English
Контакти
Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа
През 2013 г. България за първи път докладва природозащитното състояние (ПС) на видовете и природните местообитания с европейска значимост, включени в Директивата за местообитанията (92/43/EEC), за периода 2007-2012 г. и състоянието на видовете птици от Директивата за птиците (2009/147/ЕО) за периода 2008-2012 г.
Направените оценки на ПС, което се представя в четири категории, показват следното състояние на видовете и природните местообитания:
|
|
Благоприятно |
Неблагоприятно-незадоволително
|
Неблагоприятно-лошо
|
Неизвестно |
|
Видове
|
53,8% |
35,6% |
2,5% |
8,1% |
|
Природни местообитания |
10,9% |
88% |
- |
1,1% |
Докладът за състоянието на видовете птици, показва, че в дългосрочен план популациите на 45% от размножаващите се птици са стабилни, на 21% - увеличаващи се, на 16% - намаляващи, на 11% - неизвестни и на 7% - променливи; популациите на 3% от зимуващите птици са стабилни, на 16% - увеличаващи се, на 18% - намаляващи, на 15% - неизвестни и на 48% - променливи;
В края на 2013 г. броят на защитените територии с категории „национален парк“, „природен парк“, „резерват“, „поддържан резерват“, „защитена местност“ и „природна забележителност“ в България е 1009 бр. или 5.27 % от територията на страната.
В края на 2013 г. броят на защитените зони от мрежата Натура 2000 в България е 119 бр. съгласно Директивата за птиците (22.7% от територията на страната) и 233 съгласно Директивата за местообитанията (30% от територията на страната). Защитените зони включват общо 282135 ha морски пространства. По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия.
