English
Контакти
Състояние на почвите
|
Ключов въпрос Осигуряват ли почвите в България плодородие?
|
ЗАПАСЕНОСТ НА ПОЧВИТЕ С БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ
Ключово послание
В периода 2005 - 2016 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.
Дефиниция на индикатора
Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.
Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.
Оценка на индикатора
Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.
Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания: отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км; почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво.
Съгласно чл.10 (1) от Наредба №4 за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Всяка година се пробонабират 25 % от пунктовете на мрежата. През 2016 г. са взети 678 почвени проби и са извършени общо 2034 броя анализи от 113 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави в пет степенна скала според съдържанието на орг. С, общ N, P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е регламентирано в Наредба № 4 за мониторинг на почвите (таблица 2).
Табл. 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата
|
Параметри |
орг. С g/kg |
общ N g/kg |
общ P mg/kg |
C/ N g/kg |
|
|
|
|
|
|
|
Мн.ниско |
<5 |
<0,98 |
<398 |
<8 |
|
Ниско |
5-10 |
0,98-1,33 |
398-553 |
8 -10 |
|
Средно |
10-15 |
1,33-1,95 |
553-924 |
10-12 |
|
Високо |
15-25 |
1,95-2,86 |
924-1599 |
>12 |
|
Мн.високо |
>25 |
>2,86 |
>1599 |
Няма стойност |
|
Статистическа стойност |
орг. С, g/kg |
общ N, g/kg |
общ P, mg/kg |
орг. C/ общ N |
||||
|
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
|
|
І дълбочина |
|
|||||||
|
брой |
277 |
120 |
277 |
120 |
277 |
120 |
277 |
120 |
|
минимална |
4,7 |
5,5 |
0,5 |
0,5 |
383,8 |
259,3 |
5,2 |
6,5 |
|
максимална |
41,2 |
98,1 |
3,9 |
9,6 |
2759,3 |
2967,8 |
15,9 |
15,6 |
|
медиана |
16,3 |
20,5 |
1,6 |
2,1 |
800,7 |
726,3 |
10,2 |
10,3 |
|
средна |
17,0 |
24,6 |
1,7 |
2,4 |
857,8 |
845,3 |
10,3 |
10,4 |
|
ІІ дълбочина |
|
|||||||
|
брой |
277 |
120 |
277 |
120 |
277 |
120 |
277 |
120 |
|
минимална |
4,4 |
5,4 |
0,4 |
0,5 |
361,8 |
280,1 |
6,5 |
5,7 |
|
максимална |
39,5 |
81,0 |
3,9 |
8,4 |
2482,6 |
2939,0 |
16,6 |
15,1 |
|
медиана |
15 |
17,1 |
1,5 |
1,7 |
783,5 |
715,5 |
10,1 |
10,1 |
|
средна |
15,8 |
20,0 |
1,5 |
2,0 |
834,1 |
823,2 |
10,3 |
10,2 |
|
средна запасеност |
10-15 |
1,33-1,95 |
553-924 |
10-12 |
||||
Източник: ИАОС
В рамките на обследвания период(2005-2016), обработваемите земи и постоянно затревените площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод и средна запасеност с азот и фосфор и в двете дълбочини: съответно 0-20cm/20-40cm за обработваеми земи и 0-10cm/10-40cm за постоянно затревени площи.
* биогенните елементи в пасища и ливади
* биогенните елементи в пасища и ливади
Графиките на фигури 3а и 3б изобразяват разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.
Получената информация за периода на обследване 2005-2016 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество.
Табл. 4 Разпределение в % според съотношението на C/N в проби от пунктовете за мониторинг през 2014, 2015 и 2016 г.
|
C/N |
% пунктове от общия брой за съответната година |
|||||
|
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
||||
|
I дълбочина |
II дълбочина |
I дълбочина |
II дълбочина |
I дълбочина |
II дълбочина |
|
|
< 8 |
3,0 |
3,3 |
2,2 |
2,2 |
2,7 |
2,7 |
|
8 - 10 |
36,8 |
30,0 |
25,2 |
25,9 |
15,04 |
17,7 |
|
10 - 12 |
54,2 |
59,9 |
51,9 |
51,9 |
52,2 |
52,2 |
|
> 12 |
6,0 |
6,8 |
20,7 |
20,0 |
12,4 |
9,7 |
Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници. През 2016 г. преобладават пунктовете (52,2 % за дълбочина 0-10cm/0-20cm и дълбочина 10-40cm/20-40cm), в които съотношението органичен въглерод/азот се характеризира със средни стойности, движещи се в границите от 10 до 12 mg/kg. Тези резултати показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите.
Източници на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОДА В ПОЧВИТЕ
Ключово послание
За условията в България е необходимо вземането на неотложни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.
Дефиниция на индикатора
Определя се водния запас в почвите, това е съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)[4] в началото и края на вегетационния период. Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.
Оценка на индикатора
Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември включително (http://agro.meteo.bg/ ). Датата 7 март се счита за началото на вегетационния период в повечето земеделски райони на страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10° С, a 27 октомври бележи спадането на средните денонощни температури под 10° С.
На фиг. 4 до фиг. 7 е показано пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ) в началото и края на вегетационния период, съответно за 2015 г. и 2016 г.
На фиг. 8 до фиг. 13 са представени карти отразяващи условията на засушаване през 2015 и 2016 г. в началото, по средата и в края на вегетационния период в земеделските райони на страната.
Както се вижда от представените карти за водния запас в почвите в % от ППВ и индекса на почвено засушаване (SMI) условията през различните сезони на 2015 и 2016 г. се различават. Запасите на вода в еднометровия почвен слой в началото вегетационния сезон като цялостна оценка за страната през 2016 г. са по-ниски в сравнение с 2015 г. В края на вегетационния период тези запаси през 2016 г. по-добри от тези през 2015 г, изключение правят само Сливенска, Ямболска, Хасковска, Кърджалийска и източната част на Стара Загора области, където нивото на водните запаси в почвата е под 60% от ППВ. Стойностите на индекса на почвено засушаване (SMI) за м. Март 2015 потвърждават вече направения извод. Месец Юли на 2016 е много по-силно засушлив, особено в Северозападна, крайните райони на Югозападна, източните части на Северна и Южна Централна България, както и западнте райони на Североизточна и Югоизточна България. Това е свидетелство за горещо и сухо лято. Засушаването в края на вегетационния период през 2016 е значително по-рязко изразено от същия период на 2015 г. Отново се наблюдава по-силно изразено засушаване в Централна и Източна България и умерено до нормални условия в западните райони на страната. През 2016 има и такива райони в които сушата в края на вегетационния период има екстремни стойности, в областите Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали и източната част на Стара Загора.
За условията в България е необходимо вземането на неотложни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.
Спешно трябва да се направят промени в законодателството на страната и дейността по мониторинг на влажността на почвата да се възложи на НИМХ-БАН като за това се предвиди и целево финансиране на тази дейност. Това ще реши във висока степен въпросите свързани с устойчивото управление на поливното земеделие и постигането на високи добиви. Същевременно продължават да са актуални препоръките за преструктуриране земеделието и специализация на отделните региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции.
Източник на информация:
Национален институт по метеорология и хидрология - БАН
ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ
|
Ключов въпрос Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси? |
ВОДОПЛОЩНА ЕРОЗИЯ
Ключови послания:
В периода 2011 – 2016 г. засегнатите площи от водоплощна ерозия и почвени загуби - остават относително постоянни. В сравнение с предходната 2015 година през 2016 г. се наблюдава леко увеличавене на загубите на почва.
Дефиниция на индикатора за свлачища
Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от водоплощна eрозия площи (ha/y).
Оценка на индикатора
- Водоплощна ерозия на земеделските земи
Оценката на средногодишните загуби на почва от водоплощна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се изчислява с помощта на математически модел, базиран на уравнението USLE[5]. По този начин е възможно да се локализира риска от водоплощна ерозия за определена територия; да се оценят загубите на почва; да се направят анализи и прогнози в зависимост от конкретни нужди.
През 2016 г. се наблюдава слаба промяна в средногодишния интензитет на водоплощната ерозия, като най-голям интензитет – със степен 7 „силна до много силна“ са в област Сливен, следвана от област Велико Търново и област Ямбол. Оценката на средногодишната ерозия през годината е 72 млн. тона, като се проявява в различнa степен и интензитет. Средногодишният интензитет на водоплощната ерозия на земите със земеделско предназначение варира в зависимост от начините на земеполване: 7,1 t/ha/y при пасищата; 6,8 t/ha/y при нивите; 22,5 t/ha/y при трайните насаждения, а в площите заети с други видове селскостопански култури той е 8,1 t/ha/y (Табл. 5). Само 5 % от категория „други селскостопански територии“ и 13% от пасищата имат много слаб ерозионен риск.
Табл. 5. Процентно разпределение на териториите с различни начини на земеползване по степени на ерозионен риск
|
Начин на земеползване |
Слаб (< 5 t/ha/y) |
Среден (5.01 - 20 t/ha/y) |
Висок (> 20 t/ha/y) |
|
Ниви |
65 |
27 |
8 |
|
Трайни насаждения |
33 |
38 |
29 |
|
Пасища |
48 |
32 |
7 |
|
Други селскостопански територии |
49 |
35 |
11 |
Източник: ИАОС
Табл. 6. Степени на интензивност на действителния риск от водоплощна ерозия
|
Степен на ерозионен риск |
Интензитет (t/hа/y) |
|
Слаб |
< 1,0 |
|
Слаб до умерен |
1,01 – 5,0 |
|
Умерен |
5,01 – 10,0 |
|
Умерен до висок |
10,01 – 20,0 |
|
Висок |
20,01 – 40,0 |
|
Много висок |
> 40,01 |
През 2016 г. най-висока интензивност на ерозионните процеси има в земеделските земи на област Сливен (засегнати са площи от 37 484,3 ha), от земите с трайни насаждения - 837,28 ha, от пасищата – 370,5 ha. Сравнявайки резултатите за обработваемите земи с тези от 2015 година, се наблюдава тенденция към увеличаване на площите с висок и много висок ерозионен риск съответно с 2 961 ha и 3 615 ha. С най – ниска степен на действиетелен риск от водоплощна ерозия са площите от област Благоевград – 3 327 ha, от които за земеделските земи с трайни насаждения – 497,61 ha, пасища – 901,74 ha (Фигури 14 и 15).
Източник: ИАОС
- Водоплощна ерозия на земите от горския фонд
Определянето степента на ерозия на почвите от горските територии се извършва съгласно Наредба № 4 от 19/02/2013 (ДВ, бр.21 от 01/03/2013г.) за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения. Оценката на степента на ерозия се извършва за всеки горски подотдел при провеждане на инвентаризациите на горските територии (Табл. 7).
Табл. 7. Оценка на ерозионния процес по почвени хоризонти в зависимост от степента на проявление
|
Степен на ерозираност |
Площ (ha) |
|
Слаба I |
Ерозиран е хумусният хоризонт (А) до половината |
|
Слаба до средна II |
Ерозиран е целият хумусен хоризонт (А) |
|
Средна III |
Ерозиран е преходният хоризонт (В) до половината |
|
Силна IV |
Ерозиран е целият преходен хоризонт (В); |
|
Много силна V |
Ерозиран е част от скалния рохляк (С). |
Източник: ИАГ, http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/3/index
Според цитирания по-горе математически модел, базиран на уравнението USLE[6], използван в ИАОС през 2016 г. загубите на почва в горите са 1 211 471 тона.
За териториите заети от широколистни гори най-високата интензивност на ерозионните процеси е 15 700 ha, а за иглолистните гори съответно 176,2 ha. Горските територии с най-ниска степен на действителен риск от водоплощна ерозия заемат 11 591,56 hа
През 2016 г. залесените площи от държавните горски предприятия възлизат на 1 987,2 ха, с 20% повече в сравнение с предходната година. ( източник: МЗХГ, Аграрни доклади за 2016 и 2017 г.)
На фигури 16 и 17 са представени карти на действителният риск от водоплощна ерозия за 2015 и 2016 г. за територията на Р България. Представени са териториите с различна степен на действителен риск от водоплощна ерозия. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 6. Основните показатели, които влияят за определяне на действителния риск от ерозия са: степента на ерозионност на интензивните валежи (определя се от осреднени стойности на плювиографните записи от 17 ХМС на НИМХ-БАН за годината), наличието на растителната покривка (индекс за почвозащитно действие на растителността), топографският индекс и индекс за почвозащитното действие на приложените почвозащитни мерки.
Фиг. 16. Действителен риск от водоплощна ерозия 2015
Фиг. 17. Действителен риск от водоплощна ерозия 2016
Източник: ИАОС
ВЕТРОВА ЕРОЗИЯ
Ключово послание
В периода 2011 – 2016 г. засегнатите площи от ветрова ерозия и почвени загуби - остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2016 г. се наблюдава леко увеличаване на площите с риск от ветрова ерозия.
Дефиниция на индикатора
Загуба (износ) на почва (t/ha/y) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha).
Оценка на индикатора
Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ[7].
За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени.
В сравнение с 2015 през 2016 г. се наблюдава леко увеличавене на площите с риск от ветрова ерозия с 18 221 ha, а загубите почва намалават с около 1,9 млн. тона. Площите със слаб ерозионен риск се увеличават, а тези с умерен, висок и много висок риск намаляват.
Табл. 8. Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия
|
Степен на ерозионен риск |
Интензитет (t/hа/y) |
|
Слаб |
0,5 – 1,0 |
|
Слаб до умерен |
1,01 – 2,0 |
|
Умерен |
2,01 – 10,0 |
|
Умерен до висок |
10,01 – 20,0 |
|
Висок |
20,01 – 50,0 |
|
Много висок |
> 50,01 |
Източник: ИАОС
През 2016 г. се наблюдава съвсем слабо увеличаване на площите засегнати от ветровата ерозия (3 741 816 ha) и представляват 31% от обработваемите земи в страната, като средногодишният интензитет е 0,27 t/ha/y. С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите - Добрич (2,2 t/ha/y), София област (0,9 t/ha/y) и Варна (0,5 t/ha/y). През 2016 г. само две области имат много висок ерозионен риск (над 50 t/ha/y) – от област Бургас 6 728 ha са с висок ерозионен риск, а от област Добрич -766 ha.
Източник: ИАОС
Политики за ограничаване на почвената ерозия
През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:
- ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
- информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХГ/Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ);
- спазване на добрите земеделски и екологични условия МЗХГ;
- подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса МЗХГ.
Източници н информация:
СВЛАЧИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
Ключово послание
През 2016 г. се наблюдава лека тенденция за намаляване броя на свлачищата и засегнатите територии (ha) спрямо 2015 г.
Дефиниция на индикатора за свлачища
- Брой на регистрираните свлачища за една година
- Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси.
Свлачищата, като част от общите геодинамични процеси, са природно явление с опасни последици за обществото, които са широко, макар и неравномерно разпространени на територията на цялата страна.
Те застрашават сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради и елементи на техническата инфраструктура. Действат стихийно, нанасяйки непоправими щети, нерядко придружени с човешки жертви, засягат населени места, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, инфраструктурни обекти и земеделски земи, причиняват огромни материални загуби.
Оценка на индикатора
Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2016 г. са 43 бр. с обща площ около 25 ha. Регистрираните към 31.12.2016 г. свлачища на територията на страната са 2 121 бр. с обща площ над 21 240 ha, като от тях:
- Активни/периодично активни свлачища на територията на страната са 826 бр. със засегната площ около 5 522 hа;
- Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 864 бр. със засегната площ около 10 414 hа;
- Затихнали/стабилизирани свлачища – 431 свлачища със засегната площ около 5 304 hа.
От регистрираните 2 121 бр. свлачища - 1 258 бр. свлачища с площ около 15 955 hа са в урбанизирани територии. Останалите 863 бр. свлачища са с площ около 5 284 hа разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. На фиг. 20 е показано разпределението на площите засегнати от свлачищните процеси по области. Свлачищата са разпределени както следва:
- 378 бр. свлачища са проявени в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Варна);
- 1106 бр. свлачища са проявени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита Плевен“ ЕООД);
- 637 бр. свлачища са проявени в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Перник).
Фиг. 20. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha
Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник
През 2016 г. тенденцията е към леко намаляване броя на свлачищата и засегнатата територия (таблица 9), като проявата на свлачищна активност е през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи. Своеобразен пик в проявлението на свлачищни процеси е 2015 г., в която са активизирани най-много свлачища – 210 свлачища и са активизирани процесите в 82 регистрирани свлачищни района, като активизацията започва твърде рано – през м. февруари при обилни дъждове.
Табл. 9. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2006 – 2016 г.
|
Новопоявили се свлачища |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
|
Брой |
156 |
12 |
29 |
20 |
68 |
0 |
31 |
51 |
79 |
210 |
43 |
|
Площ за година (ha) |
62 |
12 |
14 |
11 |
17 |
0 |
39 |
190 |
36 |
307 |
25,1 |
Източник: МРРБ
Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата
През 2016 г. са положени значителни усилия за постигане на заложените в програмата оперативни цели, свързани с геозащитната дейност, като: извършени превантивни геозащитни мерки, строг контрол на инвестиционни намерения в свлачищни райони и предварителни действия за реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни и отводнителни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни и други неблагоприятни геодинамични процеси.
През отчетния период, усилията бяха насочени за извършване на мониторингови измервания в свлачищните райони и на изградени противосвлачищни съоръжения, полигониране на свлачищата и нанасяне на данни в регистъра – необходими за анализа и оценката на геоложкия риск, техническа помощ на общини и други ведомства в областта на геозащитната дейност, регистрационен режим, свързан с нововъзникналите (43) и активизирани свлачищни процеси (36) от 01.01. до 31.12.2016 г. и др.
Извършен е ефективен предварителен контрол на инвестиционните намерения в свлачищни райони, като е съблюдаван строго определен ред, регламентиран с указателно писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството от м. февруари 2016 г. в съответствие с измененията и допълненията на ЗУТ, свързани със строителство в свлачищни райони.
С тези дейности през отчетния период е постигната целта за ограничаване на риска от възникване и разрастване на свлачищни процеси и предварителния контрол на строителството в свлачищни райони. В изпълнение на първата оперативна цел, бяха проведени обществени поръчки и бяха сключени договори с дружествата за геозащита за изпълнение на превантивни дейности в т. ч. регистриране, мониторинг на свлачищните процеси, изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи, приключи работата по сключени през 2015 г. договори за проекто-проучвателни работи. Приключи работата по 3 обекта на интервенция, финансирани по линия на фонд „Солидарност” на Европейския съюз.
Приключи работата по приоритизирането на свлачищата, допустимите свлачища са оценени и Списъка на приоритизираните свлачища във връзка с изпълнението на мерки и дейности за предотвратяване риска от свлачища е представен на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.
Приключиха строително-монтажните работи на обект „Укрепване свлачище парк „Росенец”. На обект „Укрепване свлачище кв. Сарафово – етап ІІІ.2”, са извършени проекто-проучвателни и съгласувателни действия, изработен беше ПУП-ПРЗ за обекта и бяха стартирани СМР на обекта.
Предприети превантивни геозащитни мерки
- Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища, срутища, морска абразия, и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на Република България;
- Извършване на консултантски услуги и техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в Р България;
- Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане на нови и поддържане на съществуващи контролно-измервателни системи, необходими за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони и ефективността на изградените противосвлачищни съоръжения;
- Планиране, възлагане и изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.
Източници на информация: