English
Контакти
Климат
Характеристики на валежите и температурата
|
Ключов въпрос Какви са били температурите и количеството на валежите в България през 2016 година? |
|---|
Ключово послание
За България, със средна годишна температура 12.6oС, 2016 г. е четвъртата най-топла година за периода 1988-2016 г., след 1994 г.
През 2016 г. годишната температура на въздуха за районите с надморска височина (н.в.) до 800 m е средно с 1,5oС над нормата.
Дефиниция на индикатора
По препоръка на Световната Метеорологична Организация за описание на съвременния климат се използват средните за периода 1961-1990 г. показатели. Поради това месечните и годишни температури и валежи са сравнявани с този период и сe отнасят само за равнинната част на страната.
Рекордно високите температури през последните десетилетия, топенето на ледниците, по-влажният въздух и още седем ключови индикатора показват, че глобалното затопляне на климата е неоспорим факт. Десетте ключови индикатора, показващи глобалното затопляне на климата, са:
Относителното движение на всеки от тези показатели – повишаване при първите седем и спад при последните три от тях – доказва, че несъмнено планетата ни търпи затопляне през последния половин век, както и че всяко десетилетие на Земята от 1980 г. насам е по-горещо от предходното.
Оценка на индикаторите
Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен - услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика.
|
Средногодишна температура на въздуха и тенденции в изменението спрямо климатичната норма за периода 1961 - 1990 г. |
|---|
В периода 1988-2016 г. средната годишна температура на въздуха за ниската част от страната (за районите с н.в. до 800 m) е нараснала средно с 0.8°С спрямо нормата за референтния климатичен период 1961-1990 г., като се изменя в границите от 10.6°С до 13.0°С (Фиг.1). Запазва се нарастващата тенденция на колебанията на средната годишна температура на въздуха, при това температурните аномалии за всички години след 2007 г. (с изключение на 2011г.) са над +1°С.
През 2016 г. годишната температура на въздуха за районите с н.в. до 800 m е средно с 1.5 oС над нормата, като в редица области увеличението е по-голямо с 1.6-1.8 oС над нормата (Фиг. 2). Най-топлите месеци, със значителни положителни аномалии на средната месечна температура на въздуха за цялата територия на страната с н.в. до 800 m, са февруари (+6.3 oС) и април (+3.2 oС). Месец февруари 2016 г. е един от най-топлите за цялата история на метеорологичните наблюдения в България, като в много метеорологични станции са измерени най-високите стойности за месечна абсолютна максимална температура на въздуха. Измерена е нова рекордна максимална температура на въздуха за м. февруари за страната (26.7 °С на 23.02.2016 г. в гр. Севлиево).
|
Колебания в средната стойност на годишните валежи, максималните денонощни валежи, снежната покривка |
|---|
Средногодишната сума на валежите през 2016 г. (за районите с н.в. до 800 m) е 621 mm (Фиг. 3). Средно за страната годишният валеж е около нормата за периода 1961-1990 г., като варира главно от 65% до 124%.
Източник: НИМХ
През 2016 г. най-много валежи са паднали в Северозападна България (средно 123% от нормата с максимум в Бъзовец – 149%), а най-малко е количеството на валежите в Централна Южна България (84% от нормата с минимум във Велинград – 46%) – Фиг. 4. Най-валежните месеци за цялата територия на страната са януари (370% от месечната норма в Божурище, област София, и 355% - в Карнобат) и март (над 280% в Д-р Йосифово, област Монтана, и в Белоградчик). Най-сух е бил декември – средно 26% от месечните норми за ниската част от страната.
На 17.01.2016 г. в областите Кърджали и Смолян са измерени най-големите 24-часови суми на валежите за годината: Токачка (273 mm), Момчилград (257 mm), Златоград (126 mm) и др.
(Фиг. 5). Като цяло в периода 1988-2016 г. се наблюдава нарастваща тенденция в колебанията на максималния 24-часов валеж в районите с надморска височина до 800 m.
Сняг
В периода 1988-2016 г. не се наблюдава отчетлива тенденция в колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m (Фиг.6.), но броят на дните със снежна покривка намалява.
Източник: НИМХ
Климатични явления
Климатични сценарии за България
Представените климатични сценарии за България са разработени в НИМХ-БАН в рамките на проекта CECILIA. Проведени са симулации на регионалния климат за бъдещето, за два интервала – “близко бъдеще” (2021-2050 г.) и “далечно бъдеще” (2071-2100 г.), като резултатите за тенденциите (т.е. изменението спрямо сегашния референтен климатичен период 1961-1990 г.) за средната годишна температурата на въздуха и средната годишна валежна сума.
Открояват следните особености:
- По отношение на температурата практически над цялата страна се наблюдават положителни тенденции, т.е. очаква се увеличение на средногодишната температура, като това увеличение е сравнително еднородно и с около 1.5-2oС за близкото и между 2.5 и 3.5oС за далечното бъдеще;
- Пространственото разпределение на тенденцията на годишната валежна сума е по-неравномерно спрямо това на температурата. В Източна България се очаква отрицателна тенденция, като и в двата периода изменението е средно между 5 и 10 mm (в отделни райони до 15-20 mm). Най-видимата разлика между двата периода е, че районите с отрицателна тенденция през втория период са с по-голяма площ спрямо първия и обхващат и части на Западна България.
