Замърсяване на почвите

ДИФУЗНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ, МЕТАЛОИДИ И УСТОЙЧИВИ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Ключово послание

През периода 2005 – 2016 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлрирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди. 

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване на почвите е в следствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на  тежки метали и металоиди -  Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН (16 съединения), РСВ (6 съединения) и хлорорганични пестициди (22 съединения)  в почвени проби.

Оценка на индикатора

По отношение на тежките метали и металоиди

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2016 г. са взети 678 почвени проби, направени 6102 анализи, набрани от 113 пункта от базовата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно  максимално допустими концентрации (МДК)  от Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

В таблица 10 са представени  пунктовете за 2016 г., в които има завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади.

Табл. 10. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК за 2016 година

Източник: ИАОС

За 2016 година са отчетени 9 пункта от общо 113, в които има  завишено съдържание на  тежки метали и металоиди (табл.10).

В таблица 11 е отразен броят на пунктовете, в които има по-високи концентрации на тежки метали и металоиди през отделните години, от създаване на Националната мрежа за почвен мониторинг до момента. Всяка година се взимат почвени  проби от 1/4 от общият брой пунктове от Националната мрежа. През 2005 и 2010 г. е извършвано пълно пробовземане от всички 397 пункта.

Табл. 11. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени  превишения на МДК по години

Източник: ИАОС 

Пунктовете,  в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации от създаване на националната мрежа за почвен мониторинг до момента, се намират в едни и същи населени места  на България и представляват 9,3 % от общият брой за страната. Те попадат в административните граници на областите Смолян, Пазарджик, София, Монтана, Кърджали, Хасково, Благоевград и Бургас.

През 2016 г., в един пункт от националната мрежа за почвен мониторинг са регистрирани превишения на МДК на повече от един елемент. Това е пункта, намиращ се на територията на село Бели Искър (обл.София), с превишение на Cr и Ni. (Табл.11).

По отношение на устойчивите органични замърсители:

За 2016 г. са извършени 15 255 броя анализи от 113 броя пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

Измерените съдържания в периода 2005 – 2016 г.  за  полиароматните въглеводороди са в пъти по-ниски от максимално допустимите концентрации, а полихлорираните бифенили са под границата на откриване.

През 2016 г. са отчетени замърсявания на почвите с пестицидите  DDT и DDE в гр.Банско(обл.Благоевград), където е измерена стойност за: DDT 1,8 mg/kg при норма 0,5 mg/kg и DDE- 4,1 mg/kg, при норма 0,5 mg/kg.Превишение на МДК за пестицида  DDT са отчетени и в селата Драгоево(обл.Шумен) и  Становец (обл.Шумен) , с измерени съответно:  1,4 mg/kg и  0,7 mg/kg.

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

СКЛАДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАБРАНЕНИ И НЕГОДНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЛОКАЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

 За периода 2006 – 2016 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с БАБХ/МЗХГ”. Тези места се делят на 3 вида - централни складове, складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, в следствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатора

Локалното зъмърсяване на почвите е в резултат на  складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др. Оценява се чрез:

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

Оценка на индикатора

Към 31 декември 2016 г. на територията на страната са регистрирани 244 склада за излезли от употреба  ПРЗ, 1966 броя ББ кубове и 71 централни склада, намиращи се в 304 населени места.

Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2016 г. възлиза приблизително на 13 200 тон, като 57,3 % от тях са трайно депонирани в 1 966 броя ББ куба, а 35,07 % са препакетирани и прибрани в 71 централни склада и само 7,6 % от пестицидите се съхраняват в 244 склада, за които предстои  прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 21 и 22). Най-голям брой складове има в областите Плевен (44), Ловеч (35) и Стара Загора (30).

На фиг. 23 и фиг. 24 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2016 г.

Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

През 2016 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

- транспонираното европейско законодателство и прилагането му в страната за ограничаване на съществуващи и предотвратяване на бъдещи замърсявания;

- финансиране разработването и изпълнението на програми/проекти за решаване на въпросите, свързани с излезлите от употреба продукти за растителна защита с цел намаляване на негативното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху околната среда и човешкото здраве;

- преопаковане и преместване в централни складове и саниране на освободените помещения  с цел ограничаване на отрицателното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху качеството на околната среда и човешкото здраве.

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

ТОРЕНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

През 2016 г. площи в размер на 4 469 950 hа са наторени с  минерални торове и оборски тор, което представлява 89% от използваната през годината земеделска площ, която е в размер на 5 021 412 hа.

УПОТРЕБА НА МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ

По информация на НИМХ и МЗХГ са определени средни многогодишни (за периода 1991-2010 г.) стойности на датите за начало и край на торенето с оглед спазването на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (Нитратна директива).

Сроковете на торене на културите са съобразени с температурните условия и фотосинтетичната активност на есенните посеви, като се отчитат и периодите на интензивно овлажняване и засушаване на почвите. Температурите имат ограничаваща роля поради обстоятелството, че внасянето на минерални и органични торове в почвата трябва да става само след като есенните посеви са възобновили вегетацията си през пролетта. По-ранното внасяне на тези торове не води до усвояването им от растенията, които са в относителен покой и те попадат чрез вътрепочвения хоризонтален и вертикален отток в подземните води, което е причина за тяхното замърсяване, най-често с нитрати, но и с други разтворими форми на торовете. 

Дефиниция на индикаторите

• Употребени количества азотни торове (N); фосфорни торове (Р₂O₅) и калиеви торове (К₂O) – общо и на единица земеделска площ
• Обща наторена площ земеделски земи и % от използваната земеделска площ 

Оценка на индикаторите

По данни на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ), в страната през 2016 година са употребени азотни торове (N) в количество 356 913 тона (акт. в-во), фосфорни торове (Р₂O₅) – 82 566 тона (акт. в-во)  и калиеви торове (К₂O) – 45 457 тона(акт. в-во). За сравнение, през предходната 2015 година, количествата са разпределени както следва: 341 608 тона азотни торове (N), 63 152 тона фосфорни торове (Р₂O₅) и 34 112 тона калиеви торове (К₂O). През 2016 г. се наблюдава увеличаване на общото количество употребени торове спрямо 2015 година. От горепосочените данни е видно, че употребените азотни торове през 2016 г. са с 4,5 % повече, спрямо употребените през 2015 г., които са възлизали на 341 608 тона (акт. в-во). При употребени през 2016 г. 82 566 тона фосфорни торове (в акт. в-во Р₂O₅) спрямо 63 152 тона употребени през 2015 г. се отчита увеличение с 30,7%. При калиевите торове (К₂O) също се констатира увеличаване на употребата с 33,26 %  - от 34 112 тона употребени през 2015 г. на 45 457 тона (акт. в-во) през 2016 г.

Спрямо 2015 г. през 2016 г. се наблюдава увеличение с 10.3 % на наторените с минерални торове (общо азотни и фосфорни) площи – от общо 2 983,9 ha (2015 г.) на 3 293 ha за 2016 г. Най-висок процент увеличение от 86 % отчитаме при площите наторени с фосфорни торове (Р₂O₅) – от 526,3 ha през 2015 г. на 979 ha през 2016 г. При  наторените площи с азотни торове (N) се наблюдава незначително намаление от 2 457,6 ha за 2015 г. на 2 314 ha за 2016 г.

В почти всички области на страната са употребени различни видове комбинирани торове.

Табл. 12. Употребени количества минерални торове в земеделието в t  и като kg/ha спрямо използваната земеделска площ

Източник: БАБХ

Табл. 13. Наторени площи с азотни и фосфорни торове (хил. ha) и като процент от използваната земеделска площ, 2001 – 2016 г.

Източник: БАБХ

УПОТРЕБА НА ОБОРСКИ ТОР

Оборският тор съдържа всички важни за растенията хранителни елементи и микроелементи, които подобряват както почвеното плодородие, така и храненето на растенията.

Дефиниция на индикаторите

• Оползотворено количество оборски тор
• Обща площ, наторена с оборски тор 

Оценка на индикаторите

През 2016 г. с оборски тор са наторени 40 703 hа. Наблюдава се лек спад на наторените площи, спрямо площите през предходната 2015 стопанска година (67 095 hа). Употребеното количество оборски тор възлиза на 500 235 тона спрямо 590 532 тона през предходната 2015 година.

Фиг. 25. Използвани количества оборски тор (хил. t) и наторени площи (хил. hа)

Източник: БАБХ

Източник на информация:

Българска агенция по безопасност на храните

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и  мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в Почвената стратегия, в проекта на Рамкова директива за почвите и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните - членки прилагат мерки за опазване на почвите от 8 идентифицирани „заплахи“ - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Компетентни органи са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и регионалните им структури.

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Закон за опазване на околната среда(обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.);

Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г.);

Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, обн. ДВ., бр.12/2008 г.;

Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 2007 г.;

Наредба № 4/12.01.  2009 г. за мониторинг на почвите, обн. ДВ. бр.19 от 13.03. 2009 г.;

Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. обн. ДВ. бр.62/04.08.2009 г.;

Закон за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.), посл изм., бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.;

Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (Обн. ДВ. бр. 89 от 22.10. 1996 г., изм. ДВ. бр. 30 от 22 .03 2002 г.)

Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.) последно  изм. и доп., бр. 51 от 5.07.2016 г., в сила от 5.07.2016 г., бр. 13 от 7.02.2017 г.;

Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването България 2014-2020.

http://www.moew.government.bg/,http://www.unccd-clm.org/, http://www.mzh.government.bg/;

Национална програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.;

Тематичната стратегия за опазване на почвите (Thematic Ctrategy for Coil Protection COM/2006/231);

Доклад на  Европейската комисия (CWD (2012) 101) -http://ec.europa.eu/environment/coil/pdf/soil_cealing_guidelinec_en.pdf

Източник на информация:

Министерство на околната среда и водите

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ

През последните няколко години биологичното производство в страната се развива с бързи темпове, като се наблюдава тенденция на увеличение както на броя на операторите, така и на площите и броя на животните, включени в система на контрол. В България са налице много добри предпоставки за развитие на биологичното производство – запазени от екологична гледна точка райони. Развитието на сектора е стимулирано от възможностите за подпомагане на биологичните производители по Програмите за развитие на селските райони и усилията на МЗХГ в партньорство с бизнеса и неправителствените организации в сектора за популяризиране на ползите за производителите и потребителите на този вид продукти и храни. Нарастващият брой на производителите, преработвателите и търговците, които се присъединяват към системата на контрол и сертификация за биологично производство показва, че все повече хора осъзнават ползите му. Все повече земеделски производители се насочват към биологично производство, като все повече потребители търсят здравословна и незамърсена с изкуствени торове и други химични съставки, продукция. Мотивацията и на производителите и на потребителите е следствие от грижата за екологичното равновесие на планетата земя и за собственото здраве.

Министерство на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантира спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834 на Съвета от 28 юни 2007 г. и неговите регламенти за изпълнение,  както и Наредба № 1 от 07 февруари 2013 г за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството им.

Табл. 14. Брой оператори в биологичното производство (производители, преработватели, търговци, в т.ч. и подизпълнители) за периода 2012 г.-2016 г.

Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

Последните години са особено успешни за развитие на биологичното производство в нашата страна.

През 2016 г. площите в система на контрол заемат дял от 3,2% от общата използвана земеделска площ в страната и 3,0% от общите площи, декларирани по СЕПП, при съответно 2,4% и 1,9% през 2015 г. Към края на 2016 г. 36 149,67 hа или 22,3% от общите площи в система на контрол за годината са преминали период на преход.

Табл. 15. Площи в система на контрол (hа)

*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол” Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

През 2016 г. площите, заети със зърнено-житни култури в система на контрол са 30 940 hа – с 8 150 hа повече в сравнение с предходната година, като се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес и тритикале.

Площите с технически култури, отглеждани по биологичен начин през годината достигат 30 512 hа (в т.ч. площи с маслодайна роза, лавандула, ароматни култури, медицински растения и подправки).

Площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин, през 2016 г. възлизат на 34 874 - с 8 928 hа повече в сравнение с предходната година.

Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури, като артишок, маслини и киви, макар и на малки площи, показва усилията на биологичните производители да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят своето роизводство.

Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби през 2016 г. са в размер на 307 994 hа.

През 2016 г. в биологичното животновъдство продължава да се наблюдава положителна тенденция на развитие.

Табл. 16. Брой животни и пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин*

* Включва животни в период на преход и животни, преминали периода на преход Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

През 2016 г. говедата, отглеждани по методите на биологично производство, нарастват над два пъти спрямо предходната година, до 9 718 броя, което представлява 1,7% от общо отглежданите говеда в страната. При броя на овцете и козите, отглеждани по биологичен начин също се отчита чувствително увеличение в сравнение с 2015 г. – съответно с 43%, до 26 809 (2% от общия брой овце в страната) и с 53%, до 8 242 (3,5% от общия брой кози). През 2016 г. отглежданите по биологичен начин пчелни семейства достигат 236 462 броя – с 33% повече на годишна база, като вече представляват 31,4% от общо отглежданите пчелни семейства в страната.

По данни на контролиращите лица, получената през 2016 г. продукция от биологични животни (преминали преход) е както следва: сурово краве мляко – 967 141 тона, сурово овче мляко - 267 519 тона, сурово козе мляко – 664 926 тона. През 2016 г. от биологичното пчеларство са произведени 1 490 тона пчелен мед, което е с 64 тона по-малко от предходната година и представлява близо 15% от общо произведения мед в страната през отчетната година (10 218 тона).

През 2016 г. желанието на фермерите за въвеждане на видово разнообразие на отглежданите по биологичен начин животни продължава като тенденция. В система на контрол през годината се отглеждат пуйки – 3 726 броя, гъски – 200 броя, еднокопитни (коне) – 307 броя и други животни – 120 броя. В рамките на 2016 г. са произведени 1 400 тона миди като продукция преминала периода на преход от включените за първи път през 2015 г. в система на контрол две аквакултурни стопанства.

Биологичното производство води до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти, което означава и намаляване на безработицата. Това се потвърждава и от заключенията на Европейския план за биологични храни и земеделие. България разполага с благоприятни възможности да заеме достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на биологични продукти в ЕС и света.

ПАЗАР НА БИОЛОГИЧНИ  ПРОДУКТИ

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските вериги, които се включват в дистрибуцията на биологичните храните. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се изнася на световния пазар. Българските биологични пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, сладка, лютеници, сушени плодове и ядки, имат превъзходни вкусови качества и са високо ценени на европейския и световен пазар.

По данни на БАБХ - компетентен орган, отговарящ за вноса на биологични продукти от трети страни, през 2016 г. в България са осъществени 126 броя внос на такива продукти. Внасят се предимно екзотични продукти, които не се произвеждат в страната и суровини, които се влагат в производството на биологични храни, като: какао, какаово масло, различни видове семена от киноа, фурми и паста от фурми, кокосово масло, кокосово брашно и др. Сред страните извън ЕС, биологични продукти се внасят основно от Перу, Китай, Тунис, Индия, Шри Ланка и др. Освен чрез създаването на правна рамка за функциониране на системата на контрол и сертификация, която прави българските биопродукти легитимни в Европейския съюз, Министерството на земеделието, храните и горите насърчава развитието на сектора и чрез информационни и разяснителни дейности за ползите и предимствата на биологичното земеделие. Тези усилия са насочени и в посока българските производители да работят за българския пазар, така че по-голяма част от произвежданите висококачествени продукти да достигат до българските потребители.

ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Реформите в Общата селскостопанска политика за програмния период 2014–2020 г. предвиждат 30% от директните плащания да бъдат отделени за т. нар. „зелени директни плащания”. Биологичните производители получават безусловно „зелени директни плащания” за площите в система на контрол. Развитието на земеделието в Европейския съюз след 2014 г. и финансирането му е все по-тясно свързано с темата екология и устойчиво използване на природните ресурси. Съгласно разпоредбите на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., България е разработила отделна мярка за подпомагане на биологичното производство:  мярка 11 „Биологично земеделие” в рамките на новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони 2014– 2020 г.

В рамките на тази мярка се изпълняват две подмерки:

• Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар ИЗП;

• Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар ИЗП.

Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за съхраняване на околната среда и смекчаване на последиците от изменението на климата, както и подкрепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни.

Очаква се запазване на тенденциите за увеличаване броя на биологичните оператори и размера на площите, включени в система на контрол, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин земеделски култури и селскостопански животни.

Министерство на земеделието, храните и горите ще продължи да работи за подпомагане на биологичните производители през периода 2014-2020 г., както и в посока гарантиране изпълнението на държавната политика в областта на надзора и контрола на биологичното производство за спазване на изискванията на европейското и националното законодателство от участниците в биосектора, за да повиши доверието на потребителите на биологични продукти и храни и популяризира ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, и биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси за идните поколения.

Източник на информация:

Министерство на земеделието, храните и горите