Ежегодните национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове се издават във връзка с ангажиментите на България с подписването на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и включват ивентаризация на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглътители съгласно утвърдената от РКОНИК методология.
Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата е първият и главен международен юридически инструмент засягащ изменението на климата на глобално ниво. Основната цел на Конвенцията е "Да се стабилизират концентрациите на ПГ в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасната антропогенна намеса в климатичната система". През 1995 г. България ратифицира Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата.
На третата Конференция на Страните по РКОНИК, състояла се през 1997 г. в гр. Киото, Япония, се подписва "Протокол от Киото". Основната му цел е "Да се намалят емисиите на ПГ в целия свят, общо с 5%". С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. България изпълнява задълженията си по РКОНИК да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения България представя ежегодно тези инвентаризации, започвайки с базисната 1988 г.
Инвентаризациите обхващат емисиите на преки парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O); прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Емисиите на хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF6) са обект на проучванията в България от 1995 г.
Всички инвентаризации са извършени при спазване на разработените от Междуправителствения комитет по изменението на климата "Ръководни насоки по националните емисии на парникови газове по източници и поглътители", като се започне от изготвения през 1994 г. проект на документа и се стигне до окончателния "Ревизиран вариант на насоките на Междуправителствения комитет по изменението на климата" от 1996 г. и издаденото Ръководство "по-добри" практики.
Преизчисляване на емисиите е извършено в два определени момента:
1) преизчисляване по отношение на емисиите, включени в Първото национално съобщение, като са направени някои уточнения в предишните оценки – въз основа на придобития опит и получените нови данни;
2) преизчисляване през 2000 г., което обхваща всички години от наблюдавания период. Причината за това е прилагането на "Ревизираните указания", които изискват оценка на някои нови източници, както и изменение на неточните методи за някои източници (например емисиите на N2O от земеделските земи). Същевременно се появяват данни за нови дейности, което налага прецизиране на оценките.
Национални доклади по инвентаризация на парниковите газове за България
English
Контакти
