ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Политика за ограничаване на изменението на климата

Мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели  

Националната политика на България в областта на  климата  се определя от една страна от международните ангажименти на страната, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протокола от Киото (ПК) и Споразумението от Париж, очертаващи общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от климатичните промени, и от друга - от задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС и действащото и новоприето европейско законодателство в тази област. 

В международен аспект страната ни участва във Втория период на задължения на Протокола от Киото (2013-2020 г.), като страна-член на Европейския съюз. Страните по Втория период на ПК се съгласиха да изпълняват задълженията си за намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от него, още осем години, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., когато ще започне изпълнението на  новото глобално споразумение по изменение на климата. България и останалите държави-членки на ЕС изпълняват обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с 20 % до 2020 г.

В края на 2016 г. се проведе 22-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), чиято основна цел бе постигането на напредък по операционализирането на основните аспекти на приетото в края на 2015 г. Споразумение от Париж, с което се прие т. нар. температурна цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура значително под 2°С в сравнение с нивата от преди индустриализацията, като се продължат усилията нейното увеличение да не надвишава 1.5° С (индикативна цел). Съгласно разпоредбите на Споразумението всяка страна по него ще подготвя, представя и поддържа последващи национално определени приноси (nationally determined contributions (NDCs)), които възнамерява да постигне. За тази цел страните трябва да осъществяват национални мерки за смекчаване. България заедно с останалите държави-членки на Европейския съюз ще изпълняват задълженията си по новото споразумение съвместно. Първият съвместен национално определен принос на ЕС и държавите-членки не вменява допълнителни задължения към вече поетата през октомври 2014 г. вътрешна обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г.

Сред най-чувствителните въпроси, по които се водиха интензивни преговори по време на 22-та сесия на Конференцията на страните по РКООНИК бяха: технически правила за прилагане разпоредбите на Споразумението; първи глобален преглед на колективния напредък към постигане на целта на Споразумението от Париж и предварителен спомагателен диалог (Facilitative Dialogue) през 2018 г.; допълнителни насоки към страните относно задължението за регулярно представяне на NDCs; правила и процедури на механизма за съответствие, който ще улеснява изпълнението и ще насърчава спазването на разпоредбите на Споразумението; мобилизиране на финансиране, трансфер на технологии и подкрепа за изграждане на капацитет в периода преди и след 2020 г.

Рамката на политиката по изменение на климата на ниво ЕС се очертава от приетия през 2008 г. законодателен пакет „Климат и Енергетика”, чиято цел е до 2020 г. да се осигури постигане на: 20 % намаляване на емисиите на парникови газове спрямо нивата им от 1990 г.; 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС, включително 10 % дял на биогоривата в транспорта; 20 % увеличаване на енергийната ефективност.

ЕСТЕ е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии.

От установяването й през 2005 г., ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО2) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон, както и авиационните дейности (включени в Схемата на по-късен етап – през 2012 г.).

От 2013 г. започна третия период на ЕСТЕ, който ще продължи до 2020 г. В схемата са включени нови сектори и газове. Прилага се хармонизиран подход – общ таван на емисионните квоти на ниво ЕС, вместо национални тавани. Има определен на ниво ЕС резерв за нови участници. Всички операции, извършвани в ЕСТЕ са централизирани в единен европейски регистър. Постепенно се увеличава обемът на търгуваните квоти чрез обща тръжна платформа за сметка на безплатно разпределените. Прилагат се хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти, на базата на предварително определени показатели. 100% от квотите за електропроизводствения сектор се търгуват, освен в случаите на прилагане на дерогацията по член 10в от Директива 2003/87/ЕО, от която се ползва и България.

През 2016 г. в рамките на Третия период на ЕСТЕ (2013-2020 г.), продължи успешното участие на българските оператори в ЕСТЕ. В тази връзка е извършена проверка и обобщаване на докладваната от операторите на инсталации в ЕСТЕ информация за промяна в нивото на активност и капацитета през 2015 г. Внесени са промени в националната таблица за разпределение на квоти, свързани с промени в експлоатацията на инсталациите, съгласно Решение 2011/278/ЕС (частични спирания и възобновяване на дейността, значителни промени в инсталирания капацитет, спиране от експлоатация и др.). Окончателното разпределение на безплатни квоти за 2016 г., включително за нови инсталации от резерва за нови участници, е изчислено, подадено и одобрено от ЕК.

През 2016 г. на обща тръжна платформа – Европейската енергийна борса (EEX) са  проведени 137 търга на квоти за емисии на парникови газове от инсталации и 6 търга на квоти от авиационни дейности от Третия период на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). В рамките на тези търгове предложеното от България количество квоти за продажба, е както следва:

- 16 169 000 общи квоти за емисии на парникови газове от инсталации, при средна тръжна цена на годишна база 5,25 евро/квота;

- 47 000 авиационни квоти, при средна тръжна цена на годишна база 5,29 евро/квота.

В резултат, генерираните приходи за България от продажби чрез търг на квоти за емисии на парникови газове от инсталации са в размер на 85 079 960 евро, което в левова равностойност прави 166 401 938,17 лв. От тръжните продажби на авиационни квоти реализираните приходи са в размер на 248 540 евро, което в левова равностойност прави 486 101,99 лв.

По отношение на разработването и приемането на стратегически и нормативни документи, свързани с политиката по изменение на климата на национално ниво, през 2016 г.  е извършено следното:

  • На 21 октомври 2016г. е приет закон за ратификация (ДВ, бр. 86 от 2016 г. в сила за Република България от 29 декември 2016 г.) на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата;
  • Изменен е Законът за ограничаване изменението на климата (ЗОИК, изм. ДВ, бр. 47 от 05.06.2016 г.);
  • Решение № 80 от 11.02.2016г. на Министерския съвет за определяне на реда и начина за разходване през 2016 г. на част от преходния остатък по валутна сметка на приходите от продажба на квоти на емисии на парникови газове от инсталации чрез търг, постъпил в бюджета на Министерството на околната среда и водите до 31 декември 2012г;  
  • Решение № 241 от 04.04.2016г. на Министерския съвет за одобряване на споразумението от Париж към Рамковата конвенция на организацията на Обединените нации по изменение на климата.

 

Източници на информация

ИАОС, МОСВ, НСИ, НИМХ

 

Препратки към допълнителна оценка на индикаторите, методология и допълнителна информация:













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС