Замърсяване на почвите

ДИФУЗНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ, МЕТАЛОИДИ И УСТОЙЧИВИ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Ключово послание

През периода 2005 – 2017 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлорирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди.

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване на почвите е вследствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на  тежки метали и металоиди -  Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН (16 съединения), РСВ (6 съединения) и хлорорганични пестициди (22 съединения)  в почвени проби.

Оценка на индикатора

По отношение на тежките метали и металоиди

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2017 г. са взети 606 почвени проби, направени са 5 151 анализи, набрани от 101 пункта от базовата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно  максимално допустими концентрации (МДК)  от Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

В таблица 10 са представени  пунктовете за 2017 г., в които има завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади.

За 2017 година са отчетени 14 пункта от общо 101, в които има  завишено съдържание на  тежки метали и металоиди (табл.10).

Табл. 10. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК за 2017 година

Източник: ИАОС

За всички пунктове с установено превишаване на МДК по отношение на тежки метали и металоиди е променена периодичността на пробовземане и е приложен ежегоден мониторинг. 

В таблица 11 е отразен броят на пунктовете, в които има по-високи концентрации на тежки метали и металоиди през отделните години, от създаване на Националната мрежа за почвен мониторинг до момента. Всяка година се взимат почвени  проби от 1/4 от общият брой пунктове от Националната мрежа. През 2005 и 2010 г. е извършвано пълно пробовземане от всички 397 пункта.

Табл. 11. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени  превишения на МДК по години

Източник: ИАОС 

Пунктовете, в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации представляват 13,86 % от общият брой пробонабрани пунктовете за 2017 г. (101 пункта)  от Националната мрежа за почвен мониторинг. Те попадат в административните граници на областите София, Пазарджик, Хасково, Смолян, Ловеч, Пловдив, Сливен, Перник, София, Ловеч, Бургас, Сливен. През 2017 г., няма пунктове от националната мрежа за почвен мониторинг в които да са регистрирани превишения на МДК на повече от един елемент. 

По отношение на устойчивите органични замърсители:

За 2017 г. са извършени анализи на 303 броя проби от 101 пункта от базовата мрежа.

Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

Отчетено е замърсяване с полиароматните въглеводороди в пробонабраните пунктове през 2017 г. в с. Търнава (обл. Враца) с Бензо(b,j,k)флуорантен – 0,203 mg/kg, при норма 0,2 mg/kg и Флуорантен 0,147 mg/kg, при норма 0,1 mg/kg , село Планинско (обл. Смолян) Нафтален - 0,106 mg/kg, при норма 0,1 mg/kg, село с. Долни Романци (обл. Перник) 0,165 mg/kg, при норма 0,1 mg/kg. 

Отчетено е замърсяване с полихлорираните бифенили (РСВ) в село Куцово (обл. Кърджали) РСВ 28 – 0,23 mg/kg,  РСВ 52 - 0,103 mg/kg, РСВ 101 - 0,09 mg/kg, при норма и за трите PCB - 0,01 mg/kg и РСВ 153 - 0,09 mg/kg, при норма 0,04 mg/kg.

Отчетено е замърсяване на почвите в село Градище (обл. Плевен) с пестицида DDE- 0,63 mg/kg, при норма 0,5 mg/kg. 

Отчетено е замърсяване с пестицида Алфа – хексахлорциклохексан в Област Пловдив - село Труд 0,023 mg/kg, село Михилци 0,039 mg/kg, село Карлово кв. Суши 0,053 mg/kg, село Бачково 0,053 mg/kg и област Пазарджик – село Симеоновец 0,083 mg/kg, село Калугерово 0,042 mg/kg, село Панагюрски колони 0,148 mg/kg, село Нова махала 0,071 mg/kg, област Кърджали  - село Куцово 0,143 mg/kg, село Овчево 0,1 mg/kg, област Хасково – село Пашкул 0,04 mg/kg, село Рогозиново 0,018 mg/kg, село Свирачи 0,022 mg/kg, при норма 0,01 mg/kg. 

Отчетено е замърсяване с пестицида Бета – хексахлорциклохексан  в село Габра (обл. София) 0,022 mg/kg и с. Калугерово (обл. Пазарджик) 0,011 mg/kg, при норма 0,01 mg/kg. 

За всички пунктове с установено превишаване на МДК по отношение на УОЗ е променена периодичността на пробовземане и е приложен ежегоден мониторинг. 

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

СКЛАДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАБРАНЕНИ И НЕГОДНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЛОКАЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

 За периода 2007 – 2017 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с БАБХ/МЗХГ”. Тези места се делят на 3 вида - централни складове,  складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, в следствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатора

Локалното зъмърсяване на почвите е в резултат на  складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др. Оценява се чрез:

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

Оценка на индикатора

Към 31 декември 2017 г. на територията на страната са регистрирани 237 склада за излезли от употреба  ПРЗ, 1951 броя ББ кубове и 68 централни склада, намиращи се в 304 населени места.

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2017 г. възлиза приблизително на 13 000 тона, като 59,1 % от тях са трайно депонирани в 1 951 броя ББ куба, а 33,2 % са препакетирани и прибрани в 68 централни склада и само 7,7 % от пестицидите се съхраняват в 237 склада, за които предстои  прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 21 и 22). Най-голям брой складове за излезли от употреба пестициди има в областите Плевен (44), Ловеч (35) и Стара Загора (28).

Фиг. 21. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове	Фиг. 22. Количества забранени и  негодни за употреба пестициди, t

На фиг. 23 и фиг. 24 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2017 г.

Фиг. 23. Разпределение на количеството пестициди в изоставени (необезопасени) складове по място на съхранение и собственост	Фиг. 24. Разпределение на количеството пестициди в централни складове по място на съхранение и собственост

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда 

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и  мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в Почвената стратегия и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните - членки прилагат мерки за опазване на почвите от 8 идентифицирани „заплахи“ - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Компетентни органи са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието, храните и горите и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и регионалните им структури. 

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Източник на информация:

Министерство на околната среда и водите

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ

През последните няколко години биологичното производство в страната се развива с бързи темпове. Изключение прави 2017 година като се наблюдава стабилизиране и устойчивост  на биологичния сектор. В България са налице много добри предпоставки за развитие на биологичното производство – запазени от екологична гледна точка райони. Развитието на сектора е стимулирано от възможностите за подпомагане на биологичните производители по Програмите за развитие на селските райони и усилията на МЗХГ в партньорство с бизнеса и неправителствените организации в сектора за популяризиране на ползите за производителите и потребителите на този вид продукти и храни. Мотивацията и на производителите и на потребителите е следствие от грижата за екологичното равновесие на планетата земя и за собственото здраве.

 Информацията за състоянието на биологичното производство в България за 2017 г. се основава на данни от годишните доклади на официално одобрени от министъра на земеделието и храните контролиращи лица на биологично производство: „Балкан Биосерт” ООД, „Кю Сертификейшън” АД, „CEREС - Сертификация на екологични стандарти” ООД, „ЛAКОН-Частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти” ООД, Дружество „Контрол Юнион Сертификейшънс”, „СЖС България” ЕООД, „Екогрупо Италия” ООД с клон „Екогрупо Италия – Клон България”, ”Биоагричерт Италия България” ЕООД, „АВСТРИЯ БИО ГАРАНТИ“ ГмбХ, чрез „АВСТРИЯ БИО ГАРАНТИ КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, “Булгарконтрола” АД, „Агенция за биологична сертификация” ЕООД, „Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество с фирма БИО ЕЛЛАС“ - чрез ТП „Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество с фирма БИО ЕЛЛАС”, „КОСМОСЕРТ услуги за сертифициране” АД, "МАКОМ СЕРТИФИЦИРАНЕ" ООД и „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД.

Министерство на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантира спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834 на Съвета от 28 юни 2007 г. и неговите регламенти за изпълнение,  както и действащата през 2017 година Наредба № 1 от 07 февруари 2013 г за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството им. 

Табл. 14. Брой оператори в биологичното производство (производители, преработватели, търговци, в т.ч. и подизпълнители) за периода 2012 г.-2017 г.

Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

Последните години са особено успешни за развитие на биологичното производство в нашата страна, като след удвояването на броя на операторите за периода 2014-2016, през 2017 се наблюдава стабилизиране на сектора.

През 2017 г. площите в система на контрол заемат дял от 2,72% от общата използвана земеделска площ в страната и 2,73% от общите площи, декларирани по СЕПП, при съответно 3,2% и 3,0% през 2016 г. Към края на 2017 г. 48 463,44 hа или 35,4% от общите площи в система на контрол са с преминал период на преход.

Табл. 15. Площи в система на контрол (hа)

*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол” Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

През 2017 г. площите, заети със зърнено-житни култури в система на контрол са 16 602 hа, като се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес и тритикале.

Площите с технически култури, отглеждани по биологичен начин през годината достигат 22 998 hа (в т.ч. площи с маслодайна роза, лавандула, ароматни култури, медицински растения и подправки).

Площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин, през 2017 г. възлизат на 30 485 hа.

Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури, като артишок, маслини и киви, макар и на малки площи, показва усилията на биологичните производители да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят своето производство.

Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби през 2017 г. са в размер на 272 819 hа.

В края на 2017 г. площите с постоянни ливади и пасища достигат 39 921 hа, което е с 3,1% повече спрямо година по-рано.

През 2017 г. в биологичното животновъдство продължава да се наблюдава положителна тенденция на развитие. 

Табл. 16. Брой животни и пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин*

* Включва животни в период на преход и животни, преминали периода на преход Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

За последните 6 години говедата, отглеждани по методите на биологично производство бележат ежегоден ръст. През 2017 г. те нарастват със 7%, до 10 400 броя, което представлява 1,9% от общо отглежданите говеда у нас.

През 2017 г. отглежданите по биологичен начин кози се увеличават със 781 броя или 9,5% спрямо предходната година, до 9 023 броя, което представлява 3,5% от общия брой кози за страната.

С 5,9% е годишното увеличение през 2017 г. на отглежданите по биологичен начин пчелни семейства, които достигат до 250 434 броя или около една трета от общо отглежданите пчелни семейства в страната.

Само при овцете, отглеждани по методите на биологично производство, през 2017 г. се отчита леко намаление в сравнение с 2016 г. (с 3,2%), до 25 959 броя, което представлява 2% от общия брой овце в страната.

Получената през 2017 г. биологична продукция от животински произход нараства, в резултат на увеличения брой биологични животни. По биологичен път през годината са произведени 8 531 тона сурово мляко, 5,9 тона сметана, 15,1 тона масло, 202 тона сирене. През 2017 г. от биологичното пчеларство са произведени 3 760 тона пчелен мед, като е налице засилено предлагане на този продукт както на вътрешния, така и на външни пазари.

През 2017 г. желанието на фермерите за въвеждане на видово разнообразие на отглежданите по биологичен начин животни продължава като тенденция. В система на контрол през годината се отглеждат пуйки – 2 222 броя, гъски – 250 броя, еднокопитни – 501 броя. През 2017 г. са произведени 2 000 тона биологични миди, с 600 тона повече спрямо 2016 г.

Биологичното производство води до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти, което означава и намаляване на безработицата. Това се потвърждава и от заключенията на Европейския план за биологични храни и земеделие. България разполага с благоприятни възможности да заеме достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на биологични продукти в ЕС и света.

ПАЗАР НА БИОЛОГИЧНИ  ПРОДУКТИ

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските вериги, които се включват в дистрибуцията на биологичните храните. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се изнася на световния пазар. Българските биологични пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, сладка, лютеници, сушени плодове и ядки, имат превъзходни вкусови качества и са високо ценени на европейския и световен пазар. 

По данни на БАБХ - компетентен орган, отговарящ за вноса на биологични продукти от трети страни, през 2017 г. в България са осъществени 305 броя внос на такива продукти. Внасят се предимно екзотични продукти, които не се произвеждат в страната и суровини, които се влагат в производството на биологични храни, като: какао, какаово масло, различни видове семена от киноа, фурми и паста от фурми, кокосово масло, кокосово брашно и др. Сред страните извън ЕС, биологични продукти се внасят основно от Перу, Китай, Тунис, Индия, Шри Ланка и др. Освен чрез създаването на правна рамка за функциониране на системата на контрол и сертификация, която прави българските биопродукти легитимни в Европейския съюз, Министерството на земеделието, храните и горите насърчава развитието на сектора и чрез информационни и разяснителни дейности за ползите и предимствата на биологичното земеделие. Тези усилия са насочени и в посока българските производители да работят за българския пазар, така че по-голяма част от произвежданите висококачествени продукти да достигат до българските потребители.

Източник на информация:

Министерство на земеделието, храните и горите