Мониторингът на повърхностните води е част от националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Целта на мониторинговите програми за контролен мониторинг е да осигурят необходимата информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн или подбасейн. Оперативните програми за мониторинг следва да определят състоянието на водните тела в риск и да оценят промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програмата от мерки. Мрежите за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и измерваните показатели в тях са регламентирани със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД – 182/26.02.2013 г.

Общият брой на пунктовете на територията на страната ни e 617 разпределени в четирите района на басейново управление, както следва:

Басейнова Дирекция Дунавски район - 134 пункта за контролен мониторинг и 54 пункта за оперативен мониторинг;
Басейнова Дирекция Черноморски район - 108 пункта за контролен мониторинг, в това число и 20 за мониторинг на морски води, 34 пункта за оперативен мониторинг;
Басейнова Дирекция Източно-беломорски район – 35 пункта за контролен мониторинг и 118 пункта за оперативен мониторинг;
Басейнова Дирекция Западно-беломорски район – 21 пункта за контролен мониторинг и 113 пункта за оперативен мониторинг.

Показателите, които се наблюдават по Заповедта са разделени в три основни групи – основни физикохимични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината.


Измервани показатели са разделени в три групи :

- Основни физикохимични показатели - температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи (NH₄-N, NO₃-N, PO₄), разтворен кислород, наситеност с кислород, перманганатна окисляемост, БПК, ХПК, желязо, манган, сулфати, хлориди и др.;
- Приоритетни вещества;
- силно токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества. Броят им е 33.;
- Специфични замърсители - органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други специфични вещества.

Хидробиологичен мониторинг на повърхностни води

Хидробиологичният мониторинг на повърхностните води се провежда в съответствие със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД – 182/26.02.2013г. Заповедта предвижда провеждането на хидробиологичен мониторинг на повърхностни води от категориите река, езеро/язовир и крайбрежни води. Броят на пунктовете за хидробиологичен мониторинг за категория река е 1490, за категория езеро/язовир е 109 и за крайбрежни води е 21. Предвидените за хидробиологичен мониторинг пунктове не се обследват изцяло всяка година - изпълнението на програмите е разпределено в периода 2013 – 2015 г. като ежегодно се обслужват между 500 и 600 пункта в зависимост от капацитета на аналитичните лаборатории и планираните програми от Басейновите дирекции.


Биологичните качествени елементи, които се използват в хидробиологичния мониторинг на повърхностните води са дефинирани в Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО (чл.8, Приложение V) и Наредба № 1 за мониторинг на водите (обн. ДВ бр.44 от 5.06.2007г.): фитопланктон и друга водна флора (макрофити и фитобентос), макробезгръбначни и риби. Минималната честота за провеждане на мониторинга е веднъж годишно с изключение на мониторинга на фитопланктона, за който минималната честота е два пъти годишно. За извършване на хидробиологичният мониторинг на повърхностни води, категория „река“ в ИАОС се използват следните биологични елементи за качество: фитобентос, макрозообентос, макрофити и риби. Методиките за тези биологични елементи са утвърдени със Заповед № РД-591/26.07.2012г. на министъра на околната среда и водите и се използват при определяне на екологичното състояние и екологичния потенциал на повърхностните водни тела от категория „река“. За категория езеро/язовир се използва биологичния елемент за качество фитопланктон, като се анализира само хлорофил- а по стандарт БДС ISO: 10260:2002.



В ИАОС хидробиологичният мониторинг се провежда от 10 лаборатории. Резултатите от мониторинга се изпращат в ИАОС и Басейновите дирекции. Хидробиологичният мониторинг на крайбрежните морски води се провежда от Института по Океанология към БАН чрез целева бюджетна субсидия за финансиране на изпълнението. Резултатите от мониторинга се изпращат в Черноморската Басейнова дирекция и в ИАОС.




Мониторинг на питейните води

Мониторингът на питейните води се провежда от Басейновите дирекции чрез Регионалните лаборатории към ИАОС, Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и „ВиК” дружествата, в съответствие с раздел ІІІ на Наредба №12 от 18.06.2002г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване. За успешното реализиране на програмите за мониторинг, последваща оценка на резултатите и осъществяването на ефективен контрол, на водата добивана за питейно-битово водоснабдяване, в началото на всяка календарна година Басейновите дирекции разработват Програми за контролен и собствен мониторинг на питейните води. Програмите за 2013г. са регламентирани със Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД -182/26.02.2013г.

За 2013 г. мрежата за мониторинг на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване обхваща 243 пункта. Разпределението на пунктовете по басейнови райони е следното:

• Басейнова дирекция Дунавски район - 89 пункта;
• Басейнова дирекция Черноморски район - 3 пункта;
• Басейнова дирекция Източнобеломорски район - 89 пункта;
• Басейнова дирекция Западнобеломорски район – 62 пункта.

В зависимост от получените резултати от провеждането на мониторинга водите предназначени за питейно- битови нужди се категоризират в три категории А1, А2, А3. Категоризацията се извършва от Басейновите дирекции, съвместно с органите за държавен санитарен контрол.
Пробовземанията и анализите се извършват от Регионалните лаборатории към ИАОС, от ВиК –дружествата, за целите на собствения мониторинг и от РИОКОЗ. Резултатите от анализите се предоставят на Басейновите дирекции за изготвяне на Годишни доклади за състоянието на водите за питейно- битово водоснабдяване, които се публикуват на интернет страниците на всяка Басейнова дирекция

Мониторинг на подземните води

Мрежите за мониторинг на подземните води са регламентирани със Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД -182/26.02.2013г. Те се състоят от пунктове за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води, пунктове за мониторинг на зони за защита на водите, както и пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните води – измерване на водно ниво в кладенци и на дебити на извори. Мрежата за химичното състояние обхваща 277 пункта за контролен мониторинг, 113 пункта за оперативен мониторинг, като 52 от горните пунктове, подлежат едновременно на контролен и на оперативен мониторинг. За Дунавски басейнов район са определени 84 пункта за мониторинг на зоните за защита на водите, които също се припокриват с пунктове от контролния мониторинг. Разпределението на пунктовете по басейнови дирекции е следното:

• Черноморски БР – 73 пункта за контролен и 41 пункта за оперативен мониторинг;
• Дунавски БР – 99 пункта за контролен и 26 пункта за оперативен мониторинг;
• Западнобеломорски БР – 38 пункта за контролен мониторинг;
• Източнобеломорски БР – 67 пункта за контролен и 45 пункта за оперативен мониторинг.

Честотата на пробонабиране при контролния мониторинг е 2 или 4 пъти годишно, като за основните физикохимични показатели честотата е – 2 до 4 пъти /годишно, за допълнителните физикохимични показатели честотата е – 1 до 4 пъти /годишно; за металите и металоидите е 1- 2 пъти, като само за отделни метали честотата на пробонабиране е 4 пъти годишно. За органичните вещества – 1 път/ годишно. За 84 пункта, определени за мониторинг на зоните за защита на водите в Дунавски басейнов район честотата на пробонабиране на елементите за мониторинг не съвпада по период на пробонабиране с тези от контролен и оперативен мониторинг- за основните физикохимични показатели честотата е 1 път годишно, за допълнителните физикохимични показатели честотата е 2 пъти годишно и за металите и металоидите също 2 пъти годишно. В тези пунктове са определени същите групи показатели за анализ, с изключение на радиологичните показатели: α – активност и β – активност, които няма да се анализират. На оперативен мониторинг подлежат само пунктове, където е определено лошо състояние на подземните води в подземните водни тела. Резултатите от измерванията се въвеждат от регионалните лаборатории чрез лабораторния програмен модул GWLaboratory, като данните са достъпни за съответната басейнова дирекция, а чрез административния програмен модул информацията се изтеглят в националната база данни за подземни води в ИАОС.

Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите

Информационната система за разрешителни и мониторинг при управление на водите функционира на основание чл.171, ал.1 от Закона за водите, раздел IV от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/29.04.2011 г.) и във връзка със Заповед № РД - 821 /30.10.2012 г. на Министъра на околната среда и водите.

Съгласно Наредба № 1 на задължителен контрол подлежат всички обекти, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите, както и такива за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Пробовземанията се извършват 2 пъти годишно (първо и второ полугодие) за всяко заустване от даден обект.

До 2003 г. информацията се събира на хартиен носител. През 2004 г. е разработен приложен софтуер за Национална база данни за състоянието на отпадъчните води в Република България. През 2012г. е разработен нов софтуер за разрешителни и мониторинг при управлението на водите в Република България. Софтуерът е внедрен в Басейновите дирекции, Регионалните инспекции по околна среда, Изпълнителната агенция по околна среда, МОСВ. Съгласно Заповед № 821/30.10.2012 г., т.1, РИОСВ от 01.11.2012 г. започнаха въвеждането на данни от контролната дейност по влезли в сила разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, издадени по ЗВ и на комплексни разрешителни, издадени по ЗООС, включени в Информационната система. Броят на обектите в утвърдения списък на обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи в повърхностни води през 2011г. е 557, през 2012г. – 567, 2013 г. – 587.