ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Материални ресурси. Кръгова икономика. Образувани битови отпадъци на глава от населението

КРЪГОВА ИКОНОМИКА

В свят, в който търсенето и конкуренцията за ограничени, а понякога и оскъдни ресурси, продължава да расте, а натискът върху ресурсите предизвиква все по-голямо влошаване и уязвимост на околната среда, може да се извлече икономическа и екологична полза, чрез използването по по-добър начин на тези ресурси. 

От промишлената революция насам европейските икономики са развили модел на растеж от типа „вземи-произведи-консумирай и изхвърли“, който представлява линеен модел, основан на предположението, че ресурсите са в изобилие, налични са, лесни са за добив и са евтини. 

Преминаването към по-кръгов икономически модел ще даде възможност да се отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства на глобалния натиск върху ресурсите и нарастващата несигурност на доставките. Използването на ресурсите отново и отново с продуктивна цел, намаляването на отпадъците и намаляването на зависимостта от ресурсите са пряк път към подобряване на устойчивостта, на промени и конкурентоспособността. Моделът спомага за отделяне на икономическия растеж от използването на ресурси и неговите въздействията и предлага възможност за устойчив и продължителен растеж. 

Подходите за кръгова икономика „проектират намаляването“ на отпадъците и обикновено включват иновации по цялата верига, вместо да разчитат единствено на решения в края на живота на продукта. 

Важна отправна точка при кръговата икономика е проектирането на производствени процеси, продукти и услуги. Продуктите следва да бъдат така препроектирани, че да се използват по-дълго, да се поправят, модернизират, преработват или евентуално да се рециклират, вместо да се изхвърлят. Производствените процеси могат да се основават в по-голяма степен на повторната употреба на продукти и суровини и на възстановителната способност на природните ресурси. 

Превръщането на отпадъците в ресурс е част от „затварянето на цикъла“ в системите с кръгова икономика. Целите и задачите, определени в европейското законодателство, са решаващи фактори за подобряването на управлението на отпадъците; те стимулират иновациите в рециклирането и повторната употреба, ограничават депонирането, намаляват загубите на ресурси и създават стимули за промяна на поведението. 

Йерархията на управлението на отпадъците, която е в основата на националното и европейското законодателство в областта на отпадъците, постепенно води до приемане на предпочитани варианти за рециклиране, и до ограничаване на депонирането на отпадъци. 

Следната идейна диаграма илюстрира по опростен начин главните фази на модела на кръговата икономика, като всяка от тях представя възможност за намаляване на разходите и зависимостта от природни ресурси, повишаване на растежа и на броя на работните места, както и ограничаване на отпадъците и вредните емисии в околната среда. Фазите са взаимосвързани, тъй като материалите могат да се използват каскадно; например промишлеността обменя странични продукти, които се преобразуват или преработват отново. Целта е да се минимизират ресурсите, които напускат цикъла, така че системата да функционира по оптимален начин.

КРЪГОВА ИКОНОМИКА. РАМКА ЗА МОНИТОРИНГ 

Един от основните стълбове на кръговата икономика е връщането на материали обратно в икономиката и избягване на изгарянето или депонирането на отпадъци, като по този начин се използва стойността на материалите, доколкото е възможно, и се намаляват загубите. 

Рамката за мониторинг на кръговата икономика, създадена от Европейската комисия, се състои от индикатори, обхващащи основните елементи на кръговата икономика, разделени в следните четири тематични области:

  1. Производство и потребление
  2. Управление на отпадъците
  3. Вторични суровини
  4. Конкурентоспособност и иновации 

Следната таблица предоставя моментна снимка (в зависимост от наличните данни) на постигнатото от България до момента по отношения изпълнение на целите на кръговата икономика.

Табл. 3. Рамка за мониторинг

Източник: Евростат 

ОБРАЗУВАНИ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

Ключов въпрос

Намаляват ли образуваните битови отпадъци на глава от населението?

Ключови послания    

state-good.jpg През 2020 г. количеството на образуваните битови отпадъци намалява с 33,4% спрямо 2000 г.

Дефиниция на индикатора

Индикаторът се използвя за наблюдение на напредъка към кръгова икономика в тематичната област „производство и потребление“. Измерва отпадъците, събрани от общините или от тяхно име и третирани чрез системата за управление на отпадъците. В голяма степен това се отпадъци, образувани от домакинствата, към тях са включени и подобни отпадъци с източници като търговия, офиси и обществени институции.

Намаляването на образуването на битови отпадъци е показател за ефективността на мерките за предотвратяване на отпадъците и променящите се модели на потребление от страна на гражданите. Концентрирането върху битовите, а не върху промишлените отпадъци, има предимството при отразяване на потреблението и не се влияе от наличието или липсата на силни производствени сектори в дадена страна. 

Оценка на индикатора

От 2000 г. насам се регистрира тенденция на намаление на битови отпадъци в България, като през 2019 г. са образувани 2 838 хил. тона битови отпадъци, а за 2020 г. – 2 826 хил. тона. През 2020 г. битови отпадъци са с 33.4% по-малко спрямо 2000 година. 

Табл. 4 Битови отпадъци, (кг/чов./г.)

БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

2016

2017

2018

2019

2020

Образувани битови отпадъци на човек от населението

406

435

407

407

408

Източник: НСИ 

Фиг. 5. Образувани битови отпадъци на човек от населението, (кг/чов./г.)

 

Данните са предварителни за 2020 г.
Източник: НСИ 

 

СТЕПЕН НА РЕЦИКЛИРАНЕ НА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

Ключов въпрос

Увеличава ли се рециклирането на битовите отпадъци?

Ключови послания    

state-good.jpg Петгодишният тренд показва, че на национално ниво степента на рециклиране на битовите отпадъци плавно нараства от 22% през 2015 г. до 41% през 2019 г. 

Дефиниция на индикатора

Коефициентът на рециклиране на битови отпадъци дава индикация за това как отпадъците от крайните потребители се използват като ресурс в кръговата икономика. Битовите отпадъци, са предимно отпадъците, генерирани от крайните потребители, тъй като включват отпадъци от домакинствата и отпадъци от други източници, които са сходни по характер и състав с битовите отпадъци. 

Степента на рециклиране на битовите отпадъци е индикация за цялостната система за управление на отпадъците. Индикаторът измерва дела на рециклираните битови отпадъци към общото количество на образуваните битови отпадъци. Рециклирането включва рециклиране на материали, компостиране и анаеробно разграждане. 

Оценка на индикатора

Тенденцията за петгодишния период показва, че на национално ниво степента на рециклиране на битовите отпадъци плавно нараства от 22 % през 2015 г. до 41 % през 2019 г, но въпреки повишението, не се постига националната цел от 50 % (Табл. 5, Фиг. 6). 

Табл. 5 Степен на рециклиране на битови отпадъци, %

 

2015

2016

2017

2018

2019

Степен на рециклиране на битови отпадъци на национално ниво, %

22

30

31

36

41

Източник: ИАОС, НСИ 

Фиг. 6. Степен на рециклиране на битовите отпадъци на национално ниво, %

Източник: ИАОС, НСИ

 

СТЕПЕН НА РЕЦИКЛИРАНЕ НА ВСИЧКИ ОТПАДЪЦИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ МИНЕРАЛНИ ОТПАДЪЦИ

Ключов въпрос

Наблюдава ли се напредък на Република България към кръгова икономика в област „управление на отпадъците“?

Ключови послания   

state-bad.jpg За 2018 г. Р България достига едва 23% степен на рециклиране при средна степен на рецикиране в ЕС 56%. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът отразява третирането на отпадъците на национално ниво, като се изключват количествата на отпадъците, получени от пристигания и/или внос. 

Степента на рециклиране на отпадъците директно кореспондира с количеството материали, върнати обратно в икономиката. Индикаторът обхваща както опасните, така и неопасните отпадъци от всички икономически сектори и от домакинствата, включително отпадъци от третиране на отпадъци (вторични отпадъци), но с изключение на повечето минерални отпадъци. Основните минерални отпадъци са изключени, за да се избегнат ситуации, при които тенденциите в генерирането на отпадъци могат да бъдат компроментирани от колебания в генерирането на отпадъци в сектора за добив и преработка на минерали. Това също така позволява релевантно сравнение между отделните страни, тъй като минералните отпадъци представляват значителни количества в страни, характеризиращи се с основни минни и строителни сектори. 

Оценка на индикатора

Показател, отразяващ колко е рециклиращо едно обществото е нормата на рециклиране на всички отпадъци, с изключение на основните минерални отпадъци. За 2018 г. Република България достига едва 23% степен на рециклиране при средна степен на рецикиране в ЕС 56% (Фиг. 7). За сравнение, през периода Словения, Белгия и Литва постигат степен на рецикиране съответно 82%, 81% и 72%. 

Фиг. 7. Степен на рециклиране, %

Източник: Евростат

 

СТЕПЕН НА РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ОПАКОВКИ

Ключов въпрос

Постига ли Република България общите национални цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки?

Ключови послания  

state-good.jpg За последната отчетна година общите национални цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опакови на национално ниво са постигнати. Изпълнени са и целите за рециклиране по материли. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът се използва за наблюдение на напредъка към кръгова икономика в тематичната област „управление на отпадъците“. Отпадъците от опаковки се разделят на „опаковки от хартия и картон“, „пластмасови опаковки“, „дървени опаковки“, „метални опаковки“ и „стъклени опаковки“. 

Индикаторът се определя като дял на рециклираните отпадъци от опаковки към всички генерирани отпадъци от опаковки на територията на страната. 

Оценка на индикатора

Запазва се стабилната тенденция през последните години за постигане на нормативно заложената степен на рециклиране и оползотвиряване на отпадъци от опаковки (Табл.6, Фиг. 8). По последните налични данни  - за отчетната 2019 г., страната е изпълнила целите както следва:

  • отпадъци от пластмасови опаковки – 48%, при нормативно заложени 22,5 %;
  • отпадъци от хартиени и картонени опаковки (вкл. композитни) – 94%, при нормативно заложени 60%;
  • отпадъци от метални опаковки – 76%, при нормативно заложени 50%;
  • отпадъци от дървени опаковки – 31%, при нормативно заложени 15%;
  • отпадъци от стъклени опаковки – 62%, при нормативно заложени 60%.

 

Табл. 6. Степен на рециклиране на отпадъци от опаковки, %

2016

2017

2018

2019

Пластмаси

53

65

59

48

Хартия/картон (вкл композитни)

80

80

63

94

Метал

59

73

81

76

Дърво

39

32

21

31

Стъкло

70

64

78

62

Други

1

8

30

2

Източник: ИАОС

Фиг. 8. Степен на рециклиране на отпадъци от опаковки, %

Източник: ИАОС

 

СТЕПЕН НА РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКО И ЕЛЕКТРОННО ОБОРУДВАНЕ

Ключов въпрос

Постига ли Република България общите национални цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от електрическо и електронно оборудване?

Ключови послания  

state-good.jpg Запазва се тенденцията за  изпълнение на националните цели за рециклиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът се използва за наблюдение на напредъка към кръгова икономика в тематичната област „управление на отпадъците“. Отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) – компютри, телевизори, хладилници и мобилни телефони и др., е един от най-бързо развиващите се потоци отпадъци в ЕС. ИУЕЕО включват ценни материали, чието рециклиране трябва да бъде повишено. 

Индикаторът се изчислява чрез умножаване на „процента на събиране“, както е посочено в Директивата за ИУЕЕО, с „процента на повторна употреба и рециклиране“, определен в същата директива; където:

-      „Коефициентът на събиране“ е равен на събраните обеми ИУЕЕО през референтната година, разделени на средното количество електрическо и електронно оборудване (EЕО), пуснато на пазара през предходните три години (и двете изразени в единици за маса);

-      „Коефициентът на повторна употреба и рециклиране“ се изчислява като теглото на ИУЕЕО, което влиза в съоръжението за рециклиране/подготовка за повторна употреба, се раздели на теглото на цялото разделно събрано ИУЕЕО (и двете в единица за маса) в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС. 

Оценка на индикатора

Запазва се стабилната тенденция през последните години за постигане на нормативно заложената степен за рециклиране и оползотвиряване на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (Табл.7, Фиг. 9). По последните налични данни - за отчетната 2019 г., страната е изпълнила целите за рециклиране и оползотворяване, както следва (Табл. 7, Фиг. 9):

  • за Категория 1 – 85%, при нормативно заложени 80%;
  • за Категория 2 – 78%, при нормативно заложени 70%;
  • за Категория 3 – 91%, при нормативно заложени 80%;
  • за Категория 4 – 90%, при нормативно заложени 80%;
  • за Категория 5 – 64%, при нормативно заложени 55%;
  • за Категория 6 – 67%, при нормативно заложени 55%.

 

Табл. 7. Степен на рециклиране на ИУЕЕО, %

Категория

2018

2019

Категория 1

90

85

Категория 2

83

78

Категория 3

86

91

Категория 4

84

90

Категория 5

57

64

Категория 6

66

67

Източник: ИАОС 

Фиг. 9. Степен на рециклиране на отпадъци от ЕЕО, %

Източник: ИАОС

















Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС