Състояние на почвите

    * биогенните елементи в пасища и ливади 

Графиките на фигури 3а и 3б изобразяват разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи. 

Получената информация за периода на обследване 2005-2015 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите  при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество. 

Табл.4 Разпределение в % според съотношението на C/N в проби от пунктовете за мониторинг през 2013, 2014 и 2015 г. 

Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници. През 2015 г. преобладават пунктовете (51,9% за дълбочина 0-10cm/0-20cm и дълбочина 10-40cm/20-40cm), в които съотношението органичен въглерод/азот се характеризира със средни стойности, движещи се в границите от 10 до 12 mg/kg. Тези резултати показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите.  

Биогенни елементи и съдържание на вода в почвите

Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.

Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември включително (http://agro.meteo.bg/ ). Датата 7 март се счита за началото на вегетационния период  в страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10° С, a 27 октомври бележи спадането на средните денонощни температури под 10° С. 

На фиг. 4 до фиг.7 са показани карти за пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ) в началото и края на вегетационния период, съответно за 2014 г. и 2015 г.

*Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е от 100 до 75% от ППВ 

На фиг. 8 до фиг. 13 са представени карти, отразяващи условията на засушаване през 2014 и 2015 г. в началото, по средата и в края на вегетационния период в земеделските райони на страната.

Както се вижда от представените карти за водния запас в почвите в % от ППВ и индекса на почвено засушаване (SMI) условията през различните сезони на 2014 и 2015 г. съществено се различават. Запасите на вода в еднометровия почвен слой в началото вегетационния сезон през 2015 г. са по-високи в сравнение с 2014 г. В края на вегетационния период тези запаси през 2015 г. са по-лоши от тези през 2014 г. Стойностите на индекса на почвено засушаване (SMI) за м. март 2015 потвърждават вече направения извод. Месец юли на 2015 е силно засушлив, особено в Югозападна и западните части на Североизточна и Югоизточна България. Това свидетелства за горещо и сухо лято. Засушаването в края на вегетационния период през 2015 разделя страната на две части – западна с нормални условия и източна – с преобладаващо умерено до повишено засушаване с нормални условия на районите около Бургас и Шумен и силно засушаване около Елхово и Любимец.

За подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период в България е необходимо вземането на спешни мерки чрез прилагане на неотложни и съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата. Продължават да са актуални препоръките за преструктуриране земеделието и специализиране на отделни региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции.

Източник на информация:

Национален институт по метеорология и хидрология - БАН

ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ

Ключови послания:

 И през 2015 г. се наблюдава трайна тенденция за увеличаване броя на свлачищата и засегнатите територии (ha) 

Дефиниция на индикатора за свлачища

• Брой на регистрираните свлачища за една година
• Обща площ в (ha) - засегната от свачищни  процеси.

Свлачищата са природно явление с опасни последици за обществото, те са широко, но неравномерно разпространени на територията на цялата страна. Свлачищата нанасят щети върху инженерната инфраструктура и облика на територията във всички области в страната. Проявата или активизирането им се дължат, както на природни (особености в цялостното геолого-тектонско развитие и морфология на районите; интензивност на валежите; морска абразия, щормови вълнения, ерозия, изветрителни процеси и др.), така и на техногенни фактори (въздействия в резултат на човешка дейност – извършване на дълбоки изкопи, прокарване на пътища, добив на полезни изкопаеми, претоварване на горната част на терена от насипи или ново строителство; състояние на изградените ВиК мрежи и експлоатацията им в потенциално-опасни свлачищни райони и др.).  

Оценка на индикатора

Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2015 г. са 210 бр. с обща площ около 307 ha. Регистрираните към 31.12.2015 г.  свлачища на територията на страната са 2 075 бр. с обща площ над 21 215 ha, като от тях:

• Активни/периодично активни свлачища на територията на страната са 930 бр. със засегната площ около 5 540 hа;
• Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 727 бр. със засегната площ около 10 361 hа;
• Затихнали/стабилизирани свлачища – 418 свлачища със засегната площ около 5 314 hа.

От регистрираните 2 075 бр. свлачища - 1 241 бр. свлачища с площ около 15 925 hа са в урбанизирани територии. Останалите 834 бр. свлачища са с площ около 5 290 hа разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. Свлачищата са разпределени както следва:

• 369 бр. свлачища са проявени в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Варна);
• 1080 бр. свлачища са проявени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита Плевен“ ЕООД);
• 626 бр. свлачища са проявени в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Перник). 

През 2015 г. най-много новопоявили се свлачища има в областите Кърджали - 47 бр, Сливен - 22 бр. и Благоевград - 18 бр. с обща площ 244 ha. В областите Кюстендил, Смолян, Враца, Пловдив и Пазарджик са се появявили над 10 бр. нови свлачища, които имат обща площ около 29,4 ha. (фиг. 14).  

Фиг. 14. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha

Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник 

За периода 2005 – 2015 г. тенденцията е увеличаване на свлачищата и засегнатата територия (таблица 5), като проявата на свлачищна активност е през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи. Своеобразен пик в проявлението на свлачищни процеси е 2015 г., в която са активизирани най-много свлачища – 210 свлачища и са активизирани процесите в 82 регистрирани свлачищни района, като активизацията започва твърде рано – през м. февруари при обилни дъждове. 

Табл. 5. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2005 – 2015 г. 

Източник: МРРБ 

Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата  

Геозащитната дейност, като елемент на държавната политика по устройство на територията и благоустройството и през 2015 г. се провежда от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). През годината е извършена усилена работата, свързана с превантивни геозащитни мерки, строг контрол на инвестиционни намерения в свлачищни райони и предварителни действия за реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни и отводнителни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни и други неблагоприятни геодинамични процеси. Оказвана е регулярна техническа помощ на общините и други ведомства в областта на геозащитната дейност, регистрационен режим, свързан с нововъзникналите (210 бр.) и активизирани свлачищни процеси (82 бр.) от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., мониторинг на свлачищните процеси и на изградени противосвлачищни съоръжения, проекто-проучвателни работи, нанасяне на данни в регистъра на свлачищата и др.). Чрез изброените дейности е постигната целта за ограничаване на риска от възникване и разрастване на свлачищни процеси и предварителния контрол на строителството в свлачищни райони.

По отношение на мерките, свързани с превенция на риска от свлачища на територията на България в обхвата на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. - Приоритетна ос „Превенция на риска от наводнения и свлачища“ са проведени редица работни срещи между отговорните институции и дружествата за геозащита по време, на които са раработени варианти на изменение на Методиката за приоритизиране на свлачищата с оглед отразяване изискванията на ОПОС за „Население”; направена е актуализация на „Методиката за приоритизиране на свлачищата“; извършена оценка по критериите за допустимост на методиката и са оценени регистрираните до 15 октомври 2015 г. свлачища.

Предприети превантивни геозащитни мерки

• Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища, срутища, морска абразия, и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на Република България;
• Извършване на консултантски услуги и техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в Р България;
• Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане на нови и поддържане на съществуващи контролно-измервателни системи, необходими за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони и ефективността на изградените противосвлачищни съоръжения;
• Планиране, възлагане и изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.

През отчетния период за извършване на превантивни геозащитни мерки са стартирани 13 процедури по Закона за обществените поръчки и са сключени договори за изпълнението им, а 8 от тях са успешно приключили.

Не на последно място трябва да се спомене и създаването и работата на „Експертния консултативен съвет по въпросите на геозащитната дейност в Република България“, на чието първо заседание е приета Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г. Освен това същата програма е актуализирана с нововъзникналите свлачища до 15.04.2015г., като е разгледана на Експертен консултативен съвет и е одобрена на заседание на Министерския съвет. Определени са приоритетите в геозащитната политика и етапите на реализиране на предвидените мерки и дейности.

В обхвата на подкрепа по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (приоритетна ос „Превенция на риска от наводнения и свлачища“), за изпълнение на мерки, свързани с превенция на риска от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на страната - са проведени ефективни действия за актуализиране на Методиката за приоритизиране на свлачищата в Република България и оценка на свлачищата по допустимите критерии. 

Източници на информация: