Горските ресурси и техния принос към глобалните цикли на въглерод

Разпределението по вид на собствеността е както следва: държавни горски територии – 73.2% (от които 68.82% от управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, 4.1% стопанисвани от МОСВ и 0.3% предоставени за управление на Учебно-опитни горски стопанства); недържавни горски територии – 24.7% (от които 13.1% – общински горски територии, 10.1% – горски територии, собственост на частни физически лица; 1.0% - горски територии, собственост на юридически лица и 0.5% -собственост на религиозни общности; 2.1% - земеделски територии, придобили характер на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите на площ от 88 387 ha. 

Изменението на общата площ на горските територии през 2015 г. спрямо 2014 г. е увеличаване съответно с  20 859 ha - от 4 202 015  ha през 2014 г. на 4 222 874 ha през 2015 г., а на залесената територия  с 21 752 ha - от 3 835 906 ha през 2014 г. на 3 857 658 ha през 2015 г. Увеличението на общата площ се дължи на извършената през 2014 - 2015 г. инвентаризация на площи от неустроени до сега гори (на територията на 17 горски и ловни стопанства), както и на залесени и самозалесили се земеделски територии, придобили характера на гора. Увеличението на залесените площи е в резултат на: неустроените до сега гори, възникнали като самозалесили се голи горски площи или изоставени земи извън горските територии; установените гори между последните две инвентаризации на отделните горски и ловни стопанства; преоценката на нелесопригодни горски площи при инвентаризацията на горските територии, които имат характера на насаждения (както и включените горски територии, които до сега са били отчитани като земеделски земи „временно стопанисвани от общините“, и след изтичането на срока по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ стават общинска собственост). 

Табл.2. Обща горска площ по вид на земите (хектара) за периода 2005–2015 г.

Източник: ИАГ  

Незалесената площ намалява с 894 ha, като от 366 110 ha през 2014 г. става 365 216 ha през 2015 г.  Незалесените площи, подлежащи на залесяване (пожарища, голини, сечища) намаляват с 1 462 ha, а недървопроизводителните горски площи се увеличават с 568 ha. Широколистните високостъблени гори се увеличават с 10 189 ha, което е следствие на инвентаризацията на неустроените до сега гори, превръщането на издънкови насаждения във високостъблени и преоценка на иглолистни култури, в които са настъпили процеси на естествена замяна на дървесните видове, т.е. преобладаване на широколистните дървесни видове породено от естествената растителна среда.

Издънковите гори за превръщане са увеличени с 14 793 ha, както поради приобщаване към горските територии на насаждения, отнасяни до сега към категорията на т.н. „неустроени гори”, така също и поради преоценка на компрометирани иглолистни култури (преоценката на състава им с преобладаващо участие на издънкови широколистни дървесни видове). Площта на нискостъблените гори е намаляла с 4 346 ha поради отпадането на тази група гори в защитените зони по Закона за биологичното разнообразие. Залесената площ на иглолистните гори се увеличава с 1 127 ha.

ОБЩ ПРИРАСТ КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНО ПОЛЗВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 3.1 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Съотношението между прирастта и добива на дървесина от сечи в горите.  Изчислява се като дял на нетната годишна добита дървесина от сечите в горите, спрямо отчетения прираст през същия  период. 

Оценка на индикатора

Добивът на дървесина  отнесен към обема на всички дървета, живи или мъртви, изсечени за даден период, премахнати или не от гората или друго сечище. Видът, методите и начините на сечите, тяхната интензивност и повтаряемост са съобразени с възрастта и биологичните изисквания на дървесните видове, с природните, икономическите и социалните условия и са в съответствие с предназначението им. Този индикатор е един от най-често използваните за оценка на устойчиво управление на горите. Съотношението между двата показателя, е от изключително значение за формиране на обема на дървесния запас. Ако добивът е по-нисък от нетния прираст, запасът в горите се увеличава. Ето защо е много важно, добивът на дървесина да не надвишава прирастта, особено в дългосрочен план. 

По данни за 2010 г., средно за ЕС-28[1], съотношението е 70.5%, за цяла Европа – 66.2%. За България  данните за 2010г.[2] сочат 46.8%, а за 2015 г. увеличение до 60% (фиг. 12). 

Източник: ИАОС 

Данните от годишните отчети на ИАГ, за периода от 1960 до 2015 година, показват че от 1980 се наблюдава запазване на по-голям дял на нетния прираст, спрямо добитата дървесина.

Политики за опазване и устойчиво управление на горите

Разработен, обсъден и приет е Стратегически план за развитие на горския сектор 2014–2023 г., както и Правила за мониторинг на неговото изпълнение;

Подпомогнато е разработването на шестте Регионални плана за развитие за периода 2014–2020 г. за североизточен, северен централен, северозападен, югоизточен, южен централен и югозападен райони на планиране в България. 

Мерки, насочени към ограничаване на незаконната сеч:

От месец декември 2014 г. е осигурен публичен достъп за издадените позволителни за сеч, както и за предвидените дейности по стопански планове;

От месец октомври 2014 г. е въведено  изискване към ползвателите на дървесината и собствениците да информират кметовете за предстоящи и изпълнявани сечи в землищата на съответните населени места;

Забрана за провеждане на окончателни фази на краткосрочно-постепенни сечи на площ, по-голяма от 2 ha, с цел запазване постоянно поддържане на горска обстановка в горските територии, в сила от октомври 2014;

Въведено e маркиране на превозваната дървесина с пластини с уникален номер; Въведен електронен превозен билет за дървесина от временен склад, който гарантира публичен контрол;

Въвеждане на електронен дневник на предприятията и складовете, в които постъпва дървесина с публичен достъп;

Електронизация и публичен достъп на всички документи, уреждащи планирането и дейностите в горите, на страницата на ИАГ;

Сертификация на горските територии, гарантираща ползването им по най-добрите отговорни стандарти на ЕС. През 2015 г . са сертифицирани 119 000 ha държавни гори.  Увеличаване на защитните горски територии – държавна собственост, със 105 922 ha, с което общата им площ достигна 423 138 ha, представляващи над 11% от горската площ в страната;

Обявяване на над 104 000 ha държавни гори за гори във фаза на старост (Вековни гори), изключително ценни за биологичното разнообразие;

За първи път държавата изкупува гори на частни собственици на малки парцели, които не могат да бъдат управлявани устойчиво. Площта на закупените и в процес на финализиране на продажбите частни горски имоти е 1115 da на стойност 579 000 лв.

Стартира процедурата за възлагане изработването на Областни планове за развитие на горските територии по новата Наредба за инвентаризация и планиране на горските територии в България (2015). 

ЗАПАС НА ГОРИТЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 1.2 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 017 от европейските индикатори за биологично разнообразие)

Запасът, обемът на стъблата на живите дървета, е основна променлива в инвентаризацията на горите. Изчисленията на общия запас (m³) и прирастта (m³/ha гора) по типове гори осигуряват базова информация за оценка на устойчивостта на управлението на горите.  

Оценка на индикатора

Един от важните индикатори за устойчиво управление на горите е запасът на горите, или обемът на живите стъбла на дърветата. Информацията за запаса се използва също и като основа за оценка на количеството въглерод, натрупан в стоящи живи дървета. Средния запас на един хектар, дава информация за състоянието и производителността на горите, както и за степента на използване на производствения потенциал на горските територии.

Общият запас на горите към края на м. декември 2015 г. възлиза на 680 521 583 m³, от който 302 614 600 m³ е запасът в иглолистните гори и 377 906 983 m³ в широколистните.

Средният запас на един хектар e 177.5 m³/hа, а по видове гори, съответно на иглолистните и широколистните (високостъблени, нискостъблени и издънкови за превръщане) гори през 2015 година е:

Диаграмата (фиг.13) показва устойчив ход на увеличение на средния запас на един хектар, както на иглолистните, така и на широколистните гори в България за периода 1995 – 2015 г., като по-силно изразена динамика се наблюдава при иглолистните гори.   

Фиг. 13. Запас на иглолистни и широколистни гори в m³/hа, 1995-2015

Източник: ИАГ

ВЪГЛЕРОДНИ ЗАПАСИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 1.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Въглеродните запаси в дървесната биомаса и почвите в горски и други залесени площи е показател, свързан с усилията на обществото за смекчаване изменението на климата, посредством намаляване на нетните емисии на парникови газове в атмосферата. При растежа и физиологичната дейност на дърветата, въглеродът се натрупва в биомасата. В резултат на това, горите съдържат големи запаси от въглерод. Запас на въглерод има също в мъртвата органична материя и почвите. Тези въглеродни запаси могат или да се увеличават, или да намаляват, в зависимост от това какъв тип практики в управлението на горите е възприет. Промяната в нивата на въглеродни запаси в трите основни склада на въглерод – биомаса, мъртва органична материя и почви, представлява основата при изчисляване на поглъщането или отделянето на CO₂ от горите. Тази оценка дава възможност да се определи до каква степен горите компенсират отделените емисии на парникови газове и спомагат за смекчаване на влиянието на климатичните промени. 

Оценка на индикатора

Изчисленият запас на въглерод в биомасата[13] на широколистните гори през 2015 година е 47.3 Gg, а при иглолистните е 73.3 Gg. Данните за периода от 1995 до 2015 година показват тенденция на увеличаването му (фигура 14). 

Фиг. 14. Запас на въглерод в биомасата на иглолистни и широколистни гори  (Gg), 1995-2015 г.

Източник: ИАОС

Данните от Националния доклад по инвентаризация на емисиите на парникови газове за България за 2015 г., показват че поглъщането на емисии на парникови газове от сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ е намаляло с  около 50% в сравнение с базовата 1988 г.. Същевременно, през последните години, поглъщането в сектора е стабилизирано на едно ниво, като през последните четири години се забелязва положителна тенденция на увеличение, което се дължи на увеличаването на горските площи (поглъщането на емисии на парникови газове от сектора в kt CO₂ eq е, както следва: за 2011 г. – 6067; за 2012 г. – 6304; за 2013 г. – 6268; за 2014 г. - 6253). За 2015 г. поглъщането на емисии на парникови газове се равнява на 6264 kt CO₂ eq.

Политики и мерки

Политиката на България в областта на изменението на климата се основава на два основни аспекта, свързани от една страна с международните ангажименти, поети от страната с ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото, и от друга – с новоприетото европейско законодателство в тази област.

Провеждането на политика по ограничаване изменението на климата и прилагането на механизмите за изпълнение на задълженията на Република България по РКОНИК са регламенитрани в Закона за ограничаване изменението на климата.   

Рамката за действие в борбата с изменението на климата за периода 2013-2020 г. , което да доведе до намаляване на отрицателните въздействия на климатичните промени е очертана в Третия Национален план за действие по изменение на климата (2013 – 2020 г.).

ЗАЩИТНИ ФУНКЦИИ НА ГОРИТЕ 

ЗАЩИТНИ ГОРИ

(индикатор 5.1 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Kлючово послание:

  От 1995 г. се наблюдава тенденция към намаляване на общата площ на защитните гори, причина за което е голямото редуциране на ловностопанските територии, на горите на други ведомства и направената преоценка на техните функции във връзка с прилагането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и Закона за горите (ЗГ). 

Дефиниция на индикатора

Площта на горските и други залесени земи, определени за предотвратяване на ерозия на почвата, за опазване на водните ресурси или да поддържа други екосистемни функции.

Съгласно националното законодателство[14], защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията. 

Оценка на индикатора

В съответсвие с преобладаващите им функции[15], горските територии се делят на защитни, специални и стопански.

Според данни на ИАГ за 2015 г., общата площ на защитните, в т.ч. водоохранни гори, противоерозионни и мелиоративни гори е 411 387 ha, което представлява 9.7% от общата площ на горските територии в България.

От 1995 г. се наблюдава тенденция към намаляване на общата площ на защитните гори, причина за което е голямото редуциране на ловностопанските територии, на горите на други ведомства и направената преоценка на техните функции във връзка с прилагането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и Закона за горите (ЗГ). В цифри, сравнението показва, че спрямо 1995 г., общата площ на защитните гори е намаляла с 149 432 ha, или с близо 5%. Намаляла е площта на водоохранните гори – с 96 115 ha, на противоерозионните гори с 48 885 ha  и на мелиоративни гори с 4 432 ha, в резултат на включването на част от тях в границите на територии обявени за природни паркове (табл. 3).

Таблица 3: Разпределение на общата площ на защитните гори, 1995-2015 г.

Източник: ИАГ 

На фигура 15 е представена тенденцията на процентът на защитните гори спрямо общата площ на горските територии в периода 1995 – 2015 г. 

Източник: ИАГ 

Политики и мерки

Националната правна основа, регламентираща защитните функции на горите, се формира от Закона за горите, Закона за водите, Закона за опазване на земеделските земи и други действащи нормативни и подзаконови документи, свързани с осъществяването и поддържането на защитните функции на горите.

Органите, пряко ангажирани с прилагане на законодателството, свързано с поддържането на защитните функции на горските територии, са Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), РИОСВ, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). 

Залесяване и защита срещу ерозия

През 2015 г. основната дейност в тази област е насочена в следните направления:

• Изпълнение на целите и показателите, заложени в програмата и бюджета на ИАГ;
• Изпълнение на задълженията на България, произтичащи от членството в Европейския съюз в областта на горските репродуктивни материали;
• Одобряване и регистрация на базови източници за горски репродуктивни материали (ГРМ), регистрация на доставчици на ГРМ, изпитване и окачествяване на семена и подобряване на състоянието на горската семепроизводствена база;
• Изготвяне и одобряване на списък на семенните колекции за дългосрочно съхранение от горските семеконтролни станции (ГСС);
• Водене на регистър на горските разсадници в страната;
• Извършване на контролна дейност;
• Съгласуване на проекти за биологична рекултивация в горски територии, проверки по жалби, изготвяне на отговори и становища;
• Участие в изготвянето на проекти на нормативни документи;
• Изпълнение и координация на проекти и програми, финансирани от ЕС.

ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ 

ЗАЩИТЕНИ ГОРИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 4.9 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Според насоките за оценка на MCPFE (Министерска конференция за защита на горите в Европа) това е площта на горските и други залесени земи, защитени за целите на опазване на биоразнообразието, ландшафта и специфични природни елементи.

Защитените територии са един от най-старите инструменти за защита на природата и природните ресурси, и са включени като основен стълб в законите за опазване на природата в цяла Европа. Определянето на защитените зони се фокусира главно върху опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите, природните забележителности и защитните функции на горите. 

Kлючово послание:

  За периода от 2000 до 2015 година се установява стабилно увеличаване на площта на защитените горски територии.

Оценка на индикатора

Устойчивото управление на горските територии е от изключително значение за опазване на биологичното и ланшафтното разнообразие в България. Осем от дванадесетте ландшафтни комплекса, определени от НСОБР като уникални и представителни за българското биологично разнообразие, са горски хабитати. Българските гори представляват естествена среда за развитие и опазване на над 80% от защитените растителни видове, над 60% от застрашените от изчезване животински видове, в т.ч. птици 5 вида, бозайници 3 вида и други гръбначни - 9 вида, над 60 % от приоритетните за опазване видове местообитания, от които 31 вида висши растителни видове.

Съгласно действащото природозащитно законодателство, в България се използват шест категории защитени природни територии по IUCN (International Union for Conservation of Nature):

С цел опазване на това разнообразие, на територията на страната са обособени 3 национални парка, 11 природни парка, 55 резервата, 35 поддържани резервата, 562 защитени местности и са обявени 349 природни забележителности.

Общата площ на горските територии под режим на защита към края на м. декември 2015 г., възлиза на 2 387 682 ha[17], което представлява 21.5% от територията на страната.

Сумата на площите на всички категории защитените територии в България  към края на 2015 г. е 584 530 ha[18], а общата на площ на всички защитените територии, изчислена без припокривания е 576 181[19] ha, или приблизително 5.2 % от територията на страната. Площта на защитетените зони включени в екологичната мрежа Натура 2000 е 3 823 184 ha, или 34.4% от територията на страната.

По изчисления на ГИС слоевете, общата площ на зоните по Натура 2000 и на защитените територии е около 4 024 098 ha, което е над 36% от цялата територия на страната. При средно разпределение 18.8%, на териториите включени в екологичната мрежа Натура 2000 за страните от ЕС, България е с едно от най-високите териториални  разпределения на зони от мрежата[20].

Данните на ИАГ, сочат че 1 916 910 ha горски територии са в режим на защита по Директивите за птиците и местообитанията, ЗБР и ЗЗТ, т.е. попадат в защитени зони от Натура 2000 и в защитени територии, което е над 45% от общата площ на всички горски територии или 17.4% от територията на страната.

За периода от 2000 до 2015 година се установява стабилно увеличаване на площта на защитените горски територии.

На фиг. 16 може да се проследи тенденцията в изменението на площта на защитените гори за периода от 2000 до 2015 г. 

Фигура 16.  Площ на защитените гори[21]спрямо общата площ на горските територии, 1995-2015 г.

Източник: ИАГ

През 2015 г. площта на горските територитории в България, включени в екологичната мрежа Натура 2000 без други функции, е 1 111 (1000 hа)[22]. 

Политики и мерки

Дейностите са насочени към разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и изпълнение на мерки, както и разработване на планове за управление на защитени зони по „Натура 2000“ и изпълнение на мерки. Важен елемент от цялостната дейност е картирането на природни местообитания и видове, предмет на опазване в зоните по „Натура 2000“, включително в акваторията на Черно море, поддържане на благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания, осъществяване на мониторинг за установяване на промени с оглед иницииране на природозащитни мерки. Важна дейност е разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и опазването, поддържането и възстановяването на местообитания и видове.