Биологично разнообразие

• Цялостна оценка на ПС на природните местообитания по биогеографски и морски региони

MBLS – Морски Черноморски регион; CON – Континентален биогеографски регион; BLS - Черноморски биогеографски регион; ALP – Алпийски биогеографски регион; в скобите е посочен общият брой на оценките за региона; 0 под цифрата е поради това, че България не е докладвала през 2007 г. 

Фиг.8. Природозащитно състояние на природните местообитания по категории

Източник:МОСВ-НСЗП/ЕК

*В скобите е посочен общият брой на оценките; 0 под цифрата е поради това, че България не е докладвала през 2007 г. 

Конкретният брой на оценките по категории природни местообитания и ПС е посочен в таблица 4. 

Табл. 4. Брой оценки на природните местообитания, докладвани от България по чл. 17 от Директивата за местообитанията

През 2013 г. България за първи път докладва състоянието на видове птици по реда на чл. 12 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (Директива за птиците). Докладът е изготвен съгласно новия формат за периода 2008-2012 г., включващ данни за всички гнездящи видове птици в страната, както и определени мигриращи видове.

Ключово послание

 В дългосрочен план: популациите на 45% от размножаващите се птици са стабилни, на 21% - увеличаващи се, на 16% - намаляващи, на 11% - неизвестни и на 7% - променливи; популациите на 3% от зимуващите птици са стабилни, на 16% - увеличаващи се, на 18% - намаляващи, на 15% - неизвестни и на 48% - променливи; ареалът на размножаване на 55% от птиците е стабилен, на 20% - увеличаващ се, на 10% - намаляващ, на 8% - неизвестен и на 7% - променлив. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът покзва тенденциите в състоянието на дивите птици с европейска значимост.

Съгласно изискванията на чл. 12 от Директивата за птиците, всички държави-членки на ЕС докладват състоянието на видовете птици, естествено живеещи в диво състояние на европейска територия.

Тенденциите в състоянието на популациите на дивите птици в дългосрочен план са добър индикатор за състоянието на околната среда като цяло и за местообитанията, характерни за различните видове. Установяването на тези тенденции е необходимо за определяне и прилагане на мерки за опазване на видовете. 

Източник на информация

Министерство на околната среда и водите (МОСВ) - Дирекция “Национална служба за защита на природата” (НСЗП)  – „Национален доклад по чл.12 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици за периода 2008 - 2012 г.“

Европейска комисия (ЕК): https://circabc.europa.eu/faces/jsp/extension/wai/navigation/container.jsp

Европейска агенция по околна среда (ЕАОС): http://bd.eionet.europa.eu/activities/Reporting/Article_12/Reports_2013 

Оценка на индикатора

Броят на подадените доклади по чл.12 на Директивата за птиците е представен в таблица 5. 

Табл. 5 Брой доклади по чл.12 на Директивата за птиците

Брой видове изчезнали след 1980 г. – 1 

• Тенденции в популациите на докладваните видове – размножаващи се и зимуващи
 

Фиг. 9. Тенденции в популациите на размножаващите се видове птици

• Тенденции в ареала на размножаване на докладваните видове

Източник: БДЗП

Сред видовете обитаващи земеделските земи с най-значителни отрицателни тенденции са черночелата сврачка (-82,7%), щиглецът (–66%), пъдпъдъкът (-64%), черногушото ливадарче (-45%), сивата овесарка (-42%) и червеноглавата сврачка (–51%). Увеличава се числеността единствено на голямото белогушо коприварче (156%). Стабилна тенденция има само полската чучулига. От видовете, обитаващи горите, само един е с положителна тенденция на популацията: еловия певец (78%). Четири вида са със стабилни тенденции (обикновена чинка, сойка, авлига и голям синигер), два са със отрицателна зелен кълвач (-39%) и кос (-35%), а останалите имат неопределена тенденция, основно поради липса на информация. В третата категория (видове обитаващи „други” типове среда) е най-високият брой намаляващи видове: домашна червеноопашка (-65%), сивата врана (– 61%), чавка (-57%), домашно врабче (-50%), градска лястовица (-47%). Те са сред най-застрашените видове в настоящата оценка. 

В допълнение на видовете съставляващи индикатора е оценено състоянието на още 20 вида. Тенденциите на цялата група са представени на фиг.13: 

Фиг. 13. Разпределение на тенденциите на видовете по категории

Източник: БДЗП

Ключово послание 

 За периода 2004-2013 г. броят и площта на защитените територии са се увеличили. В края на 2013 г. броят на защитените територии в България е 1009 с обща площ 584587,1 hа или 5,27 % от територията на страната.  

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промяната на броя и общата площ на защитените територии по националното законодателство в България в определен времеви обхват.

Обявяването на защитени територии е пряк отговор за намаляване на загубата на биоразнообразие и следователно този индикатор показва отговорността по опазване на биологичното разнообразието. Индикаторът се базира на изчерпателни данни за всички официално обявени защитени територии в България. Според националното законодателство (Закон за защитените територии) защитените територии в страна са 6 категории, съответстващи на категориите на защита според Световния съюз за защита на природата (IUCN) - национални паркове, резервати, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. 

Източници на информация

- Министерство на околната среда и водите/Изпълнителна агенция по околна среда http://pdbase.government.bg/zpo/bg/index.jsp

- Статистически справочник, 2013 

Оценка на индикатора

Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя и площта на защитените територии, за периода 2004 – 2013 г. (фиг.14).

През последните години, се увеличава броят на защитените територии от категорията „защитена местност“, с цел опазване на видове от национална значимост. Голям принос за това има реализацията на проект „Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела “растителни микрорезервати”“, който се реализира от Институт по ботаника БАН в партньорство с МОСВ и цели спиране загубата на видове и насърчаване опазването на растителното биоразнообразие. Проектът е насочен към уникални за България видове, както и видове от европейска и национална консервационна значимост. Основна дейност по проекта е създаването на мрежа от “малки защитени зони” за 47 растителни вида, които се срещат извън съществуващите защитени територии. През 2013 г. по проекта са обявени 35 защитени местности.

Издадени са 30 бр. заповеди за актуализация на площите на защитени територии в резултат на по-точни замервания на основание на чл. 46, ал.2 от Закон за защитените територии.

 Фиг. 14 Промяна на броя и площта на защитените територии в България за периода 2004 – 2013 г., hа

Източник: МОСВ/ИАОС

Ключово послание 

 В България към края на 2013 г., са приети от Министерски съвет 339 защитени зони (352 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.4% от територията на страната.

В края на 2013 г. броят на определените защитени зони съгласно Директивата за птиците  в България е 119 с площ 2 523 679 ha (22.7% от общата територия на страната) (Фиг.3), а броят на определените защитени зони съгласно Директивата за местообитанията е 233 с площ 3 326 481 ha (30% от общата територия на страната) (Фиг.4). Защитените зони включват общо 282 135 ha морски пространства.  

Табл. 6. Брой и площ на защитените зони от мрежата “Натура 2000” в България 

* 13 бр. от ЗЗ са с обща граница по двете Директиви 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва текущото състояние на изпълнението  на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕИО) от държавите-членки на ЕС и включва два компонента:

• Тенденции в пространственото покритие на предложените зони;
• Индекс на достатъчност, базиран на тези предложения (само за Директивата за местообитанията)

Обявяването на зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците е инструмент за спиране на загубата на биоразнообразие и показва отговорността на държавата по опазване на биоразнообразието и намаляване на загубата му.

Първият компонент "Тенденции в пространственото покритие на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците” представя промяната в площното покритие на предложените зони от държавите-членки в кm2 за определен времеви период.

Вторият компонент "Индекс на достатъчност" показва оценката на Европейската Комисия колко близо са държавите членки до целта да имат достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на общността. Държавите членки със 100% достатъчност са предложили достатъчно обекти, в съответствие с изискванията на Европейската Комисия (ЕК) за всички сухоземни типове местообитания от Приложение I и за сухоземните видове от интерес за Общността от Приложение II, наблюдавани на тяхна територия и оценени в съответствие със спецификациите на съответната директива. 

Източници на информация

Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – http://natura2000.moew.government.bg/;

Европейска комисия (ЕК) 

Оценка на индикатора

През 2013 г. чрез разширяване площта на съществуващи зони и определянето на нови такива е разширен обхвата на мрежата и по двете директиви. Разширението на мрежата от защитени зони по Директивата за местообитанията е изцяло в акваторията на Черно море (определени са 3 нови изцяло морски зони и са разширени акваториите на 6 от съществуващите зони), във връзка със заключенията от проведения през 2010 г. морски биогеографски семинар. Защитените зони включват общо 282135 ha морски пространства.

По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия.

Фиг. 15. Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата  за птиците за периода 2007-2013 г.,  hа в България	Фиг. 16. Промяна в броя и площта на определените защитени зони по Директивата за местообитанията за периода  2007 – 2013 г., hа в България

Източник: МОСВ-НСЗП

 

Фиг. 18. Индекс на достатъчност на морската част от мрежата

от защитени зони в ЕС

 

Източник: ЕК

* На фигурата не са отчетени, направените през 2013 г. от България разширения на мрежата в акваторията на Черно море.

Промяна в числеността на зимуващите водолюбиви птици в България

 

Ключов въпрос Как се променя числеността на зимуващите популации на водолюбиви птици в България?

 Ключово послание

 В резултат от среднозимното преброяване през 2013 г. са установени общо 530 588 индивида, което е с 20% по-малко от 1997 г., когато броят на зимуващите птици е бил 664 133. Най-многочислените видове за 2013 година са: голямата белочела гъска (Anser albifrons – 323 840 бр.), червеногушата гъска (Branta ruficollis – 54 523бр.), зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos – 50 799бр.), лиската (Fulica atra – 30 058бр.). 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът показва промените в числеността и видовия състав на зимуващите в България популации от водолюбиви птици. 

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се координира от Wetlands International и се осъществява в цяла Европа с цел да се определи размерът на евро­пейските популации на тези видове птици и да се оцени състоянието на влажните зони, където те зимуват. У нас то се провежда всяка година в средата на януари с три основни цели:

1. Да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите популации от водолюбиви птици;

2.  Да се установят заплахите за птиците и за ключовите за зимуването им влажни зони;

3. Да се определят местата на концентрация на водолюбиви птици, които покриват 1% критерий на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция).

Източник на информация

Българско дружество за защита на птиците -http://www.bspb.org/

Оценка на индикатора

През 2013 г. числеността на наблюдаваните корморани е с 9% по-малко от тези, наблюдавани през 2012 г, установените гмурци и гмуркачи са 26% по-малко, чаплите са с 11% по-малко; общо патиците, потапниците и нирците са 11% по-малко; гъските са близо 80% повече, а дъждосвирците са 59% по-малко от тези през 2012 г. През 2011 г. наблюдаваните пеликани са с 47% повече, лебедите  са с 62% повече, а чайковите са с 26% повече спрямо 2012 г. 

Въпреки, че в краткосрочен план броят на зимуващите птици у нас за последните 5 години се променя в широки граници и остава сравнително постоянен, в дългосрочен план за последните 15 години се забелязва намаляване на зимуващите птици у нас с повече от 20%. В краткосрочен план броят на регистрираните водолюбиви видове птици през 2013 г. е с 50 % повече спрямо 2012 г. 

Фиг.19. Промяна в числеността на водолюбивите

птици за периода 1997 – 2013 г.

 

Източник: БДЗП

Оценка  на числеността на кафявата мечка в България през 2012 г. Ключов въпрос Каква е числеността на кафявата мечка в България през 2012 г.?

Ключово послание

 Общата численост на мечката в България през 2012 г.  (след извършен анализ на данните след 2012 г.) е около 494  индивида, което включва числеността на постоянната размножаваща се популация и разпръснатите в различни райони на страната мечки, които не формират постоянна субпопулация. 

Дефиниция на индикатора

Индикаторът представлява моментна оценка на числеността на вид от българската фауна (кафява мечка), изчислена на база реални данни от мониторинг за конкретни региони. Приложена е методика за определяне на структурата на популацията на мечката по пол и възраст, чрез корелация с размера на следите и свързана с нея методика за определяне на числеността на популацията на мечката. Методът на индивидуализиране на установените мечки е допълнен и с други следи от жизнената активност на мечките: размери на екскременти, маркиране на територия, поведение при хранене и в размножителния период, и др.   

Източник на информация

Проект финансиран от ПУДООС „Оценка на състоянието на популацията на кафява мечка в България на база на математически, статистически и биологични анализи на данни от мониторинги” – експертен доклад „Численост на кафявата мечка в Средна Стара планина, Западни Родопи и обитаваната от вида популация в България през 2012 г.“ (Ж. Спиридонов, Н. Спасов).

Проект на МОСВ по ОПОС 2007-2013 „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“

http://natura2000.moew.government.bg/Home/Reports?reportType=Mammals 

Оценка на индикатора

В рамките на „Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие“(НСМБР) мониторингът на кафявата мечка се провежда по трансектния метод. За настоящата оценка на числеността на мечката са използвани данни от проведен през 2012 г. мониторинг на вида на териториите на Средна Стара планина и Западни Родопи (области Пловдив и Пазарджик), както и данни от теренни наблюдения 2011/2012 г. по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“ за останалите субпопулации.

В Стара планина и Средна гора, броят на обследваните трансекти е 43. Следи от мечки са регистрирани в 51,2% от всички трансекти, като средната срещаемост е 0,54 индивида на трансект. 43% от установените мечки са полово инструмент/механизъм за спиране на загубата инструмент/механизъм за спиране на загубата зрели, което показва нормална структура на популацията при този вид. Чрез частична екстраполация на резултатите от мониторинга (само за НП Централен Балкан) и използване на налични данни за останалата част от Старопланинско-Средногорската субпопулация, нейната численост за 2012 г. е оценена на 131-136 мечки.

В Западни Родопи броят на обследваните трансекти е 45. Следи от мечки са регистрирани в 53,3% от всички трансекти, като средната срещаемост е 0,64 индивида на трансект. 40% от установените мечки са половозрели, което показва нормална структура и на тази субпопулация. Екстраполацията върху цялата обитавана от вида територия на Западни Родопи показва численост от 153 индивида. По-малкият брой регистрирани мечки в сравнение с 2011 г. най-вероятно се дължи на по-късната дата на провеждане на мониторинга, когато женските с мечета и бременните мечки вече са се придвижили към родовите бърлоги.

По наличните данни от теренни проучвания през 2011/2012 г., числеността на Рилско-Витошката субпопулация е 100 индивида, на Пиринската субпопулация – 75 индивида. Останалите мечки, които не формират постоянна субпопулация, се оценяват на около 30 индивида.

Общата численост на мечката в България възлиза на 489 - 494 индивида, което включва числеността на постоянната, размножаваща се популация и разпръснатите в различни райони на страната мечки, които не формират постоянна субпопулация.