English
Контакти
Състояние на почвите
|
Ключов въпрос Осигуряват ли почвите в България плодородие?
|
ЗАПАСЕНОСТ НА ПОЧВИТЕ С БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ
Ключово послание
В периода 2005 – 2019 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.
Дефиниция на индикатора
Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез съдържанието на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и от съотношението между органичен въглерод и общ азот.
Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.
Оценка на индикатора
Оценката се извършва в рамките на Националната система за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа (16x16 km) от 397 пункта, в която се извършват проучвания посредством анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.
Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания: отстоянието от пресечната точка на мрежата да не е повече от 2 км; почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво.
Съгласно чл.10 (1) от Наредба № 4 за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Всяка година се пробонабират 25 % от пунктовете на мрежата. През 2019 г. са взети 690 почвени проби от 115 пункта.Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави в петстепенна скала според съдържанието на органичен С, общ N, P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е регламентирано в Наредба № 4 за мониторинг на почвите (таблица 2).
Таблица 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата
|
Параметри |
орг. С g/kg |
общ N g/kg |
общ P mg/kg |
C/ N g/kg |
|
Мн.ниско |
<5 |
<0.98 |
<398 |
<8 |
|
Ниско |
5-10 |
0.98-1.33 |
398-553 |
8 -10 |
|
Средно |
10-15 |
1.33-1.95 |
553-924 |
10-12 |
|
Високо |
15-25 |
1.95-2.86 |
924-1599 |
>12 |
|
Мн.високо |
>25 |
>2.86 |
>1599 |
Няма стойност |
|
Статистическа стойност |
орг. С, g/kg |
общ N, g/kg |
общ P, mg/kg |
орг. C/ общ N |
||||
|
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
|
|
І дълбочина |
||||||||
|
брой |
72 |
43 |
72 |
43 |
72 |
43 |
72 |
43 |
|
минимална |
7.73 |
5.94 |
0.9 |
0.65 |
468 |
285.33 |
5.24 |
5.95 |
|
максимална |
32.67 |
96.87 |
3.23 |
10.05 |
1771.33 |
2433.67 |
18.78 |
18.61 |
|
медиана |
16.82 |
22.67 |
1.63 |
2.23 |
804.5 |
886.33 |
10.66 |
9.89 |
|
средна |
17.32 |
27.04 |
1.6 |
2.66 |
859.44 |
955.91 |
11.02 |
10.28 |
|
ІІ дълбочина |
||||||||
|
брой |
72 |
42 |
72 |
42 |
72 |
42 |
72 |
42 |
|
минимална |
7 |
4.08 |
0.72 |
0.615 |
427 |
160 |
5.16 |
2.45 |
|
максимална |
32.67 |
40.33 |
3.1 |
4.167 |
1879.33 |
240.67 |
17.67 |
17.5 |
|
медиана |
15.81 |
17.77 |
1.48 |
1.93 |
805.67 |
858.17 |
10.36 |
9.87 |
|
средна |
16.62 |
21.18 |
1.53 |
2.12 |
853.79 |
881.53 |
10.83 |
10.03 |
|
средна запасеност |
15-25 |
1.95-2.86 |
553-924 |
10-12 |
||||
През 2019 г., обработваемите земи и постоянно затревените площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод, азот и средна запасеност с фосфор в двете дълбочини: съответно 0-20 cm/20-40 cm за обработваеми земи и 0-10 cm/10-40 cm за постоянно затревени площи.
* биогенните елементи в пасища и ливади
Графиките на фигури 3а и 3б изобразяват разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.
Получената информация за 2019 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество.
Таблица 4. Разпределение в % според съотношението на C/N в проби от пунктовете за мониторинг в периода 2014 - 2019 г.
|
% пунктове от общия брой за съответната година |
||||||||||||
|
Дълбочина |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
|
C/N |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
||||||
|
< 8 |
3 |
3.3 |
2.2 |
2.2 |
2.7 |
2.7 |
2.97 |
4.95 |
8.49 |
9.43 |
7.83 |
9.65 |
|
8-10 |
36.8 |
30 |
25.2 |
25.9 |
15.04 |
17.7 |
39.6 |
36.63 |
35.85 |
37.74 |
33.91 |
35.96 |
|
10-12 |
54.2 |
59.9 |
51.9 |
51.9 |
52.2 |
52.2 |
46.53 |
51.49 |
34.91 |
33.02 |
37.39 |
31.58 |
|
> 12 |
6 |
6.8 |
20.7 |
20 |
12.4 |
9.7 |
10.89 |
6.93 |
20.75 |
19.81 |
20.87 |
22.81 |
Източник: ИАОС
Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници. През 2019 г. в първа дълбочина (0-10 cm, 0-20 cm) преобладават пунктовете (37.39 %) със средни стойности, движещи се в границите на съотношението на органичен въглерод/азот от 10 до 12 mg/kg. Във втора дълбочина (10-40 cm, 20-40 cm) преобладават пунктове със средни до ниски стойности (35.96 %), при които границите на съотношението на органичен въглерод/азот са от 8 до 10 mg/kg. Тези резултати показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите.
Източници на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОДА В ПОЧВИТЕ
Ключово послание
За условията в България е необходимо взимането на неотложни мерки за подобряване на условията за поддържане на оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период, чрез прилагане на съобразени с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.
Дефиниция на индикатора
Определя се водния запас в почвите – това е съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)[3]в началото и края на вегетационния период. Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг, биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.
Оценка на индикатора
Усвояването на биогенните елементи от почвата е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за реализирането на почвеното плодородие и усвояването на всички макро- и микроелементи. При недостига им, те могат да се внесат като торове, но степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.
Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите в агрометеорологичната мрежа на НИМХ, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число, всеки календарен месец от топлата част на годината – от месец март до месец ноември включително (http://agro.meteo.bg/). Измерването на 17 март е най-близо до средната дата на началото на вегетационния период в почти всички земеделски райони на страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10ºС, a измерването на 17 октомври, съответства на понижаването на средните денонощни температури под 10°С и се свързва с края на вегетацията.
На фиг. 4 - 7 по-долу, е показано пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)3 в началото и края на вегетационния период, съответно за 2018 г. и 2019 г.
Водните запаси в почвата, изразени в проценти от ППВ или оценени чрез индекса на почвено засушаване (SMI) през различните сезони на 2018 и 2019 г. се различават. По-малки различия се наблюдават при запасите на вода в еднометровия почвен слой, в началото вегетационния сезон. В началото на вегетационния период през 2019 г., влагозапасите бяха близки до максималните, т.е. 90-99% от ППВ са отчетени в Северозападна, Североизточна и крайните Югоизточни райони на страната. В останалата част от територията на България, влагозапасите варират от 70 до 90% от ППВ.
През 2018 г. в по-голямата част от територията на страната влагозапасите бяха 90-100% от ППВ. Само в крайните Североизточни и Западни райони и част от централната Дунавска равнина те са били 70-90% от ППВ.
През 2019 г., състоянието на почвеното овлажнение в края на вегетационния период се различава от това през 2018 г. През 2018 г. влагозапасите са близки до максималните в ограничени райони на страната, а в Дунавската равнина, част от Тракийската и Югозападна България те са под критичните, достигащи изчерпване – до 31% от ППВ. През същия период на 2019 г., в резултат на продължителната суша започнала през август, почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой, в почти цялата земеделска зона на страната, бяха под оптималните (70% от ППВ). Изключения правят районите на Пловдив и Хасково, където влагозапасите бяха малко над оптималните. Така, преди старта на периода на есенно-зимното влагонатрупване, в голяма част от обработваемите земи, дефицитът на вода в почвата е значителен и компенсирането му зависи от количествата на валежите през зимния сезон. Едва в края на октомври падналите валежи бяха със стопанско значение, като повишиха водното съдържание и подобриха частично условията на овлажнение в повърхностните почвени слоеве, особено в Севeроизточна България. Промяна в почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой е отчетена през втората половина на ноември, когато са паднали значителни количества валежи.
|
Фиг. 4. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.03.2018 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
Фиг. 5. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.03.2019 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
|
Фиг. 6. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.10.2018 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
Фиг. 7. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.10.2019 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
На следващите фиг. 8-13 са представени условията на засушаване и пространственото им разпределение, чрез индексa на почвено засушаване (SMI) за цялата страна през 2018 и 2019 г. в началото, в средата и в края на вегетационния период в земеделските райони на страната.
През март 2019 г. в по-голямата част от територията на страната условията на овлажнение са нормални, но в обширен район на Тракийската низина и Лудогорието, е отчетена повишена степен на засушаване. Предвид следващият период, на усилена консумация на вода от почвата, чрез изпарение и транспирация от растенията, в тези райони рискът от възникване на дефицит на вода в почвата е повишен. За същия период на 2018 г. стойностите на индекса на почвено засушаване (SMI) показват, че в цялата страна условията на овлажнение се характеризират като нормални.
Месец юли на 2019 г. се отличава от същия през 2018 г., когато не са били наблюдавани райони с екстремно засушаване, а тези със силно засушаване обхващат части от Югоизточна България и крайните Югозападни райони на страната. Районите на Предбалкана, Североизточна България, част от Тракийската низина и района на Карнобат са с умерено до нормално засушаване. Така, условията през този период се характеризират като близки до нормалните за сезона. През месец юли на 2019 година, нормални условия на овлажнение са отчетени само в част от Предбалкана и Югоизточна България. В крайните Североизточни райони и централната част на Тракийската низина е регистрирана екстремна степен на засушаване, а в обширни територии от Северозападна, Североизточна и Югоизточна България силно засушаване. В централната част на страната и в Софийското поле е отчетено силно засушаване.
|
Фиг. 8. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец март 2018 г.
|
Фиг.9. Пространствено разпределение на
индекса на почвено засушаване (SMI)
месец март 2019 г.
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
|
Фиг. 10. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец юли 2018 г.
|
Фиг. 11. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец юли 2019 г.
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
През 2019 г. за разлика от 2018 г., в Югоизточна България и част от Черноморието е отчетена нормална степен на засушаване. Екстремно засушаване е отчетено в Северозападна и част от Югоизточна България, а силно и повишено засушаване в останалата част на страната. През есента на 2018 г. и 2019 г. почти цялата територия на страната е обхваната от суша с повишена, силна и екстремна степен. Единственото различие е, че през 2018 г. долините на Струма и Места са били с екстремна суша, а през 2019 г. такава има само в Пернишкото поле. При тези стойности на SMI влагозапасите са под критичните за нормалното развитие на растенията.
Това характеризира 2019 г. като година с почвено овлажнение близко до нормалното през пролетта и продължителна лятна суша, преминала в есенна.
|
Фиг. 12. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец октомври 2018 г.
|
Фиг. 13. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец октомври 2019 г.
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
България е разположена в зона с недостатъчно атмосферно овлажнение и рискът от възникване на почвено засушаване е висок. Ето защо, е необходимо да бъдат предприети мерки, които са създадат условия за поддържане на оптимална влажността на почвите по-продължително време през вегетационния период. Те трябва да бъдат съобразени с резултатите от научните изследвания за промените на климата и отражението им върху условията на овлажнение у нас и да бъдат насочени към преодоляване на негативните последствия от тези промени.
Продължава да бъде актуален въпросът за необходимостта от промяна в Закона за земеделските земи, в който да се включи дейност по мониторинг на водните запаси в почвата и тази дейност да се възложи на НИМХ, организация с традиции в тази дейност, при съответно целево финансиране от бюджета. Това ще реши въпросите, свързани с устойчивото управление на поливното земеделие, адаптацията към промените на климата и получаването на добиви от земеделска продукция, съизмерими с по-напредналите в това отношение страни. Налага се решителна намеса на държавата за възстановяване на размера на поливните площи поне до нивото от 1989 г. Ако това не се направи и предвид промените на климата, интензивно земеделие в България няма да бъде възможно след още 10 години.
Препоръките за преструктуриране на земеделието и специализация на отделните региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия, свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции продължават да са актуални.
Източник на информация:
Национален институт по метеорология и хидрология
ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ
|
Ключов въпрос Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси? |
ВКИСЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ
Ключово послание
През 2019 г. степента на вкисляване в пунктовете за мониторинг се запазва. Очертава се тенденция към намаляване на степента на вредно вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий, както и леко увеличаване на степента на наситеност с бази (V3%).
Дефиниция на индикатора
Вкисляването на почвите се дължи на емисии от промишлени процеси, природни биохимични цикли, а за обработваемите почви - и от едностранчивото (без фосфор и калий) торене с азотни торове.
Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове. Успоредно с процеса на вкисляване се променя подвижността и достъпността на редица почвени елементи, които оказват пряко и косвено влияние върху системата почва-растение-човек.
Оценката се прави въз основа на измерената киселинност на почвите и изчислената степен на наситеност с бази по пунктове.
Оценка на индикатора
За оценка на киселинността на почвите през 2019 г. са взети 456 почвени проби, направени са 3 192 анализи, набрани от 57 пункта от мониторинговата мрежа.
Получените данни са оценени, съгласно следната Скала за оценка: (Табл. 5)
Таблица 5. Класификационна схема за съдържание на вредна почвена киселинност според степента на наситеност на почвата с бази – V3%
|
Степен на вредно вкисляване |
Степен на наситеност на почвата с бази |
|
Няма |
100-93 |
|
Слаба |
92-87 |
|
Средна |
86-77 |
|
Силна |
под 77 |
На фиг. 14 и 15 са представени пунктовете за 2019 г. по степен на вредно вкисляване в двете дълбочини на пробовземане: 0-20 cm/ 20-40 cm почвени хоризонти.
Фиг. 14. Брой пунктове със съдържание на вредна киселинност – 0-20 см.
Източник: ИАОС
Фиг. 15. Брой пунктове със съдържание на вредна киселинност – 20-40 см.
Източник: ИАОС
Извършваният мониторинг по вкисляване на почвите в Р България показва и потвърждава доказаното от почвоведската наука, че в преобладаващата част, от киселите почви на предпланинската област в страната с кисела и силно кисела реакция, усвоените от земеделието площи са наситени с подвижни обменни Ca и Mg във висока степен (V3%), поради което тук не е необходимо варуване, с цел предпазване на глинестите минерали от бързо протичаща деструкция, стабилизиране на хумуса и др.
При вкисляване от минерално торене на киселите почви на предпланинската област в много силна степен, при намаляване на наситеността им с Ca и Mg (V3%) и при новоусвоени и неокултурени силно кисели почви с малка степен на наситеност с бази, в планинската област (вкл. полупланинската подобласт) е необходимо варуване не само за бързо блокиране на токсичните елементи, но и за опазване и подобряване състава на почвата и на нейната агрегация. Варуването с посочения мелиоративен ефект е в по- слаба степен необходимо за обработваемите глеевидни кисели почви в котловините, тъй като преобладаващата част от почвената покривка има немалка степен на наситеност и значителна част от нея е окултурена.
За ограничаване на развитието на процеса на вкисляване при обработваемите почви е необходимо прилагане на подходящи модели на торене. При изоставените терени се налага ограничаване на процесите на ерозия, прилагане на стопански решения за увеличаване на почвеното плодородие и извършване на варуване съобразно конкретните условия на засегнатите площи.
Източник на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
ЗАСОЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ
Ключови послания
През 2019 г. тенденциите се запазват, а именно - в някои от пунктовете се установява намаляване на съдържанието на обменен натрий и понижаване на почвената реакция (рН).
Дефиниция на индикатора
Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал. Процесите засягат главно областите Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе.
Оценката за степента на засоляване се прави като изразено съотношение (%) на обменния натрий към сорбционния капацитет (Т).
Оценка на индикатора
През 2019 г., за оценка на засолеността на почвите са взети 288 почвени проби, направени са 2 304 анализи, набрани от 12 пункта от мониторинговата мрежа. Пунктовете са представителни за засолени почви.
Проявяването на естественото засоляване на почвите в неговия хидроморфен стадий е свързано преди всичко с високото ниво на подпочвените води (минерализирани в различна степен), с влошени условия за естествен дренаж, с периодични летни засушавания в повечето от равнинните райони на страната, с особеностите на мезо- и микрорелефа и с някои други фактори с локално значение.
Видът и степента на засоляването на почвата се дължи на различия в характера на засоляването. Приетата класификация разделя класа засолени почви на солончаци и солонци.
Солончаково засолените почви се разделят на неутрални и алкални, в зависимост от това дали участват, или не участват в състава на солите им хидролитично алкални соли в значими количества.
Солонцово засолени са почвите, които съдържат обменен Na в количество, което повлиява отрицателно на почвените свойства, както и на растежа на растенията. В зависимост от относителният дял на натрия в почвения поглъщателен комплекс солонцово засолените почви се подразделят на:
Слабо солонцовати- съдържат от 5 до 10 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Средно солонцовати- съдържат 10-15 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Силно солонцовати- съдържат 15-20 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Солонци- над 20 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Солонцово засолените почви в зависимост от степента на развитие на процеса могат да съдържат различно количество водоразтворими соли. Такива почви се определят като солончаково- солонцово засолени. Следователно при характеризиране (оценка) и контрол на засолените почви е необходимо да се установи т.нар. степен на солонцеватост, т.е. какво количество от сорбционния капацитет (T) се пада на обменния натрий. (Фиг. 16.).
Фиг. 16. Степен на засоляване, изразена като съотношение (%) на обменния натрий към сорбционния капацитет (T)
Източник: ИАОС
Резултатите показват силно намаляване на засоляването в с.Горна Студена, с.Дъбован, с.Загражден (Плевенска област) и Бенковски (Пловдивска област).
Най- силно е засоляването в Пловдивска област (с. Белозем, с. Костиево), Ямболска област (гр. Стралджа) и Варненска област (с. Тръстиково). Последното е повлияно от процеса на вторично засоляване от индустриален тип. Почвите са разположени главно около солниците, солната мина по протежение на солопровода Провадия-Девня и в долното течение на р. Провадийска до устието ѝ.
Така за подобряване на свойствата на почвата при с. Тръстиково, с. Белозем, с. Костиево и гр. Стралджа е необходимо провеждане на химическа мелиорация.
Извършените мониторингови наблюдения по засоляване на почвите очертават следните зависимости:
- При по-високи от нормалните количества, на падналите валежи, се регистрира промиване на водоразтворимите соли в дълбочина на почвата.
- В районите с наличие на сода в почвения разтвор се отбелязва увеличаване на стойностите на почвената реакция, в резултат на протекъл разсолителен процес.
- Съдържанието на обменен натрий не се променя съществено.
Източник на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
ПОЧВЕНО УПЛЪТНЯВАНЕ
Ключови послания
Необходимо е прилагане на добри земеделски практики за поддържане и възстановяване на структурата на почвата, интегрирани с мерките за опазване на почвите от ерозия и деградация на почвеното органично вещество, и използване на машини и приспособления за почвообработка с намален натиск.
Дефиниция на индикатора
Уплътняването на почвата е процес на деформация и увеличаване на плътността и компактността, при което се намалява аерационната порьозност и водопропускливостта, увеличава се твърдостта, нарушава се почвената стуктура и се променя строежа на почвения профил.
Оценка на индикатора
Процесът на уплътняване е свързан с обработката на почвата и вида на използваната земеделска техника, пашата и интензивното движение на животни.
Екологичното въздействие на уплътняването се изразява в понижената аерация на почвата, свързана с нарушение на водновъздушния и топлинния баланс в почвата, понижен достъп на корените и дълбочината на коренообитаемия почвен слой. Уплътняването на почвата води до намаляване и на водопрускливостта ѝ и на потенциала на повърхностния отток, с което се повишава интензитетът на водноерозионните процеси и рискът от наводнения.
Картата на естествената податливост на почвата към уплътняване е създадена въз основа на избрани параметри от ESDB (European Soil Database), 2008.
Податливостта на почвата към уплътняване е разделена на 4 категории и две допълнителни категории за местата, където не е била възможна тази оценка.
Източници на информация:
- Деградационни процеси на почвите и възможните мерки за устойчиво управление на земите в България - Margarita Mondeshka (Chief Consultant) Svetla Russeva, Ivan Ts. Marinov, Botio Tabakov, Assen Lazarov, Dimiter Slavov, Dimitrina Boteva, Liudmila Malinova, Nikola Stoianov, Rossitsa Petrova. 2006., Soil degradation processes and options for sustainable land management in Bulgaria, 2006, Baseline report, Project “Capacity Building for Sustainable Land Management in Bulgaria”, Editor: Prof. Ivan Atanassov, ISBN 954-90568-6-4, Sofia, 162 стр. www.logincee.org/file/12418/librar
- “Map for Europe of Natural Susceptibility of Soils to Compaction", European Commission - Joint Research Centre, 2008; available from ESDAC.jrc.ec.europa.eu
ЕРОЗИЯ
Ключови послания
В периода 2015 – 2019 г., засегнатите площи от плоскостна водна ерозия и почвените загуби се увеличават значително. В сравнение с предходната година, през 2019 г. се наблюдава увеличаване на интензитета на плоскостната водна ерозия.
В периода 2015 – 2019 г. засегнатите площи от ветрова ерозия остават относително постоянни. В сравнение с 2017 г., през 2018 г. се наблюдава слабо увеличаване на интензитета на ветровата ерозия, а през 2019 г. се наблюдава слабо намаляване на интензитета на ветровата ерозия, спрямо 2018 г.
ПЛОСКОСТНА ВОДНА ЕРОЗИЯ
Дефиниция на индикатора
Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от плоскостна водна eрозия площи (ha/y).
Оценка на индикатора
- Плоскостна водна ерозия на земеделските земи
Оценката на средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се изчислява с помощта на математически модел, базиран на уравнението USLE[4], интегриран с географска информационна система. По този начин е възможно да се оцени интензивността на действителния риск от плоскостна водна ерозия на почвата (табл. 6); локализира риска от плоскостна водна ерозия за определена територия; да се оценят загубите на почва; да се направят анализи и прогнози взависимост от конкретни нужди.
|
Степен на ерозионен риск |
Интензитет (t/hа/y) |
|
Слаб |
< 1.0 |
|
Слаб до умерен |
1.01 – 5.0 |
|
Умерен |
5.01 – 10.0 |
|
Умерен до висок |
10.01 – 20.0 |
|
Висок |
20.01 – 40.0 |
|
Много висок |
> 40.01 |
През 2019 г. се наблюдава значителна промяна в средногодишния интензитет на плоскостната водна ерозия, тъй като са включени и териториите с надморска височина над 1200 метра. Определени са потенциалният и действителният риск, както и загубата на почва, вследствие на плоскостна водна ерозия за 28-те административни области на страната.
Оценката за средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия през годината възлиза на 529 000 000 t, която се проявява в различна степен и интензитет взависимост от начина на земеползване. През 2019 г. териториите със земеделски земи, които имат слаб eрозионен риск са 898 089 ha, тези с умерен и висок риск са съответно 3 495 451 ha и 5 020 441 ha. В това число, само в нивите площите със слаб ерозионен риск са 717 770 ha, със среден са 2 229 723 ha, а с висок са 675 706 ha (табл. 7).
Средногодишният интензитет на плоскостната водна ерозия, на земите със земеделско предназначение, варира от 7.5 t/ha/y при пасищата и 7.6 t/ha/y при нивите до 11.1 t/ha/y при площите, заети с други видове селскостопански култури. С много слаб ерозионен риск са едва 16.5 % от трайните насаждения.
Табл. 7. Процентно разпределение на териториите с различни начини на земеползване по степени на ерозионен риск
|
Начин на земеползване |
Слаб (< 5 t/ha/y) |
Среден (5.01 - 20 t/ha/y) |
Висок (> 20 t/ha/y) |
|
Ниви |
55 |
27 |
19 |
|
Трайни насаждения |
38 |
37 |
24 |
|
Пасища |
16 |
18 |
67 |
|
Други селскостопански територии |
26 |
18 |
50 |
Източник: ИАОС
През 2019 г. най-висок е интензитетът на ерозионните процеси в земеделските земи на областите Смолян, Кърджали, Кюстендил и Габрово – съответно 142.4; 119; 111 и 100.3 t/ha/y, а най-нисък – в областите Ямбол, Добрич, Плевен и Силистра - съответно 7.8; 8.2; 13.4 и 16.5 t/ha/y. Най-много площи с висок ерозионен риск (степен 7 „много висок“) има в областите Смолян, Пазарджик, София област и Ловеч – съответно 263 802; 251 144; 247 263 и 235 730 ha, а най-малко – в областите Ямбол и Добрич, съответно 9 411 ha и 18 801 ha.
Източник: ИАОС
Източник: ИАОС
С най-висок интензитет на ерозионен риск са обработваемите земи във водосборите на Черно море – 10.2 t/ha/y, Русенски Лом – 8.2 t/ha/y и Долна Марица – 7.6 t/ha/y (табл.8), а най-големи почвени загуби генерират обработваемите земи във водосборите на Арда, Горна Марица, Янтра и Горна Струма (над 40 000 000 t/y).
Табл. 8. Резултати от действителен ерозионен риск по водосбори
|
Водосбори |
Обработваеми земи |
Интензивност на ерозионния риск/обща за водосбора |
Интензивност на ерозионния риск/обработваеми земи |
|
|
Почвени загуби (t) |
Площи с риск от ерозия (%)[1] |
(t/ha/y) |
(t/ha/y) |
|
|
Дунав |
12 664 344 |
74 |
3.7 |
7.5 |
|
Огоста |
19 500 763 |
69 |
2.7 |
5.4 |
|
Огоста - запад |
15 027 632 |
70 |
3.1 |
6.2 |
|
Осъм |
15 663 633 |
70 |
3.6 |
7.2 |
|
Вит |
20 985 072 |
64 |
2.7 |
5.4 |
|
Горен Искър |
32 000 131 |
41 |
2.1 |
4.3 |
|
Долен Искър |
11 379 103 |
72 |
3.5 |
7.0 |
|
Янтра |
57 002 615 |
56 |
2.5 |
5.0 |
|
Русенски Лом |
11 742 580 |
68 |
4.1 |
8.2 |
|
Габерска Нишава |
9 229 787 |
42 |
1.6 |
3.2 |
|
Камчия |
29 637 703 |
47 |
2.3 |
4.7 |
|
Черно море |
6 377 613 |
77 |
5.1 |
10.2 |
|
Горна Марица |
62 480 911 |
39 |
1.6 |
3.3 |
|
Средна Марица |
33 356 428 |
61 |
2.1 |
4.1 |
|
Долна Марица |
9 628 657 |
71 |
3.8 |
7.6 |
|
Арда |
62 869 324 |
30 |
2.3 |
4.6 |
|
Тунджа |
25 121 138 |
57 |
1.7 |
3.5 |
|
Айтоска |
10 281 726 |
42 |
1.1 |
2.2 |
|
Горна Струма |
47 729 907 |
48 |
2.3 |
4.6 |
|
Долна Струма |
18 659 566 |
43 |
1.9 |
3.8 |
|
Места |
11 346 390 |
43 |
2.4 |
4.8 |
Източник: ИАОС
На фигура 20 е представена карта на действителния риск от плоскостна водна ерозия за 2019 г. за територията на Република България. Представени са териториите с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 8. Измененията в действителния риск от плоскостна водна ерозия се дължат на ерозионността на интензивните валежи (определена от дневни данни за валежите от плювиографните записи от 28 ХМС за годината) и промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE 2018).
Фиг. 20. Действителен риск от плоскостна водна ерозия на почвата 2019 г.
Източник: ИАОС
ВЕТРОВА ЕРОЗИЯ
Дефиниция на индикатора
Загуба (износ) на почва (t/ha/y) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha).
Оценка на индикатора
Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ[1] и се класифицира според табл. 9.
Табл. 9. Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия
|
Степен на ерозионен риск |
Интензитет (t/hа/y) |
|
Много слаб |
0 – 0.1 |
|
Слаб |
0.11 – 0.2 |
|
Слаб до умерен |
0.21 – 0.5 |
|
Умерен |
0.51 – 1.0 |
|
Умерен до висок |
1.01 – 2.0 |
|
Висок |
2.01 – 4.0 |
|
Много висок |
> 4.01 |
Източник: ИАОС
За разлика от плоскостната водна ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени.
В сравнение с 2017 г., през 2018 г. се наблюдава слабо увеличаване на площите с риск от ветрова ерозия - с 217 ha (0.002 %), докато загубите на почва намаляват значително с около 50% (5 000 000 t). Площите със слаб ерозионен риск намаляват, а тези със слаб до умерен, умерен, умерен до висок, висок и много висок риск се увеличават. Средно-годишният интензитет на ветровата ерозия намалява с 59% до 0.20 t/ha/y. С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите Добрич (0.78 t/ha/y), София град (0.76 t/ha/y), София област (0.37 t/ha/y) и Бургас (0.36 t/ha/y). През 2018 г. в почти всички области има площи с много висок ерозионен риск.
В сравнение с 2018 г., през 2019 г. се наблюдава слабо намаляване на площите с риск от ветрова ерозия - с 231 ha (0.002 %), докато загубите на почва се увеличават с около 20% (3 000 000 t). Площите със слаб, слаб до умерен и умерен ерозионен риск намаляват, а тези с умерен до висок, висок и много висок риск се увеличават. Средно-годишният интензитет на ветровата ерозия се увеличава с 35 % до 0.58 t/ha/y. С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите Добрич (5.79 t/ha/y), София град (4.37 t/ha/y), София област (2.03 t/ha/y) и Бургас (1.67 t/ha/y). През 2019 г. в почти всички области има площи с много висок ерозионен риск.
Фиг. 21. Разпределение на площите (10-3ha), засегнати от ветрова ерозия, по степен на ерозионен риск, през 2018 г.
Фиг. 22. Тенденции в проявата на ветрова ерозия при обработваемите земи. Засегнати площи (10-3ha) и интензитет на ерозията (t/ha/y), през 2018 г.
Източник: ИАОС
Фиг. 23. Разпределение на площите (10-3ha), засегнати от ветрова ерозия, по степен на ерозионен риск, през 2019 г.
Източник: ИАОС
Фиг. 24. Тенденции в проявата на ветрова ерозия при обработваемите земи. Засегнати площи (10-3ha) и интензитет на ерозията (t/ha/y), през 2019 г.
Източник: ИАОС
На фиг. 25 и 26 са представени карти на действителният риск от ветрова ерозия за територията на България за 2018 и 2019 г. Представени са териториите с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 8. Измененията в действителния риск от ветрова ерозия се дължат главно на промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE и разпределението на земеделските култури в използваните земеделски площи).
Фиг. 25. Действителен риск от ветрова ерозия на почвата за 2018 г.
Източник: ИАОС
Фиг. 26. Действителен риск от ветрова ерозия на почвата за 2019 г.
Източник: ИАОС
Политики за ограничаване на почвената ерозия
През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:
- ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
- информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХГ /Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ);
- спазване на добрите земеделски и екологични практики (МЗХГ);
подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса (МЗХГ).
Източници н информация:
- Математически модел за изчисляване на плоскостна водна ерозия - Universal Soil Loss Equation (USLE). Изпълнителна агенция по околна среда;
- Математически модел за изчисляване на ветрова ерозия - Wind Erosion Equation (WEQ). Изпълнителна агенция по околна среда;
- Оперативен анализ за основни земеделски култури за 2019 г. Министерство на земеделието, храните и горите.
https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/09/04/operativen_analiz_2019-09-04.pdf
- БАНСИК 2019, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2019 г.”. Министерство на земеделието, храните и горите.
https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/09/25/ra_367_publicationbancik2019.pdf
- Министерство на земеделието, храните и горите.
СВЛАЧИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
Ключово послание
През 2019 г. се наблюдава тенденция за намаляване броя на свлачищата и засегнатите територии (ha) спрямо 2018 г.
Дефиниция на индикатора за свлачища
- Брой на регистрираните свлачища за една година
- Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси.
Свлачищата, като част от общите геодинамични процеси, са природно явление с опасни последици за обществото, които са широко, макар и неравномерно разпространени на територията на цялата страна.
Те застрашават сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради и елементи на техническата инфраструктура. Свлачищата действат стихийно, нанасяйки непоправими щети, нерядко придружени с човешки жертви и засягат населени места, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, инфраструктурни обекти и земеделски земи, причиняват огромни материални загуби.
Оценка на индикатора
Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2019 г. са 10 бр., от които 7 са проявени в урбанизирана територия, с обща площ около 1.95 ha. Активизирани са процесите в 58 регистрирани свлачищни района.
Нововъзникналите свлачища са на територията на следните населени места и общини: гр. Велики Преслав; гр. Котел; гр. Бургас; с. Балканци, община Стражица; с. Ралево, община Плевен; с. Борово, община Лъки; с. Давидково и с. Малка Арда, община Баните; и с. Црънча, община Доспат Регистрираните към 31.12.2019 г. свлачища на територията на страната са 2 180 бр. с обща площ около 21 791,7 ha, като от тях:
- Активни/периодично активни свлачища на територията на страната са 847 бр. със засегната площ около 6 273,2 hа;
- Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 879 бр. със засегната площ около 10 156.7 hа;
- Затихнали/стабилизирани свлачища – 454 свлачища със засегната площ около 5 361.2 hа.
От регистрираните 2 180 бр. свлачища – 1 286 бр. свлачища (около 60% от регистрираните свлачища) с площ около 16 000 hа са в урбанизирани територии. Останалите 894 бр. свлачища са с площ около 5 800 hа разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. На фиг. 27 е показано разпределението на площите, засегнати от свлачищните процеси по области. Свлачищата са разпределени както следва:
- 388 бр. свлачища са проявени в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД – Варна);
- 1127 бр. свлачища са проявени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД – Плевен);
- · 665 бр. свлачища са проявени в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД – Перник).
Фиг. 27. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha
Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник
През 2019 г. се наблюдава намаляване на броя на нововъзникналите свлачища спрямо 2017 г. и 2018 г. (през 2017 г. – 16 бр., през 2018 г. – 32 бр., през 2019 г. – 10 бр.), активизираните свлачища са от същия порядък, с леко процентно увеличение (50 бр. – за 2017 г., 51 бр. – за 2018 г., 58 бр. – за 2019 г.).
Табл. 10. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2009 – 2019 г.
|
Новопоявили се свлачища |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
|
Брой |
20 |
68 |
0 |
31 |
51 |
79 |
210 |
43 |
16 |
32 |
10 |
|
Площ (ha) |
11 |
17 |
0 |
39 |
190 |
36 |
307 |
25,1 |
6,6 |
4,2 |
1,4 |
Източник: МРРБ
Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата
През 2019 г. беше извършена усилена работата за постигане на стратегическата и оперативната цел на политиката, свързана с ограничаване разрастването на свлачищните процеси в различни райони на страната и на абразионните процеси по Черноморското крайбрежие, чрез изпълнение на превантивни геозащитни мерки, строг предварителен контрол за инвестиционни намерения в свлачищни райони и реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни и други неблагоприятни геодинамични процеси от компетентност на МРРБ.
За извършване на превантивни геозащитни мерки беше сключен договор с държавното дружества „Геозащита” ЕООД – Варна и неговите клонове в гр. Плевен и гр. Перник, произтичащи от делегирани на Министерството на регионалното развитие и благоустройството задължения, съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията. Извършени са и необходимите координационни действия между отделните ведомства (в т. ч. общини, областни администрации, МВР и др.) за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Беше извършена усилена работа, свързана с регистриране и мониторинг на свлачищата и бяха изпълнени всички очаквани ползи за обществото, свързани с превантивната геозащитна дейност.
По отношение на стратегическата и оперативната цел на политиката, свързана с ограничаване разрастването на свлачищните процеси и на абразията по Черноморското крайбрежие, бяха положени усилия за реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения. Усилията бяха насочени основно към извършване на строително-монтажни работи, на значим обект на територията на гр. Бургас в кв. Сарафово с площ около 700 дка, за предотвратяване на свлачищните процеси и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие, съгласувателни и координационни действия за геозащитни обекти в общини Царево, Балчик, Аксаково, Своге, Смолян, Поморие, Белово, Враца, Неделино и др. и оказване на експертна помощ при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси. Заложената стратегическа цел и оперативната цел, свързана с ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионни процеси за отчетния период, може да се счита за постигната.
Стратегически документи, прилагани при изпълнение на дейностите за противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионни процеси
- Стратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г.;
- Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018-2030 г.;
- Национална стратегия за адаптация към изменението на климата
- Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.;
- Националната програмаза превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г., одобрена от Министерския съвет с Решение от Протокол № 22 на заседание, проведено на 03.06.2015 г.
- Анализ, оценка и картографиране на геоложкия риск, приет през м. януари 2017 г.
- Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие.
- Политика „Поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащитата“ към програмата МРРБ
- Програма „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“
Други резултати, свързани с изпълнение на заложените цели по политиката:
В обхвата на подкрепа на дейностите по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“) за изпълнение на мерки, свързани с превенция на риска от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на страната, са одобрени за финансиране 29 обекта за изпълнение на проучвателни, проектни дейности и строително-монтажни работи с бенефициенти АПИ и общини и 26 свлачища за изпълнение на превантивни дейности и провеждане на инструментален мониторинг с бенефициент МРРБ.
В изпълнение на подписания Договор с рег. № BG16M1OP002-4-003-0003-C01 от 16.10.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ по процедура, чрез директно предоставяне BG16M1OP002-4-003 по проект BG16M1OP002-4-003-0003 „Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони“, бяха проведени редица дейности, свързани с изпълнението на проекта, в т. ч. извършване на огледи на място, подготовка на технически спецификации, стартиране на обществени поръчки и др.
Предприети превантивни геозащитни мерки
- Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища на територията на Република България, абразия по Черноморското крайбрежие и ерозия по Дунавското крайбрежие;
- Извършване на техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в РБългария;
- Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони;
- Изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.
През отчетния период е сключен и изпълнен договор с предмет „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие“ с държавното дружество „Геозащита” ЕООД – Варна (съобразени със специфичните изисквания след преструктурирането на геозащитните дружества през 2018 г.), произтичащи от делегирани на МРРБ задължения съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията. Увеличени са финансови средства за превантивна дейност спрямо 2018 г., респ. се увеличи контролът на по-голяма свлачищна територия.
Източници на информация:
Министерство на регионалното развитие и благоустройството