Състояние на повърхностните води

Ключов въпрос

Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми?

Ключови послания

През периода 1996 - 2014 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите. Въпреки тази тенденция все още има водни тела, определени в риск, като за подобряване на състоянието им са изготвени програми от мерки за достигане на добро екологично състояние.

За периода 1996 - 2014 г. концентрациите на O₂ (разтворен кислород), NH₄-N (Амониев азот), N-NO₃ (Нитратен азот), БПК₅ (Биохимична потребност от кислород) и PO₄-P (Ортофосфати) показват запазване на нивата си от предходни години. Леко повишаване има при ХПК (химична потребност от кислород).

През 2014 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

През 2014 г. направената оценка на индикативните основни физико-химични показатели, поддържащи биологичните елементи за качество, показва, че голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията отлично-добро състояние.

Физико-химично състояние на повърхностните води

Дефиниция на индикаторите

Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК₅ (BOD₅), амониев (NH₄- N) и нитратен (NO₃- N) азот, фосфати (PO₄- P).

Оценката на основните физико-химични показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество, е направена на базата на средни годишни стойности, които са оценени по Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води от 14.09.2012 г. (публ. в ДВ, бр. 22/05.03.2013 г., в сила от 05.03.2013 г., изм. и доп., бр. 79 от 23.09.2014 г., в сила от 23.09.2014 г.). Оценката е типово специфична, за всеки тип водно тяло, категоризирана в три основни категории на състоянието – отлично, добро и умерено.

Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).

Оценка на индикаторите

За оценка на индикаторите са използвани средни годишни стойности на основните индикатори за периода 1996 - 2014 г.

Оценката на индикаторите е показана на двете карти – фиг. 13, разделена в основните категории повърхностни води - категория река и категория езеро.

Фиг.13 Оценка на индикаторите

Реки

Езера

Източник:ИАОС

За Басейнова дирекция Дунавски район са обследвани 134 пункта за контролен и 54 пункта за оперативен мониторинг. Оценката на основните индикатори е както следва:

- Разтворен кислород О₂- 78% в отлично състояние, 17% в добро и 5% в умерено.

- Азот амониев NH₄-N - 41% в отлично състояние, 38% са в добро и 21% в умерено.

- Нитратен азот NO₃-N- 25% в отлично състояние, 44% са в добро и 31% са в умерено.

- Ортофосфати PO₄-P - 34% в отлично състояние, 34% са в добро и 32% са в умерено.

- БПК₅- 12% са в отлично състояние, 54% са в добро, а 34% са в умерено.

За Басейнова дирекция Черноморски район са обследвани 138 пункта за контролен мониторинг, в това число и 14 за мониторинг на морски води, 34 пункта за оперативен мониторинг, включващи 6 пункта за мониторинг на морски води.

- Разтворен кислород О₂- 70% в отлично състояние, 23% в добро и 7% в умерено.

- Азот амониев NH₄-N - 39% в отлично състояние, 33% са в добро и 28% в умерено.

- Нитратен азот NO₃-N- 39% в отлично състояние, 28% са в добро и 33% са в умерено.

- Ортофосфати PO₄-P - 23% в отлично състояние, 35% са в добро и 42% са в умерено.

- БПК₅- 35% са в отлично състояние, 35% са в добро, а 30% са в умерено.

За Басейнова дирекция Източно-беломорски район - 35 пункта за контролен мониторинг и 140 пункта за оперативен мониторинг.

- Разтворен кислород О₂- 67% в отлично състояние, 27% в добро и 6% в умерено.

- Азот амониев NH₄-N - 7% в отлично състояние, 61% са в добро и 32% в умерено.

- Нитратен азот NO₃-N- 24% в отлично състояние, 61% са в добро и 15% са в умерено.

- Ортофосфати PO₄-P - 27% в отлично състояние, 25% са в добро и 48% са в умерено.

- БПК₅- 32% са в отлично състояние, 40% са в добро, а 28% са в умерено.

За Басейнова дирекция Западно-беломорски район са обследвани 21 пункта за контролен мониторинг и 113 пункта за оперативен мониторинг.

- Разтворен кислород О₂- 44% в отлично състояние, 30% в добро и 26% в умерено.

- Азот амониев NH₄-N - 26% в отлично състояние, 48% са в добро и 26% в умерено.

- Нитратен азот NO₃-N- 52% в отлично състояние, 26% са в добро и 22% са в умерено.

- Ортофосфати PO₄-P - 26% в отлично състояние, 18% са в добро и 56% са в умерено.

- БПК₅- 30% са в отлично състояние, 44% са в добро, а 26% са в умерено.

На фиг. 14 е изобразено изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996 - 2014 г. От нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, като дори при показателя ХПК, за който се наблюдава леко повишаване през последните три години, има леко намаляване за 2014г.

Фиг. 14. Изменение на концентрацията на основните индикатори (за) характеризиране на химичното състояние на повърхностните води

Източник:ИАОС

На фиг. 15 е показано изменението на средногодишните стойности на индикаторите за периода 1996 - 2014 г., преизчислено в % (проценти) спрямо 1996 г., която е избрана като базова. От графиката ясно личи изменението и динамиката на показателите за дълъг период от време. Чрез този подход ясно се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите, което е и основна цел на управлението на водите.

Фиг. 15. Тенденция на изменението на основните показатели за химично състояние на повърхностните води общо за страната за периода 1996-2014 г., %

Източник:ИАОС

Биологична оценка на състоянието на повърхностните води

По отношение на биологичните индикатори през 2014 г. преобладаващата част от водните тела не постигат целите за добро състояние. През 2014 г. биологичната оценка на водите е повлияна в голяма степен и от неблагоприятните метеорологични условия – обилни валежи и наводнения.

Дефиниция на индикатора

Изменение в биомасата на фитопланкона (концентрация на хлорофил-а, µg/l) във водни обекти от категория „езеро“ – езера и язовири. Индикаторът е чувствителен към замърсяване с биогени и еутрофикация.

Източници на информация

Използвани са данни от програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, утвърдена със Заповед № РД-182/26.02.2013 г. и данни от програмата за мониторинг на нитратите в повърхностни води и еутрофикацията в повърхностните води, утвърдена със Заповед № РД-635/13.08.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда.

Оценка на индикатора

Биологичната оценка на езерните типове е извършена на базата на средногодишни стойности от пробовземания през 2014 г. по методика, утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води като е направено сравнение с предходната година. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо и много лошо състояние) със съответен цвят. (фиг.16).

Фиг.16. Биологична оценка на езерни типове по биомаса на фитопланктона за 2014 г.

Източник:ИАОС

Наблюдавани са 54 водни обекта от категория „езеро“ - 5 езера и 49 язовира. Обобщено за територията на страната 36% от обектите от тази категория са в интервала отлично - добро състояние, 24% са в умерено състояние и 40% попадат в интервала лошо - много лошо състояние.

През 2014 г. както и през 2013 г. черноморските езера - Варненското езеро, Бургаското езеро, Белославското езеро, езерото Мандра и яз. Мандра са в много лошо състояние, а езерото Сребърна е в добро състояние. През 2014 г. в сравнение с 2013 г. се наблюдава влошаване на състоянието на някои от комплексните язовири - яз. Ястребино и яз. Кула от Дунавски район, яз. Пчелина и яз. Широка поляна от Западнобеломорски район и яз. Кърджали, яз. Студен кладенец и яз. Копринка от Източнобеломорски район. Резките промени в състоянието вероятно са свързани с обилните валежи през 2014 г., което увеличава втока на биогени в язовирите.

През 2014 г. наблюдаваните питейни язовири са в интервала отлично – добро състояние с изключение на яз. Студена, където състоянието остава умерено.

Дефиниция на индикатора

Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс[2]. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване и към хидроморфологични промени.

Източници на информация

Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, утвърдена със Заповед № РД 182/26.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда.

Оценка на индикатора

Оценката на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято – есен) по методика, утвърдена с Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Оценката е представена в 5 класа (отлично, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят. (фиг. 17).

Оценката е направена на базата на данни за 2014 г. за 165 пункта от главните речни поречия в България, като е направена съпоставка с предходната година. Обобщено за територията на страната 33% от пунктовете за категория река попадат в интервала отлично - добро състояние, 50% са в умерено състояние и 17% попадат в интервала лошо - много лошо състояние.

Фиг. 17. Биологична оценка на речни типове по макрозообентос за 2014 г.

Източник:ИАОС

За Дунавски район през 2014 г. поради обилните валежи и наводнения са установени значителни промени в условията на редица пунктове за хидробиологичен мониторинг, което затруднява пробонабирането и оценката на състоянието. С ограничен достъп или напълно недостъпни са пунктовете от средното и долното течение на основните дунавски притоци - Искър, Огоста, Вит, Осъм и Русенски лом, както и зоните на устията на по-малките притоци Скомля, Войнишка, Скът и Батулийска. Традиционно в лошо състояние е р. Искър след гр. Нови Искър (където се отчита негативното влияние от гр. Нови Искър, гр. Костинброд и гр. Елин Пелин) и р. Тимок при с. Брегово.

За Черноморски район през 2014 г. остава много лошо състоянието при р. Врана след гр. Търговище, р. Провадийска след гр. Каспичан, р. Крива в участъка след гр. Нови Пазар и р. Айтоска след гр. Айтос.

За Източнобеломорски район традиционно в много лошо състояние е р. Тополница в участъка от гр. Копривщица до яз. Тополница, след което състоянието се подобрява до умерено. В много лошо състояние са р. Медет и р. Елшишка преди вливането в р. Марица и р. Чепеларска след гр. Чепеларе и гр. Асеновград. В лошо състояние е р. Луда Яна в долното течение (водите на реката се използват за напояване и промишлено водоснабдяване за част от предприятията в гр. Панагюрище и в гр.Стрелча), р. Мочурица след гр. Карнобат, р. Стара след гр. Карлово, р. Воздол при с. Чавдар, р. Соколица на устието (вливане на непречистени битови и промишлени отпадъчни води от населени места и производствена дейност на ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток - 3”) и р. Тунджа при с. Ханово (след ПС ТЕЦ - 2). През 2014 г. състоянието на р. Марица след гр. Белово и р. Мътница след гр. Велинград се влошава до лошо.

За Западнобеломорски район в много лошо състояние остават р. Доспат след гр. Доспат, р. Санданска Бистрица след гр. Сандански, р. Банщица след гр. Кюстендил и р. Влахинска на устието (при гр. Кресна). Влошава се състоянието на р. Доспат след с. Барутин при границата от умерено до лошо. Отчетено е подобрение в състоянието до добро на р. Арката след яз. Диканите и на р. Пиринска Бистрица при с. Пирин.

*Количествено състояние на повърхностните води*

Дефиниция на индикатора

Индикатор за количествено състояние на повърхностните води е регистрирания (нарушен) отток[3].

Източници на информация

Оценката на количественото състояние на повърхностните води за 2014 г. е направена на базата на регистрирания (нарушен) отток при хидрометричните станции от опорната хидроложка мрежа към НИМХ.

Оценка на индикаторите

Общият обем на регистрирания повърхностен отток за страната през 2014 г. е 24830*10⁶ m³. Сравнен със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г., е съответно с 34.5 %, 52.9 % и с 59.5 % повече.

Спрямо предходната 2013 г. е била с 53.4 % по-многоводна.

Фиг. 18. Годишен обем на повърхностния отток за периода 2000 - 2014 г.

Източник:НИМХ

Участието на отделните водосборни басейни в сформирането на оттока през 2014 г. е както следва: 41% от реките в Дунавския водосборен басейн, 36% е формиран от реките в Източнобеломорския водосбор, 14% от реките в Западнобеломорския басейн, 8% от реките в Черноморския водосбор.

Табл. № 1

Териториална единица за оценка на ресурсите 2014 г.	Годишен обем [*10⁶ m³]	Спрямо 2013 г. %	Спрямо периода 1961-1990 %	Спрямо периода 1971-2000 %	Спрямо периода 1981-2010 %
Дунавски	10228	134	65	84	94
Черноморски	2099	28	16	27	28
Източно беломорски	8922	37	36	54	58
Западно беломорски	3580	-2	-7	10	19

Годишният обем на оттока в Дунавския водосборен басейн е 10228*10⁶ m³, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961 - 1990 г., 1971 - 2000 г. и 1981 - 2010 г. е съответно с 65%, 84% и 94% повече.

Спрямо 2013 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил със 134 %.

Като цяло годината беше със значителни колебания за реките от Дунавския водосбор.

Фиг. 19. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 21800

Източник:НИМХ

Фиг. 20. Сравнение на вътрешногодишното разпределение на оттока за ХМС №21800

Източник:НИМХ

Годишният обем на оттока в Черноморския водосборен басейн е 2099*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е съответно с 16%, 27% и 27% повече.

Спрямо 2013 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил с 28%.

Спрямо 2013 г. към крайните створове на всички наблюдавани реки се отбелязва повишение на водното ниво с 4-67%.

Фиг. 21. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 42850

Източник:НИМХ

Фиг. 22. Сравнение на вътрешногодишното разпределение на

оттока за ХМС № 42850

Източник:НИМХ

Годишният обем на оттока в Източнобеломорския водосборен басейн е 8922*10⁶ m³, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и 1981-2010 г. е съответно с 36%, 54% и 58% повече.

Спрямо 2013 г. обемът на оттока във водосбора се е увеличил с 37%.

Фиг. 23. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 72460

Източник:НИМХ

Фиг. 24. Сравнение на вътрешногодишното разпределение на оттока за ХМС № 72460

Източник:НИМХ

Годишният обем на оттока в Западнобеломорския водосборен басейн е 3580*106 m3, което сравнено със средномногогодишните норми за периодите 1961-1990 г., 1971 - 2000 г. и 1981 - 2010 г. е съответно с 7% по-малко и 10% и 19% по-голямо.

Спрямо 2013 г. обема на оттока във водосбора се е намалил с 2,4%.

Спрямо 2013 г., към крайните створове на река Струма се отбелязва увеличение на обема на оттока с 9,5%, на р. Места намаление с -19% а на р. Доспат намаление с 34,5% намаление.

Фиг. 25. Хидрограф на среднодневния отток към ХМС № 51750

Източник:НИМХ

Фиг. 26. Сравнение на вътрешногодишното разпределение на

оттока за ХМС № 51750

Източник:НИМХ

Информация за краткосрочните колебания на ежедневния и месечния отток се публикуват на сайта на НИМХ (http://hydro.bg/, Ежедневни данни за отток на реките за 08:00 ч. местно

време и Ежемесечна информация за оттока на вътрешните реки по БД.

3 Clabby, K. J., J. J. Bowman. (1979) Report of Irish Participants. - In: Ghetti, P.F. 3rd Technical Seminar on Biological Water Assessment Methods, Parma, 1978. Vol.1. Commission of the European Communities

Clabby, K. (1981) The National Survey of Irish Rivers. A Review of Biological Monitoring. 1971 - 1979. An Foras Forbartha, Dublin.

Методика за определяне на биотичен индекс, утвърдена със Заповед № РД-591/26.07.2012г. на Министъра на околната среда и водите

[3] Хидрологичната оценка е направена на база регистрирания отток при хидрометричните станции от опорната хидрометрична мрежа нн НИМХ. Анализът и оценката за всяка календарна година се извършват след валидирането й през юни – юли следващата годинаХидрологичната оценка е направена на база регистрирания отток при хидрометричните станции от опорната хидрометрична мрежа нн НИМХ. Анализът и оценката за всяка календарна година се извършват след валидирането й през юни – юли следващата година