ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Емисии на вредни вещества във въздуха

В тази част са включени емисии на основни замърсители, разпределени по години на национално и европейско ниво, както и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени по групи източници.

Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво

Ключов въпрос

Изпълняват ли се международните ангажименти на България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха?

Ключови послания

state-good.jpg Ангажиментите на България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NOx, NMVOC и NH3 за 2017 г. са изпълнени.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

  • Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители
  • Гьотеборгски протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР).

Дефиниция на индикатора

Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010 г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк. 

Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители. 

За осигуряване на прилагането на Директива 2001/81/ЕО и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, както и на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е приета Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Документът е приет от Министерски съвет с Решение № 261/ 23.04.2007 година. Тази програма предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на емисиите, в резултат, на което да се постигнат посочените по-долу национални тавани, с отчитане прилагането на Директива 2001/81/ЕО.

 

Табл.1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от антропогенни източници (без природа) и международни ангажименти на България, kt[1]

Атмосферни замърсители

Емисии през 2017 г.

Ангажимент по Директива 2001/81/ЕО

Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР

Цели по Националната програма, приета с Решение №261 на МС от 23.04.2007 г.

2010 г.

2010 г.

2010 г.

2015 г.

2020 г.

SOx (като SO2)

103

836

856

380

300

250

NOx (като NO2)

103

247

266

247

247

247

NMVOC

77

175

185

175

175

175

NH3

49

108

108

108

108

108

Оценка на индикаторите

От представените в таблицата данни е видно, че към 31.12.2017 г. общите нива на емисиите на SO2, NOх, NH3, NMVOC са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и целите по Националната програма за 2020 г.

Емисии на основни замърсители във въздуха на национално ниво и европейско ниво за периода 2000 – 2017 г.

Ключов въпрос

Какъв напредък е постигнат в намаляването на емисиите на основните замърсители на въздуха?

Ключови послания

state-good.jpg През периода 1990 г. – 2017 г. емисиите на серни, азотни оксиди, амоняк и неметанови въглеводороди на национално ниво намаляват.

state-bad.jpg Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 32% от 24 kt през 1990 г. до 32 kt през 2017 г. основно от емисиите на битовия сектор.

state-moderate.jpg Няма значителна промяна на емисиите на ФПЧ10 през 2017 г. спрямо 2016 г. (намаляват с 0.8 kt)

 

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

  • Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители
  • Гьотеборгски протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР).

Дефиниция на индикатора

През 2012 г. Гьотеборгския протокол се изменя и за 2020 г. освен тези четири замърсителя  SO2, NOх, NH3, NMVOC определя и тавани за първичните емисии на фини прахови частици (ФПЧ2.5). Целта е да се ограничат емисиите на замърсителите на въздуха, които са прекурсори на озон и прахови частици, както и на тези, които допринасят за вклисляването и еутрофикацията на екосистемите. Индикаторът проследява тенденцията на емисиите  в периода 1990 г. – 2017 г.

Оценка на индикатора

Фиг. 1. Емисии на основни замърсители на национално ниво

 

Източник: ИАОС

В периода 1990 – 2017 г. емисиите на основните замърсители намаляват, с изключение на ФПЧ2.5. 

Емисиите на SO2 намаляват с 91% за 2017 г. в сравнение с базовата 1990 г., което основно се дължи на намалението на емисиите от ТЕЦ. 

Емисиите на NOx намаляват с 66% за периода 1990-2017 г., което основно се дължи на редуцираните емисии от топлоелектрическите централи и в по-малка степен на намаление на емисиите от автомобилния транспорт. 

След резкия спад на емисиите на NMVOC през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление до 2017 г. В сравнение с базовата 1990 година емисиите намаляват с 86%, което се дължи на редуцирането на емисиите от селското стопанство. 

За периода 1990-2017 г. емисиите на NH3 намаляват с 59% – от 121 до 49 kt. Причината е в намаляване на употребата на торове. 

Увеличението на емисиите на ФПЧ2.5 в периода от 1990 г. до 2017 г. от 24 kt до 32 kt се дължи основно на нарастването на емисиите от изгарянето на горива в битовия сектор.

Фиг. 2. Емисии на основни замърсители на европейско ниво[2]

Източник: ЕАОС

Антропогенните емисии на основните замърсители намаляват значително в периода 1990 – 2016 г. в страните-членки на Европейската агенция:
-          NOx емисиите намаляват с 54%
-          SOx емисиите намаляват с 82%
-          NMVOC емисиите намаляват с 57%
-          NH3 емисиите намаляват с 17%
-          ФПЧ2,5 емисиите намаляват с 28% от 2000 г.

Емисии на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2017 г.

Ключов въпрос

Как се разпределят емисиите на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2017 г.?

Ключови послания

state-good.jpg През 2017 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 8 хил. тона в сравнение 2016 г. - от 57,6 kt до 49,6 kt.

 state-bad.jpg Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 за 2017 г.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по EMEP/EEA air pollutant emission inventory guidebook 2016[3] г. и по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”, утвърдена от министъра на околната среда и водите за 11 групи източници на емисии и обхваща следните вредни вещества: серни оксиди (SОХ), азотни оксиди (NОх), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.

Разпределение на емисиите на основните атмосферни замърсители по групи източници на емисии.

Оценка на индикатора за 2017 година

Табл. 2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2017 г. по групи източници

Групи източници на емисии

SОx *                  (x 1000 t/y)

NOx**                      (x 1000 t/y)

NMVOC      (x 1000 t/y)

NH3                   (x 1000 t/y)

CO                      (x1000 t/y)

Hg t/y

Cd t/y

Pb t/y

РАН t/y

DIOX g/y

ФПЧ10               (x 1000 t/y)

ФПЧ2,5               (x 1000 t/y)

№1 ТЕЦ (вкл. рафинерии)

49,62

19,59

0,08

0,00

1,66

0,147

0,060

0,873

0,0001

0,00

0,44

0,37

№2 Битово горене

7,01

4,17

22,30

2,23

157,92

0,058

0,435

1,743

16,66

30,77

26,87

26,18

№3 Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия)

7,85

7,00

0,16

0,00

2,07

0,512

0,98

67,12

0,0073

0,00

0,96

0,10

№4 Негоривни производствени процеси

31,99

1,53

6,27

3,26

15,75

0,034

0,135

1,751

32,27

2,02

6,82

1,24

№5 Добив и преработка на изкопаеми горива

4,75

2,01

8,59

0,01

0,695

0,035

0,035

0,035

0,00

0,039

1,40

0,23

№6 Използване на разтворители

0,00

0,00

14,75

0,00

0,0001

0,00

0,00

0,00

65,03

0,00

0,00

0,00

№7 Пътен транспорт

0,04

39,86

9,53

0,83

60,37

0,015

0,006

1,132

0,2102

1,63

3,08

2,50

№8 Друг транспорт

1,82

14,37

0,78

0,001

2,94

0,002

0,0025

0,0119

0,0118

0,02

0,51

0,51

№9 Третиране и депониране на отпадъци

0,003

0,018

2,82

1,58

0,14

0,062

0,006

0,041

0,0002

7,35

0,40

0,40

№10 Селско стопанство

0,00

14,27

11,96

41,53

0,03

0,00005

0,0003

0,00

0,1487

0,19

6,55

0,43

№11 Природни източници

0,00

0,58

188,89

0,00

26,38

0,00

0,00

0,00

0,00

0,00

0,00

0,00

Общо

103,07

103,40

266,12

49,44

267,95

0,87

1,66

72,71

114,34

42,01

47,03

31,97

* - изчислени като серен диоксид
** - изчислени като азотен диоксид
Източник: НСИ и ИАОС

 

Фиг. 3. Разпределение на дела на емисиите на вредни вещества
по основните групи източници през 2017 г., %
 

Източник: НСИ и ИАОС

  • Топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) са най-големият източник на серен диоксид – 48% от общото емитирано в страната количество; През 2017 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 8 хил. тона в сравнение 2016 г. - от 57,6 kt до 49,6 kt.
  • Основните източници на азотни оксиди са пътният транспорт - 38%, топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) - 19%, друг транспорт 14% и селско стопанство (използване на неорганични азотни торове) – 14% .
  • Селското стопанство емитира 84% от общото количество амоняк (използване на неорганични азотни торове). Друг основен източник са индустриалните процеси - 7% (емисии от химическа промишленост и производство и употреба на калцинирана сода);
  • Основен източник на NMVOC е природата - 71% от общото емитирано количество за страната. Друг основен източник е битовото горене - 8%
  • Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, с 57% емисии от общото количество ФПЧ10 и 83% от ФПЧ2.5, изхвърляни в атмосферата. Другите  източници на ФПЧ10 са негоривните производствени процеси (основно от асфалтиране) и селското стопанство. За ФПЧ2.5 другия основен източник е пътния транспорт – 8%.















Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС