English
Контакти
Емисии на вредни вещества във въздуха
В тази част са включени емисии на основни замърсители, разпределени по години на национално и европейско ниво, както и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени по групи източници.
|
Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво |
|---|
|
Ключов въпрос Изпълняват ли се международните ангажименти на Република България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха? |
Ключови послания
Ангажиментите на България по Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (Директива (ЕС) 2016/2284) и по изменения Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NOx, NMVOC и PM2.5 за 2020 г. са изпълнени.
Ангажиментите на България по Директива (ЕС) 2016/2284 и по изменения Гьотеборгския протокол към КТЗВДР за нивата на емисиите на NH3 не са изпълнени.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
Съгласно законодателството на ЕС – Директива (ЕС) 2016/2284, държавите-членки следва да спазват установените в директивата задължения за намаляване на емисиите на серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3) и фини прахови частици (PM2,5) за всяка година от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък, спрямо определената за базова 2005 г.
Съгласно изменения, приети през 2012 г., на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкисляването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към КТЗВДР, страните по него имат задължение за намаляване на емисиите на посочените по-горе замърсители.
За осигуряване на прилагането на Директива (ЕС) 2016/2284 и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, както и на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е приета Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020 - 2030 г.), (НПКЗВ). Разработването на програмата е в изпълнение на чл.6 от Директива (ЕС) 2016/2284. Документът е приет с Решение № 541 на Министерския съвет от 13.09.2019 г. Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха (2020 - 2030 г.) предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на общите годишни антропогенни емисии на посочените по-горе замърсители, в резултат на което да се постигнат националните задължения, определени в Директива (ЕС) 2016/2284.
Табл. 1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от антропогенни източници (без природа) и международни ангажименти на България
|
Атмосф-ерни замърсители |
Ангажименти за намаляване на емисиите по Директива (ЕС) 2016/2284, % |
Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР, |
Цели по Националната програма, % намаление на емисиите спрямо 2005 г. |
Емисии през 2005 г., kt
|
Емисии през 2020 г., kt
|
% намаление на емисиите за 2020 г. спрямо 2005 г. |
||
|
За всяка година от 2020 г. до 2029 г. |
за 2020 г. |
2020 г. |
2025 г. |
2030 г. |
|
|||
|
SO2 |
78% |
78% |
90% |
90% |
89% |
961.4 |
69.6 |
93% |
|
NOx |
41% |
41% |
49% |
54% |
59% |
177.55* |
73.67* |
58.5% |
|
NMVOC |
21% |
21% |
23% |
34% |
43% |
85.95* |
59.14* |
31.2% |
|
NH3 |
3% |
3% |
13% |
15% |
15% |
42 |
42.7 |
-1.7% |
|
РМ2,5 |
20% |
20% |
28% |
57% |
75% |
39.7 |
31.7 |
20% |
* Съгласно чл. 4, пар. 3, буква г) от Директива (ЕС) 2016/2284 за спазването на националните задължения не се отчитат емисиите на NOx и NMVOC от категории 3B (обработка на естествени торове) и 3D (селскостопански почви), поради което тези емисии са извадени от от общите емисии на NOx и NMVOC за 2005 г. и 2020 г.
Оценка на индикатора
От представените в таблицата данни е видно, че към 31.12.2020 г. ангажиментите за намаляване на емисиите по Директива (ЕС) 2016/2284, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и НПКЗВ за 2020 г. са достигнати за SO2, NOх, NMVOC и РМ2,5, но не и за NH3.
|
Емисии на основни замърсители във въздуха на национално ниво и европейско ниво за периода 2000 – 2020 г. |
|
Ключов въпрос Какъв напредък е постигнат в намаляването на емисиите на основните замърсители на въздуха? |
Ключови послания
През периода 2005 г. - 2020 г. емисиите на серни, азотни оксиди, неметанови въглеводороди и ФПЧ2,5 на национално ниво намаляват.
Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 4% от 30,4 kt през 2019 г. до 31,7 kt през 2020 г., основно от емисиите на битовия сектор. Емисиите на амоняк са се увеличили с 1, 46% от 42,08 kt през 2019 г. до 42,70 kt през 2020 г. Основният източник на амоняк е селското стопанство.
Няма значителна промяна на емисиите на ФПЧ10 през 2020 г. спрямо 2019 г.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
През 2012 г. Гьотеборгския протокол се изменя и за 2020 г. освен тези четири замърсителя - SO2, NOх, NH3, NMVOC определя и тавани за първичните емисии на фини прахови частици (РМ2.5). Таваните за 2020 г. за посочените пет замърсителя са задължение на страната и съгласно Директива (ЕС) 2016/2284, целта е да се ограничат емисиите на замърсителите на въздуха, които са прекурсори на озон и прахови частици, както и на тези, които допринасят за вклисляването и еутрофикацията на екосистемите. Индикаторът проследява тенденцията на емисиите в периода 2005 г. – 2020 г.
Оценка на индикатора
Фиг. 1. Емисии на основни замърсители на национално ниво
Забележка: Емисиите на SO2 са изобразени на втората ос.
Източник: ИАОС, НСИ
В периода 2005–2020 г. емисиите на основните замърсители намаляват, с изключение на NH3.
Емисиите на SO2 намаляват с 93% за 2020 г. в сравнение с базовата 2005 г., което основно се дължи на намалените емисиите от топлоелектрическите централи (ТЕЦ).
Емисиите на NOx намаляват с 51% за периода 2005-2020 г., което основно се дължи на редуцираните емисии от ТЕЦ и в по-малка степен на намаление на емисиите от автомобилния транспорт.
Емисиите на NMVOC намаляват с 29% за 2020 г. в сравнение с базовата 2005 г.
За периода 2005-2020 г. емисиите на NH3 се увеличават с 1,7% – от 42 до 42,7 kt.
Емисиите на ФПЧ2.5 са се увеличили с 4% от 30,4 kt през 2019 г. до 31,7 kt през 2020 г. Основният източник на ФПЧ2.5 е изгарянето на горива в битовия сектор..
Фиг. 2. Емисии на основни замърсители на европейско ниво[1]
Забележка: Емисиите на PM2.5 са изобразени на втората ос.
Източник: ЕАОС
Антропогенните емисии на основните замърсители намаляват значително в периода 2005 – 2019 г. в страните-членки на Европейския съюз:
- NOx емисиите намаляват с 42%
- SO2 емисиите намаляват с 76%
- NMVOC емисиите намаляват с 29%
- NH3 емисиите намаляват с 8%
- PM2,5 емисиите намаляват с 29%
|
Емисии на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2020 г. |
|
Ключов въпрос Как се разпределят емисиите на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2020 г.? |
Ключови послания
През 2020 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 7 хил. тона в сравнение 2019 г. - от 33,9 kt до 26,9 kt.
Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 за 2020 г.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по ръководството на EMEP/EEA[2] г. и по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”, утвърдена от министъра на околната среда и водите за 10 групи източници на емисии и обхваща следните вредни вещества: серни оксиди (SОХ), азотни оксиди (NОх), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10иФПЧ2.5) и някои др. специфични замърсители.
Разпределение на емисиите на основните атмосферни замърсители по групи източници на емисии.
Оценка на индикатора за 2020 г.
Табл.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2020 г. по групи
|
Групи източници на емисии |
SОx * (x 1000 t/y) |
NOx** (x 1000 t/y) |
NMVOC (x 1000 t/y) |
NH3 (x 1000 t/y) |
CO (x1000 t/y) |
Hg t/y |
Cd t/y |
Pb t/y |
РАН t/y |
DIOX g/y |
ФПЧ10 (x 1000 t/y) |
ФПЧ2,5 (x 1000 t/y) |
|
№1 ТЕЦ |
26.93 |
13.45 |
0.71 |
0.02 |
4.47 |
0.448 |
0.317 |
2.35 |
0.0640 |
2.39 |
0.22 |
0.18 |
|
№2 Битово горене |
5.10 |
2.93 |
20.82 |
2.32 |
151.35 |
0.047 |
0.460 |
1.59 |
14.68 |
28.99 |
25.88 |
25.18 |
|
№3 Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия) |
1.57 |
2.63 |
0.28 |
0.16 |
2.18 |
0.027 |
0.07 |
0.24 |
0.00000 |
0.49 |
0.43 |
0.37 |
|
№4 Негоривни производствени процеси |
30.83 |
4.92 |
6.69 |
1.16 |
19.20 |
0.057 |
0.495 |
4.26 |
0.00 |
9.54 |
6.70 |
1.81 |
|
№5 Добив и преработка на изкопаеми горива |
3.39 |
1.43 |
7.27 |
0.01 |
0.496 |
0.025 |
0.025 |
0.025 |
0.000 |
0.028 |
0.91 |
0.15 |
|
№6 Използване на разтворители |
0.0028 |
0.01 |
13.94 |
0.02 |
0.2455 |
0.0001 |
0.06 |
0.73 |
0.0017 |
0.0004 |
0.86 |
0.61 |
|
№7 Пътен транспорт |
0.04 |
35.91 |
6.85 |
0.70 |
44.83 |
0.016 |
0.006 |
1.158 |
0.2245 |
1.445 |
2.76 |
2.17 |
|
№8 Друг транспорт |
1.74 |
12.36 |
1.19 |
0.001 |
26.88 |
0.002 |
0.0026 |
0.1386 |
0.0125 |
0.017 |
0.50 |
0.49 |
|
№9 Третиране и депониране на отпадъци |
0.003 |
0.018 |
1.33 |
1.18 |
0.10 |
0.058 |
0.005 |
0.033 |
0.0001 |
6.098 |
0.35 |
0.35 |
|
№10 Селско стопанство |
0.0002 |
17.93 |
13.91 |
37.15 |
0.03 |
0.00006 |
0.0004 |
0.00005 |
0.0009 |
0 |
6.14 |
0.41 |
|
Общо*** |
69.60 |
91.60 |
73.00 |
42.70 |
249.78 |
0.68 |
1.43 |
10.52 |
14.99 |
49.20 |
44.75 |
31.72 |
* - изчислени като серен диоксид
** - изчислени като азотен диоксид
*** - емисиите от сектор природа не са включени, поради липса на актуални данни
Източник: ИАОС, НСИ
Източник: НСИ и ИАОС
- Топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) са един от най-големите източници на серен диоксид – 39% от общото емитирано в страната количество. През 2020 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 7 хил. тона в сравнение 2019 г. - от 33,9 kt до 26,9 kt.
- Основните източници на азотни оксиди са пътният транспорт - 39%, топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) - 15%, друг транспорт 13% и селско стопанство (най-голям дял има използването на неорганични азотни торове) – 20% .
- Селското стопанство емитира 87% от общото количество амоняк. Друг основен източник са негоривните производствени процеси - 10%.
- Основен антропогенен източник на NMVOC е битовото изгаряне - 29% от общото емитирано количество за страната. Друг основен източник са използваните разтворители - 19% и селското стопанство – 19%.
- Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, с 58% емисии от общото количество ФПЧ10 и 79% от ФПЧ2.5, изхвърляни в атмосферата. Другите източници на ФПЧ10 са негоривните производствени процеси (основно от асфалтиране) и селското стопанство. За ФПЧ2.5 другия основен източник е пътния транспорт – 7%.