ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Замърсяване на почвите

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Почвените замърсявания са два вида: дифузни (атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики) и локални (складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др.).

В резултат на локалните и дифузните почвени замърсявания настъпват промени в състава на почвата и качеството на произвежданата продукция.

Дифузно замърсяване на почвите с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители

Ключов въпрос

Замърсени ли са почвите в България?

state-good.jpg През периода 2005 – 2015 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлрирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди. 

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на  тежки метали и металоиди -  Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН (16 съединения), РСВ (6 съединения) и хлорорганични пестициди (22 съединения)  в почвени проби. 

По отношение на тежките метали и металоиди

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2015 г. са взети 846 почвени проби, направени 7614 анализи, набрани от 141 пункта от базовата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно  максимално допустими концентрации (МДК)  от Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

В таблица 6 са представени  пунктовете за 2015 г., в които има завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади. 

Табл. 6. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК за 2015 година 

Пункт/Населено място

Област

Cu, mg/kg

Zn, mg/kg

Cd, mg/kg

Pb, mg/kg

Ni, mg/kg

Cr, mg/kg

As, mg/kg

Hg, mg/kg

І дълбочина(0-10cm/0-20cm)

с.Бели Искър

София

 

 

 

 

158,3

256,7

 

 

с.Винище

Монтана

204,7

 

 

 

 

 

 

 

с.Долно Белотинци

Монтана

 

 

 

 

 

 

60,4

 

с.Дружево

София

 

 

 

150

 

 

 

 

с. Брезница

Благоевград

 

 

 

97,7

 

 

 

 

с.Поибрене

Пазарджик

 

 

 

 

 

258,3

 

 

с.Беслен

Благоевград

 

 

 

 

214,0

266,0

 

 

с.Антон

София

97,9

 

 

 

 

 

 

 

с. Главиница

Пазарджик

143,0

 

 

 

 

 

 

 

с.Дряново

Смолян

 

 

 

158,3

 

 

 

 

с.Момчиловци

Смолян

 

 

 

 

 

 

32,6

 

с.Вранинци

Смолян

 

 

 

148,3

 

 

 

 

с.Яковица

Кърджали

 

 

 

 

155,7

273,7

 

 

с.Ралица

Кърджали

 

 

 

 

 

 

42,7

 

с.Оризари

Сливен

106,7

 

 

 

 

 

 

 

с.Пашкул

Хасково

 

 

 

 

90,4

 

 

 

гр.Карнобат

Бургас

 

 

 

 

 

229,3

 

 

с..Медово

Бургас

 

 

 

 

133,0

217,7

 

 

ІІ дълбочина(10-40cm/20-40cm)

с.Бели Искър

София

 

 

 

 

190,3

275,7

 

 

с.Винище

Монтана

201,3

 

 

 

 

 

 

 

с.Долно Белотинци

Монтана

 

 

 

 

 

 

59,7

 

с. Брезница

Благоевград

 

 

 

94,3

 

 

 

 

с.Поибрене

Пазарджик

 

 

 

 

 

257,7

 

 

с.Беслен

Благоевград

 

 

 

 

229,3

270,7

 

 

с.Антон

София

98,2

 

 

 

 

 

 

 

с. Главиница

Пазарджик

142,7

 

 

 

 

 

 

 

с.Момчиловци

Смолян

 

 

 

 

 

 

35,8

 

с.Дряново

Смолян

 

 

 

133,7

 

 

 

 

с.Вранинци

Смолян

 

 

 

149,3

 

 

 

 

с.Богатино

Кърджали

 

 

 

 

74,4

 

 

 

с.Яковица

Кърджали

 

 

 

 

154,0

274,0

 

 

с.Патица

Кърджали

 

 

 

 

155,3

 

 

 

с.Ралица

Кърджали

 

 

 

151,7

 

 

41,7

 

с.Оризари

Сливен

106,3

 

 

 

 

 

 

 

с.Пашкул

Хасково

 

 

 

 

75,9

 

 

 

Черна могила

Хасково

 

 

 

 

105

 

 

 

гр.Карнобат

Бургас

 

 

 

 

 

245,3

 

 

с..Медово

Бургас

 

 

 

 

135,3

220,7

 

 

Източник:  ИАОС 

За 2015 година са отчетени 20 пункта от общо 141, в които има  завишено съдържание на  тежки метали и металоиди (табл.6).

В таблица 7 е отразен броят на пунктовете, в които има по-високи концентрации на тежки метали и металоиди през отделните години, от създаване на Националната мрежа за почвен мониторинг до момента. Всяка година се взимат почвени  проби от 1/4 от общият брой пунктове от Националната мрежа. През 2005 и 2010 г. е извършвано пълно пробовземане от всички 397 пункта. 

Табл. 7. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени  превишения на МДК по години 

Година на пробонабиране

Общ брой пробонабрани   пунктове

Брой пунктове с превишения   над МДК за:

Cu

Zn

Pb

Ni

Cd

Cr

As

Hg

2015

141

4

-

5

8

-

6

3

 

2014

96

1

-

1

5

-

2

2

-

2013

97

2

-

1

1

-

-

-

-

2012

119

4

-

5

4

-

2

3

-

2011

122

2

2

2

4

1

2

1

-

2010

397

4

1

3

5

-

6

6

-

2009

113

3

-

1

1

-

-

2

-

2008

112

-

-

1

3

-

-

2

-

2007

119

1

-

1

-

1

-

2

-

2006

116

1

-

2

4

1

1

4

-

2005

407

4

-

4

3

1

2

7

-

Източник:  ИАОС

Пунктовете,  в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации от създаване на националната мрежа за почвен мониторинг до момента, се намират в едни и същи населени места  на България и представляват 9,3 % от общият брой за страната. Те попадат в административните граници на областите Смолян, Пазарджик, София, Монтана, Кърджали, Хасково, Благоевград и Бургас.

През 2015 г., в пет пункта от националната мрежа за почвен мониторинг са регистрирани превишения на МДК на повече от един елемент. Това са пунктовете, намиращи се на територията на селата Бели Искър (обл.София), Яковица (обл. Кърджали),  Беслен (обл. Благоевград) и Медово (обл. Бургас) с превишение на Cr и Ni;   Ралица (обл.Кърджали) – с превишение на Pb и As (Табл.7). 

В таблица 8 са представени статистически обработени данни за тежки метали и металоиди в почвите от националната мрежа. Съдържанието им в почвите е измерено в две дълбочини: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади, в съответствие с изискванията на  Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

Табл. 8. Статистически данни за измерените съдържания на тежки метали и еталоиди в обработваеми земи (1) и  в пасища и ливади (2) за периода 2005- 2015 г.

Статистическа стойност

pH

Cu, mg/kg

Zn, mg/kg

Cd, mg/kg

Pb, mg/kg

Ni, mg/kg

Cr, mg/kg

As, mg/kg

Hg, mg/kg

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

І дълбочина- (0-10 cm/0-20cm)

Брой

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

Мин.

4,6

4,8

4,3

5,5

29,3

25,0

0,1

0,04

8,5

5,2

3,1

8,4

10,3

13,3

1,1

1,1

0,01

0,01

Макс.

8,5

8,3

307,1

112,3

181,9

167,8

0,9

3,0

132,6

246,9

236,3

202,2

260,2

314,2

44,4

48,6

0,7

0,3

Медиана

6,9

6,1

26,4

24,9

67,3

72,1

0,2

0,2

19,0

23,0

37,5

31,7

54,0

51,2

7,8

6,4

0,1

0,1

Средна

6,9

6,3

35,0

30,3

69,6

74,9

0,2

0,3

20,9

30,0

37,7

35,7

59,7

63,1

8,2

8,4

0,1

0,1

ІІ дълбочина- (10-40cm/20-40cm)

Брой

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

277

120

 

 

Мин.

4,7

4,8

3,9

5,1

29,7

23,8

0,1

0,04

8,2

5,2

2,4

7,8

10,3

15,0

1,0

1,2

 

 

Макс.

8,6

8,6

179,0

95,3

168,6

199,6

0,9

3,3

121,1

241,8

243,1

209,7

259,0

324,0

42,1

59,5

 

 

Медиана

6,9

6,1

26,2

23,9

67,1

69,3

0,2

0,2

18,9

21,9

37,5

32,6

54,4

52,1

7,9

6,2

 

 

Средна

6,9

6,3

33,8

29,4

69,0

73,3

0,2

0,3

20,7

29,0

38,1

36,5

59,8

64,1

8,2

8,2

 

 

МДК

 

 

150

140

320

390

2

2,5

100

130

110

80

200

250

25

30

1,5

1,5

Източник: ИАОС 

По отношение на устойчивите органични замърсители:

За 2015 г. са извършени 18 612 броя анализи от 141 броя пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

За периода 2005 – 2015 г. не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични замърсители, което се дължи основно на промените в българското земеделие през последните години - намалена е употреба на химикали и торове.

Измерените съдържания в периода 2005 – 2015 г.  за  полиароматните въглеводороди са в пъти по-ниски от максимално допустимите концентрации, а полихлорираните бифенили са под границата на откриване.

Торене на почвите

Ключов въпрос

Балансирано или небалансирано е торенето на земеделските земи по отношение на качеството на почвите?

Ключови послания

state-good.jpg През 2015 г. площи в размер на 3 050 995 ha са наторени с оборски и минерални торове (азотни, фосфорни и калиеви торове) или 78,23 % от използваната през годината земеделска площ, която е в размер на 3 900 000 ha. За сравнение, през предходната 2014 г. са наторени общо 2 332 601 ha, което формира 59,81 % от обработваемата през годината земеделска площ. 

Употреба на минерални торове

По информация на НИМХ и МЗХ са определени средни многогодишни (за периода 1991-2010 г.) стойности на датите за начало и край на торенето с оглед спазването на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (Нитратна директива).

Сроковете на торене на културите са съобразени с температурните условия и фотосинтетичната активност на есенните посеви, като се отчитат и периодите на интензивно овлажняване и засушаване на почвите. Температурите имат ограничаваща роля поради обстоятелството, че внасянето на минерални и органични торове в почвата трябва да става само след като есенните посеви са възобновили вегетацията си през пролетта. По-ранното внасяне на тези торове не води до усвояването им от растенията, които са в относителен покой и те попадат чрез вътрепочвения хоризонтален и вертикален отток в подземните води, което е причина за тяхното замърсяване, най-често с нитрати, но и с други разтворими форми на торовете.  

Дефиниция на индикаторите

  • Употребени количества азотни торове (N); фосфорни торове (Р2O5) и калиеви торове (К2O) – общо и на единица  земеделска площ
  • Обща наторена площ земеделски земи и % от използваната земеделска площ 

 

Оценка на индикаторите

По данни на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ), в страната през 2015 г. са употребени азотни торове (N) в количество 341 608 тона; фосфорни торове (Р2O5) – 63 152 тона и калиеви торове (К2O) – 34 112 тона. За сравнение, през предходната 2014 година, количествата са разпределени както следва: 322 004 тона азотни торове (N), 64 459 тона фосфорни торове (Р2O5) и 32 295 тона калиеви торове (К2O). През 2015 г. се наблюдава увеличаване на общото количество употребени торове спрямо 2014 година.

Културите от реколта 2015 г. са наторени с азотни торове (N) 2 457,6 хил. хектара, като средно се падат по 139 kg/ha. Площите, наторени с фосфорни торове (Р205) са 526,3 хил. хектара – средно по 120 kg/haи с калиеви торове (К2O) – 454,8 хил. хектара – средно по 75 kg/ha. През 2015 г. се наблюдава слабо увеличаване на наторените площи спрямо 2014 г., като средното количество тор на декар е намалено само при фосфорни торове. В почти всички области на страната са употребени различни видове комбинирани торове. 

Табл. 9. Употребени количества минерални торове в земеделието в t  и като kg/ha спрямо използваната земеделска площ 

Година

Всичко торове

Азот

Р205

К20

t

kg/ha

t

kg/ha

t

kg/ha

t

kg/ha

2001

178 734

38,06

167 962

35,77

8 474

1,81

2 298

0,49

2002

177 935

37,89

155 411

33,09

21 400

4,56

1 124

0,24

2003

167 607

35,71

140 930

30,03

23 874

5,09

2 803

0,60

2004

197 980

37,18

164 958

30,98

29 904

5,61

3 118

0,58

2005

188 452

35,80

159 506

30,29

25 113

4,77

3 833

0,73

2006

185 847

35,80

152 766

29,4

25 278

4,87

7 803

1,50

2007

221 059

43,20

177 936

34,77

29 607

5,78

13 516

2,64

2008

217 425

42,62

173 917

34,09

30 558

6,0

12 950

2,54

2009

220 037

43,74

177 553

35,30

30 661

6,09

11 823

2,35

2010

258 916

51,25

199 083

39,40

39 034

7,73

20 799

4,12

2011

236 258,2

46,4

192 357

37,8

29 550

5,8

14 351.2

2,8

2012

306 867

59,90

235 386

45,95

47 633

9,30

23 848

4,66

2013

305 305

61,12

258 831

51,82

26 739

5,35

19 735

3,95

2014

287 903

57,85

207 599

41,71

58 255

11,77

22 049

4,43

2015

438 872

334

341 608

139

63 152

120

34 112

75

Източник: БАБХ

 Табл. 10. Наторени площи с азотни и фосфорни торове (хил. ha) и като процент от използваната земеделска площ, 2001 – 2015 г.

Година

Наторени площи с N
  хил. ha

Наторени площи с Р205
  хил. ha

% от използваната земеделска площ

N

Р2O5

2001

1 468,4

92,15

26,70

1,96

2002

1 586,0

68,56

29,78

1,46

2003

1 846,9

72,88

34,67

1,37

2004

1 757,6

96,55

32,97

1,81

2005

1 832,6

129,10

34,81

2,45

2006

1 934,2

196,9

37,27

3,79

2007

1 972,6

174,5

37,38

3,41

2008

2 068,7

218,0

40,55

4,27

2009

2 190,5

318,4

43,6

6,3

2010

1 957,8

327,5

38,75

6,48

2011

2 037,5

423,7

40,05

8,33

2012

2 272,8

653,8

44,36

12,76

2013

1 831,9

524

36,67

10,49

2014

2 328,3

536

46,78

10,77

2015

2 457,6

526,3

63,02

13,50

                     Източник: БАБХ

Употреба на оборски тор

Оборският тор съдържа всички важни за растенията хранителни елементи и микроелементи, а също и стимулатори (ауксини, витамини, хормони и др.) и въглехидрати (целулоза, захари и др.), които подобряват както почвеното плодородие, така и храненето на растенията. 

Дефиниция на индикаторите

  • Оползотворено количество оборски тор
  • Обща площ, наторена с оборски тор 

 

Оценка на индикаторите

През 2015 г. с оборски тор са наторени 67 095 ha. Регистрирано е почти двойно увеличение, спрямо наторените площи през предходната 2014 стопанска година (34 765 ha). Употребеното количество оборски тор възлиза на 590 532 тона към 511 945 тона през предходната година (отчетено 15,35 % увеличение).

През последните години е установена тенденция за постепенно увеличаване на площите, наторени с оборски тор, както и увеличаване количеството на употребения органичен тор.

Фиг. 15. Използвани количества оборски тор (хил. t)
и наторени площи (хил. hа)
 

Източник: БАБХ

Складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита като източник на локално замърсяване на почвите

Ключов въпрос

В каква степен складовете или ББ кубовете за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита, представляват заплаха за състоянието на почвите?

Ключово послание

state-good.jpg За периода 2000 – 2015 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с БАБХ/МЗХ”. Тези места се делят на 3 вида - централни складове, складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, в следствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния. 

Дефиниция на индикатите

  • Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
  • Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

 

Оценка на индикаторите

Към 31 декември 2015 г. на територията на страната са регистрирани 249 склада за излезли от употреба  ПРЗ, 1970 броя ББ кубове и 69 централни склада, намиращи се в 304 населени места.

Фиг. 16. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове

  

Фиг. 17. Количества забранени и негодни за употреба пестициди, t

 

Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2015 г. възлиза приблизително на 13 400 тона (при 13 500 за 2014 г и 14 200 тона за 2013 г.), като 57,6 % от тях са трайно депонирани в 1 970 броя ББ куба, а 32,3 % са препакетирани и прибрани в 69 централни склада и само 10,1 % от пестицидите се съхраняват в 249 склада, за които предстои  прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 16 и 17). Най-голям брой складове има в областите Плевен (46), Ловеч (36) и Стара Загора (30).

На Фиг. 18 и фиг. 19 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2015 г.

Фиг. 18. Разпределение на количеството пестициди в изоставени (необезопасени) складове по място на съхранение и собственост

Фиг. 19. Разпределение на количеството пестициди в централни складове по място на съхранение и собственост

Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

През 2015 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

- транспонираното европейско законодателство и прилагането му в страната за ограничаване на съществуващи и предотвратяване на бъдещи замърсявания;

- финансиране разработването и изпълнението на програми/проекти за решаване на въпросите, свързани с излезлите от употреба продукти за растителна защита с цел намаляване на негативното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху околната среда и човешкото здраве;

- преопаковане и преместване в централни складове и саниране на освободените помещения  с цел ограничаване на отрицателното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху качеството на околната среда и човешкото здраве. 

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и  мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в Почвената стратегия, в проекта на Рамкова директива за почвите и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните - членки прилагат мерки за опазване на почвите от 8 идентифицирани „заплахи“ - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Компетентни органи са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и регионалните им структури. 

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Закон за опазване на околната среда(обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.);
Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г.);
Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, обн. ДВ., бр.12/2008 г.;
Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 2007 г.;
Наредба № 4/12.01.  2009 г. за мониторинг на почвите, обн. ДВ. бр.19 от 13.03. 2009 г.;
Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. обн. ДВ. бр.62/04.08.2009 г.;
Закон за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.), посл изм., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.;
Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.) последно  изм. и доп., бр. 51 от 5.07.2016 г., в сила от 5.07.2016 г., бр. 13 от 7.02.2017 г.;
Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването България 2014-2020.
Национална програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.;
Тематичната стратегия за опазване на почвите (Thematic Ctrategy for Coil Protection COM/2006/231);
Доклад на  Европейската комисия (CWD (2012) 101) -http://ec.europa.eu/environment/coil/pdf/soil_cealing_guidelinec_en.pdf

 

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

Биологичното земеделие е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добрите практики по отношение опазването на околната среда и здравето на хората. Предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа и отговаря на нуждите на нарастващия брой потребители на биологични продукти и храни. 

Биологичното земеделие създава заетост в селските райони защото се нуждае от повече работна ръка в сравнение с конвенционалното земеделие. Несъмнените предимства на този екстензивен метод на производство са превърнали биологичното земеделие във важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Република България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Министерство на земеделието и храните осъществява държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантира спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834 на Съвета от 28 юни 2007 г. и неговите регламенти за изпълнение,  както и Наредба № 1 от 07 февруари 2013 г за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството им които образуват правната рамка в областта на биологичното земеделие на равнище ЕС и на национално равнище. 

През последните години биологичното производство се развива с бързи темпове, като непрекъснато нарастват както броя на операторите, така площите и броя на производителите, включени в система на контрол. 

Табл. 11. Брой оператори в биологичното производство (производители, преработватели, търговци, в т.ч. и подизпълнители) за периода 2011 г.-2015 г. 

 

2011

2012

2013

2014

   2015

Брой оператори

1 054

3 750

3 995

4 092

6 173

Източник: МЗХ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство 

Последните три години са особено успешни за развитие на биологичното производство.

В рамките на периода 2013 г – 2015 г. добитата растениевъдна биологична продукция нараства близо три пъти, до 45,8 хил. тона. 

През 2015 г. площите в система на контрол за биологично производство са 118,6 хил. ha (2,4% от ИЗП в страната), от които 21,5 хил. ha (18%) са преминали периода на преход.

През 2015 г. общо култивираните площи достигат 80 566 ha.  

Табл. 12. Площи в система на контрол (ha) 

 

2011

2012

2013

2014

2015

Общо култивирани площи

20 618

30 106

37 906

50 316

80 566

Постоянни ливади и пасища

4 491

7 957

15 476

21 831

31 796

Свободна земя/угар

1 513

2 315

2 905

2 204

6 209

Всичко площи в система на контрол (преход и преминали   прехода)

26 622

40 378

56 287

74 351

118 571

Диворастящи култури*

543 655

472 700

678 025

694 251

901 617

*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол”

Източник: МЗХ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство 

През 2015 г. площите, заети със зърнено-житни култури в система на контрол са 22 190,83 ha – с 10 129,43 ha повече в сравнение с предходната година, като се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес и тритикале. 

Площите с технически култури, отглеждани по биологичен начин през годината достигат 20 873,05 ha (в т.ч. площи с маслодайна роза, лавандула, ароматни култури, медицински растения и подправки). 

Площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин, през 2015 г. възлизат на 25 946, 14 - с 7733,66 ha повече в сравнение с предходната година, основно поради нарастване на площите с костилкови овощни видове, семкови овощни видове, ядки и лозя. 

Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури, като артишок, маслини и киви, макар и на малки площи, показва усилията на биологичните производители да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят своето производство. Площите в система на контрол при тази група през 2015 г. достига 1 866 ha.

Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби през 2015 г. са в размер на 901 617 ha, което е с 207 366 ha повече в сравнение с предходната година. 

През 2015 г. в биологичното животновъдство продължава да се наблюдава положителна тенденция на развитие. 

Табл. 13. Брой животни, отглеждани по биологичен начин* 

 

2011

2012

2013

2014

2015

Говеда

976

1 173

1 311

1 622

4 209

Овце

6 648

9 175

7 894

9 029

18 792

Кози

3 397

2 831

3 235

4 142

 5 381

Пчелни   семейства

58 855

85 346

117   360

  106 676

    178 331

* Включва животни в период на преход и животни, преминали периода на преход Източник: МЗХ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство 

През 2015 г. желанието на фермерите за въвеждане на видово разнообразие на отглежданите по биологичен начин животни продължава като тенденция. В система на контрол за последната година се отглеждат пуйки – 2 841 бр., гъски - 200 бр., еднокопитни (коне) – 212 бр. и други животни – 20 броя. 

За първи път през 2015 г. в система на контрол са включени и две аквакултурни стопанства, които за 2015 г. са произвели 80 t миди като продукция в преход. 

Биологичното производство води до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти, което означава и намаляване на безработицата. Това се потвърждава и от заключенията на Европейския план за биологични храни и земеделие. България разполага с благоприятни възможности да заеме достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на биологични продукти в ЕС и света. 

Политики и мерки в подкрепа за развитие на биологичното земеделие

Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) и Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. 

В ПРСР 2007-2013 и ПРСР 2014-2020 се подпомагат дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда, както и за подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство. Дейностите от Ос 1 за програмния период 2007-2013 са:

Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" като мярката е насочена към осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения в областта на управлението и бизнеса, новите технологии, качеството и безопасността на продуктите, устойчивото управление на природните ресурси, включително изискванията за кръстосаното съответствие, възобновяемите източници на енергия и биологичното производство. Финансовата помощ се предоставя на организации, които провеждат курсове и информационни дейности и се определят като обучаващи. Допустимите дейности за обучение са курсове и информационни дейности за повишаване на знанията за основните изисквания в областта на опазване на околната среда (почви, води, промени в климата, биоразнообразие др.)

Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" като цели на мярката е подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните. Част от допустимите дейности по мярката са насочен към достигане на съответствие със стандартите на Общността по отношение изискванията, опазване компонентите на околната среда

Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" цели на мярката е подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решени като допустима дейност по мярката е насочена към подобряване опазването на околната среда.

Мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" като една от целите на мярката е за подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност иконкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната и горската промишленост. Дейности за постигане на съответствие със стандартите на Общността и опазване на околната среда (включително намаляване на вредните емисии и отпадъци).

Мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" Цели на мярката е преодоляване на трудностите от полупазарни стопанства, свързани с преструктурирането на тяхната земеделска дейност. Ползвателят на помощта има право на четвърто и пето плащане, при условие че най-късно до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение е завършил курс на обучение, включващ основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор, и/или участвал в информационна дейност относно основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор.

В мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 е въведена подмярка опазване на почвите и водите с направления въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите и контрол на почвената ерозия. Дейностите, за които са поети ангажименти, се прилагат до изтичането им, най-късно до 2017 г. включително. Дейностите, изпълнявани в рамките на направление „Биологично земеделие“ от мярката, също допринасят за опазване на почвите и водите предвид изпълняваните ангажименти от страна на земеделските стопани за спазване изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от 20.07.2007г.) и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 съответно по мерки:
1. Биологично земеделие с направление биологично растениевъдство.
2. Опазване на почвите и водите с направления: „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ и „Контрол на почвената ерозия“. 

По Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 дейностите, които се подпомагат, свързани с опазване на почвите и водите са следните:

Подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства", има за цел повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България като се дава приоритет на дейности насочени към опазване на компонентите на околната среда.

Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”, една от целите на подмярката е насочена към подобряване опазването на околната среда, като финансова помощ се предоставя за извършване на инвестиции свързани с опазване компонентите на околната среда.

Подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", една от целите на подмярката е подобряване на опазването на околната среда и борбата с климатичните промени.

Мярка 10 „Агроекология и климат“- подпомагат се дейности насочени към подобряване на опазването на околната среда по направление „Контрол на почвената ерозия“.

Мярка 11 „Биологично земеделие“. Подпомагане се предоставя за прилагането на дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", съответно за  растениевъдство, пчеларство или животновъдство. 

Източник на информация:

Министерство на земеделието и хранитe

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС