Качество на питейните води
Компетентни органи, извършващи мониторинг на качеството на питейната вода.
Съгласно Закона за водите и Закона за здравето, компетентен орган в Република България по отношение прилагане на законодателството в областта на качеството на питейните води е Министерство на здравеопазването и неговите регионални структури – 28 регионални здравни инспекции (РЗИ).
Отговорни за подаване на съответстваща на изискванията питейна вода и провеждане на мониторинг на качеството на питейната вода в пълния му обем са ВиК операторите, осъществяващи дейността по водоснабдяване на населените места с вода за питейно-битови цели. Регионалните здравни инспекции също извършват мониторинг на питейната вода, но в по ограничен обем.
Ключов въпрос Постигнати ли са изискванията за безопасно качество на питейните води по физико-химични, биологични и органолептични показатели? |
Ключово послание
През 2014 г. от общия брой анализи на питейни води, извършвани от Районните здравни инспекции (РЗИ), съответствие с нормите има при 98,51% от тях при 98,54% за 2013.
Дефиниция на индикаторите
Оценка на индикаторите
По данни на РЗИ за водоснабдяване се използват 6 235 водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, от които около 4% са повърхностни (язовири и реки), а останалите са подземни. Поради това, че от повърхностни водоизточници се подават по-големи обеми вода и се водоснабдяват едни от най-големите зони на водоснабдяване, включващи градове като София, Варна, Бургас, Сливен, Шумен и др., като цяло количеството подавана вода от повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване е около 64-65% от общото количество подавана вода за тази цел.
В страната са обособени общо 2668 зони на водоснабдяване, от които 149 са големи (в които се подават над 1000 куб.м. вода в денонощие и/или се водоснабдяват над 5000 човека).
През 2014 г. 28-те РЗИ в страната са осъществявали мониторинг по химични, микробиологични и радиологични показатели за качество на доставяната за населението питейна вода в 8 666 пункта в населените места в страната.
От общия брой анализи на питейни води, извършвани от РЗИ, съответствие с нормите има при 98,51% от тях (при 98,54% за 2013 г.).
Като цяло може да се направи заключението, че качеството на питейните води през 2014 г. се запазва сравнително добро за страната.
Въпреки големия брой на интензивните валежи и локални наводнения в някои райони на страната, благодарение на предприетите навременни и адекватни мерки от страна на регионалните здравни инспекции и водоснабдителните дружества не бе допуснато възникването на епидемични взривове на заболявания, които могат да бъдат причинени от замърсени води, използвани за питейно-битови цели.
Обобщените резултати от провеждания мониторинг от РЗИ показват, че най-често срещаните отклонения в качеството на питейната вода са:
1. Несъответствия по микробиологичните показатели.
По микробиологични показатели през 2014 г. в РЗИ са извършени 39 883 анализи. Процентът на съответствие с изискванията е 95,7%.
Източник: МЗ по данни на РЗИ
По здравнозначимите микробиологични показатели (Е. Коли и Етерококи) процентът на съответствие е 97,5%.
Проблемът има водещо здравно значение (препоръка на Световната здравна организация – до 5% нестандартност годишно по здравнозначимите микробиологични показатели) и създава най-пряк риск за здравето на консуматора.
Отклоненията по тези показатели се наблюдават в сравнително голям брой от зоните на водоснабдяване (в около ¼ от зоните на водоснабдяване, т.е. проблема има широко разпространение), като по-висок е процентът на пробите с отклонения в по-малките зони на водоснабдяване.
2. Несъответствие по физико-химични показатели.
От извършените общо 242 668 анализа на органолептични, химически и радиологични показатели резултатите показват съответствие в 98,98% от тях.
Фиг. 43. Процент на анализите по органолептични, химични и радиологични показатели, съответстващи на изискванията за периода 2002 г. – 2014 г.
Източник: МЗ по данни на РЗИ
Трайни отклонения в химичния състав на питейните води се регистрират най-често по показателите нитрати, манган и желязо.
3. Отклонения по показател нитрати
Наднормените количества на нитрати (>50 мг/л) е най-широко разпространения проблем по отношение физико-химичните качества на питейната вода и се отчита в около 4% от анализите.
Проблемът има здравна значимост. Наднорменото съдържание на нитратите във водата може да причини развитието на заболяването “водно-нитратна метхемоглобинемия” при кърмачета и малки деца. В йоддефицитни райони може да доведе до нарастване на честотата на ендемичната гуша при подрастващите.
Този проблем е с многогодишна давност и е характерен за районите с интензивно земеделие като най-засегнати са областите Стара Загора Велико Търново, Бургас Ямбол, Плевен, Шумен Хасково, Варна, Ловеч, Разград, Добрич, Русе, Търговище, Пловдив, Враца. Сливен. В преобладаващите случаи отклоненията са до два пъти над допустимата норма и се срещат преди всичко в по-малките зони на водоснабдяване.
През 2014 г. в 13 големи зони на водоснабдяване са регистрирани проби с наднормено съдържание на нитрати, като в 3 от тях отклоненията имат по-постоянен характер и средната стойност от всички извършени анализи в съответната зона надвишава допустимата норма от 50 мг/л. При малките зони отклонения по този показател са регистрирани в 274 зони на водоснабдяване, като в около 160 от тях средната стойност от всички анализи за съответната зона през годината, надвишава максимално допустимата концентрация.
В София – град, София област, както и в областите Перник, Видин Смолян, Кюстендил няма регистрирани проби с наднормено съдържание на нитрати.
4.Отклонения по показател манган
Проблемът няма пряка здравна значимост, дори и при превишаване на нормата до определена степен, но е много важен за консуматора, тъй като този показател променя силно органолептиката (цвят, мътност, мирис, вкус) на питейната вода, като в някои случаи отклоненията я правят дори проблемна за ползване за някои битови нужди в домакинствата (пране, миене на съдове и др.).
Проблемът има предимно регионален характер и се дължи на естествени фактори на средата, в която се сформират водите. Засегнати са населени места в 70 зони на водоснабдяване в Хасковска, Великотърновска, Плевенска, Сливенска, Габровска области. Най-сериозен е проблемът в област Хасково. В някои населени места от областта (гр. Симеоновград, селата към зона на водоснабдяване „Брягово”, с. Николово, с. Сталево,) с години се отчитат значителни превишения на допустимата концентрация на манган, което налага ограничения в ползването на водата (да не се ползва за пиене) и създава затруднение при ползването й за битови нужди - почистване и пране.
5.Отклонения по показател желязо
Както и при горния показател проблемът няма пряка здравна значимост, дори и при превишаване на нормата до определена степен, но е много важен за консуматора, тъй като при надвишаване на допустимата концентрация желязото повлиява неблагоприятно органолептичните качества на водата.
Отклонения по този показател се регистрират най-често в гр. София (в около 2,8% от анализите), както и в още 85 зони на водоснабдяване в областите Велико Търново, Хасково, Добрич, Габрово, Ст. Загора, Сливен“.
6.Отклонения по органолептични показатели (цвят, мирис, вкус, мътност)
Проблемът няма пряка здравна значимост, но е може би най-важния за консуматора, тъй като по тези параметри той оценява “субективно” качеството на водата.
Отклоненията по тези показатели са най-често причината за недоволство на консуматорите и създават негативно отношение и нагласа към ползването на питейната вода „от крана”. Общия процент на несъответствие по този вид показатели за 2014 г. е около 1%, като отклонения са регистрирани в около 200 зони на водоснабдяване.
7.Отклонения по показател флуориди
Проблемът има безусловна здравна значимост. При превишаване на допустимата концентрация е възможно да се развие заболяването зъбна флуороза, при което флуора се натрупва в зъбите, променя цвета им, уврежда техния емайл, което ги прави чупливи и ронливи. Особено уязвими са кърмачетата и малките деца. При продължителна експозиция на високи нива на флуор чрез питейната вода може да се развие и скелетна флуороза със засягане на цялата костна система.
През 2014 г. в 6 малки зони на водоснабдяване (в области Благоевград, Бургас, Плевен и Хасково) са регистрирани отклонения от изискванията по този показател. Касае се за природно обусловено повишено съдържание на флуориди във води от подземни водоизточници, често ситуирани в близост до находища на богати на флуор минерални води, като превишението е най-често до около 2-3 пъти на нормата, която е 1.5 мг/л.
8.Отклонения по показател хром
Проблемът има безусловна здравна значимост (хромът е канцероген). Съгласно Ръководството на Световната здравна организация за качеството на питейната вода (2004 г), нормата за съдържание на общ хром в питейната вода (0,05 mg/l) има само ориентировъчен характер, тъй като няма сигурни доказателства, че хромът, постъпил в човешкия организъм чрез питейната вода създава непосредствен риск за здравето.
Проблемът има регионален характер – в общо около 20 малки зони на водоснабдяване в области Плевен (13 зони) и Монтана (4 зони). През 2014 г. за първи път са регистрирани отделни наднормени концентрации на хром и в област Враца (2 малки и една голяма зона) и в области Велико Търново (1 малка зона). Отклоненията по този показател се дължат на използването на водоизточници с естествено наднормено съдържание на хром и липса на пречистване на водата. Превишението най-често е незначително – до 1,5 пъти над нормата.
9.Отклонения по показател арсен
Трайни несъответствия по показател арсен са регистрирани в три малки зони на водоснабдяване – по една в област Хасково, Благоевград и Смолян. Най-значително е отклонението в област Хасково – гр. Меричлери и с. Великан, където средната концентрация на арсена през годината е 20 микрограма на литър при норма от 10 микрограма на литър. Замърсяването е от естествен произход и се дължи вероятно на смесване на питейната вода с минералната вода от находище „Мери Члери”, която се характеризира с високо съдържание на арсен.
Кои са основните причини за констатираните отклонения?
Тези фактори водят не само до големи загуби на вода (над 55-60% по данни на НСИ), но създава и редица проблеми с качеството на питейната вода, поради възможността за нейното вторично замърсяване, особено при режимно водоподаване и чести аварии на водопроводната мрежа.
Кои са основните мерки, които следва да се предприемат за решаване на проблемите с качеството на питейната вода?
За изпълнението на горепосочените мерки от особена важност е осигуряването на необходимия финансов ресурс от националния бюджет и по линията на оперативните програми „Околна среда“, Програма за развитие на селските райони, както и правилна приоритизация при разпределението на отпуснатите средства за решаване с предимство на проблемите с качеството на питейните води. В това отношение важна роля имат и регионалните генерални планове за развитие на ВиК инфраструктурата на обособените територии, чието изработване и одобряване продължи и през 2014 г. В тези планове следва да бъдат посочени основните проблеми с качеството на питейната вода, начините и сроковете за решаването им и финансови средства необходими за тази цел.