Здравословно състояние на горите в България

Ключови послания

 Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2015 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. Отчетените през последните години по-високи стойности, са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава че екосистемите са в състояние да поемат по-големи натоварвания и да поддържат устойчиво състояние.

 Обезлистване - преобладават оценените като здрави и слабо увредени (класове „0“ и „1“ на обезлистване), които през 2015 г. са 74% от всички наблюдавани дървета. В сравнение с резултатите от обследването през 2014 г. делът на здравите се е увеличил с 6.3%, с 6.5% са намалели слабо засегнатите и с 4.3% са се увеличили силно засегнатите от обезлистване и мъртвите дървета.

 Горски пожари - сравнението със стойностите на средногодишните показатели, съответно 11 000 ha опожарени горски площи и брой от 550 пожара, в периода 2004 - 2014 г. показва, че с регистрирани 4312.8 ha засегнати територии и 429 пожара, 2015 е година със сравнително ниски стойности по тези показатели.  

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 009 от европейските индикатори за биологично разнообразие) 

Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценка на индикатора

Оценката е направена на базата на проучвания,  проведени през 2015 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори  и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г. 

Данните и от трите пробни площи, показват намаляване, както на количеството на валежите, така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони. През 2015 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 800 mm, в ПП Юндола те са 797 mm, а в ПП Старо Оряхово – 278 mm.

Източник: ИАОС

Витиня

За периода 2011-2015 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (фиг. 1), но те все още остават кисели. Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2014 г., през 2015 г. се отчита намаляване на отлаганията на сулфатна сяра, нитратен азот и хлор, както и на базични йони – калий, калций, натрий, магнезий и някои тежки метали.

Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.26 до 6.49 при отделните проби през 2015 г., като не се различава съществено от предходната година. Средно годишното  рН на отлаганията е  5.54 и за разлика от предходните две години, отново се доближава до киселия диапазон на валежите. Алкални остават само мокрите отлагания (фиг. 1). През 2015 г., в района се отлагат по-малки количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, както и базични катийони, и някои тежки метали. 

Юндола

Киселинността на валежите през 2015 г. намалява, като на открито те са почти неутрални, а под склопа на насаждението слабо кисели (фиг. 1). През 2015 г. се установява понижаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, хлор. Някои от базични йони (с изключение на калций и калий) в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2014 г. 

В периода 2005 – 2015 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.

За периода от 2005 до 2015 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата (фиг.2 и 3). 

Фиг. 2. Отлаганията на азот на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Фиг. 3. Отлаганията на сяра на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Установява се, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра. През последните пет години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки.

Резултатите са в съответствие с общоевропейската  тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.  

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП. 

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.3 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за влошаване на здравето и жизнеността на дървото. Този показател реагира на различни фактори, включително промяна в климатичните условия, екстремни метеорологични явления, атмосферни отлагания, насекомни и гъбни нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Съгласно възприетата международна скала за оценка[3], наблюдаваните дървета се класифицират в пет степени: 0 - здрави или без увреждания (обезлистване от 0 до 10%), 1 - слабо увредени (обезлистване от 11 до 25%), 2 - средно увредени (обезлистване от 26 до 60%), 3 - силно увредени (обезлистване от 61 до 99%) и 4 - мъртви (100% обезлистване). 

Оценка на индикатора[4]

Наблюденията и оценките по този индикатор през 2015 година, са проведени във всички 159 постоянни пробни площи от мрежата на Програмата за Мониторинг на горски екосистеми – ниво I (широкомащабен горски мониторинг). Оценките се извършват на ниво пробно дърво. Общият брой на обследваните дървета е 5513, от които 2386 иглолистни и 3127 широколистни дървесни видове. От иглолистните, обект на проучванията са видовете:  Pinus sylvestris L., Pinus nigra Arn., Picea abies (L.) Karst. и Abies alba Mill., а от широколистните: Fagus sylvatica L., Quercus frainetto Ten., Quercus petraea (Matt.) Liebl., Quercus cerris L., Quercus rubra L., Tilia platyphillos Scop. и Carpinus betulus L.

Оценени като здрави и слабо обезлистени (с обезлистване до  25 %) са 73.7%  от всички наблюдавани дървета, което съвпада с резултатите, получени през 2014 г. (фиг. 4). В интервала между 2 и 4 степен, най-голям е процентът на средно обезлистените, които са 17.6%, или с 4.2% по-малко в сравнение с 2014 г. С 6.5% е увеличен процентът на здравите дървета (0-10% обезлистени), но има увеличение с 4.25%  и на тези, попадащи в 3-та и 4-та степен, които са силно обезлистените и мъртвите дървета. 

Фиг.4. Времева серия 1996-2015 г., обезлистване при всички дървесни видове, %

Източник: ИАОС

В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни дървесни видове - 84.4% от тях са здрави и слабо обезлистени, което е с 4.6% повече, в сравнение с резултата от предходната година (фиг. 5). При иглолистните дървесни видове, 60% са здрави и слабо обезлистени, което е с 5.8% по-малко от резултатите през 2014 г (фиг. 6).

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС 

Здравословното състояние на бука (Fagus sylvatica) е много добро. Варирането в отделните пробни площи се свързва с въздействия от абиотичен и биотичен характер (Nectria sp., Ascodichaena rugose, Fomes fomentarius, Orchestes fagi, Mikiola fagi и др.). Увеличението на относителния дял на дърветата от 3 и 4 степен (силно повредени и мъртви) – съответно с 2.0% и 7.0%, се дължи основно на ледоломи и антропогенно въздействие.

Дъбовете (Quercus cerris, Quercus frainetto, Quercus petraea и Quercus rubra) запазват здравословното си състояние на нивото от предишни години. Намаляването на силните увреждания от 2 и 3 степен се дължи на липсата на каламитети от основните листогризещи насекоми (Lymantria dispar, Geometridae и Tortricidae). Слабото увеличение на силните повреди при цера са причинени от основните патогени по стъблата (Hypoxylon mediterraneum и Diplodia mutila), а при горуна и благуна - на трахеомикозно заболяване (Ceratocystis roboris).

При габъра (Carpinus betulus) и едролистната липа (Tilia platyphillos) не се наблюдава съществена промяна на здравословното състояние.

От иглолистните видове до 60 години, в най-добро състояние е смърчът (Picea abies), при който 86.7% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25%. Следва  белият бор (Pinus sylvestris) и черният бор (Pinus nigra). От наблюдаваните насаждения над 60 години, в най-добро състояние е също смърчът - 88.5% от дърветата са с обезлистване до 25%. В най-лошо състояние спрямо останалите дървесни видове са насажденията от бял бор, където 13.6% са в 3+4 степени на обезлистване. В сравнение с резултатите от наблюденията през 2014 год., процентите на здравите дървета от видовете Picea abies и  Abies alba се увеличават, но се отчита също така увеличение и на процентите в 4 степен (напълно загинали) (фиг. 6). По-голям процент на обезлистване е установен при видовете Pinus nigra и Pinus sylvestris, както и увеличаване на процента на тези, със 100% загуба на листна маса (загинали или отсечени).

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

Описаните биотични повреди и техните причинители не са довели до съществени изменения в общото състояние на обследваните  дървета. По-значимо е въздействието на абиотичните фактори,  предимно мокрите снегове, паднали през м. април в някои части на страната, както и ветровалите, ветроломите и снеголомите. През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на площите, засегнати от тези фактори. През 2010 г. са засегнати 3 776.6 ha , през  2011 г. увеличението е с 268.5% (10 138.8 ha), през  2012 г. – с  569.4% (21 502.1 ha), през  2013 г. – с 386.8% (14 606.9 ha), през 2014 г. с – 698.8% (26 385.2 ha) и през 2015 г. – 2 800% (105 724.6 ha), т.е 28 пъти повече[5].

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Горите и другите площи от горските територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите. 

Оценка на индикатора[1]

Лесопатологичното обследване, проведено през 2015 г. в широкомащабната мрежа за мониторинг на горски екосистеми показа, че при 46% от наблюдаваните ПД не са установени увреждания. Общото здравословно състояние се оценява като добро.

През 2015 г. факторът, който е оказал силно отрицателно  влияние върху насаждения е от абиотичен характер (10%). Пораженията от мокър сняг и силен вятър имат локален характер, което е свързано с конкретните условия на месторастенията, видовия състав и възрастта на дървостоя. Повредите през 2015 г. от абиотичен характер (ветровали, ветроломи, ледоломи, градушки, снеговали, снеголоми, пожари и др.), възлизат на 1 061 185.74 da, от които в иглолистните гори - 854 502.45 da.

Най-големи повреди от абиотични фактори са отчетени в Родопите. Високата възраст, наличието на гниене и корояди, са допълнителни фактори за влошеното състояние на последните две насаждения.          Най-силните поражения от снеговали и снеголоми са установени в боровите култури на по-малка надморска височина. Повредите по бука, дъба, и цера в Източни Родопи включват пречупване на клони и върхове при отделни дървета. При иглолистните култури от бял и черен бор в този район пораженията от снеговали и ветровали са много силни и като цяло, тяхното състояние е влошено. Видовият състав на установените в обследваните насаждения патогени и насекомни вредители е относително постоянен в отделните ППП. На този етап те не застрашават съществено тяхното състояние. Наличието обаче, на големи количества мъртва дървесина в някои от ППП се оказва брагоприятна среда за развитието на вторични вредители, като например короядите (установени масово по повалената дървесина в ПП Кърджали (Светулка)) и дървесиноразрушаващи гъби (плодни тела са отчетени в голяма част от наблюдаваните насаждения, които са  източник на инфекция). 

Насажденията от дъб, бук, смърч и културите от бял и черен бор в ПП Витоша са в много добро състояние, а в Рила (Боровец) смърчовото и еловото насаждение са силно засегнати (сн. 1). 

Анализът на данните по основните дървесни видове показва, че най-голям дял имат повредите, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 64% от всички повреди (фиг. 7).

Фиг.7.  Увреждащи фактори в горите през периода 2005 – 2014 г., %

Източник: ИАОС 

На база данните от лесозащитната информационна система към Изпълнителната агенция по горите, в резултат от лесопатологичното обследване през 2015 г.[7] и необходимите лесозащитни мероприятия през 2016 г., е направена оценка на главните заплахи за основните дървесни видове в България и е откроена ролята на основните абиотични и биотични фактори за влошаването на състоянието и съхненето на насажденията, което рязко нараства през последните години.

В иглолистните гори, от тези с биотичен характер, най-значими са нападенията от боровата процесионка (иглогризещ насекомен вредител), които са установени върху 13 325.6 ha. Вторият, по значимост вредител е гъботворката. Нападнатите площи от този вредител за периода 2015-2016 г. възлизат само на 1 377.8 ha, от които нито един декар силно нападната площ, която да изисква провеждане на лесозащитни мероприятия. Подтискането на числеността на този вредител, през последните години, се дължи основно на първата в Европа и втората в света след САЩ, интродукция в България на високоспецифичната и силно подтискаща популационната численост на вредителя в природата ентомопатогенна гъба - Entomophaga maimaiga (Entomophthorales: Entomophthoraceae).

Повредите от абиотичен характер през 2015 г.: ветровали, ветроломи, ледоломи, градушки, снеговали, снеголоми и пожари, възлизат на 105 724.6 ha, от които 85 450. 3 ha са в иглолистни гори. Делението на повредите в широколистни и иглолистни гори е много съществено, тъй като при ненавременно извозване и обработване на повалената дървесина, основно в иглолистните гори, настъпват крайно негативни екологични последици. Иглолистните култури, особено след такива природни бедствия, са благодатна почва за развитие на редица заболявания и нападения от насекомни вредители. Влияние оказва и пониженото количество на валежите през вегетационния период, което се отразява неблагоприятно на горските екосистеми, намалява устойчивостта им и създава предпоставка за засилено развитие на гъбни патогени и насекомни вредители, които ускоряват процеса на съхнене. С настъпващите климатични промени, гъбните патогени все по-често играят решаваща роля за влошаване здравословното състояние на горскодървесната растителност. За условията на България, кореновата гъба Heterobasidion annosum причинява за горското стопанство, и особено за иглолистните култури, значими загуби. Изкуствените иглолистни насаждения, създадени в долния лесорастителен пояс при по-топли климатични условия, изпитват в по-силна степен разрушителното действие на H. annosum. Създадени са и условия за масово развитие на вторични вредители (корояди, факултативни паразити), които застрашават и здравите дървета. От множеството видове, характерни за иглолистните култури, като най-опасен се откроява върховият корояд (Ips acuminatus Gyll.).

Последиците от абиотичните повреди са голямо и сериозно предизвикателство пред състоянието и функционирането на горските екосистеми.

 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект

Оценка на индикатора[8]

След 2014 г., когато бяха регистрирани рекордно ниски стойности, както на броя на горските пожари, така и на засегнатите от опожаряване горски територии, установените 429 броя горски пожари и 4313 ha засегнати територии, през 2015 г. показват увеличение. Според статистиката на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), сравнявайки със средногодишните показатели за периода от 2004 – 2014 г., които са съответно, 550 пожара и 11 000 ha опожарени територии, 2015 г. е със сравнително ниски стойности. Площта на върховите пожари, също е сравнително малка – 167 ha.

През 2015 г. отново беше наблюдавано въникване на пожари, извън установения пожароопасен сезон. През месеците ноември и декември са регистрирани 107 пожара, с над 2 410 ha опожарени горски територии, което е повече  в сравнение с регистрираните брой пожари и засегнати територии през останалите 10 месеца от годината.

86% от общо опожарената площ или общо 3705 ha са залесени територии, а 14% или 608 ha са незалесени.

От опожарените горски територии, с най-голям дял са тези държавна собственост - 59% или 3705.2 ha, общинска собственост са 18% и частна собственост - 23%.

Преките щети от горските пожари до момента са оценени на 736 801 лева, което е много под средните 5 000 000 лв. за последните 15 години.

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на България от 2006 до 2015 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в таблица 1. 

Фиг.8.  Опожарени площи през периода 2006-2015 г., ha	Фиг.9.  Брой на годишно възникнали пожари,  2006-2015 г., бр.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2015 г. са:

•          небрежност  – 68%;

•          естествени  – 3%;

•          умишлени  –  10%;

•          неизвестни  - 19%.

Анализирайки основните причини отново прави впечатление, че едва 3 % са предизвикани от естествена причина - мълния, докато всички останали 97 % са плод на човешко действие или бездействие.

Табл.1. Статистика на горските пожари за периода 2006 – 2015 г.

Година	Общ брой на пожарите	Засегнати горски територии (ha)	Причини   за пожарите   (брой на пожарите)
			Човешка дейност	Естествени	Неизвестни
2006	393	3 540	190	9	194
2007	1 479	42 999	1 163	18	298
2008	582	5 289	482	8	92
2009	314	2 271	242	2	70
2010	222	6 526	191	1	30
2011	635	6883	435	7	193
2012	876	12730	669	42	165
2013	408	3314	330	12	66
2014	151	916	128	3	13
2015	429	4313	335	12	82
Средно	550	11000	392	11	127

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS[9] за 2015 г. 

Мерки за защита на горите[10]

Мерки  за защита на горите от болести и вредители

Поддържането на здравето и жизнеността на горските екосистеми се осъществява на основата на лесопатологичен мониторинг и чрез извършване на навременни лесовъдски и лесозащитни дейности и прилагане на безвредни биологични лесозащитни средства. Това дава възможност за надеждно прогнозиране и осигуряване на адекватно управление на горските ресурси с акцент върху опазването на горите от болести, насекомни вредители и други повреди от биотичен и абиотичен характер.

През 2015 г. стартира проект „Подобряване на информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)”, в рамките на който се предвижда между двете партньорски институции ИАОС и ИАГ да бъде създадена двустранна връзка за обмен на данни. В резултат от изпълнението на проекта ИАГ ще разполага с актуални данни от ежегодния мониторинг на горски екоситеми (интензивен и широкомащабен), изпълняван от ИАОС в рамките на МКП Гори.

Осигуряването на добри лесопатологочни прогнози, повишава възможността за адекватно управление на горските ресурси с акцент върху опазването на горите от болести, насекомни вредители и други повреди от биотичен и абиотичен характер. 

Мерки  за защита на горите от болести и вредители:

Авиоборба - проведена е авиоборба в иглолистните гори на обща площ 26116 da, срещу насекомния вредител борова процесионка с продукти за растителна защита на основата на активните вещества Спинозад и Дифлубензурон. Отчетения ефект от авиоборбата, изразен в смъртност на вредителите е от 74 до 98 %. Общо за авиоборбата през годината са изразходвани 106640 лв.

Наземна химична борба - извършена е наземна химична и биологична борба на обща площ 6075 da, за която са изразходвани 53924 лв.

Механична борба - проведена е механична борба на площ от 2420 da на стойност 5349 лв. и санитарни сечи на площ от 186983 da.

Издадена е Наредба за инвентаризация и планиране в горските територии. 

Мерки  за защита на горите от пожари

Преди активния пожароопасен сезон през 2015 г., е изготвен годишен план за действие при гасене на пожари, като е отчетено високо ниво на готовност на всички отговорни институции за защита на горските територии от пожари;  

Създаден е изнесен център към тел.112 за сигнали за пожари и нарушения в горски територии, на който както и на бързата и професионална реакция на горски служители, пожарникари, военнослужещи, доброволци и др. се дължи факта че само 4 % от възникналите пожарите през тази година са върхови. Останалите 96 % са били низови и са обхванали ниската част на дървета, тревите, храстите и мъртвата горска постилка около тях;

В резултат от изпълнение на договор за разработване на схема за разполагане на средства за наблюдение и откриване на пожари в горските територии на страната, с оглед изграждането на единна система за наблюдение и автоматично откриване на пожари, са открити 12 нови пожаронаблюдателни кули;

В резултат от изпълнение на договор за разработване на Методика за определяне на риска от горски пожари е направена оценка и е картографиран на риска от горски пожари на територията на страната за всяка област, като по тази начин е изпълнено предварително условие за ПРСР 2013-2020;

Инвестирани са 14 млн. лв. в закупуване на специализирана противопожарна техника и за текущо поддържане на съществуващата пътна инфраструктура.