Емисии на парникови газове

Ключови послания

За периода 1988–2016 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2016 г. са емитирани общи емисии на ПГ –– 59 059,73 Gg CO₂-екв. или 51% от емисиите през базовата година (1988).

 Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,0 тона СО₂- екв. през 1988г. до 8,3 тона СО₂-екв. през 2016 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.

 Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2016 г. показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Дефиниция на индикаторите

• Общи емисии на парникови газове
• Емисии на парниковите газове по сектори от класификацията на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC)
• Годишни емисии на парникови газове на човек от населението
• Годишни емисии на парникови газове  за единица БВП

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), диазотен оксид (N₂O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NO_x, CO и NMVOC) и серен диоксид (SO₂). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC), е създаден индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне” (ПГЗ). Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО₂ (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО₂ еквивалент (CO₂ - екв.).

Оценка на индикаторите

Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2016 г. показват, че общите емисии на ПГ в CO₂ - екв. са 59 059,73 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗПЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗПЗГС) са 52 523,34 Gg.

В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ЗПЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100%.

Табл. 1. Агрегирани емисии на ПГ (без сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”), Gg CO₂-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2016 г.

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO₂ – екв.) за 2016 г. показва, че емисиите на CO₂ имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 77%, емисиите на CH₄ са на второ място с 12%, емисиите на N₂O с дял 9% остават на трето място, F - газове са с дял от 2% - на четвърто.

Фиг. 11. Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO₂, CH₄ и N₂O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF₆) за периода 1988-2016 г., Gg CO₂ – екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2016 г.

Анализът на Фиг. . показва, че за периода 1988 – 2016 г., емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2016 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 59 059,73 Gg CO₂-екв. или 51% от емисиите през базовата година, като минимумът e през 2013 г (48%).

Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на IPCC в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.

В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 72% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация – 2016 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO₂ – 96% от емисиите на сектора.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 64% от сумарните емисии на сектора. През 2016 г. се наблюдава намаление на емисиите на ПГ с 6,9% спрямо 2015 г. 

Сектор „Индустриални процеси и използване на продукти

Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси и използване на продукти” се получават в резултат от технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и прекурсори на ПГ.

Секторът емитира 10% от националните емисии на ПГ. Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси и използване на продукти ” за 2016 г. има CO₂ – 75%.

В сектора най-значими източници на ПГ са:

- производството на вар (CO₂);

- производството на цимент (CO₂);

- производството на амоняк (CO₂);

- употреба на варовици в десулфуризиращи инсталации в енергетиката (CO₂);

Непрекъснато се увеличава делът на емисиите от употребата на флуорирани парникови газове, който през 2016 г. е 23% от общите емисии в сектора.

Сектор „Селско стопанство”

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат от дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH₄ и N₂O.

Най-голям източник на емисии на CH₄ (като СО_{2 -} екв.)в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 23% от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на N₂O (като СО₂ екв.) от селскостопанските почви, като техният дял през 2016 г. е 65%.

Въпреки, че законодателството в България забранява изгарянето на растителни отпадъци от стърнища, тази дейност все още съществува ограничено и при нея се емитират известни количества ПГ и прекурсори на ПГ- CO и NOx.

Общите емисии от сектора, като CO₂-екв се увеличават с 4,7% спрямо 2015., най-вече поради повишената употреба на азотни торове.

Намаляването на емисиите в сектора за периода 1988 – 2016 г. е пряко следствие от общия спад на селскостопанската дейност. Намалението на емисиите в животновъдството следва намалението в броя селскостопански животни.

Сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”

Секторът обхваща процесите на обмен на CO₂ между източниците на биомаса (горски насаждения, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO₂ от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO₂ в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси, също води до натрупване на CO₂ в биомаса.

Емисиите на CO₂ в атмосферата от сектора са свързани с горските пожари, както и от промени в органичния състав на почвите, вследствие на ерозия или обработка с химикали.

В тази категория се включват и дейности, които водят до промени в потоците на CO₂ от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури, както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване, вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подземните води поради антропогенни или природни въздействия.

В инвентаризацията на ПГ за 2016 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO₂ от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”. Поглъщането на CO₂ се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата въглерод и отсечения обем дървесина, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности, консумиращи биомаса.

Сектор „Отпадъци”

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат от процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от процесите на гниене на депонираните твърди отпадъци.

Депонираните твърди отпадъци емитират СН₄ в резултат от процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2016г., емисиите на метан от този източник са на първо място – 74%.

Вторият голям източник на СН₄ в този сектор е третирането на отпадъчните води в пречиствателните съоръжения (25%), като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадъчни води и третирането на отпадъчни води от домакинствата и обществените сгради.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2016 г.

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13 тона СО₂- екв. през 1988 г. до 8,3 тона СО₂-екв. през 2016 г. Най-ниски са били нивата през 2000 г. - 7,3 тона СО₂-екв. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз (ЕС) – 7 тона СО₂-екв.

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват важен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател  за България в периода 1999 – 2016 година.

Фиг. 15. Годишни емисии на парникови газове за единица БВП,

тона СО2 - екв. за 1000 лева