English
Контакти
Състояние на почвите
|
Ключов въпрос Осигуряват ли почвите в България плодородие?
|
ЗАПАСЕНОСТ НА ПОЧВИТЕ С БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ
Ключово послание
В периода 2005 – 2020 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.
Дефиниция на индикатора
Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез съдържанието на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и от съотношението между органичен въглерод и общ азот.
Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.
Оценка на индикатора
Оценката се извършва въз основа на проучвания за оценка на съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор, проведени в 397 пункта от широкомащабната мрежа (16x16 km) на Националната система за почвен мониторинг.
Пунктовете за мониторинг са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания: отстоянието от пресечната точка на мрежата да не е повече от 2 км; почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво.
Съгласно чл.10 (1) от Наредба № 4 за мониторинг на почвите, схемите за мониторинг на почвите включват методите и параметрите на наблюдение. Всяка година се пробонабират 25 % от пунктовете на мрежата. През 2020 г. са взети 678 почвени проби от 113 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена, чрез статистическа обработка на резултатите, в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави в петстепенна скала, според съдържанието на органичен С, общ N, P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е регламентирано в Наредба № 4 за мониторинг на почвите (таблица 2).
Табл. 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата
|
Параметри |
орг. С [g/kg] |
общ N [g/kg] |
общ P [mg/kg] |
C/ N
|
|
Мн.ниско |
<5 |
<0.98 |
<398 |
<8 |
|
Ниско |
5-10 |
0.98-1.33 |
398-553 |
8 -10 |
|
Средно |
10-15 |
1.33-1.95 |
553-924 |
10-12 |
|
Високо |
15-25 |
1.95-2.86 |
924-1599 |
>12 |
|
Мн.високо |
>25 |
>2.86 |
>1599 |
Не е приложимо |
Източник: ИАОС
|
Статистическа стойност |
орг. С, g/kg |
общ N, g/kg |
общ P, mg/kg |
орг. C/ общ N |
||||
|
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
1 |
2 |
|
|
І дълбочина |
||||||||
|
брой |
72 |
41 |
72 |
41 |
72 |
41 |
72 |
41 |
|
минимална |
6.14 |
5.5 |
0.97 |
0.56 |
297.33 |
362 |
4.63 |
7.57 |
|
максимална |
37.67 |
46.99 |
2.72 |
5.24 |
2145 |
1832 |
19.48 |
20 |
|
медиана |
16.14 |
29.33 |
1.49 |
2.51 |
814 |
919 |
10.24 |
10.82 |
|
средна |
17.61 |
29.03 |
1.62 |
2.61 |
897.42 |
1001.61 |
10.88 |
11.48 |
|
ІІ дълбочина |
||||||||
|
брой |
72 |
41 |
72 |
41 |
72 |
41 |
72 |
41 |
|
минимална |
9.9 |
5.43 |
0.83 |
0.52 |
301.33 |
355 |
4.03 |
6.71 |
|
максимална |
38.33 |
43 |
2.51 |
4.91 |
2202.67 |
2043.33 |
19.49 |
19.92 |
|
медиана |
14.94 |
24 |
1.45 |
2.03 |
782 |
901.33 |
10.31 |
10.83 |
|
средна |
16.1 |
23.93 |
1.52 |
2.2 |
876.53 |
988.41 |
10.52 |
11.25 |
|
средна запасеност |
15-25 |
1.95-2.86 |
924-1599 |
10-12 |
||||
Източник: ИАОС
През 2020 г., обработваемите земи и постоянно затревените площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод, азот и средна запасеност с фосфор в двете дълбочини: съответно 0-20 cm/20-40 cm за обработваеми земи и 0-10 cm/10-40 cm за постоянно затревени площи.
Източник: ИАОС
Източник: ИАОС
Графиките на фигури 3а и 3б изобразяват разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала, спрямо обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.
Получената информация за 2020 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите, при наблюдаваните показатели, са в рамките на средните за страната, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/минерализиране на органичното вещество.
Табл. 4. Разпределение в %, според съотношението на C/N в проби, от пунктовете за мониторинг, в периода 2015 - 2020 г.
|
% пунктове от общия брой за съответната година |
||||||||||||
|
Дълбочина |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
I |
II |
|
C/N |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
2020 г. |
||||||
|
< 8 |
2.2 |
2.2 |
2.7 |
2.7 |
2.97 |
4.95 |
8.49 |
9.43 |
7.83 |
9.65 |
6.19 |
8.85 |
|
8-10 |
25.2 |
25.9 |
15.04 |
17.7 |
39.6 |
36.63 |
35.85 |
37.74 |
33.91 |
35.96 |
31.86 |
31.86 |
|
10-12 |
51.9 |
51.9 |
52.2 |
52.2 |
46.53 |
51.49 |
34.91 |
33.02 |
37.39 |
31.58 |
37.17 |
41.59 |
|
> 12 |
20.7 |
20 |
12.4 |
9.7 |
10.89 |
6.93 |
20.75 |
19.81 |
20.87 |
22.81 |
24.78 |
17.7 |
Източник: ИАОС
Съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N) е индикация за благоприятни условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие, и за стабилност на структурата на почвите. През 2020 г. в първа дълбочина (0-10 cm, 0-20 cm) и във втора дълбочина (10-40 cm, 20-40) преобладават пунктове със средни стойности на съотношението между органичен въглерод и азот (в диапазон 10 до 12), съответно 37.17 % и 41.59 % от общия брой изследвани пунктове.
Източници на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
БИОГЕННИ ЕЛЕМЕНТИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОДА В ПОЧВИТЕ
Ключово послание
За условията в България е необходимо взимане на неотложни мерки, за подобряване на условията, осигуряващи поддържане на оптимална влажност на почвата, по-продължително време през вегетационния период, чрез прилагане на съобразени, с резултатите от научните изследвания у нас, решения за преодоляване на последствията от промените на климата.
Дефиниция на индикатора
Определя се водния запас в почвите - съдържанието на вода в активния почвен слой 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ)[4], в началото и края на вегетационния период.
Оценка на индикатора
Различните форми на усвояване на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг, биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.
Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите в агрометеорологичната мрежа на НИМХ, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември, включително (http://agro.meteo.bg/). Измерването на 17 март е най-близо до средната дата на началото на вегетационния период в почти всички земеделски райони на страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10ºС, a измерването на 17 октомври, съответства на понижаването на средните денонощни температури под 10°С и се свързва с края на вегетацията.
Водните запаси в почвата, изразени в проценти от ППВ или оценени чрез индекса на почвено засушаване (SMI) през различните сезони на 2019 и 2020 г. се различават. Различия при запасите от вода в еднометровия почвен слой се наблюдават още в началото на вегетационния сезон. През 2020 г. влагозапасите са близки до максималните, т.е. ППВ 90-99% в Югозападна, Северна централна и част от Южна, както и в Източна България. В останалата част на страната влагозапасите са под 90% от ППВ, като в част от Северозападна България и района на Сливен влагозапасите достигат и под 80% от ППВ. През 2019 г. влагозапаси близки до максималните са отчетени в Северозападна, Североизточна и крайните Югоизточни райони на страната. В останалата част от територията на България, влагозапасите варират от 70 до 90% от ППВ.
В края на вегетационния период, състоянието на почвеното овлажнение през 2019 г. се различава от това през 2020 г. През 2019 г., в резултат на продължителната суша, започнала през август, почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой в почти цялата земеделска зона на страната са били под оптималните (70% от ППВ). Изключения правят районите на Пловдив и Хасково, където влагозапасите са били малко над оптималните. Така преди старта на периода на есенно-зимното влагонатрупване, в голяма част от обработваемите земи, дефицитът на вода в почвата е бил значителен. През същия период на 2020 г. влагозапаси, по-ниски от 70% ППВ са отчетени в Северозападна, Североизточна и част от Южна България – част от Тракийската низина и Петричко-Санданския район. В резултат на падналите през първото и второ десетдневие на октомври валежи, в останалите райони почвените влагозапаси се повишават, като в централната част на Дунавската равнина, Предбалкана, най-изтоните райони на Тракийската низина и районът на Кюстендил те надвишават 80% от ППВ.
На фиг. 4-7 е показано пространственото разпределение на съдържанието на вода в активния слой 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ) в началото и края на вегетационния период, съответно за 2019 г. и 2020 г.
|
Фиг. 4. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.03.2019 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
Фиг. 5. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.03.2020 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
|
Фиг. 6. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.10.2019 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
Фиг. 7. Пространствено разпределение на
водните запаси в почвите на 17.10.2020 г. в
еднометровия почвен слой (% от ППВ)*
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
През март 2020 г. повишено засушаване е отчетено в източните райони на Тракийската низина, Софийското поле, районът на Силистра и най-източните части на Черноморието. Предвид следващият период, на усилена консумация на вода от почвата, чрез изпарение и транспирация от растенията, в тези райони рискът от възникване на дефицит на вода в почвата се повишава. В останалата част на страната почвеното овлажнение се характеризира с нормална и умерена степен на засушаване. През същия период на 2019 г. в по-голямата част от територията на страната условията на овлажнение са нормални, но в обширен район на Тракийската низина и Лудогорието, е отчетена повишена степен на засушаване. И през двете, разглеждани години източната част на Тракийската низина, включително районите на Сливен и Ямбол са с повишена степен на засушаване.
На фиг. 8-13 са представени условията на засушаване и пространственото им разпределение, чрез индексa на почвено засушаване (SMI) за цялата страна през 2019 и 2020 г. в началото, средата и в края на вегетационния период, в земеделските райони на страната.
|
Фиг. 8. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец март 2019 г.
|
Фиг.9. Пространствено разпределение на
индекса на почвено засушаване (SMI)
месец март 2020 г.
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
|
Фиг. 10. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец юли 2019 г.
|
Фиг. 11. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец юли 2020 г.
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
Месец юли на 2020 г. се отличава от същия през 2019 г., когато са били отчетени нормални условия на овлажнение в част от Предбалкана и Югоизточна България, а екстремно засушаване е било отчетено само в крайните Североизточни райони и централната част на Тракийската низина, а в обширни територии от Северозападна, Североизточна и Югоизточна България силно засушаване. През м. юли 2020 г., за териториите с надморска височина под 800 m, са отчетени повишена и екстремна степен на засушаване. Екстремно засушаване е регистрирано в Западна, част от Североизточна България, част от Тракийската низина и районите на Сливен, Ямбол и Карнобат. При тези условия, растенията са били подложени на воден стрес.
Условията на почвено овлажнение през м. октомври 2020 г. се различават от тези през 2019 г. През 2019 г. нормална степен на засушаване е била отчетена само в Югоизточна България и част от Черноморието, а останалата част на страната се били засегнати от екстремно, повишено и силно засушаване. През 2020 г. екстремно засушаване не е отчетено, а силно е регидтрирано в Северозападна България, южните части на Тракийската низина и района на Шумен. Умерено засушаване е отчетено в Югозападна и Северна централна България, както и в западната част на Тракиската низина. В останалата част на страната е отчетено силно повишено засушаване. При тези стойности на SMI, влагозапасите са около и малко над критичните за нормалното развитие на растенията.
Всичко това характеризира 2020 г., като година с почвено овлажнение близко до нормалното през пролетта, повсеместна лятна суша и условия, близки до нормалните в началото на периода на влагонатрупване.
|
Фиг. 12. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец октомври 2019 г.
|
Фиг. 13. Пространствено разпределение
на индекса на почвено засушаване (SMI)
месец октомври 2020 г.
|
|---|---|
 |
 |
Източник: НИМХ
България е разположена в зона с недостатъчно атмосферно овлажнение и рискът от възникване на почвено засушаване е висок. Ето защо, е необходимо да бъдат предприети мерки, които да създадат условия за поддържане оптимална влажността на почвите по-продължително време през вегетационния период. Те трябва да бъдат съобразени с резултатите от научните изследвания за промените на климата и отражението им върху условията на овлажнение у нас и да бъдат насочени към преодоляване на негативните последствия от тези промени.
Препоръките за преструктуриране на земеделието и специализация на отделните региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия, свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции продължават да са актуални.
Източник на информация:
Национален институт по метеорология и хидрология
ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ
|
Ключов въпрос Как различните процеси на деградация, влияят върху състоянието на почвата? Възможно ли е тези процеси да бъдат управлявани? |
ВКИСЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ
Ключово послание
През 2020 г. степента на вкисляване в пунктовете за мониторинг се запазва. Очертава се тенденция към по-ниски степени на вредно вкисляване и намаляване на съдържанието на обменен алуминий.
Дефиниция на индикатора
Вкисляването на почвите се дължи на емисиите от промишлени процеси, природните биохимични цикли, а за обработваемите почви - и от едностранчивото (без фосфор и калий) торене с азотни торове. Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове. Успоредно с процеса на вкисляване се променя подвижността и достъпността на редица почвени елементи, които оказват пряко и косвено влияние върху системата почва-растение-човек. Оценката се прави по пунктове, на база измерената киселинност на почвите и изчислената степен на наситеност с бази.
Оценка на индикатора
За оценка на киселинността на почвите през 2020 г. са обследвани 57 пункта от мониторинговата мрежа, от които са взети 456 почвени проби, и са направени 3 192 изпитвания по показатели.
Получените данни са оценени, съгласно следната Скала за оценка: (Табл. 5)
Табл. 5. Класификационна схема за съдържание на вредна почвена киселинност според степента на наситеност на почвата с бази – V3%
|
Степен на вредно вкисляване |
Степен на наситеност на почвата с бази |
|
Няма |
100-93 |
|
Слаба |
92-87 |
|
Средна |
86-77 |
|
Силна |
под 77 |
На фиг. 14 и 15 са представени пунктовете със съответветните степени на вредно
вкисляване, в двете дълбочини на пробовземане: 0-20 cm/ 20-40 cm., наблюдавани през 2020 година.
Фиг. 14. Брой пунктове със съдържание на вредна киселинност – 0-20 см., 2020 г.
Източник: ИАОС
Фиг. 15. Брой пунктове със съдържание на вредна киселинност – 20-40 см., 2020 г.
Източник: ИАОС
Извършваният мониторинг по вкисляване на почвите показва и потвърждава доказаното от почвоведската наука, че в преобладаващата част, от киселите почви на предпланинската област в страната с кисела и силно кисела реакция, усвоените от земеделието площи са наситени с подвижни обменни калций (Ca) и магнезий (Mg) във висока степен (V3%), поради което за тях не е необходимо варуване, с цел предпазване на глинестите минерали от бързо протичаща деструкция, стабилизиране на хумуса и др.
При вкисляване от минерално торене на киселите почви на предпланинската област в много силна степен, при намаляване на наситеността им с Ca и Mg (V3%) и при новоусвоени и неокултурени силно кисели почви с малка степен на наситеност с бази, в планинската област (вкл. полупланинската подобласт) е необходимо варуване не само за бързо блокиране на токсичните елементи, но и за опазване и подобряване състава на почвата и на нейната агрегация. Варуването с посочения мелиоративен ефект е в по- слаба степен необходимо за обработваемите, глеевидни кисели почви в котловините, тъй като преобладаващата част от почвената покривка там има немалка степен на наситеност и значителна част от нея е окултурена.
Като цяло, в резултат от наблюденията върху процесите на вкисляване, в пунктовете от мрежата за мониторинг, се очертава тенденция към намаляване на степента на вредно вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий, а в някои от пунктовете се наблюдава и леко увеличаване на степента на наситеност с бази.
За ограничаване на развитието на процеса на вкисляване, при обработваемите почви, е необходимо прилагане на подходящи модели на торене. При изоставените терени, се налага ограничаване на процесите на ерозия, прилагане на стопански решения за увеличаване на почвеното плодородие и извършване на варуване, съобразно конкретните условия на засегнатите площи.
Източник на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
ЗАСОЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ
Ключови послания
През 2020 г. тенденциите се запазват, а именно - в някои от пунктовете се установява намаляване на съдържанието на обменен натрий и понижаване на почвената реакция (рН).
Дефиниция на индикатора
Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменния натрий в количества, влияещи негативно на свойствата на почвите, респективно на продуктивния им потенциал. Процесите засягат основно областите Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе.
Оценката за степента на засоляване се прави, като изразено съотношение (%) на обменния натрий към сорбционния капацитет (Т).
Оценка на индикатора
През 2020 г., за оценка на засолеността на почвите са обследвани 12 пункта на мониторинговата мрежа, от които са взети 288 почвени проби и са направени 2 304 изпитвания по показатели. Пунктовете са представителни за засолени почви.
Проявяването на естественото засоляване на почвите в неговия хидроморфен стадий е свързано преди всичко с високи нива на подпочвените води (минерализирани в различна степен), с влошени условия за естествен дренаж, с периодични летни засушавания в повечето от равнинните райони на страната, с особеностите на мезо- и микрорелефа и с някои други фактори с локално значение.
Видът и степента на засоляването на почвата се дължи на различия в характера на засоляването. Според възприетата класификация[5], засолените почви са поделени на два типа поради съществените им различия в генезиса, свойствата, състава и мероприятията за подобрението и използването им - солончаци и солонци.
Солончаково засолените почви се разделят на неутрални и алкални, в зависимост от това дали участват, или не участват хидролитично алкални соли в значими количества, в състава на солите им.
Солонцово засолени са почвите, които съдържат обменен натрий (Na) в количество, което повлиява отрицателно на почвените свойства, както и на растежа на растенията. В зависимост от относителния дял на натрия, в почвения поглъщателен комплекс, солонцово засолените почви се подразделят на:
Слабо солонцовати - съдържат 5 - 10 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Средно солонцовати - съдържат 10-15 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Силно солонцовати - съдържат 15-20 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
Солонци - над 20 % обменен натрий от сорбционния капацитет /Т/.
В зависимост от степента на развитие на процеса на засоляване, солонцово засолените почви могат да съдържат различно количество водоразтворими соли. Такива почви се определят като солончаково-солонцово засолени. Следователно, при характеризиране (оценка) и контрол на засолените почви е необходимо да се установи т.нар. степен на солонцеватост, т.е. какво количество от сорбционния капацитет (T) се пада на обменния натрий. (Фиг. 16.).
Фиг. 16. Степен на засоляване, изразена като съотношение (%) на обменния натрий към сорбционния капацитет (T)
Източник: ИАОС
Резултатите показват силно намаляване на засоляването в с. Горна Студена, с. Дъбован, с. Загражден (Плевенска област) и с. Бенковски (Пловдивска област).
Най-силно е засоляването в Пловдивска област (с. Белозем), Ямболска област (гр. Стралджа) и Варненска област (с. Тръстиково). Последното е повлияно от процеса на вторично засоляване от индустриален тип. Почвите са разположени главно около солниците, солната мина по протежение на солопровода Провадия-Девня и в долното течение на р. Провадийска до устието ѝ.
Така за подобряване на свойствата на почвата при с. Тръстиково, с. Белозем, с. Костиево и гр. Стралджа е необходимо провеждане на химическа мелиорация.
Извършените мониторингови наблюдения, по засоляване на почвите, очертават следните тенденции за различните райони с установено засоляване:
- При по-високи от нормалните количества на падналите валежи, се регистрира промиване на водоразтворимите соли в дълбочина на почвата;
- В районите, с наличие на соли в почвения разтвор се отбелязва увеличаване на стойностите на почвената реакция. Съдържанието на обменен натрий не се променя съществено.
Източник на информация:
Изпълнителна агенция по околна среда
ЕРОЗИЯ
Ключови послания
В периода 2015 – 2020 г., засегнатите площи от плоскостна водна ерозия и почвените загуби се увеличават значително. В сравнение с предходната година, през 2020 г. се наблюдава слабо увеличаване на интензитета на плоскостната водна ерозия.
В периода 2015 – 2020 г. засегнатите площи от ветрова ерозия остават относително постоянни. В сравнение с 2019 г., през 2020 г. се наблюдава слабо намаляване на интензитета на ветровата ерозия.
ПЛОСКОСТНА ВОДНА ЕРОЗИЯ
Дефиниция на индикатора
Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от плоскостна водна eрозия площи (ha/y).
Оценка на индикатора
Оценката на средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се изчислява с помощта на математически модел, базиран на уравнението USLE[6], интегриран с географска информационна система. По този начин е възможно: да се оцени интензивността на действителния риск от плоскостна водна ерозия на почвата (табл. 6); локализира риска от плоскостна водна ерозия за определена територия; да се оценят загубите на почва; да се направят анализи и прогнози в зависимост от конкретни нужди.
Табл. 6. Степени на действителния риск от плоскостна водна ерозия, в зависимост от нейния интензитет
|
Степен на ерозионен риск |
Интензитет (t/hа/y) |
|
Слаб |
< 1.0 |
|
Слаб до умерен |
1.01 – 5.0 |
|
Умерен |
5.01 – 10.0 |
|
Умерен до висок |
10.01 – 20.0 |
|
Висок |
20.01 – 40.0 |
|
Много висок |
> 40.01 |
Източник: ИАОС
През 2020 г. се наблюдава слаба промяна в средногодишния интензитет на плоскостната водна ерозия, в сравнение с 2019 г. Определени са потенциалният и действителният риск, както и загубата на почва, вследствие на плоскостна водна ерозия за 28-те административни области на страната.
Оценката за средногодишните загуби на почва от плоскостна водна ерозия през годината възлиза на 624 000 000 t, която се проявява в различна степен и интензитет взависимост от начина на земеползване. През 2020 г. териториите със земеделски земи, които имат слаб eрозионен риск са 101 896 ha, тези с умерен и висок риск са съответно 363 836 ha и 729 981 ha. В това число, само в нивите площите със слаб ерозионен риск са 855 430 ha, със среден са 984 631 ha, а с висок са 360 225 ha (табл. 7).
Средногодишният интензитет на плоскостната водна ерозия, на земите със земеделско предназначение, варира от 7.7 t/ha/y при пасищата и 6.2 t/ha/y при нивите до 11.5 t/ha/y при площите, заети с други видове селскостопански култури. С много слаб ерозионен риск са едва 12.9 % от трайните насаждения.
Табл. 7. Процентно разпределение на териториите с различни начини на земеползване по степени на ерозионен риск
|
Начин на земеползване |
Слаб (< 5 t/ha/y) |
Среден (5.01 - 20 t/ha/y) |
Висок (> 20 t/ha/y) |
|
Ниви |
54 |
32 |
15 |
|
Трайни насаждения |
44 |
35 |
21 |
|
Пасища |
15 |
22 |
64 |
|
Други селскостопански територии |
18 |
25 |
57 |
Източник: ИАОС
През 2020 г. най-висок е интензитетът на ерозионните процеси в земеделските земи на областите Смолян, Кърджали, Кюстендил и Перник, съответно 175.7; 166.3; 168.8 и 127.6 t/ha/y, а най-нисък – в областите Ямбол, Добрич, Плевен и Бургас, съответно 8.5; 6.4; 9.9 и 16.5 t/ha/y. Най-много площи с висок ерозионен риск (степен 7 „много висок“) има в областите Смолян, Кюстендил, София област и Ловеч, съответно 280 075; 236 824; 276 088 и 261 824 ha, а най-малко – в областите Ямбол и Добрич, съответно 10 305 ha и 11 029 ha.
Източник: ИАОС
Източник: ИАОС
С най-висок интензитет на ерозионен риск са обработваемите земи във водосборите на Черно море – 10.0 t/ha/y, Русенски Лом – 9.0 t/ha/y и Долна Марица – 7.0 t/ha/y(табл.8), а най-големи почвени загуби генерират обработваемите земи във водосборите на Арда, Горна Марица, Янтра и Горна Струма (над 40 000 000 t/y).
Табл. 8. Резултати от действителен ерозионен риск по водосбори
|
Водосбори |
Обработваеми земи |
Интензивност на ерозионния риск/обща за водосбора |
Интензивност на ерозионния риск/обработваеми земи |
|
|
Почвени загуби (t) |
Площи с риск от ерозия (%)[7] |
(t/ha/y) |
(t/ha/y) |
|
|
Дунав |
11 578 793 |
72 |
3.7 |
7.5 |
|
Огоста |
23 821 896 |
72 |
2.8 |
5.6 |
|
Огоста - запад |
13 363 641 |
71 |
2.3 |
4.6 |
|
Осъм |
12 382 470 |
70 |
1.6 |
3.1 |
|
Вит |
20 778 460 |
65 |
1.6 |
3.3 |
|
Горен Искър |
39 753 838 |
47 |
1.8 |
3.5 |
|
Долен Искър |
7 937 023 |
73 |
1.8 |
3.6 |
|
Янтра |
46 676 837 |
56 |
2.6 |
5.1 |
|
Русенски Лом |
5 173 782 |
67 |
4.5 |
9.0 |
|
Габерска Нишава |
12 873 327 |
48 |
0.8 |
1.7 |
|
Камчия |
18 784 438 |
49 |
2.4 |
4.9 |
|
Черно море |
4 364 894 |
77 |
5.0 |
10.0 |
|
Горна Марица |
84 832 647 |
37 |
1.7 |
3.4 |
|
Средна Марица |
34 218 602 |
61 |
2.1 |
4.1 |
|
Долна Марица |
16 196 687 |
68 |
3.5 |
7.0 |
|
Арда |
96 965 713 |
30 |
2.0 |
4.1 |
|
Тунджа |
24 019 635 |
43 |
1.6 |
3.2 |
|
Айтоска |
5 560 874 |
42 |
1.9 |
3.8 |
|
Горна Струма |
73 770 998 |
53 |
1.9 |
3.8 |
|
Долна Струма |
24 987 315 |
43 |
2.0 |
3.9 |
|
Места |
13 082 638 |
35 |
3.0 |
5.9 |
Източник: ИАОС
На фигура 19 е представена карта на действителния риск от плоскостна водна ерозия за 2020 г. за територията на Република България. Представени са териториите с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 6. Измененията в действителния риск от плоскостна водна ерозия се дължат на ерозионността на интензивните валежи (определена от сбора на средномесечните данни за валежите, за 2020 г., в 28-те административни области на теритоията на страната) и промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE 2018).
Фиг. 19. Действителен риск от плоскостна водна ерозия на почвата 2020 г.
Източник: ИАОС
ВЕТРОВА ЕРОЗИЯ
Дефиниция на индикатора
Загуба (износ) на почва (t/ha/y) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha).
Оценка на индикатора
Оценката на средногодишните загуби на почва от ветрова ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ[8] и се класифицира според таблица 9.
Табл. 9. Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия
|
Степен на ерозионен риск |
Интензитет (t/hа/y) |
|
Много слаб |
0 – 0.1 |
|
Слаб |
0.11 – 0.2 |
|
Слаб до умерен |
0.21 – 0.5 |
|
Умерен |
0.51 – 1.0 |
|
Умерен до висок |
1.01 – 2.0 |
|
Висок |
2.01 – 4.0 |
|
Много висок |
> 4.01 |
Източник: ИАОС
За разлика от плоскостната водна ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени.
В сравнение с 2019 г., през 2020 г. се наблюдава слабо увеличаване на площите с риск от ветрова ерозия с 783 ha (0,0025 %), докато загубите на почва намаляват значително с около 50% (3 млн. тона). Площите със слаб ерозионен риск и слаб до умерен риск се увеличават, а тези със, умерен, умерен до висок, висок и много висок намаляват. Средно-годишният интензитет на ветровата ерозия намалява с 50 % до 0,29 t/ha/y. С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите Сливен (3,4 t/ha/y), Варна (3,82 t/ha/y), София област (4,8 t/ha/y) и Бургас (5,23 t/ha/y). През 2020 г. са малко областите, в които има площи с много висок ерозионен риск.
Фиг. 20. Разпределение на площите (10-3ha), засегнати от ветрова ерозия, по степен на ерозионен риск, през 2020 г.
Източник: ИАОС
На фигура 22 е представена карта на действителния риск от ветрова ерозия за територията на България за 2020 г. Представени са териториитеq с различна степен на риск. Стойностите на интензитета на ерозия по степени са представени в таблица 9. Измененията в действителния риск от ветрова ерозия се дължат главно на промените в растителната покривка (определени от сателитни снимки на земното покритие – проект CORINE и разпределението на земеделските култури в използваните земеделски площи).
Фиг. 22. Действителен риск от ветрова ерозия на почвата за 2020 г.
Източник: ИАОС
Политики за ограничаване на почвената ерозия
През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:
- ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
- информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗм /Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ) и Селскостопанска академия;
- спазване на добрите земеделски и екологични практики (МЗм);
- подкрепа на земеделските производители, чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса (МЗм).
Източници н информация:
- Математически модел за изчисляване на плоскостна водна ерозия - Universal Soil Loss Equation (USLE). Изпълнителна агенция по околна среда;
- Математически модел за изчисляване на ветрова ерозия - Wind Erosion Equation (WEQ); Изпълнителна агенция по околна среда;
- Агростатистика 2020, Добиви от полски култури – реколта 2020 г., МЗм - https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/07/29/ra391_publicationcrops2020.pdf;
- БАНСИК 2020, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2020 г.”, Министерство на земеделието - https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/12/22/ra_381_publicationbancik2020.pdf ;
- Министерство на земеделието - https://www.mzh.government.bg/bg/;
СВЛАЧИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
Ключово послание
През 2020 г. се наблюдава тенденция за намаляване броя на свлачищата и засегнатите територии (ha) спрямо 2019 г.
Дефиниция на индикатора за свлачища
- Брой на регистрираните свлачища за една година
- Обща площ в (ha) - засегната от свлачищни процеси
Свлачищата, като част от общите геодинамични процеси, са природно явление с опасни последици за обществото, които са широко, макар и неравномерно разпространени на територията на цялата страна. Те застрашават сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради и елементи на техническата инфраструктура. Свлачищата действат стихийно, нанасяйки непоправими щети, нерядко придружени с човешки жертви и засягат населени места, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, инфраструктурни обекти и земеделски земи, причиняват огромни материални загуби.
Оценка на индикатора
Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2020 г. са 6 бр., от които всички са проявени в урбанизирана територия, с обща площ около 3.7 ha. Активизирани са процесите в 48 регистрирани свлачищни района.
Нововъзникналите свлачища са на територията на следните общини: Благоевград, Пещера, Севлиево, Априлци и Варна.
Активизирани са свлачища на територията на следните общини: Сатовча, Симитли, Ардино, Джебел, Кърджали, Момчилград, Черноочене, Белово, Перник, Трън, Асеновград, Родопи, Доспат, Столична – район „Банкя“и район „Кремиковци“, Своге, Маджарово, Брегово, Кула, Велико Търново, Сухиндол, Мездра, Враца, Мизия, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Лом, Долни Дъбник.
Регистрираните към 31.12.2020 г. свлачища на територията на страната са 2 178 бр. с обща площ около 21 761 ha, като от тях:
- Активните/периодично активни свлачища на територията на страната са 830 бр. със засегната площ около 6 240.3 hа;
- Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 895 бр. със засегната площ около 10 205.7 hа;
- Затихналите/стабилизирани свлачища – 453 свлачища със засегната площ около 5 315 hа.
От регистрираните 2 178 бр. свлачища – 1 284 бр. свлачища (около 60% от регистрираните свлачища) са с площ около 16 000 hа и са в урбанизирани територии. Останалите 894 бр. свлачища са с площ около 5 790 hа и са разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии. На фиг. 23 е показано разпределението на площите, засегнати от свлачищните процеси по области. Свлачищата са разпределени както следва:
- 389 бр. свлачища са проявени в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД – Варна);
- 1129 бр. свлачища са проявени в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД – Плевен);
- · 660 бр. свлачища са проявени в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали (регистрирани и наблюдавани от „Геозащита“ ЕООД – Перник).
Фиг. 23. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha
Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник
За периода 2010 – 2020 г., тенденцията е към намаляване на броя на свлачищата и засегнатата територия (данните са посочени в таблица 10), като проявата на свлачищна активност е през пролетния сезон, след снеготопене и след интензивни валежи. През 2020 г. се наблюдава намаляване на броя на нововъзникналите свлачища спрямо 2017 г., 2018 г. и 2019 г. (през 2017 г. – 16 бр., през 2018 г. – 32 бр., през 2019 г. – 10 бр., през 2020 г. – 6 бр.), активизираните свлачища са с тендeнция към намаление спрямо 2019 г. (58 бр. – за 2019 г., 48 бр. – за 2020 г).
Табл. 10. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2010 – 2020 г.
|
Новопоявили се свлачища |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
|
Брой |
68 |
0 |
31 |
51 |
79 |
210 |
43 |
16 |
32 |
10 |
6 |
|
Площ (ha) |
17 |
0 |
39 |
190 |
36 |
307 |
25.1 |
6.6 |
4.2 |
1.4 |
3.7 |
Източник: МРРБ
Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата
През 2020 г. беше извършена усилена работата за постигане на стратегическата и оперативната цел на политиката, свързана с превенция и ограничаване разрастването на свлачищните процеси и на абразионните процеси по Черноморското крайбрежие, чрез извършване на планиран мониторинг на свлачищните райони, изпълнение на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения и строг предварителен контрол за инвестиционни намерения в свлачищни райони.
Стратегически документи, прилагани при изпълнение на дейностите за противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионни процеси
- Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия на територията на Република България 2018-2030 г.;
- Стратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г.;
- Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018-2030 г.;
- Национална стратегия за адаптация към изменението на климата;
- Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.;
- Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията на Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г., одобрена от Министерския съвет с Решение от Протокол № 22 на заседание, проведено на 03.06.2015 г.;
- Анализ, оценка и картографиране на геоложкия риск, приет през м. януари 2017 г.;
- Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие;
- Политика „Поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащитата“ към програмата МРРБ;
- Програма „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“
Предприети превантивни геозащитни мерки
- Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища на територията на Република България, абразия по Черноморското крайбрежие и ерозия по Дунавското крайбрежие;
- Извършване на техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в Р България;
- Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони;
- Изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.
През отчетния период е сключен договор с предмет „Превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищните райони на територията на Република България, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие“ с държавното дружество „Геозащита” ЕООД – Варна и клоновете му в Плевен и в Перник, произтичащи от делегирани на МРРБ задължения съгласно чл. 95 от Закона за устройство на територията и са изпълнени превантивни дейности, свързани с извършване на инженерно-геоложки обследвания, геодезически измервания и пиезометрични измервания на водните нива в свлачищни райони.
Източници на информация:
Министерство на регионалното развитие и благоустройството