Качество на атмосферния въздух

В тази част е включена оценката на качеството на атмосферния въздух по основни замърсители от националното и европейско законодателство – ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5, О₃, NO₂, SO₂, бензо(а)пирен, тежки метали – Pb, As, Ni и Cd, както и експозиция на населението.

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО РАЙОНИ

Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство територията на страната е разделена на шест Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Агломерация Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

През 2017 г. в Националната Автоматизирана Система за Контрол Качеството на Атмосферния Въздух (НАСККАВ) са функционирали общо 47 стационарни пункта - 33 автоматични измервателни станции[4] (АИС), 9 пункта с ръчно пробонабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 5 ДОАС системи (на принципа на диференциална оптична атомноабсорбционна спектрофотометрия), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Ръжена). 

Станциите са определени със заповед на министъра РД-66/28.01.2013 г. http://www.eea.government.bg/bg/legislation/air/ZapovedRD-66-2013.pdf. Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.

Ключови послания

 Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ₁₀ над допустимите норми е много висок – 78.6 % от 3.3 млн. население, живеещо в населени места, в които се контролира този замърсител. Изчисленията са извършени съгласно методика на Европейската агенция по околна среда. Трябва да се направи уточнението, че методиката изчислява възможния максимум на евентуално засегнатото население, със следното допускане: във всяко населено място, в което е регистрирано превишение на нормата, цялото население е подложено на негативното влияние на прахови частици. При всички положения при извършване на изчисленията по Методиката на ЕАОС  засегнатото население е завишено. 

 В гр. Гълъбово са регистрирани три превишения на алармения праг по показател серен диоксид .

 Средночасовата норма за азотен диоксид  е превишена в АИС „ж.к. Тракия“ през 2017 г.

 През 2017 г. средногодишната норма за азотен диоксид (40 mg/m³) е превишена единствено в АИС „ж.к. Тракия“. В периода 2015 – 2017 г. се наблюдава тенденция за понижаване на средногодишната концентрация на този замърсител в АИС Баня Старинна/АИС „ж.к. Тракия“[5].

 През 2017 г. в 9 пункта от общо 14 се наблюдава превишение на средногодишната норма по показател бензо(а)пирен.

 През 2017 г. средногодишната норма за бензо(а)пирен е спазена в пункт „Гара Яна“ за разлика от предходните 4 години.

 През 2017 г. населението в страната не е изложено на  нива на озон над краткосрочната целева норма.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО ОСНОВНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ/ИНДИКАТОРИ

Спрямо размера фините прахови частици се разделят на: ФПЧ₁₀ - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ_2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона.

Фините прахови частици се емитират директно в атмосферата (първични ФПЧ) или се формират в атмосферата (вторични ФПЧ). Главните прекурсорни газове за вторичните частици са SO₂, NO_X, NH₃ и летливи органични съединения.

Първичните фини прахови частици произхождат от природни източници или антропогенни източници. Природните източници включват морска сол, естествено суспендиран прах, полени, емисии от горски пожари и вулканична пепел. Антропогенните източници включват изгаряне на горива в термични електроцентрали, инсинератори, битово отопление за домакинствата, изгаряне на горива за превозни средства, износване на превозните средства (гуми и спирачки), емисии от износване на пътните платна, както и други видове антропогенен прах. В градовете значителни местни източници са изгорели газове от автомобилите, повторно суспендиране на праха на пътя, както и изгарянето на дърва, горива или въглища за битово отопление. Това са всички източници, емитиращи близо до повърхността на земята, които водят до значително въздействие върху нивата на ФПЧ в околната среда.

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми. Те имат вреден ефект и върху околната среда - намаляват видимостта, влияят върху климата и могат да увредят и сградите в зависимост от състава си.

Ключови послания

 Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната. Основните причини за наднормено замърсяване с прахови частици са отоплението с твърдо гориво през зимния сезон, опесъчаването и осоляването на улиците и пътищата, емисиите от автомобилния и обществен транспорт.

 Най-голям брой превишения на СДН през 2017 г. са измерени в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“– 127 превишения, АИС „Бургас – кв. Долно Езерово“ – 116 превишения, пункт за мониторинг „Долни Воден“ – 106 превишения и в АИС „София – Надежда“ – 96 превишения.

 През 2017 г. броят на пунктовете, в които е регистрирано превишение на СГН е същият като през 2016 г. - 13. През 2017 г. най-висока средногодишна концентрация (СГК) е измерена в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 55.25 μg/m³ и в АИС „София – Надежда“ – 49.57 μg/m³.

 В редица градове има намаление на средногодишните стойности на концентрацията и броя на превишенията на СДН за ФПЧ₁₀ в периода 2013-2017 г.

 През 2017 г. в 7 пункта, разположени в населени места, е спазена нормата за допустим брой превишения на СДН за ФПЧ₁₀ под 35 броя.

 В 20 общини СГН не е превишена през 2017 г.

 През 2017 г. в шест общини, вкючени в наказателната процедура на Европейската комисия за неспазване на нормите по показател фини прахови частици, е постигнато съответствие с нормите – Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово и Стара Загора.

Дефиниция на индикатора

• Брой на превишенията на СДН за ФПЧ_10.

СДН за опазване на човешкото здраве за една календарна година е 50 µg/m³ и не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година.

• Превишаване на СГН на ФПЧ₁₀

СГН за опазване на човешкото здраве е 40 mg/m³.

Оценка на индикатора

През 2017 г. замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на национално ниво. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са битовите, транспортните и промишлените дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като продължителното време с ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания.

Източник: ИАОС

Забележка: През ноември 2017 г. АИС „Видин“ е преместена на нова площадка – АИС „Видин 2“.

Фиг. 4. Брой превишения на СДН на ФПЧ₁₀ за 2017 г.

Източник: ИАОС

Забележка: През ноември 2017 г. АИС „Видин“ е преместена на нова площадка – АИС „Видин 2“.

Източник: ИАОС

*В посочените пунктове няма изискуемия минимум данни за 2017 г.

**През ноември 2017 г. АИС „Видин“ е преместена на нова площадка – АИС „Видин 2“.

 

Най-висока средногодишна концентрация през 2017 г. е била регистрирана в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 55.25 μg/m³ и АИС „София – Надежда“ – 49.57 μg/m³

Фиг. 6. Разпределение на броя на превишенията на нормата за ФПЧ₁₀

по тип на пунктовете за период 2012 – 2017 г.

 

Източник: ИАОС

През наблюдавания период най-много превишения се регистрират в станциите тип транспортни и градски фонови/транспортни. Не се наблюдават превишения над допустимия брой при извънградските фонови станции..

Фиг. 7. Брой на превишенията в населените места на СДН за ФПЧ₁₀ за 2017 г., разпределени по зимен период (

01.01 – 31.03.2016 г.; 01.10 – 31.12.2017 г.)

и летен период (01.04 – 31.09.2017 г.)

*През ноември 2017 г. АИС „Видин“ е преместена на нова площадка – АИС „Видин 2“. 

Замърсяването с ФПЧ₁₀ има ясно изразен сезонен характер. Превишения на нормата за ФПЧ₁₀ се наблюдават предимно през зимния период, поради използване на твърди горива за битово отопление. Неблагоприятните метеорологични условия също влияят върху концентрациите на ФПЧ₁₀ – ниска скорост на вятъра, мъгла, температурна инверсия. 

Данните за ФПЧ₁₀ в периода 2013-2017 г., регистрирани в някои от пунктовете, разположени в населени места показват тенденция към намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на СДН (фиг. 8 и фиг. 9).

В периода 2013-2017 г. в пунктовете – „София – Дружба“, „Монтана – РИОСВ“, „Никопол ДОАС“,  „Русе – Възраждане“, „Перник – Църква“ и „Бургас – кв. Меден Рудник“ има ясно изразена тенденция към намаление на средногодишните стойности на концентрацията на ФПЧ₁₀ и регистрирания брой превишения на СДН за ФПЧ₁₀. 

Голяма част от градското население в европейските страни е подложено на нива, превишаващи пределно допустимите стойности за съдържание на фини прахови частици, определени за защита на човешкото здраве. Република България няма неразрешими хронични проблеми с основните замърсители, с изключение на наднормените нива на фини прахови частици, които се дължат основно на използването на местни твърди горива за отопление и на стария автомобилен парк – проблем, съществуващ в по-голямата част от държавите членки на ЕС.

Здравен ефект от фините прахови частици:

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат от лигавицата на носа и гърлото и впоследствие се изхвърлят от организма, а по-фините частици под 10 μm (ФПЧ₁₀) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Натрупването на определено количество частици затруднява дишането и предизвиква постоянно дразнене на дихателните органи, като става причина за хронични заболявания на дихателната система или предизвиква усложнения, ако човек вече страда от такива заболявания.

Здравният риск от замърсяването на въздуха с прах зависи както от размера на частиците, така и от химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат. 

Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на фини прахови частици. Такава чувствителност може да се наблюдава и при ниски дози с продължителна експозиция. Обикновено се засягат определени органи и системи: дихателната, сърдечно – съдовата, имунната и нервната системи, както и отделни органи като бъбреци, кръвоносни органи, черен дроб и други. В резултат на това въздействие се наблюдава увеличаване броя на заболяванията на дихателната система, като най-голям е относителният дял на острите бронхити, бронхопневмониите и пневмониите.

Ключови послания

 През 2017 г. средногодишната норма е превишена в три района за оценка - Агломерация „Пловдив“, Агломерация „София“ и Северен РОУКАВ.

 Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии.

 Показателят за средна експозиция на населението на ФПЧ_2.5 за 2017 г. намалява от 22.90 µg/m³ през 2016 г. на 22.20 µg/m³ през 2017 г.

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора

За разлика от другите замърсители приземният (тропосферен) озон не се емитира директно в атмосферата, а се формира чрез комплексни химични реакции, последващите емисии на прекурсорни газове като азотни оксиди (NOx – група газове, включваща NO и NO₂) и неметанови летливи органични съединения (NMVOC) от естествен и от антропогенен произход, в присъствие на слънчева светлина и високи температури. Метанът (CH₄) и въглеродният оксид (CO) също играят роля за образуването на озон. Поради това, че образуването на озон изисква слънчева светлина, се наблюдава ясно нарастване на концентрациите му от северните части към южните части на континента. Концентрацията на озон типично нараства с нарастване на надморската височина, затова високи концентрации се наблюдават на високо разположени станции. Близо до повърхността озонът се разлага чрез повърхностно отлагане и чрез реакция на титруване с емитирания NO, при което се образува NO₂. Концентрацията на озон е висока в извънградски (отдалечени) станции, по-ниска в градски фонови станции и още по-ниска в транспортни пунктове, където озонът бързо се разлага. Озонът е основната съставка на градският „смог”.

Метеорологичните условия също влияят върху образуването на озона. Горещи и сухи лета с продължителни периоди на високо атмосферно налягане водят до повишени нива на озон.

Озонът е мощен и агресивен окислител, който може да има вредно влияние върху човешкото здраве. Той влияе върху респираторната система, причинявайки проблеми с дишането, астма, намалена функция на белите дробове и други болести на дихателната система. Възрастните хора и малките деца са особено чувствителни. 

Високите нива на озон могат да увредят и растителността, влошавайки растежа и възпроизвеждането й, водейки до намаляване на реколтата  на селскостопанските посеви, уврежда растежа на горите и намалява биоразнообразието. Озонът възпрепятства фотосинтезата, като по този начин пречи на поглъщането на въглероден диоксид. Озонът увеличава степента на деградация на сградите.

Ключови послания

 През годината не е регистрирано превишение на прага за предупреждаване на населението (три последователни концентрации над 240 µg/m³). Регистрирани са общо 10 превишения на прага за информиране на населението (180 µg/m³) в пункт „София - Дружба“ – 8 превишения, в пункт „София – Надежда“ – 1, и в пункт „Несебър“ - 1.

 Само в 3 извънградски фонови станции от общо 27 автоматични измервателни станции за озон са регистрирани повече от 25 дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон за опазване на човешкото здраве от 120 µg/m³,осреднено за тригодишен период (2015–2017 г.).

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора

 
 

Критично ниво на озон за защита на растителността

Тропосферният озон е една от основните съставки на атмосферния смог. Поради силното си окислително въздействие той нанася сериозни поражения върху екосистемите. Озонът влияе на растежа на посевите, дърветата, храстите и тревната растителност. Ето защо концентрации над определени стойности водят до значително намаление на зърнената реколта, забавят растежа на горите и имат токсично въздействие върху хората и животните. 

Най-силно засегнати от въздействието на високите концентрации на озон са гъсто населените крайбрежни зони и по-високите планини. За нашата страна най-сериозна е заплахата, свързана с увреждане на горите във високопланинските райони.

 През 2017 г. от всички станции измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови, ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността, 85,2% са изпълнили изискуемия минимум за валидни 90% едночасовите стойности за периода от май до юли, предвиден за изчисляване на индикатора AOT40.

 През 2017 г. краткосрочната целева норма за приземния озон за опазване на растителността, представена като АОТ40, е превишена само в един от 27-те пункта за мониторинг, а именно в  АИС „Юндола – ЕС2“ (извънградска фонова станция).

Дефиниция на индикатора

Когато се изследва ефекта от високите концентрации на озон, използваме критично ниво на озон за защита на растителността (AOT40). 

Индикаторът AOT40 представлява число, което се определя като сума от разликите между стойностите на средночасовите концентрации на озон над 80 µg/m³ (=40 ppb) и 80 µg/m³ за определен период (от май до юли), при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 централно европейско време. Единицата за измерване на AOT40 се изразява в микрограм на кубичен метър за час (µg/m³.h). 

Законодателството регламентира краткосрочна целева норма (КЦН) и дългосрочна целева норма (ДЦН) на индикатора за защита на растителността. 

Краткосрочната целева норма /AOT40=18000 µg/m³.h / е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в краткосрочен план (в сила от 01.01.2010 г.) с цел избягване на възможните вредни въздействия на озона върху човешкото здраве и околната среда. 

ДЦН /AOT40=6000 µg/m³.h / е дадена стойност за концентрацията на озон в атмосферния въздух, под която са малко вероятни преки неблагоприятни въздействия върху околната среда. ДЦН следва да бъде достигната към 2020 г. и да се поддържа в последствие.

Оценка на индикатора

На фиг.14 са показани всички станции, измерващи озон, класифицирани като градски фонови и извънградски фонови за 2017 г., ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността. Стойностите на индикатора AOT40 (май–юли), осреднени за 5 години, са в граници от <18 000 до >22 000 µg/m³.h. За България единствено в АИС „Юндола – ЕС2“  стойността на AOT40 е над определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18 000 µg/m³.h. Трябва да се отбележи, че АИС „Юндола – ЕС2“ е ориентирана към горските екосистеми и изчислената концентрация за озон е неблагоприятна за растителността. В останалите 26 станции стойностите на АОТ40 (май–юли) са под краткосрочна целевата норма.

Източник:ИАОС

Критично ниво на озон за защита на растителността в Европа

За сравнение представяме данни за АОТ40 в периода от май до юли, публикувани в годишния доклад EMEP/CCC-Report 2/2018 на Химическия координационен център от 2016 г. на програмата EMEP за всичките европейски страни, участващи в програмата.

Фиг. 16. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40(ppb.h) май - юли в Европа, 2016 г.

Източник: ИАОС, EMEP/CCC-Report 2/2017

На фиг.16 са отбелязани цветово фоновите станции на страните в зависимост от изчислената стойност на индикатора АОТ40 в периода от май до юли в граници от <3000 ppb.h до >15000 ppb.h. Показано е движението на общия ход на АОТ40 (май-юли) от запад на изток и от север на юг. Най-ниските стойности на AOT40 (май-юли) са измерени в Северна Европа, докато най - високите стойности са регистрирани главно в Централна Европа. В 2 станции в Европа (Испания и Кипър) стойностите на AOT40 (май-юли) са над 15000 ppb.h.

Серен диоксид

Серен диоксид се емитира при изгаряне на горива, съдържащи сяра. Вулканите са най-големият естествен източник на серен диоксид.

Серният диоксид може да повлияе на респираторната система, функцията на белите дробове и да предизвика дразнене на очите.

Ключови послания

 Продължава тенденцията за последните пет години по отношение на превишения на СЧН и на СДН за серен диоксид в гр. Гълъбово. Основните източници на серен диоксид в Югоизточен РОУКАВ са топлоелектрическите централи от енергиен комплекс „Марица Изток“. В гр. Гълъбово са регистрирани три превишения на алармения праг през 2017 г.

 През 2017 г., в Перник отново са регистрирани повече от 3 превишения на СДН  (5 броя), но броят им е намалял в сравнение с 2016 г., когато там са измерени 9 стойности на концентрацията на серен диоксид надвишаващи нормата, като нормата за СДН е превишена в Югозападен РОУКАВ.

 В Агломерация „София“, Агломерация „Пловдив“, Агломерация „Варна“ и Северен РОУКАВ  през 2017 г. не са регистрирани нарушения на КАВ по отношение на допустим брой превишения на нормите за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух, т.е. регистрираният брой превишения на праговите стойности са в рамките на допустимия или отсъстват такива.

 През 2017 г. в гр. Пирдоп не е регистрирано нито едно превишение на  СЧН и СДН за серен диоксид.

Дефиниция на индикатора 

• Брой превишения на СЧН за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 350 mg/m³ (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година);
• Брой превишения на СДН за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 125 mg/m³ (да не бъде превишена повече от 3 пъти в рамките на една календарна година);
• Брой превишения на прага за алармиране на населението - 500 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

Източник: ИАОС

Фиг. 17. Превишения на нормите за SO₂ за 2017 г.

Източник: ИАОС

 

През 2017 г. са регистрирани превишения на СЧН за SO₂ в АИС „Гълъбово” - 117 броя, в АИС „Димитровград – Раковски“ – 5 броя, в АИС „Благоевград” – 4 броя, в АИС „Сливен“ – 2 броя, в АИС „Перник – Център“ – 1 брой.

Средноденонощната  норма за SO₂ през 2017 г. е превишена в АИС ”Гълъбово” – 15 пъти и в АИС „Перник – Център“ – 5 пъти.  Причината за превишенията в гр. Гълъбово са емисии от ТЕЦ в комплекса „Марица Изток”.

В АИС „Гълъбово” са регистрирани 3 превишения на алармения праг за серен диоксид на 25.03.2017 г., на 07.10.2017 г. и на 15.11.2017 г.

Фиг. 18. Пунктове с превишения на средночасовата норма за SO₂

за периода 2013 г. – 2017 г.

Източник: ИАОС

*От 02.11.2015 г. АИС „Перник-Шахтьор“ е преместена на нова площадка – АИС „Перник – Център“.

Азотен диоксид

Азотният диоксид е газ, образуващ се основно от окислението на азотен оксид (NO). Високотемпературни горивни процеси (от двигатели на коли и електроцентрали) са главните източници на азотни оксиди (NO и NO₂). По-голямата част от емисиите на NO_x са емисии на NO, от 5 до 10% са NO₂. Изключения правят дизеловите автомобили, които емитират повече от 70% NO₂ от NO_х. 

Азотният диоксид е замърсител, който основно засяга дихателната система, като здравните проблеми са промяна в белодробната функция и увеличена чувствителност към белодробни инфекции.

Ключови послания

 Средночасовата норма за азотен диоксид  е превишена в АИС „ж.к. Тракия“ през 2017 г.

 През 2017 г. средногодишната норма (40 mg/m³) е превишена единствено в АИС „ж.к. Тракия“. В периода 2015 – 2017 г. се наблюдава тенденция за понижаване на средногодишната концентрация на азотен диоксид в АИС Баня Старинна/АИС „ж.к. Тракия“[6].

Дефиниция на индикатора

• Брой превишения на СЧН за опазване на човешкото здраве за азотен диоксид в атмосферния въздух от 200 mg/m³ (да не бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година);
• СГН за опазване на човешкото здраве за  азотен диоксид се счита  за превишена при регистрирана средногодишна концентрация на азотен диоксид над 40 mg/m³;
• Брой превишения на прага за алармиране на населението - 400 mg/m³ превишен в рамките на три последователни часа.

Оценка на индикатора

 

Източник: ИАОС

Фиг. 19. Пунктове с превишения на средночасовата норма

за азотен диоксид за 2017 г.

Източник: ИАОС

През 2017 г. са регистрирани повече от допустимия брой превишения на средночасовата норма в АИС „Пловдив– ж.к. Тракия“.

Фиг. 20. Пунктове с превишение на средногодишната норма

за азотен диоксид за периода 2013 – 2017 г.

Източник: ИАОС

* През септември 2015 г. АИС „Баня старинна“ е преместена на нова площадка – АИС „ж.к. Тракия“.

През октомври 2015 г. АИС „Орлов мост“ е преместена на нова площадка – АИС „Младост“.

** Станции с регистрирани данни за 2016 г. под изискуемия минимум.

Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)

Бензо(а)пиренът е ПАВ, който се изолира в проби от ФПЧ₁₀. Получава се при непълно изгаряне на различни горива. Основните източници на бензо(а)пирена са битово отопление (най-вече изгарянето на дърва, въглища и отпадъци), производството на кокс и стомана, както и пътния трафик. Други източници са пожарите.

Бензо(а)пиренът е канцерогенен, а пренаталната му експозиция води до намалено тегло при новородените.

Ключово послание

 През 2017 г. в 9 от общо 14 пункта се наблюдава превишение на средногодишната норма по показател бензо(а)пирен.

 През 2017 г. средногодишната норма за този замърсител е спазена в пункт „Гара Яна“ за разлика от предходните 4 години.

Дефиниция на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на ПАВ (определяни като бензо(а)пирен) в атмосферния въздух 1 ng/m³, която се прилага  от 01.01.2013 г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се контролира в 14 пункта. През 2017 г. в 9 пункта в 5 РОУКАВ е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Източник: ИАОС

 

В 8 от 10-те пункта за мониторинг, представени на фиг. 21, през 2017 г. са регистрирани по-ниски стойности на концентрацията на бензо(а)пирен в сравнение с 2016 г. По-значително понижение на средногодишната концентрация на този замърсител (между 0.92 и 1.37 ng/m³) през 2017 г. се наблюдава в пунктове „София – ИАОС/Павлово“, „Перник – Църква“, „Монтана – РИОСВ“, „Благоевград“ и „Гара Яна“.

Пунктове, регистриращи концентрация под нормата са: „Гара Яна“, София – АИС „Копитото“, Бургас „ДОАС - РИОСВ“, АИС „Несебър“ и КФС „Рожен“. В пунктове за мониторинг „Перник – Църква“ и „Благоевград“ средногодишната норма е превишена с 0.0191 и 0.0014 ng/m³, съответно

Фиг. 22. Средногодишна концентрация бензо(а)пирен за 2017 г.

Източник: ИАОС

Тежки метали и арсен

Арсенът, кадмият, оловото и никелът се емитират основно като резултат от различни индустриални дейности и изгаряне на въглища. Въпреки, че атмосферните концентрации на тези метали са относително ниски, те допринасят за отлагането и нарастването на съдържанието на тежки метали в почви, седименти и организми. Тежките метали не се разлагат в околната среда, а биоакумулират, т.е. постепенно акумулират в растения и животни и не могат да бъдат отделени от тях. Това означава, че растенията и животните могат да бъдат отровени за дълъг период от време чрез излагане на дори и малки количества тежки метали.

Олово

Оловото се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Естествените емисии включват прах от почвите, морски спрей, вулканичен прах и горски пожари. Основните антропогенни източници на олово са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент. Приносът на емисии от олово в петролните горива е елиминиран в Европа с помощта на законодателството и изцяло се използва безоловен бензин.

Оловото е невротоксичен метал, който акумулира в тялото и уврежда органи като бъбреци, черен дроб, мозък и нерви. Замърсяването на въздуха с олово може да допринесе значително към съдържанието на олово в посевите чрез директно отлагане. Оловото биоакумулира и оказва вредно влияние върху сухоземни и водни екосистеми.

Ключови послания

 В нито един от пунктовете, измерващи олово, няма превишение на нормата.

 През 2017 г. нормата за олово в пункт Долни Воден е спазена, като последно е била превишена през 2013 г.

Дефиниция на индикатора

• Превишение на СГН за опазване на човешкато здраве за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух се регистрира при измерени концентрации над 0,5 µg/m³

 

Оценка на индикатора

Контрол на съдържанието на олово в атмосферния въздух се извършва в 10 пункта от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух. Броят на пунктовете е определен съгласно изискванията на националното и европейско законодателство. Нормите във всички пунктове за измерване на олово са спазени.

Фиг. 23. Ниво на замърсяване на атмосферния въздух с олово в Долни Воден

Източник: ИАОС

През 2017 г. в пункт Долни Воден е спазена нормата за олово.

Фиг. 24. Средногодишни стойности на концентрацията на олово за 2017 г.

Източник: ИАОС

Кадмий

Кадмият се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Основните естествени източници са почвен прах и пожари. Антропогенните източници на кадмий са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент, изгаряне на изкопаеми горива, изгаряне на отпадъци.

Кадмият е силно устойчив в околната среда и биоакумулира. В по-силно замърсени райони ре-суспендираният прах (от превозни средства или от вятър вдигащ частиците кадмий) може значително да допринася към експозицията на населението. В Европа замърсяването на въздуха и наторяването допринасят почти еднакво към експозицията. Заедно те увеличават относително високото акумулиране на кадмий в горния почвен слой, като по този начин се увеличава риска от бъдеща експозиция чрез храната.

Бъбреците и костите са критичните органи, повлияни от хронична експозиция на кадмий, както и увеличен риск от белодробен рак. Кадмият е токсичен към водните организми, като директно се абсорбира от тях.

Ключово послание

 През 2017 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 01.01.2013 г. и поддържана впоследствие. 

Дефиниция на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух от 5 ng/m³, която се прилага от 01.01.2013 г.

Оценка на индикатора

Броят на пунктовете, в които се измерва съдържание на кадмий в атмосферния въздух е 11. През 2017 г. СГН за кадмий е спазена във всички РОУКАВ.

Фиг. 25. Средногодишни стойности на концентрацията на кадмий за периода 2017 г.

Източник: ИАОС

Никел

Никелът се среща в почви, води, въздух и в биосферата. Към емисиите на никел към атмосферата могат да допринасят естествени източници като прах, вдиган от вятъра, от вулкани и растителност. Основните антропогенни източници на никел са изгаряне на масла за отопление, корабоплаване или производство на електроенергия, добив и производство на никел, изгаряне на отпадъци, производство на стомана, галванопластика и изгаряне на горива.

В много малки количества никелът е есенциален елемент за хората. По-високи дози могат да бъдат опасни, тъй като няколко никелови съединения са канцерогенни. Неканцерогенните ефекти върху здравето включват алергични кожни реакции, увреждане на ендокринната система, респираторният тракт и имунната система. Никелът и съединенията му могат да бъдат остро и хронично токсични към водният живот и могат да повлияят нездравословно и на животните. 

Ключово послание

 През 2017 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 01.01.2013 г. и поддържана впоследствие. 

Дефиниция на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух от 20 ng/m³, която се прилага  от 01.01.2013 г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на никел в атмосферния въздух се контролира в 6 пункта. През годината  не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух. 

Фиг. 26. Средногодишни стойности на концентрацията на никел за 2017 г.

Източник: ИАОС

Арсен

Арсенът се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. По-голямата част от човешките емисии идват от металургични пещи и изгаряне на горива. Пестицидите са били важен източник на арсен, но рестрикциите в различните страни са намалили ролята му. Цигареният дим може да съдържа арсен.

Арсенът не е тежък метал, но се слага в групата на тежките метали поради високата си токсичност.

Арсенът е канцерогенен, а неканцерогенните му ефекти включват сърдечносъдови заболявания, невропатия и гангрена на крайниците. Арсенът е високотоксичен към водният живот и към животните най-общо. Органичните арсенови съединения са много устойчиви в околната среда и биоакумулират в хранителната верига.

Ключово послание

 През 2017 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух.

Дефиниция на индикатора

• Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух от 6 ng/m³, която се прилага от 01.01.2013 г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на арсен в атмосферния въздух се контролира в 5 пункта.

Фиг. 27. Средногодишни концентрации на арсен за 2017 г.

Източник: ИАОС

Въглероден оксид

Въглеродният оксид е газ, който се емитира от непълно изгаряне на изкопаеми горива и биогорива. Пътният транспорт е бил значителен източник на емисии, но въвеждането на катализатори е намалило значително емисиите. Най-високите концентрации са измерени в градски области, през пиковите часове на деня. 

Въглеродният оксид навлиза в тялото през белите дробове, от там в кръвта, където се свързва с хемоглобина и намалява снабдяването с кислород на органите и тъканите. Хората страдащи от сърдечно-съдови заболявания са най-чувствителни към експозицията на въглероден оксид. Изключително високи нива могат да причинят смърт. 

Времето на живот в атмосферата на въглероден оксид е около три месеца. Той бавно оксидира във въглероден диоксид, също образувайки озон по време на процеса, като по този начин допринася за атмосферната фонова концентрация на озон.

Ключово послание

 Не е регистрирано превишаване на нормата за съдържание на въглероден оксид в нито един РОУКАВ. 

Дефиниция на индикатора

• Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве се регистрира, когато в рамките на една година са измерени повече от една осемчасови стойности над 10 mg/m³.

Оценка на индикатора

 

През 2017 г. не е регистрирано превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух.

Фиг. 28. Максимални осемчасови концентрации на СО за 2017 г.

Източник: ИАОС

Бензен

Бензен се получава при непълно изгаряне на горива. Бензенът е добавка към бензина и над 80% от емисиите му се дължат на автомобилен трафик в Европа. Други източници са битовото отопление и рафинирането на нефт, също и пренасянето, разпределението и съхранението на бензини. Изгарянето на дърва може да бъде значителен локален емитер на бензен. 

Разлагането на бензен в атмосферата става главно чрез фотохимична деградация. Тази деградация допринася за формирането на озон, въпреки че химичната реактивност на бензена е относително ниска. Бензенът е канцероген. Най-значимият нездравословен ефект от продължителна експозиция е увреждане на генетичния материал на клетките. Хроничната експозиция на бензен може да увреди костния мозък.

Ключово послание

 През годината в нито един РОУКАВ не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензен. 

Дефиниция на индикатора

• Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве за бензен се отчита в случай, че средногодишната концентрация превишава нормата от 5 mg/m³

 

Оценка на индикатора

През 2017 г. в нито един пункт не е регистрирано превишение на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за бензен.

Фиг. 29. Характеристика на пунктовете по отношение на замърсяването на

атмосферния въздух с бензен за 2017 г.

Източник: ИАОС

Ключови послания

 През 2017 г. значително се е увеличил процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ_2.5 (73 %), в сравнение с 2016 г (18 %).

 Около 70 % е населението, живеещо при нива на замърсяване над целевата норма за бензо(а)пирен.

 Все още остава много високият процент (78.61 %) на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ₁₀, но през 2017 г. се наблюдава понижение (около 9 %) в сравнение с 2016 г.

 През 2017 г. значително е намалял процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с NO₂ (0.43 %), в сравнение с 2016 г (9.67 %).

 През 2017 г. населението в страната не е изложено на  нива на озон над краткосрочната целева норма.

Дефиниция на индикатора 

Основен индикатор за качество на живот на населението по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ₁₀, О₃, NO₂, ФПЧ_2.5, бензо(а)пирен и SO₂.

Оценка на индикатора

За определяне на натоварването на населението от замърсяване на атмосферния въздух се използват само населени места, в които има пунктове за мониторинг на КАВ. Станциите за мониторинг, които се използват за изчисленията са градски фонови и транспортни (счита се, че индустриалните пунктове се влияят от други локални емисии и не са представителни за жилищните области). Съгласно методиката на Европейската агенция по околна среда^[7], 96.4% от населението е изложено на концентрации над нормата в градски фонови пунктове. Останалите 3.6% от населението на България живее на по-малко от 100 м до главен път и следователно е потенциално изложено на концентрации над нормата, измерени на транспортни пунктове. Например при наличие на един единствен пункт за мониторинг (градски фонов) в даден град, 96.4 % от населението на града се счита за засегнато при регистриране на превишение на нормата на някой от гореспоменатите замърсители. Това население представлява 100 % от възможно засегнатото. При наличие на един единствен пункт за мониторинг, който е транспортен, в даден град, 3.6 % от населението на града се счита за засегнато при регистриране на превишение на нормата на някой от гореспоменатите замърсители. Това население представлява 100 % от възможно засегнатото. За всеки град с няколко градски фонови и/или транспортни станции (напр. София, Пловдив) засегнатото население се разпределя пропорционално според типа на станциите и се разделя на броя им. Ако градските фонови пунктове са два броя, а е регистрирано превишение само в един от тях, то засегнатото население ще бъде 50 % от възможно засегнатото. При извършване на изчисленията по Методиката на ЕАОС засегнатото население е завишено.

Обобщена информация за 2017 г. за дела на населението (изчислен по методика на ЕАОС), изложено на наднормени нива на фини прахови частици (с размер до 10 микрона и с размер до 2.5 микрона), озон, азотен диоксид, бензо(а)пирен и серен диоксид по отделните РОУКАВ и в цялата страна, е представена в следващата таблица.

Табл. 3. Процент на засегнатото население от нивата на ФПЧ_10, O_3, NO₂, ФПЧ_{2.5 ,} бензо(а)пирен и SO₂ по РОУКАВ и общо за страната по РОУКАВ

РОУКАВ	ФПЧ10	О3	NO2	ФПЧ2.5	SO2	Б(а)П
Агломерация „София“	100	0	0	100	0	100
Агломерация „Пловдив“	100	0	3.6	100	0	100
Агломерация „Варна“	0	0	0	0	0	*
Северен/Дунавски	87.7	0	0	68.29	0	100
Югозападен	100	0	0	0	40.69	100
Югоизточен	47.34	0	0	0	0	26.4
Общо за страната	78.61	0	0.43	73.29	2.53	69.28

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*По технически причини през 2017 г. в РОУКАВ – Агломерация „Варна“ не е измервана концентрацията на този замърсител в градски фонов или транспортно-ориентиран пункт за мониторинг.

Източник: ИАОС 

Процентът на засегнатото население, посочено в таблицата, се оценява за определен брой жители, както следва: за ФПЧ₁₀ е изготвен за 27 града в страната и определя  натоварването на населението от 3,3 млн., ФПЧ_2,5 – 7 града от 2,2 млн. население; О₃  – 15 града от 2,6 млн.; NO₂ – 17 града от 2,8 млн.; SO₂ – 20 града от 2.9 млн.; бензо(а)пирен – 10 града от 659 хил. 

Оценката за ФПЧ₁₀ е изготвена спрямо СДН. Пресмята се 90.4 перцентил, отговарящ на 36-тата най-висока стойност. Ако е под 50 mg/m³ нормата не е превишена, ако е над 50 mg/m³ нормата е превишена.

Оценката за О₃ е изготвена спрямо краткосрочна целева норма. Вместо три години се взема предвид една година и вместо брой превишения се пресмята 93.2 перцентил, който представлява 26-тата най-висока стойност. Когато той е под 120 mg/m³ нормата не е превишена, когато е над 120 mg/m³ нормата е превишена.

Оценката за NO₂ е  изготвена спрямо СГН = 40 mg/m³

Оценката за ФПЧ_2.5 е изготвена спрямо средногодишната норма от 25 mg/m³

Оценката за бензо(а)пирен е изготвена спрямо средногодишната целева норма от 1 ng/m³

Оценката за SO₂ е изготвена спрямо ПС за СДН = 125 mg/m³ (да не бъде превишена в повече от 3 дни за една календарна година).

Фиг. 30. Процент на населението на страните членки на ЕС, подложено на ниво на замърсяване,

превишаващо съответните норми за защита на човешкото здраве в периода 2001-2016 г. и в България за 2017 г.

 

Източник: ЕАОС, ИАОС 

Поради липса на оценка за 2017 г. за страните членки на ЕС е направено сравнение на процентите на засегнатото от замърсяване на атмосферния въздух население общо за всички страни - членки на ЕС до 2016 г. и за България през 2017 година. 

В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ₁₀  е значително над средния за Европа (13 – 19 % за периода 2014 – 2016 г.), като достига 78.61 % от населението в страната. За периода 2000-2016 г., най-голям дял от населението на страните членки на ЕС (близо 42 %) е бил изложен на наднормено замърсяване с ФПЧ₁₀ през 2003 г. 

73.29 % от населението в България живее при нива на замърсяване над целевата норма за ФПЧ_2.5. През 2017 г. процентът на населението, засегнато от наднормени нива на ФПЧ_2.5 е по-голям в сравнение с 2016 г. Това се дължи на регистрираните през 2017 г. превишения на средногодишната норма в гр. София и гр. Русе. В Европа този процент е от 6 % до 8 % за периода 2014 – 2016 г. 

През 2017 г. населението в страната не е изложено на  нива на озон над краткосрочната целева норма, докато за страните-членки на ЕС делът на населението, което живее при наднормени нива на озон е от 7 % до 30 % за периода 2014 – 2016 г. Следва да се отбележи, че хората в извънградски области са изложени на по-високи нива на озон, отколкото хората, живеещи в градовете. В градовете част от озона се изчерпва поради окисляване на азотния оксид до азотен диоксид, с което се обяснява и по-ниското му съдържание. 

По отношение на азотния диоксид в България 0.43 % от населението живее при нива на замърсяване над средногодишната норма. В Европа за периода 2014-2016 г. то е между 7 % и 9 %. Населението, живеещо в близост до транспортни пунктове е изложено на по-високи нива на замърсяване с NO_2, в сравнение с населението в близост до градските фонови пунктове. 

Около 70 % е населението, живеещо при нива на замърсяване над целевата норма за бензо(а)пирен, докато за страните в ЕС процентът е 20-24 за периода 2014-2016 г. 

През 2017 г. 2.53 % от населението на страната живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма, докато в Европа за последните пет години няма население (под 0.1 %), живеещо при нива на замърсяване над допустимите норми.

 

---

[4] През 2017 г. в град Варна е работил само един стационарен пункт за мониторинг на КАВ – АИС „Варна – СОУ Ангел Кънчев“, тъй като към края на 2016 г. работата на АИС „Варна – Батак“ е преустановена поради технически причини. От 01.01.2018 г. АИС „Варна – Батак“ е преместена на нова площадка – АИС „Варна – Чайка“.

[5] АИС „Пловдив – Баня Старинна“ спира да работи на 12.08.2015 г., след което е преместена на нова площадка – АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“, като до 12.09.2015 г. са включени анализаторите за всички следени показатели.

[6] АИС „Пловдив – Баня Старинна“ спира да работи на 12.08.2015 г., след което е преместена на нова площадка – АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“, като до 12.09.2015 г. са включени анализаторите за всички следени показатели.

[7] https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/exceedance-of-air-quality-limit-3/assessment-4