спрямо средногодишните им стойности за 1996 г., която е избрана за базова. Този подход спомага за по-детайлно проследяване на динамиката на показателите за един по-дълъг период от време. От графиката личи запазване на тенденцията за подобряване на състоянието на водите по основните химични показатели.

Фиг. 16. Динамика на изменението на основните показатели за химично състояние на повърхностните води общо за страната за периода 1996-2011 г., %

Източник: ИАОС

На територията на Дунавски район на басейново управление са разположени 174 мониторингови пункта. Наблюдава се запазване на доброто качеството на водите по основните показатели (индикатори). Изменението на концентраците им за периода 2002-2011 г. е показано на фиг.17.

Разтворен кислород – Броят на пробите за първа категория е 81%. По отношение на БПК₅ в първа категория попадат 134 пункта, което представлява 88% от всички. ХПК запазва своята тенденция за намаляване и през 2011г., като броят на пробите за първа категория е 92%, което е 159 от общия брой пунктове на този басейнов район. Пунктовете попадащи в първа категория по отношение на NH₄-N са 56%. NO₃-N и PO₄ също запазват тенденцията от последните години за подобрение, като съответно за NO₃- N, пунктовете попадащи в първа категория са 89%, а за PO₄-P съответно 86%.  

Фиг. 17. Изменение на концентрацията на основните индикатори за химично състояние на повърхностните води на територията на Дунавски район на басейново управление, mg/l

Източник:ИАОС

В Черноморски район на басейново управление има 114 пункта разположени по цялата територия на басейна. От тях по отношение на разтворен кислород в първа категория попадат 87% от обследваните пунктовете. БПК запазва тенденцията и през 2011г., като 84% от пунктовете попадат в първа категория. По отношение на ХПК процента на пунктовете в първа категория е 82% - 74 от пунктовете. За NH4-N, пунктовете попадащи в първа категория са 46%. Пунктовете попадащи в първа категория за показателя NO₃-N са 110, което представлява 89%. И през 2011 се запазва тенденцията по отношение на PO₄-P за понижение на концентрацията, като броят на пунктовете попадащи в първа категория е 74% от обследваните пунктове за региона. Като цяло може да се обобщи, че се наблюдава запазване на качеството на водите в района.  

Фиг. 18. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Черноморски район на басейново управление, mg/l

Източник:ИАОС

Проведеният през 2011 г. мониторинг на морски води е в ограничен времеви обхват и не позволява изготвяне на представителна оценка на индикатора за качеството на морските води.

На територията на Източнобеломорски район на басейново управление са разположени 124 пункта. Наблюдава се запазване на доброто качеството на водите по основните показатели (индикатори). Разтворен кислород – броят на пробите за първа категория е 119, което представлява 81%. По отношение на БПК₅ в първа категория попадат 98 пункта, което представлява 73% от всички. ХПК запазва своята тенденция за намаляване и през 2011г., като броят на пробите за първа категория е 77%, което е 102 от общия брой пунктове на този район. Пунктовете попадащи в първа категория по отношение на NH₄-N са 34%. NO₃-N и PO₄-P също запазват тенденцията от последните години за подобрение, като съответно за NO₃ пунктовете попадащи в първа категория са 98%, а за PO₄-P съответно 67%.

Фиг. 19. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Източнобеломорски район на басейново управление, mg/l

Източник: ИАОС

В Западнобеломорски-- район на басейново управление качеството на повърхностните води се запазва добро през периода на 2011 г. Общият брой на пунктовете обект на мониторинг е 108 разположени по цялата територия на басейновия район. От тях по отношение на разтворен кислород в първа категория попадат 82% от обследваните пунктовете, което е 68 пункта.БПК запазва тенденцията и през 2011г., като 84% от пунктовете попадат в първа категория това представлява 67 от пунктовете. По отношение на ХПК 89% от пунктовете попадат в първа категория. За NH4-N пунктовете попадащи в първа категория са 42 %.Пунктовете попадащи в първа категория за показателят NO₃-N са 107, което представлява 99% от пунктовете. И през 2011 се запазва тенденцията по отношение на PO₄-P за понижение на концентрацията, като пунктовете попадащи в първа категория са 82% от обследваните за региона.

Фиг. 20. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Западнобеломорски район на басейново управление, mg/l

Източник: ИАОС

Биологична оценка на състоянието на повърхностните води

Дефиниция на индикатора

Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс². Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване.

Източници на информация

Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.

Оценка на индикатора

Екологичната оценка на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято –есен) по методика, утвърдена със Заповед № РД – 412/15.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Екологичната оценка е направена на базата на извадка от данни за 2011 г. за 120 пункта, от главните речни поречия в България, като е направено сравнение с предходни години (2009-2010 г.). Оценката е представена в 5 класа (много добро, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят, съгласно изискванията на Наредба №1 за мониторинг на водите от 11.4.2011 г.(фиг.21).

Фиг.21 Биологична оценка на речни типове по макрозообентос за 2011 г.

Източник:ИАОС

В Дунавски район в речен басейн Западно от Огоста водите са в добро състояние с изключение на р.Тимок при пункт гр.Брегово (токсично замърсяване от мини „Бор” в Р.Сърбия). В речен басейн Огоста не са установени съществени промени в състоянието на водите, като подобрение на състоянието в сравнение с предходни години има само на р.Огоста в участъка след гр.Монтана. За речен басейн Искър в добро състояние са водите до гр.София, след което състоянието е умерено с изключение на участъка след гр.Нови Искър, където състоянието е много лошо. В много лошо състояние е и р. Малък Искър при с.Лъга (токсично замърсяване). Реките Ерма и Нишава традиционно са в добро състояние, както и р.Вит, където в много лошо състояние е само притока р.Тученица при с.Опанец (замърсяване с отпадъчни води от гр.Плевен). В речен басейн Русенски лом преобладаващата част от пунктовете са в умерено състояние. В лошо състояние е р.Русенски лом при устието при гр.Русе и в много лошо състояние е р.Бели лом след гр.Разград, като тази тенденция се запазва през последните години. В речен басейн Янтра в сравнение с предходни години се подобрява състоянието на р.Янтра в района на устието при гр.Новград и на р.Росица след гр.Севлиево. Влошено е състоянието на р.Янтра след гр.Габрово. В речен басейн Осъм е установено подобрение на състоянието на р.Осъм след гр.Троян.

В Черноморски район не се наблюдават съществени промени в състоянието на речните води в басейна на Черноморските Добруджански реки, като е отчетено подобрение в състоянието на р.Батова. В басейна на река Провадийска състоянието е умерено до добро. В по-голямата част от наблюдаваните пунктове от басейна на река Камчия състоянието също е умерено, като лошо е състоянието след гр. Велики Преслав от отпадъчните води на града. В басейна на Севернобургаските реки за р. Двойница и р. Хаджийска няма промяна в състоянието, а при р.Айтоска е отчетено влошаване от добро към умерено състояние. За района на Мандренски реки, басейна на Ропотамо и басейна на Велека данните от 2011 г. са оскъдни и определят състоянието като много добро.

В Източнобеломорски район в поречието на р. Марица водите са в много добро състояние от извора до с.Долна баня, след което състоянието на реката е умерено с изключение на района около гр.Белово, където състоянието е лошо. Много лошо е и състоянието на притока р.Соколица от непречистени битови и промишлени отпадъчни води от населените места и от ТЕЦ ''Контур Глобал Марица Изток-3''. Състоянието на р. Тополница е много лошо след гр.Копривщица и е лошо до яз. Тополница. След яз. Тополница състоянието на реката се подобрява. В сравнение с предходни години поречието на р.Тополница остава силно негативно повлияно от градовете и производствата в района (гр.Копривщица, гр.Златица, гр. Пирдоп, хвостохранилище Медет). В басейна на р. Тунджа през 2011 г. няма съществени промени в състоянието.

В поречие Арда състоянието на водите е добро в района до гр.Рудозем, след което състоянието е умерено с изключение на района след устието на р.Крумовица и района на яз.Студен Кладенец (в опашката на язовира се заустват непречистените води от канализацията на гр.Кърджали, както и промишлените води от ОЦК-Кърджали), където състоянието се влошава. В по-лошо състояние традиционно е р.Маданска (след гр.Мадан), а при р.Черна (след гр.Смолян) и при р.Върбица след гр.Златоград състоянието се подобрява.

В Западнобеломорски район за басейна на река Места не са установени промени на състоянието – то е умерено до добро, като лошо е състоянието само на р. Глазне при устието след с.Баня. В басейна на река Струма състоянието на речните води също е без съществени промени и е от умерено до добро, като традиционно лошо е състоянието на двата притока - Благоевградска Бистрица след гр. Благоевград и на Санданска Бистрица след гр.Сандански. Установено е подобрение в състоянието на р.Струма в района на гр. Кресна. Не са установени съществени промени и в басейна на река Доспат – състоянието е добро до много добро с изключение на района след гр.Доспат, където състоянието е лошо.

През 2011г. стартира мониторинга на биологичните качествени елементи на повърхностни води от категория „езеро“. По договори с външни научни организации сe получиха първоначални данни за биологичните качествени елементи макрозообентос, макрофити, фитопланктон и риби, които са основа за разработване на нови индикатори за биологична оценка. Тъй като достоверността на оценката и определянето на тенденциите в промените на екологичното състояние изисква минимум двугодишен период на наблюдение новите индикатори ще бъдат предложени в индикаторния доклад за 2012г.

Количественото състояние на повърхностните води

Дефиниция на индикаторите

Индикатори за количествено състояние на повърхностните води е регистрирания (нарушен) отток.

Източници на информация

Оценката на количественото състояние на повърхностните води за 2011 г. е направена на базата на регистрирания (нарушен) отток при ХМС от опорната хидроложка мрежа към НИМХ.

Оценка на индикаторите

Годишният обем на оттока за страната, определен на базата на наблюдаваните реки за 2011 г., е 11573,5.10⁶ m^{3 .} Този отток е с 25,7% по-малък от нормата изчислена за 30 годишния период 1981-2010г. (15568.10⁶m³). Сравнено с нормата изчислена за периода 1971-2000г. (16236,5.10⁶m³), годишният обем на оттока за страната за 2011г. е с 28,7% по-малък и с 37,3% по –малък е от нормата изчислена за периода 1961-1990г. (18455,5. 10⁶m³).

В сравнение с 2010 г , 2011 г е с 57,8% по-маловодна. През първата половина на годината (I-VI) се е формирал 2/3 от годишният обем на оттока за страната. Горните оценки касаят регистрирания отток, който е по-малък от естествения, като разликата се задълбочава в сухите години - до 20% и повече. През всички месеци на годината, с изключение на месец VIII, общият обем на оттока на наблюдаваните реки е бил около и под нормата. Общият обем на речния отток през месеците II, III, IV, V и XII е под нормите за тези месеци с над 40 %. С най-малък обем на оттока спрямо месечната норма е месец IV, с 53 % под нея. Единствения месец на 2011 г, през който речният отток остана над нормата (с 25 %) е VIII. Вътрешногодишното разпределение по месеци на оттока през 2011 г. не е типично в хидрологично отношение – 65 % от този отток беше формиран през месеците януари – юни, като 52 % от тях бяха формирани през зимните месеци (I-III) и 35 % - през втората половина на годината(VII-XII). През годината не се наблюдаваха характерните за нашите климатични условия периоди на пролетно пълноводие и лятно маловодие на реките, които обхващат месеците IV-VI и VII-IX. През периода на „пролетното пълноводие”, (конкретно за месец V), оттокът на реките остана под нормата, а през месеците на „лятно маловодие”, (конкретно за месец VIII), речният отток надвишаваше месечните норми. Разпределението на годишния отток на реките по водосборни басейни е следното: 37 % от този отток е формиран от реките в Дунавския водосборен басейн; 48% - от реките в Беломорския басейн; 15 % - от реките в Черноморския басейн.

В Дунавския водосбор през месеците I и III-VIII беше регистрирано повишаване на речните нива, предимно в централната част на водосбора. Тези повишения през някои от месеците (V-VIII) бяха значителни, но краткотрайни, последвани от бързо оттичaне на реките и рязко спадане на нивата. През останалите месеци от годината, наблюдаваните реки се характеризираха с почти постоянен отток и незначителни денонощни колебания на нивата. По-съществени краткотрайни повишения в отделни периоди бяха отбелязани в западната и централна част на Дунавския водосбор. В следствие на това средномесечният отток на реките в Дунавския водосбор през VIII и X надвиши съответно с 48 и 14 % месечните норми. През останалите месеци оттокът на реките в този водосбор беше с между 5 и 45 % под месечните норми. През месец V по съществени, но краткотрайни повишения на водните нива са отчетени на реките Осъм и Янтра (от 150 до 190cm). Повишение до 116cm е регистрирано на река Искър през месец VII, а през месец VIII на река Вит (до 133cm) и на река Осъм (до 440cm).

В Черноморския водосборен басейн средномесечният отток на наблюдаваните реки надвишаваше месечните норми през месеците V, VII, VIII, X с от 6 до 56 %, а през месец XI с над 3 пъти. През месеците I-IV, VI и IX речният отток беше с от 10 до 63 % под нормата и само през X беше приблизително равен на месечната норма. През V, X и XII беше регистрирано значително увеличаване на оттока на река Факийска. Регистрираните повишения бяха от 108 до 322 cm. През месец X значителни повишения на водните стоежи (до 96 cm) имаше и в останалите наблюдавани Черноморски реки.

В Беломорския водосборен басейн, през всички месеци на годината, с изключение на I и VIII, средномесечният отток на наблюдаваните реки беше под месечните норми – най-много през IV-V и XI-XII, с 2 - 2,5 пъти. През месеците I и VIII средномесечният отток на реките надвиши месечните си норми с 3 до 8 %. През I на река Тунджа при Елхово е отчетено повишение до 90сm. През месеците II и V повишение до 65 cm e отчетено на почти всички измервателни пунктовe на територията на този водосборен басейн. Само при някои реки в Родопите през месец X са регистрирани повишения до 86cm.