English
Контакти
Политика за ограничаване на изменението на климата
Мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели
Националната политика на България в областта на климата се определя от една страна от международните ангажименти на страната, произтичащи от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протокола от Киото (ПК) и Споразумението от Париж, очертаващи общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата, породени от климатичните промени, и от друга – от задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС и действащото и новоприето европейско законодателство в тази област.
В международен аспект страната ни участва във Втория период на задължения на Протокола от Киото (2013 – 2020г.) като страна-член на Европейския съюз. Страните по Втория период на ПК се съгласиха да изпълняват задълженията си за намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от него, още осем години, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., когато започна изпълнението на новото глобално споразумение по изменение на климата. Последната 2020 година от действието на Протокола от Киото се отчита през 2022 г., като все още не е определено кога точно приключва периодът за отчитане на съответствието. България и останалите държави-членки на ЕС изпълняват обща цел за намаляване на емисиите парникови газове с 20% до 2020 г.
Парламентът ратифицира Споразумението от Париж като законът за ратификация бе обнародван на 1 ноември 2016 г. Договорът влезе в сила за страната на 29 декември 2016 г. Съгласно разпоредбите на Споразумението всяка страна по него подготвя, представя и поддържа последващи национално определени приноси (nationally determined contributions (NDCs)), които възнамерява да постигне. За тази цел страните трябва да осъществяват национални мерки за смекчаване на климатичните промени. Европейският съюз е сред най-амбициозните участници в политиката по изменение на климата.
През декември 2019 г. Европейският съвет (включващ държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС, председателя на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия) одобри целта за постигане до 2050 г. на неутрален по отношение на климата ЕС в съответствие с Парижкото споразумение.
Споразумението от Париж цели да ограничи повишаването на средната глобална температура значително под 2°С спрямо прединдустриалните нива, като се продължат усилията увеличението ѝ да не надвишава 1,5°С.
На 5 март 2020 г. Съветът на Европейския съюз прие дългосрочна стратегия на ЕС и неговите държави членки за развитие при ниски емисии на парникови газове, отразяваща тази цел за неутралност по отношение на климата, и я представи на секретариата на РКООНИК.
Лидерите затвърдиха необходимостта от активното участие на всички сектори и политики за постигането на целта в Заключенията си от 15 и 16 октомври 2020 г, а на 10 декември 2020 г. приеха повишение на колективната климатична цел на ЕС до 2030 г. от 40% на „най-малко 55 %“.
Поради пандемията от COVID-19 през 2020 г. не се проведоха официални срещи на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). Делегатите не можаха да участват във виртуални преговори и се срещнаха само за събития, фокусирани върху дискусията, а именно November dialogues (Ноемврийските диалози за климата), които се проведоха под формата на виртуална конференция.
Диалозите по климата имаха за цел да запазят инерцията в областта на климата, да изпълнят задължителните събития за 2020 г. и да обсъдят текущи и възникващи въпроси, като устойчивото възстановяване от пандемията.
Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии.
От установяването ѝ през 2005 г., ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО2) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон, както и авиационните дейности (включени в Схемата на по-късен етап – през 2012 г.)
От 2013 г. започна третия период на ЕСТЕ, който продължава до края на 2020 г. В схемата са включени нови сектори и газове. Прилага се хармонизиран подход – общ таван на емисионните квоти на ниво ЕС, вместо национални тавани. Има определен на ниво ЕС резерв за нови участници. Всички операции, извършвани в ЕСТЕ са централизирани в единен европейски регистър. Постепенно се увеличава обемът на търгуваните квоти чрез обща тръжна платформа за сметка на безплатно разпределените. Прилагат се хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти, на базата на предварително определени показатели. 100% от квотите за електропроизводствения сектор се търгуват, освен в случаите на прилагане на дерогацията по член 10в от Директива 2003/87/ЕО, от която се ползва и България.
През 2020 г. в рамките на Третия период на ЕСТЕ (2013-2020 г.), продължи успешното участие на българските оператори в ЕСТЕ. В тази връзка е извършена проверка и обобщаване на докладваната от операторите на инсталации в ЕСТЕ информация за промяна в нивото на активност и капацитета през 2019 г. Внесени са промени в националната таблица за разпределение на квоти, свързани с промени в експлоатацията на инсталациите, съгласно Решение 2011/278/ЕС (частични спирания и възобновяване на дейността, значителни промени в инсталирания капацитет, спиране от експлоатация и др.). Окончателното разпределение на безплатни квоти за 2020 г., включително за нови инсталации от резерва за нови участници, е изчислено, подадено и одобрено от ЕК. На 31 декември 2020 г. успешно приключи Третия период на ЕСТЕ (2013-2020 г.)
През 2020 г. на общата тръжна платформа, осигурена от Европейската енергийна борса (ЕЕХ), са проведени 139 търга на квоти за емисии на парникови газове от инсталации и 6 търга на квоти от авиационни дейности от Третия период на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).
В рамките на тези търгове предложеното от България количество квоти за продажба, е както следва:
- 18 431 500 квоти за емисии на парникови газове от инсталации, при средна тръжна цена на годишна база 24,37 евро/квота;
- 42 500 авиационни квоти, при средна тръжна цена на годишна база 23,73 евро/квота.
В резултат, генерираните приходи за България от продажби чрез търг на квоти за емисии на парникови газове от инсталации са в размер на 447 545 340евро, което в левова равностойност прави 875 322 602 лв.
От тръжните продажби на авиационни квоти реализираните приходи са в размер на 1 008 505 евро, което в левова равностойност прави 1 972 464 лв.
По отношение на разработването и приемането на стратегически и нормативни документи, свързани с политиката по изменение на климата на национално ниво, през 2020 г. е извършено следното: Изменен е Закона за ограничаване изменението на климата, изм. и доп. ДВ. бр. 25 от 20 Март 2020 г., изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2021 г.
С цел намаляване на уязвимостта на страната от климатичните промени и подобряване капацитета за адаптиране на природните, социалните и икономическите системи към неизбежните негативни въздействия от изменението на климата, с Решение № 621 от 25.10.2019 г. на Министерски съвет, беше одобрена Националната стратегия и План за действие за адаптиране към изменението на климата на Република България, която ще обхваща периода до 2030 г.
Източници на информация
ИАОС, МОСВ, НСИ, НИМХ
http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml
Препратки към допълнителна оценка на индикаторите, методология и допълнителна информация: