Замърсяване на почвите

ДИФУЗНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ С ТЕЖКИ МЕТАЛИ, МЕТАЛОИДИ И УСТОЙЧИВИ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Ключово послание

 През периода 2005 – 2020 г. почвите в страната са в добро екологично състояние, по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: полиароматни въглеводороди (PAH), полихлорирани бифенили (PCB) и органохлорни пестициди.

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване на почвите е вследствие на атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики. То се оценява, чрез определяне на концентраците на  тежки метали и металоиди - Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН (16 съединения), РСВ (6 съединения) и хлорорганични пестициди (22 съединения)  в почвени проби.

Оценка на индикатора

По отношение на тежките метали и металоидите

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2020 г. са обследвани 113 пункта от широкомащабната мрежа за мониторинг та почви (ниво I), от които са взети 678 образци от почвени проби и са извършени 5763 изпитвания по показатели. 

Получените данни са оценени, съгласно максимално допустими концентрации (МДК) от Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. 

През 2020 година, пунктовете, в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации са 17 и представляват 15.04% от общият брой пробонабрани пунктовете за 2020 г. (113 пункта) от Националната мрежа за почвен мониторинг. Те попадат в административните граници на областите София, Бургас, Смолян, Пловдив, Кърджали, Хасково, Благоевград, Монтана и Пазарджик. В таблици 11а и 11б са представени пунктовете, в които през 2020 г. са регистрирани завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cm за обработваемите земи и 0-10/10-40 cm за пасища и ливади. 

Табл. 11a. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК в І-ва дълбочина 0-10 cm, 0-20 cm през 2020 година

Източник: ИАОС 

Табл. 11б. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК във II-ра дълбочина 10-40 cm, 20-40 cm през 2020 година 

Източник: ИАОС 

За всички пунктове с установено превишаване на МДК по отношение на тежки метали и металоиди е променена периодичността на пробовземане и е приложен ежегоден мониторинг.

ИАОС - по данни от Националната система за почвен мониторинг 

Всяка година се провежда мониторинг в приблизително от 1/4 от общият брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторитг, а на всеки 5 години пълен мониторинг, който покрива цялата мрежа от 397 пункта. Пълен мониторинг е проведен през 2005 и 2010 г. В таблица 12 е посочен броят на пунктовете, в които, през отделните години на периода от създаването на Националната мрежа за почвен мониторинг, през 2005 г. до настоящия момент са регистрирани по-високи концентрации на тежки метали и металоиди. 

Табл. 12. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с  установени превишения на МДК по години 

Източник: ИАОС 

Табл. 13. Пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК на повече от един елемент за 2020 година

Източник: ИАОС 

По отношение на устойчивите органични замърсители:

През 2020 г. са извършени анализи на 678 броя проби от 113 пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. Анализът и оценката на данните показват, че:

- Отчетени са незначителни превишения на нормите за Полициклични ароматни въглеводороди (PAH). В изследваните пунктове от Националната система за почвен мониторинг е отчетено, че има превишаване на МДК на Флуорантен в един пункт: област Кюстендил -  с. Драговищица 0.142 mg/kg  (МДК = 0.1 mg/kg);

- Няма отчетено замърсяване с полихлорираните бифенили (РСВ) в изследваните пунктове от Националната система за почвен мониторинг;

- Отчетени са незначителни превишения на нормите за Органохлорни пестициди. В изследваните пунктове от Националната система за почвен мониторинг е отчетено, че има превишаване на МДК на пестицида 4.4-ДДЕ (МДК = 0.5 mg/kg) в област Кюстендил -  с. Драговищица 0.65 mg/kg. 

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда

СКЛАДОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАБРАНЕНИ И НЕГОДНИ ЗА УПОТРЕБА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ЛОКАЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Ключово послание

  За периода 2007 – 2020 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете, с негодни за употреба пестициди, са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с МЗм. Тези места се делят на 3 вида - централни складове,  складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите, допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатора

Локалното зъмърсяване на почвите е в резултат на  складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др. Оценява се чрез:

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

Оценка на индикатора

Към 31 декември 2020 г., на територията на страната, са регистрирани 205 склада за излезли от употреба  ПРЗ, 1 948 броя ББ кубове и 48 централни склада, намиращи се в 304 населени места. Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди възлиза приблизително на 9 940 t, като 74.3 % от тях са трайно депонирани в 1 948 броя ББ кубове, а 16.9 % са препакетирани и прибрани в 48 централни склада и само 8.8 % от пестицидите се съхраняват в 205 склада, за които предстои прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 25 и 26). Най-голям брой складове за излезли от употреба пестициди има в областите Плевен (44) и Ловеч (34).

Фиг. 25. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове	Фиг. 26. Количества забранени и  негодни за употреба пестициди, t

На фиг. 27 и фиг. 28 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2020 г.

Фиг. 27. Разпределение на количеството пестициди в изоставени (необезопасени) складове по място на съхранение и собственост	Фиг. 28. Разпределение на количеството пестициди в централни складове по място на съхранение и собственост

ИАОС поддържа национален регистър на местата, със забранени и с изминал срок на годност, продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира, чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

През 2020 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изтекъл срок на годност на продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

- осъществяването на строг контрол, за изпълнение на законодателството в страната, за ограничаване на съществуващи и предотвратяване на бъдещи замърсявания;

- финансиране разработването и изпълнението на програми/проекти, за решаване на въпросите, свързани със залежалите излезли от употреба продукти за растителна защита, с цел намаляване на негативното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати, върху околната среда и човешкото здраве;

- преопаковане и преместване в централни складове, и саниране на освободените помещения, с цел ограничаване на отрицателното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати, върху качеството на околната среда и човешкото здраве.

Източник на информация:

Изпълнителна агенция по околна среда 

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и  мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в европейската Стратегия  за почвите за 2030 г. - Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата, Европейският зелен пакт и Пътна карта, включваща План за действие за нулево замърсяване на водата, въздуха и почвата, както и Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа. Страните  членки прилагат мерки за опазване на почвите от идентифицирани „заплахи“ като ерозия,  намаляване на почвеното органично вещество, вкисляване, засоляване, уплътняване, запечатване, замърсяване, свлачища. Компетентните органи за управление по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието,  Изпълнителната агенция по горите, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на здравеопазването, както и регионалните им структури.

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 91/25.09.2002 г., изм. и доп. бр. 21 от 12.03.2021 г.)

Закон за почвите (обн., ДВ, бр. 89 от 6.11.2007 г., изм. и доп., бр. 98 от 27.11.2018 г. Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (обн. ДВ, бр. 71 от 12.08.2008 г.)

Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 6.02.2007 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г.)

Наредба № 4 от 12.01.2009 г. за мониторинг на почвите (обн. ДВ. бр. 19 от 13.03.2009 г.)

Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. (обн. ДВ. бр. 62/04.08.2009 г., изм. и доп. бр. 55 от 7.07.2017 г.)

Закон за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.96, изм. бр. 21 от 12.03.2021 г.)

Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с ПМС № 240 от 24.09.1996 г., обн. ДВ. бр. 84 от 4.10. 1996г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 67 от 23 август 2019 г.

Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ. бр. 89 от 22.10. 1996 г., изм. и доп. ДВ. бр. 30 от 22.03.2002 г.) 

Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г., изм. и доп., бр. 21 от 12.03.2021 г.)

Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите 2020 - 2030 г., приета с ПМС № 748 от 22.10.2020 г.

Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването България 2014-2020.

Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата. Брюксел, 17.11.2021 г. COM(2021) 699 final, https://ec.europa.eu/ environment/strategy/soil-strategy_en

Източник на информация:

Министерство на околната среда и водите

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ 

БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Биологичното производство е процес, при който крайните продукти се получават, чрез прилагане на екологосъобразни и социално приемливи земеделски практики. Развитието на биологичното производство в България е благоприятствано от наличието на качествен поземлен ресурс, климатичните условия, традициите в аграрния сектор и добрия производствен опит в растениевъдния и животновъдния подотрасли.

Определящ за сектора на биологичното земеделието е специфичният метод на производство, който поддържа екологичните баланси и произвежда продукция, покриваща принципите на екологичните цикли растения – животни – почва. Информацията за състоянието на биологичното производство в България през 2020 г. е основана на данните от годишните доклади, на одобрените от министъра на земеделието, общо 17 контролиращи лица на биологично производство.

Оператори в система на контрол

Събирането на информацията от системата на контрол на биологичното производство е в рамките на календарната година. Към края на 2020 г. общо регистрираните в МЗ биологични оператори са 5844 броя, от които 5 417 броя са селскостопански производители, 220 броя преработватели на биологична продукция и 207 броя търговци (вносители, износители, търговци на едро и дребно). 

През 2020 г. броят на биологичните оператори в система на контрол представлява 7.2 % от общо регистрираните земеделски стопани по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Наблюдава се относително запазване на нивото от предходната година, когато този дял е бил малко под 7.3 %. 

Площи в система на контрол (в ha). Групи култури отглеждани по биологичен начин.

Общите площи, върху които се прилагат методите на биологично производство (площи в период на преход и биологични площи) през 2020 г. са в размер на 116 200 ha, с 1.3 % по-малко в сравнение с 2019 г. и представляват 2.3 % от използваната земеделска площ в страната. 

При площите в система на контрол със зърнено-житни култури (вкл. ориз) през 2020 г. се наблюдава спад от 12.8 %, представляващ 2 294.9 ha по-малко засети площи спрямо 2019 г. 

Преобладаващо и през 2020 г. остава отглеждането на пшеница, ечемик, царевица и овес, заемащи общо 11 728.1 ha. 

Запазват се сравнително постоянни площите с техническите култури в система на контрол (в т.ч. площи с маслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки), които са с 1.2 % под нивото от предходната година. Площите с ароматни култури, медицински растения и подправки са в размер на 16 841.3 ha, което е с 281.6 ha повече в сравнение с 2019 г. Най-голям дял от тази група култури заемат площите с кориандър (6 022 ha), следвани от тези с лавандула (4 478.2 ha), резене (2 502.2 ha) и маслодайна роза (1 337.8 ha). 

При площите с трайни насаждения в система на контрол се наблюдава понижение с 1673.6 ha или 6.3 % спрямо 2019 г., а тези с пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди се свиват с 540.5 ha или 20.4 %. 

Информация за културите, отглеждани по биологичен начин и техните площи в ha е представена в таблицата по-долу. 

Табл. 14 Площи в система на контрол (ha)

*Източник: МЗм, дирекция „Биологично земеделие“

Биологично животновъдство

През 2020 г. се запазва тенденцията за по-слабо развитие на сектора на биологичното животновъдство в Българияq спрямо биологичното растениевъдство. По биологичен начин в страната се отглеждат основно овце, говеда, кози и пчелни семейства. 

През 2020 г. се наблюдава свиване на броя на селскостопанските животни в система на контролq спрямо предходната година. При говедата намалението е с 571 броя, при овцете – с 3 892 броя, при козите – с 879 броя, а при пчелните семейства - с 16 072 броя. 

В таблица 15 е представена информация за отглежданите през 2020 г. селскостопански животни в система на контрол. 

Табл. 15 Селскостопански животни в система на контрол.

*Източник: МЗм, дирекция „Биологично земеделие“ 

По биологичен път през 2020 г. са получени 11 673.6 t сурово мляко, 24.9 t сметана, 144.9 t сирене и 2 500 t миди. От биологичното пчеларство през годината са произведени 2 293.8 t пчелен мед и продукти от пчеларството. 

В сравнение с 2019 г. се отчита известно увеличение на биологичното производство на мляко и сметана и намаление на това на сирене, миди и пчелни продукти.

Пазар на биологични продукти

Пазарът на биопродукти в България се развива с по-бързи темпове, спрямо тяхното производство. Преобладаваща част от биологичните храни у нас се изнасят, предимно на европейския пазар. България е един от най-големите износители на диви сушени горски плодове и билки. Изнасят се, и намират много добър прием на международните пазари замразените плодове (ягоди, малини и боровинки), мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри. Българските биопродукти са конкурентоспособни на чуждите пазари, тъй като не отстъпват по качество, отговарят на всички изисквания и стандарти и са уникални.

Увеличава се броят на вносителите на биологични продукти, включени в система на контрол за 2020 г., специализираните магазини за продажба на био храни, както и търговските обекти, които се включват в дистрибуцията на биологични храни.

Министерството на земеделието осъществява ефективен надзор и контрол в областта на биологичното земеделие, което прави българските биопродукти легитимни на общия пазар на ЕС. Развитието на сектора се насърчава чрез информационни и разяснителни дейности за ползите и предимствата на биологичното земеделие. Усилията са насочени и в посока българските производители да работят за българския пазар, така че по-голяма част от произвежданите висококачествени продукти да достигат до българските потребители.

В Националния план за действие за развитие на биологичното производство на Република България, са разписани националните стратегически цели за развитие на биологичното производство до 2027 година. За изпълнението на тези цели са предвидени дейности свързани с повишаване на потребителското доверие към биологичните земеделски продукти и храни, както и разширяване на националния и външен пазар на биологични продукти, с установяването на ефективна система за контрол и надзор и със стимулиране на научните изследвания, образование, обучение и консултантска дейност в областта на биологичното производство. От особено значение за развитието на сектора е провеждането на информационни кампании за здравословните и екологични предимства на биопродуктите, както и включването им в схемите за хранене в училищата, детските градини и други обществени заведения.

За достигане на националните и европейски цели за устойчиво развитие на биологичното производство е особено важна и с приоритет подкрепата за малките производители, които да имат по-добра възможност да реализират своята биологична продукция. 

Финансово подпомагане на биологичното производство

Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., България е разработила отделна мярка за подпомагане на биологичното производство:  мярка 11 „Биологично земеделие” в рамките на програмния период на Програмата за развитие на селските райони 2014– 2020 година.

В рамките на тази мярка се прилагат две подмерки:

Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар използвана земеделска площ;

Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар използвана земеделска площ.

Мярката има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за съхраняване на околната среда и смекчаване на последиците от изменението на климата, както и подкрепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни. Към 31.12.2020 г., общо изплатеният по Мярка 11 финансов ресурс възлиза на 295.049.587.43 лв. Заявената площ за подпомагане е 62 754.05 ha и 2357 брой одобрени кандидати.

Министерството на земеделието ще продължи да работи за подпомагане на биологичните производители, както и в посока гарантиране изпълнението на държавната политика в областта на надзора и контрола на биологичното производство, за спазване на изискванията на европейското и националното законодателство, от участниците в биосектора, за да повиши доверието на потребителите на биологични продукти и храни, и да се популяризират ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичният метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси за идните поколения.

Източник на информация:

Министерство на земеделието, храните и горите