Подсистема “Гори”

Подсистема “Гори”

І- во ниво – широкомащабен мониторинг

Изпълнението на програмата за широкомащабен мониторинг на горските екосистеми се реализира чрез ежегодно възлагане като конкурсна задача, която се финансира по равно от МОСВ и МЗГ. Изпълнители на програмата са Лесотехническия университет и Института за гората към БАН.

Задачата е финансирана и изпълнена в срок. Докладвани са данните, съгласно международните ангажименти на Р. България към МКП “Гори” - I–во ниво. Спазени са сроковете и изскванията за докладване на справките и писмения доклад за състоянието на горските екосистеми през 2006 г.

Обследвани са 141 пробни площи, вместо планираните 139, в рамките на предварителните финансови разчети. Това допринесе в положителен аспект за постигането на стратегическата и оперативната цели на МОСВ.
Извършени са 754 анализа на листа и 408 на индикаторни видове.

ІІ ниво - интензивен мониторинг

Организирането на дейностите по интензивния мониторинг на ГЕС в трите стационара „Витиня”, „Старо Оряхово” и „Юндола” се извършва в съответствие с изискванията на МКП ”Гори – ІІ-ро ниво” по предварително утвърдени графици. Обслужването на стационарите “Витиня” и “Юндола” се извършва изцяло от централните лаборатории на ИАОС, а на този в “Старо Оряхово” от РЛ „Варна”.

През 2006 г. беше предвидено да се извършат измервания за качество на атмосферния въздух и метео параметрите, визуална и фитопатологична оценка за здравословното състояние на пробните дървета, анализ на атмосферните отлагания, лизиметричните води и стъбления отток и анализ на дървесния опад. Изпълнението на част от дейностите на мониторинговата програма ежегодно се възлага като обществена поръчка на колектив от Лесотехническия университет. В таблицата е представена обобщена информация за планираните и изпълнени през 2006 г. дейности, свързани с интензивния мониторинг на горските екосистеми в трите стационара.

Най общо при изпълнението на интензивния мониторинг през 2007 г. са констатирани описаните по долу проблеми и са предприети съответните мерки.

Измерването на показателите от АС за качеството на атмосферния въздух и метеорологичните параметрисе извършва на всеки 1 час. Получените данни към настоящия момент са обработени.

Проблеми:

• Анализаторите за измерване количеството на валежите и на трите стационара не отчитат паднали валежи;
• Анализаторите за атмосферна влажност на стационарите „Витиня” и Юндола” не отчитат достатъчен брой регистрирани стойности (около 60% - 70% регистрирани стойности);
• Сензорите за слънчева радиация не са калибрирани и отчитат невалидни стойности;
• Поради липса на сервизно обслужване на стационарите анализаторите за серния диоксид и азотните оксиди дават чести повреди и се губи голям процент данни.

Горепосочените проблеми ще доведат до проблеми с докладването пред Програмния Център на МКП ”Гори – ІІ-ро ниво” и JRC и изготвянето на годишния национален доклад.

Предприети мерки

• Проблемите с недостатъчния брой валидни стойности от АС на трите стационара за измерване КАВ и метеопараметрите са описани в доклад до Директора на ИАОС. От 2007 г. вече е осигурено сервизно обслужване на 3-те стационара.

Визуална и фитопатологична оценка за здравословното състояние на пробните дървета беше извършена върху предвидените 135 пробни дървета.

От предвидените анализи на атмосферните отлагания, лизиметричните води и стъбления оттокпрез 2006 г. не бяха извършени пробонабиране и анализи на лизиметрични води поради повреда в смукателнипе помпи на инсталацията за събиране на лизиметрични води. Поради повреда на йонния хроматограф в централната лаборатория на ИАОС не са анализирани сулфатни йони, хлориди, нитратен и нитритен азот в пробите от отлаганията на Витиня и Юндала. Повреда на пламъчния фотометър доведе и до липса на данни за калий и натрий. По тези причини през 2006 г. пробите от отлаганията на „Витиня” и „Юндола” са изпитвани само по 8 от предвидените по програма 15 задължителни показатели. Разликата в броя предвидени и анализирани проби през 2006 г. се дължи на по-малкия брой валежи и на липсата на проби от лизиметрични води(таблица 1).

Предприети мерки

• Проблемите с липсата на резултати за някои от задължителните показатели за анализ на атмосферните отлагания бяха докладвани на Директора на ИАОС. В резултат на което беше взето решение до акредитирането на методиките по които трябва да се извършват анализите, съгласно изискванията на МКП”Гори”, същите да се извършват по вътрешно лабораторни методики на ЦЛ, а анализите на калий и натрий да се правят в РЛ”Пловдив”.
  
• Направено е проучване и е изготвена заявка за нови смукателни помпи за инсталацията за събиране на лизиметрични води.

През 2006 г. са събрани предвидените 15 проби от дървесен опад от трите стационара. Пробите ще бъдът обработени и анализирани до края на м. Май 2007 г.

Планирани и анализирани проби през 2006г.

Критични натоварвания

За изчисляването на критичните нива и натоварвания за киселинност, сяра и азот в почвите под широколистни и иглолистни горски рецептори на територията на страната е използвана информация за качеството на въздуха и измереното количество паднали валежи от трите мониторингови станции Витиня, Юндола и Старо Оряхово. Информацията от валежите е необходима за определяне концентрацията на вкисляващите и базични елементи във валежните води.
Използвани са също така данни от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), за концентрацията на вкисляващи газове в имисиите.
Заложен е проекта CORINE 2000 за по-актуална информация за земното покритие. След подходяща обработка на цялата налична информация се захранва модела за критичните натоварвания.
Като краен резултат са определени и картирани критичните натоварвания за азот, сяра и киселинност в горските екосистеми.