English
Контакти
Емисии на вредни вещества във въздуха
В тази част са включени емисии на основни замърсители, разпределени по години на национално и европейско ниво, както и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени по групи източници.
|
Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво |
|---|
|
Ключов въпрос Изпълняват ли се международните ангажименти на България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха? |
Ключови послания
Ангажиментите на България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NOx, NMVOC и NH3 за 2017 г. са изпълнени.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010 г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк.
Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители.
За осигуряване на прилагането на Директива 2001/81/ЕО и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, както и на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е приета Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Документът е приет от Министерски съвет с Решение № 261/ 23.04.2007 година. Тази програма предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на емисиите, в резултат, на което да се постигнат посочените по-долу национални тавани, с отчитане прилагането на Директива 2001/81/ЕО.
|
Атмосферни замърсители |
Емисии през 2017 г. |
Ангажимент по Директива 2001/81/ЕО |
Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР |
Цели по Националната програма, приета с Решение №261 на МС от 23.04.2007 г. |
||
|
2010 г. |
2010 г. |
2010 г. |
2015 г. |
2020 г. |
||
|
SOx (като SO2) |
103 |
836 |
856 |
380 |
300 |
250 |
|
NOx (като NO2) |
103 |
247 |
266 |
247 |
247 |
247 |
|
NMVOC |
77 |
175 |
185 |
175 |
175 |
175 |
|
NH3 |
49 |
108 |
108 |
108 |
108 |
108 |
Оценка на индикаторите
От представените в таблицата данни е видно, че към 31.12.2017 г. общите нива на емисиите на SO2, NOх, NH3, NMVOC са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и целите по Националната програма за 2020 г.
|
Емисии на основни замърсители във въздуха на национално ниво и европейско ниво за периода 2000 – 2017 г. |
|
Ключов въпрос Какъв напредък е постигнат в намаляването на емисиите на основните замърсители на въздуха? |
Ключови послания
През периода 1990 г. – 2017 г. емисиите на серни, азотни оксиди, амоняк и неметанови въглеводороди на национално ниво намаляват.
Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 32% от 24 kt през 1990 г. до 32 kt през 2017 г. основно от емисиите на битовия сектор.
Няма значителна промяна на емисиите на ФПЧ10 през 2017 г. спрямо 2016 г. (намаляват с 0.8 kt)
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
През 2012 г. Гьотеборгския протокол се изменя и за 2020 г. освен тези четири замърсителя SO2, NOх, NH3, NMVOC определя и тавани за първичните емисии на фини прахови частици (ФПЧ2.5). Целта е да се ограничат емисиите на замърсителите на въздуха, които са прекурсори на озон и прахови частици, както и на тези, които допринасят за вклисляването и еутрофикацията на екосистемите. Индикаторът проследява тенденцията на емисиите в периода 1990 г. – 2017 г.
Оценка на индикатора
Фиг. 1. Емисии на основни замърсители на национално ниво
Източник: ИАОС
В периода 1990 – 2017 г. емисиите на основните замърсители намаляват, с изключение на ФПЧ2.5.
Емисиите на SO2 намаляват с 91% за 2017 г. в сравнение с базовата 1990 г., което основно се дължи на намалението на емисиите от ТЕЦ.
Емисиите на NOx намаляват с 66% за периода 1990-2017 г., което основно се дължи на редуцираните емисии от топлоелектрическите централи и в по-малка степен на намаление на емисиите от автомобилния транспорт.
След резкия спад на емисиите на NMVOC през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление до 2017 г. В сравнение с базовата 1990 година емисиите намаляват с 86%, което се дължи на редуцирането на емисиите от селското стопанство.
За периода 1990-2017 г. емисиите на NH3 намаляват с 59% – от 121 до 49 kt. Причината е в намаляване на употребата на торове.
Увеличението на емисиите на ФПЧ2.5 в периода от 1990 г. до 2017 г. от 24 kt до 32 kt се дължи основно на нарастването на емисиите от изгарянето на горива в битовия сектор.
Фиг. 2. Емисии на основни замърсители на европейско ниво[2]
Източник: ЕАОС
|
Емисии на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2017 г. |
|
Ключов въпрос Как се разпределят емисиите на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2017 г.? |
Ключови послания
През 2017 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 8 хил. тона в сравнение 2016 г. - от 57,6 kt до 49,6 kt.
Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 за 2017 г.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по EMEP/EEA air pollutant emission inventory guidebook 2016[3] г. и по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”, утвърдена от министъра на околната среда и водите за 11 групи източници на емисии и обхваща следните вредни вещества: серни оксиди (SОХ), азотни оксиди (NОх), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.
Разпределение на емисиите на основните атмосферни замърсители по групи източници на емисии.
Оценка на индикатора за 2017 година
|
Групи източници на емисии |
SОx * (x 1000 t/y) |
NOx** (x 1000 t/y) |
NMVOC (x 1000 t/y) |
NH3 (x 1000 t/y) |
CO (x1000 t/y) |
Hg t/y |
Cd t/y |
Pb t/y |
РАН t/y |
DIOX g/y |
ФПЧ10 (x 1000 t/y) |
ФПЧ2,5 (x 1000 t/y) |
|
№1 ТЕЦ (вкл. рафинерии) |
49,62 |
19,59 |
0,08 |
0,00 |
1,66 |
0,147 |
0,060 |
0,873 |
0,0001 |
0,00 |
0,44 |
0,37 |
|
№2 Битово горене |
7,01 |
4,17 |
22,30 |
2,23 |
157,92 |
0,058 |
0,435 |
1,743 |
16,66 |
30,77 |
26,87 |
26,18 |
|
№3 Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия) |
7,85 |
7,00 |
0,16 |
0,00 |
2,07 |
0,512 |
0,98 |
67,12 |
0,0073 |
0,00 |
0,96 |
0,10 |
|
№4 Негоривни производствени процеси |
31,99 |
1,53 |
6,27 |
3,26 |
15,75 |
0,034 |
0,135 |
1,751 |
32,27 |
2,02 |
6,82 |
1,24 |
|
№5 Добив и преработка на изкопаеми горива |
4,75 |
2,01 |
8,59 |
0,01 |
0,695 |
0,035 |
0,035 |
0,035 |
0,00 |
0,039 |
1,40 |
0,23 |
|
№6 Използване на разтворители |
0,00 |
0,00 |
14,75 |
0,00 |
0,0001 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
65,03 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
|
№7 Пътен транспорт |
0,04 |
39,86 |
9,53 |
0,83 |
60,37 |
0,015 |
0,006 |
1,132 |
0,2102 |
1,63 |
3,08 |
2,50 |
|
№8 Друг транспорт |
1,82 |
14,37 |
0,78 |
0,001 |
2,94 |
0,002 |
0,0025 |
0,0119 |
0,0118 |
0,02 |
0,51 |
0,51 |
|
№9 Третиране и депониране на отпадъци |
0,003 |
0,018 |
2,82 |
1,58 |
0,14 |
0,062 |
0,006 |
0,041 |
0,0002 |
7,35 |
0,40 |
0,40 |
|
№10 Селско стопанство |
0,00 |
14,27 |
11,96 |
41,53 |
0,03 |
0,00005 |
0,0003 |
0,00 |
0,1487 |
0,19 |
6,55 |
0,43 |
|
№11 Природни източници |
0,00 |
0,58 |
188,89 |
0,00 |
26,38 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
|
Общо |
103,07 |
103,40 |
266,12 |
49,44 |
267,95 |
0,87 |
1,66 |
72,71 |
114,34 |
42,01 |
47,03 |
31,97 |
Източник: НСИ и ИАОС
- Топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) са най-големият източник на серен диоксид – 48% от общото емитирано в страната количество; През 2017 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 8 хил. тона в сравнение 2016 г. - от 57,6 kt до 49,6 kt.
- Основните източници на азотни оксиди са пътният транспорт - 38%, топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) - 19%, друг транспорт 14% и селско стопанство (използване на неорганични азотни торове) – 14% .
- Селското стопанство емитира 84% от общото количество амоняк (използване на неорганични азотни торове). Друг основен източник са индустриалните процеси - 7% (емисии от химическа промишленост и производство и употреба на калцинирана сода);
- Основен източник на NMVOC е природата - 71% от общото емитирано количество за страната. Друг основен източник е битовото горене - 8%
- Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, с 57% емисии от общото количество ФПЧ10 и 83% от ФПЧ2.5, изхвърляни в атмосферата. Другите източници на ФПЧ10 са негоривните производствени процеси (основно от асфалтиране) и селското стопанство. За ФПЧ2.5 другия основен източник е пътния транспорт – 8%.