ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Емисии на парникови газове

Ключов въпрос

Изпълнени ли са националните и международните цели на Р България относно емисиите на парникови газове (ПГ)?

Ключови послания

state-good.jpgЗа периода 1988–2016 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2016 г. са емитирани общи емисии на ПГ –– 59 059,73 Gg CO2-екв. или 51% от емисиите през базовата година (1988).

state-good.jpg Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,0 тона СО2- екв. през 1988г. до 8,3 тона СО2-екв. през 2016 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.

state-good.jpg Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2016 г. показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Дефиниция на индикаторите

  • Общи емисии на парникови газове
  • Емисии на парниковите газове по сектори от класификацията на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC)
  • Годишни емисии на парникови газове на човек от населението
  • Годишни емисии на парникови газове  за единица БВП

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOC) и серен диоксид (SO2). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC), е създаден индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне(ПГЗ). Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО2 (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО2 еквивалент (CO2 - екв.).

Оценка на индикаторите

Общи емисии на парникови газове

Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2016 г. показват, че общите емисии на ПГ в CO2 - екв. са 59 059,73 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗПЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗПЗГС) са 52 523,34 Gg.

В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ЗПЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100%.

Табл. 1. Агрегирани емисии на ПГ (без сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”), Gg CO2-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година

Парникови газове/години

CO2

CH4

N2O

HFCs

PFCs

SF6

Общо

Дял

1988

89406,53

16838,36

10505,14

0,00

0,00

3,30

116753,32

100%

1990

78672,94

16149,61

9162,96

0,00

0,00

3,69

103989,21

89%

1995

57536,99

11877,30

5144,55

3,33

0,00

4,90

74567,06

64%

2000

45213,93

10149,40

4166,06

33,02

0,00

6,49

59568,90

51%

2005

50591,29

8662,43

4449,66

195,16

0,00

8,16

63906,71

55%

2010

47792,80

7736,22

4337,06

663,05

0,06

18,76

60547,96

52%

2015

48132,69

7246,07

5035,39

1222,10

0,03

18,07

61654,34

53%

2016

45287,39

7048,42

5304,70

1400,45

0,02

18,75

59059,73

51%

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2016 г.

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO2 – екв.) за 2016 г. показва, че емисиите на CO2 имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 77%, емисиите на CH4 са на второ място с 12%, емисиите на N2O с дял 9% остават на трето място, F - газове са с дял от 2% - на четвърто.

Фиг. 11. Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO2, CH4 и N2O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF6) за периода 1988-2016 г., Gg CO2 – екв.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2016 г.

Анализът на Фиг. . показва, че за периода 1988 – 2016 г., емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2016 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 59 059,73 Gg CO2-екв. или 51% от емисиите през базовата година, като минимумът e през 2013 г (48%).

Тенденции в емисиите на парникови газове по сектори от класификацията на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC)

Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на IPCC в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.

В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 72% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация – 2016 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – 96% от емисиите на сектора.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 64% от сумарните емисии на сектора. През 2016 г. се наблюдава намаление на емисиите на ПГ с 6,9% спрямо 2015 г. 

Сектор „Индустриални процеси и използване на продукти

Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси и използване на продукти” се получават в резултат от технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и прекурсори на ПГ.

Секторът емитира 10% от националните емисии на ПГ. Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси и използване на продукти ” за 2016 г. има CO2 – 75%.

В сектора най-значими източници на ПГ са:

- производството на вар (CO2);

- производството на цимент (CO2);

- производството на амоняк (CO2);

- употреба на варовици в десулфуризиращи инсталации в енергетиката (CO2);

Непрекъснато се увеличава делът на емисиите от употребата на флуорирани парникови газове, който през 2016 г. е 23% от общите емисии в сектора.

Сектор „Селско стопанство”

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат от дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH4 и N2O.

Най-голям източник на емисии на CH4 (като СО2 - екв.)в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 23% от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на N2O (като СО2 екв.) от селскостопанските почви, като техният дял през 2016 г. е 65%.

Въпреки, че законодателството в България забранява изгарянето на растителни отпадъци от стърнища, тази дейност все още съществува ограничено и при нея се емитират известни количества ПГ и прекурсори на ПГ- CO и NOx.

Общите емисии от сектора, като CO2-екв се увеличават с 4,7% спрямо 2015., най-вече поради повишената употреба на азотни торове.

Намаляването на емисиите в сектора за периода 1988 – 2016 г. е пряко следствие от общия спад на селскостопанската дейност. Намалението на емисиите в животновъдството следва намалението в броя селскостопански животни.

Сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”

Секторът обхваща процесите на обмен на CO2 между източниците на биомаса (горски насаждения, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO2 от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO2 в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси, също води до натрупване на CO2 в биомаса.

Емисиите на CO2 в атмосферата от сектора са свързани с горските пожари, както и от промени в органичния състав на почвите, вследствие на ерозия или обработка с химикали.

В тази категория се включват и дейности, които водят до промени в потоците на CO2 от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури, както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване, вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подземните води поради антропогенни или природни въздействия.

В инвентаризацията на ПГ за 2016 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”. Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата въглерод и отсечения обем дървесина, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности, консумиращи биомаса.

Сектор „Отпадъци”

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат от процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от процесите на гниене на депонираните твърди отпадъци.

Депонираните твърди отпадъци емитират СН4 в резултат от процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2016г., емисиите на метан от този източник са на първо място – 74%.

Вторият голям източник на СН4 в този сектор е третирането на отпадъчните води в пречиствателните съоръжения (25%), като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадъчни води и третирането на отпадъчни води от домакинствата и обществените сгради.

Тенденции в общите емисии на парникови газове по сектори за периода 1988-2016 г.

На следващата фигура са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988–2016 г. в Gg СО2-екв. Включени са и количествата погълнат СО2 от горите, което води до понижаване на емисиите.

Фиг. 12. Общи емисии на парникови газове по секториза периода 1988 – 2016 г., Gg CO2 - екв.

ЗПЗГС - Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2015г.

 

Анализът на данните показва, че най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2016г. има сектор “Енергетика” – 72%, следван от сектор „Селско стопанство” – 11%. Сектор “Индустриални процеси и използване на продукти” и сектор “Отпадъци” със съответно по 10% и 7% от националните емисии.

Основните причини за наблюдаваното намаление на емисиите на ПГ в България в периода до 2000г. са структурните изменения на икономиката, поради радикалния икономически преходен процес от централно планирана към пазарна икономика. Това довежда до намаляване на енергия в ТЕЦ (и увеличение на дела на хидро- и атомна енергия), структурни изменения в промишлеността (включващи намаление на енергийно-интензивната продукция и подобряване на енергийната ефективност), по-добро изолиране на сградите и преминаване от твърди и течни горива към природен газ.

За намаление на емисиите ПГ от селското стопанство и от сектор „Отпадъци“основните причини са намаляването на популациите на говеда, овце и свине и намаляването на депонираните битови отпадъци в сметищата.

Намалените емисии на ПГ са резултат и от намаление на населението и спад на БВП.

На следващите три графики са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.


Фиг. 13. Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2016 г.,%

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2016 г.

Годишни емисии на парникови газове на човек от населението

Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Фиг. 14. Годишни емисии на парникови газове на човек от населението,
тона СО2 - екв.
Източник: ИАОС

 

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13 тона СО2- екв. през 1988 г. до 8,3 тона СО2-екв. през 2016 г. Най-ниски са били нивата през 2000 г. - 7,3 тона СО2-екв. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз (ЕС) – 7 тона СО2-екв.

Годишни емисии на парникови газове за единица БВП

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват важен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател  за България в периода 1999 – 2016 година.

Фиг. 15. Годишни емисии на парникови газове за единица БВП,
тона СО2 - екв. за 1000 лева

Източник: ИАОС

За периода емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт  значително намаляват - от 2,52 тона СО2 - екв. за 1999 г. през 2016 г. те достигат до 0,64 тона СО2 – екв. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета.













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС