ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Качество на атмосферния въздух

В тази част е включена оценката на качеството на атмосферния въздух по основни замърсители от националното и европейско законодателство – ФПЧ10, ФПЧ2.5, О3, NO2, SO2, бензо(а)пирен, тежки метали (Pb, Ni, Cd), As, CO, C6H6, както и експозиция на населението.

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО РАЙОНИ

Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство територията на страната е разделена на шест Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Агломерация Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.

Източник: ИАОС 

През 2020 г. в Националната Система за Мониторинг на Качеството на Атмосферния Въздух (НСМКАВ) са функционирали общо 48 стационарни пункта - 34 автоматични измервателни станции (АИС), 9 пункта с ръчно пробонабиране (РП) и последващ лабораторен анализ, 5 ДОАС системи (на принципа на диференциална оптична атомноабсорбционна спектрофотометрия), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и Ст. Загора (с. Ръжена).

Станциите са определени със заповед на министъра на околната среда и водите РД-489/26.06.2019 г. (http://eea.government.bg/bg/legislation/air/489_01_07.pdf). Пунктовете за мониторинг (ПМ) на качеството на атмосферния въздух са разположени в 34 населени места.  

Ключов въпрос

Достигнати ли са допустимите нива на атмосферно замърсяване за опазване на човешкото здраве?

Ключови послания

state-good.jpg В 13 от общо 28 общини, вкючени в наказателната процедура на Европейската комисия за неспазване на нормите по показател фини прахови частици, е постигнато съответствие с нормите за ФПЧ10 през 2020 г. – това са Гълъбово, Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Стара Загора, Ловеч, Варна, Враца, Шумен, Димитровград, Кърджали и Несебър.
state-good.jpg През 2020 г. средноденонощната норма за серен диоксид е спазена във всички РОУКАВ.
state-good.jpg През годината не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензен в нито един РОУКАВ.
state-good.jpg През 2020 г. не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензо(а)пирен в РОУКАВ – Агломерация Варна и РОУКАВ - Агломерация Пловдив.
state-good.jpg За всички пунктове, за които има достатъчен обхват на данни за изчисляване на средногодишната стойност през 2020 г., не е регистрирано превишение на средногодишната норма за азотен диоксид.
state-moderate.jpg Продължава тенденцията за превишение на СЧН за серен диоксид в гр. Гълъбово, но през 2020 г. регистрираните превишения (28 броя) са значително по-малко в сравнение с 2019 г. (95 броя). В гр. Гълъбово са регистрирани две превишения на алармения праг за серен диоксид през 2020 г. Средноденонощната норма за серен диоксид е спазена във всички пунктове в Югоизточен РОУКАВ. Основните източници на серен диоксид в Югоизточен РОУКАВ са топлоелектрическите централи от енергиен комплекс „Марица Изток“.
state-moderate.jpg През 2020 г. е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух в един от 13-те пункта за мониторинг (пункт „Пирдоп“), които следят нивата на този показател.
state-moderate.jpg През годината не е регистрирано превишение на прага за предупреждение на населението за озон (три последователни концентрации над 240 µg/m3). Регистрирани са общо 7 превишения на прага за информиране на населението (180 µg/m3) в пункт „София - Дружба“ – 6 превишения, и в пункт „София - Копитото“ – 1.
state-bad.jpg Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите норми е много висок – 60.2% от 3.3 млн. население, живеещо в населени места, в които се контролира този замърсител. Изчисленията са извършени съгласно методика на Европейската агенция по околна среда. Методиката изчислява възможния максимум на евентуално засегнатото население, със следното допускане: във всяко населено място, в което е регистрирано превишение на нормата, цялото население е подложено на негативното влияние на прахови частици. При извършване на изчисленията по Методиката на ЕАОС засегнатото население е завишено.
state-bad.jpg През 2020 г. в 7 от общо 16 пункта се наблюдава превишение на средногодишната норма по показател бензо(а)пирен.

Референция към съществуващите концепции и стратегически документи

Нормите на вредни вещества в атмосферния въздух, определени от европейските директиви, са напълно транспонирани в националното законодателство:

Наредба №12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух определя нормите за SO2, NO2, ФПЧ, Pb, СО, О3 и бензен.

Наредба № 11 от 14 май 2007г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух определя нормите за As, Cd, Ni и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух..

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ПО ОСНОВНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ/ИНДИКАТОРИ

 

Фини прахови частици

Спрямо размера фините прахови частици се разделят на: ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона.

Фините прахови частици се емитират директно в атмосферата (първични ФПЧ) или се формират в атмосферата (вторични ФПЧ). Главните прекурсорни газове за вторичните частици са SO2, NOX, NH3 и летливи органични съединения. 

Първичните фини прахови частици произхождат от природни източници или антропогенни източници. Природните източници включват морски пръски, естествено суспендиран прах, полени, пренос на природни частици от сухите региони, емисии от горски пожари и вулканична пепел. Антропогенните източници включват изгаряне на горива в термични електроцентрали, инсинератори, битово отопление за домакинствата, изгаряне на горива за превозни средства, емисии от износване на гуми и спирачки на превозните средства, емисии от износване на пътните платна, както и други видове антропогенен прах. В градовете значителни местни източници са изгорели газове от автомобилите, повторно суспендиране на праха на пътя, както и изгарянето на твърди горива за битово отопление. Това са всички източници, емитиращи близо до повърхността на земята, които водят до значително въздействие върху нивата на ФПЧ в околната среда. 

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми.

 

Фини прахови частици (ФПЧ10)

Ключови послания

state-good.jpg През 2020 г. в 20 пункта, разположени в населени места, е спазена СДН за ФПЧ10 като регистрираните превишения са в рамките на допустимия брой превишения на СДН - до 35 броя за една календарна година.

state-good.jpg В 30 от общо 31 общини, в които има пунктове, разположени в населените места, СГН не е превишена през 2020 г.

state-good.jpg В 13 от общо 28 общини, вкючени в наказателната процедура на Европейската комисия за неспазване на нормите по показател фини прахови частици, е постигнато съответствие с нормите през 2020 г. – това са Гълъбово, Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Стара Загора, Ловеч, Варна, Враца, Шумен, Димитровград, Кърджали и Несебър.

state-moderate.jpg Най-високата средногодишна концентрация на ФПЧ10 през 2020 г. е регистрирана в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 43.71 μg/m3. Това е и единственият пункт за мониторинг, в който е превишена средногодишната норма за ФПЧ10 през годината.

state-bad.jpg Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната. Основните причини за наднормено замърсяване с прахови частици са отоплението с твърдо гориво през зимния сезон и емисиите от автомобилния и обществен транспорт.

state-bad.jpg Най-голям брой превишения на СДН през 2020 г. са измерени в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 84 превишения, АИС „Видин 2“ – 77 превишения, и в „Никопол“ ДОАС – 68 превишения.

 

Дефиниция на индикатора

 

  • Брой на превишенията на СДН за ФПЧ10.

 

СДН за опазване на човешкото здраве е 50 µg/m3 и не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година.

 

  • Превишаване на СГН на ФПЧ10

 

СГН за опазване на човешкото здраве е 40 µg/m3.


Оценка на индикатора

През 2020 г. замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на национално ниво. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са битовите, транспортните и промишлените дейности на територията на съответните общини, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните метеорологични условия в страната като продължителното време с ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания.

Източник: ИАОС

Фиг. 4. Брой превишения на СДН на ФПЧ10 за 2020 г.

Източник: ИАОС
 

В двадесет от станциите (от общо 41), измерващи ФПЧ10, разположени в населени места, не са регистрирани превишения на средноденонощната норма. 

Най-голям брой превишения на СДН през 2020 г са измерени в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 84 превишения, АИС „Видин 2“ – 77 превишения, и в „Никопол“ ДОАС – 68 превишения. Във всички извънградски пунктове за мониторинг регистрираните превишения са под допустимия брой. 

На европейско ниво като индикатор за превишение на средноденонощната норма за ФПЧ10 се използва 90.4 перцентил, който отговаря на 36-тата най-висока стойност. Ако стойността на 90.4 перцентил е под 50 µg/m3, нормата не е превишена, а ако е над 50 µg/m3 – нормата е превишена.

Източник: ИАОС

 

Фиг. 5. Средногодишна концентрация на ФПЧ10за 2020 г. в населените места, μg/m3

Източник: ИАОС

Най-високата стойност на средногодишната концентрация на ФПЧ10 през 2020 г. е регистрирана в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 43.71 μg/m3.Това е и единственият пункт за мониторинг, в който е превишена средногодишната норма за ФПЧ10 през годината.

Фиг. 6. Разпределение на броя на превишенията на средноденонощната норма за ФПЧ10

за 2020 г. в зависимост от класификацията на областта и станцията

 

Източник: ИАОС

*“Извънградска фонова” включва данни от следните типове станции: извънградска фонова, регионална фонова и отдалечена фонова. 

През 2020 г. са регистрирани най-много превишения в станциите тип „градска транспортна“ и „крайградска фонова“. Не се наблюдават превишения над допустимия брой при извънградските фонови станции. 

Фиг. 7. Брой на превишенията в населените места на СДН за ФПЧ10 за 2020 г., 
разпределени по зимен период (01.01 – 31.03.2020 г.; 01.10 – 31.12.2020 г.)
и летен период (01.04 – 31.09.2020 г.)
Източник: ИАОС


На фиг. 7 се вижда, че единствено в АИС „Гълъбово“ през 2020 г. са регистрирани повече превишения през летния период (6 бр.), отколкото през зимния (1 бр.). Замърсяването с ФПЧ10 има ясно изразен сезонен характер. Превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 се наблюдават предимно през зимния период, поради използване на твърди горива за битово отопление. Неблагоприятните метеорологични условия също влияят върху концентрациите на ФПЧ10 – ниска скорост на вятъра, мъгла, температурна инверсия. Използването на материали/препарати за зимна поддръжка на пътищата също може да допринесе за повишаване на средноденонощните стойности на концентрацията на ФПЧ10 през зимния период. Чрез прилагане на Методиката за определяне на превишенията на средноденонощната норма на ФПЧ10, които могат да се отдадат на зимното осоляване на пътищата, е установено, че две от превишенията на средноденонощната норма за ФПЧ10 през 2020 г., представени на фиг. 7 (по едно в АИС „Павлово“ и в АИС „ж.к. Тракия“), се дължат на зимно осоляване на пътищата[3]. 

На фиг. 8 са представени нивата на ФПЧ10 (средногодишни стойности на концентрацията на ФПЧ10 и брой превишения на средноденонощната норма) преди и след редукция на превишенията на СДН, регистрирани вследствие на зимното осоляване на пътищата в АИС „Павлово“ и АИС „ж.к. Тракия“. Броят дни с превишение на СДН намалява вследствие на приспадане на концентрацията на ФПЧ10, дължаща се на зимно осоляване, но не се наблюдава значителна промяна на СГК на ФПЧ10.

Фиг. 8. Нива на ФПЧ10 преди и след редукция на превишенията на СДН,
регистрирани вследствие на зимно осоляване на пътищата за 2020 г.
Източник: ИАОС

Данните за ФПЧ10 в периода 2016-2020 г., регистрирани в част от пунктовете, разположени в населени места, показват тенденция към намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на СДН (фиг. 9 и фиг. 10).

Фиг. 9. Брой превишения на СДН на ФПЧ10 за периода 2016 – 2020 г.

Източник: ИАОС
Фиг. 10. Средногодишна концентрация на ФПЧ10 за периода 2016 – 2020 г. , μg/m3
Източник: ИАОС

В периода 2016-2020 г. в пунктовете – „София – Дружба“, „Ловеч“, „Русе – Възраждане“ и „Кърджали – Студен Кладенец“ има ясно изразена тенденция към намаление на средногодишните стойности на концентрацията на ФПЧ10 и регистрирания брой превишения на СДН за ФПЧ10. Единствено в „Русе – Възраждане“ и „Кърджали – Студен Кладенец“ се наблюдава увеличение на броя превишения на средноденонощната норма за този замърсител през 2020 г. в сравнение с 2019 г., но въпреки това СДН за ФПЧ10 остава спазена през 2020 г. в „Кърджали – Студен Кладенец“.

Замърсяването с фини прахови частици е основен проблем за Република България по отношение на качеството на атмосферния въздух. Въпреки понижаването на регистрираните стойности на концентрацията на ФПЧ10 през последните години, качеството на въздуха по този показател все още е незадоволително. 

Здравен ефект от фините прахови частици:

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат от лигавицата на носа и гърлото и впоследствие се изхвърлят от организма, а по-фините частици под 10 μm (ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Натрупването на определено количество частици затруднява дишането и предизвиква постоянно дразнене на дихателните органи, като става причина за хронични заболявания на дихателната система или предизвиква усложнения, ако човек вече страда от такива заболявания. 

Здравният риск от замърсяването на въздуха с прах зависи както от размера на частиците, така и от химичния им състав, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения и от участъка на респираторната система, в който те се отлагат.

Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на фини прахови частици. Такава чувствителност може да се наблюдава и при ниски дози с продължителна експозиция. Обикновено се засягат определени органи и системи: дихателната, сърдечно – съдовата, имунната и нервната системи, както и отделни органи като бъбреци, кръвоносни органи, черен дроб и други. 

Фини прахови частици (ФПЧ2.5)

Ключови послания

state-good.jpg През 2020 г. не са регистрирани превишения на средногодишната норма за ФПЧ2.5.

state-good.jpg Показателят за средна експозиция на населението на ФПЧ2.5 за 2020 г. намалява от 20.74 µg/m3 през 2019 г. на 18.84 µg/m3 през 2020 г.

Дефиниция на индикатора

Превишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве се регистрира, когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ2.5 в атмосферния въздух е над 20 µg/m3 (в сила от 01.01.2020 г.).


Оценка на индикатора

През 2020 г. показателят ФПЧ2.5 е контролиран в 10 пункта за мониторинг на КАВ: София – АИС ”Хиподрума”, София – АИС ”Копитото”, АИС „Витиня“, Перник - „Църква”, Пловдив – АИС ”Каменица”, Ст. Загора - ”РИОСВ”, Варна - АИС ”СОУ Ангел Кънчев”,  Русе – АИС ”Възраждане”, В. Търново - ”РИОСВ”, КФС - „Рожен”,  разположени съответно във всички РОУКАВ. Средногодишната норма от 20 µg/m3 е спазена във всички пунктове, в които са регистрирани достатъчно валидни данни (над 75%) за изчисляване на средногодишна стойност.

Фиг. 11. Средногодишни концентрации на ФПЧ2.5регистрирани през 2020 г., μg/m3

Източник: ИАОС

Забележка: В графиката са включени единствено пунктовете за мониторинг, в които са регистрирани повече от 75% (изискуем минимум за статистическа обработка) данни за 2020 г.

Фиг. 12. Средногодишни концентрации на ФПЧ2.5, регистрирани за периода 2016 -2020 г., μg/m3

Източник: ИАОС

*В графиката не са представени средногодишни стойности на концентрацията на ФПЧ2.5 за 2018 г. и/или 2019 г., и/или 2020 г. за тези пунктове, тъй като имат по-малко от 75% (изискуем минимум за статистическа обработка) регистрирани данни за годината.

В 40% от пунктовете, в които се следят нивата на ФПЧ2.5, е регистрирана поне една средногодишна концентрация, която превишава средногодишната норма за този замърсител, в периода 2016-2020 г. За период 2016-2019 г. средногодишната норма е 25 µg/m3, а от 2020 г. тя е 20 µg/m3. През 2020 г. не са регистрирани превишения на средногодишната норма в пунктовете, в които има достатъчно валидни данни (над 75%) за изчисляване на средногодишна стойност.

Показател за средна експозиция

Показателят за средна експозиция (ПСЕ), изразен в μg/m3, се определя въз основа на извършени измервания в градски фонови пунктове за мониторинг в зони и агломерации, разположени на територията на България. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за три последователни календарни години, осреднена за всички пунктове за мониторинг. ПСЕ за референтната 2010 г. е средната концентрация за 2008, 2009 и 2010 година. ПСЕ за 2020 г. е средната концентрация за 2018, 2019 и 2020 година. Изискуемият обхват на данни е минимум 90%.   

Фиг. 13 Показател за средна експозиция на населението с ФПЧ2.5
за периода 2010 - 2020 г., µg/m3

Източник: ИАОС

ПСЕ на населението на ФПЧ2.5 за 2020 г. е 18.84 μg/m3.

Съгласно Наредба №12 (транспонирана Директива 2008/50/ЕС), задължение във връзка с ПСЕ на населението на ФПЧ2.5, което трябва да бъде постигнато до 2015 г. е 20 μg/m3. Целта за ограничаване на експозицията във връзка с ПСЕ на населението на ФПЧ2.5 от 18 μg/m3 трябва да бъде постигната през 2020 година. През 2020 г. ПСЕ на населението на ФПЧ2.5 е с 0.84 μg/m3 над целта за ограничаване на експозицията.

Озон (O3)

За разлика от другите замърсители приземният (тропосферен) озон не се емитира директно в атмосферата, а се формира чрез комплексни химични реакции, последващите емисии на прекурсорни газове като азотни оксиди (NOx – група газове, включваща NO и NO2) и неметанови летливи органични съединения (NMVOC) от естествен и от антропогенен произход, в присъствие на слънчева светлина и високи температури. Метанът (CH4) и въглеродният оксид (CO) също играят роля за образуването на озон.

Поради това, че образуването на озон изисква слънчева светлина, се наблюдава ясно нарастване на концентрациите му от северните части към южните части на континента. Концентрацията на озон типично нараства с нарастване на надморската височина, затова високи концентрации се наблюдават на високо разположени станции. Близо до повърхността озонът се разлага чрез повърхностно отлагане и чрез реакция на титруване с емитирания NO, при което се образува NO2. Концентрацията на озон е висока в извънградски (отдалечени) станции, по-ниска в градски фонови станции и още по-ниска в транспортни пунктове, където озонът бързо се разлага. Озонът е основната съставка на градският „смог”.

Метеорологичните условия също влияят върху образуването на озона. Горещи и сухи лета с продължителни периоди на високо атмосферно налягане водят до повишени нива на озон.

Озонът е мощен и агресивен окислител, който може да има вредно влияние върху човешкото здраве. Той влияе върху респираторната система, причинявайки проблеми с дишането, астма, намалена функция на белите дробове и други болести на дихателната система. Възрастните хора и малките деца са особено чувствителни.

Високите нива на озон могат да увредят и растителността, влошавайки растежа и възпроизвеждането й, водейки до намаляване на реколтата на селскостопанските посеви, уврежда растежа на горите и намалява биоразнообразието. Озонът възпрепятства фотосинтезата, като по този начин пречи на поглъщането на въглероден диоксид. Озонът увеличава степента на деградация на сградите.

Озон за човешкото здраве

Ключови послания

state-good.jpg Само в 2 извънградски фонови станции от общо 27 автоматични измервателни станции за озон са регистрирани повече от 25 дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон за опазване на човешкото здраве от 120 µg/m3,осреднено за тригодишен период (2018–2020 г.).

state-moderate.jpg  През годината не е регистрирано превишение на прага за предупреждение на населението (три последователни концентрации над 240 µg/m3). Регистрирани са общо 7 превишения на прага за информиране на населението (180 µg/m3) в пункт „София - Дружба“ – 6 превишения, и в пункт „София - Копитото“ – 1.

Дефиниция на индикатора

  • Брой дни с превишения на краткосрочната целева норма (КЦН) - максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието от 120 µg/m3 да не бъде превишавана повече от 25 дни за година, осреднено за тригодишен период;
  • Брой превишения на прага за информиране на населението -  180 µg/m3;
  • Брой превишения на прага за предупреждение на населението - 240 µg/m3 превишен в рамките на три последователни часа.


Оценка на индикатора

Регистрирани са общо 7 превишения на прага за информиране на населението (180 µg/m3) в пункт „София - Дружба“ – 6 превишения, и в пункт „София - Копитото“ – 1. 

През 2020 г. не са регистрирани превишения на прага за предупреждение на населението (концентрации, превишаващи 240 µg/m3 в продължение на три последователни часа). 

Най-много дни с превишение на КЦН за 2020 г. са регистрирани в „Рожен-КФС“ (35 дни) и в АИС „София – Копитото“ (29 дни). 

Осреднявайки дните с превишения на КЦН за тригодишен период (2018 г., 2019 г. и 2020 г.), нормата е превишена в КФС „Рожен“ – 38 дни с превишение, и в АИС „Юндола-ЕС2” – 27 дни с превишение.

 
Източник: ИАОС
Фиг. 14. Брой дни с превишения на краткосрочната целева норма за озон,
осреднени за периода 2018 - 2020 г.
 
 
Източник: ИАОС
 

В две станции, измерващи озон, са регистрирани превишения на краткосрочната целева норма за опазване на човешкото здраве - КФС „Рожен” и АИС „Юндола”. Те са извънградски фонови станции.

 

Озон за защита на растителността

Критично ниво на озон за защита на растителността

Тропосферният озон е една от основните съставки на атмосферния смог. Поради силното си окислително въздействие той нанася сериозни поражения върху екосистемите. Озонът влияе на растежа на посевите, дърветата, храстите и тревната растителност. Ето защо концентрации над определени стойности водят до значително намаление на зърнената реколта, забавят растежа на горите и имат токсично въздействие върху хората и животните.

Най-силно засегнати от въздействието на високите концентрации на озон са гъсто населените крайбрежни зони и по-високите планини. За нашата страна най-сериозна е заплахата, свързана с увреждане на горите във високопланинските райони.

Ключов въпрос

Превишени ли са целевите норми за озон за опазване на растителността и на екосистемите?

Ключово послание

state-good.jpg През 2020 г. от всички станции, измерващи озон, ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността, 92.6% са изпълнили изискуемия минимум за валидни 90% едночасови стойности за периода от май до юли, предвиден за изчисляване на индикатора AOT40.

state-good.jpg През 2020 г. краткосрочната целева норма за приземния озон за опазване на растителността, представена като АОТ40, е превишена само в два от 27-те пункта за мониторинг, а именно в АИС „Юндола – ЕС2“ (регионална фонова станция) и в КФС „Рожен“ (отдалечена фонова станция).

Дефиниция на индикатора

Когато се изследва ефекта от високите концентрации на озон, използваме критично ниво на озон за защита на растителността (AOT40). 

Индикаторът AOT40 представлява число, което се определя като сума от разликите между стойностите на средночасовите концентрации на озон над 80 µg/m3 (=40 ppb) и 80 µg/m3 за определен период (от май до юли), при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 централно европейско време. Единицата за измерване на AOT40 се изразява в микрограм на кубичен метър за час (µg/m3.h). 

Законодателството регламентира краткосрочна целева норма (КЦН) и дългосрочна целева норма (ДЦН) на индикатора за защита на растителността. 

Краткосрочната целева норма /AOT40=18000 µg/m3.h / е дадено ниво за съдържание на озон в атмосферния въздух, което следва да бъде достигнато в краткосрочен план (в сила от 01.01.2010 г.) с цел избягване на възможните вредни въздействия на озона върху човешкото здраве и околната среда. 

ДЦН /AOT40=6000 µg/m3.h / е дадена стойност за концентрацията на озон в атмосферния въздух, под която са малко вероятни преки неблагоприятни въздействия върху околната среда.

Оценка на индикатора

На фиг.15 са показани всички станции, измерващи озон за 2020 г., ориентирани за опазване на човешкото здраве и растителността. Станциите, представени на фигурата, са означени като „извънградски фонови“ и „градски“. Към „извънградски фонови“ спадат извънградски фонови, регионални фонови и отдалечени фонови станции, а към „градски“ – градски фонови, градски транспортни и градски промишлени. Стойностите на индикатора AOT40 (май–юли), осреднени за 5 години, са в граници от <18 000 до 22 000 µg/m3.h. За България в 2 станции стойностите на AOT40 са над определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18 000 µg/m3.h, а в останалите 25 станции стойностите на АОТ40 (май–юли) са под краткосрочната целева норма. В АИС „Юндола“ и КФС „Рожен“ са изчислени стойности на индикатора, попадащи в интервала между 18000 и 22000 µg/m3.h. Трябва да се отбележи, че АИС „Юндола – ЕС2“ е ориентирана към горските екосистеми, а КФС „Рожен“ е отдалечена фонова станция и изчислените концентрации за озон са неблагоприятни за растителността. 

Фиг.15. Стойности на индикатора AOT40 (май–юли) µg/m3.h в Република България за 2020 г.

 

На фиг.16 са представени, осреднените за 5-годишен период, стойности на индикатора AOT40, изчислен от средночасовите концентрации на озон за месец май, юни и юли, регистрирани във фонова станция „Рожен” в периода 2010 г. – 2020 година. През 2020 г. стойността на AOT40 (май–юли), осреднена за 5-годишен период, е с 438.59 µg/m3.h над определената краткосрочна целева норма за защита на растителността от 18000 µg/m3.h. Съответствието с краткосрочната целева норма за защита на растителността се оценява от 01.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 5 календарни години. През 2020 г. стойността на АОТ40, осреднена за 5-годишен период, във всички регионални фонови станции („Витиня“, „Юндола“, „Старо Оряхово“) и в отдалечената фонова станция „Рожен“ превишава дългосрочната целева норма от 6000 µg/m3.h.

Фиг. 16. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40 (май- юли),
осреднено за 5-годишен период, µg/m3.h,  в АИС „Рожен” за периода 2010 г. – 2020 г.
Източник:ИАОС

Критично ниво на озон за защита на растителността в Европа

За сравнение представяме данни за АОТ40 в периода от май до юли 2019 г., публикувани в годишния доклад EMEP/CCC-Report 2/2021 на Химическия координационен център на програмата EMEP, за всички европейски страни, участващи в програмата.

Фиг. 17. Критично ниво на озон за защита на растителността АОТ40(ppb.h) май - юли в Европа, 2019 г.

Източник:ИАОС, EMEP/CCC-Report 2/2020 

На фиг.17 са отбелязани цветово фоновите станции на страните в зависимост от изчислената стойност на индикатора АОТ40 в периода от май до юли в граници от <3000 ppb.h до >15000 ppb.h. На картата се вижда общо покачване на стойностите на АОТ40 от запад на изток и от север на юг. Ниски стойности на AOT40 (май-юли) са измерени в много от пунктовете в Северна Европа, докато най - високите стойности са регистрирани предимно в Централна Европа. В 10 станции в Европа стойностите на AOT40 (май-юли) са над 15000 ppb.h.

Серен диоксид

Серен диоксид се емитира при изгаряне на горива, съдържащи сяра. Вулканите са най-големият естествен източник на серен диоксид.

Серният диоксид може да повлияе на респираторната система, функцията на белите дробове и да предизвика дразнене на очите.


Ключови послания

state-good.jpg В Агломерация „София“, Агломерация „Пловдив“, Агломерация „Варна“, както и в Югозападен и Северен РОУКАВ през 2020 г. не са регистрирани нарушения на КАВ по отношение на допустим брой превишения на нормите за съдържание на серен диоксид в атмосферния въздух, т.е. регистрираният брой превишения на праговите стойности е в рамките на допустимия или няма.
state-good.jpg През 2020 г. средноденонощната норма за серен диоксид е спазена и в Югоизточен РОУКАВ.
state-moderate.jpg Продължава тенденцията за превишение на СЧН за серен диоксид в гр. Гълъбово, но през 2020 г. регистрираните превишения (28 броя) са значително по-малко в сравнение с 2019 г. (95 броя). Основните източници на серен диоксид в Югоизточен РОУКАВ са топлоелектрическите централи от енергиен комплекс „Марица Изток“.
state-bad.jpg През 2020 г. са регистрирани общо 4 превишения на алармения праг за серен диоксид – по 2 в АИС „Гълъбово“ и АИС „Перник – Център“.

Дефиниция на индикатора 

  • Брой превишения на СЧН за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 350 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година);
  • Брой превишения на СДН за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 125 µg/m3 (да не бъде превишена повече от 3 пъти в рамките на една календарна година);
  • Брой превишения на прага за алармиране на населението - 500 µg/m3 превишен в рамките на три последователни часа.


Оценка на индикатора

Източник: ИАОС

Фиг. 18. Превишения на нормите за SO2 за 2020 г.
Източник: ИАОС

 

През 2020 г. са регистрирани превишения на СЧН за SO2 в АИС „Гълъбово” - 28 броя, в АИС „Перник – Център“ – 23 броя, и в АИС „Сливен“ – 1 брой, като единствено в АИС „Гълъбово“ са регистрирани повече от допустимия брой превишения за една календарна година.

Средноденонощната норма за SO2 е спазена през 2020 г. Регистрираните превишения са в рамките на допустимите 3 броя – в АИС „Перник – Център“ 3 превишения и в АИС „Гълъбово“ 2 превишения.

През 2020 г. са регистрирани по 2 превишения на алармения праг за серен диоксид в АИС „Гълъбово“ (на 14 и 26.03.2020 г.) и в АИС „Перник – Център“ (на 15.01.2020 г.).


Фиг. 19. Пунктове с превишения на средночасовата норма за SO2
за периода 2016 г. – 2020 г.
Източник: ИАОС

 

Азотен диоксид

Азотният диоксид е газ, образуващ се основно от окислението на азотен оксид (NO). Високотемпературни горивни процеси (от двигатели на коли и електроцентрали) са главните източници на азотни оксиди (NO и NO2). По-голямата част от емисиите на NOx са емисии на NO, от 5 до 10% са NO2. Изключения правят дизеловите автомобили, които емитират повече от 70% NO2 от NOх.

Азотният диоксид е замърсител, който основно засяга дихателната система, като здравните проблеми са промяна в белодробната функция и увеличена чувствителност към белодробни инфекции.

Ключови послания

state-good.jpg За всички пунктове от Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, за които има достатъчен обхват на данни, средночасовата норма за 2020 г. за този замърсител е спазена във всички пунктове.

state-good.jpg За всички пунктове, за които има достатъчен обхват на данни за изчисляване на средногодишната стойност през 2020 г., не е регистрирано превишение на средногодишната норма за азотен диоксид.

Дефиниция на индикатора

  • Брой превишения на СЧН за опазване на човешкото здраве за азотен диоксид в атмосферния въздух от 200 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година);
  • СГН за опазване на човешкото здраве за азотен диоксид се счита за превишена при регистрирана средногодишна концентрация на азотен диоксид над 40 µg/m3;
  • Брой превишения на прага за алармиране на населението - 400 µg/m3 превишен в рамките на три последователни часа.


Оценка на индикатора

 
Източник: ИАОС

Фиг. 20. Пунктове с превишения на средночасовата норма
за азотен диоксид за 2020 г.
Източник: ИАОС

През 2020 г. не са регистрирани повече от допустимия брой превишения на средночасовата норма в нито един пункт за мониторинг, в които има достатъчен обхват на данни. Превишения на средногодишната норма за азотен диоксид, в пунктовете, в които данните са достатъчни за образуване на средногодишна стойност,  няма  регистрирани превишения на нормата. В АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“, където предишната година средногодишната норма е била превишена, няма необходимия обхват на данните за изчисляване на средногодишна стойност.

Фиг. 21. Средногодишни стойности на концентрацията на азотен диоксид
в АИС "Пловдив - ж.к. Тракия" за периода 2016-2020 г. , μg/m3
Източник: ИАОС

*През 2020 г. в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ са регистрирани под 75% средночасови стойности на концентрацията на азотен диоксид, което е под изискуемия минимум за изчисляване на средногодишна стойност по този показател.

Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)

Бензо(а)пиренът е ПАВ, който се изолира в проби от ФПЧ10. Получава се при непълно изгаряне на различни горива. Основните източници на бензо(а)пирена са битово отопление (най-вече изгарянето на дърва, въглища и отпадъци), производството на кокс и стомана, както и пътния трафик. Други източници са пожарите.

Бензо(а)пиренът е канцерогенен, а пренаталната му експозиция води до намалено тегло при новородените.

Ключово послание

state-good.jpg За разлика от 2019 г., през 2020 г. средногодишната норма за този замърсител е спазена в пунктове за мониторинг „В. Търново - РИОСВ“ и „Кърджали – Студен Кладенец“.
state-good.jpg През 2020 г. не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензо(а)пирен в РОУКАВ – Агломерация Варна и РОУКАВ - Агломерация Пловдив.
state-bad.jpg През 2020 г. в 7 от общо 16 пункта се наблюдава превишение на средногодишната норма по показател бензо(а)пирен.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на ПАВ (определяни като бензо(а)пирен) в атмосферния въздух 1 ng/m3, която се прилага  от 01.01.2013 г.

Оценка на индикатора

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух се контролира в 16 пункта. През 2020 г. в 7 пункта в 4 РОУКАВ е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух.

Фиг. 22. Пунктове с превишение на средногодишната целева норма на бензо(а)пирен 
на бензо(а)пирен за периода 2018 – 2020 г., ng/m3

Източник: ИАОС

*Измерването на концентрацията на бензо(а)пирен в пункт „В. Търново – РИОСВ“ започва през 2019 г.

** От 02.01.2019 г. АИС „Плевен“ е преместена на нова площадка – АИС „Плевен – НУ Патриарх Евтимий“. 

През 2020 г., за разлика от предходната година, в пунктове за мониторинг „В. Търново - РИОСВ“ и „Кърджали – Студен Кладенец“ е спазена средногодишната целева норма за бензо(а)пирен. Другите пунктове, регистрирали концентрация под нормата през 2020 г., са: София – АИС „Копитото“, Пловдив – АИС „ж.к. Тракия“, Варна – „Чайка“, „Благоевград“, Бургас „ДОАС - РИОСВ“, АИС „Несебър“ и КФС „Рожен“.

 Фиг. 23. Средногодишна концентрация на бензо(а)пирен  за 2020 г., ng/m3

Източник: ИАОС

Тежки метали и арсен

Арсенът, кадмият, оловото и никелът се емитират основно като резултат от различни индустриални дейности и изгаряне на въглища. Въпреки, че атмосферните концентрации на тези метали са относително ниски, те допринасят за отлагането и нарастването на съдържанието на тежки метали в почви, седименти и организми. Тежките метали не се разлагат в околната среда, а биоакумулират, т.е. постепенно акумулират в растения и животни и не могат да бъдат отделени от тях. Това означава, че растенията и животните могат да бъдат отровени за дълъг период от време чрез излагане на дори и малки количества тежки метали.

Олово

Оловото се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Естествените емисии включват прах от почвите, морски спрей, вулканичен прах и горски пожари. Основните антропогенни източници на олово са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент. Приносът на емисии от олово в петролните горива е елиминиран в Европа с помощта на законодателството и изцяло се използва безоловен бензин. 

Оловото е невротоксичен метал, който акумулира в тялото и уврежда органи като бъбреци, черен дроб, мозък и нерви. Замърсяването на въздуха с олово може да допринесе значително към съдържанието на олово в посевите чрез директно отлагане. Оловото биоакумулира и оказва вредно влияние върху сухоземни и водни екосистеми.

Ключови послания

state-good.jpg В нито един от пунктовете, измерващи олово, няма превишение на нормата.

Дефиниция на индикатора

Превишение на СГН за опазване на човешкoто здраве за съдържание на оловни аерозоли в атмосферния въздух се регистрира при измерени концентрации над 0.5 µg/m3

Оценка на индикатора

Контрол на съдържанието на олово в атмосферния въздух се извършва в 12 пункта от Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Броят на пунктовете е определен съгласно изискванията на националното и европейското законодателство. Единствено в пункт „Долни Воден“ нормата е била превишена през 2013 г., а за периода 2014-2020 г. нормата за олово е спазена (фиг.24). През 2020 г. средногодишната норма за опазване на човешкото здраве е спазена във всички пунктове за измерване на концентрацията на олово в атмосферния въздух (фиг. 25).

Фиг. 24. Ниво на замърсяване на атмосферния въздух с олово в Долни Воден, µg/m3
Източник: ИАОС

Фиг. 25. Средногодишни стойности на концентрацията на олово за 2020 г., µg/m3
Източник: ИАОС

Кадмий

Кадмият се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. Основните естествени източници са почвен прах и пожари. Антропогенните източници на кадмий са производството на цветни метали, желязо, стомана и цимент, изгаряне на изкопаеми горива, изгаряне на отпадъци.

Кадмият е силно устойчив в околната среда и биоакумулира. В по-силно замърсени райони ре-суспендираният прах (от превозни средства или от вятър вдигащ частиците кадмий) може значително да допринася към експозицията на населението. В Европа замърсяването на въздуха и наторяването допринасят почти еднакво към експозицията. Заедно те увеличават относително високото акумулиране на кадмий в горния почвен слой, като по този начин се увеличава риска от бъдеща експозиция чрез храната.

Бъбреците и костите са критичните органи, повлияни от хронична експозиция на кадмий, както и увеличен риск от белодробен рак. Кадмият е токсичен към водните организми, като директно се абсорбира от тях.


Ключово послание

state-moderate.jpgПрез 2020 г. е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух в един от 13-те пункта за мониторинг (пункт „Пирдоп“), които следят нивата на този показател.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на кадмий в атмосферния въздух от 5 ng/m3, която се прилага от 01.01.2013 г.

Оценка на индикатора

Броят на пунктовете, в които се измерва съдържание на кадмий в атмосферния въздух е 13. През 2020 г. средногодишната норма за кадмий не е спазена единствено в Югозападен РОУКАВ. Превишението е регистрирано в пункт за мониторинг „Пирдоп“, където средногодишната концентрация на този замърсител е 6.74 ng/m3.


Фиг. 26. Средногодишни стойности на концентрацията на кадмий за 2020 г., ng/m3
Източник: ИАОС

Никел

Никелът се среща в почви, води, въздух и в биосферата. Към емисиите на никел към атмосферата могат да допринасят естествени източници като прах, вдиган от вятъра, от вулкани и растителност. Основните антропогенни източници на никел са изгаряне на масла за отопление, корабоплаване или производство на електроенергия, добив и производство на никел, изгаряне на отпадъци, производство на стомана, галванопластика и изгаряне на горива.

В много малки количества никелът е есенциален елемент за хората. По-високи дози могат да бъдат опасни, тъй като няколко никелови съединения са канцерогенни. Неканцерогенните ефекти върху здравето включват алергични кожни реакции, увреждане на ендокринната система, респираторният тракт и имунната система. Никелът и съединенията му могат да бъдат остро и хронично токсични към водната среда на живот и могат да повлияят нездравословно и на животните.

Ключово послание

state-good.jpg През 2020 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната към 01.01.2013 г. и поддържана впоследствие.

Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух от 20 ng/m3, която се прилага от 01.01.2013 г. 

Оценка на индикатора

Съдържанието на никел в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта. През годината не е регистрирано превишение на СГН за съдържание на никел в атмосферния въздух. 

Фиг. 27. Средногодишни стойности на концентрацията на никел за 2020 г., ng/m3
Източник: ИАОС

Арсен

Арсенът се изпуска в атмосферата от естествени и антропогенни източници. По-голямата част от емисиите на арсен идват от металургични пещи и изгаряне на горива. Пестицидите са били важен източник на арсен, но рестрикциите в различните страни са намалили ролята му. Цигареният дим може да съдържа арсен.

Арсенът не е тежък метал, но се слага в групата на тежките метали поради високата си токсичност.

Арсенът е канцерогенен, а неканцерогенните му ефекти включват сърдечносъдови заболявания, невропатия и гангрена на крайниците. Арсенът е високотоксичен към водният живот и към животните най-общо. Органичните арсенови съединения са много устойчиви в околната среда и биоакумулират в хранителната верига.

Ключово послание

state-good.jpg През 2020 г. не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух.


Дефиниция на индикатора

Съгласно Директива 2004/107/ЕС (транспонирана в националното законодателство чрез Наредба №11/2007 г. за норми за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух) за страните от ЕС се определя целева СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух от 6 ng/m3, която се прилага от 01.01.2013 г. 

Оценка на индикатора

Съдържанието на арсен в атмосферния въздух се контролира в 8 пункта. През годината не е регистрирано превишение на целевата СГН за съдържание на арсен в атмосферния въздух. 

Фиг. 28. Средногодишни концентрации на арсен за 2020 г., ng/m3
Източник: ИАОС

Въглероден оксид

Въглеродният оксид е газ, който се емитира от непълно изгаряне на изкопаеми горива и биогорива. Пътният транспорт е бил значителен източник на емисии, но въвеждането на катализатори е намалило значително емисиите. Най-високите концентрации са измерени в градски области, през пиковите часове на деня.

Въглеродният оксид навлиза в тялото през белите дробове, от там в кръвта, където се свързва с хемоглобина и намалява снабдяването с кислород на органите и тъканите. Хората страдащи от сърдечно-съдови заболявания са най-чувствителни към експозицията на въглероден оксид. Изключително високи нива могат да причинят смърт. 

Времето на живот в атмосферата на въглероден оксид е около три месеца. Той бавно оксидира във въглероден диоксид, също образувайки озон по време на процеса, като по този начин допринася за атмосферната фонова концентрация на озон.

Ключово послание

state-good.jpg Не е регистрирано превишаване на нормата за съдържание на въглероден оксид в нито един РОУКАВ. 

Дефиниция на индикатора

Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве се регистрира, когато в рамките на една година са измерени повече от една осемчасови стойности над 10 mg/m3. 

Оценка на индикатора

Съдържанието на въглероден оксид в атмосферния въздух се контролира в 19 пункта. През 2020 г. не е регистрирано превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух.


Фиг. 29. Максимални осемчасови концентрации на СО за 2020 г., mg/m3
Източник: ИАОС

Бензен

Бензен се получава при непълно изгаряне на горива. Бензенът е добавка към бензина и над 80% от емисиите му се дължат на автомобилен трафик в Европа. Други източници са битовото отопление и рафинирането на нефт, също и пренасянето, разпределението и съхранението на бензини. Изгарянето на дърва може да бъде значителен локален емитер на бензен. 

Разлагането на бензен в атмосферата става главно чрез фотохимична деградация. Тази деградация допринася за формирането на озон, въпреки че химичната реактивност на бензена е относително ниска. Бензенът е канцероген. Най-значимият нездравословен ефект от продължителна експозиция е увреждане на генетичния материал на клетките. Хроничната експозиция на бензен може да увреди костния мозък.

Ключово послание

state-good.jpg През годината не е регистрирано превишение на средногодишната норма за бензен в нито един РОУКАВ.

 

Дефиниция на индикатора

Превишаване на нормата за опазване на човешкото здраве за бензен се отчита в случай, че средногодишната концентрация превишава нормата от 5 µg/m3 

Оценка на индикатора

Съдържанието на бензен в атмосферния въздух се контролира в 20 пункта. През 2020 г. в нито един пункт не е регистрирано превишение на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за бензен.

Фиг. 30. Характеристика на пунктовете по отношение на замърсяването на
атмосферния въздух с бензен за 2020 г., µg/m3

Източник: ИАОС

Забележка: В графиката са включени единствено пунктовете за мониторинг, в които са регистрирани повече от 75% (изискуем минимум за статистическа обработка) данни за 2020 г.


Дял на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване

Ключови послания

state-good.jpg В градовете в България, в които са разположени пунктове за мониторинг, измерващи нивата на азотен диоксид и регистрирали през 2020 г. достатъчен обхват на данните за изчисляване на средногодишната му концентрация, няма население, живеещо при нива на замърсяване на атмосферния въздух над средногодишната норма за NO2.
state-good.jpg През 2020 г. населението в страната не е изложено на нива на озон над краткосрочната целева норма.
state-moderate.jpg През 2020 г. в пунктовете, измерващи нивата на ФПЧ2.5 в Агломерация “София” и РОУКАВ “Югозападен”, не е постигнат достатъчен обхват на данните за оценка на процента на засегнатото население. По данни от другите РОУКАВ населението в България живее при нива на замърсяване под целевата норма за ФПЧ2.5.
state-bad.jpg Все още остава много високият процент (60.2%) на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ10.
state-bad.jpg През 2020 г. все още е голям процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване над целевата норма за бензо(а)пирен (67.6%).


Дефиниция на индикатора

Основен индикатор за качество на живот на населението по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ10, О3, NO2, ФПЧ2.5, бензо(а)пирен и SO2. 

Оценка на индикатора

За определяне на натоварването на населението от замърсяване на атмосферния въздух се използват само населени места, в които има пунктове за мониторинг на КАВ. Станциите за мониторинг, които се използват за изчисленията са градски и крайградски фонови и транспортни (счита се, че индустриалните пунктове се влияят от други локални емисии и не са представителни за жилищните области). Съгласно методиката на Европейската агенция по околна среда[4], 96.4% от населението е изложено на концентрации над нормата в градски и крайградски фонови пунктове. Останалите 3.6% от населението на България живее на по-малко от 100 м до главен път и следователно е потенциално изложено на концентрации над нормата, измерени в транспортни пунктове. Например при наличие на един единствен пункт за мониторинг (градски фонов) в даден град, 96.4% от населението на града се счита за засегнато при регистриране на превишение на нормата на някой от гореспоменатите замърсители. Това население представлява 100% от възможно засегнатото. При наличие на един единствен пункт за мониторинг, който е транспортен, в даден град, 3.6% от населението на града се счита за засегнато при регистриране на превишение на нормата на някой от гореспоменатите замърсители. Това население представлява 100% от възможно засегнатото. За всеки град с няколко градски фонови и/или транспортни станции (напр. София, Пловдив) засегнатото население се разпределя пропорционално според типа на станциите и се разделя на броя им. Ако градските фонови пунктове са два броя, а е регистрирано превишение само в един от тях, то засегнатото население ще бъде 50% от възможно засегнатото. При извършване на изчисленията по Методиката на ЕАОС засегнатото население е завишено. 

Обобщена информация за 2020 г. за дела на населението (изчислен по методика на ЕАОС), изложено на наднормени нива на фини прахови частици (с размер до 10 микрона и с размер до 2.5 микрона), озон, азотен диоксид, бензо(а)пирен и серен диоксид по отделните РОУКАВ и в цялата страна, е представена в таблица 3. 

Табл. 3. Процент на засегнатото население от нивата на ФПЧ10,O3,NO2, ФПЧ2.5 , бензо(а)пирен и SO2 по РОУКАВ и общо за страната по РОУКАВ

РОУКАВ

ФПЧ10

О3

NO2

ФПЧ2.5

Б(а)П

SO2

Агломерация "София"

75.9

0

0

*

100

0

Агломерация "Пловдив"

100

0

0

0

0

0

Агломерация "Варна"

0

0

0

0

0

0

Северен/Дунавски

58.1

0

0

0

66

0

Югозападен

63.2

0

0

*

38.9

0

Югоизточен

28.8

0

0

0

24.3

0

Общо за страната

60.2

0

0

0

67.6

0

*Няма достатъчен обхват на данните за оценка на процента на засегнатото население през 2020 г.

Източник: ИАОС 

Процентът на засегнатото население, посочен в таблицата, се оценява за определен брой жители, както следва: за ФПЧ10 е изготвен за 28 града в страната и определя натоварването на населението за  3.3 млн., ФПЧ2.5 – 7 града за 2.2 млн. население; О3  – 15 града за 2.5 млн.; NO2 – 17 града за 2.7 млн.; SO2 – 21 града за 2.9 млн.; бензо(а)пирен – 12 града за 2.2 млн. 

Оценката за ФПЧ10 е изготвена спрямо СДН. Пресмята се 90.4 перцентил, отговарящ на 36-тата най-висока стойност. Ако е равна или под 50 µg/m3, нормата не е превишена, а ако е над 50 µg/m3 - нормата е превишена. 

Оценката за О3 е изготвена спрямо краткосрочна целева норма. Вместо три години се взема предвид една година и вместо брой превишения се пресмята 93.2 перцентил, който представлява 26-тата най-висока стойност. Когато той е под или равен на 120 µg/m3 нормата не е превишена, когато е над 120 µg/m3 нормата е превишена. 

Оценката за NO2 е  изготвена спрямо СГН = 40 µg/m3. 

Оценката за ФПЧ2.5 е изготвена спрямо средногодишната норма от 20 µg/m3. 

Оценката за бензо(а)пирен е изготвена спрямо средногодишната целева норма от 1 ng/m3. 

Оценката за SO2 е изготвена спрямо ПС за СДН = 125 µg/m3 (да не бъде превишена в повече от 3 дни за една календарна година).

Фиг. 31. Процент на населението на страните членки на ЕС, подложено на ниво на замърсяване,
превишаващо съответните норми за защита на човешкото здраве в периода 2000-2019 г. и в Република България за 2020 г.

 

Източник: ЕАОС, ИАОС 

Поради липса на оценка за 2020 г. за страните членки на ЕС е направено сравнение на процентите на засегнатото от замърсяване на атмосферния въздух население общо за всички страни - членки на ЕС до 2019 г. и за България през 2020 година. 

В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ10, е значително над средния за Европа (10 – 19% за периода 2015 – 2019 г.), като достига 60.2% от населението в страната. През 2020 г. процентът на населението в България, засегнато от наднормени нива на ФПЧ10, остава почти без промяна в сравнение с 2019 г., когато е бил 60.8. За периода 2000-2019 г., най-голям дял от населението на страните членки на ЕС (близо 42%) е бил изложен на наднормено замърсяване с ФПЧ10 през 2003 г. 

През 2020 г. в пунктовете, измерващи нивата на ФПЧ2.5 в Агломерация “София” и РОУКАВ “Югозападен”, не е постигнат достатъчен обхват на данните за оценка на процента на засегнатото население. По данни от другите РОУКАВ населението в България живее при нива на замърсяване под целевата норма за ФПЧ2.5. В Европа процентът на населението, засегнато от наднормени нива на ФПЧ2.5, е от 1% до 8% за периода 2015 - 2019 г. 

През 2020 г. населението в страната не е изложено на нива на озон над краткосрочната целева норма, докато за страните-членки на ЕС делът на населението, което живее при наднормени нива на озон е от 12% до 34% за периода 2015 – 2019 г. Следва да се отбележи, че хората в извънградски области са изложени на по-високи нива на озон, отколкото хората, живеещи в градовете. В градовете част от озона се изчерпва поради окисляване на азотния оксид до азотен диоксид, с което се обяснява и по-ниското му съдържание. 

По отношение на азотния диоксид в градовете, в които са разположени пунктовете, измерващи азотен диоксид с достатъчен обхват на данни в България, няма население, живеещо при нива на замърсяване над средногодишната норма. В Европа за периода 2015-2019 г. то е между 3% и 8%. Населението, живеещо в близост до транспортни пунктове е изложено на по-високи нива на замърсяване с NO2, в сравнение с населението в близост до градски фонови пунктове.

Около 68% е населението в България, живеещо при нива на замърсяване над целевата норма за бензо(а)пирен, докато за страните в ЕС процентът е от 14-17% за периода 2017 - 2019 г. 

През 2020 г. населението в страната не е изложено на нива на серен диоксид над допустимата средноденонощна норма. В Европа няма население (под 0.1%), живеещо при нива на замърсяване над нормата. Важно е да се отбележи, че станциите за мониторинг, които се използват за изчисленията са градски и извънградски фонови и транспортни (счита се, че индустриалните пунктове се влияят от други локални емисии и не са представителни за жилищните области).

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС