Замърсяване на почвите

ДИФУЗНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ, МЕТАЛОИДИ И УСТОЙЧИВИ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Ключово послание

 През периода 2005 – 2019 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлорирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди.

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване на почвите е вследствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на  тежки метали и металоиди - Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН (16 съединения), РСВ (6 съединения) и хлорорганични пестициди (22 съединения)  в почвени проби.  

Оценка на индикатора

По отношение на тежките метали и металоиди

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2019 г. са взети 690 почвени проби, направени са 5865 анализи, набрани от 115 пункта от базовата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно максимално допустими концентрации (МДК) от Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

В таблици 11а и 11б са представени пунктовете за 2019 г., в които има завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cm за обработваемите земи и 0-10/10-40 cm за пасища и ливади. 

За 2019 година са отчетени 13 пункта от общо 115, в които има  завишено съдържание на  някои тежки метали и металоиди (табл.11а и 11б). 

Табл. 11a. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК в І-ва дълбочина 0-10 cm, 0-20 cm през 2019 година

Източник: ИАОС 

Табл. 11б. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК във II-ра дълбочина 10-40 cm, 20-40 cm през 2019 година

Източник: ИАОС 

За всички пунктове с установено превишаване на МДК по отношение на тежки метали и металоиди е променена периодичността на пробовземане и е приложен ежегоден мониторинг. 

На Фиг. 28 е показано разпределението на пунктовете от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени  превишения на МДК на тежки метали през 2019 г.

Източник: ИАОС - по данни от Националната система за почвен мониторинг 

В таблица 12 е отразен броят на пунктовете, в които има по-високи концентрации на тежки метали и металоиди през отделните години, от създаването на Националната мрежа за почвен мониторинг до момента. Всяка година се взимат почвени  проби приблизително от 1/4 от общият брой пунктове на Националната мрежа. През 2005 и 2010 г. е извършвано пълно пробовземане от всички 397 пункта. 

Табл. 12. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени превишения на МДК по години

Източник: ИАОС 

Табл. 13. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК на повече от един елемент за 2019 година

Източник: ИАОС 

Пунктовете, в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации са 13 и представляват 11.3% от общият брой пробонабрани пунктовете за 2019 г. (115 пункта) от Националната мрежа за почвен мониторинг. Те попадат в административните граници на областите София, Бургас, Кюстендил, Смолян, Враца, Пловдив, Кърджали и Хасково. 

По отношение на устойчивите органични замърсители:

За 2019 г. са извършени анализи на 690 броя проби от 115 пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

Няма отчетено замърсяване с полихлорираните бифенили (РСВ) в изследваните пунктове от Националната система за почвен мониторинг, пробонабрани през 2019 г. 

Няма отчетено замърсяване с Полициклични ароматни бъглеводороди (PAH) в изследваните пунктове от Националната система за почвен мониторинг, пробонабрани през 2019 г. 

Отчетени са незначителни превишения на нормите за Органохлорни пестициди. В изследваните пунктове от Националната система за почвен мониторин е отчетено, че има превишаване на МДК при един пестицид – Гама-Хексахлорциклохексан  (МДК = 0.01 mg/kg) в следните пунктове: Област Пловдив - с. Черноземен 0.013 mg/kg, с. Тополово 0.026 mg/kg, с. Православен 0.047 mg/kg. Област Хасково - гр. Меричлери  0.015 mg/kg. Област Силистра - с. Добруджанка 0.012 mg/kg. 

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

СКЛАДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАБРАНЕНИ И НЕГОДНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЛОКАЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

 За периода 2007 – 2019 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с БАБХ/МЗХГ. Тези места се делят на 3 вида - централни складове,  складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите, допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатора

Локалното зъмърсяване на почвите е в резултат на  складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др.

Оценява се чрез:

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

Оценка на индикатора

Към 31 декември 2019 г. на територията на страната са регистрирани 212 склада за излезли от употреба  ПРЗ, 1 942 броя ББ кубове и 53 централни склада, намиращи се в 304 населени места. 

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2019 г. възлиза приблизително на 10 500 t, като 70 % от тях са трайно депонирани в 1 942 броя ББ кубове, а 20.6 % са препакетирани и прибрани в 53 централни склада и само 9.6 % от пестицидите се съхраняват в 212 склада, за които предстои прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 29 и 30). Най-голям брой складове за излезли от употреба пестициди има в областите Плевен (44) и Ловеч (34).

Фиг. 29. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове	Фиг. 30. Количества забранени и  негодни за употреба пестициди, t

На фиг. 31 и фиг. 32 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2019 г.

Фиг. 31. Разпределение на количеството пестициди в изоставени (необезопасени) складове по място на съхранение и собственост	Фиг. 32. Разпределение на количеството пестициди в централни складове по място на съхранение и собственост

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира, чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти. 

През 2019 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност на продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

- осъществяването на строг контрол за изпълнение на законодателството в страната за ограничаване на съществуващи и предотвратяване на бъдещи замърсявания;

- финансиране разработването и изпълнението на програми/проекти за решаване на въпросите, свързани със залежалите излезли от употреба продукти за растителна защита с цел намаляване на негативното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху околната среда и човешкото здраве;

- преопаковане и преместване в централни складове и саниране на освободените помещения с цел ограничаване на отрицателното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху качеството на околната среда и човешкото здраве. 

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда 

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и  мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в европейската Почвената стратегия и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните - членки прилагат мерки за опазване на почвите от 8 идентифицирани „заплахи“ - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Компетентни органи за управление по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието, храните и горите и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и регионалните им структури. 

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г. , последно изм. и доп. ДВ. бр.102 от 1 декември 2020г.)

Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г. последно изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018 г.)

Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, обн. ДВ., бр.12/2008 г.

Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 2007 г.

Наредба № 4/12.01.  2009 г. за мониторинг на почвите, обн. ДВ. бр.19 от 13.03. 2009 г.

Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. обн. ДВ. бр.62/04.08.2009 г.

Закон за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.), посл. изм. и доп. ДВ. бр.83 от 9 октомври 2018 г.

Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, Приет с ПМС № 240 от 24.09.1996 г. Обн. ДВ. бр.84 от 4 октомври 1996г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.67 от 23 август 2019 г.

Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (Обн. ДВ. бр. 89 от 22.10. 1996 г., изм. ДВ. бр. 30 от 22.03 2002 г.)

Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.) изм. и доп. ДВ. бр.16 от 23 февруари 2021г.

Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването България 2014-2020. (http://www.moew.government.bg/, http://www. unccd-clm.org/, http://www.mzh.government.bg/).

Национална програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

Тематичната стратегия за опазване на почвите (Thematic Strategy for Soil Protection COM/2006/231);

Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите 2020- 2030г.

Източник на информация:

Министерство на околната среда и водите

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В края на 2019 г. общо регистрираните в МЗХГ биологични оператори са 6 405 броя – с 255 по-малко спрямо година по-рано, от които 5 942 броя са селскостопански производители, 237 броя преработватели на биологична продукция и 226 броя търговци (вносители, износители, търговци на едро и дребно).

През 2019 г. броят на биологичните оператори в система на контрол представлява близо 7,3% от общо регистрираните земеделски стопани по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Наблюдава се относително запазване на нивото от предходната година, когато този дял е бил малко под 7,2%. 

Оператори в система на контрол

В края на 2019 г. общо регистрираните в МЗХГ биологични оператори са 6 405 броя – с 255 по-малко спрямо година по-рано, от които 5 942 броя са селскостопански производители, 237 броя преработватели на биологична продукция и 226 броя търговци (вносители, износители, търговци на едро и дребно).

През 2019 г. броят на биологичните оператори в система на контрол представлява близо 7,3% от общо регистрираните земеделски стопани по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Наблюдава се относително запазване на нивото от предходната година, когато този дял е бил малко под 7,2%.

Площи в система на контрол (в ha). Групи култури отглеждани по биологичен начин.

В рамките на 2019 г. се очертава увеличение на площите, върху които се прилагат методите на биологично производство (с вкл. площи в период на преход). Общите площи, върху които се прилагат методите на биологично производство (площи в период на преход и биологични площи) през 2019 г. са в размер на 226 000 ha – с 63 669 ha повече или 39.2% увеличение в сравнение с 2018 година. Техният дял в общата използвана земеделска площ в страната достига 4.5%, при 3.2% през предходната година. 

Табл. 14. Площи в система на контрол (ha)

Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

Табл. 15. Площи на земеделски култури, отглеждани по биологичен начин и площи в преход (ha)

Източник: МЗХГ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство 

През 2019 г. площите със зърнено-житни култури и трайни насаждения в система на контрол нарастват над два пъти спрямо предходната година, възлизайки на съответно 48 120.6 ha и 82 083.1 ha. При зърнено-житните култури се запазва тенденцията за преобладаващо отглеждане на пшеница, царевица, ечемик и овес. 

Сериозно увеличение е налице и при общите площи в система на контрол, заети с технически култури – с 12 865 ha, до 44 137.7 ha, както и при тези с пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди и култивирани гъби – с 2 378.7 ha, до 7 905.4 ha. Площите с ароматни култури, медицински растения и подправки (включени в групата „технически култури“) са в размер на 16 559.7 ha - с 3 988.4 ha по-малко на годишна база. Най-голям дял от тях заемат площите с лавандула (4 434.1 ha), следвани от тези с кориандър (4  144 ha), резене (3 064.1 ha) и маслодайна роза (1 506.9 ha). Към края на 2019 г. в система на контрол са 27 338.9 ha с постоянни ливади и пасища, което представлява намаление с 13 412.1 ha, спрямо предходната година.

Биологично животновъдство

През 2019 г. се наблюдава свиване на броя на селскостопанските животни в система на контрол спрямо предходната година. При говедата намалението е с 445 броя, при овцете – с 654 броя, при козите – със 164 броя, а при пчелните семейства - с 24 846 броя. 

По биологичен път през 2019 г. са произведени 11 071.7 t сурово мляко, 5.4 t сметана, 8.9 t масло, 246.5 t сирене, 3 000 t миди и 3.6 t водорасли. От биологичното пчеларство през годината са добити 3 128.3 t пчелен мед и продукти от пчеларството. Произведените количества от изброените продукти са близки до отчетените през 2018 година. 

Табл. 16. Селскостопански животни в система на контрол (включва и животни в преход)

Източник: МЗХГ, отдел „Агростатистика“ и данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство 

Пазар на биологични продукти

Пазар на биологични продукти Макар и сравнително нов и все още малък, пазарът на биологични продукти в България се развива бързо. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас.

Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските обекти, които предлагат биологични храни.

По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначен  за външни пазари. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се изнася на световния пазар.

Българските биологични пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, сладка, лютеници, сушени плодове и ядки, имат превъзходни вкусови качества и са високо ценени на европейския и световен пазар.

Министерството на земеделието, храните и горите насърчава развитието на биологичното земеделие чрез създаването на необходимата правна рамка, която прави българските биопродукти легитимни на общия пазар на ЕС и чрез информационни и разяснителни дейности за ползите и предимствата на биологичното земеделие. Усилията са насочени и в посока българските производители да работят за българския пазар, така че по-голяма част от произвежданите висококачествени продукти да достигат до българските потребители. След 2013 г. правилата на ЕС определят минимален брой проби, които следва да се взимат и анализират от контролиращите лица. В бъдеще новият регламент за биологичното производство ще изисква компетентните органи или контролиращите лица да извършват разследване с цел определяне на източника и причината за наличието на тези вещества и временно блокиране на продуктите в изчакване на резултатите от разследването. До края на 2024 г. Комисията следва да представи доклад с анализ относно евентуалната нужда от по-нататъшна хармонизация на законодателството в сферата на биологичното производство. 

Финансово подпомагане на биологичното производство

Общата селскостопанска политика за програмния период 2014–2020 г. предвиждаше 30% от директните плащания да бъдат предоставяни по схема за „зелени директни плащания”. Биологичните производители получават автоматично „зелени директни плащания” за площите в система на контрол. Развитието на земеделието в Европейския съюз след 2014 г. и финансирането му е все по-тясно свързано с темата екология и устойчиво използване на природните ресурси. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., България е разработила отделна мярка за подпомагане на биологичното производство: мярка 11 „Биологично земеделие” в рамките на програмния период на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Тази мярка ще се прилага и в следващите година, които са определени като „преходни“ съгласно политиките въведени от ЕС чрез Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година за определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 г. и 2022 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013 и (ЕС) № 1307/2013 по отношение на ресурсите и на прилагането през 2021 г. и 2022 г. и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на ресурсите и разпределението на това подпомагане за 2021 г. и 2022 година.

В рамките на тази мярка се прилагат две подмерки:

Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар използвана земеделска площ;

Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар използвана земеделска площ.

Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за съхраняване на околната среда и смекчаване на последиците от изменението на климата, както и подкрепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни.

Очаква се запазване на тенденциите за увеличаване на размера на площите, включени в система на контрол, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин земеделски култури и селскостопански животни. 

Министерството на земеделието, храните и горите ще продължи да работи за подпомагане на биологичните производители и през преходния период, както и в посока гарантиране изпълнението на държавната политика в областта на надзора и контрола на биологичното производство за спазване на изискванията на европейското и националното законодателство от участниците в биосектора, за да повиши доверието на потребителите на биологични продукти и храни и да се популяризират ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичният метод на производство като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси за идните поколения. 

Източник на информация:

Министерство на земеделието, храните и горите