Качество на атмосферния въздух

В тази част е включена оценката на качеството на атмосферния въздух по основни замърсители от националото и европейско законодателство – ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5, О₃, NO₂, SO₂, бензо(а)пирен, тежки метали – Pb, As, Ni и Cd, както и експозиция на населението.

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО РАЙОНИ

Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство територията на страната е разделенa на шест Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

През 2013 г. в Националната Автоматизирана Система за Контрол Качеството на Атмосферния Въздух (НАСККАВ) са функционирали общо 50 стационарни пункта - 34 автоматични измервателни станции (АИС), 9 пункта с ръчно пробонабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 7 ДОАС системи (на принципа на диференциална оптична атомноабсорбциона спектрофотометрия), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Могила, с. Ръжена, с. Остра Могила).

Станциите са определени със заповед на министъра РД-66/28.01.2013 г. http://www.eea.government.bg/bg/legislation/air/ZapovedRD-66-2013.pdf. Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.

 Ключови послания

В периода 1990 г. - 2013 г. има значително намаляване на нивата на емисиите на всички основни атмосферни замърсители, от което следва и подобряването на качеството на атмосферния въздух.

 През 2013 г. нормите за азотен диоксид са спазени в три района за оценка и управление на КАВ, в които е имало превишения за 2012 г. – РОУКАВ София, Югозападен и Югоизточен.

В гр. Димитровград са регистрирани три превишения на алармения праг за серен диоксид през годината, а в гр. Гълъбово - едно превишение.

Все още остава много висок процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ₁₀ над допустимите концентрации – 92% и с ФПЧ_2.5 – 77%.

 Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

Разработване/актуализация на общински програми по чл.27 от ЗЧАВ за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми.

Нормите на вредни вещества в атмосферния въздух, определени от европейските директиви, са напълно транспонирани в националното законодателство. Наредба №12/2010г. определя нормите за SO₂, NO₂, ФПЧ₁₀, Pb, СО, озон и бензен. Нормите за арсен, никел, кадмий и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух са определени от Наредба №11/2007г.

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО ОСНОВНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ/ИНДИКАТОРИ

Спрямо размера си фините прахови частици се разделят на: ФПЧ₁₀ - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ_2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона.

Фините прахови частици се емитират директно в атмосферата (първични ФПЧ) или се формират в атмосферата (вторични ФПЧ). Главните прекурсорни газове за вторичните частици са SO₂, NO_X, NH₃ и летливи огранични съединения.

Първичните фини прахови частици произхождат от природни източници или антропогенни източници. Природните източници включват морска сол, естествено суспендиран прах, полени, емисии от горски пожари и вулканичната пепел. Антропогенните източници включват изгаряне на горива в термични електроцентрали, инсинератори, битово отопление за домакинствата, изгаряне на горива за превозни средства, износване на превозните средства (гуми и спирачки), емисии от износване на пътните платна, както и други видове антропогенен прах. В градовете значителни местни източници са изгорели газове от автомобилите, повторно суспендиране на праха на пътя, както и изгарянето на дърва, горива или въглища за битово отопление. Това са всички източници, емитиращи близо до повърхността на земята, които водят до значително въздействие върху нивата на ФПЧ в околната среда.

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми. Те имат вреден ефект и върху околната среда - намаляват видимостта, влияят върху климата и могат да увредят и сградите в зависимост от състава си.

Ключови послания

Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната, като през годината във всички РОУКАВ е регистрирано превишение на средноденонощната норма (СДН) и средногодишната норма (СГН) за ФПЧ₁₀.

Най-голям брой превишения на СДН за страната през 2013 г. са измерени в Пловдив в АИС „Каменица“– 173 дни, Варна АИС „Батак“ – 155 дни и Монтана „РИОСВ” – 139 дни. СГН е била превишена в 24 пункта.

Източник на регистрираните наднормени замърсявания са битовите, транспортните и промишлените дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като продължителното време с ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания.

Дефиниция на индикатора

• Брой на превишенията на СДН за ФПЧ_10.

СДН за ФПЧ₁₀ се счита за нарушена в пунктовете, в които са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност (ПС) за СДН за ФПЧ₁₀ (50 µg/m³).

• Превишаване на средногодишната норма (СГН) на ФПЧ₁₀

СГН се счита за превишена при средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀ над 40 mg/m³.

Оценка на индикатора

През 2013 г. СДН за ФПЧ₁₀ е нарушена във всички РОУКАВ на територията на страната, т.к. във всеки от тях има поне един пункт, в който са регистрирани повече от 35 средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност за СДН за ФПЧ₁₀ (50 µg/m³).

Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на национално ниво.

 Източник: ИАОС

Фиг. 6 Брой превишения на СДН на ФПЧ₁₀

Източник: ИАОС

От 48 станции, измерващи ФПЧ₁₀, само в 11 не са регистрирани превишения на средноденонощната норма.

През 2013 г. най-голям брой превишения на СДН са измерени в Пловдив в АИС „Каменица“– 173 дни, Варна АИС „Батак“ – 155 дни и Монтана „РИОСВ” – 139 дни. В другия пловдивски пункт АИС „Баня Старинна“ нормата е била превишена 143 дни.

На европейско ниво като индикатор за превишение на средноденонощната норма за ФПЧ₁₀ се използва 90,4 перцентил.

Съгласно Приложение № 8 към чл. 13,т.2 и чл.22, ал. 2 на Наредба №12(транспонирана Директива 2008/50/ЕС),за оценяване на изискванията за пределно допустима стойност на ФПЧ₁₀ следва да се определи 90,4 перцентил (да бъде по-ниска или равна на 50 μg/m³) вместо броя на превишаванията, които силно се влияят от обхвата на данните. Този перцентил представлявя 36-тата най-висока стойност (при разрешени 35 превишения на нормата за една календарна година). Когато стойността на 90,4 перцентил е по-ниска или равна на 50 µg/m³_,  средноденонощната норма не е превишена, ако е по-висока от 50 µg/m³– нормата е превишена.

Източник: ИАОС

По отношение на средногодишната норма половината станции, измерващи ФПЧ₁₀ са я превишили. 

Фиг. 7 Средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀

Най-висока средногодишната концентрация е била регистрирана в двата пловдивски пункта - АИС „Каменица“- 78.91 μg/m³, АИС „Баня Старинна“ - 55.93 μg/m³ и пункта в Димитровград - АИС „Раковски“ – 58.93 μg/m³ 

Фиг. 8 Разпределение на броя на превишенията на нормата за ФПЧ₁₀ по тип на пунктовете

Източник: ИАОС

През 2013 г. най-много превишения има в станциите тип градски фонови и транспортни. Не се наблюдават превишения при извънградските фонови станции.

Превишенията на нормата за ФПЧ₁₀ се наблюдават предимно през зимния период, поради битовото отопление с твърди горива, емисии от промишлеността и транспорта. Неблагоприятните метеорологични условия също влияят върху концентрациите на ФПЧ₁₀ – ниска скорост на вятъра, мъгла, температурна инверсия. Регистрираните превишения през зимния период са 7 пъти повече от колкото през летния, осреднено за всички станции.

Голяма част от градското население в европейските страни е подложено на нива, превишаващи пределно допустимите стойности за съдържание на фини прахови частици, определени за защита на човешкото здраве. Независимо от предприетите през последните години мерки на европейско ниво за намаляване на нивата на ФПЧ₁₀ и на техните прекурсори, в 21 страни на Европейския съюз са регистрирани нарушения на установените норми за този замърсител за 2012 година.[1]

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат от лигавицата на носа и гърлото и впоследствие се изхвърлят от организма, а по-фините частици под 10 μm (ФПЧ₁₀) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Натрупването на определено количество частици затруднява дишането и предизвиква постоянно дразнене на дихателните органи, като става причина за хронични заболявания на дихателната система или предизвиква усложнения, ако човек вече страда от такива заболявания.

Здравният риск от замърсяването на въздуха с прах зависи както от размера на частиците, така и от химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.

Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на фини прахови частици. Такава чувствителност може да се наблюдава и при ниски дози с продължителна експозиция. Обикновено се засягат определени органи и системи: дихателната, сърдечно – съдовата, имунната и нервната системи, както и отделни органи като бъбреци, кръвоносни органи, черен дроб и други. В резултат на това въздействие се наблюдава увеличаване броя на заболяванията на дихателната система, като най-голям е относителният дял на острите бронхити, бронхопневмониите и пневмониите.

Ключови послания

Средногодишната норма е превишена в РОУКАВ София, РОУКАВ Пловдив, Югозападен РОУКАВ и Северен РОУКАВ.

В останалите два РОУКАВ средногодишната норма не е превишена.

Дефиниция на индикатора

• Превишаване на средногодишната норма плюс допустимото отклонение (СГН+ДО) за съдържание на ФПЧ_2.5 се регистрира когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ_2.5 в атмосферния въздух е над 26 µg/m³ за 2013 година.
• Превишаване на средногодишната целева норма се регистрира когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ_2.5 в атмосферния въздух е над 25 µg/m³ (в сила от 01.01.2015г) .
 

Оценка на индикатора

През 2013 г. показателят ФПЧ_2.5 е контролиран в 10 пункта за мониторинг на КАВ: София – АИС ”Хиподрума”, София – АИС ”Копитото”, Перник - „Църква”, Пловдив – АИС ”Каменица”, Ст. Загора - ”РИОСВ”, Варна - АИС ”СОУ Ангел Кънчев”,  Русе – АИС ”Възраждане”, В. Търново - ”РИОСВ, КФС - „Рожен” и Витиня,  разположени съответно във всички РОУКАВ. Средногодишната норма е превишена в четири района - РОУКАВ София (АИС „Хиподрума”), РОУКАВ Пловдив (АИС „Каменица”) и Югозападен РОУКАВ („Църква”) и Северен РОУКАВ (Русе „Възраждане”).

Фиг. 9 Средногодишни концентрации на ФПЧ_2.5, регистрирани през 2013 г., µg/m³

Източник: ИАОС

Показател за средна експозиция

Показателят за средна експозиция (ПСЕ), изразен в μg/m³, се определя въз основа на извършени измервания в градски фонови пунктове за мониторинг в зони и агломерации, разположени на територията на България. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за три последователни календарни години, осреднена за всички пунктове за мониторинг. ПСЕ за референтната 2010 г. е средната концентрация за 2008, 2009 и 2010 година. ПСЕ за 2013 г. е средната концентрация за 2011, 2012 и 2013 година. Изискуемият обхват на данни е минимум 90%. 

Ключови послания

През годината не е регистрирано превишение на прага за предупреждаване на населението (три последователни концентрации над 240 mg/m³), нито превишение на прага за информиране на населението (180 mg/m³).

В 5 от 27 автоматични измервателни станции за озон са регистрирани повече от 25 дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон за опазване на човешкото здраве от 120 µg/m³ осреднено за тригодишен период (2011 – 2013 година). 

Дефиниция на индикатора

• Брой на дните с превишения на краткосрочната целева норма (КЦН) - максималната осемчасова стойност в рамките на денонощието от 120 mg/m³ да не бъде превишавана повече от 25 дни за година, като се извършва осредняване на броя на дните с превишаване на нормата за тригодишен период;
• Брой на превишенията на прага за информиране на населението -  180 mg/m³;
• Брой на превишенията на прага за предупреждение на населението - 240 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа;

Оценка на индикатора

Концентрациите на озон се контролират в 27 пункта. През 2013 г. в нито един пункт няма регигистрирани превишения на прага за информиране на населението - 180 mg/m³ и концентрации, превишаващи 240 mg/m³ в продължение на три последователни часа.

Най-много дни с превишения на КЦН за 2013 г. са регистрирани на АИС „Копитото“ – 82 превишения, Могила „Еко 1“ – 38, Бургас „Д. Езерово” - 27 и „Юндола“ - 27. Осреднявайки дните с превишения на КЦН за тригодишен период (2011 г., 2012 г. и 2013 г.) нормата е превишена на АИС „Копитото“ – 114, София – АИС „Павлово” - 32, АИС „Горна Оряховица“ – 30, АИС „Благоевград“ - 33 и „Юндола“ - 47.

Фиг. 11 Брой дни с превишения на краткосрочната целева норма за озон, осреднени за периода 2011 - 2013 г.

Източник: ИАОС

Пет станции, измерващи озон са превишили краткосрочната целева норма - АИС „Копитото“, Юндола, АИС „Благоевград”, София – АИС „Павлово”, АИС „Горна Оряховица”. 

При разпределението на превишенията на нормата за озон се вижда, че горските екостанции и извънградските фонови станции регистрират най-много превишения.

Критично ниво на озон за защита на растителността  

Тропосферният озон е една от основните съставки на атмосферния смог. Поради силното си окислително въздействие той нанася сериозни поражения върху екосистемите. Озонът влияе на растежа на посевите, дърветата, храстите и тревната растителност. Ето защо концентрации над определени стойности водят до значително намаление на зърнената реколта, забавят растежа на горите и имат токсично въздействие върху хората и животните.

Най-силно засегнати от въздействието на високите концентрации на озон са гъсто населените крайбрежни зони и по-високите планини. За нашата страна най-сериозна е заплахата, свързана с увреждане на горите във високопланинските райони.

Ключово послание

През 2013 г. от всички станции измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови, ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността, 81,5% са изпълнили изискуемия минимум за валидни 90% едночасовите стойности за периода от май до юли, предвиден за изчисляване на индикатора AOT40.

Краткосрочната целева норма за приземния озон за опазване на растителността представена като АОТ 40 е превишена в 16 % от станциите. Индикаторът AOT40 за периода май-юли 2013 г. е превишен в 2 градски фонови станции и в 2 извънградски фонови станции.

През 2013 г. в 4 от 27 автоматични измервателни станции са регистрирани повече от 25 дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон за опазване на човешкото здраве /120 µg/m³/. 

Дефиниция на индикатора

Когато се изследва ефекта от високите концентрации на озон, използваме критично ниво на озон за защита на растителността (AOT40).

Индикаторът AOT40 представлява число, което се определя като сума от разликите между стойностите на средночасовите концентрации на озон над 80 µg/m³ (=40 ppb) и 80 µg/m³ за определен период (от май до юли), при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 централно европейско време. Единицата за измерване на AOT40 се изразява в микрограм на кубичен метър за час (µg/m³.h).

Законодателството регламентира краткосрочна целева норма (КЦН) и дългосрочна целева норма (ДЦН) на индикатора за защита на растителността.

Краткосрочната целева норма /AOT40=18000 µg/m³.h / е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в краткосрочен план (в сила от 01.01.2010 г.) с цел избягване на възможните вредни въздействия на озона върху човешкото здраве и околната среда.

ДЦН /AOT40=6000 µg/m³.h / е дадена стойност за концентрацията на озон в атмосферния въздух, под която са малко вероятни преки неблагоприятни въздействия върху околната среда. ДЦН следва да бъде достигната към2020 г. и да се поддържа в последствие. 

Оценка на индикатора

На фиг.14 са показани всички станции, измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови за 2013 г., ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността. Стойностите на индикатора AOT40 (май–юли) са в граници от <18 000 до >22 000 µg/m³.h. За България в 4 станции стойностите на AOT40 са над определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18 000 µg/m³.h. В 21 станции стойностите на АОТ40 (май–юли) са под краткосрочна целевата норма.

Една станция (Бургас ДОАС”) е в граници между 18 000-22 000 µg/m³.h. Най-високи критични нива на АОТ40 (май–юли) над 22 000 µg/m³.h са изчислени в 3 станции (АИС ”Копитото”, „Юндола - ЕС2” и БургасАИС ”Д. Езерово”), като трябва да се отбележи, че един от пунктовете е ориентиран към горските екосистеми – Юндола и изчислените концентрации за озон са неблагоприятни за растителността.

Фиг.13 Стойности на индикатора AOT40 (май–юли) µg/m³.h в България за 2013г.

На фиг.15 са представени стойности на индикатора AOT40, изчислен от средночасовите концентрации на озон за месец май, юни и юли, регистрирани във фонова станция „Рожен” в периода 2003 г. – 2013 година. Общо за периода стойностите на AOT40 (май–юли) през 2003 г., 2004 г. и 2009 г. превишават определената краткосрочна целева норма за защита на растителността. През 2013 г. стойностите на AOT40 (май–юли), са под определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18000 µg/m³.h. Съответствието с краткосрочната целева норма за защита на растителността се оценява от 01.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 5 календарни години. Дългосрочната целева норма от 6000 µg/m³.h следва да се постигне към 2020 г. и да се поддържа впоследствие.

Фиг. 14. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40 (µg/m³.h) май- юли спрямо целевите норми, АИС „Рожен” 2003 г. - 2013 г.

Източник:ИАОС

Критично ниво на озон за защита на растителността в Европа

За сравнение представяме данни за АОТ40 в периода от май до юли, публикувани в годишния доклад EMEP/CCC-Report 2/2014 на Химическия координационен център от 2012 г. на програмата EMEP за всичките европейски страни, участващи в програмата. 

Фиг.15. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40(ppb.h) май - юли в Европа, 2012

Източник:ИАОС, EMEP/CCC-Report 2/2014 

На фиг.16 са отбелязани цветово фоновите станции на страните в зависимост от изчислената стойност на индикатора АОТ40 в периода от май до юли в граници от <3000 ppb.h до >15000 ppb.h. Показано е движението на общия ход на АОТ40 (май-юли) от запад на изток и от север на юг. Най-ниските стойности на AOT40 (май-юли) са измерени в повечето части на северна Европа, докато най - високите стойности са регистрирани главно в централна Европа. В общо 3 станции в Европа (Словения, Гърция и Кипър) стойностите на AOT40 (май-юли) са над 15000 ppb.h. България попада в групата на страните с ниски нива на АОТ40 (май-юли). В периода от май до юли индикаторът АОТ40, изчислен от средночасовите стойности на озон, измерени на фонова станция „Рожен”, е в граници между 3000-5000 ppb.h.

Ключови послания

През годината в един РОУКАВ (Югоизточен – гр. Гълъбово и гр. Димитровград) е регистрирано нарушение на КАВ по отношение на допустим брой превишения на средночасовата норма (СЧН) и на средноденонощната норма (СДН) за серен диоксид. В гр. Димитровград са регистрирани три превишения на алармения праг през годината, а в гр. Гълъбово едно превишение.

 В останалите пет РОУКАВ на територията на страната през 2013 г. не са регистрирани нарушения на КАВ по отношение на допустим брой превишения на нормите за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух, т.е. регистрираният брой превишения на праговите стойности са в рамките на допустимия или отсъстват такива.

За разлика от 2012 г. през 2013 г. в гр. Перник и в РОУКАВ Югозападен не са регистрирани превишения на СЧН и СДН за серен диоксид. Причината е в инсталираната сероочистваща инсталация на ТЕЦ ”Република” Перник от месец май 2013 година.

Дефиниция на индикатора

• Брой на превишенията на средночасовата норма (СЧН) за серен диоксид - 350 mg/m³ – да не бъде превишена повече от 24 пъти за календарна година;
• Брой на превишенията на средноденонощната норма (СДН)  за серен диоксид - 125 mg/m³, да не бъде превишена повече от 3 пъти в рамките на една календарна година;
• Брой на превишенията на прага за алармиране на населението - 500 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

Източник: ИАОС

Фиг. 16 Пунктове с превишения на нормите за SO₂ за 2013 г.

През 2013 г. са регистрирани превишения на СЧН за SO₂ в АИС „Раковски” -Димитровград – 57 броя и в АИС „Гълъбово” - 45 броя. СДН за SO₂ е превишена в АИС „Раковски” - Димитровград - 5 броя, а в Гълъбово – 4. Причината на превишенията са емисии от ТЕЦ в комплекса „Марица Изток” и ТЕЦ „Марица 3“.

В АИС „Раковски” - Димитровград са регистрирани три превишения на алармения праг за серен диоксид на 12.04.13, 16.09.13 г и 05.10.13г., а в АИС „Гълъбово” е регистрирано едно превишение на 12.10.13 година. 

Фиг. 17 Пунктове с превишения на средночасовата норма за SO₂ за периода 2010 г. – 2013 година

Ключови послания

Средногодишната норма (СГН) е превишена в  РОУКАВ Пловдив. Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите са емисиите от автомобилен транспорт. 

В нито един от пуктовете не е превишавана средночасовата норма за азотни оксиди през 2013 г. (през 2012 г. е превишена в 3 района  РОУКАВ София, РОУКАВ Югозападен и РОУКАВ Югоизточен);

Съгласно решение на Европейската комисия от 05.09.2012 г. се отлага крайният срок за достигане на пределно допустимите концентрации за годишни и часови норми на азотен диоксид за два РОУКАВ - София и Пловдив. Съответствието с едночасовата пределно допустима стойност за NO₂ – 200 mg/m3 и годишната – 40 mg/m³ се предвижда да бъде постигнато през 2014 година.

Дефиниция на индикатора

• Брой на превишенията на средночасовата норма (СЧН) на азотен диоксид в атмосферния въздух- 200 mg/m³, да не бъде превишавана повече от 18 пъти за една календарна година;
• Превишаване на средногодишната норма (СГН) на азотен диоксид - СГН се счита  превишена при средногодишна концентрация на азотен диоксид над 40 mg/m³;
• Брой на превишенията на прага за алармиране на населението - 400 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

През годината е регистрирано превишение на средногодишната норма в РОУКАВ Пловдив единствено в АИС „Баня Старинна“ (51.64 mg/m³).

Източник: ИАОС 

Фиг.18. Пунктове с превишения на средночасовата норма за азотен диоксид за период от четири години

 Източник: ИАОС 

През 2013 година в нито един от пунктовете не е превишена СЧН.

Фиг.19. Пунктове с превишение на средногодишната норма за азотен диоксид за периода 2010 – 2013 г.

При всички пунктове е регистрирано намаление на средногодишните концентрации за азотен диоксид за периода 2010 – 2013 г., като през 2013 само в АИС „Баня Старинна” –– Пловдив има превишение на нормата.

Бензо(а)пиренът е ПАВ, който се изолира в проби от ФПЧ₁₀. Получава се при непълно изгаряне на различни горива. Основните източници на бензо(а)пирена са битово отопление (най-вече изгарянето на дърва, въглища и отпадъци), производството на кокс и стомана, както и пътния трафик. Други източници са пожарите.

Бензо(а)пиренът е канцерогенен, а пренаталната му експозиция води до намалено тегло при новородените.

Ключово послание

През 2013 г. в РОУКАВ София, Пловдив, Югозападен, Югоизточен и Северен е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух. 

Дефиниция на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС, транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11 за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, обн. ДВ. бр.42 от 29 май 2007г.(Наредба №11/2007), за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева средногодишна норма за съдържание на ПАВ (определяни като бензо(а)пирен) в атмосферния въздух от 1 ng/m³, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Оценка на индикатора

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се контролира в 16 пункта. През 2013 год. в 8 пункта в 5 РОУКАВ е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Фиг. 20. Тенденции на средногодишната концентрация на бензо(а)пирен за периода 2011 – 2013 година

В част от пунктовете, измерващи ПАВ, се отчита намаление на средногодишните концентрации за последните 3 години, но целевата норма при тях все още не е достигната.

Другите пунктове, регистриращи превишение на нормата са: Гара Яна със средногодишна концентрация - 3.37 ng/m³,  София - АИС „ИАОС/Павлово” -  3.64 ng/m³, Перник „Църква” – 4.03 ng/m³. 

Фиг. 21. Средногодишна концентрация бензо(а)пирен за 2013 година, ng/m³

Арсенът, кадмият, оловото и никелът се емитират основно като резултат от различни индустриални дейности и изгаряне на въглища. Въпреки, че атмосферните концентрации на тези метали са относително ниски, те допринасят за отлагането и нарастването на съдържанието на тежки метали в почви, седименти и организми. Тежките метали не се разлагат в околната среда, а биоакумулират, т.е. постепенно акумулират в растения и животни и не могат да бъдат отделени от тях. Това означава, че растенията и животните могат да бъдат отровени за дълъг период от време чрез излагане на дори и малки количества тежки метали.

Оловото се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Естествените емисии включват прах от почвите, морски спрей, вулканичен прах и горски пожари. Основните антропогенни източници на олово са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент. Приносът на емисии от олово в петролните горива е елиминиран в Европа, с помощта на законодателството и изцяло се използва безоловен бензин.

Оловото е невротоксичен метал, който акумулира в тялото и уврежда органи като бъбреци, черен дроб, мозък и нерви. Замърсяването на въздуха с олово може да допринесе значително към съдържанието на олово в посевите чрез директно отлагане. Оловото биоакумулира и оказва вредно вляние върху сухоземни и водни екосистеми. 

Ключови послания

След регистрирани концентрации под нормата за 2012 г., през 2013 г. има превишение на  средногодишната норма на оловни аерозоли в атмосферния въздух в пункт в Долни Воден.

След спирането на оловно-цинковото производство в гр. Кърджали измерените концентрации продължават да са под допустимата средногодишна норма. 

 Дефиниция на индикатора

• Превишение на СГН за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух се регистрира при измерени концентрации над 0,5 µg/m³

Оценка на индикатора

Контрол на съдържанието на олово в атмосферния въздух се извършва в 11 пункта от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух. Броят на пунктовете е определен съгласно изискванията на националното и европейско законодателство. Превишение на СГН за 2013 г. е регистрирано в РОУКАВ Пловдив.

На следващата фигура е показано изменението на средногодишните концентрации на олово, измерени в Кърджали в периода 2005 – 2013 година. Най-висока концентрация е измерена през 2011 година. 

Фиг.22 Ниво на замърсяване на атмосферния въздух с олово в гр. Кърджали 

Източник: ИАОС 

Нормата за съдържание на олово във въздуха се спазва от 2012 г. след спиране на завод ОЦК ”Кърджали”. 

Фиг.23 Ниво на замърсяване на атмосферния въздух с олово в Долни Воден

 Източник: ИАОС 

През 2013 г.  в пункт Долни Воден е нарушена нормата за олово.

Кадмият се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Основните естествени източници са почвен прах и пожари. Антропогенните източници на кадмий са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент, изгаряне на изкопаеми горива, изгаряне на отпадъци.

Кадмият е силно устойчив в околната среда и биоакумулира. В по-силно замърсени райони повторно суспендираният прах (от превозни средства или от вятър вдигащ частиците кадмий) може значително да допринасе към експозицията на населението. В Европа замърсяването на въздуха и наторяването допринасят почти еднакво към експозицията. Заедно те увеличават относително високото акумулиране на кадмий в горният почвен слой, като по този начин се увеличава риска от бъдеща експозиция чрез храната.

Бъбреците и костите са критичните органи повлияни от хронична експозиция на кадмий, както и увеличен риск от белодробен рак. Кадмият е токсичен към водните организми, като директно се абсорбира от тях.

Ключово послание

Средногодишната целева норма за съдържание на кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив – Долни Воден. Източник на замърсяването с кадмий са емисиите на вредни вещества от цветната металургия – КЦМ „Пловдив“.

За 2013 няма превишение на целевата норма за съдържание на кадмий в Пирдоп.

Дефиниция на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух от 5 ng/m³, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Оценка на индикатора

Броят на пунктовете, в които се измерва съдържание на кадмий в атмосферния въздух е 12. СГН за кадмий е превишена в РОУКАВ Пловдив (Долни Воден), като средногодишната концентрация е 31.54 ng/m³. Източник на замърсяването с кадмий е дейността на предприятието от цветната металургия  КЦМ „Пловдив”. Допълнително, проблемите с нивата на кадмий в атмосферния въздух се утежняват от натрупаните в почвата количества, които при определени условия попадат във въздуха. След спиране на дейността на ОЦК „Кърджали” измерените концентрации на кадмий в града са под допустимата норма. 

Фиг. 24 Средногодишни концентрации на кадмий за периода 2010 – 2013 г.

Източник: ИАОС

Никелът се среща в почви, води, въздух и в биосферата. Към емисиите на никел към атмосферата могат да допринасят естествени източници като прах, вдиган от вятъра, от вулкани и растителност. Основните антропогенни източници на никел са изгаряне на масла за отопление, корабоплаване или производство на електроенергия, добив и производство на никел, изгаряне на отпадъци, производство на стомана, галванопластика и изгаряне на горива.

В много малки количества никелът е есенциален елемент за хората. По-високи дози могат да бъдат опасни, тъй като няколко никелови съединения са канцерогенни. Неканцерогенните ефекти върху здравето включват алергични кожни реакции, увреждане на ендокринната система, респираторният тракт и имунната система. Никелът и съединенията му могат да бъдат остро и хронично токсични към водният живот и могат да повлияят нездравословно и на животните.

Ключово послание

През 2013 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие. 

Оценка на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух от 20 ng/m³.

Дефиниция на индикатора

Съдържанието на никел в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта. През годината  не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух. 

Фиг. 25 Средногодишни концентрации на никел за 2013 г.

 Арсенът се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. По-голямата част от човешките емисии идват от металургични пещи и изгаряне на горива. Пестицидите са били важен източник на арсен, но рестрикциите в различните страни са намалили ролята му. Цигареният дим може да съдържа арсен.

Арсенът е канцерогенен, а неканцерогенните му ефекти включват сърдечносъдови заболявания, невропатия и гангрена на крайниците. Арсенът е високотоксичен към водният живот и към животните най-общо. Органичните арсенови съединения са много устойчиви в околната среда и биоакумулират в хранителната верига. 

Ключово послание

През 2013 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух.  

Ключово послание

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г.) за страните от ЕС следва да се прилага единствено целева средногодишна норма (СГН) за съдържание на арсен в атмосферния въздух от 6 ng/m³, като последната следва да бъде достигната към 31.12.2012 г. и поддържана впоследствие.

Оценка на индикатора

Съдържанието на арсен в атмосферния въздух се контролира в 7 пункта. 

Фиг. 26 Средногодишни концентрации на арсен за 2013 г.

Въглеродният оксид е газ, който се емитира от непълно изгаряне на изкопаеми горива и биогорива. Пътният транспорт е бил значителен източник на емисии, но въвеждането на катализатори е намалило значително емисиите. Най-високите концентрации са измерени в градски области, през пиковите часове на деня.

Въглеродният оксид навлиза в тялото през белите дробове, от там в кръвта, където се свързва с хемоглобина и намалява снабдяването с кислород на органите и тъканите. Хората страдащи от сърдечно-съдови заболявания са най-чувствителни към експозицията на въглероден оксид. Изключително високи нива могат да причинят смърт.

Времето на живот в атмосферата на въглероден оксид е около три месеца. Той бавно се окислява във въглероден диоксид, също образувайки озон по време на процеса, като по този начин допринася за атмосферната фонова концентрация на озон.

Ключово послание

Не е регистрирано превишаване на нормата за съдържание на въглероден оксид в нито един РОУКАВ. 

Дефиниция на индикатора

• Превишаване на нормата се отчита в случай, когато в рамките на една година са измерени повече от една осемчасови стойности над 10 mg/m³

Оценка на индикатора

През 2013 г. не е регистрирано превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух. 

Фиг. 27 Максимални осемчасови концентрации на СО за 2013 г.

Бензен се получава при непълно изгаряне на горива. Бензенът е добавка към бензина и над 80% от емисиите му се дължат на автомобилен трафик в Европа. Други източници са битовото отопление и рафинирането на нефт, също и пренасянето, разпределението и съхранението на бензини. Изгарянето на дърва може да бъде значителен локален емитер на бензен.

Разлагането на бензен в атмосферата става главно чрез фотохимична деградация. Тази деградация допринася за формирането на озон, въпреки че химичната реактивност на бензена е относително ниска. Бензенът е канцероген. Най-значимият нездравословен ефект от продължителна експозиция е увреждане на генетичния материал на клетките. Хроничната експозиция на бензен може да увреди костния мозък. 

Ключово послание

През годината в нито един РОУКАВ не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензен. 

Дефиниция на индикатора

• Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве за бензен се отчита в случай, че средногодишната концентрация превишава нормата от 5 mg/m³, считано от  01.01.2010 г.

Оценка на индикатора

През годината в нито един пункт не е регистрирано превишение на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за бензен 

Фиг. 28 Характеристика на пунктовете по отношение на замърсяването на атмосферния въздух с бензен за 2013 г.

Ключово послание

Все още остава много висок процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ₁₀.

Няма население изложено на наднормени концентрации с озон. 

Дефиниция на индикатора

Основен индикатор за качество на живот на населението по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване със ФПЧ₁₀, О₃, NO₂, ФПЧ_2.5, бензо(а)пирен, SO₂.  

Оценка на индикатора

За определяне на процента на населението засегнато от замърсяване на атмосферния въздух се използват само населени места, в които има пунктове за мониторинг на КАВ. Станциите за мониторинг, които се изполват за изчисленията са градски фонови и транспортни (счита се, че индустриалните пунктове се влияят от други локални емисии и не са представителни за жилищните области). Съгласно методиката на Европейската агенция по околна среда[2], 96.4% от населението е изложено на концентрации над нормата в градски фонови пунктове. Останалите 3.6% от населението на България живее на по-малко от 100 м. до главен път и следователно е потенциално изложено на концентрации над нормата, измерени на транспортни пунктове. За всеки град с няколко градски и/или транспортни фонови станции (напр. София, Пловдив, Бургас) засегнатото население се разпределя пропорционално според типа на станциите и се разделя на броя им.

Обобщена информация за дела на населението в отделните РОУКАВ и в цялата страна, което през 2013 г. е било изложено на наднормени нива на фини прахови частици (с размер до 10 микрона и с размер до 2.5 микрона), озон, азотен диоксид, бензо(а)пирен и серен диоксид е представена в следващата таблица

Табл.3 Процент на засегнатото население от нивата на ФПЧ_10, O_3, NO₂, ФПЧ_{2.5 ,} бензо(а)пирен и SO₂ по РОУКАВ и общо за страната по РОУКАВ

Източник: ИАОС