ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Земеползване

УВЕЛИЧАВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА ПЛОЩИТЕ С РАЗЛИЧНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Ключов въпрос

Колко и в какво съотношение се отнема от земеделските, горските и другите полуестествени и естествени земи, за сметка на развитието на урбанизираните територии?

Какви са тенденциите в промените в предназначението на земите - по площ и по вид?

Ключово послание 

state-good.jpg  В периода 2009 – 2020 г. се наблюдава трайна тенденция към увеличаване или запазване на площите, заети с обработваеми земи и намаляване на необработваемите земи. В сравнение с предходната година, се наблюдава незначително увеличение на обработваемите земи (с 0,5%).  

 

Дефиниция на индикатора

Представя увеличаването или намаляването на площите, заети със земеделски, горски, естествени и полуестествени, градски и други изкуствени земи и показва тенденциите в промените на  земеползването (по вид и площ) за определен период от време.

Оценка на индикатора 

За периода 2009 – 2020 г. структурата на използваната земя в България е променлива.

През 2020 г. използваната земеделска площ (ИЗП)[2] е 5 047 252 ha и заема 45.5% от територията на страната. Не се наблюдава съществена промяна спрямо предходната година. Най-висок процент на ИЗП в страната имат областите: Добрич – 7.3% (368 616 ha), Плевен – 6.6% (334 510 ha), Пловдив – 5.9% (295 586 ha) и Бургас – 5.6% (283 749 ha), следват Стара Загора – 5.5% (275 182 ha) и Враца – 4.7% (238 007 ha).

Необработваемите земи през 2020 г. са 180 651 ha и заемат 3.4% от площите със селскостопанско предназначение (ПССП)[3] и 1.6% от площта на страната. Най-висок е процентът на необработваемите земи в областите Плевен – 4.1% (14 205 ha), Враца – 7.6% (19 650 ha), Благоевград – 11.8% (18 180 ha) и Търговище – 8.9% (14 250 ha). През 2020 г. ПССП са 5 227 902 ha, което представлява 47% от територията на страната. Наблюдава се леко увеличаване на площите с 4 977 ha спрямо предходната година.

Обработваемите земи заемат 3 477 514 ha и представляват 68.9 % от ИЗП (фиг.1; табл. 1). Най-голям дял имат обработваемите земи в областите Добрич – 332 579 ha; Плевен – 302 299 ha; Пловдив –200 310 ha и Бургас 199 618 ha.

                                                                                                               Фиг. 1. Заетост на земеделската земя, % 

Източник: МЗм; БАНСИК, 2020

Табл.1. Заетост и използване на земеделските земи, %

Категория

 

2013

 

2014

 

2015

 

2016

 

2017

 

2018

 

2019

 

2020

Използвана земеделска площ, % от площта на страната

45.0

44.8

45.1

45.2

45.3

45

45

45.5

Използвана земеделска площ, (ha)

4 995 111

4 976 815

5 011 494

5 021 412

5 029 529

5 030 276

5 037 470

5 047 252

Обработваеми земи,  % от площта на ИЗП

69.3

69.7

69.7

69.3

69.1

68.9

68.7

68.9

Обработваеми земи,  площ (ha)

3 462 117

3 469 388

3 493 688

3 480 991

3 473 825

3 463 370

3 461 615

3 477 514

Източник: МЗм; БАНСИК, 2013-2020 

Една от основните цели, поставени в „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM (2011) 571) е значително намаляване на темповете на усвояване на земята. Целта е до 2050 г. да се постигне състояние, при което не е налично нетно усвояване на земя. На фиг. 2 е представена промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди в периода 2009 – 2020 г., съгласно решенията, постановени от Министерство на земеделието (МЗм).

Фиг. 2. Промяна на предназначението на земеделските земи
за неземеделски нужди, (ha)

Източник: МЗм; Аграрен доклад (2009÷2021г.) 

През 2020 г. Комисията за земеделските земи е разгледала общо 790 предложения за промяна на предназначението на земеделските земи, като е постановила решения за площ от общо 562 ha.

Комисиите към Областните дирекции „Земеделие“ са разгледали общо 959 предложения за промяна на предназначението на земеделските земи, като са постановени решения за площ от общо 281 ha.

През 2020 г. са определени 430 ha нови площи за рекултивация. Не са приемани рекултивирани терени, които да се причислят към земи за земеделско ползване.

Източници на информация:

Аграрен доклад, 2020 г., Министерство на земеделието

Аграрен доклад, 2021, Министерство на    земеделието http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Documents/AgrarenDoklad.aspx

Програма за развитие на селските райони 2014 –2021 г.: http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/PRSR.aspx

БАНСИК 2020 “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2020 г.”. Резултати и анализи - МЗ: 

https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/12/22/ra_381_publicationbancik2020.pdf

Агростатистика, Резултати 2020 http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/SelskaPolitika/Agrostatistics.aspx

Министерство на земеделието

 

Политики и мерки при управление на земеползването

По отношение на приоритетите и целите на политиката в аграрния отрасъл и мерките за постигането им през годината, държавната политика в аграрния отрасъл е насочена към повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие, устойчиво развитие на рибарския и горския сектори, подобряване условията на труд и качеството на живот в селските райони, при ефективно използване на средствата от европейските фондове, устойчиво управление на природните ресурси и спазване на високи стандарти за безопасност на храните. Приоритетите и целите на политиката в аграрния отрасъл, мерките и действията за тяхното постигане през 2021 г., са в съответствие с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. и с одобрените от Министерския съвет с Решение № 33 от 20.01.2020 г. Визия, приоритети и цели на Националната програма за развитие България 2030. Възникналата през 2020 г. криза с разпространението на COVID-19 наложи предприемането на спешни мерки за съхраняване на аграрния отрасъл, ограничаване на загубите на земеделските производители, създаване на нормални условия за функциониране на веригата на реализация на българските земеделски продукти и храни.

Важна и активна мярка по отношение на земеползването е оптимизирането на поземлените отношения за гарантиране ефективността на земеползването и увеличаване на доходите от земеделска дейност. За допринасянето се изпълняват следните действия:

  • Актуализиране на нормативната уредба, регламентираща обществените отношения в сферата на собствеността и ползването на земите.
  • Насърчаване на доброволната поземлена комасация за целите на земеделското производство.
  • Ефективно управление на държавния поземлен фонд.


Източник на информация:

Министерство на земеделието

 


[2] ИЗП включва: обработваемите земи, трайните насаждения, постоянно затревените, оранжерийните площи и семейните градини.

[3] ПССП включват: обработваеми земи, трайни насаждения, постоянно затревени площи със селскостопанско използване (в т.ч. високопланински пасища и затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал), семейни градини и необработваните повече от три години земеделски земи.













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС