Състояние на почвите

Ключов въпрос

Осигуряват ли почвите в България плодородие?

ЗАПАСЕНОСТ НА ПОЧВИТЕ С БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ

Ключово послание

В периода 2005 – 2017 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.

Дефиниция на индикатора

Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез съдържанието на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.

Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.

Оценка на индикатора

Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.

Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания: отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км; почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво.

Съгласно чл.10 (1) от Наредба № 4 за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Всяка година се пробонабират 25 % от пунктовете на мрежата. През 2017 г. са взети 606 почвени проби от 101 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави в пет степенна скала според съдържанието на орг. С, общ N, P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е регламентирано в Наредба № 4 за мониторинг на почвите (таблица 2).

Табл. 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата

Параметри	орг. С g/kg	общ N g/kg	общ P mg/kg	C/ N g/kg
Мн.ниско	<5	<0,98	<398	<8
Ниско	5-10	0,98-1,33	398-553	8 -10
Средно	10-15	1,33-1,95	553-924	10-12
Високо	15-25	1,95-2,86	924-1599	>12
Мн.високо	>25	>2,86	>1599	Няма стойност

Табл. 3. Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи в

обработваеми земи (1) и в пасища и ливади (2) средно за периода 2005 – 2017 г.

Статистическа стойност	орг. С, g/kg		общ N, g/kg		общ P, mg/kg		орг. C/ общ N
Статистическа стойност	1	2	1	2	1	2	1	2
*І дълбочина*
брой	71	30	71	30	71	30	71	30
минимална	5,40	12,67	0,54	1,27	275,67	252,67	4,15	7,51
максимална	35,60	43,33	3,17	4,77	2975,33	3607,67	13,97	13,48
медиана	17,00	26,43	1,65	2,40	780,00	936,30	10,15	10,26
средна	17,06	26,20	1,68	2,55	879,28	1116,86	10,25	10,36
*ІІ дълбочина*
брой	71	30	71	30	71	30	71	30
минимална	5,20	9,67	0,50	0,80	295,33	250,33	5,45	7,60
максимална	34,83	43,18	3,03	4,20	2944,67	3211,00	14,32	12,13
медиана	16,07	18,65	1,58	1,91	776,67	920,00	10,15	9,75
средна	16,16	20,88	1,59	2,14	858,29	1096,32	10,27	9,82
*средна запасеност*	*15-25*		*1,95-2,86*		*533-924*		*10-12*

Източник: ИАОС

През 2017 г., обработваемите земи и постоянно затревените площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод, азот и средна запасеност с фосфор в двете дълбочини: съответно 0-20cm/20-40cm за обработваеми земи и 0-10cm/10-40cm за постоянно затревени площи.

Фиг. 3a. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на запасеност за 2005 – 2016 г.

за обработваеми земи и пасища и ливади (*) в първа дълбочина

* биогенните елементи в пасища и ливади

Фиг. 3б. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на запасеност за 2005 – 2016 г.

за обработваеми земи и пасища и ливади (*)във втора дълбочина

* биогенните елементи в пасища и ливади

Графиките на фигури 3а и 3б изобразяват разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.

Получената информация за 2017 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество.

Табл. 4 Разпределение в % според съотношението на C/N в проби от пунктовете за мониторинг през 2014, 2015, 2016 и 2017 г.

C/N	% пунктове от общия брой за съответната година
	2014 г.		2015 г.		2016 г.		2017 г.
	дълбочина		дълбочина		дълбочина		дълбочина
	I	II	I	II	I	II	I	II
< 8	3	3,3	2,2	2,2	2,7	2,7	2,97	4,95
8-10	36,8	30	25,2	25,9	15,04	17,7	39,6	36,63
10-12	54,2	59,9	51,9	51,9	52,2	52,2	46,53	51,49
> 12	6	6,8	20,7	20	12,4	9,7	10,89	6,93

Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници. През 2017 г. преобладават пунктовете (46,53 % за дълбочина 0-10cm/0-20cm и 51,49 % за дълбочина 10-40cm/20-40cm), в които съотношението органичен въглерод/азот се характеризира със средни стойности, движещи се в границите от 10 до 12 mg/kg. Тези резултати показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите.

Източници на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОДА В ПОЧВИТЕ

Ключово послание

За условията в България е необходимо вземането на неотложни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.

Дефиниция на индикатора

Определя се водния запас в почвите, това е съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)^{^[4]} в началото и края на вегетационния период. Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.

Оценка на индикатора

Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември включително (http://agro.meteo.bg/). Датата 7 март се счита за началото на вегетационния период в повечето земеделски райони на страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10°С, a 27 октомври бележи спадането на средните денонощни температури под 10°С и се идентифицира с края на вегетацията.

На фиг. 4 до фиг. 7 по-долу е показано пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)^{^[5]}в началото и края на вегетационния период, съответно за 2016 г. и 2017 г.

Фиг. 4. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 07.03.2016 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*	Фиг. 5. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 07.03.2017 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*

Източник: НИМХ

Фиг. 6. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2016 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*	Фиг. 7. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2017 г. в еднометровия почвен слой (% от ППВ)*

Източник: НИМХ

На фиг. 8 до фиг. 13 са представени карти отразяващи условията на засушаване през 2016 и 2017 г. в началото, по средата и в края на вегетационния период в земеделските райони на страната.

Фиг. 8. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец март 2016 г.	Фиг. 9. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец март 2017 г.

Източник: НИМХ

Фиг. 10. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец юли 2016г.	Фиг. 11. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец юли 2017 г.

Източник: НИМХ

Водния запас в почвите в % от ППВ и индекса на почвено засушаване (SMI) условията през различните сезони на 2016 и 2017 г. се различават. Запасите на вода в еднометровия почвен слой в началото вегетационния сезон като цялостна оценка за страната през 2017 г.не са много по-различни от тези през 2016 г. В края на вегетационния период тези запаси през 2017 г. са сходни с тези през 2016 г. Тук изключението е в районите в които водните запаси в еднометровия почвен слой са изцяло изчерпани, а това са крайдунавските райони от Лом до Русе и в Кюстендилска и Благоевградска области. Екстремно ниски са тези стойности в земеделските земи по поречието на Дунав от Оряхово до Никопол, където нивото на водните запаси в почвата е под 60% от ППВ.

Стойностите на индекса на почвено засушаване (SMI) за м. март 2017 потвърждават вече направения извод. Месец юли на 2017 не е така екстремно сух както през 2016 г. През 2017 г. екстремни условия на суша има само в районите на Сливен, Ямбол и Елхово. Във всички останали райони на страната преобладава повишено и силно засушаване, а по долината на Струма и в Пловдивското и Пазарджишкото полета условията са нормални или с умерено засушаване. Засушаването в края на вегетационния период през 2017 г е с преобладаваща степен на умерена суша с отделни райпни със силна суша – Кнежа, Новачене, Царев брод, Сливен, Хасково и Сандански и с нормални условия в отделни места – Пазарджик, Пловдив, Разград и Исперих През 2017 г. в края на вегетационния сезон няма места с екстремна суша в цялата страна.

Фиг. 12. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец октомври 2016 г.	Фиг. 13. Пространствено разпределение на индекса на почвено засушаване (SMI) месец октомври 2017 г.

Източник: НИМХ

За условията в България е необходимо прилагането на конкретни мерки за подобряване на условията за поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.

Продължава да бъде актуален въпроса за необходимостта от спешна промяна в Закона за земеселските земи в който да се включи дейност по мониторинг на водните запаси в почвата и тази дейност да се възложи на НИМХ при съответно целево финансиране на тази дейност от бюджета. Това ще реши във висока степен въпросите свързани с устойчивото управление на поливното земеделие, адаптацията към промените на климата и получаването на добиви от земеделска продукция съизмерими с по-напредналите в това отношение страни.

Препоръките за преструктуриране земеделието и специализация на отделните региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции продължават да са актуални.

Източник на информация:

Национален институт по метеорология и хидрология

ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ

Ключов въпрос

Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси?

ЕРОЗИЯ

Ключови послания:

В периода 2014 – 2017 г. засегнатите площи от плоскостна водна ерозия и почвени загуби остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2017 г. се наблюдава слабо намаляване на интензитета на плоскостната водна ерози.

В периода 2015 – 2017 г. засегнатите площи от ветрова ерозия остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2017 г. се наблюдава увеличаване на интензитета на ветровата ерозия.

ПЛОСКОСТНА ВОДНА ЕРОЗИЯ

Дефиниция на индикатора за свлачища

Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от водоплощна eрозия площи (ha/y).

Оценка на индикатора

Плоскостна водна ерозия на земеделските земи

Оценката на средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се изчислява с помощта на математически модел, базиран на уравнението USLE^{^[6]}, интегриран с географска информационна система. По този начин е възможно да се оцени интензивността на действителния риск от плоскостна водна ерозия на почвата (Табл. 5); локализира риска от плоскостна водна ерозия за определена територия; да се оценят загубите на почва; да се направят анализи и прогнози в зависимост от конкретни нужди.

Табл. 5. Степени на действителния риск от плоскостна водна ерозия в зависимост

от нейния интензитет

Степен на ерозионен риск	Интензитет (t/hа/y)
Слаб	< 1,0
Слаб до умерен	1,01 – 5,0
Умерен	5,01 – 10,0
Умерен до висок	10,01 – 20,0
Висок	20,01 – 40,0
Много висок	> 40,01

През 2017 г. се наблюдава слаба промяна в средногодишния интензитет на плоскостната водна ерозия. Оценката за средногодишните загуби на почва от ерозия през годината възлиза на 58 млн. тона, която се проявява в различна степен и интензитет в зависимост от начина на земеползване. През 2017 г. териториите със земеделски земи, които имат слаб eрозионен риск са 3 711 019 ha, тези с умерен и висок риск са съответно 1 677 982 ha и 562 142 ha. В това число само в нивите площите със слаб ерозионен риск са 2 697 633 ha, със среден 955 509 ha, а с висок 270 536 ha. (табл. 6).

Средногодишният интензитет на плоскостната водна ерозия на земите със земеделско предназначение варира от 6,5 t/ha/y при пасищата; 7,1 t/ha/y при нивите; 9,7 t/ha/y при площите заети с други видове селскостопански култури, като достига 20,7 t/ha/y при трайните насаждения. С много слаб ерозионен риск са едва 10 % от трайните насаждения.

Табл. 6. Процентно разпределение на териториите с различни начини на земеползване по степени на ерозионен риск

Начин на земеползване	Слаб (< 5 t/ha/y)	Среден (5.01 - 20 t/ha/y)	Висок (> 20 t/ha/y)
Ниви	69	24	7
Трайни насаждения	28	41	32
Пасища	49	28	9
Други селскостопански територии	48	35	13

През 2017 г. най-висок е интензитетът на ерозионните процеси в земеделските земи на областите Ловеч, Кърджали и Габрово – съответно 26, 23 и 20 t/ha/y, а най-нисък – в областите Ямбол и Добрич (съответно 2,71 и 2,66 t/ha/y). Най-много площи с висок ерозионен риск – степен 7 „силна до много силна“, има в областите Ловеч, София, Кърджали и Габрово (съответно 45 626, 20 171, 11 904 и 11 777 ha), а най-малко – в областите Добрич и Ямбол (съответно 142,7 и 108,8 ha).

Фиг. 14. Разпределение на площите, засегнати от плоскостна водна ерозия по степен на ерозионен риск (t/hа/y) при обработваемите земи, (10^-3 ha)	Фиг. 15. Тенденции в проявата на плоскостна водна ерозия при обработваемите земи. Засегнати площи (10^-3 ha) и интензитет на ерозия (t/ha/y)

Източник: ИАОС

При сравняването на оценките за действителния ерозионен риск в обработваемите земи през 2017 г. с тези от 2016 г., се установява намаляване на годишните почвени загуби от ерозия с близо 20 % (от 72 на 58 млн. тона) при относително запазване на разпределението на площите с различна степен на ерозионен риск и незначително намаляване с 0,13 % на общата засегната от ерозия площ. (Фигури 14 и 15).

С най-висок интензитет на ерозионен риск са обработваемите земи във водосборите на Вит – 14,0 t/ha/y, Янтра – 13,8 t/ha/y и Долен Искър - 12,7 t/ha/y (табл.7), а най-големи почвени загуби генерират обработваемите земи във водосборите на Янтра, Камчия, Дунав и Вит (над 3 000 000 t/y).

Табл. 7. Резултати от действителен ерозионен риск по водосбори

Водосбори	Обработваеми земи		Интензивност на ерозионния риск/обща за водосбора	Интензивност на ерозионния риск/обработваеми земи
Водосбори	Почвени загуби (t)	Площи с риск от ерозия (%)^{^[7]}	(t/ha/y)	(t/ha/y)
Дунав	3 218 603	73	3,6	4,8
Огоста	1 717 327	68	4,7	5,6
Огоста - запад	1 697 300	70	4,3	5,5
Осъм	2 521 755	69	7,6	10,0
Вит	3 027 428	62	10,4	14,0
Горен Искър	1 904 046	38	5,2	9,4
Долен Искър	3 044 380	67	10,4	12,7
Янтра	5 863 078	54	8,4	13,8
Русенски Лом	2 524 345	69	7,8	10,7

Източник: ИАОС

Плоскостна водна ерозия на земите от горския фонд

Оценката на риска от плоскостна водна ерозия на почвите от горските територии е извършена според цитирания по-горе математически модел, базиран на уравнението USLE^{^[8]}, за земи с надморска височина до 1 200 м, които обхващат 83,4 % от горските територии. Оценката на загубите на почва в горите за 2017 г. възлиза на 1 107 679 тона, което е със 103 795 по-малко от съответната оценка за 2016 г. Горските територии с най-ниска степен на действителен риск от плоскостна ерозия преобладават (58,5 %).

През 2017 г. залесените площи от държавните горски предприятия възлизат на 1 745,4 ha, с 10% по-малко от предходната година. За защита на горските територии от ерозия и порои, през 2017 г. са извършени противоерозионни залесявания на 520,8 ha и е направен ремонт на един бараж на територията на ЮЗДП Благоевград. За залесителни мероприятия в държавните горски територии са изразходвани 13,92 млн. лева (източник МЗХГ, Аграрни доклади за 2017 и 2018 г.)

На фигура 16 е представена карта на действителният риск от плоскостна водна ерозия за 2017 г. за територията на Р България. Представени са териториите с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 5. Измененията в действителния риск от плоскостна водна ерозия се дължат на ерозионността на интензивните валежи (определена от дневни данни за валежите от плювиографните записи от 17 ХМС на НИМХ-БАН за годината) и промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE).

Фиг. 16. Действителен риск от плоскостна водна ерозия на почвата 2017 г.

Източник: ИАОС

ВЕТРОВА ЕРОЗИЯ

Дефиниция на индикатора

Загуба (износ) на почва (t/ha/y) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha).

Оценка на индикатора

Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ^{^[9]} и се класифицира според степените, посочени в табл. 8.

Табл. 8. Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия

Степен на ерозионен риск	Интензитет (t/hа/y)
Слаб	0,5 – 1,0
Слаб до умерен	1,01 – 2,0
Умерен	2,01 – 10,0
Умерен до висок	10,01 – 20,0
Висок	20,01 – 50,0
Много висок	> 50,01

Източник: ИАОС

За разлика от плоскостната водна ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени.

В сравнение с 2016 г., през 2017 г. се наблюдава слабо увеличаване на площите с риск от ветрова ерозия с 3 772 ha (0,1 %), докато загубите почва се увеличават с около 27% (2,7 млн. тона). Площите със слаб и умерен до висок ерозионен риск се увеличават, а тези със слаб до умерен, умерен, висок и много висок риск намаляват. Средно-годишният интензитет на ветровата ерозия нараства с 25 % до 0,34 t/ha/y. С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите Добрич (1,59 t/ha/y), София град (1,32 t/ha/y), Варна (0,65 t/ha/y) и Бургас (0,60 t/ha/y). За разлика от предходните години, през 2017 г. няма площи с много висок ерозионен риск – над 50 t/ha/y, а само в област Добрич има площи с висок ерозионен риск (20-50 t/ha/y) – 4 197 ha.

Фиг.17. Разпределение на площите (10^-3 ha), засегнати от ветрова ерозия, по степен на ерозионен риск.	Фиг.18. Тенденции в проявата на ветрова ерозия при обработваемите земи. Засегнати площи (10^-3 ha) и интензитет на ерозията (t/ha/y)

Източник: ИАОС

На фигура 19 е представена карта на действителният риск от ветрова ерозия за територията на Р България за 2017 г. Представени са териториите с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 8. Измененията в действителния риск от ветрова ерозия се дължат главно на промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE и разпределението на земеделските култури в използваните земеделски площи).

Фиг. 19. Действителен риск от ветрова ерозия на почвата за 2017 г.

Политики за ограничаване на почвената ерозия

През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:

ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХГ /Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ);
спазване на добрите земеделски и екологични практики (МЗХГ);
подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса (МЗХГ).

Източници н информация:

- Математически модел за изчисляване на водоплощната ерозия - Universal Soil Loss Equation (USLE). Изпълнителна агенция по околна среда;

- Математически модел за изчисляване на ветровата ерозия - Wind Erosion Equation (WEQ). Изпълнителна агенция по околна среда;

- Аграрен доклад, 2018, Министерство на земеделието, храните и горите. http://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/11/23/agraren_doklad_2018_G93lGgs.pdf

- БАНСИК 2017, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2017 г.”. Министерство на земеделието, храните и горите, Агростатистика; https://www.agrostat.bg/ISASPublic/LandUse

- Министерство на земеделието, храните и горите

СВЛАЧИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА

Ключово послание

През 2017 г. се наблюдава лека тенденция за намаляване броя на свлачищата и засегнатите територии (ha) спрямо 2016 г.

Дефиниция на индикатора за свлачища

Брой на регистрираните свлачища за една година
Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси.

Свлачищата, като част от общите геодинамични процеси, са природно явление с опасни последици за обществото, които са широко, макар и неравномерно разпространени на територията на цялата страна.

Те застрашават сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради и елементи на техническата инфраструктура. Действат стихийно, нанасяйки непоправими щети, нерядко придружени с човешки жертви, засягат населени места, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, инфраструктурни обекти и земеделски земи, причиняват огромни материални загуби.

Оценка на индикатора

Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2017 г. са 16 бр. с обща площ около 6,6 ha. Регистрираните към 31.12.2017 г. свлачища на територията на страната са 2 137 бр. с обща площ над 21 302,9 ha, като от тях:

Активни/периодично активни свлачища на територията на страната са 827 бр. със засегната площ около 5 715 hа;
Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 871 бр. със засегната площ около 10 226,8 hа;
Затихнали/стабилизирани свлачища – 439 свлачища със засегната площ около 5 361.1hа.

От регистрираните 2 137 бр. свлачища – 1 262 бр. свлачища с площ около 15 980,5 hа са в урбанизирани територии. Останалите 875 бр. свлачища са с площ около 5 222,4 hа разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. На фиг. 20 е показано разпределението на площите засегнати от свлачищните процеси по области. Свлачищата са разпределени както следва:

380 бр. свлачища са проявени в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Варна);
1113 бр. свлачища са проявени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Плевен);
644 бр. свлачища са проявени в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД - Перник).

Фиг. 20. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha

Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник

През 2017 г. се наблюдава намаляване на броя на нововъзникналите спрямо критичната 2015 г. (през 2015 г. са възникнали 213 свлачища, през 2016 г. – 43 бр., а през 2017 г. 16 бр.), но е увеличен дела на активизираните свлачища (50 бр. за 2017 г., а през 2016 г. - 36 бр.).

Табл. 9. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2006 – 2017 г.

Новопоявили се свлачища	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017
Брой	156	12	29	20	68	0	31	51	79	210	43	16
Площ (ha)	62	12	14	11	17	0	39	190	36	307	25,1	6,6

Източник: МРРБ

Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата

През 2017 г. са положени значителни усилия за постигане на заложените в програмата оперативни цели, свързани с геозащитната дейност, като:

- извършени превантивни геозащитни мерки, строг контрол на инвестиционни намерения в свлачищни райони и са реализирани инвестиционни проекти за укрепителни и отводнителни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни и абразионни процеси по Черноморското крайбрежие.

През отчетния период усилията бяха насочени за реализиране на инвестиционни проекти за изграждане на противосвлачищни и противоабразионни съоръжения, извършване на мониторингови измервания в свлачищните райони и на изградени противосвлачищни съоръжения, техническа помощ на общини и други ведомства в областта на геозащитната дейност, регистрационен режим, свързан с нововъзникналите (15 + 1 новорегистрирано) и активизирани свлачищни процеси (50) от 01.01. до 31.12.2017 г. и нанасяне на данни в регистъра.

Извършен е ефективен предварителен контрол на инвестиционните намерения в свлачищни райони, като е съблюдаван строго определен ред, регламентиран с указателни писма на министъра на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с измененията и допълненията на ЗУТ, свързани със строителство в свлачищни райони.

С тези дейности през отчетния период е постигната целта за ограничаване на риска от възникване и разрастване на свлачищни процеси и предварителния контрол на строителството в свлачищни райони. В изпълнение на първата оперативна цел, бяха проведени обществени поръчки и бяха сключени договори с дружествата за геозащита за изпълнение на превантивни дейности в т. ч. регистриране, мониторинг на свлачищните процеси, изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи.

Обект „Укрепване свлачище парк „Росенец”, беше изцяло завършен и обектът беше въведен в експлоатация с разрешение за ползване. На обект „Укрепване свлачище кв. Сарафово – етап ІІІ.2” са извършени строително-монтажни работи по брегоукрепителната дамба и по изграждане на противосвлачищните конструкции, приети са и са одобрени отчетни документи. На обект „Гр. Царево – укрепване свлачище северен бряг“ са изпълнени административни дейности, за продължаване на обекта. Подготвена е документация за стартиране на процедура за възлагане на обществена поръчка за изготвяне на оценка за съответствие на проекта с основните изисквания към строежите и строителен надзор на обекта въз основа на изготвената техническа спецификация.

Във връзка с реализирането на водния цикъл на гр. Тутракан със съдействието на община Тутракан е въведен в експлоатация обект „Корекция на дере /овраг/“, към строеж „Укрепване на свлачище „Гробищен парк“, гр. Тутракан“.

По отношение на ангажираността на дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“, свързана с Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“) за изпълнение на мерки, свързани с превенция на риска от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на страната, са одобрени за финансиране 29 обекта за изпълнение на проучвателни, проектни дейности и строително-монтажни работи с бенефициенти АПИ и общини и 26 свлачища за изпълнение на превантивни дейности и провеждане на инструментален мониторинг с бенефициент МРРБ. Извършени са административни дейности за подготовка на проектните предложения.

Предприети превантивни геозащитни мерки

Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища на територията на Република България, абразия по Черноморското крайбрежие и ерозия по Дунавското крайбрежие;
Извършване на техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в Р България;
Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони;
Изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.

Източници на информация:

Стратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г.

Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.

Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г., одобрена от Министерския съвет с Решение от Протокол № 22 на заседание, проведено на 03.06.2015 г.

Годишните планове за изпълнение на Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.

Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие.

Политика „Поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащитата“ към програмата МРРБ

Програма „Устройствено планиране, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“

[4] Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е от 100 до 75% от ППВ

[5] Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е от 100 до 75% от ППВ

[6] USLE - Universal Soil Loss Equation, http://www.fao.org/home/en

[7] Обработваеми земи, които имат различна степен на ерозионен риск

[8] До този момент в България не са внедрени модели за изчисляване на почвена ерозия в горите. Такива модели успешно се прилагат в САЩ, Китай и др.

[9] Wind Erosion Equation, http://www.weru.ksu.edu/nrcs/weq.html